№ 334
гр. Варна, 04.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Денев
СъдебниЛюбка Т. Т.а
заседатели:Ашхен Т. Бодурян
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Р. Н. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20223100200658 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА Д. Й. С., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично и с адв. Н. Б. и адв. Андриян Б. от АК - София, редовно упълномощени.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Д. Г. Д., уведомен от предходно с.з., не се явява.
Д. М. К., уведомена от предходно с.з.,не се явява.
Г. Д. К., уведомена от предходно с.з., не се явява.
К. Д. К., уведомена от предходно с.з.,не се явява.
С. С. К., уведомена от предходно с.з., не се явява.
Е. М. К., уведомена от предходно с.з.,не се явява.
Д. С. К., уведомена от предходно с.з., не се явява.
Ж. С. К., уведомена от предходно с.з., не се явява.
Частните обвинители се представляват от адв. М. Р., редовно упълномощен.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Т. П. К.- редовно призован, явява се лично.
С. Т. К. – редовно призован, явява се лично.
Д. Х. Д. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
АДВ. Б.: Г-н Председател, моля преди разпита на свидетелите да ни дадете
възможност да представим писмени доказателства във връзка с обстоятелства, които се
изясняват по делото, евентуално ако се наложи да бъдат предявявани.
АДВ. Б.: Уважаеми г-н Председател , представям и моля да бъдат приети към
материалите по делото писмени документи, които евентуално съдът да цени при формиране
на фактическите и правни изводи, а именно: Заповед № 842/18.07.2017 г. на ИД на АМ
„Черно море“ АД, във връзка със започване на работа на обект „Ресторант, бар и басейни“
гр. Шумен, м-ст „Гламя“, Договор за изпълнение на СМР на същия обект от 18.07.2017 г.
между „Чернев“ ЕООД и АМ „Черно море“ АД, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 3
количествено-стойностна сметка, Допълнително споразумение № 1 от 23.08.2017 г. към
договор за изпълнение на СМР от 18.07.2017 г., фактура № **********/31.08.2017 г.,
Протокол от 31.08.2017 г. за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове СМР, както и кантарни бележки, съответно 3 бр. от 24.07.2017, 6 бр. от 25.07.2017, 4
бр. от 26.07.2017, 1 бр. от 28.08.2017, 5 бр. от 31.07.2017 г., товарителници и пътни листи,
съответно от 24.07.2017 г., 25.07.2017 г., 26.07.2017 г.,31.07.2017 г. и от 28.08.2017 г.
Моля да приемете договори за правна защита и съдействие за мен и за колегата Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. Р.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира, че представените писмени документи са относими и следва да се
приобщят към материалите по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото Заповед № 842/18.07.17 г. на
ИД на АМ „Черно море“ АД; Договор за изпълнение на СМР на същия обект от 18.07.2017
г. между „Чернев“ ЕООД и АМ „Черно море“ АД, ведно с Приложение № 1 и Приложение
№ 3 количествено-стойностна сметка; Допълнително споразумение № 1 от 23.08.2017 г. към
договор за изпълнение на СМР от 18.07.2017 г., фактура № **********/31.08.2017 г.,
Протокол от 31.08.2017 г. за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове СМР, както и кантарни бележки с № *********/24.07.2017;№ *********/24.07.2017;
№ *********/24.07.2017; №*********/25.07.2017; №*********/25.07.2017; №
*********/25.07.2017; № *********/25.07.2017; № *********/25.07.2017;
№*********/25.07.2017; № *********/26.07.2017; *********/26.07.2017;№
*********/26.07.2017; №*********/26.07.2017; № *********/28.08.2017;
2
№*********/31.07.2017; *********/31.07.2017; № *********/31.07.2017; №
*********/31.07.2017; Товарителница от 31.07.2017 г. за автомобил Мерцедес; кантарна
бележка № *********/31.07.2017 г; Пътен лист и товарителница от 24.07.2017 г. за
автомобил Волво; Пътен лист и товарителница от 25.07.2017 г. за автомобил Ивеко; Пътен
лист и товарителница от 25.07.2017 г. за автомобил Волво; Пътен лист и товарителница от
25.07.2017 г. за автомобил с № Н 2674; Пътен лист и товарителница от 26.07.2017 г. за
автомобил Ивеко; Пътен лист и товарителница от 26.07.2017 г. за автомобил Волво; Пътен
лист и товарителница от 31.07.2017 г. за автомобил Ивеко; Пътен лист и товарителница от
31.07.2017 г. за автомобил Мерцедес; Пътен лист и товарителница от 28.08.2017 г. за
автомобил Ман; както и 2 договора за правна защита и съдействие на адв.Б. и адв. Б..
СЪДЪТ отстранява от залата свид. С. К. и Д. Д..
Пристъпва към разпит на СВИД.Т. П. К. със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори истината.
СВИД. К.: Към 2017 г. работех като Ръководител по строителство, район Варна. Това
ми беше длъжността по трудов договор.
За конкретните ремонтни работи в пътния участък, където е станала катастрофата, си
спомням, че сме изпълнили СМР-тата, след което Агенцията поиска нещо допълнително и
ние сме го правили тогава. Наложило се е да се ползва Шуменското подразделение, защото в
района на Варна няма такива специализирани машини за извършване на тази дейност.
Заради това са дошли други хора да го изпълняват. Дейността беше обмазване на кръпките,
което ни е възложено от Агенцията.
Във връзка с така възложената задача моите задължения са да организирам работата,
да кажа коя група ще ги изпълнява, след което групата да дойде и да ги изпълни. Моята
работа, като ръководител, е да снабдя обектите с необходимите неща, да ги осигуря и да ги
отчета към възложителя. Конкретно не знам тогава на кой съм я възложил. Обадил съм се в
Шумен, защото ние нямаме такава група и с колегите сме се разбрали по тоя начин да се
изпълни. Най-вече пътното строителство се работи с телефон, защото всичко е динамично.
В последните години всички разговори стават по телефон. Конкретно с кого съм разговарял
не мога да кажа. Има няколко ръководителя - един на Шумен, един на Варна и един на
Бургас. Чувам се ръководителите, разбираме се кой с каква заетост е. Тогава в Шумен мисля,
че ръководител е бил А. Т.. Вече Шуменската група има подразделения, едни отговарят за
асфалт, други за кариери и т.н. След като кажа на ръководителя, че на еди коя си дата трябва
да има група, която да направи това, което са ни казали, оттам нататък свежда се във
вертикален ред. Казва се на ръководителя, който отговаря конкретно за звеното и той си
организира необходимите подресурси. Не мога да кажа дали съм говорил конкретно с
подсъдимата във връзка с тая конкретна работа, да съм й възложил на нея организацията.
Какво да ви кажа, много неща са и са били преди 7-8 години. Ние говорим по адски много
въпроси с колегите, звъним постоянно. Както предния път ви казах, задълженията по
обезопасяване на този пътен участък са на човека, който е там на място. Както съм казвал
досега винаги, всички знаци са били разположени в работилницата в Игнатиево. Който
3
отива да работи, минава, взима си знаците, излиза, поставя ги и после ги връща. Когато
блъснат знаци, оправят ги в работилницата в Игнатиево. Имали сме проверки от АПИ,
знаците ги имаме налични, това е доказано. Това означава, че тази Шуменска група, която е
трябвало да извърши заданието, трябва да мине през Игнатиево, да вземе знаците. Те са
ремаркета подвижни, подвижни стойки, вземат знаците, излизат и работят, след което са
връщат знаците. Същите знаци ги има в Шумен, защото ние сме поддържали цялата
магистрала от Варна до Шумен.
Мисля, че по онова време всички бяхме Ръководители група в строителство. Не се
договаряме. Знаем, че трябва да се свърши работата, дружеството е едно. Ние сме отделни
звена, всички работим за АМ „Черно море“. Договорът е възложен на АМ „Черно море“, а
не на група Шумен или група Варна. Просто териториално имаме вътрешно разпределение
във фирмата, но ЮЛ е едно. Във Варна тогава мисля, че нямаше асфалтополагаща група.
Едните звена имат по-специфична техника, други имат по-специфична техника, а и
текучеството на хората е огромно.
На въпроси на адв. Б.:
Към оня момент, когато бях ръководител на звеното във Варна, имаше шофьор Т. С.,
или Т. Й. С.. Мисля, че беше шофьор на тежкотоварен автомобил от Игнатиево.
Знаците, които се намират в с. Игнатиево, са подвижни. Различна им е структурата,
едните могат да се качват отгоре върху автомобила, да се свалят непосредствено преди
употреба, другите могат да се дърпат. Имали сме няколко комплекта знаци. „Форд транзит“,
оборудван със знаци, мисля че имахме, малък автомобил до 3.5. тона. Беше оборудван със
знаци, има светеща уредба. Шофьор мисля, че беше Ст С., дългогодишен кадър.
На въпроси на съда:
Със сигурност с К. сме се чували, дали за тази задача, дали за друга.Ние постоянно
водим различни разговори, защото нямаме един конкретен обект. В този момент сме
правили част от този обект, правили сме организацията за граф Игнатиево, Долна
митрополия, където започнахме водния цикъл, кои групи да полагат, как ще полагат, как ще
се възстановява. Ние говорим с тия хора за всички дейности. В момента дори с г-н К. се
чуваме по съвсем различни задачи - за поддръжка на машини, за производство на асфалт и
на емулсия. Динамично е, затова не мога да ви кажа кога и с кого съм се чувал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие
същият беше освободен.
СВИД. С. Т. К. - със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори истината.
СВИД. К.: Моята длъжност е групов ръководител. При мен в групата влизат няколко
звена - производство на асфалт, на асфалтобетон, производство на бетон, производство на
бетонови изделия. Има полигон за бетонови изделия, звено асфалтополагане. Работилницата
е също на мое подчинение. Звената си имат отделни ръководители.
Познавам свидетеля, който току-що излезе. Предполагам, че с него сме говорили, по
4
какъв начин ще протече обкантването и запълването на дупките, на този участък, на който е
станала катастрофата. Точно не мога да си спомня как е протекъл разговора. Даже
обикновено от предния ден правим такава организация. Заданието се получава от
централния офис, съответно в конкретния район. После, ако се разберат с главния
инженер… Не само по телефона се задават заданията. За това конкретно би трябвало да има
предварително зададено задание и след това се прави някаква организация, конкретно по
заданието.
В конкретния случай има вид задание какъв вид работа трябва да се извърши, а не
кой конкретно трябва да го извърши. Там вече се прави от нас организацията, съответния
технически ръководител. Работата, която ние трябваше да извършим, се нарича обмазване
на фуги, на кърпежи. Когато трябва да се правят, принципът е да се обадят на конкретния
технически ръководител, който ще контролира района, неговия район. За този район трябва
да е някой от колегите му, предполагам. Аз не мога да им нареждам, имат си техен
ръководител.
На нас конкретно се възлага от нашето управление централно. Колегата, като се
получи задание, той трябва да бъде информиран и съответно иска някаква помощ, някакъв
ресурс да му осигурим от нашия от Шумен. Това е рутинна работа обмазване на фуги. Има
си конкретно Наредба 3, която трябва да се изпълнява. По Наредба № 3 се осигуряват
необходимите хора и техника.
М. М. Юсеин е от групата на Д., от звеното. Неговата длъжност е машинист на
машина. Транспорта е към нас, но аз пътни листи не издавам по принцип. В конкретния
случай Д. направи инструктаж. Аз сигурно съм бил там, но имам други задачи. Подсъдимата
е определила, че нейното звено трябва да отиде да изпълнява задачата, спусната от моите
ръководители. На нея аз трябва да съм й възложил задачата. Аз направих справка след
предното заседание за себе си и наистина Д. е била на друг обект същия ден. Не мога да се
сетя, когато правих организацията, дали тя е споделяла, че ще бъде на друг обект.
Работниците, които са на нейни подчинение, са и на мое подчинение.
Инструктажа се прави всяка сутрин. Зависи кои хора какви задачи изпълняват.
Техническият ръководител – колежката Д. трябва да е направила инструктажа къде и как да
бъдат поставени знаците. Тази Наредба постоянно се прилага при нас. Това е рутина за мен.
То се знае, прави се едно и също. Рутината е, че много пъти се прилага едно и също от
хората. При провеждането на инструктажа конкретно се обяснява, има схема за прилагане,
която е към наредбата. Сигурно са се запознали хората по каква схема ще се работи. То е
подвижен вид работа, ще трябва да се местят. Дали ръководителят трябва да стои и да
контролира провеждането на дейността и обезопасителните мероприятия зависи от вида на
работата, включително и конкретния вид работа. Човекът може да разстави, да обясни на
хората всичко и да отиде да си гледа другите задачи. Тя е имала възложен друг обект.
На въпроси на прокурора:
Възможно е на един технически ръководител да бъде поставена повече от една задача
на ден. Зависи какъв обект, какъв вид работа, кога се възлага, къде се работи и т.н.
5
Практиката е много различна. Гледаме да има навсякъде технически ръководител, говорим
за работа, която налага присъствието на технически ръководител. На автомагистралата са
довършителни работи. Налага се присъствие на технически ръководител, колкото да се
разставят хората и оттам нататък те си движат нещата. След това би трябвало колегата от
Варна там да ги контролира. Предполагам, във Варна има такъв капацитет и би трябвало да е
поел тая задача колегата.
На въпроси на съда:
Като казвам Варна, имам предвид технически ръководител. Ние с нашия ресурс
помагаме с хората и с техниката.
На въпроси на адв. Б.:
На 31.07.2017 г. бях висшестоящ ръководител на Д.. На 31-ви, когато е станала
катастрофата, колежката има пусната заповед да поеме този обект и да го ръководи. Става
въпрос, че същия ден имаше производство и полагане на асфалтобетон, където трябваше
задължително да присъства, защото е свързано с цялата организация - производство и
транспорт на асфалта, самото полагане технологично. Говоря за обекта, където тя е била
въпросния ден, в Шумен. Обекта се казва „Бар-ресторант“, не си спомням точно. Обектът
беше започнат и се налагаше да присъства, защото е свързано с цялата организация. Тя
поръчва асфалт, автомобили, транспорт. Трябва да следи технологично как се полага
асфалта, уплътнения, габарити и т.н. Там просто без техник не може да върви процеса. По
тази заповед тя е била задължена да бъде там. Аз, като неин началник, не съм се
разпореждал лично тя да отиде. Аз съм разпоредил да се направи организация във
Варненския район с колегата, там да се разберат и да се направи организация. Ако на всеки
се разпореждам писмено, то … Има писмена заповед, пусната от директора, че поема
ръководство и изграждане на този обект. Тя, щом поема изграждането на конкретния обект,
естествено тя контролира и тя отговаря. Говоря за обекта в Шумен.
На въпроси на съда:
Аз съм й възложил организацията по ремонта и обкантването на магистралата, не
присъствието й там задължително.
АДВ. Б.: С оглед изясняването на съществен факт и за проверка показанията на
свидетеля, моля да му предявите пътен лист от 31.07.2017 г. по отношение на М. Х., относно
това, кой е извършил инструктажа за 31.07.2017 г. и е дал указания какви дейности да
извършва.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свид. К. пътен лист, находящ се в т.1, л. 79 от ДП.
СВИД. К.: Самият пътен лист трябва да го е издал сигурно началника на
работилницата, там домува колата и там се издават пътните листи. На този, който тръгва с
определена техника, указанията какво ще се върши с тази техника, вече ги дава техника.
На въпроси на съда:
Аз не си спомням да съм разпоредил на Х. на този ден да кара „Газелата“.
6
На въпроси на адв.Б.:
Автомобилът със сигналната уредба беше в базата. Понеже не беше титуляря на
работа, доколкото си спомням, и пратиха въпросния колега А. Д. до го смени на този
автомобил. Аз му показах как се включва. Изпратиха го от нашия гараж. Те там го
инструктират и го пращат при мен. Аз му казах къде трябва да отиде, на кой обект и какво
ще се извършва и т.н. Казах му как се работи със сигнализацията.
На въпроси на съда:
М. е подчинен на колежката Д., към нейното звено. Той на мен ми се подчинява чрез
нея.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като по
разпореждане на съда същият остана в залата.
СВИД. К.: Г-н Председател, не можах да присъствам в предходното съдебно
заседание, тъй като бях служебно възпрепятстван. По нареждане на Изпълнителния
директор, бях в София. Моля да отмените наложената ми глоба, за което съм представил
молба, ведно с командировъчна заповед.
СВИД. Д. Х. Д. - със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори истината.
СВИД. Д.: Разпитван съм, знам за какво става дума. Това са няколко района - Русе,
Варна, Шумен, Бургас и всеки район си има свой ръководител. Ръководителят на район
Варна тогава беше инж. К.. На Шумен ръководителят беше А. Т.. Когато бях тук за първи
път, аз казах, че магистралата се намира в два района - Шумен и Варна. За Варненския
регион трябва да отговаря Варненския регион, за Шуменския трябва да отговоря Шуменския
регион. Нещастието се случва във Варненския район и имало е ръководител тук, доколкото
съм запознат във Варненския регион, който е М.. Той просто трябва да следи видовите
работи по договора за поддръжка, които са ни подали от Областно пътно управление Варна,
видовете работи, които се изпълняват него ден. Знаците са били във Варна, вертикалната
сигнализация, както и светещия знак. Казвам, това което ми е предадено, защото за първи
път като разбрах за катастрофата, първата ми работа беше да питам спазени ли са
необходимите знаци за работа по време на автомобилното движение. Лично К. ми каза, че
по Наредба № 3 всичко е спазено. След като разговарях и с обвиняемата, тя е направила
това, което е необхоД., инструктажите на хората, които трябва да изпълняват този вид
дейност. В моето съзнание остана, когато стана това, аз знам, че те асфалтират, но те не са
асфалтирали, а са правили запълване на фугите по искане на Областно пътно управление.
Това е, което знам. Добре, че е имало този светещ знак, иначе жертвите щели да бъдат
повече.
По време на ДП, когато ме разпитваха, аз говорех по принцип, защото не съм
присъствал. Казах за асфалтополагането отговаря Д. и трябва да присъства там, но после
вече стана ясно, че това е само попълване на фуги, което е една рутинна работа. Мисля, че
предния път ми зададохте този въпрос и аз казах, че асфалтополагането е по-специално и
7
много малко специалисти са в България, които могат да правят това нещо.
На въпроси на адв. Р.:
Обезопасяването на пътния участък е различно при асфалтополагане и при кръпки
или попълване. Фугирането на кръпки предполага спазване на Наредба № 3, вертикална
сигнализация плюс това. При асфалтополагането е съвсем друга организация и тя се
одобрява от КАТ.
На въпроси на съда:
Впоследствие разбрах, че на нея й било възложено да изпълнява длъжността
организатор строителство на обект „Ресторант, бар и басейн“ гр. Шумен, м-ст „Гламя“. Това
е съвсем отделен договор и тя си изпълнява задълженията, отива на асфалтополагането,
където има, защото изискванията са много по-големи. Техническият ръководител, в лицето
на Д., трябва да присъства. Нарежданията трябва да ги получи от С. К.. Ако има много по-
голям обект, извън Варна и Шумен, а към Пловдив, аз подписвам тези заповеди, защото
касае командировка, касаят много други неща.
Дал съм отговор в ДП, че на конкретния ден, в който е станала катастрофата, на нея
друга работа не й е възлагана. Разпоредил съм сигурно да ходи, където има масово
асфалтиране, защото има асфалтиране, а тук е било само… Отговорил съм така, защото не
знаех дали ще се полага асфалтобетон. Мога ли да си спомня тогава какъв вид дейност е?
На въпроси на адв. Р.:
Всеки ден подписвам по 10 заповеди, мога ли да помня? Аз, за асфалтополагането
съм го подписал, и сега и сега подписвам. След като подпиша, ресорният трябва да
разпореди да отиде на обекта. С. К. трябва да разпореди. Тя ми е основния ръководител по
асфалтополагане. На нея разчита цялата фирма. С. отговаря за производството. Аз лично с
оперативната работа не се занимавам.
ПРОКУРОРЪТ: Моля на свидетеля да бъде предявен отговор, находящ т. 9, стр. 4-5.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свид. Д. отговор от „Автомагистрали -Черно море“ АД –
Шумен, находящ се в т. 9, л. 4-5.
СВИД. Д.: Да, това е моят подпис. Аз съм го подписал. Следва да се приеме, че е
изготвен от мен.
На въпроси на съда:
При изпълнението на СМР ежедневно се правеха оперативки. Възлагането на
конкретната работа става с договор. Съгласно договора са описани кои са ръководители,
като е посочен вида дейност. В зависимост, ако има асфалтови работи, тъй като не всяко
звено има звено по асфалтополагане, тогава се разпорежда от Главния инженер, от
заместника ми, оперативното звено къде да отиде да положи необходимите пластове асфалт.
На въпроси на адв. Б.:
Единият вид работа, асфалтополагането в Шумен, е с по-голяма сложност, трябва да
се наблюдава. А тук вече е извършено асфалтополагането на кръпките и после по искане на
8
ОПУ трябваше да се залеят фугите. Ако бяхме отказали нямаше да се случи това нещо. Тук
е рутинна работа.
Ръководителят на изпълнението на задачата на обекта в Шумен при
асфалтополагането трябва да подписва документи за доставката на основния материал.
Д. не е допускала нарушения, това е първи случай. Това момиче е от скамейката при
мен и стана един от най-добрите ръководители по асфалтополагане в България. Не е имала
никакви нарушения.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СВИД. Д.: Моля да отмените наложената ми глоба, тъй като бях в гр. София по
служба и не можах да се явя предния път. Представил съм молба, ведно с командировъчна
заповед.
СЪДЪТ намира исканията на свидетелите К. и Д. за отмяна на наложените им в
предходно съдебно заседание глоби за основателни, доколкото са били налице уважителни
причини за неявяването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложените глоби в размер от по 200 лева на свид. С. К. и свид. Д. Д. за
неявяването им в съдебно заседание на 02.03.2023 г.
СЪДЪТ освобождава от залата свид. Д. и свид. К..
Дава възможност на подсъдимата да даде допълнителни обяснения.
ПОДС. С.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми заседатели, само искам да изкажа
дълбокото си съжаление за смъртта на С. Д.а и за пострадалата й внучка Д.. Аз 35 години
работя в тази фирма, такова нещо не ми се е случвало. За първи път влизам в съда. Аз, казах
още първия път, ако бях присъствала, изобщо нямаше да допусна нашите хора да са там.
Това е отделен въпрос.
Само едно ще кажа, когато ме разпитва следовател К. каза – „Момиче ще обереш
парсата.“ - и то така стана. Съжалявам, наистина съжалявам за смъртта на невинната жена.
Това е истината. Аз, ако бях присъствала, просто нямаше да пусна моите хора. Първото,
което е на 31-ви, в най-голямото движение, такова нещо не се прави. Аз бях против и го
казах. Асфалтополагането започна много преди това. Мисля, че започна от 24-ти или към 20-
ти сме започнали подготовка, трошен камък сме полагали. Говоря за прословутия бар-
ресторант в Шумен.
В конкретния ден, в който стана катастрофата, бяхме с К.. Инструктирала съм ги,
показала съм им схемата, обяснила съм им. Това, че съм била против, над мен има други. И
трябваше да присъства техническия ръководител от район Варна. От нас се искаше само и
единствено да изпратим хора. Не съм определяла аз хората. М. М. работи с тази машина и
двама работника. Нито знаех, че А. ще присъства, че той ще кара камиона. Той преди това
други задачи е изпълнявал. Единствено трябваше да изпратя явно М., защото може да работи
9
с тази машинка.
На въпроса на съда – кой определи лицата, които да отидат на магистралата, няма да
отговоря. Инж. К. и К., и двамата много добре знаеха. Това, че изведнъж заповед за
командировка, че кой, къде защо …. Винаги, когато работим в район Варна,
обезопасяването, всичко е от тяхна страна. Ние отиваме с машини, правим каквото правим и
винаги работим по Наредбата, само че по 10 и 8. Това значи - отцепваме движението и
предния път го обяснявах, с всички машини, с още повече знаци, с конуси. Мен косата ми
се изправи да ги наблюдавам тия хора, аз съм винаги с тях. Знам какъв синхрон трябва да
направя. Всички машини трябва да са се качили на едно място и веднага се изтегляме в
аварийна лента и тогава вече да отиде в другия участък. Аз знам за какво става на въпрос и
затова бях против, защото това са подвижни работи, непрекъснато се местят. Една брънка да
се скъса и край. Но технически ръководител трябваше да присъства от район Варна. От нас
единствено се изискваше да изпратим хора. Съгласни, несъгласни, това е отделен въпрос
няма да го коментирам.
Съжалявам само, че един човек си отиде.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
Съдът обяви почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:30 ч., в присъствието на всички страни.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат всички протоколи и документи, събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство, имащи значение за фактите, подлежащи на
установяване по делото.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Прокуратурата няма доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ.Р.: Нямаме искания по доказателствата. Моля да дадете ход по същество.
АДВ.Б.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ.Б.: Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим нови доказателства. Моля
да приемете, че са налице фактически и правни предпоставки за разглеждане на делото по
същество.
СЪДЪТ, след като установи, че са извършени всички възможни следствени действия,
необходими за изясняване на обективната истина и страните заявиха, че нямат искания за
извършване на нови следствени действия, на основание чл.286 от НПК, обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 ал. 1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
настоящето съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д. Й. С. за
извършени две престъпления по чл. 123 ал. 1 от НК и по чл. 134 ал.1т .2 от НК. Поддържам
10
така повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение.
Каква е фактическа обстановка, която се установи по делото. Подс. С. е работила по
трудово правоотношение в „Автомагистрали - Черно море“ АД гр. Шумен. Изпълняваната
от нея длъжност била „Ръководител група в строителството /Асфалтополагане/“. Мястото на
работа на подсъдимата било „Група Асфалтово-бенонови дейности“, звено
„Асфалтополагане“.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността й, подсъдимата била длъжна
да планира, да организира, да ръководи, и да контролира асфалтовите работи на обектите, да
следи за разходването на материалите, да осигурява нормалното протичане на строителните
дейности. Основно нейно задължение било непосредствено да следи за полагането на
асфалтовите смеси на обектите, както и за изпълнението на останалите стопански задачи.
Към 31 юли 2017 г. в Звено „Асфалтополагане" на „Автомагистрали-Черно море" АД
гр. Шумен работели 25 работника. Всички те били пряко подчинени подсъдимата. Именно
тя им възлагала задачите, които следва да извършат за деня, тя ръководела и контролирала
дейността им. Именно подсъдимата провеждала и ежедневните, периодични и извънредни
инструктажи на тези работници.
През 2015 г., м. май, между Агенция „Пътна инфраструктура" /АПИ/, в качеството на
възложител и „Автомагистрали - Черно море" АД гр. Шумен, в качеството на изпълнител,
бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за пътно поддържане на
Автомагистрали „Хемус" и „Марица", обособена позиция № 1 от АМ „Хемус“. По силата на
този договор изпълнителят се задължил да поддържа републиканските пътища на
територията на ОПУ Варна и ОПУ Шумен. Съгласно чл. 12, ал. 16 от така сключения
договор, в тежест на изпълнителя било задължението да сигнализира участъците от пътя,
където ще извършва своите дейности и да осигурява безопасността на движението. Във
връзка с изпълнение на това задължение, от своя страна дружеството-изпълнител било
разработило вътрешни правила, които били залегнали в Системата за здравословни и
безопасни условия на труд относно безопасната работа при ремонтни работи по пътното
платно. С инструкция, която била утвърдена от Изпълнителния директор на дружеството,
било предвидено ремонтните работи пътищата да се обозначават от ръководителя на
съответния обект. Обозначаването трябвало да става съобразно Наредба № 3 от 2010 г. за
временната организация и безопасността на движението при извършването на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. С тази Наредба се определяли условията и реда
за временната организация при ремонти, съответно вида и начина на поставяне на
сигнализация, пътни знаци, светофари, маркировка и други.
На 31.07.2017 г. дружеството-изпълнител следвало да извърши дейности именно по
така сключения договор за възлагане на обществена поръчка. Следвало да се извърши
обмазване или обкантване на кръпки по северното платно на АМ „Хемус", в участъка от
пътен възел Летище - Варна до пътен възел Слънчево. Тези дейности били зададени със
задание за м. април 2017 г. от възложителя на договора и следвало да се изпълнят в участъка
от км. 407+000 до км. 425+000 на АМ. Тъй като в район Варна, на чиято територия попадал
този участък, нямало звено по Асфалтополагане, съответно необходимата техника,
дейностите трябвало да бъдат извършени от работници от ръководеното от подсъдимата
звено Асфалтополагане. По своята същност дейностите, които следвало да се
извършат,съставлявали подвижни строително-монтажни работи на АМ. Съответно,
съгласно цитираната вече от мен Наредба № 3, те следвало да бъдат сигнализирани,
съгласно гл. 4 и Приложенията на тази наредба. В случая обмазването на кръпки следвало
да стане във вътрешната, скоростна лента на северното платно, в които случаи следвало да
бъде приложена схемата по приложение № 11 на Наредбата, а именно сигнализира се тогава,
11
когато се извършват ремонтни работи във вътрешната лента на АМ с две платна за
движение, всяка от които с две ленти. Как трябва да бъдат сигнализирани дейностите
съобразно това приложение? На първо място трябвало да има поставена комбинация от
пътни знаци. На 500 метра от мястото, където трябвало да се извършат ремонтите трябвало
да има комбинация от три знака - знак А23 „Участък от пътя в ремонт", с две мигащи
светлини в горната му част, под него знак Ж15 „Край на пътна лента", а в горната част на
този знак Ж15 трябвало да има знак В26 „Забранено движението със скорост по-висока от
означената", тъй че означената скорост следвало да бъде 110 км/ч. Тази комбинация от
знаци следвало да се постави на платформа в лентата за принудително спиране, пак казвам,
на 500 метра от ремонтните дейности.
На 250 метра от ремонтните дейности трябвало да има комбинация от същите пътни
знаци. Пак на платформа в лентата за принудително спиране, с единствената разлика, че
вече означена скорост на знак В26 следвало да бъда 90 км/ч.
По-нататък в самата скоростна лента, където се извършвали ремонтите, трябвало да
се намира ремонтния автомобил, който следвало да бъде сигнализиран по точно определен
начин. В задната му част трябвало да има поставена затваряща табела С19 с мигаща стрелка.
Тази табела С19 е установена с Приложение № 1 на Наредба № 3 - „Други средства за
сигнализация на СМР". Тази табела представлява също комбинация от знаци - отгоре жълт
триъгълник, под него знак А23 „Участък от път в ремонт“ и отдолу - знак Г9 или Г10, в
зависимост от посоката за съответната лента. Тези знаци трябвало да бъдат в рамка като
червени и бели ленти.
Точно по така описана схема следвало да бъдат сигнализирани и дейностите, които
трябвало според договора да се извършат в участъка на АМ „Хемус“. Тъй като дейностите
трябвало да се извършат от звеното, което подсъдимата ръководела и предвид
изпълняваната от нея длъжност, именно тя се явявала ръководител на съответния обект.
Именно тя трябвало да ръководи работата на работниците, да осъществи контрол, да
приложи схемата по приложение № 11. Подсъдимата обаче не изпълнила тези си
задължения. На 31.07.2017 г. сутринта, около 07.30 ч., тя само провела инструктажа на
работниците в базата в гр. Шумен, след което те тръгнали за участъка от магистралата сами,
без ръководител. От базата в Шумен тръгнали ремонтния автомобил, товарен автомобил
„Ман", който се управлявал от свид. М. М.. С него били работниците свид. М. и свид. К.
Сали, които трябвало да извършат самото обмазване на кръпки. От базата тръгнал и
автомобил „Газела", на който били натоварени знаците, които трябвало да обозначават
работните работи, съобразно изискванията. Този автомобил се управлявал от работника М.,
с него бил и работника Д.. От базата в Шумен потеглил и трети автомобил - товарен
автомобил „Ивеко", който се управлявал от свид. А. П.. Заедно с него пътувал работника Х..
Те имали задача първо да отидат до разклона за с. Невша, където да разтоварят някакви
материали, а после да отидат на автомагистралата, там, където се извършват ремонтните
работи, за да обезопасяват работещите. Както вече казах, вместо да тръгне с работниците, да
отиде на автомагистралата, подсъдимата останала в Шумен и отишла на друг обект. Така,
бидейки неръководени от никого, работниците работели на автомагистралата, без
ремонтните работи да са означени съобразно изискванията. Около обяд на 31.07.2017 г.,
12:15 ч. – 12:20 ч. те извършвали обмазване на кръпки на км. 419+700, като схемата, за която
ви говорих, категорично е била приложена. В лентата за принудително спиране нямало
никакви поставени знаци, на отстоянията, за които, изобщо нямало поставени знаци, а в
скоростната лента, където се извършвали самите ремонтни дейности, в разрез с правилата,
освен ремонтния автомобил,имало още 2 товарни автомобила - т.а. „Форд Транзит", който се
управлявал от свид. Т. Й.. Този автомобил бил дошъл от базата на дружеството в гр.
Игнатиево. На каросерията му имало знак „участък от път в ремонт" с две мигащи светлини,
а зад този товарен автомобил, бил товарният автомобил „Ивеко", с водач А. П., който бил
пристигнал последен на място. На каросерията на този товарен автомобил „Ивеко" също
12
имало лампи по 4 на 4 реди, с две по-големи в горната част.
По същото време, по същото платно за движение на автомагистралата се движел л.а.
„Фиат Пунто", управляван от 59-годишната С. П. Д.. Жената пътувала от гр. Варна за с.
Слънчево, като заедно с нея в автомобила било и внучето й- седемгодишната Д. М. К..
Времето било ясно, слънчево, топло. Пътната настилка била суха. Жената управлявала
автомобила със скорост около 120 км/ч., като се движела в лявата скоростна лента, тъй като
била предприела изпреварване на три автомобила. Предвид липсата на каквато и да било
сигнализация със знаци, предшестващи мястото на ремонта, жената не знаела за
извършваните ремонтни работи, съответно не намалила скоростта. Не сменила и лентата си
за движение. Продължила да се движи в лентата, в която бил ремонтния автомобил и
другите два автомобила. Макар че С. Д. имала възможност да види т.а. „Ивеко" от
разстоянието 267 м., което разстояние позволявало да спре, жената възприела товарния
автомобил със закъснение, когато била на около 133 метра от него, но това разстояние вече
не било достатъчно, за да приведе автомобила в покой. За да избегне удара тя предприела
маневра - първо надясно, после наляво, после пак надясно, не успяла. Последвал удар.
Предната част на л.а. „Фиат Пунто" се ударил в задната част на товарен автомобил „Ивеко".
Ударът бил много силен. В резултат на него водачката на автомобила получила увреждания
на здравето, които били несъвместими с живота. Тя починала още на мястото на
произшествието. Вследствие на удара увреждания получило и детенцето, което се возело в
колата. Веднага работниците, които били на място, извадили детето. Бил подаден сигнал на
телефон 112. Пристигнали полицейски служители и екип на Спешна помощ. Медиците
констатирали смъртта на Д., а детето било откарано в болница „Света Анна" в гр. Варна,
където било хоспитализирано. По случая започнало разследване.
Посредством назначена съдебно-медицинска експертиза, по делото се установи, че
при настъпилото ПТП С. П. Д. е получила тежка черепно-мозъчна и лицева травми, с
разкъсване на мозъка, несъвместимо с живота увреждане, което е станало и причина за
настъпване на нейната смърт.
Посредством назначена съдебно-медицинска експертиза по делото се установи, че
при настъпилото произшествие, Д. К. е получила разкъсно-контузна рана по окосмената част
на главата, мозъчно сътресение, както и счупване на пета дланна кост на лявата ръка, което
счупване е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период
5-6 седмици. Увреждане, което разкрива медико-биологичен признак на средна телесна
повреда. Такива са фактите по делото.
На база на така установените, въз основа на доказателствата, факти, от правна страна
намирам, че с извършеното от нея Д.ие подсъдимата е осъществила съставите на
престъпленията, за които и е повдигнато и предявено обвинение. Защо? За да бъде дадено
Д.ие съставомерно по чл. 123, ал. 1, респ. по чл. 134, ал.1,т.2 от НК, то трябва да разкрива
няколко признака от обективна и субективна страна. Първо да се касае за занятие или друга
правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Второ,
поради незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността да е била нарушена
разпоредба на действащ нормативен акт, гарантираща безопасното осъществяване на
занятието или дейността. Трето, да е налице пряка-причинно следствена връзка между това
нарушение и настъпилите престъпни последици, в случая смърт и средна телесна повреда.
Подвижните СМР на АМ, които са били извършвани на 31.07.2017 г., първо
безспорно съставляват дейност, която е правно регламентирана. Правно регламентирана,
защото не един и два са нормативните актове, които регламентират дейностите в
13
строителството, в частност е налице и такъв, който регламентира осигуряването
безопасността на движение при извършване на ремонтни работи по пътищата и улиците.
Цитираната вече от мен Наредба № 3. Несъмнено подвижните СМР на АМ съставляват
дейност, представляваща източник на повишена опасност, тъй като и най-малкото
отклонение от изискването за тяхното изпълнение създава опасност за живота и здравето на
други лица.
Няма спор на следващо място, съгласно теорията и практиката, в частност т. 2 от
Постановление Пленума на ВС № 9/79 г., че субекти на престъпленията, за които говоря,
могат да бъдат не само преките изпълнители на занятието или дейността, но и всички онези
лица, които са били натоварени с ръководене, организиране и контролиране изпълнението
на дейността с оглед тяхното безаварийно осъществяване.
За мен е безспорно, че в случая са били нарушени разпоредби, гарантиращи
безопасното осъществяване на тези подвижни СМР на АМ, вследствие нарушаването на
които разпоредби, са настъпили и престъпните последици - смъртта на едно лице и
причиняване на средна телесна повреда на друго. Споменах преди малко, че въпросните
ремонтни дейности е следвало да бъдат организирани по точно определен начин. На първо
място, с комбинация от пътни знаци, намиращи се на определено отстояние от
извършваните ремонти. По делото се доказа, че това изискване не е било спазено. Установи
се от вещественото доказателство по делото, установи се от изготвеното заключение по
видео-техническата експертиза, установи се и от показанията на разпитаните свидетели. От
записа, който ние изгледахме с вас, се установи, че няколко минути преди настъпване на
произшествието, мястото, където е настъпило, не е било обозначено по никакъв начин с
пътни знаци. Такива не е имало нито на 500, нито на 250 метра. В този смисъл са и
показанията на свидетелите очевидци на произшествието. Това са свид. Д., свид. П., свид. Б..
Те заявиха пред Вас, че преди мястото на ремонтните работи никъде в лентата за
принудително спиране не са видяли пътни знаци, които да указват на водачите, че там на
пътя се извършва ремонт. В този смисъл са показанията на свид. Г., който е предал
видеозаписа и който е минал през мястото малко преди настъпване на произшествието. В
този смисъл са показанията на свид. К., който е отишъл на мястото на произшествието
малко след неговото настъпване. В този смисъл са показанията и на свид. Х., полицейският
служител, който пръв е посетил произшествието. Най-после в този смисъл са показанията на
част от работещите, които са били на автомагистралата. Визирам свид. Т. Й., който е водач
на товарния автомобил „Форд Транзит“. Визирам показанията на свид. А. П., който е водач
на т.а. „Ивеко“. Визирам, разбира се, и показанията на работниците М. и Д.. От техните
показания разбрахме, че те са се оттеглили заедно със знаците от мястото, където са
извършвани ремонтните работи, преди да настъпи ПТП, още дори преди там да е бил
пристигнал т.а. „Ивеко“
После, пак въз основа на тези доказателства, показания на свидетели, видеозапис от
експертиза, се установи по делото, че в скоростната лента, където са извършвани
дейностите, сигнализацията не е била съобразно изискванията. Установи се, че зад
14
ремонтния автомобил, който сам по себе си не е бил сигнализиран така както се изисква,
имало други 2 автомобила, също несигнализирани така, както изисква Приложение № 11 от
Наредбата.
На трето място, за мен е безспорно по делото, че между нарушенията, за които
говоря, на разпоредби на Наредба № 3 и настъпилите престъпни последици, е налице
причинно-следствена връзка, която е пряка и непосредствена. Нямало е знаци преди мястото
на ремонта, съответно жената по никакъв начин не е била предупредена за извършвания
ремонт. Не е намалила скоростта си на движение първо до 110 км/ч, после до 90 км/ч. Не е
сменила лентата си на движение, продължила е да се движи в лявата скоростна лента,
където са били ремонтния автомобил и товарните автомобили, съответно е последвал удар.
Действително, съгласно заключението по назначената тройна АТЕ, С. Д. е имала
възможност да възприеме т.а. „Ивеко“ от разстояние, което й е позволявало да спре. Тя
обаче е възприела този товарен автомобил по-късно, когато вече е нямало как да приведе
автомобила си в покой. В този смисъл С. Д. е допринесла за настъпването на престъпните
последици, съпричинила ги е. От своя страна тя е нарушила правила за движение,
установени в нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, която гласи, че „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ Спор няма тя е нарушила тази норма, което допринесло и за настъпването на
ПТП. Това нейно нарушение обаче далеко не елиминира наличието на пряка причинно-
следствена връзка между несигнализирането на работните зони, обхвата на пътя,
настъпилото произшествие, респективно настъпилите престъпни последици. Престъпните
последици със сигурност нямаше да настъпят, ако на автомагистралата не се извършваха
СМР в нарушение на установените изисквания. Действието, което подсъдимата е следвало
да извърши, а не е извършила, това да сигнализира работния участък в обхвата на пътя,
всъщност е било необхоД., за да отстрани обективно съществуващата опасност от
настъпване на ПТП при така извършваните СМР на АМ. Неотстраняването на тази опасност
чрез сигнализиране, на практика е едно от условията за настъпване на ПТП в случая. Без
него произшествието не би настъпило, оттам не биха настъпили престъпните последици.
Няколко думи защо прокуратурата изправи пред вас да отговаря не някой друг, а
именно подсъдимата. Казах, че дейностите е трябвало да се извършват от работници от
ръководеното от подсъдимата звено „Асфалтополагане“, поради което и именно
подсъдимата се явява ръководител на обекта. Тя е трябвало да даде задачите на хората за
деня, тя е трябвало да ги ръководи, тя е трябвало да контролира дейността им, тя е трябвало
и да приложи схемата по Приложение № 11. На първо място в този смисъл са показанията
на самите работници. Те са категорични, че именно подс.С. ги ръководила по обектите, че
именно тя е прилагала съответната схема, която е приложима във всеки конкретен случай.
Съгласно показанията им в този ден обаче, неясно за тях защо, тя не е била заедно с тях. Те
са били на обекта сами, без ръководител. В този смисъл, че там на обекта е трябвало да бъде
подсъдимата, заедно с работниците и да приложи схемата, са показанията на свид. инж. Д. –
Изпълнителен директор на АМ „Черно море“, които той е дал в хода на ДП и които бяха
15
надлежно приобщени в хода на съдебното следствие. В проведен разпит на 26.01.21 г.
свидетелят е посочил – „В този ден и на това място е трябвало да бъде Д. С. и тя да следи за
спазването на цялата технология и за обезопасяването на обекта“. В този смисъл са
показанията на свид. Я. и свид. Й.. Тези хора на 31.07.2017 г. са изпълнявали функциите на
органи по безопасност и работа в АМ „Черно море“. В техните показания те са заявили,
както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие, че на място там задължително на
обекта е следвало да има технически ръководител, който да приложи схемата. Аналогично в
даваните от свид. Я. и свид. Й. отговори на досъдебната фаза на процеса, който отговор не
бе предявен на съдебното следствие, те са посочили категорично, че не въпросната дата –
31.07.17 г. на този обект – АМ „Хемус“, схемата е следвало да бъде приложена не от някой
друг технически ръководител, а именно от подс. С.. / т. 7 стр. 3-11 от ДП./ В отговор, който е
даден от изпълнителния директор на дружеството „Автомагистрали“ на досъдебната фаза,
също надлежно предявен в хода на съдебното следствие, инж. Д. е посочил, че на обекта е
следвало да бъде именно Д. С., че тя е трябвало да приложи съответната сигнализация, че е
трябвало да бъде там, а не на който и да било друг обект. Ще направя едно уточнение, че в
хода на съдебното следствие, в разпита като свид. г-н Д. заяви нещо по-различно пред Вас,
като каза, че всъщност на този обект е трябвало да бъде не подсъдимата, а технически
ръководител от район Варна. Съществената разлика с предишните си показания той обясни
с това, че когато е бил разпитван на досъдебната фаза на процеса, той не е бил съвсем
наясно за каква дейност се е касаело. Считал е, че се касае за полагане на асфалтобетон, пък
то всъщност се оказало, че се касае за обкантване на кръпките, запълване на фугите. Аз няма
как да приема като достоверно едно такова различие в показанията на свидетеля. На първо
място, защото напълно е безразлично от гледна точка на сигнализацията на ремонтните
работа дали се касае за полагането на асфалтобетон или се касае за обмазване на кръпки с
битум. Това, освен, че се различава от нормативната база, го заявиха ту всички свидетели,
отговорни хора, като се започне от Изпълнителния директор на дружеството и се стигне до
ръководителя тогава на район Варна - г-н К.. На второ място няма как да приема за
достоверно едно такова различие, по факта, че в досъдебната фаза на процеса инж. Д. беше
любезен да отговори на много наши писма. Има множество негови отговори, като три от тях
бяха предявени в хода на съдебното следствие и той заяви, че е писал и изпратил до нас тези
отговори. Визирам отговорите, които са от м. март 2020 г., м. януари и м. октомври 2021 г.
Два от тези отговори от март 2020 г. и от януари 2021 г. свидетелят е дал по делото по
време, докато е бил разпитван от съответния разследващ орган. В един от всички тези
отговори, които бяха предявени, че в тях е посочен вида на дейностите, които се извършват.
Във всички тях сочи, че се касае за краткотрайни и подвижни СМР. Наред с това, към
първия отговор има приложение един имейл, който след злополуката Автомагистрали са
изпратили до възложителя Агенция пътна инфраструктура. В този имейл, уважаеми съдии,
ще видите, че много ясно е посочено, че – „В момента на инцидента сме изпълнявали работи
по обкантване на фугите с битум, съгласно ваше указания.“ При това положение, още
повече, че е имало и вътрешно разследване на инцидента, което е видно от доказателствения
материал, аз няма как да приема, че Изпълнителният директор на дружеството е отишъл
16
пред разследващите органи да бъде разпитван без да бъде наясно по отношение на какви
дейности ще му бъдат задавани въпроси. Това е меко казано несериозно, доколкото се касае
за един изключително тежък инцидент, инцидент, който не се случва всеки ден. И да
приемем, че е отишъл на разпит свидетелят неинформиран за какво ще бъде разпитван, пак
казвам, за човек като него, изглежда твърде несериозно.
Няколко думи за представените в днешното съдебно заседание писмени материали
от гледна точка на дейности, които е трябвало да извършва подсъдимата на същата дата -
31.07.2017 г. Когато поех делото от предходния наблюдаващ прокурор, лично по мое
разпореждане, следователят изпрати писмо запитване до изпълнителния директор на АМ
„Черно море“ дали на въпросната дата подсъдимата е била натоварена с изпълнение на
задължения на друг обект. Аз имах данни по делото за нещо такова, поради което и
направихме запитване, за да бъдем максимално обективни. Получихме отговор от инж. Д. и
този отговор му бе предявен. Съгласно отговора, на тази дата подсъдимата е следвало да
бъде на обекта на АМ „Хемус“, а не на който и да било друг обект. Това е отговорът, който
получих. Едва в днешно съдебно заседание, т.е. в съдебната фаза на процеса, бяха
представени тези писмени материали. Аз се запознах с тях.Това, което ми направи
впечатление е първо, че имаме една заповед, съгласно която подсъдимата следва да
ръководи обект еди си кой, считано от дата 17.07.2017 г. Аз никъде в тези документи не
видях, че тя във връзка с ръководството си на този обект е била ангажирана точно на дата
31.07. Дори и така да е било, не случайно зададох въпрос на свидетелите, в частност днес на
свид. К., как се процедира, когато на един технически ръководител бъдат дадени повече
задачи за деня. Казаха свидетелите, че работата е твърде динамична, твърде често се случва
да има повече от една задача, вкл. и при предходния разпит свид. К. заяви – „Те са много
задачите. Тя ще си прецени. Ще мине от този обект, ще отиде тук, ще отиде там.“ Това са
негови показания. Очевидно няма никаква пречка в рамките на един ден да бъде възложена
повече от една задача. Може да се създаде организация, така че да се свърши работата, а ако
не може да се създаде, тогава сигурно трябва да се потърси помощ, да бъде сигнализиран,
ако не обърне внимание пряк ръководител, по-горестоящ ръководител. За мен е
недопустимо хората да бъдат пуснати на обекта без ръководител, сами, което да постави в
опасност тяхната лична безопасност, тяхното здраве и живот, да постави в опасност живота
и здравето на всички пътуващи в този момент по магистралата. Самата подсъдима пред вас
не веднъж и два пъти заяви, че е изключително опасно, изключително трудно и
изключително интензивно движението, особено в този период от годината.
При тези доказателства, няма как да приема, че някой друг, а не подсъдимата, е
следвало да отиде там на обекта, да ръководи работниците, да ги контролира, ги да
обезопаси. Няма как да приема, че това е следвало да бъде технически ръководител от район
Варна, така както се сочи в някои от показанията. Спомена се името на техническия
ръководител М. Д.. Стана ясно обаче от показанията на самия М. Д., че на въпросния ден на
него е била възложена работа на съвсем друг обект. Това е видно не само от неговите
показания и от един отговор, който е даден от изпълнителния директор на „Автомагистрали“
17
от м. януари 2021 г., съгласно който по нарочно запитване, е посочил - „М. Д. в деня на
инцидента е бил обект ремонт Пътища в Граф Игнатиево…. Прилагам копие от книга за
ежедневен инструктаж, водена от М. Д., за горепосочения обект.“ Нещо повече, съгласно
този отговор, за който говоря, от м. януари 2021 г., който е даден по повод наше запитване,
за техническите ръководители към Варна, ето какво ни отговаря инж. Д. – „Другият
технически ръководител за район Варна - Пл. К., е бил в отпуск от 19.07 до 07.09.2017 г.
Другият технически ръководител за район Варна, Седат Сали, е бил в болничен, след което в
отпуска от 31 юли 2017 г. до 04.08.2017 г. Сега, естествено логично възниква въпроса, как
техническият ръководител от район Варна, какъвто в случая изобщо не е бил на
разположение, може да ръководи тези работници там, да ги контролира, да приложи схемата.
На практика към този момент не е имало нито един технически ръководител от район Варна,
който да е бил на разположение.
В заключение, понеже подсъдимата, в последното си обяснение, което даде, говореше
за това, че тя трябва да поеме вината, заради други хора, аз не знам кога е казал следователят
това на подсъдимата, защо го е казал. Най-вероятно е било по време, когато делото не е
било под мое ръководство, защото моята цел по това дело не е била някой „да обере
парсата“. Целта беше да се съберат необходимите доказателства, въз основа на които да
установим фактите, такива каквито са, и оттам да направим правилните правни изводи.
Уважаеми съдии, това, което събрахме,целият доказателствен материал, очерта
фактите, които представих пред вас, на база на които, аз направих своите правни изводи.
Дали съм права ще прецените Вие. СтрЕ.и сме се да бъдем максимално обективни при
разследването на това дело, в максимална пълнота да изясним релевантните обстоятелства.
Няма доказателства, които да сочат, че е следвало да изправим пред вас някой друг или
някой друг наред с подсъдимата.
По изложената съображения, аз ще ви моля да постановите присъда, с която да
признаете подсъдимата за виновна по повдигнатите обвинения.
По отношение на наказанието. За първото престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години. За второто - лишаване от свобода до 2 години
или пробация. Моля при индивидуализацията на наказанието да отчетете смекчаващите
отговорността обстоятелства, отегчаващи няма. Като смекчаващи, моля да отчетете чистото
съдебно минало на подсъдимата, да отчетете съпричиняването от страна на пострадалата, да
отчетете дългия период от време, който е изминал от настъпване на произшествието до
момента. Моля да вземете предвид и изключително добрите характеристични данни за
подсъдимата. Тя е един дългогодишен и очевидно съвестен работник на АМ „Черно море“,
който не е допускал нарушения до момента.
Поради това считам, че за първото престъпление следва да се определи наказание
лишаване от свобода в порядъка от година и половина до две, изтърпяването на което да се
отложи с изпитателен срок от 3 години. За второто да се определи наказание лишаване от
свобода за срок около 6 месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК да се определи едно общо
наказание в размер около година и половина – две години лишаване от свобода,
18
изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от 3 години.
По отношение на вещественото доказателство оптичен диск, да се остави по делото.
Благодаря ви за вниманието.
АДВ. Р.: Уважаеми г-н Председател , уважаеми съдебни заседатели, представителят
на ВОП изложи своята позиция във връзка с обвинението, който анализ аз възприемам и
няма да преповтарям. Въз основа на него ще моля да приемете за доказана фактическата
обстановка, която е изложена именно в обвинителния акт и която беше понесена на
вниманието ви в пледоарията по същество от представителя на прокуратурата.
Считам, че обвинението срещу подс. С. е доказано по един безспорен и несъмнен
начин, и аз от своя страна ще ви помоля да я признаете за виновна по възведените срещу нея
обвинения. Няма да преповтарям аргументацията, която досега беше изложена. Ще спра
вниманието ви на два, поне за мен определящи за този процес, момента и пряко свързани с
правните изводи, до които трябва да достигна.
Възведени са две обвинения. Едното е по чл. 123, другото и по чл. 134 от НК,
свързани с извършване на преценка следва ли да бъде ангажирана отговорността на
подсъдимата затова, дали тя е упражнявала занятие или друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, като интерпретацията на това
понятие сочи на действие, респ. на бездействие, упражняването на които или пропускането
да бъдат извършени, винаги се свързва с притежаването на специални знания и опитност,
които се извеждат не откъде да е, а именно от нормативен акт и които са проверени и
удостоверени по съответния ред. И разбира се, за упражняването на които лицето, срещу
което е повдигнато обвинение, има съответно разрешение да осъществява, защото именно и
най-малкото незнание или немарливо изпълнение на тези професионални задължения крие
рискове и опасност за здравето и живота на хората. С оглед тези принципни постановки, аз
лично считам, че са доказани всеки един от обективните и субективните признаци от състава
на обвиненията, които са възведени срещу Д. С..
Несъмнено въпроса за професионалната отговорност винаги се свързва и следва да се
извежда от професионалното качество на лицето, което има подсъдимата. В тоя смисъл е
излишно да преповтарям добре известните на съдебния състав принципни постановки на
ППВС № 2/79 г. С. несъмнено има професионална квалификация за заеманата и изпълнявана
длъжност, а именно Технически ръководител на процесния обект. Нещо повече, тя и
фактически е изпълнявала тези задължения на датата 31.07.2017 г., разбира се до определен
момент, и обвинението срещу нея е, че тя не е осъществявала тези функции на строителния
обект, а само до момента на извършване на инструктаж.
Ще се върна на заеманата от нея длъжност „Технически ръководител“ и откъде се
извежда този факт по делото от моя страна. На първо място това следва от трудовия договор
и длъжностната характеристика, където е посочено, че тя е с висше образование „магистър
пътно строителство“ и средно специално образование пак в тази сфера. Съгласно трудовия й
договор към 31.7.2017 г. е била назначена на длъжност „Ръководител на група
19
строителството“ в АМ „Черно море“, в звено „Асфалтополагане“ /т. 8 стр. 5 от ДП/
Конкретно възложените й функции в това качество ,и в частност на датата 31.7.2017 г., са
били свързани с функциите да организира, ръководи, координира и контролира асфалтовите
работи на обекта, където ще се работи, включително и осигуряване на нормални условия за
протичане на строителните работи, работата на строителните работници при СМР, които са
свързани с асфалтополагане. Инцидентът настъпва по време на изпълнение именно на такъв
тип СМР, свързани с рехабилитация на пътна настилка и извършване на ремонтни работи,
които са свързани с полагане на битум, популярно наречено от множеството свидетели в
залата - обмазване на новоположени кръпки и осъществяване на спойка между стар и нов
асфалт на рехабилитираната пътна настилка. На С., именно съобразно тези нейни
функционални задължения, е било възложено да познава не само нормативните актове,
които регламентират строителната дейност, но тези, които са свързани с мерките, които
следва да се съблюдават при безопасното осъществяване на тази строителна дейност. Затова
и тя е имала, както задължение за контрол върху техническото изпълнение на строителния
процес, така и относно съблюдаване и спазване на мерките за безопасност, в частност и тези
по Наредба № 3. На нея й е било възложено да ръководи бригада, която е осъществявала
дейността по ремонта, като именно за това на нея и е било възложено, и тя на дата
31.07.2017 г. е провела инструктажа на своите работници, защото именно на нейното звено е
било възложено да осъществява тези функции по рехабилитация на пътната настилка. Тя
оперативно е ръководела този процес и на нея е било възложено да го ръководи, като тя е
била определена като технически ръководител и като такава я знаели всички работници.
В тази връзка следва да бъдат посочени няколко групи доказателства, които
еднозначно установяват този факт по делото. Това са писмените доказателства, голяма част
от които бяха цитирани от прокуратурата. Това са писмата, изходящи от Изпълнителния
директор Д. Х. Д. на АМ „Черно море“, находящи се в т. 9, стр.4-5; т. 7 стр. от 3 до 11, в
частност точки 3.1, 3.4 и 3.5, както и писмото в т.9, стр.68-69, и това в т. 8, където тя
еднозначно е посочена, като прекия оперативен ръководител на групата от Шумен, на която
е било възложено да извършва СМР на автомагистралата на км. 419+700 на 31.07.2017 г.
Цялата тази група от работници се е ръководила от нея, тя е отговаряла за разполагането на
знаците, свързани със създаване на временна организация на движението и обезопасяването
на пътния участък. В тази връзка следва да бъдат съобразени и показанията на Д. Х. Д. от
22.11.2022 г., в които отново посочва като отговорник при полагането на асфалта и на тези
СМР, Д. С.. Посочва я, като човека, който е ръководил този обект и е следвало да го
ръководи, и тя е следвало да създаде организацията, да заяви количествата, екипа, който ще
го осъществява, включително и да приложи на място мерките за безопасност, визирани в
схеми и скици, като следи тези мерки да се спазват по време на изпълнение на
строителните дейности до тяхното приключване. Несъмнено Д. посочва, че тази работа е
била възложена на звеното в Шумен, а неколкократно беше пояснено, че не е имало кой
друг да я свърши, предвид спецификата на работата и наличието на такава специализирана
механизация единствено и само в звеното в гр. Шумен. Все в тази връзка са и показанията
на свид.Т. К., който е ръководител на група по строителството, според когото техническият
20
ръководител е този, който отговаря за безопасността, а според него, той е възложил работата
на звеното, група от Шумен. Те е трябвало да я извършат, като изпълнителят на обекта е
отговарял за обезопасяването, като техническият ръководител на място е трябвало да
отговаря за сигнализацията по Наредба № 3. Изрично в показанията си от м. ноември 2022 г.
сочи, че инструктажа по безопасност е трябвало да се извърши от онзи, който си отговаря за
групата, а инструктажът се извършва от прекия ръководител. Като той отново подчертава, че
е възложил работата на звеното в Шумен, те да си я изпълняват, като именно всички
асфалтови работи се изпълняват от звеното на подсъдимата, което еднозначно сочи същата
като ръководител, който е следвало да осъществява, както строителния процес, така всички
дейности, свързани с обезопасяването на този пътен участък.
Може би тук е мястото да се отбележи, че в звеното в гр. Шумен не е имало друго
звено, което да отговаря за асфалтополагането, освен това, ръководено от Д. С.. Все в тази
връзка са показанията на свид. К., включително тези, депозирани на етап ДП и обективирани
в т.1, л. 113 и т.3, л. 61-64, включително казаното от него в показанията от 22.11.2023 г., в
които сочи, че отново на неговото звено е било възложено извършването на тази работа на
АМ „Черно море“, като - след като аз извършвам работата, подтекстът е, че в неговото
звено, което той е ръководи, подсъдимата е технически ръководител, винаги. Така е било и в
конкретния ден.
Като допълнение към тези гласни доказателства следва да бъдат допълнени и
гласните доказателства чрез показанията на свидетелите М. Х. – шофьорът на „Газелата“,
включително тези на етап ДП - т.1, л. 34 и т.3, л. 29, където сочи, че именно Д. го изпраща и
го инструктира, като нея после я е нямало на строителния обект, а винаги именно
техническият ръководител, който отговаря за обекта, извършва инструктажа, който и него
ден тя е провела на работниците. Свид. М. М. - шофьорът на „Ман“, и в частност казаното
от него на етап ДП, чиито показания са приобщени по предвидения ред по чл. 281 НПК - т.1,
л.36-37 и т. 3 л.21-22, които отново дават основание Д. да бъде приета за технически
ръководител. Той е категоричен, че Д. С. винаги идва с нас на обектите, тя го е
инструктирала и тя му е казала къде и какво ще работи. Следва да бъдат отбелязани и
показанията на свид. Х. Р. М. в т.1, л. 32 и т.3, л. 13-15 от ДП.
Извън тази група служители на АМ „Черно море“ за установяване на длъжностното
качество на С., а именно качеството на технически ръководител, следва да бъдат отбелязани
и показанията на свид. Р. Б. И., служител на Пътно управление - Варна, в т.1 л.7 от ДП,
който сочи, че временната организация се създава именно от фирмата-изпълнител. Тези на
И. Х. Д. в т. 1 л.65-68 и т.9, л. 36-38, както и в показанията му от 22.11.2022 г., които дават
основание еднозначно да се приеме, че Д. С. е технически ръководител на този обект и тя
именно е отговаряла за безопасността.
Считам, че това нейно длъжностно качество на посочената дата и че именно на нея е
било възложено изпълнение на работата, е несъмнено установено в този процес. Всякакви
опити, включително и чрез представените в днешно съдебно заседание писмени
доказателства, този извод да бъде разколебан, аз лично считам, че не могат да бъдат
21
възприети, тъй като не се установяват от материалите по делото. Самата Д. С. направи един
плах опит да твърди, че него ден, тъй като работата щяла да се осъществява на територията
на Варненски окръг, или област, то друг технически ръководител следвало да следи за
изпълнение на тези СМР, в частност да се грижи за безопасността, аз лично не мога да
възприема, защото не е посочено конкретно лице от самата нея или от който и да е от
служителите на АМ „Черно море“, на когото да е възложена такава работа. Нещо
повече,споменатите плахо от нея други лица, като М. Д., като евентуален отговорник за тази
дейност, категорично отричат на тях, било от нея или от който и да е друг служител, да им е
било възлагано извършването на такава дейност. Такъв извод не следва и от внимателния
прочит и анализа на показанията на лицата, пряко свързани с изпълнение на тази работа, на
която е било възложено, и това са лицата К. и К.. Последният, съгласно очертаната
организационна структура на дружеството и в изпълнение на задачата, която е възложена
от изпълнителния директор Д. Х. Д., е възложил в крайна сметка изпълнението на тази
работа на звеното по асфалтополагане в гр. Шумен. Няма друго звено, освен това,
ръководено от Д. С.. Тя е следвало, именно според показанията на К., да създаде
организацията, както относно работния процес, доставката на материали, спазване на
технологични изисквания, така и да съблюдава мерките за безопасност, защото тя е
отговаряла за този процес. Не се посочва К., и в частност К., да са възложили изпълнението
на тази работа на друго лице, което допълнително опровергава твърденията на Д. С., че
видите ли, някой друг трябвало да отговаря за тази работа, която на нея пряко й е било
възложено. Горният извод, че тя е била технически ръководител именно на обекта във Варна
на автомагистралата км 419+700, не се променя и от обстоятелството, че видите ли на нея
или по нейни думи й било възложено работа и на друг обект, находящ се на територията на
гр. Шумен. На първо място този факт не може да бъде установен по несъмнен начин, но
даже да бъде приет обратния извод, аз, поне за себе си, си поставям два въпроса. Като
опитен технически ръководител, по думи на изпълнителния директор, със стаж над 35
години, най-добрият технически ръководител на обекта, нима не знаеш, че няма как да
работиш на 2 обекта едновременно. Защо приемаш да изпълняваш тази работа на два обекта
едновременно, като е повече от ясно, че, ако изпълняваш на единия обект, неглижираш
работата си на другия обект, и ти няма как физически да присъстваш на другото място. Това
е предполагало, ако в действителност на нея са й били възложили изпълнението и на двата
обекта него ден, тя да изиска от ръководството, от преките си началници или който тя
прецени, да се създаде друга организация, а не да неглижираш задълженията си на едното
място. Можело е да изиска да бъде изпратен друг технически ръководител на едното от
двете места, а не да изчерпваш задълженията си с провеждане инструктаж сутринта на
работниците, които ще работят в гр. Варна и да отидеш в гр. Шумен на другия обект, който
ти, неясно по какви критерии, си предпочел, при все че знаеш, че дейността, която ще се
изпълнява на автомагистралата на тази дата, е супер рискова. Квалификацията не е моя, а на
подсъдимата, която казва, че тя даже е била против тази работа да се изпълнява, защото,
видите ли, на таза дата в годината трафикът е изключително голям, движението е
изключително интензивно, и най-малките строителни дейности на такъв участък крият
22
изключителни сериозни рискове, и ти предпочиташ да отидеш на другия обект в гр. Шумен.
Аз такъв подход не мога да толерирам и не считам, че това е нормално и адекватно
поведение. Най-малкото е следвало сам да си създадеш такава организация за поетапно
изпълнение на тези работи, така щото да можеш да ги контролираш неотлъчно и да бъдеш и
на двата обекта. Или сам да си създадеш организация, така щото да превъзложиш на свой
колега тези дейности, който да съблюдава изпълнението не само на строителните дейности,
но най-вече мерките за безопасност. Нито едно от тези свои задължения Д. С. не е
изпълнила на 31.07.2017 г. Именно затова се е стигнало до този злощастен инцидент, с тези
изключително тежки последици и цяло чудо е било, че не се е стигнало и до още по-тежки
инциденти, именно предвид казаното от нея за интензивността на движението и трафика.
Естествено, че не може да се сподели това, което тя каза, че тези работници, едва ли
не, не били от нейното звено, защото повечето от тях, съгласно трудов договор и
длъжностна характеристика, са служители в нейното звено и ежедневно са работили с нея. А
това, че на нея е било възложено изпълнението на тази работа, следва и от още един
аргумент, кой друг ще провежда инструктажа на работниците, освен техническият
ръководител, на когото пряко и на чието звено е възложено изпълнението на конкретна
работа. Естествено, че след като на твоето звено е възложена работата, Д. С. затова ги
инструктира, защото много добре знае каква работа ще се върши на този обект, именно по
причината, че на нея е възложено да изпълнява тази работа. Ако беше възложена за
изпълнение тази работа на някой друг технически ръководител, с негово звено, той щеше да
инструктира работниците, които отиват на място да работят и никой друг няма как да знае
какво ще се работи него ден. Тя много добре е знаела не от обща култура, а именно защото
на нея е било възложено изпълнението на тази работа. Толкова по въпроса защо Д. С. е била
технически ръководител на този обект на 31.07.2017 г.
Както отбелязах в началото на изложението си, изпълнението на тази дейност,
свързана с рехабилитация на пътната настилка, обмазване на кръпките и т.н., тя е била
източник и на повишена опасност, като всички строителни дейности, защото
несъблюдаването на мерките за безопасност на тази работа крие рискове за живота и
здравето на хората.Тя е правно регламентирана, както в аспекта производствен процес, как
да се спазва технологията по извършване на тази дейност, тя е точно толкова нормативно
установена и регламентация за нея е създадена, свързана с мерките за безопасност, които
следва да се съблюдават. Законодателят, изхождайки именно от специфичните изисквания за
осъществяване на ремонтни работи на автомагистрала и други пътни артерии, педантично е
разписал какви са мерките за безопасност, които следва да бъдат съблюдавани него ден. Те
са регламентирани в Наредба № 3 от 2010 г. за временната организация и безопасност на
движението при извършване на СМР по АМ и пътищата. Строителната дейност, която е
следвало да се осъществява, съгласно допълнителните разпоредби на цитираната наредба, в
частност § 1, т. 2, следва да се квалифицира, като подвижни дейности, а изискванията за
безопасност на движението и временната организация е следвало да бъде тази, предвидена
чл. 58 и чл. 59, и в частност е следвало на място да бъде създадена онази организация, за
23
която говори представителят на ВОП, визирана в Приложение № 11. Нищо от тази
организация него ден не е било съблюдавано в обедните часове, когато е настъпил този
инцидент. Ако питате мен, с оглед прочита на всички ангажирани по делото доказателства,
става ясно, че именно по причина, че на този обект него ден, от започване на работата, до
момента на инцидента, не е имало технически ръководител, е царяла една вакханалия.
Строителните дейности са били извършвани не само несигнализирани и необезопасени, но
цяло чудо е било, че преди това не е настъпил този инцидент с други участници в
движението, именно защото са допуснати груби, недопустими грешки, свързани със
сигнализирането на ремонтните работи. Именно, защото Д. С. не е била на мястото, хората,
които са били изпратени да сигнализират пътния участък, незнайно по какви причини, са
решили първи да си тръгнат от този участък и пътните знаци и сигнализации, които са
съществували до един момент, са били преместени, и на практика този пътен участък е
останал несигнализиран с пътни знаци, а наличната опасност, разбирайте работещите в
лявата, изпреварваща на магистрала лента, са били несигнализирани и необезопасени, което
на малко по-късен етап е довело именно до възникване на този инцидент. Тази временна
организация на движението, която е предвидил законодателят, е имала няколко цели. Те са
именно да бъдат информирани участниците в движението за особеностите и опасностите,
възникнали на пътния участък за изменените пътни условия и неговите граници. На второ
място, да въведе режим за движение, който осигурява безопасно преминаване през
ремонтирания пътен участник. Затова и ако беше създадена такава организация и
поддържана по време на целия ремонт на този пътен участник, за което пряко отговаря Д.
С., водачите биха били своевременно информирани за наличната на пътя опасност и биха
съобразили поведението си с нея. Това е така, защото всеки един водач, сядайки зад волана,
или всеки един участник в движението, трябва да очаква от всички други участници в
движението правомерно поведение, а от фирмите, които се занимават с пътната
сигнализация, това, че те са си свършили работата. Никой не е длъжен да очаква, че на
магистралата ще се извършва ремонт по такъв начин, който не е сигнализиран и да очаква
такова, не ангажирам никого, безобразие. Това за мен, тази несвършена работа, тази липса
на контрол, е довело именно до тази ситуация и до този инцидент. А дали е имало или е
нямало такава временна организация на движението около обяд, когато настъпва инцидента,
еднозначен отговор за отсъствието на такава временна организация на движението дават
няколко групи доказателствени източници. Това са показанията на свид. И. П., служител на
АПИ -т. 3,л.5-7 от ДП, който е категоричен, че не е виждал знаци и камиончета със знаци на
мястото на инцидента. Свид. М. М., шофьор на „Ман“, вкл. казаното от него на етап ДП,
приобщено по предвидения ред в т. 1, л. 36-37, т. 3, л.21-22, който сочи, че Д. е тази, която
винаги е идвала с нас на обектите, тя ги инструктира, тя му казва къде да работи и тя
контролира знаците. Обаче него ден не я е виждал там въобще. М. Х., вкл. казаното от него в
т.1, л. 34, т.3, л. 29. Д. В., вкл. казаното на етап ДП в т. 3, л. 33. П. П. П., вкл. казаното на
етап ДП в т.1, л.46, който от своя страна е напълно категоричен, че на този пътен участък в
този момент не е имало знаци, нито указателни табели, нито е можел да прецени това
камионче, което той възприема дали се движи бавно или не. В тази връзка са показанията на
24
Д. Ж. Д., Г. И. Г., който от своя страна последният е категоричен, че няма сигнализация и
сигнални лампи не се виждат. С. Б., Х. Р. М., С. Д. Х., С. К. и не последно място Д. Ж. Д..
Всичко това ми дава основание да считам, по втория от поставените от мен въпроси,
че по време на настъпване на инцидента и неопределен времеви период преди това, но не
много кратък, задължителната временна организация на движението, която е следвало да
бъде именно по Приложение № 11 от цитираната Наредба № 3 на този пътен участък, е
отсъствала, а в изпреварващата лента на магистралата са се намирали няколко ремонтни
автомобила, които са били несигнализирани, необезопасени. Включително на последния т.а.
„Ивеко“ не е работила и наличната, съществуваща в каросерията му, светлинна табела, за
което аз лично не считам, че има доказателства, които да дават основание за обратен извод в
делото.
Затова и считам, че именно несъблюдаването на професионалните задължения на
подсъдимата на 31.07.2017 г., в качеството й на технически ръководител, да бъде на
възложения й за изпълнение строителен обект и да съблюдава спазването на мерките за
безопасност, е в пряка причинно- следствената връзка с настъпването на пътния инцидент.
Защото, именно на мястото, където са се намирали строителната техника и машини в
изпреварващата лента, е настъпил пътния инцидент, по причина, както беше отбелязано, че
С. Д. е управлявала своя автомобил в режим изпреварване на няколко автомобила. Тя се е
намирала в лявата изпреварваща лента, като не е възприела последния от намиращите се
там автомобили, който единствено е можела да възприеме визуално, като такъв който е
неподвижен, като такъв, който стои като препятствие. Тя на практика от разстоянието на
виД.ст, както беше интерпретирано подробно от вещите лица, го е възприела като
автомобил, който се намира на пътното платно и се движи. Да вярно е, че 263 метра може да
го забележиш, но какво от това. Можеш ли ти от 263 метра да възприемеш, че този
автомобил е неподвижен. Повечето от присъстващите в залата са правоспособни водачи и
изпадат в критични ситуации всеки един ден, но им се е случвало поне няколко пъти в
своята шофьорска практика да виждат един автомобил, от една значителна дистанция, без да
могат още в първия момент, в който го възприемат, те да го свързват, като някаква налична
опасност, освен че той присъства в тази лента, на това място, като участник в движението.
Повече от ясно е, че скоростите на една магистрала, предвид нормативните изисквания, са
разрешени да се движи който и да е участник в движението, с много по-висока скорост от
обичайната скорост. Това предполага обаче, че за много по-кратко време този автомобил
изминава по-голямо разстояние, имам предвид разрешената скорост. Затова законодателят
вменява императивно, когато се извършва рехабилитация на пътния участък и ремонтни
работи, други изисквания, различни и по-високи от тези за съблюдаване на мерките за
безопасност. Ако направите и съм сигурен, че ще направите паралел между това какви са
изискванията за безопасност на друг, нормален пътен участък, който ще се рехабилитира,
там и разстоянията, на които се поставят тия знаци за ремонтирания участък, са по-малки и
скоростта, която следва да се редуцира, е вече по-ниска и отстоянието на тези знаци и това
изискване за дублиране на знаците, го няма именно по причина, че на другите пътни
25
участъци автомобилите се движат с по-ниска скорост. Това идва за пореден път да
илюстрира, че е много трудно, именно движейки се с по-висока скорост, ти да можеш
адекватно, още от голяма дистанция, да възприемеш опасност като налична. Не е необхоД.
да припомням на съдебния състав колко време беше необхоД. на друг участник в
движението, един от свидетелите, които преди малко цитирах с видеорегистратора, да
редуцира величината на скоростта си от 139 км/ч, с която се е движел първоначално, до 104
или 106 км/ч. Експертно анализирано, тази редукция на скоростта му му е отнела като време
6 секунди. За тези 6 секунди той е редуцирал с около близо 40 км /ч, за да може да се
придвижи в дясната пътна лента и да приключи маневрата си. Просто алгебрично уравнение
е, с едно делене на 3.6 да се види, при движение със скоростта на С. Д. от 120 км/ч, за една
секунда колко изминава тя. Ами изминава 33.33 метра във всяка секунда, защото при 40
км/ч се изминават 11.11 метра. Виждаме колко време на нея й е било необхоД., тя
евентуално ако трябва да спре. Именно заради това вещите лица, и инж. Т. и тричленната
експертиза, в състав Д., Ж., Т., заявяват, че от момента, в който тя е вече възприела т.а.
„Ивеко“ пред нея като опасност, тъй като е неподвижен, според инж. Т. тя се е намирала на
разстояние 86 метра. Според 3-членната експертиза тя се е намирала на разстояние 133
метра, разстояние значително по-малко от величината на опасната й зона за спиране, която е
от 136 метра, спрямо тройната експертиза и то в хипотезата, която считам, че е относима
към казуса, тоест без да отчитаме употреба на алкохол. Затова и тя е предприела панически
действия, не само по спиране и избягване на опасността, но предвид липсата на техническа
възможност обективно да се избегне чрез спиране удара в този товарен автомобил, такъв е
настъпил. За жалост той е причинил травми, несъвместими с живота и тя е починала, като
пряка и непосредствена последица, още там на място, веднага след инцидента, а на нейната
спътничка и внучка Д. М. К. травматичните увреждания, чиито медико-биологични
признаци са дали основание на съдебния медик да ги квалифицира, като средна телесна
повреда.
Затова и аз лично, от една страна считам, че виновното и противоправно поведение
на подсъдимата е несъмнено доказано, тъй като тя е следвало, но не е изпълнила своите
служебни и професионални задължения, свързани с обезопасяване на пътния участък при
изпълнение на работата, която пряко и е било възложено да ръководи и контролира, а от
друга, че поведението на С. Д. не е в пряка причинно-следствената връзка с настъпване на
съставомерния резултат, и не може да говорим за елемент на съпричиняване. В тази посока е
единствената ми отлика с казаното от представителя на публичното обвинение, тъй като Д. е
използвала обезопасителен колан. Наличието и констатирането на алкохол в
послесмъртното изследване на кръвта й, не е резултат от употреба на такъв приживе. В тази
връзка ще си позволя няколко ремарки, а това, че тя несвоевременно е възприела товарния
автомобил „Ивеко“ в аварийната лента, е резултат от това, че той по никакъв начин не е бил
сигнализиран, не може да бъде квалифицирано като противоправно поведение, до степен,
като пряка и непосредствена последица с инцидента, по вече изложените от мен аргументи.
Едно е да възприемеш някой, като наличен на пътя, друго е да го възприемеш, като реална
опасност, поради това, че той е неподвижен на пътя. Разбира се, че с последния довод може
26
и да не съгласите, но даже и в степен на отношение да приемете, че и това поведение е
свързано с несвоевременно и адекватно възприемане на товарния автомобил „Ивеко“ в
аварийната лента като опасност, е допринесло за резултата, то в степен на отношение,
съпоставяйки вините на подсъдимата и тази на Д., да отчетете, че приноса на Д. е
изключително незначителен. Пази Боже, някой да бъде подложен на такъв житейски изпит,
за може във всеки един момент той да преценява дали и доколко движещият се пред него
автомобил е движещ се, но движещ се бързо, забележете на магистрала, където има вменени
изисквания за минимална величина на скоростта. Да, има такива изисквания и там не може
да се движат всички участници в движението и онези, които не могат да се движат с една
минимална скорост на този пътен участък, на тях им е забранено да се движат по
магистрала. Ще се движат по републиканската пътна мрежа или второстепенната такава,
защото не може с движението си с ниска скорост да създаваш опасност за другите участници
в движението. На всичко отгоре да изискваме от всеки един водач, виждайки един
автомобил, несигнализиран, като опасност пред себе си, защото най-малкото в лявата лента,
ако има аварирал автомобил, и ти да го възприемеш като аварирал или като препятствие,
трябва да видиш един светлоотразителен триъгълник, той да е поставен на не по-малко от
100 метра, по аргумент от чл. 97 ал.4 от ЗДвП. Е, „Ивекото“ имало ли е сигнализация – не е
имало. Имало ли е обезопасителен триъгълник зад него, имало ли е аварийни светлини – не
е имало. Ти тогава, врачка ли си, гадател ли си, че трябва да го възприемеш като
препятствие на пътя. Много е трудна тази отлика. Ще чуя отговора на този въпрос в
мотивите към съдебния ви акт. Надявам се да споделите моята теза, че в този момент, при
така създадената организация на движението, при този интензивен трафик, ще ви моля да
приемете, че С. Д. не била длъжна да предполага и да знае, че това е бил стоящ на пътя
автомобил.
Две думи по повод установените 0.7 промила в кръвта на Д.. В тази връзка ще ви
моля да приемете, че това не е резултат на употреба на алкохол от страна на С. Д., тъй като
изследването на кръвта й е извършено по неутвърден метод на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
който е изисквал това изследване да бъде извършено по газхроматографски метод. Кръвта е
изследвана по метода на Видмарк, който категорично е по-непредставителен, не е включен в
утвърдените методи, по които може да се анализира наличие на алкохол в кръвта на водачи
към него момент. В тази връзка моля да споделите и отчетете констатациите на в. л. Д., че
първо инцидента е настъпил в летните месеци. Анализа е извършен през един период от
време, в който тялото на починалата Д. е било под влияние на високите температура, при
които несъмнено протичат химични процеси, които могат да доведат до образуване и
отделяне на летливи вещества и това да доведе до отчитане на алкохол, който обаче не е
резултат от приема на такъв приживе. На второ място, че този метод може да отчете такава
концентрация и в резултат на приемане не на алкохол, а на други летливи вещества, като
ацетон и т.н., и не може да ги диференцира. На трето място, да се съобразите, че в крайна
сметка процента на грешка, както се сочи от в.л. Д., при метода Видмарк, е по-голям от 0.2
десети и на тази база да направите извод, че установената концентрация от 0.7 в кръвта на
С. Д. постмортен, не е резултат от приема на алкохол, който да е довел до повлияване на
27
нейните сетива, възприятия, като водач, оттам до забавени реакции, а оттам, че това е в
каквато и да е причинна връзка с резултата. Това е допълнителен аргумент, който ми дава
основание да считам, че липсва каквото и да е съпричиняване на резултата.
Ще си позволя да направя още едно отграничение от позицията на представителя на
ВОП, в аспект индивидуализация на наказанието. Безспорно коректна е правната
квалификация по обвиненията, съответно на установените по делото факти. Аз лично не
считам, че наказанието следва да бъде определяно при този превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Не считам, че поведението й него ден, на 31.07.2017 г. следва
да бъде по какъвто и да е начин оправдано. Напротив, именно нейното поведение е създало,
и ще ви моля да споделите тези изводи, изключителни рискове не само за безопасността за
участниците в движението, движещи се по този пътен участък. Изпълнението на нейните
професионални задължения да бъде там на място с работниците, да ръководи строителния
процес и да съблюдава спазването на мерките за безопасност, е поставило и нейните
работници в един изключителен риск. Няма как да игнорирате обстоятелството, че неин
работник е пострадал от инцидента, като е получил незначителни телесни увреждания. Но
това е цяло чудо, че този пътен инцидент не е довел до много по-тежки последици и да има
много повече пострадали. Сигурно Ви направи впечатление при нейните обяснения, поне на
мен ми направи отчетливо впечатление, че случая, за който говорим на 31.07.2017 г., не е
изолиран. Самата тя най-добросъвестно ви призна, че има и други такива случаи. Така че
допускането и друг път именно на такъв вид поведение, свързано с необезопасяване на
пътния участък, ми дава основание да считам, че случаят не изолиран и това следва да бъде
отчетено, като едни недобри характеристични данни за подсъдимата, извън положителните,
които бяха изложени многократно от свидетелите. В никакъв случай тези положителни
данни за нея, като квалифициран служител, не могат да бъдат абсолютизирани.
Квалифицираните служители си изпълняват стриктно и съвестно задълженията и ако питате
мен, изискванията към тях, включително мерките за безопасност, след като си толкова
квалифициран на съответното ниво, следва и мерките за безопасност, които ти следва да
съблюдаваш в един строителен процес и да не допускаш такива причини за настъпване на
такива инциденти.
Аз лично считам, че с оглед на изложеното, наказанието несъмнено следва да бъде
определено между минималния и средния размер, при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, по всяко едно от двете Д.ия. Считам, че няма основание, вкл. с
оглед изтеклия период от Д.ието до ден днешен, да искам от вас ефективно изтърпяване на
наказанието и се присъединявам към виждането и разбирането, че наказанието следва да
бъде условно, по реда на чл. 66 от НК, като оставям на преценката на съдебния състав какъв
да бъде този изпитателен срок, дали минималния или друг подходящ.
Категорично считам, че следва в конкретния случай да бъде приложена и
разпоредбата на чл.37, т.7 от НК, като Д. С. й бъде отнета възможността за един период от
време да упражнява трудовата си дейност.
Представям и моля да приемете доказателства за сторените от клиентите ми разноски
28
в хода на производството.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, моля да бъде постановена оправдателна присъда
на подзащитната ми Д. С.. Първо отварям една скоба, тъй като бях донякъде провокиран от
представителите на държавното и най-вече от представителя на частното обвинение, с
откровени, смея да твърдя, небивалици, които бяха посочени от говорещите преди мен. По
едно време се запитах дали изобщо се явяваме по едно и също дело, тъй като от събрания
доказателствен материал могат да бъдат изведени съвсем други правни изводи. За да не бъда
голословен в моята пледоария ще си служа изключително с цитати от протоколи от съдебни
заседания на свидетелите, които бяха разпитвани от всички нас. Относно тези небивалици,
които споменах, ще посоча само две, за да не влизам в една безкрайна полемика. На първо
място на подс. С. никой нищо не й е възлагал във връзка със строителни дейности, които не
са точно строителни дейности, свързани с автомагистрала „Хемус“ на 31.072017 г. Никой не
я е държал тя да бъде пряко отговорна за каквито и да е дейности, свързани с магистралата
на този ден. Отново, за да не бъда голословен ще спра вашето внимание на обстоятелството,
че бяха цитирани показания на свидетели, разпитани от ДП, които разпити не бяха
приобщени в настоящето дело. Пример за това е цитат, който беше прочетен от свид. С. К.,
чиито показания от ДП не са приобщени към настоящия доказателствен материал.
Причините да поискам от вас оправдателна присъда за подзащитната ми Д. С., мога
да огранича образно до две. Първата от тях е, че след проведеното пълно, всестранно, смея
да твърдя обективно съдебното следствие, в което на няколко пъти бяха разпитвани
свидетели, бяха разпитвани и вещи лица, не се установи по безспорен и категоричен начин,
каквото е изискването на НПК, че С. е нарушила чл. 4, ал.5 и чл.58, ал.5 от Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на
СМР по пътищата и улиците.
Втората причина да ви помоля за оправдателна причина е обстоятелството, че дори да
се приеме тезата на обвинението, че има пропуски в прилагането на Наредбата, то тези
пропуски по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към дейността на подзащитната ми,
която не носи нито по трудов договор, нито по длъжностна характеристика каквото и да е
възлагане, отговорност за извършваните дейности на магистрала Хемус. Пред съда бяха
разпитвани, както свидетели, които дават показания, според които Наредбата е спазена в
цялост, така и такива, които свидетелстват за липси и пропуски в пътната регулация. И
именно липсата на категоричност от събраните гласни доказателствени средства дали е
спазена или не Наредба № 3, води до единствения правен извод, че няма правна възможност
да бъде четена осъдителна присъда на подзащитната ми.
Образно казано ще разделя свидетелите, които бяха разпитвани от вас на 3 групи.
Първата са свидетелите-очевидци, които са работили на магистралата на този ден. Свид. А.
П., който е управлявал т. а. „Ивеко“, в който се блъска пострадалата Д.. Отварям тук една
скоба, свид. А. П. няма абсолютно никаква връзка, нито йерархична, нито каквато и да било
с подс. С.. Свид. А. П. е от звено „Автотранспорт“. Свид. А. П. му е бил извършен
инструктаж, по негови думи, от С. К.. Свид. А. П. по никакъв начин не е свързан и по
29
никакъв начин Д. С. не му нито пряк, нито какъвто и да е началник, и не може да му
нарежда каквото и да било. Този свидетел заявява, че преди да тръгне от производствената
база е бил надлежно инструктиран от С. К., който му разяснил как се управлява т.а. „Ивеко“
и как са включват специализираните светлини на този автомобил, доколкото
обстоятелството, че свид. П. за първи път се качва да управлява този автомобил. Този
свидетел допълва, че когато е пристигнал на мястото, след 12 ч., където се е правил ремонт
на АМ „Хемус“, той, спазвайки указанията, дадени му от С. К., се е наредил на около 80-100
зад „Форд Транзит“ с варненска регистрация и машината, която полага битум, Емулсатор.
Свид. П. заяви пред вас, че в един момент, след като Емулсаторът преустановил своята
дейност поради липса на повече битум, колегите от Емулсатора са направили знак с ръце, че
са приключили и следва всички да се приготвят за изтегляне. Отделно от това свид. П. на
няколко пъти пред вас заяви, че е видял и т.н. „Газела“, която носи знаци и я видял някъде
по трасето. Категоричен беше и за наличието в аварийната лента на знаци на колички,
сигнализиращи за ограничение на скоростта и за пътя в ремонт. Свидетелят посочи, че по
спомен тези колички са били 3 на брой, 2 за ограничаване на скоростта и 1 за пътя в ремонт.
Друг от свидетелите-очевидци, свид. Х. М., пасажерът, който е бил в „Ивекото“ с А.
П., който също е пострадал вследствие на ПТП, в общи линии почти изцяло повтаря
показанията на свид. П.. Потвърждава също така, че не кой да е, а К. ги е инструктирал
заедно с П., че К. му е обяснил как трябва да регулират движението, носейки
светлоотразителни жилетки и пазейки се от каращите бързо леки автомобили. Потвърждава
наличието и на поставените знаци 90, 110 пред него в аварийната лента, преди мястото,
където се паркирали „Ивекото“. Потвърждава наличието и на „Газелата“, която вижда в
момента, когато пристигат в района и която след това му е убягнала от обсег. Потвърждава и
за включените от А. светлини и лампи на „Ивекото“ и стрелката, изобразена на голямата
табела.
Свид. Т. Й. от гр. Варна. Отварям пак скоба, този свидетел също няма каквото и да
било отношение към работата на подс. С.. Този свидетел е причислен към група Варна,
която си има технически ръководители, която си има главен ръководител, която си има
техника, която си има знаци. Този служител, преди да отиде на АМ „Хемус“, е бил
инструктиран от служител в гр. Варна и е положил подпис за това. Той е посетил
магистралата с „Форд Транзит“ и се наредил след машината с битум, като е заявил, че
отишъл за подкрепление отзад, зад Емулсатора. Зад него спира камиончето, управлявано от
А., на около 60 метра, по неговата преценка. Потвърждава, че както неговия „Форд
транзит“, така и „Ивекото“ на А. са били с включени светлини, като прави уточнението, че
„Ивекото“ е било с включени 9 лампи. Този свидетел подробно обясни пред вас механизма
на придвижване на колите в редица. Обясни детайлно как първо трябва да тръгне колата с
асфалта, след което втората и третата кола, като всяка една от тях спазва през цялото време
необходимата дистанция. Свидетелят Й. обясни какво представлява управлявания от него
автомобил, както и монтираните на него голямо табло и две големи мигащи светлини „пътя
в ремонт“ и „90 км ограничение“.
30
На следващо място, свид. М. М., който е управлявал „Мана“, на чиято каросерия е
монтирана машината за полагане на битум. Този свидетел заяви следното - „Зад машината,
докато работим, бяха колите със сигнализация. Две коли с лампи и „Газелата“, която стои
най-отзад. В този ден нещата със знаците си бяха като всеки ден - първо „Газелата“ поставя
знаците, стопляме си машината и излизаме да работим. „Газелата“ в аварийната зона си
слага знаците, а зад мен са камионите със сигнализацията.“ Този свидетел също
потвърждава, че след като е свършил битума в машината е излязъл от управляваната от него
кола и е направил знак с ръце на намиращите се зад него автомобили да се приготвят за
изнасяне от бързата лента. Разкри също така и един изключително важен за делото факт, а
именно, че след като се качил повторно в „Мана“, е констатиран проблем с неговото
запалване – “От проблема с паленето, докато дойдат да кажат, че е станала катастрофа, да е
изминало 15-20 минути.“ Именно наличието на този проблем и забавеното тръгване на
редицата от автомобили, вероятно е довело и до събирането на знаците от „Газелата“ и
отИ.ето й по-напред в аварийната лента.
Пасажерът в „Мана“, управляван от свид. М. - М. Х. изцяло, със свои думи
потвърждава описаната от М. пътна обстановка. Това е и работникът, който работи с
Емулсатора. Този свидетел подробно разяснява какъв е порядъка, който се е следвал на този
ден. Къде са поставени знаците – „Тъкмо ние сме напред, движим се и знаците са след нас.
Първо минава колата, слага знаците и ние продължаваме да пълним фуги“. В разпита си
потвърждава и за двете коли, които са били след „Мана“ и описва как М. М. е сигнализирал
на колите назад да се приготвят за тръгване и за възникналия проблем със запалването на
„Мана“.
Следващите свидетел-очевидци, които са присъствали на местопроизшествието са М.
Х. и Д. М., които са се придвижвали с „Газелата“. Свид. М. Х. заяви, че той е карал
„Газелата“. Той, заедно със спътника му Д. М., са поставили знаците в аварийната лента,
през 200- 300-400 метра.Същият потвърждава и заявеното от останалите свидетели на
мястото, че М. с „Мана“ е махнал с ръце. Той е прибрал знаците и е тръгнал напред в
аварийната лента с„ Газелата“. Потвърждава, че заедно с Д. са сложили двата знака 110 и 90
км/ч, и знак със стрелка на разстояние 150-200 метра. Цитирам – „Те са на стойки с
колелца“. След като е махнал с ръце М. и са прибрали знаците, заедно с Д. са отишли на
около 2 км напред в аварийната лента, където и узнават за ПТП-то.
Свид. Д. М. също потвърждава тази фактическа обстановка, като заявява, че по време
на катастрофата – „Аз бях напред с колегата М. на долу-горе 500- 600 метра напред от тези,
които заливат кръпките. Потвърждава също така за поставените от него и колегата му знаци
90 и 110 и местенето на знаците при изместването на битумната машина.
Няма да се спирам подробно на останалите свидетели, които са пристигнали на
местопроизшествието, доколкото видно от събрания доказателствен материал, те дори да
казват истината и да не са видели поставените на стойките знаци в аварийната лента,
„Газелата“ и знаците вероятно вече са били събрани и „Газелата“ е заминала в аварийната
лента напред. Отделно от това държавното и частното обвинение обърнаха достатъчно
31
внимание на показанията на тези свидетели.
Видно от изложеното дотук, макар да има някакви минимални различия в
показанията на свидетелите-очевидци, най-вече свързани с техния житейски и
професионален опит и с различните им възприятия за време и разстояние, то всички
свидетели-очевидци са категорични, че на местопроизшествието е имало както необходимия
брой специализирана техника със съответната сигнализация, така и необходимия брой
знаци, поставени на колички, на които е посочено ограничението 90 км/ч, 110 км/ч и пътя в
ремонт. Сами се убедихте, че тези свидетели, когато не са подложени на натиск, за какъвто
част от тях споменаха от страна на правораздавателните органи на ДП, свидетелите в
голямата си степен възпроизвеждат това, което са възприели непосредствено.
Все пак, с цел пълнота на пледоарията, накратко ще обърна внимание на втората
група свидетели, а именно тези, които са пристигнали след произшествието или са пътували
в посоката на пострадалата. От тази група свидетели най-детайлни и най-изчерпателни
показания дава свид. П. П.. Този свидетел заявява, че по негова преценка, колата на
пострадалата го е изпреварила със 140 км /ч, тъй като той се е движил със 120 км/ч. Допълва,
че виД.стта е била изключително добра, времето е било ясно. След като е бил изпреварен
свид. П. пред вас заяви – „Този светещ знак аз го видях отдалеч. Имаше възможност поне от
300-400 метра да се види, но, ако се разсее човек за секунда с тези скорости, няма как. Тя
тръгна да се прибира между 2 коли в дясната лента, но дали бяха много близко колите една
до друга или не, тя не успя да влезе, но се върна обратно в лява лента и директно се заби.“
На практика свид.П. посочва и причината за настъпилия инцидент, а именно несъобразената
скорост, вероятно от разсейване, от страна на пострадалата и невъзможността й да се
прибере в дясната лента поради обстоятелството, че е изпреварила 3 коли, които са се
намирали на близко разстояние една от друга. За този свидетел това е причината за този
инцидент. Свид. П. допълва и следното – „Когато за първи път възприех камиончето със
светлините, почти съм убеден, че то беше спряло.“
Показанията на свид. С. В., Г. Г. и С. Б. намирам, че по никакъв начин не допринасят
за установяването на фактическа обстановка по делото, поради което няма да се спирам на
тях.
Показанията на свид. Д. Ж. Д. намирам, че не могат да се ползват нито в полза на
защитата, нито в полза на обвинението. Този свидетел очевидно имаше проблеми както с
ориентацията, така и със спомените си. Показателно за изложението му беше повтарянето на
няколко пъти, че когато наближила опасността от инцидент той затворил очи.
На следващо място, втората причина да ви помоля за оправдателна присъда спрямо
подзащитната ми Д. С. е обстоятелството, че дори да се приеме, че е имало някакво
нарушение на нормативната уредба при извършването на съответната дейност, то това
нарушение не може да бъде вменено като отговорност на С.. Както споменах вече, нито по
трудов договор, нито по друго възлагане, нито по длъжностна характеристика. В тази
връзка показания пред вас дадоха както ръководството на АМ „Черно море“, така и други
служители в тяхното дружество. Нещо повече, днес представихме и редица документи, от
32
които е видно, че на 31.07.2017 г. С. е имала други задължения, на друг обект в гр. Шумен,
където се полагал асфалт и там нейното присъствие е било задължително, поради
полагането на асфалт. Както навярно ще забележите в част от тези документи, които са с
дата 31-ви, тя се е разписала за приемане на съответния асфалт на строителния обект.
Свид. Д. Д. – Изпълнителен директор на АМ „Черно море“, след като детайлно
разкри пред вас структурата и йерархията на управлението на неговото дружество посочи –
„На място ръководителят на звеното във Варна трябва да отиде да определи на колко метра
трябва да бъде единия камион със сигнализацията, на колко метра знаците, защото ние
работим на р-н Варна“. – „Конкретното длъжностно лице, което трябва да ги обезопаси, е
от звеното във Варна, р-н Варна, което отговаря за участъка“. – „Аз, като изпълнителен
директор, съм утвърдил инструкция за безопасна работа при ремонтни работи на пътното
платно. Според нея се обезопасява от ръководителя на обект, което означава в случая щом е
в р-н Варна, който към него момент беше К., а оттам надолу М. – техн. ръководител и той е
бил на магистралата, само че е бил малко по-напред“. – „Ръководителят от звено Варна
трябва да следи за безопасността и за придвижването. Това е М., той е технически
ръководител. Когато М. отсъства, при отпуск, на негово място отговаря за безопасността
инж. К., защото той го поставя там именно за това“. – „Придвижването – тук свид. Д. визира
техника и работници – разбира се, че трябва да стане под ръководството на М.“ Инж. Д. в
предходния си разпит, а отчасти и днес, обясни, че Д. С. трябва да присъства, съгласно
нейната длъжностна характеристика винаги, когато се полага асфалт. Това е нейната
основна задача, да ръководи и надзирава този процес. В случая обаче на магистралата не се
е полагал асфалт. Същият е положен няколко месеца по-рано и на магистралата се е правило
се обкантване, за което не се е изисквало присъствието на подс. С.. Присъствието на
технически ръководител вероятно е било необхоД., но както на няколко пъти казва свид. Д.,
технически ръководител от звеното във Варна. И той посочва кой е техническият
ръководител – М.. Цитат на свид. Д. за безопасността – „Звеното от Варна трябва да я следи,
защото Д. не присъства на попълването на фугите. Д. С. в този ден действително е била на
полагане на асфалт, но там където такъв се е полагал, на друг обект на АМ „Черно море“ в
гр. Шумен, а не на магистралата, където се е обкантвал.“
Думите на свид.Д. се потвърждават и от свид. Й. Й. - инспектор ЗБУТ в АМ „Черно
море“, която пред вас заяви, че – „За дейностите, които се извършват във Варненската
област си има технически ръководители оттам, но е въпрос на организация.“
Следващият свидетел, даващ показания в тази насока, е свидетелят от ОПУ-Варна,
свид. И. П.. Показанията на този свидетел са изключително важни, доколкото той се явява
основното лице от страна на възложителя ОПУ – Варна, което комуникира с представители
на изпълнителя АМ „Черно море“. Свид. П. пред вас заяви – „Освен с М., с друг
представител на АМ „Черно море“ не поддържам връзка“ – „Когато се извършват на
територията на район Варна определени дейности, аз, като представител на възложителя на
място поддържам връзка с техниците на място. На място него ден имаше един техник,
техникът беше Миро, с който отидохме заедно на място“. Доколкото този свидетел е
33
специалист към ОПУ - Варна и е дългогодишен служител, и се предполага, че все пак има
някакви специални знания и умения в тази област, то намирам, че следва да се даде вяра в
показанията му в частта относно фактическата обстановка на инцидента. Свидетелят П.
заяви –„Това камионче - визира процесното „Ивеко“ - можеше да се види от доста далеч. То
е на правата част, може би от 800 метра, защото там е права част. Светлини и премигване се
виждаше на камиончето. Там имаше сигнална лампа, която се върти.“
Други двама свидетели -рамар и К., числящи се към ръководството на АМ „Черно
море“, които бяха разпитани и днес, също разясниха, че за дейностите, извършвани от район
Варна, отговорници са съответните местни технически ръководители, а не подс. С.. Прекият
началник на подс. С., инж. С. К. обясни, че на процесната дата, след като се събрали
работниците в базата,той и подс. С. са провели инструктаж на работниците. Той е раздал
задачите за деня и всеки е тръгнал да си изпълнява задълженията. Свид. К. добави, че в този
ден, след като са инструктирали работниците, подс. С. е отишла на обект, където се полагал
асфалт в гр. Шумен. И това е така, защото, цитирам свид. К. – „По принцип района се води
на Варна и е трябвало от колегите от Варна някой да присъства.“ Свид. К. допълва – „По
принцип, когато се отиде в друг район да се работи, ние съдействаме на колегите. Ако аз
извършвам работа технически е подсъдимата, ако е в друг район трябва да бъде технически
ръководител от района“.
Относно безопасността на движението по време на процесните дейности, а именно
обмазването, показания даде и ръководителят на район Варна, свид.К.. Цитирам – „С тази
безопасност по длъжностна характеристика не мога да отговоря на сто процента кой е
натоварен, но си имаме отдел ЗБУТ, който във фирмата отговаря за тези неща.“ Отделно
свид. К. разкри с кого комуникира, когато се търси съдействие от звеното в Шумен - „Г-н К.
отговаряше по онова време за производство на асфалтовите смески, доставка и полагане на
асфалтовите смеси, в производствена помощна дейност. Реално отговаря за цялата помощна
дейност в Шумен. Винаги съм се чувал с него, когато има такива проблеми. Подсъдимата не
е била началник на група Шумен.“ И най-важното от показанията на свид. К., от което става
нагледно ясно какъв е реда и порядъка при извършването на дейности от външна група. – „
Когато идва друга група, ако дойдат с технически, то техният отговаря за организацията и
безопасността. Ако дойдат без технически, тогава човекът, който е на място, тоест – наш.
Всичко зависи от това кой идва“. С тези си думи ръководителят на група Варна, свид. К. на
практика затвърждава заявеното от всички изброени дотук свидетели, че не подс. С. може и
следва да носи отговорност, дори да се приеме, че има някакви пропуски в нормативната
уредба.
На последно място, но не по важност, ще спра вниманието ви на обясненията на
подс. С., отчитайки, че те имат двойствена природа. От една страна, като доказателствен
източник, от друга страна, като средство на защита. Намирам, че следва да им се даде вяра
изцяло, предвид обстоятелството, че те се подкрепят от писмените доказателства, които
представихме днес, а и от множеството показания на свидетели, които бяха разпитани в
съдебния процес. Няколко цитата и от обясненията на С. – „На 31.07.2017 г., по устно
34
нареждане на моя пряк ръководител С. К., аз съм била на друг обект. Може би 3-4 дни инж.
К. ме информира, че иска хора, за да се завършат тук допълнителни работи. Искам да
уточня, тези кръпки, на този участък, където става инцидента, моята група не е участвала.
Не е извършвала основния ремонт, не е полагала асфалт. Асфалтът се е положил може би
месец-два преди това от друга група.“ - „Задачата сме я получили от инж. К., той е запознал
инж. К.. От мен лично се искаше хора да са инструктирани.“ - „Реално в този ден „Ивекото“
е изпратено. Аз не знаех, че А. ще присъства. По принцип това „Ивеко“ се управлява от
друг. “Ивекото“ е на подчинение на асфалтова база. Другият „Форд,“ който се управлява от
Т., Т. също не му е титуляр. Даже самата организация - да отиде “Форда, да замине
„Ивекото“, е направена от К.. Аз отидох на обекта, който се казва „Ресторант- бар и басейн“
гр. Шумен, м-ст „Гламя“. Сутринта аз бях изпратена. Не знам кога са тръгнали всички,
които са тръгнали за Варна. Аз знаех, че ще има ръководител и от звено Варна. Била съм на
този обект, защото там ми е било наредено да отида. Аз бях на друг обект, казах вече, че ме
е изпратил К.. Моето уверение е, че трябваше да има техник и от район Варна. Когато
отидохме след катастрофата М. Д. в този момент беше на обекта. М. Д. е технически р-л на
район Варна.Той е подчинен на инж. К.. По-горните от мен са преценили, че това трябва да
стане точно на 31-ви – К. и К.. Ако лично от мен зависеше, аз бях против.“
На последно място искам да спра вашето внимание и на обстоятелството, че голяма
част от работниците, които на 31.07 са били на магистралата, не са подчинени на Д. С..
Както заявих вече, А. П. е от звено „Автотранспорт“. Инструктирал го е К. и пряк
ръководител му е свид.В. Л.. Свид.Т. Й., управляващ „Форд Транзит“, е от звено Варна.
Инструктаж му е проведен в гр. Варна. Прекият му ръководител със сигурност не е Д. С.. М.
Х., който е управлявал „Газелата“. Пътният му лист е издаден от лицето Р. К. и е пряко
подчинен, съгласно длъжностната му характеристика, на С. К.. За всички тези
обстоятелства има събрани по делото писмени доказателства.
На практика три от четирите машини на АМ „Черно море“, които са били на
31.07.2017 г. на магистралата, са управлявани от работници, които не са подчинени на
подсъдимата. Единствено свид. М. М., управлявал „Мана“, с който се полага битума, е на
нейно пряко подчинение. Една машина от четири е на нейно подчинение.
Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, предвид всичко изложено дотук,
моля да постановите оправдателна присъда спрямо подзащитната ми Д. С..
АДВ. Б.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, като защитник
винаги съм заставал пред съдебните състави с дълбокото убеждение, че за да се постанови
един законосъобразен, правилен, обоснован и справедлив съдебен акт, следва при
разглеждането на делото правилно да бъдат установени фактическите положения и да се
изведат верни и обосновани правни изводи. Независимо, че съм защитник на подсъдимата,
на базата на направените анализи и оценки, като от държавното и частното обвинение, така
и от колегата защитник, ще ви помоля да приемете в настоящето производство за
установено следното:
Съдебният състав положи всички усилия, за да бъде проведено едно обективно,
35
задълбочено и всестранно изследване на всички доказателствени източници и установяване
по един безспорен и несъмнен начин за релевантните за процеса факти и обстоятелства.
Изхождайки именно от това, аз ще ви моля да приемете, че безспорно е установено, че
процесното събитие, за което се води настоящето дело е станало на 31.07.2017 г. Аз ще ви
моля да отбележете, че във внесения обвинителен акт е посочено, че е станало в платното
Варна-София на 419.7 км, но в диспозитива на обвинителния акт не е посочен часа. Това е
съществено процесуално нарушение, което прави това обвинение изначало
незаконосъобразно. Няма спор, че на 31.07.2017 г. „Автомагистрали - Черно Море“ АД гр.
Шумен са извършвали обкантване или обмазване на дупките, които са били асфалтирани
през м. април и м. май същата година, по сключен договор между АПИ и „Автомагистрали -
Черно Море“ по спечелена обществена поръчка. Същественото в случая е, че изпълнението
на основната дейност, а именно полагането на асфалт, на определените съвместно с ОПУ
Варна места, е извършено от поделението на Автомагистрали гр. Бургас. Дали е спорен
момента, дали изцяло е извършено възложената по договора работа, включително полагане
на асфалт и обкантване на самите места, които са асфалтирани, аз считам, че има основание
да се приеме, но същественото в случая е, че полагането на асфалта на определените места е
основна дейност, а обмазването или обкантването на тези места е допълнителна дейност,
която е следвало да бъде извършена от този, който е извършил асфалтополагането. Моля да
приемете, че няма спор, затова, че свидетелите М. М., М. Х. и Кавамедин Сали в 8 ч. или
около 8 ч., при тръгването с асфалтополагащата машина „Ман“, са били инструктирани от
Д. С.. Както заяви сама пред вас, тя винаги е правила инструктаж и е обръщала особено
внимание на работниците, където и да бъдат изпратени, да съобразяват всички мерки за
сигурност, още повече, че в конкретния случай е следвало да се извършват подвижни
ремонтни дейности при продължаващ трафик, който по това време е бил изключително
засилен. Тук възниква един изключително важен въпрос – защо Д. С. ги е инструктирала?
Частното обвинение повтори над 15 пъти пред вас, че й е било възложено. Каза ли частното
и държавното обвинение от кого й е било възложено – не. Многократно частното обвинение
повтори, че тя е приела възложената задача, а как установи частното обвинение, че тя е
приела възложената задача. Отговорът, уважаеми съдии, е само един – това е грижата за
хората. Тя ги изпраща в друг район да извършват подвижни ремонтни дейности и нейната
цел е била изрично да ги предупреди да вземат всички мерки, за да не се допусне
произшествие със самите работници.
В служебната йерархия Д. С. не е началник нито на ръководителите на звената в
другите градове, те са 6 на брой, а е подчинена на ръководител група „Асфалтови и
бетонови дейности, свид. К., на главния инженер, на зам. директора и на директора. От
всички тия, тя не е поемала задължение към нито един, при възникналата служебна
необхоД.ст да се изпратят работници, за да се извърши това обкантване в интерес, както на
самия път, така и на самото предприятие. Ние не оспорваме това, че след като ги е
инструктирала, забележете свид. М. М. отива в асфалтовата база при К. и оттам взема
асфалтополагащата машина „Ман“, с която тръгва за изпълнение на поставената задача. В
същото време свид.Т. Й. от звеното във Варна е следвало да се придвижи към мястото на
36
извършването на ремонтните дейности с „Форд Транзит“, оборудван със специално
осветление, сигнализиращо извършването на ремонтните дейности, както заяви колегата,
инструктиран в поделението във Варна. Свид. А. П., водач по необхоД.ст за този ден по
стечение на обстоятелствата, е отишъл също в асфалтовата база, където ръководител е г-н
К., откъдето е взел т.а. „Ивеко“, също сигнализиран със специална техника, обозначаваща
извършването на ремонтни дейности, и е бил конкретно инструктиран как се включва
осветлението на това камионче. Свид. М. Х. и свид. Д. М., свид. Х. също по стечение на
обстоятелствата, получава от асфалтобазата, на която ръководител е свид. К., т.н. „Газела“,
която е превозвала монтирани на стойки пътни знаци.
Ето защо, в съвкупност гореизложените безспорни факти налагат извода, че така
отделните групи са потеглили от асфалтовата база в Шумен и след като се събрали със свид.
Т. Й. с „Форд Транзит“ около 9.30 -10 ч., се установили на км. 419. До стигането на това
място трите автомобила са се движили по предварително изготвена схема, като най-отзад се
е движел автомобила „Форд Транзит“, управляван от свид. Т. Й., след него автомобила
„Газела“, в който са били пътните знаци и най-отпред се е движела асфалтополагащата
машина „Ман“, управлявана от М. М.. Стигайки до 419 км. свид. М. Х. и свид. Д. М. са
разположили, съобразно Наредба № 3 и приложение № 11, знаци, указващи движение със
скорост 110 км /ч и пътя в ремонт, а на 250 метра пред него знак 90 км/ч. След
разстановането на тези знаци, водачът на „Мана“ - М. М., се изтеглил в най-лявата лента,
бързата лента, където е следвало да се извърши асфалтополагането, а на 300 метра зад него
се е разположил „Форд Транзит“ със специалната сигнализация, с водач Т. Й.. Поради
необхоД.стта от това, около час, час и половина сместа, която следва да бъде подгрята в
асфалтополагащата машина, към 11 часа са започнали асфалтополагането. Няма спор и аз
няма да го избегна, както държавното и частно обвинение не случайно избегнаха
съществени факти и обстоятелства за правилното решаване на делото. По това дело, по
стечение на обстоятелствата, има един доказателствен източник, който по своето
съдържание и същност е абсолютен и по никакъв начин не може да бъде игнориран. Няма
спор, че към 12:06 ч. ремонтираният участък е бил наближен от свид. Г. Г., който е бил с
включен регистратор. Записа на този регистратор, приет, както и Видео-техническата
експертиза, изготвена и приета без възражение от страните, дава категорично основание да
се счита, че записът е започнал в 12:08:11 ч. и е продължил до 12:09:12 ч. Гледайки този
запис ние не видяхме в аварийната лента да има поставени знаци. Може да съм защитник,
може да не е в интерес на моя подзащитен, но това е истината и няма как да избягаме от
тази истина. Същественото в случая е, че около 12:05 ч. свид. М. М. е дал знак с ръка, че е
привършил битума и свид. М. Х. е решил, че трябва да събере знаците и да тръгне на по-
преден участък. Тук, лично аз имам едно колебание, кога точно е станало това. Дали
непосредствено преди удара или малко по-рано. Защото разпитан пред вас свид. Д. Ж. заяви
на 23.11.22 г., че видял лампи, намалил и отишъл в аварийна лента и на 50 метра вдясно
имало друга кола. Този момент не е изяснен, коя е тази друга кола, но той не е от
съществено значение за правното решаване на делото, тъй като е ирелевантен факта коя
точно е била колата. Аз си признавам, като защитник, че знаци не е имало, когато е минал
37
видеорегистратора. Това го видяхме всички. В същото време, след преминаването на
видеорегистратора, съпоставяйки всички факти, в 12:10 или 12:12 ч. е пристигнал т.а.
„Ивеко“, който, както заяви К., е трябвало да закара асфалт на друго място и след това да
подсигури за втори път с необходимата сигнализация лява пътна лента, за да осигури
безопасна работа на тия, които извършват обмазването. Това е часа на пристигане, защото
на видеозаписа „Ивекото“ действително го няма. Самите свид. А. П. и Х. М. твърдят, че
след като са пристигнали на мястото, А. П. на няколко пъти е погледнал в огледалото да
види какво е движението и след като са престояли около 10 минути на място, свид. Х. М.
слиза от автомобила и тръгва да види какво е положението. Ако казва, че са стояли 10
минути свидетелят, а той няма причини да лъже, ударът е станал в 12.20 ч. Правя една
вметка, „Ивекото“ се е намирало в крайна лява лента, както по огледния протокол, така и
спрямо показанията на свидетелите, непосредствено до мантинелата и връхлитащият
автомобил “Фиат“ го е ударил в дясна задна част на бронята, при което го е завъртял на 17
градуса обратно на часовниковата стрелка, вследствие на което с предната си част
„Ивекото“ се удря и в мантинелата. Това са безспорни факти, установени, както с огледния
протокол, така и със свидетелските показания и най-вече с експертизата.
Преди да се получи обаче удара, водачката С. Д. на „Фиата“, се е движила в крайно
ляво платно или бързата лента на процесния участък със скорост от 120.2 км/ч.Това е
заключението на вещите лица и ние, и който и да е, не може да има никакви основания да
оспорва тази скорост. Другият безспорен факт е, че на местопроизшествието не е намерен
спирачен път. Моля да приемете, че са налице основания да се приемат изцяло показанията
на свидетелите Ж. и особено свид. П. П., че пострадалата С. Д. е изпреварвала 3 автомобила.
Правилно приетата и възложената от вас допълнителна експертиза на вещите лица,
изготвили автотехническата експертиза, установи, че при изпреварването на тези 3
автомобила лекият автомобил „Фиат“ го е извършил за 49.7 секунди и през това време е
изминал 1660 метра. Заключението на вещите лица и показанията на свидетелите са, че
водачката на „Фиата“ е могла да види „Ивекото“ поне от 600 метра. Вещите лица дават
заключение, че е могла да го види най-малко от 267.2 метра, а опасната зона на същото
заключение е 144.7 метра. Но какво се получава при изпреварването – един, втори, трети и
се блъскат. Когато се изминават със скорост 120 км/ч 1660 метра за 49 или 50 секунди,
вниманието на водача на изпреварващия автомобил е насочено към изпреварваните
автомобили. Защо аз ви обръщам внимание на този, за мен, изключително важен въпрос,
защото при изпреварването цялото внимание на водачката е насочено към изпреварваните
автомобили. Дали е имало знак тук или тук тя не е обърнала въобще внимание. Категоричен
съм в това, като водач с близо 50 години стаж. Това мое заключение се потвърждава от
факта, че тя не е видяла всички тия автомобили. Тия автомобили се виждат от 1 км, а тя е
изпреварвала 1660 метра. И едва стигайки непосредствено до намиращия се в бързата лента
автомобил „Ивеко“, тогава предприема панически маневра вдясно, обаче се уплашила, че ще
се удари навярно в свид. Д. Ж. и е тръгнала вляво. И да се пита човек това нормални
действия ли са. Първата реакция на човек е, когато види препятствия да скочи на
38
спирачката, а тук няма един сантиметър спирачен път.
Към гореизложените факти от изключително важно значение за делото следва
задължително да вземете предвид заключението на вещите лица, че движейки се със 120.2
км/ч тя е наблюдавала около 8 секунди „Ивекото“, такова е заключението на вещите лица от
тия 267.2 метра ги е наблюдавала 8 секунди, и въпреки че за тези 8 секунди е имала
възможност да реагира, не е реагирала.
Аз ще ви помоля да приемете за безспорно установено, че на 31-ви Д. С. е била на
обект ресторант „Езеро“, където е продължила да изпълнява своите задължения по
започнало асфалтополагане от 24.06.2017 г. Тук прокуратурата се опита да вкара
определено съмнение дали тази заповед е вярна и дали действително точно на тази дата е
било. Няма място за съмнение. Ние сме представили товарителници и кантарни бележки, с
които тя е приела доставения асфалт, който съобразно сключения договор след това са
осчетоводени и платени. Няма кой друг освен ръководителя на обекта да подпише тези
документи. Няма съмнение, че тя не е била там. Отделно от това, както заяви свид. Д., тя
следва постоянно да упражнява контрол по асфалтополагането и за точното изпълнение на
изискванията към технологичния процес.
Уважаеми съдии, към гореизложените факти, аз ще ви моля да приемете за безспорно
установено, че в момента на случилото се ПТП, многократно в процеса беше наречено
катастрофа, и то си е така, пострадалата С. Д. е била с алкохол в кръвта от 0.7 промила,
както заяви вещото лице Д. на мой въпрос, кръвната проба е взета при аутопсията. Каквито
и еквилибристики да прави, който твърди, че при тази жега алкохолът в кръвта се увеличава,
а не се изпарява, да ме извини, меко казано. Вещото лице Д. обясни, че при 0.15 промила на
час или към 9 ч., когато по показанията на нейния зет С. К., е взела внучката, тогава към 9 ч.
алкохолът в кръвта е бил 1.44, от ядене на бонбони навярно или нещо друго.
Аз намирам, че гореизложените фактически положения са от най-съществено
значение за правилното решаване на делото. Убеден съм, че вие ще ги оцените, ще приемете,
че са установени по безспорен и несъмнен начин, и въз основа на тях ще изведете вашите
изводи.
Обаче, от правна страна по отношение на подсъдимата. За служебно положение няма
да отнемам времето. Това е пределно ясно изяснено, но няма възлагане на нея. Няма акт на
възлагане. Т.е. не са налице абсолютни никакви доказателства относно непосредствената и
пряка връзка между действие или бездействие, не можах точно да разбера в какво точно я
обвинява прокуратурата, между действието или бездействието на подсъдимата със
случилото се ПТП. Истината е следната. Ръководителят на района Варна е бил изпратен
командировка и оттам нататък каквото стане, както стане. Те са печени, те са стари
работници, те ще свършат работа. Да, ама и тук следва да се преценява дали и работниците
са виновни или,или.
Аз съм длъжен да ви помоля да помислите - чл.5, ал.1,т. 1 от ЗДвП задължава
водачите на МПС с поведението си да не създават опасности и пречки за движението.
Изпълнено ли е от пострадалата? Ал.2, т. 1 от ЗДвП - Да бъде внимателен и предпазлив към
39
уязвимите участници. Изпълнено ли е от водачката? Чл. 6, т. 1 от ЗДвП - Съобразяват своето
поведение със светлинни сигнали и пътни знаци. Не го е изпълнила. Чл.7, ал.4 от ЗДвП –
Когато има несъответствие да се съобразява с пътните знаци на стойка. Тук да речем има
пътен знак на стойка, имам предвид сигналните. Чл.20, ал.1 от ЗДвП - Да контролират
непрекъснато МПС. Чл.20, ал.2 от ЗДвП - Да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвиД. препятствие. Чл. 25 от ЗДвП определя условията при изпреварване, а чл.42, ал.1,т.2
от закона задължава извършващият маневрата да се убеди, че има виД.ст и свободен път на
разстояние. А по отношение на малката Д. чл.137б ЗДвП задължава превозващият деца да
имат обезопасителни колани и седалки за деца. Самото дете е казало, че няма коланче, няма
седалка, при разпита на ДП. Чл.82, т.2 от Правилника за движение по пътищата задължава
водачите да ползват обезопасителни колани. И ал.3 на чл.5 от ЗДвП забранява управлението
на МПС с алкохол в кръвта над 0.5 процента. И частното обвинение твърди, че тя не е
допуснала никакви нарушения. Видите ли, виновна е само Д. С.. Но нямате абсолютно
никакви основания и не може да немерите при тези доказателства пряка и непосредствена
връзка между злополучния, за съжаление, резултат, между това, което е извършила на 31-ви
подс. Д. С. с това, което се е получило. Единствената причина, както заключават и вещите
лица, за резултата от ПТП, е неправилните действия на водачката на автомобила и
нарушенията, които е допуснала. При положение, че е имала възможност да спре далеч
преди опасната зона, или поне да използва спирачки, да намали силата на удара, не би се
получило такъв силен удар, ако поне в последните 2-3 секунди беше натиснала спирачките.
И затова ли е виновна Д. С.? Не, уважаеми съдии.
Г-н Председател, това дело същата тази прокуратура на два пъти го прекратява,
защото намери, че единствената причина за смъртта на С. са нейните действия. В
продължение на 5 години търсим начин да намерим виновен. Моята съвест е чиста. Не е
виновна Д. С.. Ще бъде несправедливо да бъде наказана, както иска държавното и частното
обвинение. Нито ще е законно, нито ще е справедливо. Ето защо, с чиста съвест ви моля да
постановите оправдателна присъда. Благодаря ви.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ На няколко момента искам да се спра. Многократно от
всеки от двамата защитници беше изтъкнато, че никой не бил възлагал работа на подс. С..
Понеже се използваха много цитати от тях, аз също ще си позволя. Протокол от съдебно
заседание от 22.11.22 г., разпит на С. Т. К. – „Поставят се конкретни задачи за деня на
ръководителя звено. Така беше и в случая, Д. и тя получи задачата какво трябва да се
извърши. Разбрахме се. Него ден аз поставих една от задачите какво трябва да бъде
извършено от Д., а кога и къде трябва да отиде, тя си преценява. Щом трябва да се свърши
тази задача трябва тя да си направи организацията“.
По отношение на К., че той е следвало да осигури технически ръководител. Също
изтъкнато в защитните пледоарии на двамата защитници. Нищо вярно няма в това,
включително в днешно съдебно заседание свид. К. заяви, че този който отива там, той
създава организацията. Казал е същото и по време на разпита си в съдебно заседание от
22.11 миналата година – „Техническият ръководител на място трябва да отговаря за това
40
нещо.“ Беше цитиран част от същия разпит, само че в частта, в която обяснява какво става,
когато идва друга група без технически ръководител и е казал свидетелят – „Винаги се знае
коя група е с технически ръководител или не. Правим предварителна организация и се казва
кой, къде и как отива.“ По делото няма нито една данна, че на въпросната дата е създадена
организация звеното на подсъдимата да се ръководи с друг технически ръководител,
различен от нея.
Във връзка с представените в днешно съдебно заседание документи. Съмнение за
верността им аз не съм изразила. Казах единствено и само, че съгласно тези документи,
считано от дата 18.07.2017 г. подсъдимата е била натоварена да изпълнява работа и на друг
обект. Никъде, според тези документи, не й е била възложена работа за 31-ви. Това, че тя е
била там, че е приемала материали, това не означава, че на нея й е било възложено да бъде
там. Посочихме кой как създава организацията, когато има повече от един обект за един ден.
Приключвам със следното. За обвинителния акт, че съм била допуснала процесуално
нарушение от категорията на съществените, има цяло тълкувателно решение, посветено на
темата. Убедена съм, че обвинителният акт отговаря на изискванията.
Ще завърша с това. Какво ви се каза преди малко. Видите ли, спор няма, там знаци
не е имало, както е трябвало да има и където е трябвало да има. Обаче, независимо, че ги е
нямало, тя понеже е изпреварвала 3 автомобила и си била отклонила вниманието към
изпреварваните от нея автомобили, и да имаше знаци нямаше това нищо да промени. Не
искам да давам квалификация на това как звучи. Само ще употребя думата несериозно. Да
кажеш, че нещо, което трябвало да бъде направено, за да гарантира безопасността и то не
само на движещите се, но и на работниците от това звено, не е направено, в същото време,
че това няма никакво значение, само ще го определя като несериозно. Благодаря ви за
вниманието.
АДВ. Р.: /реплика/ Тъй като няколко пъти се цитира изпълнителния директор Д..От
неговите показания стана ясно, че той е ръководител на тази структура, в качеството си на
ИД, и той възлага задачите. Оттам надолу си има една ясна йерархия и структура, при която
се вижда и от разпита на свидетелите се установява, че тази йерархична структура е
съблюдавала този ред и надолу по веригата тези задачите са стигали до съответното звено,
на което оперативно те са възлагани. Въпросният анализ на показанията на Д. и К. сочи едно
единствено нещо, че тази работа е била възложена и следвало да бъде свършена от звеното в
Шумен. В рамките на звеното в Шумен, съобразно тази йерархия, ръководителят К. е
възложил не на някой друг, а на Д. да я изпълни. Това става ясно и изрично от неговите
показания, които бяха цитирани от 22.11.22 г. на л.40-42. Тази задача по обмазване на
кръпките на 31.07.2017 г. пряко е възложена от К., като шеф на звеното, на Д. С.. Тя е била
длъжна да създаде организацията от гледна точка на кадри, хора, с които ще се изпълнява,
машини, доставка на материали, и разбира се, тя е следвало да извърши инструктажа, тя е
следвало да ръководи строителните процеси и контролира всички мерки по безопасност,
именно защото на нея е било възложено изпълнението на тази работа. Кой друг, освен нея?
К. казва – „На нея го възложих“.
41
Отделно от това Вие чухте ли от Д. С. тя сама да е създала такава организация, освен
да е инструктирала някой. Чухте ли от нея тя да е превъзлагала на някой друг тази работа.
Да се е обадила на свой колега във Варна да я поеме – не. И никой от звеното във Варна не
твърди да му е превъзлагана такава работа, освен на Д. С.. Това, че тя е предпочела да бъде
на друго място, а не да си изпълнява тези задължения, които й е възложил К., даже без да го
уведоми, по никакъв начин не е форма на оневиняване и не е извинителна причина за
нейното отсъствие от изпълнение на нейните функционални задължения, като един
технически ръководител, които имплицитно съдържат и мерките за безопасност, където
спор няма, че не са били съблюдавани и изпълнени от нея. И именно затова тя следва да
носи отговорност по възведеното срещу възведеното срещу нея обвинение.
АДВ. Б.: /дуплика/ Обвинението отново обръща фактите наобратно. Д. е трябвало да
осигури „Мана“, асфалтополагащата машина с двама работници. Това е. Второто, тя не може
да разпорежда на друг район. Тя е много ниско в йерархията. Тя си отговаря за нейните
хора. Какво се опитва да каже обвинението, че Д. е поела задължението да извърши тази
дейност. Не, само да осигури техниката.
ПОДС.С.: Аз казах, че съжалявам за случилото се. Искам да ми се присъди
оправдателна присъда. И предния път го казах, аз не съм отишла на обекта по своя воля.
Инж. К. ме е изпратил там сутринта. От мен се искаше единствено да изпратя цистерната.
Лично щеше да присъства техник от район Варна. Аз го казах, когато работим в район Варна
тяхна е организацията. Кръпките не са извършвани от нас. Аз лично от инж. К. съм
изпратена на друг обект сутринта. Организацията – инструктирала съм ги. Обяснила съм им
схемата. Сто пъти казах, че съм против. Аз съм единственият човек, който съм непрекъснато
с тях на „Хемус“. Това, че са ме изпратили на друг обект, аз го казах, ако бях отишла,
нямаше да го допусна да стъпят хората там. Защото знам какво е, на мен косата ми се
изправя. По принцип да, подвижни работи, но…. Аз и предния път на К. …. Аз бях
възмутена. Не знам как да се държа в съда, никога не съм стигала до съд. Предния път бях
бясна и на К., и на всички. Как всички изведнъж не знаеха, получиха амнезия. Болно ми е,
толкова години с тия хора. Аз само ходя по командировки, седя с тях от до. Сутрин знаци,
организация, всичко. Може ли такова нещо. Възмутена съм. Съжалявам, че съм малко
емоционална.
Не се признавам за виновна. Съжалявам за жената. Ако бях отишла нямаше да
допусна, нямаше да се случи. Съжалявам и за детето. Изведнъж всички получиха амнезия,
никой нищо не знае. Кой командировка, кой болничен. Съжалявам за случилото се, казах го
няколко пъти. Никой не ми е нареждал този ден да ходя на „Хемус“. На мен ми беше
наредено да отида на друг обект. Аз бях уведомена, че трябва да изпратя хора, да ги
инструктирам. Оттам нататък трябваше да ги поеме техник от район Варна. Всички
забравиха изведнъж.
На основание чл.297 от НПК Председателят на състава дава на подсъдимата
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.С.: Не се признавам за виновна. Искам оправдателна присъда.
42
СЪДЪТ се оттегли на съвещание, като обяви на страните, че ще се произнесе с
присъдата си на 05.04.2023 г. в 10:00 ч.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
43