№ 101
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500841 по описа за 2023 година
С решение № 272 от 09.10.2023 год. по гр. дело № 429/2021 год. К.ският районен съд
е изменил на основание чл. 59, ал. 9 от СК мерките, постановени с решение по гр. д. №
190/2018 год. на КРС относно упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца С. Е.ова Т.а и К. Е.ова Т.а, местоживеенето на децата, режима на лични
контакти и издръжка, като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на двете деца на майката Д. С. П., определил е местоживеенето на децата по
адреса на майката в с. П., община К. и е определил режим на лични отношения на бащата Е.
К. Т. с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 17.00 ч.
в петък или след учебните занимания до 20.00 ч. в неделя, като децата ще бъдат вземани и
връщани от и в дома на майката, а при съгласие между родители и дете, децата ще бъдат
вземани от детското заведение/училище, както и 30 дни през лятото, определени по взаимна
уговорка между родителите, постигната до края на месец май, като при липса на съгласие
съдът е постановил в нечетни години бащата да има право да взема децата на първи юли и
да ги връща при майката на 31 юли, а през четни години има право да ги взема на първи
август и да ги връща на 31 август; всяка четна година през пролетната ваканция, обявена от
МОН, считано от 08.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на последния ден, както и по време на
Коледните празници, считано от 18.00 ч. на 23 декември до 20.00 ч. на 28 декември; всяка
нечетна година: по време на Великденските празници, считано от 18.00 ч. на Велики
четвъртък до 20.00 ч. в понеделник след Великден, както и на Новогодишните празвици,
1
считано от 18.00 ч. на 28 декември до 20.00 ч. на 02 януари; личните празници на децата –
рожден ден и имен ден да се празнуват в присъствие и на двамата родители при наличието
на съгласие между тях, а при липса на такова – всяка нечетна година бащата има право да
взема децата от 10.00 ч. на датата на рождения им ден или след занятията в училище до
08.00 ч. на следващия ден, а ако денят е учебен – да ги води в училище, а при същите
условия – всяка четна година за имения ден; личните празници на бащата – рожден и имен
ден всяка четна година бащата има право да взема децата от 10 ч. на датата на празника или
след занятия в училище до 08.00 ч. на следващия ден, а ако денят е учебен – ще ги води в
училище, като при същите условия – всяка четна година на имения си ден; на националните
празници – 3 март, 1 май и 22 септември – всяка четна година от 08.00 ч. до 18.00 ч.; на
националните празници 24 май и 6 септември – всяка нечетна година от 08.00 ч. до 18.00 ч.
С решението бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко дете в размер на 200
лева, дължима до 20-то число на текущия месец, за който се отнася, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.05.2021 год. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
нейното изменение или прекратяване.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Е. Т.,
който го обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли молбата за изменение на мерките относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата, личните контакти и издръжката.
Ищцата оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
В исковата молба на Д. П. са изложени твърдения, че с ответника живели на
съпружески начала от м. януари 2010 год. до м. февруари 2018 год., като от съвместното
съжителство са родени децата С. /родена на 22.08.2013 год./ и К. /родена на 01.05.2011 год./.
С решение от 06.06.2018 год. по гр.д. № 190/2018 год. на КРС упражняването на
родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата Е. Т. и е определен
режим на лични отношения на децата с майката Д. П.. От постановяване на съдебното
решение до средата на лятото на 2020 год. грижата и издръжката на малолетните деца се
осъществявала от майката и нейните родители и на постоянния й адрес в с. П., тъй като
ответникът работел като международен шофьор и отсъствал по един месец от дома си. През
лятото на 2020 год. бащата взел децата при себе си и отказал на майката да осъществява
определения режим на лични отношения с децата, като била блокирана в мобилните
телефони на децата и същите били настроени против нея. Ответникът осуетявал опитите на
майката да осъществи какъвто и да било контакт с него и децата. Това станало причина
ищцата да подаде тъжба до РП-К.. Моли съда да измени мерките за упражняване на
родителските парва по отношения на децата, като същото бъде предоставено на нея, а на
бащата да бъде определен подходящ режим на лични отношения и да бъде осъден да
заплаща издръжка на двете деца.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковете. Сочи, че
не е налице изменение на обстоятелствата, което да обуславя промяна в режима на
2
упражняване на родителските права по отношение на двете деца. Според ответника не
отговаря на истината твърдението на ищцата, че от постановяване на първоначалните мерки
до лятото на 2020 год. ищцата е поела грижата и издръжката на децата. Преди
постановяване на съдебното решение ищцата живеела постоянно в чужбина, като се
прибрала в България едва след постановяване на съдебното решение и заживяла в къщата на
майка си в с. П., като само в продължение на около година и половина имала контакт с
децата, въпреки че те нямали желание да я виждат, тъй като се чувствали изоставени от нея.
Твърди, че през този период децата живеели при баща си, който единствено полагал грижи
за тях и ги издържал, като не е създавал пречки да се виждат с ищцата. В края на м.
февруари 2020 год. ищцата отново напуснала България и се завърнала чак на 03.06.2020
год., след което правила опити да се обажда по телефона на децата, но те отказали
категорично да се виждат с нея поради това, че постоянно ги изоставя и не се грижи за тях.
Оспорва твърдението на ищцата, че забранявал на децата да се виждат с майката. Не е
препятствал по никакъв начин изпълнението на съдебното решение, с което е определен
първоначалният режим на упражняване на родителските права по отношение на децата. По
подадена тъжба от ищцата било образувано нчхд. № 290/2020 год. по описа на КРС срещу
него, което приключило с оправдателна присъда. Сочи, че ищцата не разполага със
собствено жилище, в което да може да отглежда децата, не работи и не получава доходи.
Поради това счита, че майката не е родител, който може да се грижи, възпитава, образова и
отглежда децата си. Моли съда да отхвърли молбата по чл. 59, ал. 9 от СК, като
неоснователна.
Според приетия по делото социален доклад на ДСП-К. от 06.10.2021 год. двамата
родители живеят в с. П., община К.. Страните са разделени от 2018 год. При проведената
анкета с бащата през м. август 2021 год. същият споделил пред социалния работник, че
майката се върнала от чужбина през 2018 год. и търсила контакт с децата, които започнали
да я посещавали на адреса й в с. П., но при тези посещения за тях се грижели основно бабата
и дядото по майчина линия. През м. януари 2020 год. ищцата отново напуснала България.
Ответникът споделил също така, че до м. март 2020 год. работел като международен шофьор
и пътувал извън страната, но след това продължил да работи като шофьор в България, за да
може да полага грижи за децата. В момента не работи по трудов договор и не е регистриран
в БТ, но има собствен камион, с който извършва частни услуги срещу заплащане.
Ответникът и децата живеят в двуетажна къща, собственост на неговия баща, като обитават
втория етаж, в който децата имат собствена стая, вътрешен санитарен възел и баня. Дядото
на децата също помага в отглеждането им. Децата имат осигурен личен лекар в гр. К..
Посещават училището в с. П.. Завършили са с отличие учебната 2020/2021 год. При
проведения разговор с децата, без присъствие на бащата, те споделят, че не желаят да ходят
при майка си. Чувстват се излъгани и наранени емоционално. За майка им твърдят, че е
напускала страната два пъти и те са оставали при дядо си и баба си по майчина линия. От
три години живеят с баща си в с. П.. Децата споделят, че се случвало майка им да ги удря.
При бащата се чувстват добре и в жилището имат всички необходими удобства. При
посещение на социалния работник в дома на майката през м. септември 2021 год. било
3
установено, че същата съжителства на семейни начала с лицето А.Н., с арабски произход,
роден от смесен брак между арабин и арменка. От една година съжителстват на семейни
начала и нямат общи деца. Споделя, че след раздялата с ответника, заминала да работи в
Холандия, като децата останали при бащата, но реално били отглеждани от нейните
родители, а ответникът ги вземал при себе си, само когато не е на път като международен
шофьор. Желанието на майката било да взема децата при себе си съгласно определения
режим на лични отношения, който обаче не се спазвал от бащата. Децата избягвали срещите
с нея. Относно пътуванията й в чужбина споделя, че е работила като общ работник
/пакетиране на зеленчуци/ в Холандия 4 месеца и в Германия 2 медеца. Върнала се в
България, защото й липсвали децата. Споделя, че се информира от приятелки за
образователното развитие на децата и здравословното им състояние. Къщата, в която живее
Д. с настоящия й партньор, е собственост на баща й – двуетажна, с обитаем само първи
етаж, състоящ се от хол и кухня. Има вътрешен санитарен възел и отопление на твърдо
гориво. Вторият етаж е в ремонт, като майката планира да заживее там в отделно
домакинство с партньора си и да устрои детска стая. В момента на първия етаж същата
съжителства с родителите си, които се занимават със земеделие и имат магазин за
хранителни стоки. Понастоящем жилището не разполага с необходимите удобства за
отглеждане на децата. Към момента на изготвяне на социалния доклад ищцата работи като
охранител към „М2С С.Б.“ ЕООД с трудово възнаграждение в размер на 800 лева, като
работи на три смени, вкл. нощна. Партньорът й работи в същата фирма като мотокарист.
При разговор с личния лекар на децата е установено, че същите са в добро здравословно
състояние, водени са редовно на профилактичните прегледи и не страдат от хронични
заболявания. Поставени са им всички задължителни имунизации. През м. септември 2021
год. бащата е сключил трудов договор с ЕТ „В.В.“ на длъжност шофьор на тежкотоварни
автомобили.
Според показанията на св. В. по времето, когато ответникът работел като
международен шофьор, същият се грижел за децата, когато не е на път, а през останалото
време децата били при баба си по майчина линия, която основно се грижела за тях до 2020
год. В момента бащата работи като шофьор в България. Ищцата през определени периоди от
време работела в чужбина. Сега живее при родителите си и работи в магазин. Децата
понастоящем не контактуват много с майката и не я посещават. Живеят с баща си.
Съгласно показанията на св. П. – майка на ищцата, децата се отглеждат постоянно от
бащата от м. май 2020 год. От 2018 год. дотогава грижите за тях полагала основно
свидетелката, тъй като майката била на работа в чужбина, а бащата правел международни
курсове и отсъствал по една седмица два пъти месечно. След завръщането на ищцата в
България ответникът спрял да води децата в дома на родителите й. Бащата се грижи добре за
двете деца, но същите според свидетелката не общуват достатъчно с майката. Предполага,
че режимът на лични контакти не се изпълнява в резултат от поведението на бащата. Децата
не искали да контактуват с майка си, като се чували отвреме навреме с нея по телефона.
Според показанията на св. Й. през 2020 год. ответникът спрял да пътува като
4
международен шофьор и поела изцяло грижите за двете си деца. През периода 2018-2020
год. майката пребивавала в чужбина. Когато децата оставали при родителите на ищцата,
ответникът им предоставял пари за храна и за лични нужди на децата. Последните
споделяли, че не искат да се виждат с майка си, защото ги била оставяла два пъти и
заминавала извън страната, като й нямали доверие. При бащата децата се чувстват много
добре и са щастливи. Бащата ги води на почивки, като те винаги са добре облечени,
нахранени и др.
Свидетелят Г. твърди, че понастоящем ответникът работи като шофьор в България.
Преди това оставял децата на бабата и дядото по майчина линия, докато траели курсовете
му в чужбина за периоди от по една седмица, след което една седмица почивал. Децата не
искат да се виждат с майката, защото ги изоставяла и пътувала често в чужбина. Ответникът
не е спирал същите да се срещат и общуват с нея.
При изслушване на децата в о.с.з. на 17.03.2022 год. в КРС същите заявяват, че преди
майка им да замине в чужбина за тях се грижела тя, когато бащата бил на курсове извън
страната. Детето С. си спомня как веднъж майка й излъгала, че отива да купи нещо от
магазина, но се оказало, че си е събрала багажа и се върнала чак след няколко месеца.
Детето К. споделя, че когато баща й бил на път, а майка им – в чужбина, за нея и сестра й се
грижели родителите на ищцата. От две години вече бащата е постоянно с тях и работи в
България. Децата не искат да се срещат с майка си, тъй като, докато баща им пътувал,
същата водела вкъщи друг мъж и ги заплашвала, че ще им „счупи главата“, ако кажат за това
/по думите на детето К./. Детето С. си спомня, че този мъж ги „подкупвал“ с шоколад, както
и че той и майка им спели в спалнята на топло, а тях ги оставяли да спят на студено в хола.
Когато се случвало да ги срещне в центъра на селото, майка им искала да отидат при нея, но
те отказвали, тъй като ги е лъгала. Баща им не ги е настройвал срещу майката. Двете деца
заявяват желанието си да продължат да живеят с баща си, където имат всички удобства и
разполагат със собствена стая. Не им харесва при майка им и поради това, че обитават две
стаи съвместно с родителите на майката и с втория мъж на ищцата.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза на в.л. И.а от
11.05.2022 год. отношенията между двамата родители са влошени, като същите отказват да
контактуват помежду си дори по теми, свързани с децата. Бащата споделя, че не пречи на
ищцата да се вижда с децата, но последните не искат да ходят при нея, а той не желае да ги
насилва. Майката от своя страна споделя, че не иска да вземе децата постоянно при себе си,
а желае единствено да има нормален контакт с тях съобразно постановеното съдебно
решение. Счита, че ответникът се грижи много добре за тях, като агресивното му поведение
било само спрямо нея по време на съвместното им съжителство. Бащата не разрешавал на
ищцата да се вижда с децата в училище. По време на психологическото изследване в
присъствие на родителите и децата К. показва силната си привързаност към баща си,
избягва майка си и не иска да седи до нея, настроена е негативистично и не говори много;
отговаря едносрично. Отказва да прегърне майка си и споделя, че й е сърдита, защото я е
изоставила и лъгала. Детето С. е ведро и жизнерадостно, като също е много силно
5
привързано към баща си. Показва топли чувства и към майка си по време на срещата им, но
дава предпочитание на баща си и сестра си. Спомня си как майка й я е излъгала, че отива до
магазина, а всъщност заминала в чужбина, както и как водела друг мъж в дома им. Накрая
заявява, че не иска да общува с майка си и не я обича. Според вещото лице и двамата
родители имат достатъчен родителски капацитет и са годни да се грижат за децата, като в
интерес на последните е да имат пълноценна връзка както с бащата, така и с майката. При
децата е налице синдром на родителско отчуждение, а именно – отблъскване и
омаловажаване на родителя, който в момента не упражнява родителските права по
отношение на тях. При бащата е налице негативистично отношение отношение към майката,
което съзнателно или не предава и на децата; оценява другия родител като негоден и макар
че декларативно твърди, че желае срещите между децата и майката да се осъществяват,
реално не ги подкрепя, като дори проявява негативизъм при споменаване потребността от
общуване на децата с двамата родители.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Изменение на обстоятелствата, при които са били определени първоначалните мерки
за упражняване на родителските права, е налице както при наличие на нови обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и при обстоятелства, с които би се подобрило положението
му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали същите се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която
преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето /ППВС № 1 от 1974 г.,
т.V във вр. с т.II/. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите
обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Съдът е длъжен да обсъди дали
комплексът от тези обстоятелства се отразяват и по какъв начин на положението на децата и
на ефикасността на мерките, които определят същото. Необходимо е настъпилата промяна
да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на децата при родителя, на
когото е предоставено упражняването на родителските права или да засяга ефикасността на
взетите по-рано мерки или да са налице нови обстоятелства, с които би се подобрило
положението на децата при предоставяне упражняването на родителските права на другия
родител.
Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че от момента на
постановяване на съдебното решение през м. юни 2018 год., с което упражняването на
родителските права е предоставено на бащата, не са настъпили твърдяните от ищцата нови
обстоятелства, които да налагат изменение на постановените по-рано мерки. Доказа се, че
през този период децата са пребивавали и са били гледани от бащата съгласно постановения
режим, а когато същият е отсъствал поради служебни пътувания /курсове като шофьор в
чужбина/, грижите за децата са били полагани основно от родителите на ищцата. През м.
май 2020 год. положението на децата при бащата значително се е подобрило, тъй като
същият е сменил работата си и вече извършва курсове като шофьор само в страната. Същият
6
е постоянно с децата си и според приетия социален доклад и показанията на разпитаните
свидетели той се грижи прекрасно за тях и осигурява всичко необходимо за нормалното им
развитие и възпитание. За майката се установи, че е заминала на работа в чужбина и е
оставила децата изцяло на грижите на родителите по времето, когато бащата е бил на курс
извън страната. Настоящият състав намира, че положението на децата не би се подобрило,
ако същите бъдат предоставени за отглеждане и възпитание на майката, независимо че
понастоящем същата живее и работи в страната. Видно от приетия по делото социален
доклад, майката съжителства на семейни начала с лицето А.Н., с арабски произход, като
всички живеят в къща, собственост на баща й – двуетажна, с обитаем само първи етаж,
състоящ се от хол и кухня. Там живеят и родителите ищцата, като в момента жилището
очевидно не разполага с необходимите удобства за отглеждане на децата. Установи се още,
че ищцата работи като охранител към „М2С С.Б.“ ЕООД, вкл. нощни смени, което
неминуемо отново ще прехвърли грижата за децата върху дядото и бабата по майчина
линия. Самата ищца също заявява пред социалните работници и пред вещото лице –
психолог, че желанието й е не да вземе децата постоянно при себе си, а иска единствено да
има нормален контакт с тях съобразно постановеното съдебно решение. По делото не се
доказа липсата на такъв контакт да е резултат от неправомерното поведение на ответника.
Според показанията на свидетелите бащата се грижи много добре за двете деца, а
обстоятелството, че същите не общуват достатъчно с майката, се дължи на нежеланието на
самите деца поради това, че същата ги е лъгала и изоставяла /св. Й., Г./. Безспорно в случая
следва да бъде зачетено мнението на децата, които при изслушването им в о.с.з. на
17.03.2022 год. заявяват, че искат да продължат да живеят с баща си, който се грижи
отлично за тях от 2020 год. досега. Интересите на децата налагат да не се променят вече
установените мерки, тъй като положението им при бащата не се е влошило, а напротив –
същото с годините се е подобрило и в момента децата живеят в уютна и спокойна семейна
среда. Промяната във вече изградените навици на децата и установения порядък в живота
им би им причинила вреда, като няма да способства за по-силно укрепване на връзката им с
ищцата. Според заключението на съдебно-психологическата експертиза и двамата родители
имат достатъчен родителски капацитет и са годни да се грижат за децата, като в интерес на
последните е да имат пълноценна връзка както с бащата, така и с майката. Поради това в
бъдеще ответникът следва да положи всички усилия за възстановяване на нормалното
общуване на децата с тяхната майка с цел преодоляване на наложилото се родителското
отчуждение. Независимо, че последното не е резултат пряко от негово неправомерно
поведение, а от различни други фактори /напр. обстоятелството, че децата са се чувствали
изоставени от майката в труден за тях период, когато ги е излъгала и е заминала в чужбина
без предупреждение, както и по времето, когато е наложила на децата съжителството с друг
мъж, независимо от неподходящите битови условия и др./, възпрепятстването от страна на
бащата на контактите на майката с децата или неполагането на усилия от негова страна за
осъществяването на тези контакти чрез поощряване на децата да се срещат с майката, ще
бъде основание за преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права по
отношение на тях.
7
По изложените съображения следва да се приеме, че към настоящия момент не е
налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на определения режим на
упражняване на родителските права по отношение на двете деца.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да отхвърли молбата по чл. 59, ал. 9 от СК, като неоснователна.
При този изход на спора въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника сумата 1025 лева, представляваща направени по делото пред двете инстанции
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 272 от 09.10.2023 год. по гр. дело № 429/2021 год. по
описа на К.ския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. С. П. от с. П., община К., срещу Е. К. Т. от с. П. с правно
основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките, постановени с решение по гр. д. №
190/2018 год. на КРС относно упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца С. Е.ова Т.а и К. Е.ова Т.а, местоживеенето на децата, режима на лични
контакти и издръжката, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д. С. П. ЕГН ********** от с. П., община К., да заплати на Е. К. Т. ЕГН
********** от с. П. сумата 1025 /хиляда двадесет и пет/ лева, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8