РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110107685 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от В. Г. Д., действаща чрез адв.
В. Д., срещу Община В., представлявана от кмета И. П., в условията на първоначално
евентуално съединяване осъдителни искове, както следва:
I. Главен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 3 461,10 лева, от която сумата в размер на 3
177,16 лева, представлява припадащата й се като съдружник в ДЗЗД "Г. Т.-В." част от
стойността на направени от съдружниците в гражданското дружество разходи за планиране,
проектиране и изграждане на строеж „У. в. *, * с обща дължина от 567 м., по плана на СО
„В.“, гр.В., а сумата от 283,94 лева – сторени от ищцата разходи във връзка с горната
дейност, с които суми ответникът се обогатил, доколкото изградените водопроводи са
станали автоматично публична общинска собственост, считано от датата на издаване на
разрешение за ползване, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на предявяване на иска в съда – 16.06.2022 г. до окончателното й заплащане;
II. Евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата същата сума.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на поземлен имот с
идентификатор №*, находящ се в гр. Варна, местност Т., ведно с построена в имота
жилищна сграда. Поддържа се, че за осигуряване на питейна вода до посочения имот, както
и до други съседни имоти в урбанизираната територия на местност „В.“, нямало изграден
водопровод, като нямало и информация да се предвижда изграждане на такъв през 2016 г., с
оглед на което ищцата заедно с други собственици на съседни имоти учредили ДЗЗД „Г. Т. -
В.“ с предмет на дейност - изграждане на уличен водопровод за питейна вода по
направление от о.т.*,*,*; о.т.*,*,*; о.т. *,*; извършване на други позволени от закона
дейности, които са пряко или непряко свързани с изграждането и въвеждането в
ескплоатация на съоръжението и предаването му на Община В.. В договора за учредяване на
1
гражданското дружество изрично било посочено, че след въвеждането на водопровода в
експлоатация, същия ще стане собственост на Община В., на осн. чл.19, т.4, б. "а" от Закона
за водите.
Твърди се, че след учредяване на гражданското дружество, неговият представител-Г.
К. подал в Община В. заявление от 10.11.2016 г. с инвестиционно намерение за проектиране
на уличен водопровод, но на 18.11.2016 г. ответникът изпратил до дружеството отговор, в
който било посочено, че Община В. не възразява срещу подписване на договор между
страните за проектиране на водопровод.
Излага се, че на 07.12.2016 г. в деловодната система на Община В. бил регистриран
тристранен договор за проектиране с рег. № Д16001623ВН/07.12.2016 г. Твърди се, че
договорът бил предложен от ответника, по негов образец, като съдържанието му не
подлежало на изменение. В същия било посочено, че Община В. е възложител, ДЗЗД „Г. Т. -
В.“ – инвеститор, а „В. и к. - В.“ ООД – изпълнител, като възложителя и инвеститора
възлагали на изпълнителя, а последният се съгласявал да извърши проучване и проектиране
на „У. в. * * по плана на СО „В.“. В чл. 3 от посочения договор било предвидено, че всички
видове работи, извършени при изпълнение на поръчката, следвало да се заплатят единствено
от инвеститора, който нямал право да предявява към възложителя каквито и да било
финансови претенции във връзка със заплащането. Релевирано е възражение, че посочената
клауза от договора е нищожна поради противотиворечието й със закона, доколкото
представлявала отказ от бъдещи права.
Сочи се, че на 05.04.2017 г. Община В. издала разрешение за строеж, влязло в сила на
27.04.2017 г., по силата на което се разрешавало извършването на строително-монтажни
работи за строеж на У. в.*, *с обща дължина от 567 м., по плана на СО „В.“, гр. В.. Излага
се, че на 20.06.2017 г. в деловодната система на Общината бил регистриран тристранен
договор за изграждане с рег. № Д17000929ВН/20.06.2017 г. с възложител – Община В.,
инвеститор – гражданското дружество и изпълнител „К. *“ ЕООД, като съдържанието на
договора отново било изготвено от ответника и не подлежало на изменение. В чл. 2.5 от
договора било посочено изрично, че цената по последния се дължала само и единствено от
инвеститора, като ищцата възразява, че посочената клаузата е нищожна.
Излага се, че на 18.06.2018 г. от държавна приемателна комисия е съставен Протокол
за установяване на годността на ползване на строеж „У. в. *, * с обща дължина от 567 м., по
плана на СО „В.“, гр. В.“, а на 20.06.2018 г. от ДНСК-гр. В. било издадено Разрешение за
ползване на строеж за водопровода.
Твърди се, че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска
собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото съставлява
водностопанско съоръжение на територията на общината, за което няма твърдения да е
налице изключението /да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от В
и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за
напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване/ и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в
урбанизирана територия, същият е станал публична общинска собственост с издаването на
разрешение за ползването му на 20.06.2018 г.
Ищцата твърди, че за реализиране на съвместната дейност, всеки от участниците в
дружеството бил длъжен да участва в покриването на разходите с парични вноски, като
направените от последната възлизали на сумата в общ размер на 3 461,10 лева, от които 3
177,16 лева – разходи, свързани с проектирането и изграждането на водопровода, а 283,94
лева – такива, свързани с учредяване на гражданското дружество. Моли се, в случай че
съдът намери, че дължимото обезщетение обхваща само сумата от 3 177,16 лева, то за
остатъка да се приеме, че се дължи на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Обосновава правния си интерес от посоченото в разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ,
която предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се
изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго, поради което
задължение на общината е било да проектира и изгради процесния водопровод.
Твърди се, че с въвеждането на водопроводното съоръжение в експлоатация
2
ответникът е одобрил предприетата от гражданското дружество работа, свързана с
изграждането на водопровода и дължи възстановяване на сторените за това разходи от
страна на учредителите на ДЗЗД „Г. Т. - В.“, сред които е и ищцата.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
последният оспорва предявените искове. Не оспорва, че изграждането на процесния
водопровод е било задължение на Община В., но излага, че ищцата, както и другите
участници в гражданското дружество, подписвайки двата тристранни договора, са се
отказали от правото да предявяват към ответника каквито и да било финансови претенции,
свързани с проектирането и изграждането на съоръжението. Оспорва изложеното от ищцата,
че посочените клаузи са недействителни, като излага подробни доводи в тази насока.
По същество се моли исковете да бъдат отхвърлени.
В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от адв. В. Д. и адв. С. А., чрез които поддържа предявените в
условията на евентуалност искове. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 13.02.2023 г. поддържа отговора на исковата молба и обективира искане по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е не се спори и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1./ че е ищцата е собственик на ПИ с
идентификатор №*, находящ се в местност „Т.“, гр. В., ведно с изградената в имота
жилищна сграда; 2./ че от страна на съдружниците в ДЗЗД „Г. Т. - В.“ е предприето
проектиране и изграждане на водопровод в местност „В.“, гр. Варна в изпълнение на
подписания с ответника и „ВиК-В.“ ООД договор за проектиране и изграждане на „улични
водопроводи Ф1110 с обща дължина 567 метра по плана на СО „В.“, гр. В.; 3./ че ищцата е
съдружник в гражданското дружество и като такъв е сторила твърдените разноски за
посочената дейност по вид, стойност и размер от общо 3 461.10 лева, от която сумата в
размер на 3 177.16 лева, предсталвява припадащата й се част като съдружник в ДЗЗД „Г. Т.-
В.“ от стойността на направени от съдружниците в гражданското дружество разходи за
планиране, проектиране и изграждане на строеж „У. в. *, * с обща дължина от 567 метра, по
плана на СО „В.“, гр. В., а сумата от 283.94 лева – сторени от ищцата разходи във връзка с
горната дейност; 4./ че изграденият водопровод попада върху терен публична общинска
собственост и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана
територия; 5./ че изграденият водопровод е в експлоатация към настоящия момент, тъй като
има влязло в сила разрешение за ползване.
Горните безспорни факти се констатират по несъмнен начин по делото и от
ангажираните писмени документи, неоспорени от ответника в преклузивния срок по чл. 131
от ГПК. Видно е от приобщения нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том
*, рег. № *, дело № * от * г. /л. 17/, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху недвижим имот с идентификатор *, представляващ жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, м-ст „Т.“ в ПИ с идентификатор *.
От представения нотариално заверен договор на л. 20 е видно, че между общо
двадесет и двама физически и юридически лица, сред които и ищцата В. Г. Д., е учредено
гражданско дружество с цел финансиране изграждането на уличен водопровод /външно
отклонение/ за питейна вода в урбанизирана територия по направление о.т. *,*,*; о.т. *, *, *;
о.т. *, *. „Г. Т. – В.“. Минималните изисквания към водопровода са диматър на тръбата ф
110 и материал ПВП. Договорено е още, че всеки от съдружниците е длъжен в срок до 5 дни
от регистриране на дружеството в Регистър Булстат да внесе в брой или по банков път
начална вноска в размер на 1 000.00 лева, имаща функция на задатък. Всеки от
3
съдружниците е длъжен до 3 дни, считано от деня, следващ деня на депозиране в Община В.
на заявление от дружеството за издаване на разрешение за строеж, да внесе последваща
парична вноска в размер на 1 000.00 лева, имаща функция на задатък. В срок до 3 дни,
считано от деня, следващ деня на издаване на разрешение за ползване, всеки от
съдружниците е длъжен да внесе окончателна парична вноска в размер, надхвърлящ
първоначално определените разходи, в случай че реалните разходи са повече. Договорът е
сключен с действие до момента на пускане на съоръжението в експлоатация и предаването
му на Община В..
От представената справка-извлечение на л. 33 е видно, че ДЗЗД „Г. Т.-В.“ е вписано в
ТР с Булстат *.
Видно е от ангажирания договор за проектиране от 07.12.2016 г., че по възлагане на
Община В. и ДЗЗД „Г. Т. – В.“, „ВиК-В.“ ООД е поело задължението да извърши
проучването и проектирането за обект – у. в. * *по плана на СО „В.“, кв. *, *, * и * гр. В. с
дължина на водопровода 567 метра. Общата цена на проектиране на обекта е в размер на 1
320.66 лева без ДДС, платими единствено от ДЗЗД при предаването на проекта на
последния в качеството му на инвеститор. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, ДЗЗД няма
право да предявява към Община В. каквито и да било финансови претенции във връзка със
заплащането на договореното възнаграждение, както и при възникване на допълнителни
разходи, които не са били предвидени към момента на подписване на договора.
На 05.04.2017 г. е издадено разрешението за строеж /л. 58/ на процесния уличен
водопровод.
На 14.06.2017 г. между ДЗЗД и „Е. И. – В.“ ООД е сключен договор за
транспортиране и предаване на строителни отпадъци от обекта в м-ст „Г. Т.“ до площадка за
рециклиране на строителни отпадъци с код *– бетон. Договорената цена е 100.00 лева без
ДДС на отпадък с обем 6 куб. метра и 229.00 лева без ДДС на отпадък с обем 16 куб. метра.
На 20.06.2017 г. е сключен договорът за изграждане на „улични водопроводи ф110 с
обща дължина 567 метра по плана на СО „В.“, гр. В. /л. 59/ между Община В., в качеството
й на възложител, ДЗЗД „Г. Т. – В.“, в качеството му на инвеститор, и „К. *“ ЕООД, в
качеството му на изпълнител. Договорено е по възлагане на ищеца и ответника по делото
изпълнителят да изгради процесния уличен водопровод. Приблизителната цена, която следва
да бъде заплатена на изпълнителя единствено от ДЗЗД възлиза на 33 630.57 лева без ДДС,
съгласно приложената количествено-стойностна сметка. Договорено е още, че
окончателната стойност на извършената работа се определя в изготвения от изпълнителя акт
обр. 19 за извършените СМР, който се приема от ДЗЗД, като съгласно чл. 2.5 от договора
длъжник на посочената цена е единствено и само ДЗЗД.
На 10.07.2017 г. между ДЗЗД и „Д. Е.-К.“ ООД е подписан договор за строителен
надзор с предмет процесния водопровод. Договорената цена е 2 500.00 лева без ДДС.
На 24.07.2017 г. между ДЗЗД-възложител и „П. *“ ООД-изпълнител е сключен
договор за изработка с предмет трасиране и издаване на протокол за строителна линия и
ниво по одобрен проект и заснимане за издаване на удостоверение за попълване в подземен
кадастър при Община В. досежно процесния водопровод. Договорената цена е 800.00 лева
без ДДС.
На 02.08.2017 г. е сключен договор за изпълнение на СМР между ДЗЗД-възложител и
„ВиК-В.“ ООД-изпълнител /л. 109/ с предмет – СМР на водоснабдителни и канализационни
съоръжения за обект с административен адрес СО „В.“ срещу приблизителна цена от
9 357.00 лева без ДДС, като окончателната стойност на извършената работа е договорено да
се определи след изготвяне на акт обр. 19 и приемането му от възложителя.
Видно е от представеното разрешение за ползване № ДК-07-В-80/20.06.2018 г. /л. 66/,
че процесният водопровод е въведен в експлоатация, след подписване на протокола за
установяване годността за ползване на строежа.
Не се спори по делото, че припадащата се част на ищцата от общата стойност на
сторените СМР-та във връзка с изграждането на процесния уличен водопровод възлиза на
3 461.10 лева, като тази сума се констатира и от ангажираните по делото платежни
документи.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
В случая, с предявените в условията на евентуалност искове се претендира заплащане
от собственика-общината, на сторените от ищцата /сдружила се в гражданско дружество за
изграждане на водопровода/ разходи по изграждане на уличния водопровод при данни, че
съоръжението е изградено и в нейна лична полза - водозахранване и на собствения й имот.
Отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа
без пълномощие – в частност по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, която гласи, че ако работата е
била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването.
Един от основните принципи в обективното частно гражданско право е забраната за
неоснователно обогатяване, в чиято основа е концепцията за естествената справедливост. За
успешното провеждане на предявения по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД иск, в тежест на ищцата
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на неоправдано
разместване на блага, довело до обедняването й с направените разноски за изграждането на
твърдения уличен водопровод, ситуиран върху имот публична общинска собственост, вкл. и
в собствен интерес, и обогатяване на ответника за нейна сметка, чрез придобиване в
собственост на изграденото. Ответникът от своя страна, при доказване горните факти от
ищците, носи тежестта да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото
имуществено разместване.
Обогатяването на общината е със сумата, която тя е спестила, а е следвало да плати за
изграждането на водопровода към момента на неговото изграждане. Обедняването на
ищцата са сторените от нея разходи към момента на извършването им за труд, материали,
платени такси, необходими за изграждането на водопровода, включително и чрез възлагане
работа на трети лица, като пред настоящата инстанция няма спор, че припадащата се на
ищцата част от общата сума, необходима за изграждане на процесния водопровод, към
датата на изграждането му, включваща разходите за извършените СМР и допълнителните
разходи, съпътстващи строителството и въвеждането в експлоатация, възлиза на 3 461.10
лева.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за това дали чл. 2, ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от договора за проектиране от 07.12.2016 г. и
чл. 2.5 от договора за СМР на водопровода от 20.06.2017 г. изключват извъндоговорната
отговорност на ответника, доколкото предвиждат, че всички разходи по проектирането,
изграждането и въвеждането в експлоатация на уличния водопровод са за сметка на ДЗЗД,
респективно за сметка на ищцата като съдружник и последната няма право да търси
възмездяване от Община В..
Съгласно актуалната и задължителна тълкувателна практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 27.04.2022 г. от ОСГТК на ВКС, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Някои от общите основания за нищожност по чл.
26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете
нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои
в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона.
В настоящия казус, няма спор, че изграденият водопровод попада върху терен
публична общинска собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото
съставлява водностопанско съоръжение на територията на общината, за което няма
твърдения да е налице изключението /да е включено в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала,
или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на
търговските дружества или на сдруженията за напояване/ и е част от уличната
разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, е публична общинска
собственост, като по отношение на собствеността на съоръжението също няма спор по
5
делото – същото е общинска собственост. В съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от
ЗУТ, която предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се
изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или
съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго,
се налага извода, че процесният уличен водопровод е следвало да бъде изграден от
общината, защото тя е негов собственик. В тази насока е и постановеното по реда на чл. 290
от ГПК, Решение № 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК.
Горното обуславя категоричния извод за нищожността на клаузите на чл. 2, ал. 4 и
чл. 3, ал. 2 от договора за проектиране от 07.12.2016 г. и чл. 2.5 от договора за СМР на
водопровода от 20.06.2017 г., на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. първо от ЗЗД, тъй
като същите противоречат на правна норма, от чиято диспозиция не е възможно отклонение
чрез договаряне, а именно от императивното правило, нормативно регламентирано в
разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ. Нормата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ не предоставя на
правните субекти възможност сами да определят поведението си. Нормата не е на
разположение на адресатите й, поради което те са длъжни да се съобразят със съдържанието
й, а именно проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат,
поддържат и ремонтират от и за сметка на общините или съответните експлоатационни
дружества, като в конкретния случай това правило не се дерогира от приложението на
специална норма.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения главен иск за ангажиране
на извъндоговорната отговорност на ответника, на основание водене на чужда работа без
пълномощие по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния
субсидиарен иск по чл. 59 от ЗЗД, доколкото вътрешнопроцесуалното условие за това не е
сбъднато.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 988.44
лева, включваща държавна такса в размер на 138.44 лева и възнаграждение за един адвокат
в размер на 850.00 лева. Искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, доколкото
договореният хонорар в полза на адв. В. Д. надхвърля минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с едва 203.89 лева, като
тази разлика, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие, не е прекомерна.
Водим от изложените мотиви, Районен съд – гр. Варна,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, Община В., представлявана от кмета И.
П., БУЛСТАТ * да заплати в полза на В. Г. Д., ЕГН ********** сумата в общ размер на
3 461.10 лева /три хиляди четиристотин шестдесет и един лева и десет стотинки/, от
която сумата в размер на 3 177.16 лв., представлява припадащата й се като съдружник в
ДЗЗД "Г. Т.-В." част от стойността на направени от съдружниците в гражданското
дружество разходи за планиране, проектиране и изграждане на строеж „У. в. *, *с обща
дължина от 567 м., по плана на СО „В.“, гр.В., а сумата от 283,94 лв. – сторени от ищцата
разходи във връзка с горната дейност, с които суми ответникът се обогатил, доколкото
изградените водопроводи са станали автоматично публична общинска собственост, считано
от датата на издаване на разрешение за ползване, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.06.2022 г. до
окончателното й заплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община В., представлявана от кмета И.
П., БУЛСТАТ * да заплати в полза на В. Г. Д., ЕГН ********** сумата в общ размер от
6
988.44 лева /деветстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7