№ 815
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500022 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Н. К. срещу
решение № 5129/ 25.08.2020г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. №
14182/19г., с което са уважени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от
ЗЗД.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от Н. К. К. в
частта, в която предявените искове са уважени.
Жалбоподателят К. излага, че в обжалваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че
погрешно е прието, че главницата се дължи солидарно от ответниците, както
и останалите претендирани суми. Позовава се на допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Изготвеният от него
доклад по чл.146 от ГПК е непълен , неясен и неточен. Последният трябва да
създаде ориентир за страните при упражняване на техните процесуални права
и неточността му, неяснотата му води до нарушаване на процесуални
правила. Докладът по делото трябва да разпределя доказателствената тежест
между страните относно твърдените факти и за кои от тях те не сочат
1
доказателства. Съдът не е изяснил предмета на делото, тъй като претенцията
на ищеца е останала неизяснена и индивидуализирана. Указанията на съда
във връзка с това са останали неизпълнени. Банката не е посочила каква част
от сумата от 50 000 лв. са падежирали вноски и каква част от нея е
предсрочно изискуема. Това създава предпоставки за нарушаване правото му
на защита. Въззивникът сочи, че предсрочна изискуемост не може да бъде
приложена по отношение на вече падежирали вноски. Уточняването на
претенцията би имало значение по отношение на погасяването по давност на
вече падежиралите вноски. Крайната дата на такъв период не би могло да
бъде датата на исковата молба. Първоинстанционният съд не е обсъдил в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Не е взел предвид, че
в чл.7 от договора за кредит не е посочен падежът на погасителните вноски,
както и че не имало погасителен план. Поради това за кредитополучателят
не е било възможно да знае колко да плаща. Погасителен план не е
представен от ищеца и по делото, поради което размерът и падежът на
погасителните вноски не е установен. Поради това счита, че условията на
чл.18, ал.2 от договора за кредит не са настъпили и не е налице предсрочна
изискуемост, тъй като е невъзможно да се установи конкретно неизпълнение
на длъжника. Първоинстанционният съд е приложил неправилно
материалния закон като е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Ако има такава, то тя е настъпила на 13.07.2012г. поради
неиздължаване в срок на погасителна вноска с падеж 12.07.2012г. От
заключението на счетоводната експертиза, че при неприлагане на нищожните
клаузи, неиздължаването на три последователни месечни вноски е настъпило
на 12.06.2011г. Въззивникът сочи, че при обявяване на предсрочна
изискуемост договорът за кредит се прекратява и действието му не може да
продължи. Неплащането на три вноски води автоматично до прилагането на
чл.18, ал.2 от договора, за което е без значение дали и в кой момент
кредиторът ще уведоми длъжника са нарочно волеизявление за предсрочната
изискуемост. Последното е необходима предпоставка, за да може кредиторът
да се ползва от правото си да се снабди с изпълнителен титул. Изпълнението
на изискването за уведомяването на длъжника има отношение само към
реализиране на защитата на кредитора по принудителен ред на основание
предсрочна изискуемост и не е относимо към момента, в който чл.18, ал.2 от
договора, проявява своето действие, нито определя началния момент на
2
погасителната давност. Прекратителното основание е залегнало в договора и
не може да бъде поставено в зависимост от уведомяването на длъжника.
Клаузата на чл.18, ал.2 от договора трябва да се тълкува в полза и на двете
страни. Недопустимо е бездействието на банката, продължила 7 години, да
ограничи възможността и правото на кредитополучателя да се позове на
изтекла погасителна давност. Бездействието на кредитора води до
неправомерно едностранно утежняване на финансовото положение на
длъжника, тъй като освен целия остатък от главницата, банката продължава
да начислява лихва, едновременно с наказателната, което е недопустимо.
СГС не е обсъдил тези негови аргументи и само е посочил, че вземанията по
договора за кредит не са погасени по давност. Не е обсъден и доводът, че
предсрочна изискуемост изобщо не е настъпила, тъй като потестативното
право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуемост е погасено
по давност. Предсрочната изискуемост е настъпила на 12.06.2011г. и към
датата на връчване на нотариалната покана това право на кредитора е било
погасено по давност. Неправилни са изводите на съда за дължимост на
нотариалните такси. Те нямат характер на такива за принудително
изпълнение.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част да
отхвърли изцяло предявените искове.
Жалбоподателят Н.К. излага, че в обжалваната от нея част решението на
СГС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на
събраните доказателства. Приложените доказателства към молбата на ищеца,
получена от нея на 10.07.2020г. представляват едностранни извлечения-
изявления за твърдени факти с произход счетоводни и вътрешнобанкови
данни и справки, с които не е била запозната или информирана с оглед
възможността да възрази своевременно по съдържание и размер.
Посочването от ищеца, че предявява частичен иск показва несигурност и
неяснота за правото му да предяви предсрочна изискуемост на кредита на
посочените в исковата молба основания. Приложените доказателства
показват нейната добросъвестност за изпълнение на задълженията й по
кредита, а също и липса на адекватно съдействие от страна на ищеца при
наличието на временните й финансови затруднения, а именно, съответни
насрещни действия, които да не водят до утежняване на условията по
3
договора, а до приемлив и за двете страни вариант за изпълнението на
договора. Приложените писмени доказателства с молба, получена от
въззивника К. на 21.07.2020г., са също едностранно твърдени факти-
извлечения от вътрешните информационни банкови системи. От изложената
фактическа обстановка в исковата молба и писмените доказателства не се
доказани твърденията за правото му да претендира посочения размер на
финансовата си претенция при незабавна изискуемост на цялото задължение
без да се прекратява действието на договора. Жалбоподателят се позовава на
ТР № 8/2017г. на ВКС и сочи, че не е направено разграничение на вноските с
настъпил падеж в исковата молба. Оспорва уведомяването за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като кредиторът не е предприел никакви
действия спрямо нея за облекчаване условията по кредита с цел неговото
издължаване. С действията си кредиторът я поставя в неравноправно
икономическо положение. Н. К. сочи, че договорът за кредит съдържа
неравноправни клаузи. През лятото на 2011г. е станало невъзможно за нея да
погасява кредита, тъй като размерът на погасителната вноска е достигнал
2000лв. месечно. Сочи, че предсрочната изискуемост не е настъпила към
момента на подаване на заявлението. Липсва противоправно поведение от
нейна страна и това обективно изключва намерението да причини вреда на
ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от нея част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
„Юробанк България“ АД в депозирани писмени отговори оспорва
въззивните жалби като неоснователни. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обективно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
. В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че между него и
ответниците е сключен договор за банков кредит № НL29239/03.12.2007г.
Въз основа на него им е предоставен кредит в размер на 167000лв., а именно
4
158 686лв. за рефинансиране на три потребителски кредит към ищеца и
„Прокредит бан“ АД и 8 314 лв. за текущи нужди. Кредитът е усвоен на
12.12.2007г. по сметка на Н.К.. За обезпечение на отпуснатия кредит са
сключени договорни ипотеки за два недвижими имота. Към договора за
потребителски кредит са сключени допълнителни споразумения на
15.03.2011г. и 26.05.2011г. С тях е направените капитализации размерът на
задължението е станал 173 233, 71 лв. Задълженията по кредита се погасяват
според уговореното в чл.6 и чл.7 от него. Съгласно чл.10, т.3 от договора
кредиполучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както
и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение
върху предоставеното обезпечение. Съгласно чл.4 от договора ответниците
заплащат на банката такса за управление в размер на 1, 5% върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита в
началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка
по кредита. Кредитополучателят заплаща на банката и годишна такса за
управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница.
Съгласно чл.12 от Допълнителното споразумение от 26.05.2011г. ответниците
заплащат месечна такса за администриране на просрочен кредит при забава на
плащането на една или повече месечни вноски. По силата на чл.14 от
договора кредитополучателят се е задължил да направи застраховка на
предоставеното като обезпечение имущество – ипотекирания имот.
Застраховката следва да бъде прехвърлена на банката и да се подновява от
него вяска година до окончателното издължаване на кредита. Ответниците
не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7 от
договора за потребителски кредит. Ответниците не са издължили погасителна
вноска с падеж 12.07.2012г., поради което на основание чл.18 от договора
банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо без да се
прекратява действието на договора. С нотариални покани предсрочната
изискуемост е обявена на длъжниците. Затова ще предяви частичен иск за
главницата в размер на 50 000лв. за периода 12.11.2014г. до датата на
исковата молба, която включва падежирали и непадежирали вноски, такса за
администриране на просрочие съгласно действащата Тарифа, такса за
управление от 0, 3% годишно в частичен размер от 2 390, 75лв., застраховки
по договора в размер на 337, 58лв. в частичен размер от 85, 96 лв. Ищецът
5
претендира нотариални такси в размер на 1276, 30лв., конкретизирани в
молба от 11.06.2020г. Затова ищецът моли съда да съди ответниците
солидарно да му заплатят сумата от 50000лв.– главница за периода
12.11.2014г. до 24.10.2019г., в едно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, сумата от 2390, 75лв. дължими за периода 12.12.2014г.-
до 24.10.2019г., 85, 96лв. застраховки и 1276, 30 лв. – нотариални такси.
Исковете са предявени като частични. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът М. К.
оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени. Не спори, че на
03.12.2007г. с ищеца са сключили договор за потребителски кредит в размер
на 167 000лв. Счита, че претенциите са погасени по давност. От датата на
настъпване на предсрочната изискуемост за изминали повече от 5 години.
Твърди, че това е станало на 13.07.2012г., поради не издължаване на три
вноски, последната от които е от 12.07.2012г. С обявяване на предсрочна
изискуемост договорът се прекратява. Неплащането на три погасителни
вноски води автоматично прилагане на чл.18, ал.2 от договора и е без
значение дали и в кой момент кредиторът ще уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост. Сочи, че бездействието на кредитора в
продължение на години води до неправомерно утежняване на финансовото
положение на длъжника, тъй като освен целият остатък от главницата се
начисляват и лихви. При условията на евентуалност твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост. В чл.7 от договора не е посочен падежът
на погасителните вноски, тъй като не е въведено числото на месеца, на което
настъпва падежа. Не е имало погасителен план и поради това не може да се
установи какво се дължи и за кредитополучателят е било невъзможно да
определи размера на плащанията и дата, на която е следвало да бъдат
заплащани. Счита, че в договора за потребителски кредит има неравноправни
клаузи- чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3. Сочи, че претендираната такса за
администриране на кредита е предвидена в допълнителното споразумение и
представлява неустойка за забава. Счита, че не дължи нотариални такси, тъй
като не са представи разходни документи и това стои извън задължението му
по договора.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. К.
оспорва предявените искове. Оспорва, че уведомяването за предсрочна
6
изискуемост е законосъобразно. Кредиторът не е предприел абсолютно
никакви действия спрямо нея за обсъждане на възможностите по
облекчаване на условията по кредита с цел неговото издължаване. Ищецът
като кредитор я е поставил в крайно неравноправно икономическо
положение. Сочи, че в договора за кредит има неравноправни клаузи. Счита,
че никоя от страните не може сама да носи целия риск от развитието на
кредитното правоотношение.
Не се спори, а и от представения договор за потребителски кредит №
НL 29239/03.12.2007г. е видно, че между ищеца и ответниците са
възникнали договорни отношения за отпускане на кредит в размер на
167000лв., от които 158 686лв. за рефинансиране на три кредита и 8 314 лв.
за текущи нужди. Всяка погасителна вноска е в размер на 1 228, 69 лв.
Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. По делото е представено молба- искане за
предоставяне на кредит от 17.10.2007г., изходяща от двамата ответници.
Не се спори, а и видно от приложение към договора за кредит от
12.12.2007г. е, че заемната сметка е открита на 12.12.2007г.
Към договора са сключени две допълнителни споразумение от
15.03.2011г. и 26.05.2011г.
Не е спорно, че като обезпечение на договора за потребителски
кредит кредитополучателите са учредили договорна ипотека върху два
недвижими имота в полза на банката.
С нотариална покана от 01.02.2018г., получена лично от ответника Н.
К. на 27.04.2018г. на основание чл.47, ал.1 от ГПК, банката я е уведомила за
двата договора за прехвърляне на вземания и че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
С нотариална покана от 19.04.2019г., адресирана до М. К., връчена му
лично на 17.06.2019г., той е уведомен за двата договора за цесия, както и че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
7
Ищецът е представил доказателства за усвояване на кредита от
ответниците, както и такива за извършени плащания като нотариални такси,
както и такива, послужили на вещото лице за изготвяне на счетоводната
експертиза.
В хода на съдебното дирене е допусната и приета счетоводна
експертиза, която е установила задълженията на ответниците по договора за
кредит от 03.12.2007г., размера на погасените и непогасени вноски, както и
платените нотариални такси. Вещото лице е установило, че кредитът от 158
686 лв. е преведен по банковата сметка на Н. К. на 12.12.2007г., а този от 8
314лв. на 15.12.2007г. Общият размер на усвоените суми е 167000лв.
Експертът е установил, че са погасени 41 бр. месечни вноски с падеж
12.05.2011г. и частично платена 42ра месечна вноска от 793, 79лв. с падеж
12.06.2011г. от общо дължими 850 лв. Общата погасена сума е 53 624, 04лв.,
в която се включва главница, възнаградителна лихва и годишни такси. От
12.06.2011г. не са плащани дължимите месечни вноски. Неплатеният
остатък е 168 957, 13лв. Неплатените такси са 4 050, 32лв. като вещото лице
е посочило как е формирана тази сума. В заключението са посочени
платените от ищеца нотариални такси. Вещото лице е посочило дължимите
суми за възнаградителна лихва при размер от 7, 45%. За периода от
12.12.2007г. до 12.12.2032г. тя е 201 606, 71 лв. С извършените промени в
ГЛП възнаградителната лихва за същия период е 334 811, 87 лв.
Изменението на лихвата е 134 205, 16лв. Вещото лице е посочило, че реално
платените суми са 48 277, 08лв. Посочен е непогасеният остатък по
първоначално договорения ГЛП от главница, лихва, наказателна лихва и
такса за управление. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
писменото си заключение.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
СГС е уважил частично предявените искове. В отхвърлената част
решението е влязло в сила.
8
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10,т.3 от
договора за банков кредит. Исковете са предявени като частични.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
В жалбата на М.К. се релевира допуснато процесуално нарушение от
страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.146 от ГПК.
Последната определя задължителното съдържание на доклада, който съдът
трябва да направи по делото след като е разменил книжата между страните.
Той трябва да съдържа информация, за обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения, правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника, кои
права и кои обстоятелствата се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти. Съдът дължи указания на страните за кои от твърдените
факти не сочат доказателства. С определение от 09.03.2020г.
първоинстанционният съд е направил доклад, който отговаря на
изискванията на чл.146, ал.1 от ГПК като е посочил обстоятелствата, от
които произтича правото на ищеца, дал е правна квалификация на иска,
както и на възраженията на ответниците. Посочил е кои обстоятелства не се
нуждаят от доказване. Разпределил е доказателствената тежест между
страните като тя съответства на твърденията им. В съдебно заседание
ответникът М. К., надлежно представляван от адвокат, не е направил
възражение по доклада и не е изложил доводите, които релевира във
въззивната жалба. Настоящата инстанция приема, че направеният доклад
9
отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. Неоснователно е възражението,
че въпреки указанията на съда ищецът не е конкретизирал предмета на спора.
В исковата молба, в молбата уточнение от 11.06.2020г., както и в първото по
делото съдебно заседание, ищецът е пояснил, че претендираната главница от
50 000лв. включва в себе си падежирали и непадежирали вноски.
Неразграничаването им не опорочава доклада по делото и не води до
процесуално нарушение от страна на съда. На второ място и падежиралите и
предсрочно изискуемите погасителни вноски са изискуеми, поради което за
кредитора е налице интерес да ги претендира от длъжника по съдебен ред. Не
е необходимо в исковата молба падежиралите вноски да бъдат посочени
самостоятелно, отделно от сумата, за която се претендира предсрочна
изискуемост. Това са вземания, възникнали от едно и също основание –
договор за кредит. Настъпването на предсрочната изискуемост не променя
момента на изискуемост на вече падежиралите вноски преди обявяването й на
длъжника. / ТР № 8/02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС/ Липсата на такова
уточнение не препятства възможността на ответниците да упражнят правото
си на защита, тъй като за тях е ясен предмета на делото, описан в исковата
молба и изготвения доклад по делото. Първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на процесуалните норми- чл.146 от ГПК.
По правилността на обжалваното решение.
Не се спори по делото, че облигационното правоотношение между
страните произтича от договор за банков кредит № HL 29239/03.12.2007г. ,
който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката
отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след
изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при
конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят
дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която
е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на
постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики
на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен,
консенсуаен, възмезден и срочен. Договорът за кредит е действителен,
когато е сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са
постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита, падеж
и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.
10
Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за
кредит, за който не е спорно, че е сключен с ответниците. Той е активно
материалноправно легитимиран да търси защита при накърняването му, което
предпоставя и неговата процесуална легитимация като надлежна страна в
процеса.
Пасивната материалноправна легитимация на ответниците К.
произтича от същия договор, по който те са кредитополучатели, т.е. носители
на задължения по материалното правоотношение и които кореспондират на
насрещните права на кредитора. С оглед твърденията в исковата молба и
неоспорване на фактите от ответниците се обосновава пасивната им
процесуална легитимация и качеството им на надлежна страна.
Въпросите, поставени за разглеждане във въззивното производство са
свързани с наличието или не на предсрочна изискуемост по отношение на
договора за кредит, дали последният е преустановил действието си, защото е
прекратен.
Не е спорно, а и видно от счетоводната експертиза е, че ищецът е
предоставил, а ответниците са усвоили кредит в размер на 167 000 лв., както
и че последните не са изпълнили задължението си да го погасява чрез
анюитетни месечни вноски. Последните са определени по размер в чл.6, ал.1
от договора за кредит. От счетоводната експертиза се установява, че
плащанията са спрели на 12.06.2011г., което е довело до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. С нотариални покани, приложени по делото
длъжниците са уведомени за предсрочната изискуемост .
Жалбоподателят К. се позовава на изтекла погасителна давност на
заявените претенции, тъй като от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост са изминали повече от пет години. Съгласно общата разпоредба
на чл.70 от ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не е
уговорено друго или не следва от естеството на задължението. В същия
смисъл е посоченото в чл.430, ал.1 от ТЗ. С договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
и при уговорени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според
уговореното и да я върне след изтичане на срока. И в този случай посоченият
11
срок, в който кредитополучателят трябва да върне предоставения му
финансов ресурс, го ползва изцяло като по този начин се създава
възможност за реално изпълнение на поетото от него задължение. Както в
чл.71 от ЗЗД е регламентирана възможност за кредитора да изиска
изпълнението на срочно задължение преди срока, така и в чл.432, ал.1 от ТЗ
банката може да поиска предсрочно връщане на сумата на кредита от
длъжника. И в двата случая това право възниква при настъпването на
определени юридически факти. Настъпването на предсрочната изискуем е
обусловено от две предпоставки: обективният факт на неплащането на
месечни погасителни вноски и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това трябва да стане чрез изрично
волеизявление на кредитора, което да е адресирано и да достигне до
длъжника. В момента, в който последният получи това изявление на
кредитора предсрочната изискуемост има действие, ако към този момент са
настъпили обективните факти, които я обуславят. /т.18 от ТР №
4/2013/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния договор за кредит
страните уговарят обективния факт, при настъпването на който, кредиторът
ще разполага с право да обяви неизплатената част от кредита в предсрочно
изискуема. Предсрочната изискуемост се отнася до неиздължените вноски с
ненастъпил падеж. Обявяването й е право на кредитора, чието упражнявана
зависи изключително от неговата воля. Т.е. той преценява дали и кога да го
упражни. Тя е потестативно право, възможност, която кредиторът би могъл
да реализира, когато прецени./Р № 44/05.06.2017г. по гр.д. № 60073/16г.,
ВКС, III г.о./ Тази правна възможност води до едностранна промяна на
условията по договора като засяга най- съществената му част, а именно
срокът за връщане на паричната сума от длъжника, който го брани. Поради
това самата правната възможност да обяви предсрочна изискуемост на
кредита не е ограничена във времето и тя може да бъде използвана от
кредитора, когато той поиска. Изявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем трябва да бъде в писмена форма, като
съдържанието на документа не е стриктно определено. То трябва да изразява
ясно волята на кредитора, да достигне до длъжника и той да разбере, че ще
върне неиздължения кредит в даден от банката срок. Т.е , че губи
преимуществото на срока. От момента на съобщаването й на
кредитополучателя започва да тече погасителната давност по отношение на
12
вземането на банката. Предвид значението, което има уговорения срок в
договора за банков кредит интервалът от време между последователното
настъпване на двата елемента/обективният- спиране на плащането и
субективният- изрично волеизявление на кредитора/ на предсрочната
изискуемост няма естество на погасителна давност, защото макар и
изпълняемо, дотогава вземането на банката не е изискуемо./ Р №
21/08.01.2021г. , постановено по т.д. № 3069/18г., ВКС, ТК, I т.о./. В случая
не се спори, че на 12.06.2011г. е погасена частично месечна погасителна
вноска. На 12.07.2011г. е спряло погасяването на кредита от страна на
ответниците, с което се е осъществил обективният факт, които да породи
правото на кредитора да поиска предсрочното му погасяване – чл.18 от
договора за кредит от 03.12.2007г. Волеизявлението на ищеца до
ответниците- длъжници е достигнало до тях в различен момент. За М. К. това
е станало на 17.06.2019г., а за Н. К. на 27.04.2018г. Поради това
погасителната давност при обявена предсрочна изискуемост тече от момента,
в който длъжникът е уведомен за нея. Т.е. тогава вземането става изискуемо.
От 17.06.2019г. и 27.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба
30.10.2019г. погасителната давност по чл.110 от ЗЗД не е изтекла. Липсата на
погасителен план не препятства погасяването на месечните погасителни
вноски, доколкото в договора е посочен техният размер.
В договора за кредит - чл.18, не е предвидено, че обявяването на
предсрочна изискуемост води до преустановяване на действието на
договора. Не може да се приеме, че упражняване на правото на кредитора за
обяви кредита за предсрочно изискуем води прекратяване на договора, той
като това не е правопрекратяващ факт, който да е посочен в него или в
закона. То е свързано единствено с загубване на преимуществото на срока,
уговорен в полза на длъжника.
Както в практиката на ВКС, така и в задължителната такава на СЕС се
приема, че съдът служебно се произнася, ако констатира, неравноправни
клаузи в договора между доставчика на услуга и потребителя- чл.7, ал.3 от
ГПК. Но трябва да уведоми страните за това и да им даде възможност да
вземат становище и ангажират доказателства. В доклада си
първоинстанционният съд е уведомил страните, че ще се произнесе по
действителността на клаузи в договора за кредит и допълнителните
13
споразумения към него. Това задължение на съда произтича и от
императивния характер на нормите на чл.143- чл. 146 от ЗЗП и тяхното
нарушаване изисква той да го установи. Това негово задължение произтича и
от т.1 на ТР № 1/2013/09.12.2013г.на ОСГТК на ВКС, където е постановено,
че нарушаването на императивна материалноправна норма установена в
обществен интерес, изисква служебно произнасяне на въззивния съд, дори и
да не е въведено като процесуално нарушение в жалба. Нормите, отнасящи се
до условията, водещи до неравноправност на клаузи от потребителски
договори са императивни и предполагат служебна проверка от съда на
съответствието на договорните клаузи с тях.
Съгласно чл.58 от ЗКИ, в правнорелевантната редакция, при отпускане
на кредит банката предоставя в писмена форма на клиента своите условия,
които имат минимално изискуемо от закона съдържание: данни за общите
разходи по кредита/такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с
договора/ и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат
да се изменят. На второ място банката следва да предостави информация за
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се промени тя
до пълното погасяване на кредита. На трето място предоставя информация за
допълнителните задължения, свързани с разплащането и условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита. И тази клауза предвижда
задължителна яснота относно всички параметри на договора за кредит и
начина на формиране на всички разходи и плащания, които следва да се
направят от кредитополучателите, включително и начина на изчисляване и
определяне на лихвата.
Няма спор, че банката като търговец има като основен предмет на
дейност приемане на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и
кредитиране в това число отпускане на потребителски кредити или такива,
обезпечени с ипотека. Тя извършва финансова услуга по смисъла на пар.13,
т.12,б. „б“ от ДР на ЗЗП към приложимата редакция. Няма спор, че
ответниците са потребители на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Следователно по отношение на процесния договор за кредит
намира приложение ЗЗП.
14
Според общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка
клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. В
т.1-18 са изброени случаите, в които е налице неравноправност. В т.10 е
посочено, че е неравноправна клаузата, когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Уговорките, които определят основния
предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат
преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП. Клаузите за главницата и лихвата са съществен елемент на договора за
кредит и негов основен предмет. Изискването за яснота и разбираемост е
валидно и по отношение на тях и се счита за изпълнено, само ако главницата
е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието им
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на
договора. Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на
Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, че промяната на лихвата следва да се налага от обективни,
външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно
разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е част
от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца,
съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна
едностранна преценка на доставчика на услугата. Разпоредбата на чл.3, ал.5
от договора за кредит от 03.12.2007г. е записано, че действащият базов
лихвен процент за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия му размер и датата, от която е в сила. БЛП е
елемент от ГЛП съгласно чл.3, ал.1 от същия договор. Няма посочен
механизъм, който да е част от договора и който да бъде известен на
кредитополучателя като по- слабата икономически страна за това как ще се
помени размера на месечната вноска . Преценката на тази клауза към
разпоредбата на чл.143 следва да я определя като неравноправна и поради
това нищожна. Тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
15
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика на услуга и потребителя.
Първоинстанционният съд е изложил подробни правни изводи относно
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и споразуменията
към него, които настоящата инстанция споделя.
Жалбоподателят М. К. е направил възражение, че нотариалните такси
не са такива по принудителното изпълнение.
Съдът намира, че този иск е частично основателен. В чл.10, т.3 от
договора за кредит от 03.12.2007г. е записано, че за сметка на
кредитополучателя са разноските, свързани с оценката, предоставяне,
регистриране, вписване, застраховане на обезпеченията, както и разноските по
организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху
предоставеното обезпечение. В чл.13, ал.2 е предвидено, че разходите за
оценка на недвижимия имот, както и всички такси за учредяване/вписване,
заличаване и подновяване на ипотеката са за сметка на длъжника.
Настоящата инстанция приема, че жалбоподателите дължат само таксата,
платена от банката за подновяване на ипотеката в размер на 676, 30лв., но не
и претендираните нотариални такси. Те не представляват разходи по смисъла
на чл.10, т.3, свързани с принудителното изпълнение, насочено към
предоставеното обезпечение. Поради това тази претенция е основателна само
за 676, 30лв. и до пълния й размер от 12766, 30лв. следва да се отхвърли като
неоснователна.
Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение
трябва да се отмени в частта, в която е уважен иск по чл.430 ТЗ във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10, т.3 от договора за кредит за сумата над 676,
30 лв. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
Поради неоснователност на жалбата на Н. К. разноски за настоящото
производство не й се дължат.
На М. К. се дължат разноски за въззивното производство за
16
отхвърлената част от иска като за такива се приемат само заплатената
държавна такса за въззивно обжалване. Няма представени доказателства, че
посоченият в списъка по чл.80 от ГПК адвокатски хонорар от 2000 лв. е
договорен и фактически заплатен. Поради това дължимите разноски са в
размер на 12лв.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5129/ 25.08.2020г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 14182/19г. в частта, в която е уважен искът на
„Юробанк България“ АД с правно основание чл.430 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.10, т.3 от договора за кредит от 03.12.2007г. за сумата над
676, 30 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Юробанк България“ АД, гр. София
срещу М. Н. К. и Н. К. К. и двамата от гр. *** с правно основание чл.430 ТЗ
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10, т.3 от договора за кредит от
03.12.2007г. над сумата от 676, 30 лв. до 1276, 30 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 8, ет.4 чрез адв. Х. И. да заплати на М. Н.
К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.А, ет.1, ап.1 и със съдебен
адрес: гр. ***, бул. „***“ № 8, ет.3 чрез адв. А. М. сумата от 12 лв./дванадесет
лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18