Решение по дело №688/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 №  470/  13.12.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  тринадесети ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 688 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 841/28.05.2019г., постановено по гр.д. № 9082/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник срещу В.М.Д. искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.  чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.М.Д. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от главница 1537.84 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода за периода 01.05.2017г. -30.04.2018г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 91,41 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017-16.10.2018г.

В.М.Д. е обжалвала в срок решението, като поддържа, че същото е недопустимо.

Постъпила е и частна жалба от В.М.Д. против определение от 03.07.2019г., с която се иска определението да бъде отменено като незаконосъобразно.

„Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник оспорва  жалбите.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответницата е собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 1537.84 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода за периода 01.05.2017г. -30.04.2018г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 91,41 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017-16.10.2018г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, като е уважил предявения иск.

Обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта :

Обжалваното решение е постановено на 28.05.2019г. С молба вх.№ 17656 от 17.06.2019г. жалбоподателката е направила изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които искът е уважен.

Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението  по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено  във всеки един момент  до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е уважен предявеният установетелен иск следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК  заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл .416  ГПК.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.

С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ дължи на  ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 82,59 лв. за заповедното и 230,17лв. за исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното производство.

По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.

Обжалва се и определение от 03.07.2019г., с което районният съд, след като е взел предвид направеното оттегляне на възражението е прекратил производството по делото, прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 249 ГПК.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили.

Съгласно чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая не се касае за непълнота на нормативен акт – ГПК, тъй като същият изрично урежда правомощията на съда, постановил решението по делото, въвеждайки в чл. 246 ГПК забрана сам да го отменя или изменя. Изключение от това правило е разпоредбата на чл. 249 ГПК, регламентираща една конкретна хипотеза за обезсилване на решението от постановилия го съд - когато в срока за обжалване страните по спора, заявят, че са се спогодили и изразят общата си воля за прекратяване на делото. Настоящият случай не е такъв, поради което и определението като недопустимо следва да се обезсили.

В горния смисъл е и Определение № 305 от 25.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1672/2013 г., II т. о.

Независимо от обезсилване на определението, съдът намира, че разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, защото в случая липсва  поведение на насрещната страна, което да е причина за образуване на това производство, а именно неоснователното претендиране или отричане на права, е основание за ангажиране отговорността за разноски.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 841/28.05.2019г., постановено по гр.д. № 9082/2018г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник срещу В.М.Д. искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.  чл. 86,ал. 1 ЗЗД, че В.М.Д. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от главница 1537.84 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода за периода 01.05.2017г. -30.04.2018г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 91,41 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017-16.10.2018г. за които суми по ч. гр. д. 7460/2018г. по описа на Районен съд – Перник,е издадена Заповед № 5458/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от В.М.Д..

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед  № 5458/30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7460/2018г.. по описа на Пернишкия районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 841/28.05.2019г., постановено по гр.д. № 9082/2018г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОБЕЗСИЛВА определение от 03.07.2019г., постановено по гр.д. № 9082/2018г. по описа на Пернишкия районен съд

ОСЪЖДА В.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник ,кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

                                                                                   2.