Р Е Ш Е Н И Е № 54
Гр.Варна, 19.03. 2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесети февруари, през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ
ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 7 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е по реда на чл.267 ГПК,
образувано по въззивна жалба вх.No-2802/18.07.2017 година от ”СТАРИЯ ДЪБ-97“
ООД срещу решение No-34/04.07.2017 година,
постановено по т.д.139 по описа за 2016 година на Окръжен съд-Търговище,
с което е признато за установено, на осн.чл.422
ал.1 от ГПК съществуването на вземане в полза на АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИОНЕН И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29, срещу
„Стария дъб - 97“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Търговище, хотел „Мизия“ ст. 121, съдебен адрес *** ,
представлявано от управителя А.М.А., за
сумата от 23 582,17 щатски долара (двадесет и три хиляди петстотин
осемдесет и два щатски долара и седемнадесет цента), представляваща незаплатена девета годишна разсрочена вноска от
Договор за приватизационна продажба на дялове от капитала на „Стария дъб“ ООД
гр.Търговище, сключен на 12.08.1998 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане на осн.чл.417 т. 2 и чл. 418 ГПК е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2333/2010 г. по описа на
РС-Търговище и е осъдено да заплати на
Агенция за приватизационен и
следприватизационен контрол, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29, сумата
от 1161,95 лв. – представляваща
разноски в настоящото исково производство на
осн.чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
както и сумата от 1479.12 лв. - представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2333/2010 г. по описа на
РС-Търговище, както и по въззивна жалба вх.No-3792/09.10.2017 година от ”СТАРИЯ
ДЪБ-97“ ООД срещу решение No-45/08.09.2017 година, постановено по т.д.139 по
описа за 2016 година на Окръжен съд-Търговище за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Въззивната жалба е депозирана от
легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима.
Твърди се във въззивната жалба, че
съдът не е изложил мотиви, основани на доказателствата по делото по основния
спорен въпрос относно изтеклата погасителна давност за вземането на ищеца.
Освен това първоинстанционният съд, в нарушение на чл.235, ал.3 ГПК не е взел
предвид настъпилия по време на процеса факт по чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото на
18.06.2017 година е било прекратено по право. Предприетите след тази дата
действия на взискателя нямат значение на прекъсващи давността. Задължителни за
съобразяване са мотивите на т.10 от ТР 2/2013 година на ОСГТК, поради което към
настоящия момент вземането е погасено по давност.Моли съдът да отмени решението
на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора,
с което отхвърли предявените искове и присъди направените разноски.
Въззиваемата страна е представила
писмен отговор.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
Предявени e иск с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата си молба ищецът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол излага,
че по силата на сключен договор за приватизационна продажба на 13 187
дружествени дялове от капитала на Стария дъб ЕООД, гр.Търговище Република
България, представлявана от Министъра на промишлеността, в качеството му на
орган по чл.3 ЗППДОбП/отм./ е прехвърлила дружествените дялове срещу
задължението на ответника, в качеството му на купувач да заплати цена в размер
на 229 601 щ.долара , като 10% от цената са заплатени като депозит. На
основание точка 7.2 от договора, изменен със сключено допълнително споразумение
остатъкът се заплаща чрез девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен
период, като за падеж на всяка вноска се счита датата на подписване на
договора, като първата вноска следва да се плати през 2000 година.
Купувачът не е изпълнил задължението си
за заплащане на девета разсрочена вноска от цената по договора в размер на
23582.17 щ.долара, поради което ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.2333/2010 година по описа на РС-Търговище за
дължимата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на така издадената
заповед е образувано изп.д.1651/2016 година по описа на ЧСИ Г.Стоянов с район
на действие ОС-Разград. На 14.11.2016 година е получено съобщение, с което на
ищеца е указано, че следва да предяви иск поради постъпило възражение от
длъжника, което поражда правния интерес от предявяването на иска.
Моли съдът да постанови решение, с което
признае за установено, в отношенията между страните, че ответника му дължи
сумата по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, ведно с разноски в заповедното производство, както
и за присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е депозирал
писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че същият е неоснователен
поради погасяване на вземането по давност.
В допълнителната
искова молба ищецът твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като се
касае за издаден изпълнителен лист в производство по чл.417 ГПК, поради което
искът се счита предявен на 08.12.2010 година, когато е постъпило заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение, а след тази дата давност не
тече.
Ответникът в
допълнителния отговор подържа направеното възражение за погасяване на вземането
по давност, на осн. ТР 2/2015 година.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и се
установява от представения договор за продажба на дружествени дялове /л.7/, че
на 12.08.1998 г. между Република България, представлявана от министъра на
промишлеността, в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), от една
страна като Продавач, а от друга страна „Стария дъб - 97“ ООД, гр. Търговище, в
качеството му на Купувач, е сключен Договор за приватизационна продажба на 13
187 дружествени дяла, по 1000 лв. всеки, представляващи 80% от капитала на
„Стария дъб“ ЕООД гр. Търговище, като по силата на т. 6 от Договора Купувачът
заплаща на Продавача цена в размер на 229 601 (двеста двадесет и девет хиляди
шестстотин и един) щатски долара или тяхната левова равностойност по централния
курс на БНБ към деня на подписване на Договора за дяловете по точка 1 от
Договора или 17, 41 щатски долара за всеки закупен дял.
На основание т. 7.1 от Договора 10 % от
цената в размер на 22 960 щатски долара са платени от купувача като депозит за
участие в конкурса, а остатъкът на девет равни годишни вноски, които съгласно
споразумението с едногодишен гратисен период, считано от датата на подписване
на договора. За падеж на всяка вноска се счита датата, съответстваща на датата
на подписване на договора, като първата вноска следва да се изплати през 2000
г. (чл. 7.2). Съгласно чл. 7.3 от
договора неизплатената и изискуема част от цената по т.7.2 се увеличава
ежегодно с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния изтекъл
едногодишен период.
Поради неизпълнение на задълженията по 7.2 и чл. 7.2.1 от Договора от страна на
ответника със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение ищецът е
поискал от Районен съд - гр. Търговище издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за неизпълнение на задължението за плащане на
девета годишна разсрочена вноска от цената по приватизационния договор, в
размер на 23 582, 17 долара, ведно със законната лихва, считано от депозиране
на заявлението до окончателното плащане на дължимата сума, което заявление е
уважено с издадена Заповед № 1322 от 14.12.2010 г. и изпълнителен лист от
15.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2333/2010 г. на ТPC.
По този изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20169120401651 на ЧСИ Г.Стоянов на 18.06.2015 г., а ПДИ до
длъжника е връчено на 19.10.2016 година.
Съгласно заключението на ССЕ,
неоспорено от страните, което заключение съдът изцяло възприема като
компетентно и обосновано, размерът на дължимата девета разсрочена вноска с
падеж 12.08.2008 г. е 22 960.11 щатски долара, към която сума следва да се
прибави и сумата от 622,06 щатски долара, представляваща сума по т.7.3 от
договора (съгласно която неизплатената и
изискуема част от цената по т.7.2 от договора се увеличава ежегодно с 50 на сто
от основния лихвен процент за съответния изтекъл едногодишен период), т.е.
размерът на дължимата девета вноска възлиза на общо 23 582,17 щатски
долара.
Плащания от ответника по тази вноска не
са извършвани, а и не се твърдят от ответника.
Гореустановената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, като при предявяването му е спазен предвидения в закона
едномесечен преклузивен срок.
Основното възражение на ответника касае
погасяването на вземането по давност, като в тежест на ищцовата страна е да
установи съществуването на вземането по предявеното в заповедното производство
основание – договор за приватизационна продажба.
Между страните липсва спор, а и се
установява наличието на договорни отношения по сключен валиден договор за
приватизационна продажба, като държавата е изпълнила задължението си да
прехвърли на купувача „Стария дъб – 97“ ООД
собствеността върху 13 187 дружествени дяла по 1000лв. всеки, представляващи 80% от регистрирания
капитал на дружеството, срещу договорената цена.
Не се представиха доказателства от
страна на ответника за изпълнение на задължението за плащане на девета
разсрочена годишна вноска в договорения размер на падежа - 12.08.2008 г., поради което е налице вземане в
размер на 23 582,17 щатски долара, определен съгласно договора и съобразно
заключението на вещото лице.
С оглед горното следва да се разгледа
направеното възражение за погасяване на вземането по давност, което съдът
намира за основателно по следните съображения:
От датата на издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист до предприемането на действия за
принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело са изминали повече от
пет години, поради което правото на принудително изпълнение се е погасило. Този
факт следва да бъде зачетен в настоящето производство, като след като страната
не разполага с право на принудително изпълнение не разполага и с възможността
да реализира вземането си в настоящето исково производство.
Съдебното решение се ползва с
петгодишна давност от датата на постановяването му, поради което по аргумент на
по-силното основание същото следва да важи и за заповедта за незабавно
изпълнение.
Предвид гореизложеното искът следва да
бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на правните изводи
на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено,
а вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода
на спора на въззивника следва да бъде присъдена сума в размер на 861.94 лева,
разноски.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение No-34/04.07.2017
година, постановено по т.д.139 по описа
за 2016 година на Окръжен съд-Търговище, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29, срещу „Стария дъб - 97“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Търговище, хотел „Мизия“ ст.
121, съдебен адрес *** , представлявано от управителя А.М.А. иск за признаване
за установено, в отношенията между страните, че „Стария дъб - 97“ ООД дължи сумата от 23 582,17 щатски долара (двадесет
и три хиляди петстотин осемдесет и два щатски долара и седемнадесет цента), представляваща незаплатена девета
годишна разсрочена вноска от Договор за приватизационна продажба на дялове от
капитала на „Стария дъб“ ООД гр.Търговище, сключен на 12.08.1998 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане на осн.чл.417 т.2 и чл. 418 ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
2333/2010 г. по описа на РС-Търговище и е осъдено да заплати на Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29, сумата от
1479.12 лв. - представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 2333/2010 г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29 да заплати на „Стария дъб - 97“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Търговище, хотел „Мизия“ ст. 121, съдебен адрес *** , представлявано от
управителя А.М.А. сумата от 861.94 лв.
– представляваща разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Женя Димитрова
Следва да се разгледа
направеното възражение за погасяване на вземането по давност, като съдът го
намира за неоснователно по следните съображения:
Падежът на задължението за
заплащане на деветата вноска от цената по приватизационния договор е 12.08.2008
г., а съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение ( чл. 422 ал.1 от ГПК), което
видно от датата на заповедното производство е 13.12.2010 година.
С предявяването на иск по
чл.422 ГПК, който е иск за установяване съществуването на вземането давността
се прекъсва, като през целия процесен период давност не тече.
Съобразно разрешението дадено
в ТР 2/2013 година на ОСГТК на ВКС давността не се счита прекъсната със
заявлението ако иск не е предявен или такъв е предявен след изтичането на срока
по чл.415 ГПК, но в настоящето производство искът е предявен в едномесечния
преклузивен срок и следва да се счита предявен от датата 13.12.2010 година.
Фактът, че изпълнителният лист
е получен след 4 години и половина от датата на издаването му не може да доведе
до извод, че вземането е погасено по
давност, тъй като разрешенията за заповедното производство са различни от
установеното със съдебно решение вземане. Установеното със съдебно решение
вземане се ползува с 5-годишна давност, като бездействието на кредитора води до
погасяване на вземането, тъй като правният спор е разрешен със сила на
пресъдено нещо и бездействието на кредитора е правопогасяващо. В конкретния
случай заповедта за незабавно изпълнение не се ползува със сила на пресъдено
нещо ако длъжникът подаде възражение, като подаването на възражение от страна
на длъжника поражда задължението за кредитора да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, като искът се счита предявен от датата на подаване
на заявлението.
Не намира приложение т.14 от
ТР 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което е дадено разрешение на въпроса
„Подаването на молба за изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание
по чл. 242 ГПК (отм.) представлява ли предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116 б.“в“ от ЗЗД“, тъй като отговорът на въпроса
касае случаите на издадени изпълнителни листи по чл.242 ГПК /отм./, а в
процесния случай изпълнителният лист е издаден на основание чл.417 ГПК.
Искът за съществуване на
вземането следва да продължи независимо от съдбата на издадения изпълнителен
лист. Аналогичен е случая, в който разпореждането за незабавно изпълнение е
отменено и изпълнителния лист обезсилен, но искът по чл.422 ГПК не е поставен в
зависимост от съдбата на изпълнителния лист.
Предявеният иск е основателен
и като такъв следва да бъде уважен. Следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в заповедното производство –
13.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.