Р Е Ш Е Н И
Е № 261002
гр. Пловдив, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 913 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Е.С.В., ЕГН: **********, е предявил срещу
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 45 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на **** г., и
сумата в размер на 1400 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, представляваща разликата между получаваното от работника
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност,
вследствие на трудова злополука, реализирана на **** г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – **** г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът
заема длъжността „****” въз основа на сключен с ответника трудов договор № ****
г. Посочва, че на **** г. същият пострадал при злополука, която била призната
за трудова с Разпореждане № **** г. В разпореждането обаче, както и в Протокол
№ **** г., описана фактическа обстановка не отговаряла на действителното
фактическо положение. Ищецът излага доводи, че с негов колега – Д.Т., са
посетили по сигнал обект, находящ се в ****. Трябвало да се опишат показания на
водомер, който бил поставен на недостъпно място, а именно в изкоп, който не бил
укрепен. Ищецът, прескочил изкопа, потънал в мека пръст и политнал назад,
паднал и получил тежки травматични увреждания – ********. Посочва, не е
отговаряло на действителното фактическо положение, че работник на фирмата, стопанисваща
обекта, му предложил стълба, за да слезе в изкопа. След получаване на
травматичните увреждания, ищецът постъпил в болнично заведение, като му била
извършена операция по спешност. На **** г. се наложило ищецът отново да постъпи
в болнично заведение и на **** г. отново му била направена операция. В резултат
на травматичните увреждания същият бил 367 дни временно неработоспособен,
претърпял и продължавал да търпи болки и страдания, изпаднал в безпомощно
състояние. Седмица след първата операция ищецът бил напълно безпомощен, като не
можел да се справя с ежедневните си дейности сам. Не можел да се изправя сам,
дори когато го правел, изпитвал силни болки при извършване на тоалет и
обличане, а обуването му било невъзможност. Дълго време след изписването,
съпругата му се грижила за него. Към настоящия момент все още изпитвал силни
болки при обуване, не можел да вдига тежко и извършвал минимално физическо
усилие. Изложеното продиктувало ищецът да подаде документи за ранно пенсиониране
и да отправи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Поради изложеното предявява исковите претенции.
Претендира разноски.
С молба – уточнение вх. № **** г. по описа на
Районен съд Пловдив / л. 47/, ищецът е конкретизирал, че претенцията за
заплащане на имуществени вреди касае периодите от **** г. до 12.12.2018 г. и от
09.05.2019 г. до 12.09.2019 г. Полагаемото се дневно брутно възнаграждение
възлизало на 56 лева, а заплащаното обезщетение за временна неработоспособност
– на 50,40 лева, като разликата между двете възлизала на 5,60 лева. Поради
изложеното изменя размера на
претенцията за заплащане на имуществени вреди от 1400 лева до 1887,20 лева (
предвид това, то релевантна за настоящото производство е претенция за
имуществени вреди в размер от 1887, 20 лв.).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с който се взима
становище за неоснователност на предявения иск, като при условията на
евентуалност, ако съдът намери претенцията за основателна, се възразява за
проявена груба небрежност от работника. Признава се, че между страните е
действало трудово правоотношение за периода 05.02.2001 г. – 14.02.2020 г.
Същото било учредено с трудов договор № **** г., по силата на който ищецът
заемал длъжността „****”, като на **** г. на същия бил проведен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. С
допълнително споразумение от **** г. между страните било договорено, че ищецът
ще заема длъжността „****” към отдел „****”, **** „****”. В длъжностната му
характеристика било включено задължение за извършване на проверки при незаконно
включили се консуматори към водопроводната и канализационната мрежа, незаконно
присъединени неконтролирани от ответника водоизточници към водопроводната
мрежа, като изрично било вписано, че служителят носи отговорност при неспазван
на изискванията за безопасност на труда. При сключване на допълнителното
споразумение също бил проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при
работа. От фактическа страна посочва, че на **** г. ищецът, заедно с друг
служител при ответника, получили нареждане да посетят обект в строеж, находящ
се в **** № ****, във връзка с получен сигнал, че в посочения обект липсва
поставен водомер. Ищецът посетил обекта на място, влязъл в строителната
площадка и констатирал, че е поставен водомер. Същият се опитал да стигне до
водомера, като се движил по ръба на изкоп с размери два метра ширина и два
метра и половина дълбочина. Служител на проверяваното дружество предупредил
ищеца, че трудно ще стигне до водомера и му предложил стълба. Ищецът отказал,
но не успял да провери показанията на водомера, като решил да прескочи изкопа.
В резултат на резкия му скок, му прилошало, загубил съзнание и паднал по гръб,
вследствие на което му били причинени травматични увреждания. След случилото
се, от ТП на НОИ Пловдив била издадена заповед за извършване на разследване на
трудова злополука. За извършената проверка бил съставен протокол № **** г.,
оспорен от ищеца, като комисията установила, че злополуката на **** г. е
настъпила вследствие на неправилно избран маршрут за достигане до водомера,
като ищецът бил нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ. След настъпилия инцидент, ищецът бил
във временна неработоспособност до **** г., след което се завърнал на работа.
През май месец 2019 г. отново претърпял операция и ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за периода 09.05.2019 г. – 12.09.2019 г. След тази
дата той продължил да изпълнява служебните си задължения до **** г., когато
трудовото правоотношение между страните било прекратено. От правна страна се
възразява, че липсва причинно-следствена връзка между твърдените в исковата
молба претърпени неимуществени вреди и описаната фактическа обстановка.
Посочено според ответника се извлича от обстоятелството, че ищецът се е върнал
на работното място да изпълнява неговите трудови функции, като от приложената
медицинска документация се установява, че след операцията от **** г. същият се
е раздвижвал с чужда помощ и самостоятелно. Общото състояние на ищеца било
добро, като не се доказвало описаното „безпомощно състояние” в исковата молба.
Възразява се, че не може да бъде направен извод какво е наложило по-късно
извършената операция през месец май 2019 г. Оспорва се изложеното в исковата
молба, че именно поради настъпване на трудовата злополука, за ищеца се е
наложено ранно пенсиониране. При условията на евентуалност, ако съдът приеме за
основателна претенцията за заплащане на обезщетение, се възразява, че е нелице
проявена груба небрежност от страна на работника, доколкото същият е могъл да
избере безопасен маршрут за достигане до водомера или да се свърже с ****я и да
му обясни за проблема. По този начин според ответника, ищецът със своето
поведение е нарушил ЗЗБУТ и инструкциите за безопасност на служителите в отдел
„****”. Посочва се, че механизмът на настъпване на трудовата злополука е
изяснен с протокола за разследване на същата, който представлява част от
Разпореждането за признаване на злополуката за трудова, подлежащо на съдебен
контрол. Доколкото не е осъществен съдебен контрол върху същия, то е
недопустимо да се осъществява такъв в настоящото производство. Излагат се
доводи, че ищецът не е проявил елементарна грижа за собственото си здраве и
безопасност, поради което несъмнено от негова страна е проявена груба
небрежност. Досежно предявеният иск за заплащане на имуществени вреди, се
навеждат възражения за недоказаност на същия поради липса на доказателства за
неговия размер. От страна на ответното дружество се твърди изпълнение на
задължението за заплащане на обезщетението за имуществени вреди до размер на
8018 лева, което следва да се вземе предвид при постановяване на съдебното
решение.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, а при условията на евентуалност – ако съдът
приеме същите за основателни, да намали претендирното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно и поради наличието на проявена груба
небрежност от страна на работника.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представените трудов договор № **** г. /л.98/ и допълнително споразумение № ****
г. /л.82/, се установява, че между страните е съществувало валидно учредено
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „****“ в
отдел „****”, направление „****”. При сключване на допълнителното споразумение,
на ищеца бил проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, за
което била съставена служебна бележка № **** г. /л.81/. Видно от приложената
Заповед № **** г. /л.101/, трудовото правоотношение между страните е прекратено
на основание чл. 326, ал. 1 КТ – поради отправено предизвестие от страна на
работника.
Видно от представената Декларация за
трудова злополука /л.110-111/, до ТП на НОИ Пловдив била подадена информация от
**** на ответното дружество за реализирана трудова злополука с ищеца на **** г.
Въз основа на депозираната декларация, било извършено разследване на трудовата
злополука, за което бил съставен Протокол № **** г. /л.5-13/. С Разпореждане № *******
г. на ТП на НОИ Пловдив /л.4/ било признато, че декларираната злополука се
приема за трудова по чл. 55 ал.1 КСО. В разпореждането е прието, че ищецът е
назначен на работа при ответника, като с допълнително споразумение от
01.04.2015 г. същият е назначен на длъжността „****”. Злополуката е станала на
територията на строителен обект, находящ се в **** на **** г. в **** часа. На
посочената дата Е.В. и колегата му – Д.Т., получили нареждане от прекия си ****
да извършват проверка на обекта. Е.В. влязъл на строителната площадка, за да
опише показанията на водомера. Същият се опитал да достигне до измервателния
уред, движейки се по ръба на изкопа с приблизителни размери ширина – 2 м.,
дълбочина – 3 м., и дължина – 25 м. Й.Ч. – **** при проверяваното дружество, го
предупредил, че по този начин трудно ще достигне до водомера и му предложил да
използва стълба откъм изкопа, за да достигне до измервателния уред, но ищецът
отказал и продължил да върви по ръба на изкопа. Е.В. не успял да види показанията
на водомера и осъзнавайки нестабилността на маршрута, решил да не се върне по
същия път, а да прескочи изкопа. При приземяването загубил равновесие и падал.
Вследствие на падането, на същия била причинена гръбначномозъчна травма.
По делото е представена Заповед № ****
г. на **** на ответното дружество /л. 199/, с която е наредено да се начисли и
изплати на ищеца сума в размер на 8 018 лева, представляваща вреди от
претърпяна трудова злополука съгласно представени от същия фактури, след
приспадане на дължимото застрахователно обезщетение. Видно от преводно
нареждане от **** г. /л.200/, посочената сума е изплатена на ищеца.
В хода на съдебното дирене е изготвена и
приета съдебносчетоводна експертиза /л. 445-447/, от която се установява, че на
ищеца е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на
12 413, 22 лева. Полагащото се брутно трудово възнаграждение на ищеца за
посочения период възлиза на сумата в размер на 13 666,28 лева, или
разликата между двете стойности възлиза на 1 253,06 лева. Вещото лице е
посочило и че възнаграждението на лицето, което е следвало да бъде платено за
процесния период в нетен размер, възлиза на 10 558,60 лева, или ищецът би
получил с 1 854,62 лева по-малко, ако беше упражнявал труд, вместо да получи
обезщетение за временна неработоспособност.
От приобщената по делото медицинска
документация и изготвена съдебномедицинска експертиза / л. 241-244/, се
установява, че при трудова злополука на **** г. е причинена компресионна фактура
на телата на седми и дванадесети гръден прешлен с проминиращ фрагмент към
гръдния канал. При двукратните хоспитализации са извършени следните оперативни
намеси: задна транспедикуларна стабилизация, обхващаща в блок 10-ти,11-ти, 1-ви
и 2-ри лумбални прешлени, отстраняване на металните тела и костната пластика на
12-ти гръден прешлен. Болките, които е изпитвал ищецът при този вид травма са
много силни. Техният интензитет е висок, поради засягане на тази част от
човешкото тяло, която е с наличие на много нервни структури и оплакванията са
индивидуални и протичат за различен период от време и засят от индивидуалния
праг на болка в зависимост генетично, от вегетативната нервна система.
Страданията, които е изпитвал, са силно изразени поради продължителността на
лечението, многократните оперативни намеси и дългия период затруднено
самообслужване и нарушен хигиенен ритъм. За вбъдеще е необходимо продължаване
ежедневно на рехабилитационни мероприятия, както в домашни условия, така и
планово ежегодно провеждане на саниториално и балнолечение. Избягване
извършване на тежък физическо труд и избор на спортни занимания. След
претърпяване на подобен вид операции, периодът на завръщане към нормален начин
на живот е различено продължителен, като се определя от комисиите към ТЕЛК. При
добри стечения на обстоятелствата, това става най-рано шест до осем месеца от
травмата. Вертикализиране и прохождане се осъществяват, ако липсва неврологична
симптоматика, още първите дни след операцията, а другите ежедневни и хигиенни
навици зависят изцяло от активността и емоционалното състояние на лицето. При
добро стечение на обстоятелствата при период от шест – осем месеца за
зарастване на счупването, болките стихват, но доколкото от гръбначния стълб
излизат много нерви, този период е индивидуален, много често зависи от степента
на засягане и износване на интервертебралните дискове, които са изградени от
хрущялна тъкан.
Съдът кредитира приетите и неоспорени
заключения по допуснатите СМЕ и ССчЕ като компетентно изготвени, с необходимите
знания и умения и обосновани.
По
делото са разпитани трима свидетели – С.И.В., Д.Т. и Й.Ч..
Св. С.В.,
*****, си спомня, че първоначално ***** останал в болнично заведение за лечение
дванадесет/тринадесет дни. Св. престояла при ищеца през целия период на
болничното лечение. Първите пет-шест дни след операцията ищецът бил с памперс,
не можел да стигне до каквото и да е било, доколкото същият имал разрез
двадесет и шест сантиметра. Същият не можел да изпълнява базови ежедневни
дейности- свидетелката го е хранила, докато ищецът бил в полулегнало състояние.
След изписването от болничното заведение, ищецът изпитвал силни болки в
продължителен период от време. Болки чувствал дори към настоящия момент. Около
два месеца свидетелката полагала грижи за ищеца, като променила своето работно
време, за да му помага при извършеното на тоалет и обличане. Следвало да прави
разходки, но не можел да се справи сам. Всяко сядане също му било изключително
трудно. Това състояние продължило между пет и шест месеца след първоначалните
два. Наложило се извършване на втора операция за изваждане на винотове, които
били първоначално сложени. Положението било почти същото като при втората
операция. Впоследствие ищецът започнал да посещава работа, но се налагало
свидетелката да му помага за ежедневния тоалет и обличането. Той не можел да участва
в домакинските задължения. Освен физическите страдания, ищецът преживял
случилото се с него много тежко психически. Същият изпаднал в състояние на
безпомощност, не можел да се грижи за своето семейство, което засегнало
неговите гордост и достойнство. Той се пенсионирал една година по-рано от
необходимото, защото усещал дискомфорт в седнало положение. Ищецът се върнал на
работа след шест – седем месеца.
Св. Д.Т. си спомня, че на **** г.
получил обаждане, че следва да провери строителен обект, който се намира в ***********.
Двамата с ищеца посетили мястото, което било строителен обект на „кота нула“,
като имало изкоп от приблизително четири метра. Спомня си, че целта на
посещението било да се установи има ли водомер в строителния обект и да се
опише същият. На самата задна стена в далечината видели водомер, като трябвало
да се стигне до същия, за да се опише. Ищецът тръгнел към водомера, а
свидетелят взел документи, за да опише какво чува. На обекта имало двама
работници на проверяваното дружество. Те им показали къде се намира водомера.
Ищецът тръгнал по западната страна на изкопа, като имало плочки, които били
нестабилни. Поради тази причина като се връщал, ищецът избрал друг маршрут и
прескочил изкопа. При приземяването, ищецът загубил равновесие и паднал в
изкопа. Свидетелят посочва, че не е чул работникът Д. да предлага стълба на
ищеца. Когато ищецът започнал да се движи по плочките, свидетелят се намирал до
него от външната страна на оградата и имал видимост към момента, в който ищецът
е паднал.
Свидетелят Ч. работил на обект в ************.
Същият бил посетен от служители на ВиК, между които и ищецът. Същите искали да
извършват проверка на водомер, който бил разположен на недостъпно място. Имало
изкоп с дълбочина от около четири метра, и диаметър – два метра и половина,
три. Когато пристигнали служителите на ответното дружеството, свидетелят
работил по укрепване и обезопасяване на изкопа. Трябвало да се мине покрай
самия изкоп или ограда, за да се стигне до водомера. Нямало друг начин за
достигане до водомера, освен със стълба. Свидетелят обяснил на ищеца, че в
гараж наблизо имало стълба, с която можело да се стигне до водомера. Ищецът
отказал предложението за стълбата и решил да се мине покрай оградата, за да
стигне до водомера. Междувременно, другият работник към „ВиК“ бил извън обекта.
Ищецът извършил проверка на водомера и решил да прескочи изкопа, за да се върне
обратно. Той успял да прескочи изкопа, но тежестта на неговото тяло тръгнала
назад и той паднал в него. Свидетелят посочва, че на мястото, където ищецът е
решил да скочи е имало само пръст и не е било обезопасено.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото те са преки и първични информационни
източници. Противоречие в показанията на свидетелите Т. и Ч. се установи
единствено досежно обстоятелството предлагана ли е стълба на ищеца, с оглед
възможността му да осъществи проверка на водомера, намиращ се в изкопа. Съдът
дава вяра на показанията на св. Ч., доколкото се изясни, че същият е бил в
непосредствена близост до ищеца и лично е провел разговора с него. Св. Т. се е
намирал извън територията на обекта, поради което е бил в невъзможност да
възприеме ясно разговора между ищеца и св. Ч., включително и неговото
съдържание. Поради изложеното в частта, с която св. Т. заявява, че не е
предлагана стълба на ищеца, не се кредитира от съдебния състав.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материалноправни предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща
до неблагоприятни последици за ищеца – болки и
страдания, както и
разлика в полученото трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. същите да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник
или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост).
Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината ( в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя може
само да бъде намалена.
Фактът на настъпилото увреждане и че същото е настъпило при изпълнение на трудовите задължения на ищеца в
ответното дружество се установява по несъмнен начин от представените по делото
писмени доказателствени средства, а именно: Декларация за трудова злополука до
ТП на НОИ Пловдив; Протокол № **** г. и Разпореждане № ******** г. на ТП на НОИ
Пловдив, от което се установява, че процесната злополука, осъществена на ****
г., е призната за трудова. Относно характера на злополуката е постановено
разпореждане на административен орган – ТП на НОИ, в специално производство,
инициирано именно от ответника, като административният акт, с който
производството е приключило е подлежал на обжалване от страните по настоящето
производство и следователно по аргумент от чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд не
може да осъществява косвен контрол за материалната му законосъобразност. Още
повече, че декларацията за разследване на трудовата злополука, адресирана до ТП
на НОИ Пловдив изхожда от представител на ответното дружество, което по
съществото си представлява извънсъдебно признание на факта, че процесната
злополука се явява трудова. В допълнение към посоченото, от страна на
работодателя е изплатено и обезщетение за имуществени вреди, поради което
настоящият съдебен състав приема, че несъмнено ответникът е реализирал
поведение по признание на злополуката с ищец за трудова. В тази връзка,
неоснователно се явява наведеното възражение за липса на причинно-следствена
връзка между описаното в разпореждането за признаване на злополуката за трудова
и причинените неимуществени вреди на ищеца. От приобщената по делото
съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на реализираната
трудова злополука на ищеца е причинена гръбначномозъчна травма. Вещото лице е
категорнично, че болките и страданията, които е преживявал ищецът са с
изключително висок интензитет, доколкото е засегната част от човешкото тяло с
наличие на много нервни структури, установени са две оперативни намеси и дълъг
период на лечение със затруднение за самообслужване и нарушен хигиенен режим.
От изложеното следва, че
всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха
установени в настоящото производство, поради което бе установено, че работодателят
дължи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на работника,
вследствие на реализираната трудова злополука.
По отношение на обезщетението за
неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето и др., ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която насока са и
разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г.
В настоящия случай, към момента
на настъпване на трудовата злополука, ищецът
е бил в работоспособна възраст, без придружаващи заболявания. Както вече бе
посочено, причиненото травматично увреждане засяга тази част от човешкото тяло,
която е с наличие на най-много нервни структури, което е довело до изпитване на
болки и страдания от ищеца с висок интензитет. Същият е претърпял две операции,
всяка от тях е довела до временна неработоспособност на ищеца за дълъг период,
през който същият е бил в невъзможност да изпълнява дори ежедневните си
задължения. На същия е извършен разрез в областта на гръбначния стълб с дължина
близо 26 см., като първоначалните дни след операцията не е можел да обслужва
своя тоалет и да се храни нормално и самостоятелно. Причиненото травматично
увреждане дава отражения върху начина на живот на ищеца и към настоящия момент,
като вещото лице по допуснатата СМЕ пояснява, че и за в бъдеще ищецът следва да
търпи ограничения в своя начин на живот – следва да посещава рехабилитационни
мероприятия, да се провежда саниториално и балнолечение, да избягва извършване
на тежък физически труд и спортни занимания. Изложеното физическо състояние,
съчетано с преживените психически травми от ищеца, изразяващи се в чувство на
малоценност и безпомощност по време на възстановителния период, налагат извод, че претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 45 000 лева се явява обоснован в пълен размер.
Въпреки изложеното, съдът счита,
че работодателят установи своето възражение за проявена груба небрежност от
страна на работника – Е.В.. Същата се изразява в неполагане на дължимата грижа,
която се следва от човек, зает със съответната дейност при подобни условия -
при проявена от работника пълна липса на старание и внимание, и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност. Така, несъмнено по
делото се установи, че при извършената проверка ищецът е установил, че
водомерът се намира на труднодостъпно място ( висящ в дълбок изкоп ), но това е
предприел действия по неговото отчитане. Следва да се отбележи, че по делото се
установи, че самото установяване на обстоятелството, че водомерът се намира на
труднодостъпно място би било достатъчно, за да изпълни ищецът своето
задължение. В тази връзка, от т. 2 от приетата по делото инструкция за
безопасна работа на **** от отдел „****“ / т. 1, л. 189/ се установява, че
изрично е предписана забрана при наличие на изкопи, служителят да се движи и
стои в близост до ръба на изкопа. В случая, предвид позицията на водомера,
чиито показания е следвало да бъдат отчетени, то е бил явно за ищеца, че
достигането до него изисква преминаването в непосредствена близост до
необезопасен изкоп. Ищецът е предприел рисковани действия по достигане до самия
водомер, като се е движил по ръба на изкоп с дълбочина около четири метра. И
ако посоченото действие на ищеца не е довело до тежки последици, то не стои
така въпросът с неговото второ решение- за достигане от водомера до изхода на
обекта, а именно- да прескочи изкоп с диаметър два метра и половина. Нещо
повече- от показанията на св. Ч. се установява и че мястото към което ищецът е
скочил не е било с твърда основа, а е било пръст. Предвид това, то възможността
при приземяването след скока, да се загуби равновесие е много по – голяма. Посоченото
поведение на ищеца, освен, че противоречи на житейска логика, е в пълно
противоречие и с нормите ЗЗБУТ, в частност разпоредбата на чл. 33 от закона,
която предписва задължение на всеки работник да се грижи за своето здраве и
безопасност. Изложеното е констатирано и обективирано и в протокола за
разследване на злополуката като трудова, изготвен по реда на чл. 58 КСО, който
според нормата на ал. 6 от посочената разпоредба, е валиден до доказване на
противното. В тази връзка, съдът счита за напълно ирелевантно обстоятелство
дали на работника е предлагана стълба за извършване отчета на водомера. Със
своето поведение- предприемане на
действия по отчитане на водомера, при
видимото обстоятелство, че същият е на труднодостъпно място, и вземане на
решение за придвижване по ръба на необезопасен изкоп, и неговото прескачане,
ищецът не е положил дължимата грижа да запази своето здраве и безопасност,
която и най-небрежният човек, заемащ съответната длъжност, би положил.
От изложеното следва, че
работникът, проявявайки груба небрежност е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Поради тази причина съдът счита, че така определеното
обезщетение следва на основание чл. 201 ал.2 КТ да бъде редуцирано поради
допусната груба небрежност от страна на работника. Предвид множеството
нарушения при извършваната от него дейност, съдът счита, че обезщетението за
заплащане на неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, като на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 22 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Сумата се дължи от ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – ****
г., до окончателното изплащане на сумата ( във
връзка с момента, от които се дължи лихва- решение № 217/25.07.2013 г. по гр.
д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС).
По отношение на
обезщетението за имуществени вреди:
Съгласно задължителната за съдилищата в Република
България практика на ВКС, изразена в т. 2 на ППВС № 4/23.ХII.1968 г., при
определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител,
изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира
в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата
между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на
увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. Това
означава, че като база за сравнение следва да бъде взето не брутното, а нетното
трудово възнаграждение /в тази връзка-
Решение № 178 от 28.12.2010 г. по т.д. № 15/2010 г. на Върховен касационен съд/.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по допуснатата ССчЕ, се установи, че
възнаграждението, което е следвало да бъде изплатено на ищеца, ако не бе
настъпила временната неработоспособност, в нетен размер би възлизало на
10 558, 60 лева. Същевременно, същият е получил обезщетение за временна
неработоспособност с 1854,62 лева повече, отколкото би получил като трудово
възнаграждение, ако бе полагал труд. Изложеното обуславя извод за недължимост
на претендираното от ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди,
доколкото такива очевидно не са претърпени. Поради изложеното предявеният иск
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът счита за нужно да посочи и
следното: с отговора на исковата молба, ответното дружество е посочило, че
желае да бъде намалено обезщетението за имуществени вреди, като се съобрази и
обстоятелството, че на ищеца му е заплатена сума в размер от 8 018 лв. ( т. 1,
л. 55 гръб, абз. „последен ). Предвид факта, че искът за обезщетяване на
имуществените вреди следва да бъде отхвърлен изцяло поради обстоятелството, че
ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност, в размер по- голям
отколкото е нетното трудово възнаграждение, което би получил за периодите от ****
г. до 12.12.2018 г. и от 09.05.2019 г. до 12.09.2019 г., то не следва да се
приспада каквато и да било част от сумата от 8018 лв. с претенцията на ищеца за
имуществени вреди. При това положение, то съдът не счита и че сумата от 8 018
лв. следва да бъде съотнесена към претенцията за неимуществени вреди и
последната да бъде намалена с тази сума. В тази връзка, следва да се посочи, че
в случаите, при които е изплатена сума от страна на работодателя, то той сам
преценява по кое перо ще я насочи- към обезщетението за имуществени или към
това за неимуществени вреди. В конкретния случай, ответното дружество сочи, че
сумата от 8 018 лв. е заплатена на ищеца с цел да обезщетени претърпените от
него имуществени вреди и именно предвид това, се търси намаляване единствено на
обезщетението за претърпени имуществени вреди с посочената сума от 8 018 лв.
Съобразно това, със сумата от 8 018 лв. не може да бъде редуцирана претенцията
на ищеца за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са представени
доказателства за заплатени разноски в размер на 2000 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство от един адв. в настоящата
инстанция. Съразмерно на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата в размер на 959,75 лева
На ответника също следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Ответникът се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно,
доказателства за направени разноски от ответника са представени за сумата в
размер на 290 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, 150
лева – депозит за СМЕ, 40 лева – депозит за свидетели, като съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, на ответника следва да се присъди
сумата в общ размер от 150,86 лева.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата в размер на 900 лева, представляваща дължима
държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пловдив и 119,97 лева - разноски по
допуснатите СМЕ и ССчЕ съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.С.В., ЕГН: **********, по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 22 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, вследствие на
претърпяна трудова злополука на ****
г., установена с Разпореждане № **** г. на длъжностно лице при НОИ, ТП- Пловдив, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от
датата на увредата / **** г./ до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за разликата от 22 500 лева до пълния
претендиран размер от 45 000 лева, както
и иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, с който се претендира ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1887,20 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от **** г. до 12.12.2018
г. и за периода 09.05.2019 г. до 12.09.2019 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Е.С.В., ЕГН: **********, сума в
размер на 959,75 лева,
представляваща сторени разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.С.В.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер на 150,86 лева, представляваща сторени разноски
в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.6 ГПК сума в размер на 1019,97 лева в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд Пловдив, представляваща дължима държавна такса и депозити за
експертизи в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ