РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
861
гр.
Пловдив, 11.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито
заседание на единадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова
като
разгледа АД № 1524 по описа за 2021г. на Административен съд – Пловдив, намира
следното:
Производството
е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка
с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на лишения от свобода П.В.С., с ЕГН **********, депозирана чрез
адвокат С.Г., против Разпореждане за предварително изпълнение, допуснато на
основание чл. 60, ал.1 от АПК, на Заповед № Л-1863 от 04.06.2021г. на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено на
основание чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, П.В.С., с ЕГН **********, да бъде
преведен в затвора гр. Пловдив за доизтърпяване на наложеното наказание.
Жалбоподателят
оспорва изложените факти и обстоятелства в мотивите на заповедта. Твърди се, че
в първата част на заповедта е посочена фактология относно правния му статус на
осъдено лице, но описаната в заповедта фактическа обстановка е невярна, непълна
и умишлено не са описани относими факти. Така например е посочено, че изтърпява
две присъди по 10 г., което според него
е невярно. Вярно е, че има наложени две присъди по 10г. лишаване от свобода, но
същите са кумулирани общо на 10 г. и срокът е завишен с 2 години, тоест общо на
12 г. Не е посочено обстоятелството, че повече от 5 години от присъдата е
изпълнена, също така не е посочено, че режимът е сменен на общ, както и не е
посочено, това, че работи и е избран за отговорник на групата (т. нар. кмет),
както и това, че няма наложени дисциплинарни наказания. Според жалбоподателя
целенасочено в заповедта са посочени неверни факти и обстоятелства, които да
въздействат негативно и умишлено да създават впечатление за липса на
превъзпитание и промяна в навиците и мисленето му, съответно липса на
ресоциализация, тоет представляват утежняване на правното му положение. Твърди
се, че смяната на режима на по-лек, а именно на общ, както и избирането му за
кмет на групата са факти и обстоятелства, които сами по себе си сочат на
положителната му промяна.
Твърди се, че фактът - смяна на режима на
изтърпяване на присъдата в по-лек) не е
вписано в заповедта. Едновременно с това вписването на неверни факти в
заповедта (например срокът на изтърпяване не е 20 г., а 12г., както и
действителната част от изпълнението на присъдата) обосновава наличието на
предпоставките на чл. 10, ал.2 и на чл.33 от АПК. Според жалбоподателя, това е
така, тъй като е очевидно, че административният орган, издал заповедта, а
именно Гл. директор на ГД "ИН" е предубеден и пристрастен и това му
пречи да взима обективни решения, базирани само на закона.
Относно посочената в административния акт оперативна
информация, на която се базира предварителното изпълнение, се сочи от
жалбоподателя, че така формулираните основания за издаване на разпореждане за
предварително изпълнение се явяват общи и лишени от мотиви, съответно от тях по
никакъв начин не се установява каква точно цел и кой закон изпълняват.
Оперативна информация се събира във всякакви производства - граждански,
административни и наказателни. Сама по себе си оперативната информация не
означава нищо. За да произведете тя някакви правно обвързващи последствия,
трябва да бъде обработена, тосет анализирана и в следствие на заключенията от
анализа, тоест след наличието на правен анализ и излагането на мотиви да се
изведе оперативно заключение, едва на основание на което може да се вземе
обосновано и законно решение за съответно адекватно действие (което да е
следствие на оперативното заключение).
Излагат се още подробни съображения в тази
посока. Претендира се отмяната на разпореждането за предварително изпълнени на
заповедта. Претендира се спиране на предварителното изпълнение.
Ответникът
- Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр.
София при Министерството на правосъдието намира жалбата за неоснователна.Представя
административната преписка, свързана с издадената заповедт.
Съдът, като съобрази фактите и обстоятелствата
установени в настоящото производство, ангажираните по делото доказателства и
въз основа разпоредбите на закона, прие следното:
Жалбата
е депозиранана 09.06.2021г. в деловодството на съда, а не чрез административния
орган, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.5 от АПК. Съдът с разпореждане от
09.06.2021г. е изискал административната преписка, която е изпратена по факс на
10.06.2021г.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, имащо правен интерес за оспорване на
предварителното изпълнение. Оспорването е адресирано до компетентния съд, с
оглед предвидената в закона специална подсъдност "пред административния
съд по местоизпълнение на наказанието", а по делото липсва спор, че към
момента на изготвяне на жалбата и нейното депозиране лицето изтърпява наказание
в затвора гр. Пловдив.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.06.2021г.,
което обстоятелство се установява от саморъчно положения подпис на заповедта от
П.С. и отразена дата, поради което очевидно е спазен 3-дневният срок за
оспорване на разпореждането на предварителното изпълнение на административен
акт, по реда на чл. 60, ал. 5, вр. ал. 1 от АПК, съгласно която норма разпореждането,
с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва
чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт е бил оспорен. Следователно, оспорването
е процесуално ДОПУСТИМО и подлежи на разглеждане.
При
обсъждане на въпросите по същество, съдът констатира следното:
От
обстоятелствената част на Заповед № Л-1863 от 04.06.2021г. на Главния директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, се установи, че лишеният от
свобода П.В.С., с ЕГН **********, постъпва в затвора гр. София на 13.02.2018 г.
Търпи наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, наложено по НОХД №
632/2004 г. на Pайонен съд -Димитровград, изм. с Решение № 302/20.11.2006 г. на
ВНОХД № 229/2006 г. на Окръжен съд - Хасково, приведено в изпълнение на
основание чл. 68 НК, с начало 13.11.2019 г. Наказанието е изтърпяно на
10.03.2021 г. със зачетен пр. арест от 24.06.2004 г. до 06.08.2004 г. и от
работа 6 месеца и 21 дни. От 10.03.2021 г. търли едно общо наказание в размер
на 20 години лишаване от свобода, определено с Протоколно определение № 161 от
13.02.2020 г. по НЧД № 1446/21019 г. на. ОС - Варна, изм. с Решение № 54 от
23.06.2020 г. по ВЧНД № 91/2020 г. на ВАпС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1, чл. 24 НК между наказанията, наложени по НОХД № 98/2007 г. на СВС
(10 г. л.св.) и НОХД № 340/2014 г. на ОС Зарна (10 г. л.св.).Поставен в
условията на закрит тип. Първоначално определен от съда строг режим oт
21.02.2018 г.
Посочва
се, че при направената оценка на риск се констатира среден риск от рецидив -
46т. След прзвеждана корекционна дейност, оценката на риска е 39 т., като в
последствие е намалена до 36 т. в зоните:настоящо правонарушение и умения за
мислене.
Посочено е в мотивите на административния акт,
че в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е получена оперативна,
информация (peг. № 5112 от 01.06.2021 г.) за наличието на напрежение между
лишените от свобода в затвора гр. София във връзка с предстоящо преместване на
определени групи лишени от свобода. Събрани са достатъчно по обем данни, които
ясно и категорично сочат, че лишеният от свобода Петьр В.С. е един от основните
подстрекатели, които са подтиквали други лишени от свобода към масово
неподчинение и организиране на бутове във връзка с преместването в новото
крило.
В мотивите е изложено още, че оперативните данни се
съдържат в официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1I ГПК и
съставляват доказателства за удостоверените с тях факти и обстоятелства, а
именно за събраната оперативна информация. Цитираните писма като официални
документи с удостоверителен характер се ползват с материална доказателствена
сила, обвързваща органите по изпълнение на наказанията, че фактит, предмет на
удостоверителното изявление на органа, койго го е издал, са се осъществили.
Според административния орган наличието на
предпоставки за ескалиране на напрежението, което да прерасне в опасни
ситуации, застрашаващи сигурността в затвора гр. София, са обстоятелства, които
налагат допускането на предварителното изпълнение на административния акт.
На 04.06.2021г. е постановена процесната
заповед, въз основа на която П.С. следва да бъде преведен в затвора гр. Пловдив
за доизтърпяване на наложеното наказание, като е допуснато предварително
изпълнение на основание чл. 60, ал.1 от АПК.
В
изпълнение на Разпореждането на съда от 09.06.2021г., с придружително писмо от 10.06.2021г.,
Главният директор на „ГД „ИН“ представя заверен препис от Докладна записка с
рег. № 5112/01.06.2021г., писмо с № 2396 от 04.06.2021г.отНачалника на затвора
София до Началника на затвора Пловдив, сведения от лишените от свобода: от Д.М.С.,
С.В.Д., А.А.Б., Илиян Евстатиев Варсанов.
При така установените факти и
обстоятелства, съдът обоснова следните правни изводи:
Съгласно
чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в
защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният
орган изисква съответната гаранция.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган и при спазване на регламентираната
от закона писмена форма.
Както
вече бе отбелязано в началото на изложението, предмет на настоящото
производство е само и единствено оспорване на допуснатото от органа
предварително изпълнение на заповедта, поради което фактите и обстоятелствата
свързани със законосъобразността на самата заповед са извън пределите на оспорването
и не могат да се обсъждат.
При
извършената служебна проверка от съда, относно спазване на
административнопроизводствените правила, прилагане на материалния закон и
съблюдаване целта на закона, съдът взе предвид следното:
Законодателят
не е допуснал предварително изпълнение на процесната заповед по силата на
закона, поради което е приложимо общото правило, че органът би могъл да
разпореди такова предварително изпълнение при наличие на предпоставките,
регламентирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да пристъпи към
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за преместване на
лишения от свобода, административният орган следва да съобрази наличието на
някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните-в защита на особено важен неин интерес. Това е
така, защото императивната разпоредба на чл. 60, ал. 2 от АПК указва, че
разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.
В
случая, в обстоятелствената част на административния акт, са изложени подробни съображения, относими конкретно към
наличие на изброените предпоставки. Изрично е е коментирано, че между лишените
от свобода в затвора гр. София съществува напрежение, че един от
подстрекателите за това напрежение е П.В.С.. Оперативната информация с № 5112
от 01.06.2021г. е обективирана в Докладна записка от инспектор Е.Д.. Същата е
представена по административната преписка. Изрично е посочено, че наличието на
предпоставки за ескалиране на напрежението може да прерасне в опасни ситуации,
застрашаващи сигурността в затвора в гр. София. В диспозитивната част на
заповедта отново е посочено, че се допуска предварителното изпълнение на
заповедта, с оглед осигуряване защитата на сигурността в затвора гр. София.
Преценката
на административният орган за наличието на обстоятелства, които да налагат
предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и
да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането.
Такива конкретни и относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на
заповедта в случая са налице : това са писмените сведения на Д.М.С., С.В.Д., А.А.Б., И.Е.В.и Докладнаа записка на инспектор Д.. От същите
става ясно, че П.В.С. е един от основните подстрекатели, подтикващ останалите
лишени от свобода към масово неподчинение и организиране на бунтове в
затвора гр. София във връзка с
преместване в новото крило на затвора.
Основен
принцип, възприет в правната теория и в съдебната практика е, че за да се
допусне предварително изпълнение на административен акт следва да е налице
изключителност на случая. Обстоятелството, че в нормативния акт не е предвидено
такова предварително изпълнение, означава, че самият законодател априори е
изключил наличието на такава изключителност, в противен случай предварителното
изпълнение на акта би било допуснато още по силата на приложимия закон. В този
смисъл, за да бъде допуснато от органа такова изпълнение следва да бъдат
установени конкретни факти и обстоятелства, обуславящи извода, че са налице
предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, а не само да се съдържа декларативно и
абстрактно формулирано основание.
От
приобщените чрез административната преписка доказателства са налице такива
доказателства - писмените сведения на Д.М.С., С.В.Д.,
А.А.Б., Илиян Евстатиев Варсанов,
Докладнаа записка на инспектор Д..
При допускане на ескалиране на напрежението,
поради възникване на конфликти между лишените от свобода и масово неподчинение,
то неизбежно би последвала значителна или трудно поправима вреда, която
може да застраши живота
или здравето на самите лишение от
свобода, да доведе до материални щети, да застраши и обществения интерес, тъй
като е застрашена сигурността и редът в затвора. При възникване на опасни ситуации е ясно, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, а от от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда.
Съдът намира, че издаденото разпореждане за
предварително изпълнение е в достатъчна
степен мотивирано, поради което при постановяването му не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените. При положение, че са
ангажирани и доказателства, установяващи необходимостта от такова предварително
изпълнение, се обосновава изводът за
постановяване на разпореждането при спазване на материалния закон, респективно
в изпълнение на целта на закона.
При
тези констатации, жалбата против Разпореждане за предварително изпълнение,
допуснато на основание чл. 60, ал.1 от АПК на Заповед № Л-1863 от 04.06.2021г.
на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
неоснователна.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Пловдив, ХV-ти състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на лишения от свобода П.В.С.,
с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат С.Г., против Разпореждане за
предварително изпълнение, допуснато на основание чл. 60, ал.1 от АПК, на
Заповед № Л-1863 от 04.06.2021г. на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която е наредено на основание чл. 62, ал.1, т.4
от ЗИНЗС, П.В.С., с ЕГН **********, да бъде преведен в затвора гр. Пловдив за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен
съд Пловдив (съгл. чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС) в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: