Р Е
Ш Е Н
И Е № 48
гр.Габрово, 15.03.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен
съд в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря Б. Михова, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева т.д.№83 по описа за 2015 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е при условията на евентуалност, както
изрично е посочено в исковата молба и потвърдено в съдебно заседание на
28.01.2016г.: с правно основание чл.55 ЗЗД - хипотезата за връщане на сума по
развален договор за продажба, а при условията на евентуалност- по чл.55 ЗЗД при
условията на хипотезата – без основание. Цената на предявения иск е 263 561.51 лева.
В исковата молба на “Р.Т.” ЕООД
срещу “Е.” ООД се излага, че между двете дружества бил сключен договор за покупко-продажба на
стоки от 09.05.2012г., по който купувача – ищцовата страна, е заплатил
дължимите суми съгласно приложените към исковата молба фактури, а ответника-
продавач, не е изпълнил задължението си да достави стоките. В исковата молба
купувачът твърди, че имало устна
уговорка стоките да му се доставят в склад на ответника в гр.София, кв.Илиенци. В с.з. на 28.01.2016г., чрез
процесуалния си представител, ищеца е заявил, че не може да посочи в кой точно склад „в Илиенци” следва да му се доставят стоките
от продавача, нито чий е този склад. Въпреки това твърди, че в склада не били
доставени стоки. В исковата молба се сочи, че заявката от купувача към
продавача се изпращала по електронен път.
Ищецът заплатил, но не получил стоките по фактури :
1.Фактура №2171/17.05.2012г. за кафе „Лаваца блу
интензо" и „Лаваца крема долче"-дози, както и кафе „Лаваца крема е
густо" на стойност 10000лв.
2.Фактура №2175/22.05.2012г. за студен чай "Сан
Бенедето"-праскова, лимон и зелен в различни разфасовки на стойност
24008,58 лв.
3.Фактура №2176/22.05.2012г. за кафе „Лаваца блу
интензо" и „Лаваца крема долче"- дози на стойност 10900 лв.
4.Фактура №2186/01.06.2012г. за нес кафе, грейпфрут сода
кен, кафе „Лаваца блу интензо" и „Лаваца крема долче"-дози, както и
кафе „Лаваца крема е густо" на гойност 35123,73 лв.
5.Фактура №2190/04.06.2012г. кафе „Лаваца крема
долче"-дози на стойност 10 900лв.
6.Фактура №2192/04.06.2012г. за кафе „Лаваца блу
интензо", „Лаваца блу долче", „Лаваца блу деликато" и „Лаваца
блу интензо"-без кофеин на стойност 20088лв.
7.Фактура №2195/05.06.2012г. за кафе „Лаваца крема е
густо" и „Лаваца блу нтензо" на стойност 8813,12лв.
8.Фактура №2211/11.06.2012г. за кафе „Илли", „Лаваца
роса вакуум", „Лаваца тepa", „Лаваца
гранд еспресо", „Лаваца крема арома", „Лаваца крема е густо", „Лаваца
крема арома еспресо", „Лаваца блу интензо"- без кофеин на стойност 31946,40
лв.
9.Фактура №2213/12.06.2012г. за нес кафе три в едно на
стойност 8812,81лв.
10.фактура №2237/20.06.2012г. за нес кафе три в едно,
„Лаваца"-без кофеин, „Лаваца блу интензо", „Лаваца,блу
интензо"-без кофеин," „Лаваца блу тиера дори", "Лаваца
клуб" „Лаваца крема е густо", „Лаваца матино", „Лаваца оро",
"Лаваца суере", кафе „Пелини", кафе „Сегафредо
интермецо",студен чай „Сан знедето",зелен, лимон и праскова на
стойност 31946,59 лв.
11.Фактура №2250/26.06.2012г. за кафе „Лаваца крема
долче", „Лаваца крема е густо рико", кафе „Пелини"-дози и метални
кутии, студен чай „Сан бенедето", зелен, лимон и праскова,кафе „Лаваца
крема е густо" на стойност 23911,19 лв.
12.Фактура №2294/09.07.2012г. за водка „Абсолют", джин
„Гордънс", "Малибу", текила „Сауза" „Трипъл сек",
уиски „Джони Уокър", захар, кроасан „Супер макс какао", кафе „Нова
Бразилия" на стойност 45165,64лв.От тази сума ищеца заплатил 35165,64лв.,
т.е. с 10000лв. по-малко.
13.Фактура №2326/25.07.2012г. за сок „Гранини", кафе
„Нова Бразилия",студен чай, кока кола кен на стойност 31946,45лв.От тази
сума ищеца заплатил 11946,45лв., т.е. с 20000 лв. по-малко.
Общата стойност на стоките по фактурите била 293 561,51лв. От
тази сума ищеца заплатил на ответника
„Евро Мик" ООД само 263
561,51лв.,т.е.30000лв.по-малко по
последните две фактури.
Претендирано е на осн. чл.55 ЗЗД
- хипотезата за връщане на сума по развален договор за продажба, а при
условията на евентуалност- по чл.55 ЗЗД при условията на хипотезата – без
основание, ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 263 561.51
лева.
Ответното дружество оспорва
исковата молба и излага възражения, че по сключения с ищцовото дружество
договор е доставило всички стоки по процесните фактури, подписани от двете
страни, като към част от тях са налице и приемо- предавателни протоколи. Посочено е, че няма и не е имало уговорка
между страните за доставяне на стоките в склад в Илиенци- стоките са получени
от ищцовото дружество, те не са големи и
обемисти стоки, които да изискват нарочни складове.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно между страните по
делото е, че между тях е бил сключен договор за покупко- продажба на стоки на
09.05.2012г., който е приложен като писмено доказателство по делото.
Спорно е ответната страна
изпълнила ли е задължението си да предаде стоките на купувача, по приложените
13 броя фактури, като няма спор между
страните, че те са заплатени от ищеца- купувач на ответника- продавач.
По делото са представени
процесните 13 броя фактури /л. 91- 102 и
л. 105-111 от делото на СГС/, видно от които на всяка е налице подпис и печат
на фирмата доставчик, както и подпис и печат на фирмата- получател, след изречението: „
стоката /услугата/ получена”. Тези фактури не са оспорени от страните по делото
и са приети като писмени доказателства по същото.
На основание чл.193, ал.2 ГПК
съдът е открил производство по оспорване подписа /„приел”/ на А.П. в следните документи, приложени в
т.д. № 8219/2013 година по описа на СГС
– приемо-предавателен протокол от 11.06.2012 год на л.92;
приемо-предавателен протокол от 12.06.2012 год на л.94; приемо-предавателен протокол от 20.06.2012
год на л.96; приемо-предавателен протокол
от 26.06.2012 на л.98; приемо-предавателен протокол от 09.07.2012 на
л.100; приемо-предавателен протокол от
25.07.2012 л.102.
Видно от приетото като
доказателство по делото заключение на в.л. М., подписа изпълнен за „приел” в приемо- предавателни
протоколи: от 25.07.2012г. на л.36, от 09.07.2012г. на л.37, от 26.06.2012г. на
л.38, от 12.06.2012г. на л.39, от 11.06.2012г. на л.40, е изпълнен от А.Г.П., а в приемо- предавателен протокол от
20.06.2012г. не е положен от него.
За изясняване на делото от
фактическа страна са допуснати и приети като доказателство по делото две
експертизи: съдебно- техническа и съдебно- икономическа. С определение от
11.02.2015 година на СГС тези експертизи са допуснати, по искане на ищеца с
предявената молба за образуване на производството. Експертизите са изготвени и
представени пред СГС, едната на 26.05.2015 година и другата на 08.07.2015
година. Същите не са оспорени от страните и са изслушани и приети от Габровски окръжен
съд в
съдебно заседание на 28.01.2016г.
В заключението си в.л. А.Д. е посочило, че процесните фактури не са
електронни по смисъла за електронните фактури. Те са на хартиен носител и не са
били изпращани или получавани по електронен път.
В заключението на икономическата експертиза
в.л. С. Й. е посочило, че: в счетоводството на "Р.Т." ЕООД са
осчетоводени извършени плащания към
"Евро мик" ООД по процесиите
15 броя фактури, в общ размер на 289 215,32 лв.; в счетоводството на
"Евро мик" ООД получените
от "Р.Т." ЕООД плащания по процесиите 15 броя фактури, възлизат в общ
размер на 319 215,32 лв., като
няма отразени неизплатени суми по тях. Наредените от ищцовото дружество суми са
постъпили по сметка на ответното дружество. Процесните фактури са осчетоводени
в счетоводството на „Евро мик” ООД като вземане по дебита на сметка 422
„Клиенти” и кредита на сметки 702 „постъпления
от продажба на стоки” и 4532 „събран ДДС”. Салдата по сметка 411
„клиенти” са закрити поради извършено плащане от „Р.т.” ЕООД. В счетоводството на ищцовото дружество
процесните фактури са осчетоводени като задължение по кредита на сметка 401
„доставцичи в лева”, включени са в дневника за покупките и справка- декларация
за ДДС, съгласно счетоводното законодателство. В счетоводството на „Евро мик”
ООД процесните фактури са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 411
„клиенти”, включени са в дневника за продажби и СД по ЗЗД, съгласно
счетоводното законодателство.
Вещото лице е посочило изрично в
заключението си, че описаните стоки по
процесните фактури са заприходени в счетоводството на ищеца по дебитна
сметка 303/1 „стоки на склад”. Към
31.12.2012г. в тази сметка няма налични стоки. В периода май- декември 2012г.
по банковата сметка на „Релакс трейдинг” има постъпления от контрагент
„Кауфланд България” ЕООД в общ размер 65 728,69 лева и от контрагент
„Теракомюникейшънс” АД в общ размер на 9 289,38 лева. Заприходените стоки в счетоводството на „Р.т.”
ЕООД по сметка 303/1 „стоки на склад” са от различни доставчици, като „Евро мик”
ООД, „Булл хасс” ЕООД, „Топ дринкс” ООД и др. Изписването им е по следно
претеглена стойност и не може да се установи точно от кой доставчик / в
т.ч. и от „Евро мик” ООД/ са продадените
стоки на „Кауфланд България” ЕООД и „Теракомюникейшънс” АД и на други
контрагенти. През м. ноември 2012г. в счетоводството на „Р.т.” ЕООД са издадени
кредитни известия по фактури към
„Кауфланд България” ЕООД на обща стойност 217 512,46 лева, в т.ч. стойност
на сделките 181 260,54 лева и ДДС 36 251,92 лева.
В с.з. на 28.01.2016г.
в.л. Й. е потвърдило заключението си и е пояснило, че към 31.12.2012 година по сметка 303 вече няма налични стоки, защото всичките
са изписани, като продадени на трето лице. Това се установявало и от оборотната
ведомост. Вещото лице е описало в заключението си, че заприходените стоки в
сметка 303 са по вид, стока и по количество, а не по доставчик, затова не може
да се посочи коя сточно стока е продадена. Анулираните от ищцовото дружество фактури са описани в дневника за продажбите на
дружеството, но на вещото лице не е представено
основанието за това анулиране.
По делото са събрани и гласни
доказателства- разпитани са свидетелите Цв. К. и Е. И., за установяване на
фактическото предаване на стоките.
В показанията си св. К.- главен
счетоводител в ответното дружество е посочила, че отношенията с ищцовото
дружество били добри през времето, в което работели. Давала се заявка, стоката
се получавала, заедно с фактура, имало насрещно
плащане и така вървял целия процес през годината. При нови клиенти с
фактурите имало приемо-предавателни протоколи- когато се получи стоката този
протокол се подписва от клиента, издава се фактура, дори плащането при новите
клиенти било задължително да бъде в
рамките на деня. Свидетелката е
посочила, че приемо- предавателни
протоколи се издават от „момичето, което пише фактурата”, не от нея. Някои
протоколи били върнати, но в счетоводството те не са необходими като първични
документи, поради което не се съхраняват. Но в момента на получаване на стоката
се издава фактурата, предхождащия документ е
или проформа или стокова разписка, с която се уведомява клиента каква
сума трябва да плати. Не се издава
фактура без да е получена стоката. Свидетелката
е посочила, че тя лично участва установявайки издадената фактура и насрещното
плащане, която фактура се издава в момента на получаване на стоката, но не
издава фактурата.
В показанията си св. Е. И. е
посочил, че от 2010 година до средата на 2015 година работел в “Евро мик” ООД,
като шофьор, но главно началник склад,
на постоянен трудов договор. Сега работи
в друга фирма на управителя на М.С.. Той товарел стока за “Р.Т.” ЕООД. Той „нагласял”
стоката и я товарел от складовата база на „Евро мик”, на камион, изпратен от “Р.Т.”
ЕООД. Специално с “Р.Т.” ЕООД така работел- те пращат камион, свидетеля го
товари със стоката. Складът, в който идвали камионите на “Р.Т.” ЕООД за
товарене, е склада на фирмата, където е и нейното управление- Винпром 1,
индустриална зона – Габрово, бившия Винпром на Габрово. Различни хора идвали с
тези камиони. Счетоводителката издавала документ фактура или складова разписка, давала
я на свидетеля и той товарел стоката. Документа фактура и приемо-предавателен
протокол, пътували със стоката- товарела се стоката на камиона, документите пътували
със стоката, а после същите се връщали подписани. Свидетеля е посочил, че в
тези последващи действия- по връщане вече на подписаните документи, не участва.
Той предавал на купувача документи подписани от името на продавача и не се
интересувал после кой ги връща подписани от другата страна. Свидетеля разбрал
за проблеми с ищцовото дружество повече от година след като спрели да работят с
него- разбрал, че имат претенции за неполучена стока. Това бил единствения
купувач с такива претенции- „Евро мик” работели с доста търговци, търгували само на едро и с
доста фирми. Над десет пъти „Релакс
трейдинг” идвали да получават стока. „Евро мик” нямали складове в София,
складът бил само един- този, в който работел свидетеля и който се намирал в гр.Габрово. Документа,
който свидетеля получавал при товарене на стоката, бил фактура, по която „гласял”
стоката, товарел я на камиона и пращал фактурата със стоката.
Приемо-предавателния протокол също пътувал със стоката. Той е подписан от фирмата
- продавач „и там вече този, който
приема стоката трябва да го подпише”.
При така очертаната по делото
фактическа обстановка съдът намира за неоснователни предявените искове от
правна страна по следните съображения:
Процесните 13 фактури установяват
съществуването на отношения по договор за продажба - съдържат вида и
количеството на стоката, цената, начина на плащане, страните и са двустранно
подписани, за издател- продач и за получаване на стоката от купувача. По делото
не е оспорен подписа на управителя на „Р.т.” ЕООД- А.П.
в процесните 13 броя фактури. Оспорени
са подписите на същия в представените към част от фактурите приемо-
предавателни протоколи, но видно от заключението на в.л. М., подписа изпълнен за „приел” в приемо- предавателни
протоколи: от 25.07.2012г. на л.36, от 09.07.2012г. на л.37, от 26.06.2012г. на
л.38, от 12.06.2012г. на л.39, от 11.06.2012г. на л.40, е изпълнен от А.Г.П., само в приемо-
предавателен протокол от 20.06.2012г. не
е положен от него. Наличието на приемо-
предавателен протокол от 20.06.2012г., който не е подписан от посоченото в него
лице А.П., обаче не променя обстоятелствата по делото, защото са налице са 13
броя двустранно подписани от страните фактури – с подпис на купувача за „приел
стоката”, и печат на фирмата, които са доказателство за предаване на стоката.
Налице е и практика на ВКС на РБ
по чл.290 ГПК - Решение № 42 от 19.04.2010
г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията К.Е., че дори фактурите да са неистински, а в случая това
не е така и същите не са оспорени, то отразеното в тях съществува. От една
страна, фактът на реално предаване на стоките е установен изрично по делото от
показанията на свидетелите: Ц. К.- която е посочила, че фактура се издава в момента на получаване на стоката и св. Е. И.,
който е посочил, че лично е товарил стоките на изпратен от дружеството- купувач
транспорт и е предавал при товаренето
подписаната от продавача фактура, която в последствие се връща подписана- факт
е, че фактурите са върнати на продавача подписани от купувача и същите са
представени към отговора на исковата молба. От друга страна показанията на тези
свидетели се подкрепят от останалите представени по делото писмени доказателства:
приемо- предавателни протоколи и съдебно- счетоводната експертиза, в която е
посочено, че в счетоводството на
ищцовото дружество процесните фактури са осчетоводени като задължение по
кредита на сметка 401 „доставцичи в лева”, включени са в дневника за покупките
и справка- декларация за ДДС, съгласно счетоводното законодателство, както и, че
описаните стоки по процесните фактури са заприходени в счетоводството на ищеца
по дебитна сметка 303/1 „стоки на
склад”.
Следователно само факта, че фактурите
са осчетоводени от двете страни- в
счетоводството на „Евро мик” ООД процесните фактури са осчетоводени като
вземане по дебита на сметка 411 „клиенти”, включени са в дневника за продажби и
СД по ЗЗД, а в счетоводството
на „Р.т.” ЕООД процесните фактури са
осчетоводени като задължение по кредита на сметка 401 „доставцичи в лева”,
включени са в дневника за покупките и справка- декларация за ДДС и стоките
описани в процесните фактури са заприходени са по дебита на сметка 303/1
„стоки на склад”, установява, че стоката е предадена от
продавача на купувача. В този смисъл е и
практиката на ВКС на РБ- решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и следователно представляващи задължителна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1,
т. 1 от ГПК, а именно: Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. № 255/2012г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.Ч.; решение № 23 от
7.02.2011г. на ВКС по т. д. № 588/2010г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Б.; решение № 166/26.10.2010г. по т. д. №
991/2009г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него:
решение № 96 от 26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009г.
по т. д. № 546/2008г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от
19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, II т. о.
На основание гореизложеното е
видно, че от страна на ответника е налице
основание да задържи получените като заплащане на стоките суми: съществуващото
между страните договорно правоотношение и изпълнение от страна на продавача на
престацията по него са обстоятелства изключващи правото на ищеца да развали
едностранно договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и в последствие да иска връщане на дадената сума
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При това положение не е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.55 ЗЗД - хипотезата за
връщане на сума по развален договор за продажба, а при условията на евентуалност-
по чл.55 ЗЗД при условията на хипотезата – без основание, поради което и исковете
се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят, ведно със
законните последици.
Съдът не приема твърденията на
ищцовата страна, че не е получила от продавача стоките, които е заплатила по
сключения договор за покупко-
продажба, освен поради обстоятелството, че са оборени от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и поради противоречивите и неясни твърдения,
които излага в тази насока. Първоначално, в исковата молба, ищецът е твърдял, че дружеството- продавач следвало да „доставя
стоките в техен склад в кв. Илиенци, гр. София”, а след това, в първото по делото с.з., процесуалния
представител на „Р.Т.” ЕООД е заявил, че стоките следвало да се получат в
„логистичен склад в Илиенци”, но не знае чия собственост е този склад, не знае и
адрес на склада. При тези противоречиви твърдения, от които не може да се
установи къде според купувача е следвало да му се доставят стоките, неясно остава
как последния е преценил, че не са
доставени- след като не знае в чий склад следва да се намират и къде точно е
той.
Ирелевантни за настоящия правен
спор са изнесените обстоятелства от ищеца за някакъв вид посредничество от
физическото лице С. Н., между фирмите
„Евро мик” ООД, „Р.т.” ЕООД и „Кауфланд”. Това а физическо лице не е страна по
делото- спрямо него са оттеглени
предявените искове и производството е прекратено.
Ирелевантно
за спора е и твърдението на ищеца за негови договори с „Кауфланд” и др. търговци, с
посредничеството или не на физическото лице С. Н.- ако ищцовото дружество има
претенции към тези трети неучастващи в делото лица, въз основа на договори с
тях, може да потърси правата си. Същите обаче нямат връзка с процесния договор за покупко-
продажба на стоки от 09.05.2012г., който е само между страните „Р.т.” ЕООД и „Евро мик” ООД. Спора по настоящото дело е
само за изпълнение на договора за покупко- продажба на стоки между двете
страни- „ Евро мик” ООД- продавач и „Р.т.” ЕООД- купувач и по- конкретно за
доставянето на стоките от продавача на купувача.
Твърденията на ищеца са
противоречиви и предвид следното
обстоятелство- считано от м. май 2012г.
/ датата на първата цитирана от него фактура/, до м. август, купувачът твърди, че не е получавал стоките,
които е заплащал, въпреки това обаче нито е спрял да ги заплаща, нито е
прекъснал поръчките, нито е потърсил правата си. Нелогично е, след като още по фактурите от м. май 2012г.
купувача не е получил заплатените стоки, да продължи да поръчва и заплаща стоки
по още 11 фактури, без да ги получава и в продължение на година - до края на 2013г., да не потърси правата си.
На основание гореизложеното съдът
намира предявените искове с правно осн. чл.55 ЗЗД - хипотезата за връщане на
сума по развален договор за продажба, а при условията на евентуалност- по чл.55 ЗЗД при условията на хипотезата – без основание, ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 263 561.51 лева, са неоснователни и недоказани, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Разноски: С оглед изхода на спора
на ищеца не се дължат разноски. Същия следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 7 600 лева- 100 лева
депозит за експертиза и 7 500 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
приложения списък по чл.80 ГПК. Неоснователно е възражението на ищцовата страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника. Същото
дори е под минимума, посочен в чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и не може да бъде намален.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.т.”
ЕООД, ** със седалище и адрес на управление *** , със съдебен адрес:***, адв.
Хр. Т., против „Евро мик” ООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление ***, искове
с правно осн. чл.55 ЗЗД - хипотезата за връщане на сума по развален договор за
продажба, а при условията на евентуалност- по чл.55 ЗЗД при условията на
хипотезата – без основание, ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
263 561.51 лева, като неоснователни и
недоказани.
Приема за недоказано, на
основание чл.193, ал.2 ГПК, оспорването на подписа /„приел”/ на А.П. в следните документи, приложени в
т.д. № 8219/2013 година по описа на СГС
– приемо-предавателен протокол от 11.06.2012 год на л.92; приемо-предавателен
протокол от 12.06.2012 год на л.94;
приемо-предавателен протокол от 20.06.2012 год на л.96; приемо-предавателен протокол от 26.06.2012 на
л.98; приемо-предавателен протокол от 09.07.2012 на л.100; приемо-предавателен протокол от 25.07.2012 на л.102.
Приема за неистински, на
основание чл.193, ал.2 ГПК, приемо- предавателен протокол от 20.06.2012г., тъй
като подписа /„приел”/ не е изпълнен от А.П..
ОСЪЖДА „Р.т.” ЕООД, ** със
седалище и адрес на управление *** , със съдебен адрес:***, адв. Хр. Т., да
заплати на „Евро мик” ООД, ЕИК**, със
седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски в размер на
сумата 7 600 лева / седем хиляди и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред АС- Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: