№ 16947
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110105968 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Й. Х., ЕГН **********,
като законен наследник Й. В. В. – бивш собственик на топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1426,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 295,53 лв., представляваща
обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г.; сумата от 21,39
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2024 г. до
изплащане на вземането и сумата от 6,03 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството му на законен наследник Й. В. В. – бивш собственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен №
***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
1
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Бруната” ООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Й. Х., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. К. П., с който оспорва исковете по основание
и по размер. Сочи, че няма данни за влизането в сила и за съдържанието на диспозитива на
решението по гр.д. № 7152/2015 г. по описа на СГС, I-21 състав. Оспорва се ответникът да е
собственик или ползвател на имота. Твърди, че собственик на имота е С. Е.. Оспорва в
имота да е потребявана топлинна енергия. Сочи, че по делото не са приложено изравнителни
сметки на дружеството топлинен счетоводител. Релевира възражение за погасителна
давност. Оспорва се ответникът да е поставен в забава относно плащането на главници за
топлинна енергия и дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.
Трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „БРУНАТА“
ООД, не изразява становище по предявените искове. Представя изисканите му доказателства
относно извършеното дялово разпределение и отчета на уредите в имота.
В открито съдебно заседание ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт, като поддържа предявените срещу ответника
исковете и моли съдът да ги уважи. Претендира деловодни разноски, за които представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът чрез особения представител адв. П., изцяло поддържа представения
отговор на искова молба. Моли съдът да се произнесе като съобрази възраженията от ОИМ и
въз основа на събраните доказателства.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати
суми на ищеца, представляващи стойност на топлинна енергия и услуга по дялово
разпределение, както и мораторни лихви върху тях.
За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
възложено да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор
2
при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател
на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
Във връзка с възражението за давност съда е възложил на ищеца да докаже, ако
твърди да са настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или
прекъсването на давността, а при установяване на горните факти в тежест на ответника е
възложил доказване, че е погасил претендираните вземания, както и всички останали
заявени в отговора правоизключващи възражения.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
От представените от ищеца и неоспорени от ответника, нотариален акт покупко-
продажба на недвижим имот по чл.56 от ППЗСГ от 13.06.1979 г., нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и давност от 12.07.2010
г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане със запазено вещно право на ползване от 02.08.2010 г., искова молба вх. №
71457/03.06.2015 г., по която е образувано гр.д. № 7152/2015 г. по описа на СГС, I-21 състав
и решение № 3330/16.05.2017 г. постановено по гр.д. № 7152/2015 г. на СГС, влязло в сила
на 28.09.2020 г. се установява, че процесния апартамент № 6, находящ се в гр. София, ***
през 1979 г. е закупен от Й. В. В., която през 2010 г. го прехвърлила на С. А. Е., срещу
задължението на последния да осигурява издръжка на прехвърлителя до края на живота й,
като същата си запазила и вещното право на ползване върху целия апартамент пожизнено и
безвъзмездно. С влязло в сила на 28.09.2020 г. решение № 3330/16.05.2017 г. на СГС, бил
развален договорът, сключен във формата на нотариален акт № 174, том I, рег. № 9285, дело
№ 151 от 2010 г. на нотариус М. Ш., с рег. № *** в НК, с който Й. В. е прехвърлила на С. Е.,
срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, собствения й недвижим имот
представляващ Апартамент № 6, в гр. София, *** със ЗП от 58 кв.м., заедно с таванско
помещение № 7, с площ от 4 кв.м., заедно с избено помещение № 4 с площ от 4 кв.м., ведно с
65/1000 ид.ч. от общите части на сградата и 65/1000 ид.ч. от УПИ Х-14, в кв. 354 с площ от
436 кв.м. по плана на гр. София, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване
за прехвърлителя.
3
С развалянето на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД, всяка от страните по него, дължи да
върне на другата, каквото е получила по договора /в случай, че има разменени престации/. В
конкретния случай, се счита, че в патримониума на прехвърлителя В. се е възстановило
правото на собственост върху прехвърления недвижим имот, т.а. върху процесния
Апартамент № 6.
От приетите по делото доказателства – препис – извлечение от Акт за смърт и
удостоверение за наследници /на л.61,62/ се установява, че Й. В. е починала на 12.02.2018 г.,
когато се е погасило и запазеното в нейна полза право на ползване /арг. чл.59, ал.1 от ЗС/.
Следователно за периода от погасяване вещното право на ползване поради смъртта на В. /на
12.02.2018 г./ до влизане в сила на решението по гр.д. № 7152/2015 г. на СГС /от 28.09.2020
г./ собственик на процесния недвижим имот се явява С. Е., на чието име са и издаваните в
процесния период, месечни и общи фактури.
От заключението на в.л. по приетата ССчЕ се установява, че прогнозно начисленото
потребление на ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., в размер на 95, 22 лв. е
платено /вероятно от бившия собственик и потребител на ТЕ, Е./, като ищецът е съобразил
този факт и това потребление не е претендирано в настоящото производство.
С влизане в сила на решението за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, собственик на процесния имот,
по наследствено приемство, следва да се счита ответника по делото А. Й. Х., дъщеря на Й.
В..
Следователно от писмените доказателства по делото се установява безспорно, че към
момента на предявяване на исковата молба и за част от процесния период от 28.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ответникът Х. е собственик на процесния имот и в това си качество се явява
потребител на доставяната до него ТЕ, и ще следва да отговаря за стойността на
потребената в Апартамент № 6, топлинна енергия.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е единствен собственик на процесния
апартамент в периода, за който се претендира процесната сума. Ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо
ответникът е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължи цената на
доставената топлинна енергия.
От приетите по делото доказателства се установява също, че процесния апартамент,
през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като
дяловото разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР „Бруната“ ООД.
Приети са доказателства, че през процесния период имота е обитаван, като е
осигуряван и достъп за реален отчет на инсталираните уреди за отчет на потребената ТЕ
/видно от приетите 2 бр. редовни отчети, подписани от абоната/.
От заключението на СТЕ, прието без възражения от страните и кредитирано от съда
като компетентно и обективно дадено, се установява, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот /Апартамент № 6 на ***/ е с непрекъснато топлоснабдяване в периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а „Топлофикация София“ ЕАД е извършвало ежемесечно
отчитане на общия топломер в АС, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен
контрол. За сметка на ищцовото дружество са били отчислявани технологични разходи,
съобразно действащата през периода Методика към Наредбата за топлоснабдяването.
4
За имота на ответника, дяловото разпределение на ТЕ, извършено от ФДР „Далсия“
ООД включва отопление на имот с 3 бр. радиатори и 1 бр. щранг-лира. Изчислена за имота е
и ТЕ за БГВ по данни от редовен отчет на водомера. Количествата ТЕ за БГВ са начислени
по зависимост, установена в т.5.2. от Приложение към чл.61.(1) на Наредбата за
топлоснабдяването от м.03.2020 г., като видно от табл.1 на заключението общо отчетено и
начислено количество вода за подгряване е 18 куб.м. за двата отоплителни сезона.
Установено е, че за абоната разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгл.
зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредбата за
топлоснабдяването от 12.03.2020 г., действала през процесния период, като за имота
„сградна инсталация“ е разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем – 131 куб. м. и
този на ЕС – 1874 куб.м.
Вещите лица по СТЕ и ССчЕ са достигнали до идентични изводи относно начислената
по прогнозни данни, топлинна енергия в размер на 1077,02 лв. и изравнителните сметки за
процесния период от 557,98 лв., която сума е за доплащане от абоната. Вещото лице по
ССчЕ е установило още, че за периода с решение на КЕВР от 10.06.2020 г. е приета по-ниска
цена на ТЕ /относима към периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. /, като резултата от
намалението от 0,78 лв. е отразено в издадената на 31.07.2021 г. Обща фактура № ***.
По делото са приети 2 бр. ОФ № № ***./31.07.2025 г. и № ***/31.07.2022 г., видно от
които за отоплителен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. фактурираната стойност за
доставена ТЕ е в размер на 408,99лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната
дължи доплащане на сума от 481,92 лв., а за следващия отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 667,04лв. (по прогнозни
данни), а след изравняването абоната дължи сума от 1102,38 лв.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуална справка за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № *** бр.-2 бр. и 2 бр. формуляри за
отчет /приети като неоспорени от ответника/се установява, че разпределението на топлинна
енергия на абоната през процесния период е извършено, съгласно данните по уредите за
дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към
процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от ищеца и
след съответното изравняване, въз основа на изготвената от ФДР Справка за използвана
топлинна енергия и възлиза на 1426,19 лв., съгласно заключението на ССчЕ, в са отразени
корекциите в цената на ТЕ и платените от абоната суми.
Предвид гореизложеното, и при съвкупния анализ на приетите писмени доказателства
и заключенията на експертизите, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на ответника А. Х. /за
периода, за който се претендират процесните суми/, като собственик на процесния
5
апартамент. С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че на ответника А. Х., на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия
при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост, и при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и 1 бр. изравнителна сметка за сезон. Начислените при ищеца количества
потребена от ответника топлинна енергия, са съответни на отчетената и разпределена от
„Бруната“ ООД, при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. От заключението
на СТЕ пък става ясно, че сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот е с
непрекъснато топлоподаване през целия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а общия
топломер в АС е отчитан ежемесечно. Уредът е от търговски тип, преминал е съответните
метрологични проверки, съгласно Наредбата за измерванията, като отчислените
технологични разходи са изчислени, съгласно действащата методика и са за сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът А. Й. Х., в качеството си на
единствен собственик по наследство на топлоснабдения имот – Апартамент № 6 находящ
се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, да е потребител на доставяната до
имота топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да е обвързана от
облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през
процесния период 2020-2022 г. услугата „дялово разпределение“ от страна на ФДР „Бруната“
ООД.
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собствен на ответника, е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния
имот е било извършвано от ТЛП на ищеца - „Далсия“ ООД, като в края на всеки
отоплителен сезон, абоната е осигурявал достъп за ежегодния реален отчет на уредите и
разпределителите им, а ФДР е отчитал същите и издал съответните индивидуални справки за
използваната топлинна енергия, които са отразени в издадените пък от ищеца общи
фактури, приети по делото.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, начисленото от ищеца количество ТЕ за
имота на ответника е правилно определено и отговаря на нормативните изисквания,
действащи през процесния период и възлиза на претендираното от ищеца с ИМ.
Ответникът, въпреки възложената му доказателствената тежест, не ангажира
6
доказателства, че е платил процесната сума.
С оглед възприетото по-горе и при посочената установеност, съдът намира, че всички
заявени от ответника в ОИМ възражения – че не е собственик и не е ползвал услугите на
ищеца, са неоснователни.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на иска, касаещ заплащането на
доставената ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника, в срока
по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност за част от
процесните вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба в съда, в случая на 01.02.2024 г. В този
смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви
са погасени за месечните вноски с падеж преди 01.02.2021г. С исковата молба ищецът
претендира само вземания след тази дата, а именно от 01.12.2020 г. /съгласно приетото
заключение на ССчЕ и установеното от в.л. плащане на дължимите суми за периода от
01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., които принципно попадат в периода на давността/, предвид
което въведеното от ответницата възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност, се явява неоснователно. Това се установява и от приетото без възражения от
страните, заключение на ССчЕ, съгласно което всички процесни вземания, които ищеца
претендира са станали изискуеми след 01.12.2020 г. и не са погасени по давност.
Следователно, по делото не се претендират погасени по давност, суми и възражението на
ответника в този смисъл, също се явява неоснователно.
По иска с пр.основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
7
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника А. Й. Х.. С разпоредбата на чл.33, ал.2
от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2020 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. към
31.07.2022 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до
14.09.2022 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
***/31.07.2021 г. и № ***/31.07.2022 г. за посочения в ИМ период от 15.09.2021 г. до
15.09.2024 г., възлиза на сумата от общо 295,53лв., колкото се претендира от ищеца. Искът
като основателен ще следва да се уважи.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Далсия“ ООД документи, касаещи дяловото разпределение
в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника Х., се установява, че
действително за собствения на ответника апартамент, е извършвана дейност по топлинно
счетоводство. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. №
*** /на л.43/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от
съда, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.03.2021г. до м.04.2022 г.
възлиза в общ размер на 21,39 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 9 бр. месечни такси за отчитане на
уредите за дялово разпределение в размер от между 2,37 лв. и 2,38 лв./месечно, като за целта
8
е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на
погасителна давност.
Ответникът Х. не е представила доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“, която същата не е
заплатила в срок, следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
21,39 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства
какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се
дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника,
кредитора следва да е отправил нарочна покана, съгл. чл.84 от ЗЗД. По делото няма
доказателства за отправена такава към ответника А. Х., поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР следва да се отхвърли изцяло
като недоказан или за сумата от 6,03 лв.
При горната доказателствена установеност и частична непълнота, с оглед указана
доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД за частично основателни и доказани, до
установените по-горе размери, по отношение на ответника А. Х., а именно до размер от
1743,11 лв. и за неоснователен до размер от 6,03 лв. касателно претендираната мораторна
лихва върху главницата за ДР.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата молба е частично основателна и
ответника А. Й. Х. следва да бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, *** сумата от 1426,19 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен
номер ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, за сумата от 295,53 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. - 15.09.2024 г. и сумата от 21,39
лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2022 г. Предявения
срещу ответника иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6,03 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. - 15.09.2024 г., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът не представя списък с разноски по чл.80 ГПК, но претендира такива. От приетите
по делото доказателства се установява, че ищеца е извършил съдебни разноски в общ размер
от 1017,90 лв., за които представя доказателства: 107.90 лева държавна такса; 600 лв. –
9
депозити за експертизи и 300 лв. – депозит за особен представител, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя да му се дължи в
минимален размер от 100 лв., при липсата на фактическа и правна сложност на делото. Така,
от общия размер на доказаните разноски от 1117,90 лв., на ищеца съобразно с уважената
част от исковете се следват такива до размер от 1114,05 лв.
На ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, също се следват разноски, но
такива по делото не се установява да са извършени.
Така мотивиран, Софийския районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, А. Й. Х.,
ЕГН **********, гр. София, *** в качеството й на собственик на топлоснабден имот
Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ***, ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, *** сумите от:
-1426,19 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
м. 12.2020 г. до м. 04.2022 г. в Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ***, ***, с аб. №
***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- 295,53 лв., обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, в размер на законната
лихва дължима за периода 15.09.2021 г. - 15.09.2024 г.;
- 21,39 лв., такса за дялово разпределение извършвано в Апартамент № 6, находящ се в
гр. София, ***, ***, с аб. № ***, за периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* срещу ответника А. Й. Х., ЕГН **********, гр. София, иск по чл.86 от ЗЗД, за
сумата от 6,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение, дължимо за периода 15.07.2021 г. - 15.09.2024 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Й. Х., ЕГН **********, с п.а. в гр. София,
*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ***
сумата от 1114,05 лева (Хиляда сто и четиринадесет лева и пет стотинки), представляваща
съдебни разноски по настоящото гр. д. № 5968/2024 г. по описа на СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „БРУНАТА“ ООД
/със сегашно наименование „ДАЛСИЯ“ ООД/, ЕИК *********, гр. София, ***, на страната
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10