Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260110
гр. ВРАЦА,
26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на 26.03.2021 год., в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря Виолета
Вълкова като разгледа докладваното от съдията Ангелова в. гр. дело №86 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Топлофикация –
Враца" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Р.
И. М., чрез юрк. В.Н., срещу решение № 260298/23.12.2020 г., постановено по гр.
дело № 2623/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което съда е признал за
установено на основание чл.439 ГПК, че Й.И.Т. *** не дължи на
"Топлофикация - Враца"ЕАД с ЕИК ***, гр. *** сумите по изпълнителен лист от 07.04.2015 г., издаден по ч.
гр. дело № 721/2015 г. на РС Враца, а именно: сумата 2 180.22 лева – главница за доставена топлинна енергия за жилище с
адрес гр. *** за периода от 31.05.2012 г. до 30.06.2014 г., сумата 354.55 лева
-мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2015 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, разноските по делото за държавна такса в размер на
50.70 лева, както и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по
давност.
С решението
въззивникът е осъден да заплати на Й.И.Т. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, държавна такса, такси за преписи по изпълнителните
дела, общо в размер на 713.41 лева.
Според жалбоподателя
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че извода на
съда за липса на основание да бъде приложена разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД е
неоснователен, както и неоснователно съда е приел, че е приложим краткия
тригодишен давностен срок, а не пет годишния. Поддържа се, че по същността си,
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Навеждат се доводи, че
когато вземането, макар и да представлява такова по смисъла на чл.111 от ЗЗД, и
е установено с решение по чл.422 ГПК след подадено възражение по чл.414 ГПК
срещу заповедта, същото при всички положения се погасява с общата пет годишна
давност. Сочи се, че ако пък длъжника не е оспорил заповедта и тя е била влязла
в сила, това би създало една двойствена ситуация, в която срокът на приложимата
спрямо вземането погасителна давност, ще зависи от процесуалното поведение на
длъжника, което би било недопустимо. Цитирана е и съдебна практика, според
която се твърди, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В тази насока се
изтъква, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117,
ал.2 ЗЗД.На следващо място се поддържа, че в обжалваното решение липсва
произнасяне по въпроса дали плащането в изпълнителния процес е действие, което
прекъсва давността.Твърди се, че в случая плащането прекъсва давността, а по
изп.дело такова плащане е била налице, макар и извършено от трето по делото
лице – дъщерята на ищцата П. Д..Навеждат се доводи, че по силата на чл.73, ал.1 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от всяко трето лице дори против волята
на кредитора, с изключение на случаите, когато задължението е възникнало с
оглед на личността на длъжника, каквато хипотеза в случая не е налице. Моли
решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените в двете съдебни
инстанции разноски. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна Й.Т., чрез адв. И.И. ***, депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по
делото и е стигнал до обоснован и верен извод за решаването на спора,
прилагайки правилно и относимия материален закон. Аргументира позицията си , че
вземането не е установено със съдебно решение/присъдено е с влязла в сила
поради липса на подадено възражение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ и няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Наведени са доводи,
че след 21.07.2016г. по изп.дело както взискателя, така и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението и към 21.07.2018г.
изп.производство е било прекратено по силата на закона, което е потвърдено било
с решение №203/25.08.2020г. по в.гр.дело №362/2020г.
по опис на ОС Враца. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждането на сторените в настоящата съдебна
инстанция разноски. С отговора не се правят доказателствени искания.
Настоящият състав приема жалбата за редовна
от външна страна, и процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл.259 ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и
против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Пред Районния съд- Враца Й.И.Т., чрез
адв. И.И. *** е предявила иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК
против "Топлофикация - Враца"ЕАД с ЕИК ***. Твърди се, че на
основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №422/18.03.2015г. по ч.гр.дело №721/2015г.
по описа на Районен съд – Враца е издаден
изп.лист от 07.04.2015г., по силата на който Й.Т. е осъдена да заплати на
"Топлофикация - Враца"ЕАД сумата в размер на 2180.22 лв. главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 31.05.2012г. до
30.06.2014г.;сумата в размер на 354.55 лв., представляваща мораторна лихва
дължима за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 50.70 лв. държавна такса и 300.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа се в исковата
молба, че въз основа на издадения изп. лист е било образувано изп. дело №20169000400165
по описа на ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд - Враца. Твърди се, че с
решение №203/25.08.2020г. на Окръжен съд – Враца е отменено постановление на
ЧСИ Ц. Д., с което е отказано прекратяване на изп.дело, поради настъпила
перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа се, че в посоченото
решение на окръжния съд е прието, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. ЧСИ Д. с постановление за прекратяване от
26.08.2020г. е постановила прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
образуваното изп.дело 165/2016г. Твърди, че на 18.09.2020г. ответника
"Топлофикация - Враца"ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително
дело, по вече перемираното дело №20169000400165 за събиране на вземанията си, въз
основа на изпълнителния лист от 07.04.2015г. издаден по ч.гр.дело №721/2015г.
по описа на Районен съд – Враца. Поддържа се, че
на 23.09.2020г. е образувано изп.дело №20209000400612 по описа на ЧСИ Ц. Д., с
район на действие Окръжен съд – Враца, по което дело са били извършени 4 бр.
справки за имущественото състояние на длъжника, изпратено е съобщение до
длъжника за образуване на изп.дело с насрочен опис на движими вещи за
02.11.2020г. Твърди се, че погасителната давност на вземането е започнала да
тече от 21.07.2016г. като същата не е била прекъсната с валидно изпълнително
действие, прекъсващо давността в изпълнителния процес. Поддържа се, че
обективираните в изпълнителния лист вземания са погасени с изтичането на три
годишна погасителна давност на 21,07.2019г. на основание чл.111,
б."в" ЗЗД и чл.119 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по
отношение на ответника,че ищцата не дължи поради погасяване по давност сумите
по изп. лист,въз основа на който било образувано изп. дело. Към исковата молба
са приложени писмени доказателства.
Направено е особено
искане съда да постанови спиране изпълнението по изп.дело №20209000400612 по
описа на ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд – Враца. С определение
№260281/13.10.2020г. постановено по образуваното дело №2623/2020г. районния съд
е уважил искането и е допуснал обезпечение на предявения иск, като е определил
и внасяне на парична гаранция. По делото е издадена обезпечителна заповед от
21.10.2020г., с която е допуснато исканото обезпечение спиране изпълнението по
изп.дело №20209000400612 по описа на ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд
– Враца.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК ответника "Топлофикация Враца"ЕАД гр. Враца е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска, като се твърди, че вземането не е
погасено по давност. Поддържа се, че в хода на изп.производство давността е
прекъсвана многократно, с предприеманите действия по принудително изпълнение.
Посочва се, че по изп. дело е налаган запор върху банковите сметки на
длъжницата в "ОББ"АД, обективиран в запорно съобщение с изх. №2753/08.04.2016.,
както е и насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. С оглед постъпила
на 17.08.2016г. молба от дъщерята на длъжницата- П. Д., съдържаща искане да не
се извършват принудителни действия по делото и да се разсрочи погасяването на
задължението чрез първоначална вноска от 100.00 лв. и последващи ежемесечни
вноски в размер на 50.00 лв., като процесуалния представител на взискателя се е
съгласил с това искане. Сочи се, че на гърба на изп.лист са отразявани редовно
внасяните доброволни вноски от длъжника. В отговора се твърди, че в последствие
длъжницата е спряла да плаща, поради което взискателя е поискал отново да бъде
насрочен опис на движими вещи, който е и бил насрочен от съдебния изпълнител,
но поради депозирана молба от длъжницата да не се извършват изпълнителни
действия, като се внасят ежемесечни суми от по 200.00 лв. Посочва се, че
плащанията в изпълнителното производство са действия, които прекъсват
давностния срок.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00
лв.Приложени са писмени доказателства.
По делото е приложени
копие от изп. дело №20169000400165 и изп.
дело №20209000400612 по описа на ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд –
Враца.
Районният съд е уважил
изцяло предявения иск, като е приел, че
вземането не е установено със съдебно решение (присъдено е с влязла в сила
поради липса на подадено възражение заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) и
следователно няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Приел е още, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на Върховния
касационен съд задълженията за топлинна
енергия са за периодично плащане и се погасяват с изтичането на 3-годишен
давностен срок, съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Изложени са и мотиви, че
последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността за
цялото вземане, и момента, от който следва да започне да тече нова давност за
вземането, е 01.08.2016 г., когато длъжникът е получила разпореждане от
21.07.2016 г., с което съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи,
находящи се на адрес гр. ***. Районният съд е приел, че молбата от 17.08.2016
г., подадена от третото по изпълнителното дело лице П. Д. Т. не е прекъснала
давността по отношение на същия длъжник, на първо място защото с нея не е
признато вземането, а единствено е заявена готовност за ежемесечно доброволно
внасяне на определена сума, с оглед избягване на неблагоприятните последици от
провеждането на изпълнителни действия, а на следващо място защото молбата не
изхожда от длъжника и не е потвърдена от същата, а е подадена от дъщерята на
длъжника, която няма никакво процесуално качество по изпълнителното дело.Районният
съд е посочил, че с решение № 203/25.08.2020г. постановено по в. гр. дело №
362/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца, което и да няма обвързваща сила
за съда по спора като постановено в производство, което не формира сила на
пресъдено нещо, се споделя от него, като приема, че по изпълнително дело №
165/2016 г. на ЧСИ Ц. Д. на 21.07.2018 г. е настъпила перемпция поради липса на
поискани от взискателя изпълнителни действия в двугодишен срок.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
установено, че "Топлофикация - Враца" ЕАД е сезирала Районен съд –
Враца със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, за сумата в размер на 2180.22 лв. главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.05.2012г. до 30.06.2014г.; сумата
в размер на 354.55 лв., представляваща мораторна лихва дължима за периода от 30.06.2012г.
до 13.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2015г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 50.70 лв.
държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение №422/18.03.2015г. по ч.гр.дело №721/2015г. по описа на Районен съд – Враца. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника Т., като заповедта е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист.
Въз основа
на него на 23.02.2016г. е образувано изп. дело № №20169000400165 по описа на
ЧСИ Ц. Д., с район на действие Окръжен съд - Враца. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на Т. лично на 01.03.2016г.
По
изпълнителното дело взискателя "Топлофикация - Враца"ЕАД е поискал налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника в "ОББ"АД с молба с вх. №02555/05.04.2016г. и приложен към нея
платежен документ за внесената такса, като съдебния изпълнител е уважил молбата
и на 05.04.2016г. е наложил поискания запор.
С
молба с вх. №03594/03.05.2016г. взискателя
"Топлофикация - Враца"ЕАД е поискал налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД и в "ЦКБ"АД, към същата е приложен платежен документ за
внесената такса, като съдебния изпълнител е уважил молбата и на 28.04.2016г. е
наложил поискания запор.По делото е депозирана молба от дъщерята на длъжницата с
искане да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка в "Банка ДСК"ЕАД,
тъй като в същата постъпват суми от пенсиите на ищцата.Съдебният изпълнител е
уважил молбата.
С
молба с вх.07245/21.07.2016г. взискателя "Топлофикация Враца"ЕАД гр.
Враца е поискал опис на движими вещи в дома на ищцата, като по делото съдебния
изпълнител е насрочил опис.
По
изпълнителното дело П. Д. Т., дъщеря на длъжницата е депозирала молба с вх.
08165/17.08.2016г., с искане плащането на дължимата по изпълнителното дело сума
да бъде разсрочено, при първоначална вноска 100.00 лв., като се е задължила до
10-то число на месеца да внася вноска от по 50.00лв., като взискателя не е
възразил срещу това. На 12.09.2016г. има доброволна вноска в размер на 60.00
лв.
С
молба с вх.14292/12.09.2018г. опис на движими вещи в дома на ищцата, внесъл е
дължимата сума и по делото съдебния изпълнител е насрочил опис за 30.08.2018г.,
изпратена е призовка до длъжницата. Последвали са доброволни плащания, извършени на 19.10.2018г., 08.01.2019г.,28.03.2019г.;
08.05.2019г.; 11.09.2019г.;05.11.2019г.; 05.12.2019г.;06.01.2020г.;07.02.2020г.;20.03.2020г.;07.04.2020г.;11.05.2020г.
и на 24.06.2020г.
В
последствие, с протокол от 30.11.2018г. съдебният изпълнител е посочил, че
описа не се е състоял, поради невнасяне на авансова такса от взискателя и
поради неявяването на негов представител.
С
молба с вх. №15470/04.10.2018г. взискателя
"Топлофикация - Враца"ЕАД е поискал налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД, приложен е документ за
внесена такса.
По
изп.дело №20169000400165
длъжника Т. е поискала с молба от 02.07.2020г. от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция на 11.10.2018г. С
постановление от 17.07.2020г. съдебният изпълнител е отказал, тъй като такава
не е настъпила поради доброволни погасявания от страна на длъжника и искани от
взискателя изп.действия по принудително изпълнение. Това постановление е
обжалвано пред Окръжен съд Враца, който с решение № 203/25.08.2020г.
постановено по в. гр. дело № 362/2020 г. е отмени отказа, с мотиви, че е налице
настъпила перемпция.
На
18.09.2020г. ответника "Топлофикация - Враца"ЕАД е подал молба за
образуване на изпълнително дело по вече перемираното дело №20169000400165 за
събиране на вземанията си, въз основа на изпълнителния лист от 07.04.2015г.
издаден по ч.гр.дело №721/2015г. по описа на Районен съд – Враца. На
23.09.2020г. е образувано изп.дело №20209000400612 по описа на ЧСИ Ц. Д., с
район на действие Окръжен съд – Враца, по което дело са били извършени 4 бр.
справки за имущественото състояние на длъжника, изпратено е съобщение до
длъжника за образуване на изп.дело с насрочен опис на движими вещи за
02.11.2020г.
С
молба с вх. №10819/05.10.2020г. взискателя "Топлофикация
- Враца"ЕАД е поискал налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника в "Банка ДСК"ЕАД, приложен е документ за внесена такса.Съдебният
изпълнител е наложил поискания запор.Въз основа на издадената по процесното
дело обезпечителна заповед от 21.10.2020г. производството по делото е спряно.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предмет на
настоящото въззивно производство е искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението.
Съгласно
разясненията по т. 10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по
смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан
от взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. Със същото ТР е
прието, че новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/80 г. Налице е трайна съдебна практика на ВКС
в този смисъл и преди постановяване на ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага
и преди постановяването му /решение от 09.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г., II
ТО на ВКС; Р № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/09 г., II ТО; Р №
451/29.03.2016 г. 2306/15 г., IV ГО; Р № 325/13.01.2016 г., гр. д. № 2783/15
г., III ГО и др. /.
Настоящият
съдебен състав счита, че доколкото вземането е установено със заповед за
изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е пет години. Давностният срок е
започнал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като от този
момент вземането е станало изискуемо. Настоящият съдебен състав намира, че
давността е прекъсвана многократно с предприетите от длъжника плащания по
изпълнителното дело - на 19.10.2018г., 08.01.2019г.,28.03.2019г.;
08.05.2019г.;11.09.2019г.;05.11.2019г.;05.12.2019г.;06.01.2020г.;07.02.2020г.;20.03.2020г.;07.04.2020г.;11.05.2020г.
и на 24.06.2020г., всяко от които има за последица прекъсване на давността. От
прекъсване на давността с направените плащания до приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция-23.03.2021 г. отново не е изтекла
петгодишната погасителна давност, още по-малко такава е изтекла, считано от
всяко отделно плащане, което прекъсва давността.По делото по искане на
взискателя за предприемани и действия по принудително изпълнение, налагани са
запори, насрочвани са и описи на движими вещи, т.е. извършвани са действия по
принудително изпълнение, които прекъсват давността.
С решение № 203/25.08.2020г. постановено по в. гр. дело №
362/2020 г. Окръжен съд - Враца, че е налице настъпила перемпция по изп.дело №20169000400165.
В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратяването на изп. производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и
взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско дело
под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до
изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по силата на закона
прекратяването на изп. д. № 165/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д. не е прекъснало
давността за процесните вземания.
Второто
изп. дело № 612/2020г. по описа на ЧСИ Ц. Д. е образувано на 23.09.2020г. и по
отношение на него намира приложение т. 10 от горепосоченото тълкувателно
решение, с което е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Допълнителни
разяснения относно прекъсването на давността в изпълнителното производство са
дадени в практиката по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.
на Четвърто гражданско отделение, на ВКС, с което е прието също, че съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, с влизането в сила на заповедта за изпълнение, започва
да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на присъдено
нещо. Теченото
на давността е спряно на 21.10.2020г. със спирането на принудителното
изпълнение, постановено от първоинстанционния съд за обезпечение на предявените
искове по настоящото дело.Видно от изложеното. 5-годишната давност за
процесните вземания не е изтекла по отношение на ищеца за времето от влизането
в сила на заповедта за изпълнение и е започнала да тече новата 5-годишната
давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо до 21.10.2020г.,
когато е спряно принудителното изпълнение по отношение на ищцата. Тя ще
продължи да тече след влизането в сила на настоящото решение, когато по силата
на закона ще отпадне занапред постановеното от първоинстанционния съд спиране
на принудителното изпълнение, без да е необходим изричен диспозитив в този
смисъл, постановен от окръжния съд.
Поради
изложеното, съдът намира, че категорично се установява, че след образуването на
изпълнителните производства на 23.02.2016 г. и на 23.09.2020 г. не е изтекъл
период, с който законът свързва погасяване на вземането по давност. Както се
посочи по-горе, съгласно чл.
117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение/в случая
влязла в сила заповед за изпълнение/ започва да тече нова давност, като в
случая нова давност е започнала да тече, считано от влизане на заповедта за
изпълнение в законна сила. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД. Установи се по безспорен начин, че такива са
предприети и извършени, като между който и да е от тях период не е изтекла 5
годишната погасителна давност.
Поради
изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са основателни и като
такива следва да бъдат уважени, а обжалваното решение следва да се отмени, и на
основание чл.271, ал.1,пр.2 ГПК, този иск ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Решението ще следва да се отмени и в частта за
присъдените разноски.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на въззивника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева за
първоинстанционното производство, 200.00 лева за въззивното производство, както
и заплатената държавна такса за обжалване решението на ВРС в размер на 100.00
лева, т. е. разноски в общ размер от 500.00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260298/23.12.2020 г., постановено по гр. дело № 2623/2020
г. по описа на Районен съд – Враца, както и в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.Т. *** иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на "Топлофикация -
Враца"ЕАД с ЕИК ***, гр. *** сумите по изпълнителен лист от
07.04.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г. на РС Враца, а именно: сумата 2 180.22 лева – главница
за доставена топлинна енергия за жилище с адрес гр. *** за периода от
31.05.2012 г. до 30.06.2014 г., сумата 354.55 лева -мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2015 г., законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,
разноските по делото за държавна такса в размер на 50.70 лева, както и 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.И.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** иск да заплати на "Топлофикация
- Враца"ЕАД с ЕИК ***, гр. ***,
юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева за първоинстанционното производство,
200.00 лева за въззивното производство, както и заплатената държавна такса за
обжалване решението на ВРС в размер на 100.00 лева, т. е. разноски в общ размер
от 500.00 лева.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........