Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар В.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско
дело № 792 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба с вх. № 12052/25.04.2016 г. от
Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес *** против
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор, с адрес
– гр. София, бул. „Витоша“ № 26, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, по твърдението за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в драстично влошаване на
здравословното състояние, унизяване на човешкото достойнство, нарушаване на
принципът за невинност до доказване на противното, психологически дискомфорт, негативни премени в поведението изразяващи се в
притесненост и затвореност, намеса в имуществените
права на семейството, промяна в качеството на живот, уронване на авторитета,
вследствие на , незаконно повдигнато обвинение и привличане в качеството на
обвиняем по сл.д. № ДП № 2/2011 г. и взетите мерки за неотклонение „домашен
арест“ в периода от 17.12.2010 г. – 05.04.2011 г. , внесен обвинителен акт и образуваното възоснова
на него съдебно наказателно производство пред ВОС завършило с влязла в законна
сила оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление по чл. 282,
ал.2 вр. ал. 1 и чл. 26, ал.1 от НК както и
отбраняването му от длъжност. Претендира и законна лихва от дата на увреждането
14.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в
производството.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения: от м. декември 1999 г. до
21.04.2011 г. е заемал длъжността началник на сектор „Арести“ към Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Шумен. На 14.12.2010г. срещу него било
образувано досъдебно производство № 315/2010г. по описа на Окръжна прокуратура
-Шумен за извършено престъпление по служба - нарушил и неизпълнил служебните си
задължения, превишил властта си и правата си, с цел да набави за другиго
облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и е извършено
от лице, заемащо отговорно служебно положение - чл.282 ал.2, във вр. ал.282 ал. 1 от НК във вр. с
чл.26 ал.1 от НК. Законът предвижда за този квалифициран състав наказание от
една до осем години лишаване от свобода, както и възможност кумулативно да бъде
наложено и наказание „лишаване от права" по чл.37 ал. 1 т.6 от НК. На
16.12.2010 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа в ареста на РПУ-Шумен. На
17.12.2010 г. с Постановление за привличане на обвиняем, му е повдигнато
обвинение, в което е посочено, че „с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици"
е извършил престъпление в качеството си на длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр. с чл.282 ал.1 и чл.26 ал. 1 от НК. С прокурорско
постановление ищецът е задържан и приведен в следствения арест по така
повдигнатото обвинение за срок от 72 часа, като представител на Окръжна прокуратура – гр. Шумен направил
искане за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража". Ищецът твърди още, че по настояване на прокурор Д. Д. е бил
настанен в Шуменския арест, на който е бил ръководител, при условие, че такива
арести има и в град Разград и в град Търговище.
С определение от 17.12.2010 г. по ЧНД №
875/2010г., Шуменският окръжен съд е оставил без уважение искането на
Прокуратурата, като му е наложил мярка за неотклонение „Домашен арест",
която била протестирана от ШОП, но Варненският
апелативен съд я потвърдил.
На 27.12.2010 г. с „постановление за
привличане на обвиняем" му е
повдигнато обвинение, в което са посочени извършените от него нарушения, които
според Окръжна прокуратура Шумен съставляват престъпления по чл.282 ал.2 във вр. с ал. 1 и чл.26 ал. 1 от НК.
По сигнал
рег. № 92-15-64/10.02.2010 г. на заместник окръжния прокурор в гр.
Шумен, от зам. министъра на правосъдието е назначена петчленна дисциплинарна
комисия за извършване на проверка по случая. Въз основа на извършеното
производство ищецът, сочи че е дисциплинарно уволнен със Заповед
ЧР-03-19/21.04.2011г. на министъра на правосъдието, която отменена с Решение №
14480 от 08.11.2011г., постановено по адм. дело №
7441/2011 г. по описа на Върховен
административен съд – гр. София. Ищецът излага, че е с нова заповед на
министъра е възстановен на работа, но
тъй като се е чувствал психически, морално и емоционално разстроен,
подал рапорт за ползване на полагаем отпуск, а впоследствие и рапорт за
напускане по собствено желание.
На 19.04.2013 г. по обвинение за извършени
престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал. 1 и чл.26 ал.1 от НК; по чл.338 ал.1 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК срещу
подсъдимия е внесен обвинителен акт в Шуменския окръжен съд. Прокурорът при ШОП
повдигнал на ищеца десет обвинения за престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал. 1, като последният твърди, че целеустремено са били
събирани единствено отегчаващи вината обстоятелства, но не и смекчаващи такива.
С присъда от 12.02.2014 г. по НОХД №693/2013 г. по описа на ВОС е оправдан по
всички обвинения за посочените престъпления по служба и е осъден за
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
отложено с три години изпитателен срок. Тъй като бил оправдан по основното
обвинение – това по служба, присъдата била протестирана
пред Варненския апелативен съд, който с Решение № 204/14.12.2015 г. изменил
присъдата от 12.02.2014 г. в осъдителната й част, като наложеното наказание
„лишаване от свобода“ било редуцирано на пет месеца, изпълнението, на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години,
като е оправдан за придобиването на процесните боеприпаси,
а е осъден единствено за тяхното държане.
С Решение № 42/14.03.2016 г. на ВКС въззивния
съдебен акт е потвърден в цялост и е оставено в сила.
За периода на досъдебното производство от
10.11.2010 г. до 19.04.2013 г. ищецът сочи, че е преживял най-големия и жесток период
в живота си. Вследствие на повдигнатите
обвинения по всички медии се е разпространявала информация, че е бил част от
подсъдимите по делото „Килърите“ и е бил техен
помагач, като е получавал различни облаги, в това число и лек автомобил за
дъщеря му. Това го е довело до нервна депресия, което е наложило лечението му
със силни успокояващи медикаменти. Довело е още до неописуем стрес за него и
семейството му, включително и до нервна криза на родителите му. Унижението,
срамът, болката и безсилието, които изпитвал при влизането му с белезници на ръцете в следствени арест, който до преди
ден ръководел, характеризира като неописуеми. Твърди, че никога няма да забрави
сълзите в очите на доскорошните си подчинени, принудени да обискират и настанят
в килия своя началник.
Наложената от ШОС постоянна мярка за
неотклонение „Домашен арест“ допълнително ограничила конституционните права на
ищеца за период от 4 години. Последния сочи, че е бил напълно неадекватен,
сринал се е емоционално, въпреки, че по принцип е спокоен човек. Плачел без
причина, от безсилие, за начина по който наказателното производство ще се
отрази отрицателно на децата му. Плачел също от унижение, че доброто му име е
накърнено, загубил спокойния си сън и се затворил в себе си, като на гости му
идвали само най-близките приятели. Изпитвал неистов страх от евентуално
наказание.
Поради влошеното си психическо състояние ищецът бил посетен от
частен домашен лекарски преглед от д-р С. Н. – психиатър, която му изписала
лекарството „Seroxat”, което
приема близо 3 години по определена схема. След неговото спиране получил
сърцебиене и кръвното му налягане започнало да се задържа на нива 150/110,
поради което посетил кардиолог, който му предписал лекарството „Лориста – Н“. Последното приемал ежедневно преди и до настоящия момент.
Наложеното дисциплинарно уволнение
допълнително засилило срама и унижението и предизвикало у него мъчителна
тревога. Довело до финансовата невъзможност да се грижи за децата си.
Наложената му в последствие мярка за неотклонение „Подписка“ го ограничило
допълнително и му причинило неудобства.
Доброто му име било засегнато също в родния
му град Велики Преслав, където хората се познават. Близки и непознати знаели за
повдигнатите му обвинения, като в
средствата за масово осведомяване го наричали „престъпник“, „помагач“, „муле“,
„топла връзка“, „майка Тереза“ на задържаните по „мегаделото
Килърите“.
Всичко гореизложеното предизвикало драстично
влошаване на здравословното състояние на ищеца, като неоснователните обвинения
причинили и сериозен трус в семейството му. Човешкото му достойнство и доброто
му име били накърнени по изключително брутален начин. Емоционалния стрес и шок,
който продължил повече от 5 години се отразил също крайно негативно върху
неговата психика и е създал психилогически дискомфорт в отношенията му с хората. Наказателното
производство срещу него продължило повече от 5 години, като е преминало през
всички фази на досъдебно и съдебно производство. Твърди, че му били наложени
най-тежките ограничения – полицейски арест, прокурорско задържане до 72 часа,
постоянна мярка за неотклонение „домашен арест“, който е продължил 4 месеца и
„Подписка“.
Предвид
претърпените неимуществени вреди претендира присъждане на сумата от
100 000 лева, която счита, че справедливо ще ги репарира.
Ответникът Прокуратурата на
Република България оспорва предявения иск по основание и размер, като сочи, че
недоказан е първият елемент от фактическия състав на отговорността на държава
за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I от
ЗОДОВ – постановяването на оправдателна присъда по обвинението за извършено
престъпление по чл. 282, ал. 2, във вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, а наред с това и твърденията за взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“. Сочи, че не са ангажирани доказателства за причинените на
ищеца неимуществени вреди – влошаване на здравето, семейни проблеми, уронване
на достойнството, накърняване на доброто име и ограничаване на семейните
контакти.
Относно посочените медийни публикации излага, че в
по-голямата си част същите не съдържат изявления на представители на ответника,
поради което не следва да ангажират отговорност на Прокуратура.
На следващо място твърди, че срещу ищеца има
влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради
което дори и да бъде доказано настъпването на някакви вредни последици, те са в
резултат на водения наказателен процес в неговата цялост, а не само вследствие
на сочените за незаконосъобразни обвинения.
Ответникът оспорва твърденията, че носи
отговорност за наложеното дисциплинарно уволнение, като възразява също относно
искането за ангажирането на нейната отговорност за извършения арест от
полицейски орган по ЗМВР.
Твърди
също, че претърпените от родителите на ищеца вреди не следва да бъдат
обезщетявани по реда на ЗОДОВ.
В условията на евентуалност оспорва размера
на исковата претенция, като изключително завишен, несъответстващ на твърдените
вреди, както и на практиката по аналогични дела и обществено-икономическата
обстановка в страната. Възразява и срещу посочения момент, от който се
претендира законната лихва, сочейки, че дължимостта й
настъпва от влизане в сила на оправдателната присъда.
Съдът след като се запозна
предявените искове, становищата на страните, материално правните норми регламентиращи процесните отношения,
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От съдържанието на служебно изисканите, но
посочени от ищеца документи съдържащи се в ДП № 2/2011 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Шумен, Преписка вх. № 2032/2010 г. по описа на ОП – гр. Шумен и
Прокурорско дело №11/2013 на ОП – гр. Шумен, НОХД № 693/2013 г. по описа на
Варненския окръжен съд, ВНОХД №197/2015 по описа на ВАпС
и НД № 73/2016 , съдът приема, че ищецът пълно и главно е доказал следната
фактическа обстановка:
Със заповед на Министъра на правосъдието от
20.12.1999г., считано от 29.12.1999г. Х.Г.Х.
е назначен на длъжност „Ръководител на областно звено "Следствени арести –
гр. Шумен" в сектор „Охрана и контрол - Север" при Главна дирекция
„Следствени арести".
На 30.05.2000г. със заповед на Министъра на
правосъдието бил преназначен на длъжност „Началник група" в Областно звено
„Следствени арести - Шумен".
От 01.01.2005г. бил
преназначен на длъжност „Началник на сектор" в същото звено. Поради структурни
промени, от 01.05.2006г. със заповед на Министъра на правосъдието бил
преназначен на длъжност „Началник на сектор „Арести" в Областна служба
„Изпълнение на наказанията"- гр. Шумен.
На 14.12.2010 г. срещу него е образувано
досъдебно производство № 315/2010г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Шумен
за извършено престъпление по служба - нарушил и неизпълнил служебните си
задължения, превишил властта си и правата си, с цел да набави за другиго
облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и е извършено
от лице, заемащо отговорно служебно положение - чл.282 ал.2, във вр. ал.282 ал. 1 от НК във вр. с
чл.26 ал.1 от НК. Законът предвижда за този квалифициран състав наказание от
една до осем години лишаване от свобода, както и възможност кумулативно да бъде
наложено и наказание „лишаване от права" по чл.37 ал. 1 т.6 от НК. На
16.12.2010 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа в ареста на РПУ-Шумен.
На 17.12.2010 г. с Постановление за
привличане на обвиняем, му е повдигнато обвинение, в което е посочено, че „с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, като от деянието са
настъпили значителни вредни последици" е извършил престъпление в
качеството си на длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр.
с чл.282 ал.1 и чл.26 ал. 1 от НК. С прокурорско постановление ищецът е
задържан и приведен в следствения арест по така повдигнатото обвинение за срок
от 72 часа, като представител на Окръжна
прокуратура – гр. Шумен направил искане за налагане на постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража". С определение от 17.12.2010 г. по ЧНД
№ 875/2010г., Шуменският окръжен съд е оставил без уважение искането на
Прокуратурата, като му е наложил мярка за неотклонение „Домашен арест",
която била протестирана и впоследствие потвърдена от
състав на ВАпС.
На 27.12.2010 г. с Постановление за
привличане на обвиняем, му е повдигнато ново обвинение за извършено
престъпление, че с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, като от
деянието са настъпили значителни вредни последици е извършил престъпление в
качеството си на длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр.
с чл.282 ал.1 и чл.26 ал. 1 от НК, като е нарушил и не е изпълни служебните си
задължения, и превишил властта си и правата си, регламентирани в:
Ø Длъжностната
характеристика за длъжността „НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „АРЕСТИ" в Областна
служба „Изпълнение на наказанията", утвърдена на 26.09.2009г. от Главния
директор на ГД„Изпълнение на наказанията" при Министерството на
правосъдието, връчена му срещу подпис на 21.12.2009г. - т.1, т.2, т.5 и т.11.
Ø Заповед № 2613/24.03.2010г. на Главния
директор на ГД "Изпълнение на наказанията" за осъществяване на текущи
вътрешни ремонти в арестите;
Ø Чл.2 от Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки /НВМОП/ (обн., ДВ, бр. 84 от
27.09.2004 г., в сила от 1.10.2004 г.. отм., бр.17 от 28.02.2012 г., в сила от
26.02.2012 г.\
Ø Правилник за вътрешния ред в ареста на гр.
Шумен рег.№50/10.11.2003г. утвърден от Ръководител м-р Г. за Разпределение на
времето - т.5, т.7. и т.30;
Ø Заповед № 4/22.03.2010г. на Началник сектор
арести към ОС"ИН" - Шумен относно График за свиждане, приемане на
хранителни продукти и лични вещи на задържаните лица в „Следствен арест"
град Шумен - т.2;
Ø Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. за вътрешния
ред в арестите, издадена на основание чл.256 ал.4 от ЗИНЗС от Главния директор
на ГД„Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието - т.4.4., т.8.10., т.8.11., т.20., т.27.1., т.41., т.43.1.,
т.52., т.52.1., т.57.4., т.57.6., т.58.1.;
Ø НАРЕДБА № 2 от 22. 03. 2010. за Условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (ДВ брой
31/2010г. обн. 23.04.2010г. издадена от Министерство
на здравеопазването и Министерство на правосъдието) - чл.5.ал.3;
Ø чл.23 ал.1 от Закона
за измерванията (обн. ДВ бр.46/07.05.2002г.);
Ø чл.839 ал.1 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол ( обн.
ДВ. бр. 98/2003г. изм. ДВ бр. 46/2007г.);
Ø „Инструкция за организация на охраната и
пропускателния режим в ГД"ИН" и териториалните й звена" per. № 1604/2/21.02.2008г. - чл.8.2.4., чл.23 ал.1;
Ø ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража ( обн. ДВ,
бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010г.) -
чл.75 ал.2, чл.75 ал.4, чл.79.ал.2, чл.82.ал.1, чл.82ал.2, чл.269.ал.3,чл.279.ал.4,
чл.285.т.1, чл.285.т.7, чл.291.т.4, чл.295.ал.8, чл.312.т.З, чл.312.т.5,
чл.312т.6 чл.312.т.7, чл.312.тД чл.312.т.10,
чл.315.ал.2, чл.316.ал.1.
Ø ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И
ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА (в сила от 01.06.2009г.,обн.
ДВ. бр.25 от 3 април 2009г.,изм. ДВ. бр.74 от 15 септември 2009г., изм. ДВ.
бр.82 от 16 октомври 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 27 април 2010г.)
-чл.97.т.1,чл.97.т.7,чл.122.ал.1,чл.122.ал.2,чл.129 ал.3, чл.255 ал.3.
Ø Заповед № ЛС-04-735/06.10.2005г. на Министъра
на правосъдието относно утвърждаване
„Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат
при себе си или на определени за целта места, задържаните лица, настанени в
следствените арести".
На ищеца е повдигнато и обвинение за
престъпление наказуемо по чл.338 ал.1 от НК, като обвинението е счело, че за
периода от 01.02.2005г. до 16.12.2010г.
в гр. Шумен подсъдимия държал у дома си личното си оръжие – пистолет “Макаров” и 50 бр. боеприпаси без да вземе необходимите
мерки за сигурност предвидени в ЗКВВООБ и правилника за прилагането му, както и
по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия.
Със Заповед рег.№ЧР-03-3/25.02.2010г. на
Министъра на правосъдието срещу Х.Г.Х. било образувано дисциплинарно
производство по сигнал на зам. окръжния
прокурор при ШОП. Със Заповед рег.№
ЧР-03-19/21.04.2010. на Министъра на правосъдието на главен инспектор Х.Г.Х.
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" .
След жалба от ищеца против наложеното му
дисциплинарно наказание „Уволнение", с Решение № 14480/08.11.2011г. на
Върховния административен съд на Р.България - пето отделение, по адм.дело № 7441/2011г., Заповед рег.№ ЧР-03-19/ 21.04.2010.
на Министъра на правосъдието за дисциплинарно уволнение на главен инспектор Х.Г.Х.
е отменена. Решението на тричленния състав на ВАС е обжалвано с две касационни
жалби на упълномощени представители на Министъра на правосъдието. С Решение №
2858/28.02.2012г. на Върховния административен съд на Р.България - петчленен
състав - втора колегия, което е окончателно, е оставено в сила Решение №
14480/08.11.2011г., постановено от тричленен състав на пето отделение на
Върховния административен съд на Р.България.
След отмяната на заповедта на Министъра на
правосъдието за дисциплинарното му уволнение, ищецът бил възстановен на
длъжността Началник на сектор „Арести" в Областна служба „Изпълнение на
наказанията"-гр. Шумен на 08.03.2012г. и същия ден подал заявление за едномесечен
отпуск, както и Заявление до Министъра на правосъдието, с което поискал да бъде
освободен от заеманата длъжност по собствено желание - по чл.245 ал. 1 т.4 от ЗМВР, като срокът за едномесечното предизвестие се счита от 09.03.2012г. Това
заявление било уважено и Х. бил
освободен от заеманата длъжност и от служба в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" при Министерството на правосъдието.
На 19.04.2013 г. по обвинение за извършени
престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал. 1 и чл.26 ал.1 от НК; по чл.338 ал.1 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК срещу
подсъдимия е внесен обвинителен акт в Шуменския окръжен съд.
Съставът на съда се е произнесъл с Присъда
№15 от 12.02.2014 г. по НОХД № 693/13 г., с която е признал Х.Г.Х. за НЕВИНОВЕН по обвинението в това, че е извършил престъпление в качеството си на
длъжностно лице по чл.282 ал.2 във вр. с чл.282 ал.1
и чл.26 ал. 1 от НК, като е нарушил и не е изпълни служебните си задължения, и
превишил властта си и правата си, регламентирани в горецитираните
разпоредби.
Със същата присъда подсъдимият е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от
01.02.2005 г. до 16.12.2010 г. в гр. Шумен, като е държал в дома си огнестрелно
оръжие – пистолет „Макаров“ – калибър 9х18мм., не е
взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници и наредби, а именно чл. 14д от Закона за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, поради което на основание чл.
338, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „Глоба“
в размер на 1000 лева, както и за това, че е държал общо 98 броя от различен
калибър без за това да има надлежно разрешение, поради което на основание чл.
339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на
което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Срещу присъдата са постъпили протест от ШОП и
жалба от подсъдимия.
С Решение № 204/14.12.2015 г. по ВНОХД №
197/2015 на ВАПС присъдата била изменена, в осъдителната част по обвинението по
чл. 339, ал. 1 от НК, като наложеното наказание е редуцирано на пет месеца
„Лишаване от свобода“, изпълнението, на което на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като е оправдан за придобиването
на процесните боеприпаси, а в останалата си част
същата е потвърдена. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила жалба
от Х.Г.Х., въз основа на която е образувано касационно дело № 73 по описа на
ВКС за 2016 г. С Решение № 42/14.03.2016 г. съставът на Върховния касационен
съд е оставил в сила въззивния съдебен акт.
При тази фактическа установеност съдът
извежда следните прави изводи относно основанието на предявени иск:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В случаите на причинени неимуществени вреди,
репарирани по посочения ред от значение е как обвинението в извършване на
престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се
е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/,
следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за
професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на
професионалист.
При претендирана
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните
органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо
(засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това,
ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид
отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание.
Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко
свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство,
безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или
свързани със съответните ограничения физически страдания. След като искът е
доказан в своето основание, той не може да бъде отхвърлен като неоснователен
поради липсата на доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл.
162 ГПК, съдът следва да определи размера по своя преценка или да вземе предвид
заключение на вещо лице.
Фактическа установеност и правни изводи относими към размера на претенцията:
През целия дългогодишен период на протичане
на наказателното производство – от 14.12.2010 г., когато е образувано ДП №
315/2010г. до влизането в сила на окончателното Решение № 42/14.03.2016 г.,
постановено касационно дело № 73 по описа на ВКС за 2016 г., ищецът е преживял
притеснения и изпитвал неистов страх, че
може да бъде осъден, да получи ефективна присъда, без да може да докаже
невинността си. Същият се е затворил в
себе си от срам и неудобство от случилото се и от начина, по който то е било
отразявано в обществото. Изгубил е контрол върху емоциите си и започнал да
плаче без причина, което допълнително се отразило на възможността му да
контактува със своите близки и приятели, а е дало и своето негативно отражение
в семейната му среда. Горните факти се установяват от ангажираните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Д. Р., Й. Г. В. и В. В. В.,
които съдът кредитира в частта, в която съдържат данни за
релевантни към предмета на доказване факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната
преценка на всички писмени и гласни доказателства, като не съдът счита, че не е
налице по отношение на нито един от тях твърдяната заинтересованост по чл. 172
от ГПК.
От
разпита на първия от тях – свид. Р. се установява, че
от 1995 г. работи като медицински фелдшер в следствения арест в гр. Шумен,
където са работили заедно с ищеца от 2000 г. След като на Х.Г.Х. му била
наложена мярка за процесуална принуда „Домашен арест“ се е затворил в себе си и
не е да осъществява никакъв контакт с външни хора, като повдигнатото обвинение
било понесено много тежко от съпругата му, както и от майка му и баща му, който
са отключили тежки заболявания. Извършеният арест на ищеца и неговото
настаняване именно в ареста в град Шумен, като е бил предвождан от доскорошните
си подчинени, е отчетено като изключително стресово събитие от него – кръвното
му било с горна граница над 160 и долна към 120.
Последното
се потвърждава от заключението на
проведената комплексна съдебно психиатрична експертиза, кредитирана от
съда като обективно и компетентно дадена, видно от която, е че има данни за
тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното му състояние. Характерът на случилото
се е възприет като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства
и/или промяна в социалното и емоционално функциониране, като в някои случаи
негативните симптоми могат да се задълбочат и да траят месец, години, дори и да
се превърнат в хронични. Наказателното производство се превърнало в стресиращо
събитие, което се съпътства от невротични и личностни реакции, изразяващи се в дистрес с очертани отклонения над нормата. Налице е
завишена самокритичност – свързана с несигурност в социалните контакти.
Открояват се и специфични по вид и интензитет негативни последици, като
например уронен професионален авторитет и негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото и злепоставяне сред
близки и познати. В открито съдебно заседание вещите лица поддържат даденото
заключение, като добавят, че е напълно възможно психическото разстройство на
ищеца да е отключено единствено от обвинението за престъпление по служба, като
е потвърдено, че обвинението по чл. 282 от НК отключва последното.
Горните
констатации изцяло кореспондират с изложеното и от свидетеля В., имащ
непосредствени впечатления от психическото му състояние след освобождаването на
ищеца. При посещение в дома на ищеца, последният започнал да плаче, като не е можел да бъде успокоен – бил е в емоционален
шок. Свидетелят сочи също, че вследствие на поддържаните обвинения Х. е изгубил
изградения си авторите, който изведнъж се е сринал. Когато е бил под домашен
арест са ходили няколко пъти на
посещение, но той не е искал да се среща с никого, въпреки че са били
най-добрите му приятели. Посрещнали са
Нова година в дома на ищеца, опитали са
се да го разсмеят, но безуспешно – той започвал да плаче безпричинно.
Свидетелят
В. В. В. сочи, че за воденото срещу ищеца наказателно производство разбрал
първо от медиите, а след това и от колеги им от МВР. Начинът, по който била
арестуван Х.Х. –по време на обедната почивка на
работещите в ареста в гр. Шумен, характеризира като тенденциозно и обидно,
извършено с цел да видят всички служители как техния бивш началник и
дългогодишен ръководител върви с белезници през двора. Последното било
коментирано сред колегите и се отразило изключително негативно на Х., който го
е понесъл тежко, бил обруган непрекъснато плачел, мислел за самоубийство, но
най-много страдал, че е отхвърлен от всичките си колеги и повечето си близки
приятели. Отношенията между ищецът и съпругата му също били влошени и били на
границата на развод.
След
приключване на наказателното производство състоянието му не се е променило
значително, изпадал в неадекватни ситуации по време на срещите си с приятели и докато те пеят песни, смеят се, ищецът започвал
да плаче. В заключение свидетелят излага, че Х. е напуснал работа си заради
обидата, тъй като е човек на честта и
пагона, дал е част от живота и сърцето си за службата и някаква кауза, която се
е превърнала в част от живота му. След като е бил принизен и очернен толкова
недостойно е приел, че няма място за него
в тази система.
Неоснователно
е възражението на представителя на ответника, че съдът не следва да кредитира
свидетелските показания на посочените от ищеца свидетели, тъй като те са негови
приятели и като такива заинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания като основание на непосредствени впечатления в
продължителен период от време. Съдът не установи каквито и да е било факти
насочващи към извод за заинтересованост от изхода на делото. Напротив,
свидетелите излагат факти с професионалното си разбиране към осъществените
събития в дълбочина и изразяват обективно възприети от тях факти.
Предвид всичко гореизложено се установи, че
вследствие на незаконно повдигнатите и поддържани обвинения ищецът е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в уронване на честта и достойнството му в
обществото, накърняване на доброто му име в обществото, и в частност са
засегнали авторитета му, изграден в служебните отношения, в които е участвал.
До момента на задържането му Х. се е ползвал с име на уважаван ръководител и
професионалист, обстоятелство което се е променил след ареста и повдигнатите
обвинения, като за накърняването му е допринесло отразяването на събитията в
средствата за масово осведомяване. Всеки един от тримата свидетели е
категоричен, че обвиненията за извършени престъпления от ищеца, в качеството му
на длъжностно лице са тези които са уронили престижа му в отношенията с близки
и колеги, което се явява и причина за накърняването на неговите чест и
достойнство. Нито един от тях не изтъква обвинението по чл. 339,
ал. 1 от НК да е допринесло по някакъв начин за настъпилите неимуществени вреди
Вярно е, че част от цитираните статии, които
са приложени и като писмени доказателства по делото, не съдържат преки
изявления на представители на прокуратурата, но всяко едно от тях отразява
обективното обстоятелство, че по отношение на ищеца има повдигнати обвинения за
престъпления по служба. Журналистическите статии по същността си
разпространяват и пресъздават описаното
в обвинителния акт, като основен техен предмет на обсъждане са обвиненията за
престъпления по чл. 282 от НК, поради което, те макар да не изхождат пряко от
ответника, са задълбочили чувството за загубен авторитет и чувство на срам в
социалното общуване и пълно незачитане на авторитет.
Следва да се има предвид, че при определени
професии очакванията и изискванията на обществото към техните представители за
почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното
обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление,
има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още
по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална реализация / Решение № 344 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на Върховен касационен съд/.
Незаконните обвинения срещу ищеца в
изключителна степен са засегнали неимуществената му сфера, като са
поставили под въпрос, пред неговите
колеги и близки, почтеността му и професионалните му качества и са прекъснали
всякаква възможност за неговото кариерно развитие, още повече – ищецът е
напуснал дългогодишното си работно място, на което се е ползвал с име на добър
професионалист. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че не
може да му бъде вменена отговорност за дисциплинарното уволнение на Х., което
впоследствие е било отменено, като постановено от различен орган, тъй като при
незаконно повдигнато и поддържано обвинение Прокуратурата носи имуществена
отговорност за отстраняване на държавния
служител от работа, тъй като органът по назначаването не действа по своя
преценка, а по силата на закона, следствие действията на органите на
досъдебното производство. Този извод освен по аргумент на разпоредбата на чл.
100, ал. 2 ЗДСл, произтича и от разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ЗДСл, която е
обявена за противоконституционна на 12.05.2016
г. с Решение № 5 на КС на РБ по к. д. № 2 от 2016 г, т.е. е била приложима
по отношение на процесните служебни
правоотношения.
Самото
дисциплинарно производство е образувано по писмо рег. № 92-15-64/10.02.2010 г.
на заместник окръжния прокурор в гр. Шумен, който е инициирал започването на
проверка.
При нейното извършване, като аргументи за дисциплинарното уволнение на ищеца са
послужили единствено възведените обвинения за престъпления по служба, поради
което отговорността на Прокуратурата е неоспорима.
Не могат да бъдат споделени и твърденията на
ответника, че не е следва да отговаря за вредите, причинени от задържането за
24 часа, извършено от служителите на полицията по ЗМВР, тъй като съгласно чл. 7 ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от
незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е
прокуратурата на Република България, тъй като тя упражнява надзор върху
разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и
поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Няма пречка
по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани
също разследващите органи и /или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в
производството по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на
държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията), а кой държавен орган, наред с
Прокуратурата на Република България ще я представлява като процесуален субституент е без значение. Още повече, че на следващия ден
– 17.12.2010 г. на Х.Х. е взета мярка задържане под
стража по чл. 64 от НПК и е откаран
именно в следствения арест в гр. Шумен, чийто ръководител е бил. Посочените
наказателно-процесуални действия в значителна степен са уронили престижа и
достойнството на ищеца, като в са станали и причина за накърняване на професионалния му авторитет и
достойнство.
Относно възраженията на Прокуратурата, че оценката на обществото по
отношение на ищеца не е засегната, тъй като последния е избран за общински
съветник в гр. Велики Преслав, съдът намира за неоснователно.
На
първо място следва да се изложи, че решението за обявяване на окончателен
състав на ОС – Велики Преслав е обявен след като дължимостта
на обезщетението е настъпила – след влизане в сила на решението, с което ищецът
е оправдан по повдигнатите обвинения, а освен това избора му за общински
съветник не променя факта, че развитието на Х. в професионалната сфера, която е
избрал ограничена в степен, в която последния е бил принуден да напусне
дългогодишно заемания си пост.
Относно размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно законовия критерий за справедливост се определя
на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда -
колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как
са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже
отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК. На следващо място
размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за развитието на заболяването.
Съгласно задължителните постановки на т.11 на Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК обезщетението на неимуществени вреди
да се определя глобално , а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан, или наказателното производство срещу него е било
прекратено, същото важи и когато в едно производство ищецът е бил оправдан по
едно обвинение и осъден от друго и обезщетение следва да бъде присъдено
глобално за всички вреди настъпили, вследствие на незаконно поддържаните
обвинения. Указанието в задължителната практика обезщетението да се определя
глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил
оправдан, е дадено във връзка с тълкуването на чл. 4 ЗОДВПГ ЗОДОВ) относно
материална предпоставка за отговорността на държавата за вреди, предвид
случаите на частично оправдаване. Разяснението за глобално определяне и
присъждане на обезщетението е принципно приложимо и при повдигнати обвинения в
извършване на повече от едно престъпления , ако обвиняемият е бил оправдан с
присъда по всички обвинения , или е възникнала отговорност на държавата във
връзка с прекратяването им , но условието за това е незаконните обвинения като
цяло да са дали основанието на конкретния иск за обезщетение, поставен за
разглеждане пред решаващия съд . Когато присъжда обезщетение по иск , предявен
въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по
делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения , този факт е от значение
както при изследване на причинната връзка,така и при съблюдаване критерия на
чл. 52 ЗЗД. Условие за тази значимост е въпросът законни ли са били обвиненията
да е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ , с постановяване на влязла в сила
оправдателна или осъдителна присъда , или при прекратяване на наказателното
преследване с акт, довел до снемате на обвиненията при възникване на
отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие,
наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като
основание на иска , като при изследване на причинния процес и определянето на
дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение.
Всеки
един от тримата свидетели е категоричен, че обвиненията за извършени
престъпления от ищеца, в качеството му на длъжностно лице са тези които са
уронили престижа му в отношенията с близки и колеги, което се явява и причина
за накърняването на неговите чест и достойнство. Нито един от тях не изтъква
обвинението по
чл. 339, ал. 1 от НК да е допринесло по някакъв начин за настъпилите
неимуществени вреди
Изхождайки от горните
критерии - с оглед дългата продължителност на наказателното производство –
близо 6 години, тежестта на престъпленията за извършването, на които е обвинен,
както и предвидените за тях наказания, извършения арест за 24 часа по ЗМВР,
прокурорско задържане до 72 часа, наложената постоянна мярка за неотклонение
„домашен арест“ и „подписка“, които неимоверно са ограничили правата на ищеца и
са накърнили неговата самооценка, достойнство и професионален авторитет, съдът
намира, че обезщетение в размер на 80 000 лева справедливо ще обезщети
причинените неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка
с незаконно поддържаните обвинения. Определената сума е съобразена и с
настъпилите неблагоприятни изменения в психическото състояние на Х.Х., които имат своите проявления и към настоящия момент,
съгласно проведената комплексна съдебно психиатрична експертиза.
Размерът е определен
и с оглед факта, че по отношение на последния има влязла в сила осъдителна
присъда за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, което макар и по-леко
наказуемо и от естеството да предизвика по-малък обществен отзвук, съответно и
засягане в по-лека степен на неимуществената сфера на ищеца, представлява годно
основание за извършването на част от процесуалните действия от органите на
досъдебното производство. Въпреки
осъдителната присъда обаче, незаконно поддържаните обвинения за извършване на
престъпления по служба по чл. 282 от НК са нанесли неимуществени вреди на Х.Х., които справедливо могат да бъдат репариране с
обезщетение в посочения размер, като претенцията над този размер е недоказана,
поради което подлежи на отхвърляне.
При незаконни актове на правозащитни органи
началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на мораторната лихва възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на всички инкириминирани
деяния предмет на иска по чл. 2, ал.1,
т. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, като в конкретния
случая това е датата 19.06.2015 г.
С оглед изхода на спора и своевременно
предявената претенция на ищеца за присъждане на разноски на последния следва да бъда репарирана сумата
от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса. Не подлежи на присъждане претендираното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, тъй като същото не е
доказано по основание и размер. Само, когато е доказано извършването на
разноските в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В представения
договор за правна защита и съдействие липсва такова отбелязване, поради което
претенцията следва да бъде оставена без уважение, като недоказана.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр.
София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ Х.Г.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от
80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени
в резултат на неоснователни и незаконосъобразни действия спрямо ищеца,
изразяващи се в повдигане на обвинение, вземане на мярка за неотклонение, както
и отстраняване от длъжност, вследствие на
незаконно обвинение по ДП № 315/2010г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума до целия претендиран размер от
100 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр.
София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ Х.Г.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 10 /десет/ лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в производството по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: