Определение по дело №1080/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 810
Дата: 3 октомври 2019 г.
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20193100601080
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер810/3.10.2019г.Град Варна

 

 

Варненският окръжен съд                                                      Наказателно отделение

На трети октомври                                           Две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        АСЕН ПОПОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                                                                              СТОЯН ПОПОВ      

 

като разгледа докладваното от съдия Асен Попов

ВЧНД 1080 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна жалба на Ю.В.С., подадена срещу Определение  №1570 от 28.08.2019 г. на Районен съд-Варна по НЧХД №1169/2018 г., с което същият е осъден да заплати на И М Т, сумата от 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на адв.П Ч, за осъществена от нея правна защита и съдействие по ВЧНХД № 275/2019 г. по описа на ВОС.

С жалбата сe иска отмяна  на така постановеното от Районен съд-Варна Определение, като нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Аргумент за това се изтъква, че в конкретния случай, въззивният съд, който е разгледал производството, за направените разноски по което е осъден да заплати жалбоподателя,  се е произнесъл по отношение на същите, като е посочил, че те не се дължат, доколкото няма направено искане за тях.  Сочи се и, че първоинстанционния съд е присъдил исканата сума като размер, без да се даде възможност за оспорване на адвокатското възнаграждение, което е следвало да бъде поискано в проведеното па делото съдебно заседание, съгласно принципните положения на ТР№6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъкват се доводи и за неприложимост на сочените в обжалваното определение на ВРС ТР 36/06.11.1999 г. на ОСНК на ВС, както и от 11.02.2016г. Алтерлнативно се иска, намаляне размера на присъдените с обжалвания акт разноски, в съответствие с разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА,  предвид която в конкретния случай, приложение следва да има текста на 78, ал.5 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото и така депозираната жалба, въззивната инстанция намери същата за процесуално допустима, подадена  в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество счита, че е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по НЧХД № 1169/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, е образувано, въз основа на подадена тъжба от Ю.В.С., срещу И М Т, като с Присъда №310/26.11.2018 г., потвърдена с Решение №114/22.05.2019 г. по ВЧНХД № 275/2019 г. по описа на ВОС, Районен съд – Варна е признал подс.Т за невиновен в извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, 2 и 4, вр.чл.146, ал.1 от НК.

В производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, с Определение  №1038 от 05.06.2019 г. по НЧХД №1169/2018 г.,  Районен съд-Варна, е осъдил  Ю.В.С. да заплати на И М Т, сумата от 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на адв.П Ч, за осъществена от нея правна защита и съдействие по ВЧНХД № 275/2019 г. по описа на ВОС. С Определение №621/23.07.2019 г., ВОС е отменил като незаконосъобразен първоинстанционния съдебен акт, с оглед констатирана невъзможност за оценка основателността на изводите на контролирания съд в конкретното производство, като делото е върнато за произнасяне от същия съд, каквото е обективирано  в обжалваното пред настоящата инстанция Определение  №1570 от 28.08.2019 г.

Съгласно чл. 190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Тази разпоредбата съдържа ясен регламент по въпроса на кого следва да се възложат разноските в случай като настоящия,  като изложените в жалбата доводи свързани с момента на предявяване на направените от подсъдимия Т разноски за адвокатска защита са ирелевантни за наказателния процес, в който,  за разлика от гражданския такъв не е предвидено ограничение свързано с момента на предявяването им и няма правило разноските да бъдат присъждани само при своевременно направено искане, като не съществува и възможност за преценка от страна на съда по отношение договорения хонорар  както в ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, позволяваща присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски не намира приложение в наказателното производство. Тава е така, тъй като въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл. 189 -190 от НПК и тези текстове на закона не предвиждат възможност при прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено възражение от насрещната страна. Единствената препращаща норма на процесуалния закон в този смисъл е чл. 88, ал. 1 НПК, който обаче касае неуредените въпроси, единствено по отношение разглеждането на предявен граждански иск. Предвид и посоченото, възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния процес, като в този смисъл и наведените от жалбоподателя аргументи в тази насока са неоснователни.

Не могат да бъдат кредитирани и изтъкнатите възражения относно некомпетентност на първоинстанционния съд да се произнесе по направени във въззивното производство разноски, предвид че както и правилно е посочил първоинстанционния съд, позовавайки се на цитираните решения на ВКС/ВС, които са изцяло релевантни към конкретния случай, то именно първостепенният съд следва да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК , доколкото и по този начин се осигурява инстанционен контрол на постановен за пръв път съдебен акт.

С оглед на това и разноските следва да се възложат на частния тъжител, инициирал образуването на производството по по НЧХД №1169/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, приключило с оправдателна присъда, обжалвана от частния тъжител пред въззивната инстанция, въз основа на което е било образувано ВЧНД № 275/2019 г.  по описа на Окръжен съд-Варна.

В конкретния случай, видно от приложените по делото материали, на упълномощената от подс. Т защитник  - адв.Ч от АК-Варна, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г. е изплатено възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева. Предвид това, на основание чл. 190, ал. 1 НПК,  Районен съд - Варна  правилно е възложил на частният тъжител Ю.В.С., направените в посочения размер разноски.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение  №1570 от 28.08.2019 г. на Районен съд-Варна по НЧХД №1169/2018 г., с което същият е осъден да заплати на И М Т, сумата от 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на адв.П Ч, за осъществена от нея правна защита и съдействие по ВЧНХД № 275/2019 г. по описа на ВОС.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест

                                              

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                                        

                                                                                     2.