Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 15.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №430
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.92 от ЗЗД от С.Б.З.А.Л.З.Х.З.
ЕАД ЕИК ******** срещу Д.Т. – 1974 ЕООД ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е имал сключен договор
за наем с ответната страна от 12.07.2016г., със срок от 3 години, по силата на
който е предоставил за ползване на ответника част от обект „Бърза закуска“ с
площ от 218.30 кв.м. срещу заплащане на наемна цена в размер на 2 500 лв.
без ДДС, платим на 5-то число на съответния месец. Твърди, че
ответната страна е заплащала наемната цена със забава. В случай на забава са
имали договорена неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден върху
съответната просрочена вноска. На 20.08.19г. са подписали споразумение за
разсрочване на задължения, с което са приели, че към този момент ответната
страна има неиздължени суми в общ размер на 77 167.52 лв., като същите са
разсрочени за плащане на 9 месечни погасителни вноски. В таблица към исковата
молба излага дължима неустойка по 37 забавени месечни вноски по 37 издадени
фактури, за периода м.07.2016г. до 01.07.2019г., с краен срок на неустойката -
20.08.19г. когато е сключено допълнителното споразумение, като общия размер на
неустойката възлиза на сумата от 173 711.21 лв.
С допълнителната искова молба твърди, че не се е
отказвало от дължимата неустойка по договора. Като държавно лечебно заведение
същото има задължение да обезпечи събиране на дължимите му се суми. Наред с
това подобренията направени от ответната страна в наетото помещение са
остойностени и приспаднати от главниците с Анекс № 1 към споразумението от
20.08.19г.,подписан на 28.11.2019г., поради което не може да се приеме, че е
налице отказ от обезщетение за забава.
Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати
сумата от 173 711.21 лева неустойка за забава заплащане месечната наемна
цена. Претендира направените в съдебното производство разноски.
ОТВЕТНИКА оспорва така предявените претенции
за неустойка, не оспорва забавата в заплащане на цената, но намира, че ищецът с
подписаното споразумение е направил изявление, че се отказва от неустойката.
Наред с това намира същата за нищожна като прекомерна и излизаща извън
обезпечителната и обезщетителната и санкционната си функция. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на дължимата неустойка. Моли исковата претенция да се отхвърли. Претендира направените
разноски за производството.
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното :
По делото не спори относно договора за
наем от 2016г. подписан между страните, факта на ползване на наетото помещение
за наемния 3 годишен период и размера на
договорената наемна цена – 2500 лв. без ДДС или 3 000 лв. с ДДС. Същият се
установява и от писмения договор представен по делото.
Не се спори, че ответната страна е
забавяла заплащането на наемната цена. Това се установява и от подписаните
между страните споразумение от 20.08.2019г. и Анекс № 1 към споразумението, с
което ответникът е признал, че е имал незаплатени суми за наемна цена в общ
размер от 77 167.52 лв. , които е поел задължение да заплати в следващи 9
месечни вноски, съобразно подписан между страните погасителен план. Видно от
чл.3 от споразумението страните са договорили, че направените от ответника
подобрения в имота остават за ищеца, а болницата е поела задължение да не
начислява неустойка за забава. С Анекс 1 към споразумението подписан на
28.11.2019г. страните са постигнали договореност от общото задължение за
незаплатената наемна цена в размер на 77 167.52 лева да се приспадне
сумата от 17 077.21 лева, представляваща общата стойност на подобренията, поради
което е прието, че задължението което остава да се заплати от страна на
ответника за наем възлиза в общ размер на 60 090.31 лева . Към Анекс №1
има приложен и погасителен план подписан между страните , с който ответника е
поел задължение да заплати тази сума на 9 месечни вноски всяка от по 6 700
лв. а последната девета от 6 490.31 лв.
По делото е приета съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като обективна и
компетентна. Същата въз основа проверка
в счетоводството на ищеца и на база извършените погашения на наемната цена
дадени в приложение към ССЕ и на подписаното споразумение е изчислила дължимата
договорна неустойка върху 37 броя фактури за периода 13.07.2016г. до 20.08.2019г.. Същата възлиза в размер на
176 576.46 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Между страните се установи по безспорен
начин наличие на договорно правоотношение по договор за наем, като ищецът е
наемодател, а ответника е наемател на конкретен обект в района на болницата. Не
се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства –
Споразумение и Анекс 1 и приета ССЕ се установява, че ответникът е заплащал
наемната цена със забава. В договора – чл.5 страните предвиждат обезщетение за
вредите в резултат на една такава забава – договорна неустойка формирана от 0.5
% на ден от стойността забавената вноска . В този случай ищецът не следва да
доказва размерът на своите вреди. Съдът намира,че неустойката формирана по този
начин не е нищожна. Договорена е между търговци, няма краен период, но това не
е попречило на ответната страна почти от началото на договора да забавя
плащането на наемната цена. Така договорена размерът на неустойката надхвърля почти двойно забавената наемна
цена, но същата в конкретния случай, при забава на плащанията на главницата в
някои случаи повече от три години, осъществява освен превантивната си функция и
останалите си функции – обезщетителна и наказателна такива. Съгласно приетата
експертиза за целия период на забавата – считано от 14.07.2016г. и до
20.08..2019г. датата на споразумението, неустойката възлиза в размер на
176 576.46 лв..
Съдът намира обаче, че в конкретния
случай неустойката не се следва за целия период на забава. Същата съгласно
чл.111 от ЗЗД се погасява с 3 годишна давност и съответно неустойката за
периода предхождащ трите години до датата на исковата молба /26.02.2020г./ т.е.
за периода от 14.03.16г. до 25.02.2017г.се явява погасена по давност, предвид
направеното възражение от страна на ответника. Съответно погасена се явява
сумата от 64 498.03 лв..
Ответникът оспорва да дължи неустойка и
предвид изричната уговорка в споразумението от 20.08.19г. , с което наемодателя
е приел, че няма да дължи такава с оглед направените подобрения в имота. Съдът
намира обаче, че волята на ищеца, а и на ответника е била такава към момента на
подписване на споразумението, но с допълнителния анекс 1, от м.11.2019г., с
което се изменя самото споразумение, стойността на направените подобрения,
които остават в имота и съответно за ищеца, се прихваща от размера на главницата т.е. от размера на дължимата
наемна цена. Няма основание тогава да се приеме, че ответника се освобождава и
от уговорката за обезщетение за забава т.е. че стойността на подобренията се компенсира
от стойността на обезщетението за забава. След като с Анекс 1 уговорките са променени следва да се
съобразява формираната в него воля на страните във връзка с техните задължения
по договора за наем. С прихващане на стойността на подобренията с част от
дължимите наемни вноски, тези наемни вноски се явяват погасени, като съдът
намира, че погасяването е към момента на анекс 1, тъй като не е приета по ранна
дата или поне не е изразена воля на страните за това. Ответника също не е
установил момента в който подобренията са били окончателно извършени, а и
страните са приели, че техния размер е установен към момента на анекса.
С оглед на изложеното съдът приема, на
осн.чл.92 от ЗЗД вр.чл.5 от договора за наем № 50 от 12.07.2016г., че предвид
установената забава при заплащане на наемната цена ответникът дължи обезщетение
на ищеца в размер на договорената неустойка за период от три години преди
датата на исковата молба или за сумата от 109 213.18 лева, която остава
след приспадане на погасената по давност сума от 64 498.03 лева, от общо
претендирана с исковата молба сума.
Искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
Всяка от страните претендира направените
в производството разноски, като прилага и съответните списъци по чл.80 ГПК,
като ищецът за сумата от 16 548.44
лв., а ответника за сумата от 9 000 лв.. Съдът намира, че на всяка от
страните се следват разноски съобразно уважената и съответно отхвърлената част
от исковете. На ищеца това е 63 % от направените разноски или му се следва
сумата от 10 425.52 лв. На ответната страна се следват 37 % от направените
разноски или това е сумата от 3300 лв.. Двете вземания съдът намира, че следва
да се прихванат като насрещни такива и същите се явяват погасени до размера
на по-малкото или ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 7 125.52 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.Т. - 1974“
ЕООД ЕИК ********, гр.София, ул.********да заплати н.С.Б.З.А.Л. Н.Х.З. ЕАД *** сумата от общо 109 213.18
лв. / сто и девет хиляди двеста и тринадесет лева и осемнадесет стотинки / на осн.чл.92 ЗЗД вр.чл.5 от Договор за наем
№ 50 от 12.07.2016г. неустойка за забава заплащане на наемна цена за периода 25.02.2017г. – 26.02.2020г., както
и да му заплати сумата от 7 125.52 лв. / седем хиляди сто двадесет и пет
лева и петдесет и две стотинки/ разноски за настоящото производство на
осн.чл.78 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата за разликата до пълния
предявен размер, като неоснователна .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: