Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260 052
гр.Варна, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№386/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба,
подадена от Община Варна чрез процесуалния й представител гл.ю.к.С.Н., против
решение №260254/ 31.07.2020г., постановено по гр.д.№1118/19г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на
С.З.Ш., както следва: а/ сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
смъртта на дъщеря й З СШ., настъпила от удавяне по време на наводнението в
гр.Варна, кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014г.,
в следствие на неизпълнение от страна на Община Варна на задълженията й
да поддържа проводимостта, да почиства дерето, да не допуска незаконно
строителство в близост до и в самото дере, в което се е образувала приливната
вълна, причина за трагедията, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането - 19.06.2014г. до окончателното заплащане на
сумата; б/ сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на майка
й З АШ., настъпила от удавяне по време на наводнението в гр.Варна,
кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014г., в следствие на неизпълнение от страна на
Община Варна на задълженията й да поддържа проводимостта, да почиства дерето,
да не допуска незаконно строителство в близост до и в самото дере, в което се е
образувала приливната вълна, причина за трагедията, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 19.06.2014г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на С.З.Ш. сумата от 9 534, 45 лв., на осн.
чл.78,
ал. 1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати в полза на Държавата, по сметка на
съдебната власт, сумата от 7 270лв., на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК.В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да бъде
намален размерът на присъдените обезщетения.Претендират се разноски.
Въззиваемата С.З.Ш. в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.И.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му от Община Варна части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от С.З.Ш. чрез
процесуалния й представител адв.Д.И., против решение №260254/31.07.2020г.,
постано -вено по гр.д.№1118/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният С.З.Ш. *** иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД за разликата над
сумата от 70 000лв. до пълния размер на претенцията от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания поради смъртта на майка й З АШ., настъпила от удавяне по време на
наводнението в гр.Варна, кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014г., в следствие на
неизпълнение от страна на Община Варна на задълженията й да поддържа
проводимостта, да почиства дерето, да не допуска незаконно строителство в
близост до и в самото дере, в което се е образувала приливната вълна, причина
за трагедията, като неоснователен; 2/
С.З.Ш. *** сумата от 71, 25 лв., на осн.
чл.78,
ал. 3 от ГПК.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена и за
разликата над 70 000лв. до 100 000лв., ведно с присъждане на законна
лихва върху тази главница, считано от 19.06.2014г. до окончателното изплащане.В
о.с.з. се претендират разноски.
Въззиваемата страна Община Варна, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. оспорва въззивната жалба и моли решението на ВОС в обжалваните му
от С.Ш. части да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба ищцата С.З.Ш. излага, че
е майка на З Сливиева Ш. и дъщеря на З АШ., загинали на 19.06. 2014г. при
наводнението в кв.Аспарухово, гр.Варна.На посочената дата двете се намирали в
къщата на Ж АШ./сестра на З АШ./ с адрес ***.Около 18, 30ч. по време на
интензивен валеж мощна вълна от вода, кал, дървета, строителни материали и
битови отпадъци препълнила непочистено дере в частта му между ул.“Калач“ и
ул.“Горна Студена“ и заляла ул.“Горна Студена“ като къщата била разрушена от
приливната вълна, при което загинали осем души, двама от които дъщерята и
майката на ищцата.Причината за образуване на приливната вълна са действията и
бездействията на органи и служители на ответника Община Варна, свързани с
неизпълнение на предписани им от закона/ЗОбС, ЗВ, ЗЗБ/ задължения.Посоченото
дере е публична общинска собственост, като задълже- ние да го поддържа има
неговият собственик.Същото не е било почиствано и не е можело да изпълнява
предназначението си, а именно да отвежда водите от района над кв.Аспарухово до
морето.Както в извънурбанизираната, така и в урбанизираната си част дерето е
било запълнено с наноси от пръст, обрасло с растителност/дървета и храсти/,
битови отпадъци.Пред мястото, където се е намирала къщата на ЖШ., дерето е
преминавало под бетонов водосток, който е неправилно оразмерен, поради което и
водопропускливостта му е била много малка.Наред с горното Община Варна е
допуснала изграждането вътре в дерето на насипи и постройки, които са извън
действащия регулационен план, както и жилищни сгради в непосредствена близост
до него, които са с голяма плътност на застрояване и при преливане пречат на
естествения воден отток, като са се превърнали в стена пред стичащите се
води.Вследствие непочистването на дерето, неправилното му оразмеряване,
изградени съоръжения - мостове, канали, тръби, водостоци, неотговарящи на
техническите правила и норми, допускане застрояване в дерето с незаконни и
такива, опасни за живота и здравето на хората постройки, и застрояване
непосредствено до него с плътно разположени сгради, прииждащият кално-воден
поток го е затлачил с носените тиня, дървета и отпадъци, а това довело до
образуването на приливна вълна, помела къщата на ЖШ. и довела до смъртта на
дъщерята и майката на ищцата.Валежът не е бил с такъв интензитет, че при
липсата на горните предпоставки, да не може да поеме водния поток, без да се
образува подобна приливна вълна.От смъртта на дъщеря си - на 9 години и майка
си - на 59 години ищцата/тогава 23 годишна/ претърпяла неимуществени
вреди.Отглеждала детето си с много любов и грижа от раждането му, то било много
послушно, обичало майка си силно и безрезервно, двете били много привързани
една към друга, стараела се да му осигури нормален живот, мечтаела да го види
как расте.Майката на ищцата била много всеотдайна, отглеждала сама децата си с
любов и грижа.След като ищцата родили дъщеря си се преместила да живее в
постройка, непосредствено до къщата на майка си, виждали се всеки ден,
споделяли си всичко, събирали се постоянно, помагала й със съвети и колкото
може финансово.Ищцата ги погребала в един и същи ден, не била на себе си,
изживяла тежка психическа травма, плачела непрекъснато, не можела да спи, не се
хранила.Болка и мъката от загубата им не е отминала.Страда за детето си всеки
ден, загубила е обичта и подкрепата на майка си, когато е била само на 23
години.
Предвид изложеното, претендира ответникът да
бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
загубата на дъщеря й в размер на 100 000лв. и от загубата на майка й в
размер на 100 000лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка
главница, считано от 19.06.2014г. до датата на подаване на исковата молба и от
тази дата до окончателното изпла -щане.
Ответникът Община Варна в депозирания писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователен.Твърди, че падналите на
19.06.2014г. особено интензивни дъждове в района на кв.Аспарухово са основната
и екстремна причина, довела до помитане къщата на ЖШ. и съответно смъртта на З Ш.
и З Ш..Така съгласно постановеното от ВАпС определение №293/24.08.2018г. по
ч.н.д.№167/18г. по повод прекратяване на наказателното производство по ДП
№43/16г. по описа на ОСлО при ВОП /преписка №2542/14г. на ВОП, ДП №364/14г. на
4 РУ при ОД МВР-Варна/. Съгласно установеното в това производство въз основа
заключение на комплексна експертиза, изготвена от 5 вещи лица, водното бедствие
е последица основно от екстремността на природното бедствие, а останалите
фактори като свлачища, битови и строителни отпадъци, постройки, изградени по
протежението на дерето и в самото дере, не са основната причина за
бедствието.Извън горното твърди и, че вредите в конкретния случай не биха
настъпили или биха били в по-малък размер, ако къщата, в която са се намирали З
Ш. и З Ш., не е била изградена/при това без строителни разрешения и неиздържана
конструктивно отношение/ и ползвана от ЖШ. в дерето, на пътя на вълната,
съответно и ако починалите не са я посещавали безкритично или налице е
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 от ЗЗД.След изтичане на срока за отговор на
исковата молба /конкретно в първото по делото о.с.з., проведено на
04.06.2020г./, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претенциите за законна лихва, касателно тези, предхождащи три години преди
датата на подаване на исковата молба.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В съответствие с разрешенията, дадени в ППВС
№17/18.11.1963г. и ППВС №4/30.10.1975г., и съгласно твърденията на
въззивницата, че отговорността на Община Варна следва да бъде ангажирана, т.к.
вредите са следствие допуснати от нейни служители нарушения на предписани
правила при използване на вещта, като е била налице обективна възможност при
спазването им настъпването на вредите да бъде предотвратено, съдът приема, че
квалификация на главните искове е по чл.49 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява
от представените по делото препис-извлечения от актове за смърт, удостоверения
за наследници и аутопсионни протоколи, че дъщерята на ищцата З СШ. и нейната
майка З АШ. са починали на 19.06.2014г. в резултат от механична асфикция
вследствие от удавяне.Не е спорно, а и се установява от представеното
определение №293/24.08.2018г., постановено по в.ч.н.д. №167/ 18г. по описа на ВАпС, н.о., че
образуваното наказателно производство -
ДП №43/16г. по описа на ОСлО при ВОП/предходни преписка №2542/14г. на
ВОП, ДП №364/14г. на 4 РУ при ОД МВР-Варна/, водено против неизвестен извършител
за това, че на 19/20.06.2014г. на територията на кв.Аспарухово, гр.Варна,
причинил смъртта на изброените лица /между които З СШ. и З АШ./ поради незнание
или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е прекратено поради липса на извършено престъпление, като е прието въз
основа заключение на в.л. по комплексна експертиза, че основната причина за
бедствието е екстремността на природното явление, съответно останалите
установени фактори не се явяват такава основна причина.
Изготвената в хода на наказателното
производство експертиза не може да бъде приемана и ценена като доказателство в
настоящото производство, т.к. не е изготвена и събрана надлежно като
доказателство в това производство и в тази връзка неоснователни са оплакванията
на Община Варна по повод нецененето на заключението по тази експертиза,
направени във въззивната й жалба.Прекратяването на наказателното производство
не обвързва гражданския съд.Последният би бил обвързан само от задължителната
сила на влязла в сила присъда, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, каквато
в настоящия случай не е постановявана.Извън горното, възможно е дадено деяние
да не съставлява престъпление по НК, т.к. не осъществява предвидения в конкретната
норма фактически състав, но да представлява деликт по чл.45 от ЗЗД.
Съгласно заключението на СТЕ от 07.07.2020г.
и обясненията на в.л. в о.с.з. на 16.07.2020г. процесното дере /наричано в
различните документи Темелково дере, Западно дере, дере Аспарухово 1, Западен
охранителен/отводнителен/ канал/ служи за отвеждане на повърхностните/дъждовни/
и заустени в него води от водосборна зона/представляваща гора, находяща се над
кв.Аспарухово с подчертана денивелация/, до канал Море-Езеро, започвайки от
територия на ДГФ и преминавайки през територията на кв.Аспарухово.Дерето също е
с денивелация.Дължината му в горската част е около 2 000м., а в урбанизираната
територия около 1 300м.В горната си част дерето е широко около 20м., а при
навлизането си в квартала рязко се стеснява.Към 19.06.2014г. в горската си
територия дерето не е било идентифицирано, съответно обозначено на картния
материал - ЛУП от 2007г., като воден обект, а като дърводобивна територия.
Поради горното и не са били възлагани дейности по почистването му.Частта му,
включена в урбанизира територия, попада в територия, за която има изготвен КП
от 1968г. и въз основа на него РП, одобрен 1978г./с предвиждания по него за
обществени мероприятия – озеленяване по протежението на дерето през
урбанизираната му територия-27п.р./, който е бил действащ към 19.06. 2014г./има
изготвен и РП от 1992г., по който е предвидена корекция на дерето, но той не е
влязъл в сила/.Действаща е и КККР, одобрена 2008г.По КП границите на дерето са
обозначени от линии със срещуположно поставен условен знак за почвен обрив,
като има широчини от 30м. до 1, 5м. и дълбочини от 10м. до 0, 5 м.На плановете
не са обозначени коригираните участъци на дерето.По КККР към 2014г. в голямата
си част дерето е разположено в ПИ с идентификатори 10135.5203.9 /площ от
36 442 кв.м./; 10135.5503.25 /площ от 6 490, 08 кв.м./,
10135.5502.338 /площ от 3 780, 67 кв.м./ и 10135.5503.24 /площ от 63, 86
кв.м./, първите три от които записани в КР като собственост на Община Варна
съгласно съставени през 2010г. АОС.Записаният начин на трайно ползване на тези
имоти към 2014г. е съответно пасище, мера, територия за озеленяване или спорт
на открито.По ОУП на гр.Варна от 2012г. дерето попада в зона
„Тзв“-самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета и др. открити водни течения.Понастоящем е
отразено в КККР като отводнителен/охранителен/ канал с ширина от около 8 м.
Оразмеряването на процесното дере за водни
количества е с обезпеченост 1% като при хидротехнически съоръжения от IV клас /според класификацията по Норми за
проектиране на хидротехнически съоръжения, утвърдени 1985г. със заповед на
министъра на строителството и селищното устройство и министъра на енергетиката,
отводнителните канали са съоръжения от IV клас/ и се проверява за 0,1 % водно
количество.Така според посочените от в.л. Технически правила и норми за
проектиране на корекции на реки, публ.1994г., както и според Норми за
проектиране на хидромелиоративни системи, МЗГ/публ., "Библиотека на
проектанта", бр.64/91г.
При
среден денонощен валежен максимум от 49, 07 мм/л/м2/ /според данни от НИМХ/,
дължина от 3, 555 кв.км. и наклон от 9% тези параметри предвиждат водно
количество при обезпеченост 1% от 15, 584 м3/сек и водно количество при
обезпеченост 0, 1% от 21, 485 м3/сек.Според публикуваните данни от НИХМ за
валежите на територията на 19.06.2014г. формираните обеми вода и максимални
водни количества при оточен слой от 29, 3мм възлизат на 17, 11667 м3/сек или те
не са надвишавали оразмерените по норматив за цялото дере/канал.
Къщата на ЖШ. се е намирала в ПИ с
идентификатор 10135.5503. 35, северна граница на който е горепосоченият ПИ с
идентификатор 10135. 5502.338, като там е била разположена и
талвегата/най-ниската част/ на дерето /при изискване за строителство най-малко
на разстояние от 20м. от талвегата/, както и в непосредствена близост пред
къщата мостово съоръжение на дерето, преминаващо под плочест водосток с размери
2, 5м. на 2м. и проводимост от 5, 18м3/сек, което, като част от ул.“Перекоп“, е
свързвало ул.“Калач“ с ул.“Горна студена“.Нормативно водостокът е следвало да
бъде оразмерен за 15м3/сек. и проверен за пропускане на 21 м3/сек.При
ул.“Гривица“ на дерето е имало тръбен водосток от две тръби с диаметър 60 см. и
проводимост от 2м3/сек.Така оразмерените съоръжения не са били в състояние да
проведат водно количество от 17, 11667 м3/сек /формираното при валежа от
19.06.2014г./ дори и без приливна вълна.
Причините за образуване на приливна вълна от
112м3/сек, довела до разрушаване къщата на ЖШ., са комплексни, като обобщени се
свеждат до занижената водопроводимост на дерето/канал.Изначално същата е била
намалена още в извънурбанизираната му територия от дървета и храстова
растителност и построени две сгради на източния му скат в тясната му част.Приливната
вълна се е образувала там от завиряване на три места от свлечени земни маси,
паднали дървета и храсти.Образувало се е водно-кална маса, влачила кал, дървета
и битови отпадъци.Впоследствие прииждащата вода към по-тясната част на дерето в
урбанизираната територия бързо е затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде
тесния вход под неправилно оразмереното мостово съоръжение - плочест водосток
на ул.“Перекоп“ и така дерето е преляло.Самостоятелно на границата му е била
незаконно изградена сграда /фризьорски салон/, която е посрещнала вълната и я е
отклонила към къщата на ЖШ..Основен фактор за настъпилите щети е застрояването
на дерето.
Видно от дадените от цитираната СТЕ/ценена от
настоящата инстанция като обективно и компетентно дадена и кореспондираща с
останалия събран по делото доказателствен материал/ характеристики, е, че по
естеството си процесното дере/канал в неговата цялост /вкл. дере, плочести
водостоци, тръбни водостоци, бетониран канал/ съставлява инженерно
хидротехническо защитно съоръжение, предназначено за отвеждане на дъждовни
води, събирани от водосборна зона с подчертана денивелация, разположена над кв.
Аспарухово и от самия кв.Аспарухово, към канала Море-Езеро.
Нормата на §42 от ПЗР ЗИД ЗОС, ДВ, бр.96/99г.
обявява, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.Самостоятелно
действащият от 1991г. §7, ал.7 от ПЗР на ЗМСМА, предвижда, че с влизането му в
сила преминават в собстве -ност на общините и следните държавни имоти: мрежите
и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдител -ната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества.Предвид горното и процесното
дере/ канал, е преминало в собственост на община Варна /между страните не е
било спорно, че преди влизане в сила на цитираните разпоредби съоръжението е
било държавна собственост, както и, че не е било включено в уставен фонд на търговски
дружества/.През 2010г. са съставени АОС, макар и с посочено друго
предназначение от действителното, което в случая е ирелевантно.Нормата на
чл.19, ал.1, т.1 от Закон за водите, обн. ДВ, бр.67/99г., обявява за публична
общинска собственост водните обекти /според дефиницията в закона воден обект е
постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и
воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на
релефа заедно с принадлежащите към тях земи/, разположени на земи, общинска
собственост, несъставляващи публична държавна собственост на осн. чл.11 от ЗВ,
а нормата на чл.19, ал. 1, т.4 от ЗВ и водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото
на търговски дружества и които се изграждат със средства или с кредити на
търговските дружества. Съгласно нормите на чл.2 и чл.3 от ЗОС общинска
собственост са имотите и вещите, обявени със закон за общинска собственост и
предоставените в собственост на общината със закон.Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС
имоти и вещи- общинска собственост се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин.
Нормата на чл.137 от ЗВ в действащата му редакция към 19.06.2014г., а
именно ДВ, бр.49/13.06.2014г. обявява, че защитата от вредното въздействие на
водите включва и защитата от наводнения, вкл. такива, причинени при
валежи.Съгласно чл.138 от ЗВ тази защита е оперативна и постоянна.Посто -янната
защита, съгласно чл.138, ал.4, т.1 от ЗВ, също в посочената редакция, включва
изграждането и поддържането на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения.Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от
ЗВ, също в редакция към ДВ, бр.49/14г., поддръжката и ремонтно-възстановителните
дейности на съоръженията по чл.138,
ал. 4, т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен
ако в разрешителното по чл.50 или
в договора за концесия не е уговорено друго.Не са навеждани твърдения,
съответно ангажирани доказателства за издаване на разрешително по чл.50 или
сключен концесионен договор касателно процесното съоръжение. Съгласно
разпоредбата на чл.141 от ЗВ собствениците на хидротехнически съоръжения са
длъжни да ги поддържат в техническа изправност.Предвид цитираните разпоредби от
действащата към 19.06.2014г. редакция на закона община Варна като собственик е
следвало да извършва поддържането на процесното дере/канал в техническа
изправност и да осъществява контрол върху състоянието му /за разлика от
останалите дейности по чл.138, ал.1, т.2-5 от ЗВ, които съответно се поддържат първата от държавата,
а останалите се контролират от съответните басейнови дирекции пак според
посочената редакция/.
Съгласно цитираната СТЕ дерето/канал като
хидротехническо защитно съоръжение е било почиствано редовно до 2011г. и не е
било почиствано през 2012г. и 2013г., т.к. не са били провеждани тръжни
процедури по възлагане почистването на канали и дерета.Представени са
констативни протоколи, съответно от 2008г., 2009г., 2010г. за извършвани от
МОСВ, Басейнова дирек -ция за черноморски район с център гр.Варна/БДЧР/ в
присъствие представител на Община Варна проверки на проводимостта на речните
легла /дейност под контрола на басейновите дирекции съгласно чл.138, ал.4, т.5
от ЗВ/ и дерета на територията на община Варна, едно от които дерето по
ул.“Горна Студена“-Западен охранителен канал/ЗОК/.В протоколите е посочено, че
същото е обрасло с растителност, частично почистено, в горната му част са
констатирани битови отпадъци и незаконно строителство, които затрудняват
проводимостта му.В част от протоколите е посочвано, че от община Варна за
почистването и осигуряването на проводимостта са осигурени средства.По повод
констатира -ното строителство в горната част на Западен охранителен канал в кв.
Аспарухово, ограничаващо проводимостта на водния обект, с писма от 27.02.
2009г. и 24.07.2009г. БДЧР е уведомила община Варна и РДНСК Варна за горното.Според
разменената кореспонденция между посочените две институ -ции от община Варна е
констатирано незаконно строителство в горната част на Западен охранителен
канал, ул.“Горна студена“№77, а от РДНСК Варна е посо -чено, че дейностите по
премахването му са от правомощията на кмета на общината.Не спорно между
страните, че това строителство не е било премах -нато.
Видно от гореустановеното е, че община Варна
чрез съответните си служители не изпълнила вменените от чл.137 и сл. от ЗВ
задължения да поддържа в техническа изправност и да осъществява контрол върху
състоянието на Западен охранителен канал, така щото да се извърши защита на
населението от вредното въздействие на водите, вкл. при наводнения, причинени
от валежи, като осигури почистването му от растителност, от битови отпадъци, от
незаконни постройки, изградени в дерето и правилно оразмери съответните
плочести и тръбни водостоци, което бездействие е довело до разрушителното
въздействие върху кв.Аспарухово на образувана приливна вълна и в частност
къщата, в която са пребивавали дъщерята и майката на ищцата.
Неоснователни са оплакванията на ответника,
че същият не следва да носи отговорност, т.к. приливната вълна се е образувала
в неурбанизираната част от дерето/за чиято поддръжка той не носи отговорност,
т.к. не е неин собственик/, като и при почистване и правилно оразмеряване на
частта, попадаща в кв. Аспарухово, пак би се достигнало до идентичен
резултат.През 2016г. от ОбС-Варна е приет ПУП, План-извадка от ПР/План за
регулация/ в обхват от ул. “Горна студена“ през ул.“Галац“, през бул.“Народни
будители“ и ул.“Орел“ по канала, отреден съгласно ЧЗРП и Паркоустройствен план
до заустването в канал Море/Езеро.Съгласно плана е разработен проект
„Възстановяване про -водимостта на Източен и Западен охранителни канали в
кв.Аспарухово“, включващ изпълнение на бетонови работи и покриване на
канали.Реализиран е на място след 2016г. проект „Възстановяване
вопопроводимостта на охранителни канали на територията на кв.“Аспарухово“ с
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от фонд „Солидарност“
на ЕС.Дължината на Западен охранителен канал по проекта е 1 280м./това е
площ, попадаща в урбанизирата територия на канала/, от тях 467м. открити и
813м. закрити. Съгласно СТЕ падналият на 14.06.2020г. валеж в гр.Варна по
интензитет и водно количество е идентичен с този от 19.06.2014г., но липсват
подобни като него последици.Няма данни за извършване дейности по почистване или
други на дерето в неговата извънурбанизирана територия, т.е. предпоставките за
образуване на приливна вълна са били същите, но с оглед реализирания проект по
възстановяване водопроводимостта на канала в неговата урбанизирана част липсват
вредоносни последици.След като при правилна поддръжка и привеждане в
необходимото състояние съоръжението е способно да отведе до канала Море/Езеро
събраните във водосборния район над и в кв.Аспарухово идентични водни
количества като тези от 19.06.2014г., следва, че бездействието на съответните
служители на ответника чрез неизпълнение цитираните разпоредби на ЗВ е в пряка
причинна връзка с настъпване на щетите на посочената дата.Извън горното, дори и
да бъде прието, че трето лице /собственикът на дерето/канал в
извънурбанизираната му територия/ чрез бездействието си е способствало за
достигане на вредоносния резултат, то горното с оглед разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, предвиждаща, че когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно, не би могло да освободи от отговорност ответната община.
Неоснователни са и възраженията на ответника,
че бездействието по повод допуснатото и търпяно с години състояние на незаконно
застрояване и обитаване на жилищни постройки в границите на дерето е оправдано,
т.к. за обитаващите ги лица е възникнал режим на уседналост, който може да бъде
отнет от тях единствено при спазване на принципа на пропорционалността, като
при предприемане на мерки по ЗУТ за принудително освобождаване на незаконно
заетия терен и събаряне на незаконно изградените постройки би се достигнало до
намеса, изразяваща се в отнемане на правото на жилище на тези лица/прокламирано
от чл.8 на КЗПЧОС/, без осигуряване на жилище на друго място, която е
непропорционална спрямо преследваната макар и законна от формална страна цел
/така според Решение от 24.04.2012г. на ЕСПЧ по делото на Й и други срещу
България по жалба № 25446/06г./.
Чл.8,
ал.1 от КЗПЧОС гарантира правото на жилище, а чл.8,
ал.2
определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение
от общия принцип на ненамеса.Съгласно последния текст намесата на държавните
власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите.Премахването на незаконните строежи е предвидено в закона средство на
намеса на държавата, като служи за осигуряване на законност, сигурност и защита
на здравето и правата на цялото общество.Тази намеса в случая би била
осъществена при условията на чл.8,
ал.2 от Конвенцията - засягането е регламентирано в закона, тъй
като би се осъществило премахването на строежи, изградени без строителни книжа
и попадащи в границите на инженерно хидротехническо защитно съоръжение,
предназначено за отвеждане на дъждовни води, т.е. насочено е към постигане на
легитимна цел и е пропорционално.Мярката
би се явила в съответствие с целта на разпоредбата, т.к. е отправена и към
охраната на здравето на обита -телите.И в Решение от 24.04.2012г. на ЕСПЧ по
делото на Й и други срещу България по жалба №25446/06г. е прието, че съществува
законен обществен интерес при вземането на мерки за справянето с опасности,
вкл. при здравни рискове, които могат по принцип да оправдаят оспорваните
мерки.
За установяване на твърдените, че са търпени
неимуществени вреди в производството са ангажирани гласни доказателства.
Съгласно показанията на св.Р.Райчев същият е
съсед на ищцата С.Ш. от 2002г.Тя живеела заедно с майка си З в една къща, както
и с двете си деца З и Константин, били в много добри отношения, неразделни. Към
19.06.2014г. С. работела в чужбина/отивала за по месец, два, рабо -тила, за да
може да издържа децата си/.През това време децата й ги гледала майка й, грижила
се много добре за тях.С. се прибрала на 20.06.2014г. след като й се
обадили.Плакала много, била като побъркана, пиела хапчета. Още не може да се
оправи, като види дете на пътя и започва да плаче.Повече не е ходила в чужбина
да работи.
Съгласно показанията на св.П.Г., ценени при
условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка със страната, С.
ходила да работи в чужбина, за да може да си гледа децата.Няма мъж, живеела
заедно с майка си/и тя нямала мъж/ и децата си.Била много близка с майка си, тя
й помагала, грижила се децата й докато я няма, подкрепяли се взаимно.Обичала
много децата си.На 19.06.2014г. З Ш. заедно с трима от внуците си отишла на
гости на сестра си Жв Аспарухово и там загинали при бедствието.С. се прибрала
от чужбина на следващия ден.На погребението била много зле, припаднала, ходила
на психиатър, още продължава да пие лекарства.И досега като види момиченца на
улицата плаче, купува дрехи за деца и ги раздава, още не иска да повярва какво
е станало.
Съгласно показанията на св.Й.Алексиева,
ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка със
страната, С. ходила да работи в чужбина, за да може да си гледа децата,
изпращала пари на майка си.Няма мъж, живеела заедно с майка си/и тя нямала мъж/
и децата си.Била много близка с майка си, тя й помагала, грижила се децата й
докато я няма, подкрепяли се взаимно.Обичала много децата си.На 19.06.2014г. З Ш.
заедно с трима от внуците си отишла на след обяд гости на сестра си Жв
Аспарухово и там вечерта загинали при бедствието.С. се прибрала от чужбина на
следващия ден.Била много зле и още е зле, пие хапчета, не може да спи, казва,
че й е много тежко, че сънува З.Повече не е ходила да работи в чужбина.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения,
общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му,
отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
като последните се влияят от множество фактори, вкл. минимална работна
заплата/към момента на деликта 340лв./, инфлационни процеси/-0, 9% за 2014/,
нарастване на цените и др.
Ценени в съвкупност цитираните свидетелски
показания/част от тях при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи
на останалия събран по делото доказателствен материал/ установяват, че в
резултат от смъртта на своето дете З Ш. ищцата изпитва силни душевни мъки и
емоционален стрес, скръбта й продължава и понастоящем и не може да преодолее
загубата му.Съобразявайки ниската възраст на починалото дете - на 8 навършени
години, внезапната му и настъпила при трагични обстоятелства кончина и нормално
установените взаимоотношения родител - дете, изразяващи се в силна обич и
привързаност, съдът определя обезщетение по реда на чл.52 от ЗЗД в размер на
140 000 лв., но доколкото искът е предявен до размера от 100 000лв.
следва да бъде уважен до този размер.Същите показания установяват и, че ищцата
е била в много близки отношения със своята майка.Споделяли са една битова
общност, където заедно с майка си ищцата сама/без съпруг/ отглеждала двете си
малолетни деца и в което отглеждане майка й изключително много й помагала, вкл.
се грижила за децата, докато ищцата работи спорадично/за месец, два според
показанията/ в чужбина.Изградената интензивна емоционална връзка между родител
и дете е продължавала да съществува.Настъпилата смърт на З Ш. е причинила
невъзвратимост в тези отношенията, довела до дълбоко съжаление и скръб за
ищцата.Животът на майка й е бил прекъснат внезапно и несвоевременно на възраст
от 59 години при трагични обстоятелства, като към този момент ищцата е била на
23 години, нормално очаквайки при тези възрасти отношенията им да продължа -ват
некратък период от време напред, през който тя ще може да разчита на обичта и
подкрепата на своята майка.Предвид така установените по делото конкретни
обстоятелства съдът определя размер на обезщетение по реда на чл.52 от ЗЗД в
размер на 90 000 лв.
По възражението за съпричиняване от
пострадалите.
С ППВС
№17/18.11.1963г. - т.7 по приложение разпоредбите на чл.51,ал.2 ЗЗД е прието,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, че е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.
С ТР
№1/23.12.2015г. по т.д. №1/14г. на ОСТК на ВКС - т.7 е прието, че е налице
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен.Относимо е становището, дадено в мотивите на същото
тълкувателно решение по тази точка, а именно, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъп -ване.Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.В този случай трябва да
бъде направено разграни -чение между допринасянето на пострадалия за възникване
на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който
обуславя прилага -нето на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2
от ЗЗД.Придоби- лият гражданственост термин "съпричиняване" е с по -
тясно значение спрямо използвания в закона - "допринасяне за настъпването
на вредите".Същият илюстрира първата от посочените хипотези - допринасяне
за настъпване на произшествието.Във втората хипотеза пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.Прието е, че
дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането
му, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Между страните не е спорно, а и се установява
от представения н.а.№163/ 11г., че Ж АШ. е призната за собственик въз основа на
давностно владение на жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 32
кв.м. /в която сграда, съгласно цитираните показания, са гостували починалите З
Ш. и З Ш., когато тя е била разрушена от приливната вълна/ с идентификатор
10135.5503.35.1, по КККР, одобрени 2008г., разположена в ПИ с идентификатор
10135.5503.35/адрес ул.“Горна Студена“№68/, построена, съгласно акта, без
строително разрешение и книжа.Строителството на сградата без строителни книжа и
невъвеждането й в експлоатация също не е било спорно между страните.От
цитираната СТЕ се установява и, че сградата е изградена в непосредствена
близост до талвегата на дерето и до плочестия водосток.Съгласно чл.225, ал.2 от ЗУТ незаконни строежи са и тези, осъществени в несъответствие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план, тези извършени без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж, както тези, извършени в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал. 2 и 3.Нормата
на чл.178, ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177.В настоящия случай
правонарушение е извършено, но от Ж АШ., която е осъществила незаконен строеж в
близост до най-ниската част дерето и непосредствено до водостока, както и е
ползвала тази сграда, без да е била въвеждана в експлоатация, като ситуирането
на сградата на посоченото място е способствало за последвалото й разрушаване от
приливната вълна.Подобни действия, обаче не са били извършени от починалите,
доколкото те нито са изградили, нито са ползвали по см. на чл.178 от ЗУТ
сградата, а епизодично са я посетили.С оглед горното и възражението за
съпричиняване съдът приема за неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че
предявените искове са основателни съответно за сумата от 100 000лв. и
сумата от 90 000лв.На осн.чл.84, ал.3 от ЗЗД законна лихва върху главниците се
дължи от датата на увреждането-19.06.2014г.Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност касателно претенциите за законна лихва като ненаправено в
срока по чл.131 от ГПК не следва да бъде вземано предвид
Решението на ВОС следва да бъде отменено в частта
му, с която претен -цията е отхвърлена за разликата над 70 000лв. до
90 000лв., както и в частта, с което ищцата е осъдена да заплати разноски
на Община Варна на осн. чл.78, ал.3 от ГПК за разликата над 23, 75лв. до 71,
25лв. и вместо него постановено друго за уважаване на иска и за посочената му
част, като Община Варна се осъди да заплати на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и
дължимата д.т. върху допълнително присъдената сума от 20 000лв. в размер
на 4% за първа инстан -ция и 2% за втора или общо 1200лв.В останалите му части
решението следва да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски.Въззивницата
претендира присъждане на такива по реда на чл.38, ал.2 от ЗА съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2020г., сключен с
адв.дружество „И. ***.Претендира се сумата от 12 500лв.Направено е
възражение за прекомерност от насрещната страна.Предвиденото в чл.7, ал.2, т.5
от Наредба №1/04г. на ВАдвС минимално възнаграждение за една инстанция при
материален интерес от 100 000лв. за всеки иск е 3 530лв. и съответно
за двата с оглед нормата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба
7 060лв.Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че
следва да определи на осн. чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението в по-висок от
минималния размер или в размер от по 4 000лв. за всеки иск, като се
съобрази и обстоятелството, че двата иска са частично основани на едни и същи
фактически и правни твърдения.Така за настоящата инстанция се следва сумата от
4 000лв. по първия иск/обезщетение за вредите, търпени от смъртта на З Ш./
предвид пълната му основателност и сумата от 3 600 лв. по втория
иск/обезщетение за вредите, търпени от смъртта на З Ш./ предвид частичната му
основателност или общо сумата от 7 600лв.За първа инстанция, предвид
основателността на втория иск за още 20 000лв., съгласно представения там
списък и поради липсата на възражение следва да се присъдят още 1 121,
70лв./разлика между 10 656, 15лв. и присъдените от ВОС 9 534, 45лв./.
Общо на адв.дружество следва да се присъдят 8 721, 70лв.
На Община Варна предвид неоснователността на
подадената от нея въззивна жалба разноски за д.т. не се следват.Касателно
претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съдът го
определя на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на
300лв., като съразмерно с неоснователната част от исковите претенции следва да
бъде присъдена сумата от 15лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260254/31.07.2020г., постановено по гр.д.№1118/19г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният С.З.Ш. ***
иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД за разликата над сумата от 70 000лв. до
90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на майка й З АШ., настъпила от
удавяне по време на наводнението в гр.Варна, кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014г., в
следствие на неизпълнение от страна на Община Варна на задълженията й да
поддържа проводимостта, да почиства дерето, да не допуска незаконно
строителство в близост до и в самото дере, в което се е образувала приливната
вълна, причина за трагедията, като неоснователен; 2/ С.З.Ш. *** сумата, представляваща разликата над 23, 75лв. от 71,
25 лв., на осн. чл.78,
ал. 3 от ГПК, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на С.З.Ш., ЕГН **********, адрес ***, сумата,
представляваща разликата над 70 000лв. до 90 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания поради смъртта на нейната майка З АШ., настъпила от удавяне по време
на наводнението в гр.Варна, кв.„Аспарухово“ на 19.06.2014г., в следствие
неизпълнение от страна на Община Варна на задълженията й да поддържа
водопроводимостта, да почиства дерето/Западен охранителен канал/, да не допуска
незаконно строителство в близост до и в самото дере, на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, представляваща разликата над
70 000лв. до 90 000лв., считано от датата на увреждане - 19.06.2014г.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260254/31.07.2020г., постановено по гр.д. №1118/19г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на
С.З.Ш., както следва: а/ сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
смъртта на дъщеря й З СШ., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането - 19.06.2014г. до окончателното заплащане на сумата;
б/ сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимущес-
твени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на майка й З АШ.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
19.06.2014г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на С.З.Ш. сумата от 9 534, 45 лв., на осн.
чл.78,
ал. 1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати в полза на
Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата от 7 270лв., на осн.
чл.78, ал. 6 от ГПК; 4/ е отхвърлен
предявеният С.З.Ш. *** иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД в частта му за разликата над
сумата от 90 000лв. до пълния размер на претенцията от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания поради смъртта на майка й З АШ., като неоснователен; 5/ С.З.Ш. *** сумата от 23, 75 лв., на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 1 200лв., представляваща държавна
такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Адвокатско дружество „И. ***, БУСТАТ *********,
адрес гр.Варна, ул.“Цар Петър“№1, ет.1 сумата от 8 721, 70лв., представляваща
възнаграждение за оказана пред първа и въззивна инстанция
безплатна адвокатска помощ
на ищцата С.З.Ш. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
съразмерно с основателната част от исковите претенции, на осн.чл.38, ал.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА С.З.Ш.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати на Община Варна сумата от 15лв.,
представля- ваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерно неоснователната част от
исковите претенции, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: