Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав, в публично заседание на 13.09.2022
г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.
дело № 1771 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ 132-ФК/28.07.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която
на осн. чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – сергия, находяща
се в община Долни Чифлик, с. Ново
Оряхово, срещу Кметството на селото, стопанисвана от жалбоподателката и забрана
за достъпа до нея за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата са въведени отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5
от АПК, аргументирани с твърденията, че в рамките на дейността си
жалбоподателката не е допускала други административни нарушения на данъчното
законодателство и няма задължения към НАП. Жалбоподателката твърди, че
определената продължителност на срока на приложената ПАМ не съответства нито на
тежестта на конкретно установеното
нарушение, нито се основава на други релевантни обстоятелства. Посочено е също,
че актът е постановен без да са посочени никакви мотиви за налагане на мярката.
Счита, че в случая е нарушен принципа на съразмерност, тъй като определеният
срок от 14 дни не съответства на целта на закона. Твърди, че вече е
регистрирана като замеделски производител и продава продукция само собствено
производство. Развити са доводи, че обекта се намира в слабо населено село,
като продаваната продукция – плодове и зеленчуци собствено производство, не
може да бъде съхранявана за дълго време. В заключение е формиран петитум за
отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" –
Варна при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в молба с.
д. № 13061/31.08.2022 г., депозирана чрез упълномощения процесуален представител
– главен юрисконсулт Е. А., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
ответната страна не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното :
На 22.07.2022 г. в 13:45 ч. е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – сергия, находяща се в община Долни
Чифлик, с. Ново Оряхово срещу Кметството на селото, стопанисвана от Р.Х.Д., във
връзка със спазването на данъчното законодателство. За резултатите от проверката
е съставен протокол за извършена проверка
сер.АА № 0060357 съдържащ
констатации, че физическото лице Р.Д. извършва в обекта търговска дейност –
продажба на плодове, зеленчуци и мед в буркани, без да е монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/. Площта на сергията
е около 4 кв.м. Установено е, че на всяка от стоките има информация /етикет/ за
цената й съответно за килограм или за брой, а Р.Д. не е регистрирана като земеделски
производител. При проверка в информационната система на НАП е установено, че
няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат
оборотите от извършените продажби, което води до неотразяване на приходи.
Констатирайки горното, проверяващите достигнали до извод за
наличие на предпоставки за налагане на ПАМ спрямо Р.Х.Д., която е подписала
протокола без възражения.
С Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, №0060361 от
28.07.2022г. е констатирано, че Р.Х.Д. е представила Регистрационна карта на
земеделския стопанин, издадена на 25.07.2022г., като е потвърдена констатацията
от ПИП от 22.07.2022г., че към момента на извършване на проверката
жалбоподателката не е била регистрирана като земеделски производител и не е
имала въведено в експлоатация ФУ за извършване на дейността - продажба на
плодове, зеленчуци и мед в буркани. С декларация от 28.07.2022г. Р.Х.Д.
декларира, че в качеството си на физическо лице извършва дейност – продажба на
собствени плодове, зеленчуци и мед в буркани от 19.07.2022г.
Във връзка с констатациите в ПИП от 22.07.2022 г., на 28.07.2022
г. срещу Р.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия
AN №F669464. В АУАН
е посочено, че от страна на Р.Д. са нарушени разпоредбите на чл.7, ал.1, вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Впоследствие, в съответствие с правомощията предоставени от
изпълнителния директор на НАП със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена
със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от Началника на
отдел "Оперативни дейности" – Варна Д.Г.Р. . Описаното в ПИП от 22.07.2022
г. нарушение е квалифицирано от ответника като даващо основанията по чл.186,
ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС за издаване на Заповед № 132-ФК/28.07.2022
г., с която на Р.Х.Д. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване
на търговския обект, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на жалбоподателката на 02.08.2022 г. Жалбата срещу
заповедта, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е депозирана пред АС-Варна на 02.08.2022 г. с
вх.№ 11845 (л.2 от делото).
При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното
оспорване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Материалната компетентност за издаване на адм. актове от вида на
оспорения е уредена в нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, която допуска
делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед
с приложените към преписката Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. По тези съображения
съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен
орган.
Въпросът за формата на заповедите за налагане на ПАМ, каквато е
процесната, също е уредена в чл.186, ал.3 от ЗДДС – изисква се наличието на мотивирана писмена заповед. От обективното
съдържание на обжалвания административен акт се установява спазването на
изискуемата от закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК.
Доводи за допуснати нарушения на административно-производствените
правила от категорията на съществените по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, годни
да доведат до отмяна на акта като незаконосъобразен, не се съдържат в жалбата,
а и такива не са констатирани в хода на съдебния контрол за законосъобразност
по реда на чл.168 от АПК.
По приложението на материалния закон:
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна адм.
мярка е по чл.186, ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС – нарушаване от данъчния
субект на изискванията за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на
фискално устройство, осигуряващо отчетността на извършваните продажби и
последващ контрол. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в
Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
По силата на чл. 3, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта.
Според нормата на чл. 4, т. 2 от Наредба №Н-18, не е задължено да регистрира извършваните от
него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните
дейности: продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от
физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с
изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови
борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите
борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Уреденото в чл. 4, т. 2 от
Наредба №Н-18 изключение от общото правило на чл. 3 се реализира при следните
положителни предпоставки, а именно: продажбите да се извършват от физически
лица и да се продава собствена и непреработена селскостопанска продукция; както
и при следните отрицателни предпоставки : физическите лица да не са търговци по
смисъла на Търговския закон; продажбите да не се извършват във или от търговски
обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по
смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ или закрити помещения,
като магазин, склад или други подобни.
Липсата на някоя от
положителните предпоставки или наличието на някоя от отрицателните предпоставки
възпрепятства приложението на нормата на чл. 4, т. 2 от Наредба №Н-18, при
което лицето като такова по смисъла на чл. 3 е длъжно да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
В настоящият случай,
посочените в чл. 4, т. 2 от Наредба №Н-18 предпоставки са били налице към
25.07.2022г., когато жалбоподателката е била регистрирана като земеделски
производител. Страните не спорят относно обстоятелството, че към датата на
извършената проверка – 22.07.2022год.,жалбоподателката не е била регистрирана
по горния ред. Не е спорно и обстоятелството, че обектът – сергия се намира
пред къщата на жалбоподателката и не е в лицензирани стокови борси, тържища или
пазар на производители по смисъла на ЗСБТ или закрити помещения, като магазин,
склад или други подобни.
При тези факти, съдът намира наложената ПАМ за материално незаконосъобразна
и несъответстваща на целта на закона. На първо място, жалбоподателката се е
регистрирала като земеделски производител 3 дни след извършване на проверката
на 25.07.2022г., което означава, че към момента на налагане на мярката – 28.07.2022
г. , същата не е имала легитимна цел. На общо основание, мерките по чл. 186 от ЗДДС могат да се налагат само за постигане на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и за отстраняване и
предотвратяване на вредните последици от тях. По тези съображения съдът приема,
че налагането на ПАМ след преустановяване на нарушението излиза от очертаните
от закона цели на мерките и има санкционен характер, което е функция само на
административното наказание.
Дори да се приеме обаче, че са били налице основания за налагане
на ПАМ към 28.07.2022 г., съдът приема, че срокът на същата е определен в
нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК – продължителността на срока от
14 дни е несъразмерна и засяга правата на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Преди всичко, съдът счита,
че заповедта не съдържа необходимите релевантни мотиви за определяне
продължителността на срока, тъй като изложените такива са бланкетни и присъстващи
във всяка една издадена на това основание заповед на настоящият ответник. Съдът
намира, че при определяне на мярката в
срок към средния такъв предвиден от закона
и след като законодателят е
предвидил максимален срок от един
месец за налагането й, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо
е определил точно срок от 14 дни на мярката, а не по-кратък такъв. При издаване
на заповед за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва принципа на
съразмерност заложен в разпоредбата на
чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Липсват доказателства по делото, а и не се
твърди от административния орган, да са извършени други нарушения от жалбоподателката
или да има установени публични задължения, които евентуално да обосновават
по-високата обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение,
насочено към нарушаване на фискалната дисциплина и оттам да обосновават
по-дълъг срок на запечатване. Останалите съображения относно възможността от извършване
на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, относими за всяка
принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН и не могат да се обвържат със срока, за
който тя се прилага. Следователно, процесният
административен акт е издаден при липса на извършена преценка от издателя на
акта за наличието на баланс между личните и обществените интереси, като единствено
е налице бланкетно и общо формулиране на абстрактен обществен интерес от налагането на мярката.
Съразмерността на процесната ПАМ, преценена на базата на всички данни за
конкуренция между лични и обществени интереси е нарушена, тъй като установеният
размер на срока от 14 дни за налагането на ПАМ не е обоснован, като се засягат
права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която тя се налага. Този размер на срока не е съобразен и с
обществената опасност на дееца, доколкото по делото не се съдържат
доказателства за други нарушения от същия вид, извършени от жалбоподателката или
за извършени от нея други нарушения на установената в страната финансова
дисциплина. Целта на
принудителните административни мерки не е да служат като наказание. В случая
прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнала нито
една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна
степен правата на жалбоподателката, дотолкова доколкото извършването на
нарушението е било преустановено от нея още преди издаването на АУАН, т. е. дейността
й е приведена към законовите изисквания и не е нужен допълнителен срок за това.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта е
необоснована и издадена в
нарушение на принципа за съразмерност, което е обективирано от несъразмерната по изложените
съображения в смисъла на чл.6, ал.2 от АПК продължителност на срока на ПАМ и води
до материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, налагаща отмяната й на основание чл.146, т.4 от АПК.
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат.
Основателно се явява своевременно направеното искане на жалбоподателката за
присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10
лв. По причина на последното и на основание чл.143, ал.1 от АПК следва разноските
да бъдат възстановят от НАП, в
чиято структура е органът издал подлежащата на отмяна заповед.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 132-ФК/28.07.2022 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, с която на Р.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – сергия, находяща се в община Долни Чифлик, с. Ново Оряхово, срещу
Кметството на селото, стопанисвана от жалбоподателката и забрана за достъпа до
нея за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на Р.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски
в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.