Решение по дело №453/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№  495

гр. С., 02 януари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на втори декември 2019 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 453 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът К.А.К. твърди, че на 20.10.2016 г. ответницата И.Г.К. в качеството ѝ на кредитополучател и ищецът в качеството на солидарен длъжник сключили договор за жилищен кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по силата на който кредиторът им предоставил кредит за съвместното закупуване на жилище - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............  по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. “О.” № ., вх. .,  ет.., ап. ., в размер на 30000 лв., който страните се съгласили да погасят на 240 месечни вноски в срок до 15.11.2036 г. Ищецът твърди, че заплатил самостоятелно следните суми по договора за кредит, а именно:

-на 19.11.2018 г. – сумата от 200 лв., представляваща вноска по кредита за м. ноември 2018 г.;

-на 14.01.2019 г. – сумата от 195 лв., представляваща вноска по кредита за м. декември 2018 г.;

-на 18.01.2019 г. – сумата от 240 лв., представляваща вноска по кредита за м. януари 2019 г., ведно с натрупана лихва за просрочие;

-на 18.02.2019 г. – сумата от 195 лв., представляваща вноска по кредита за м. февруари 2019 г.;

-на 19.03.2019 г. – сумата от 200 лв., представляваща вноска по кредита за м. март 2019 г.,

-на 25.04.2019 г. – сумата от 160 лв., представляваща вноска по кредита за м. април 2019 г.;

-на 23.05.2019 г. – сумата от 195 лв., представляваща вноска по кредита за м. май 2019 г.

Моли съда да осъди ответницата да му  възстанови сумата от 692,50 лв., представляващи половината от общия сбор на така заплатените суми заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда (за сумата от 415 лв. – от 01.04.2019 г., а за сумата от 277,50 лв. – от 06.06.2019 г.) до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата И.Г.К.  признава, че действително не е заплащала половината от вноските по сключения договор за кредит, конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба, като заявява, че не е сторила това поради убеждението си, че извършените от ищеца плащания компенсират наема, който той ѝ дължи за самостоятелното ползване на имота, за чието закупуване бил отпуснат процесния кредит. Счита, че разноските в съдебното производство следва да се възложат в тежест на ищеца, тъй като той не я е канил извънсъдебно да му заплати претендираната сума и с едноличното ползване на жилището ѝ е дал основание да счита, че отношенията им в тази насока са уредени. В съдебно заседание от 02.12.2019 г.  извършва плащане на задължението, предмет на съдебното производство, и изразява становище, че искът следва да се отхвърли като неоснователен.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От представен по делото договор за жилищен кредит от 20.10.2016 г. е видно, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД отпуснало на И.Г.К. в качеството ѝ на кредитополучател и на К.А.К. в качеството му на солидарен длъжник кредит за закупуването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.501.3270.1.34 в размер на 30000 лв., който страните се съгласили да погасят на 240 месечни вноски в срок до 15.11.2036 г., платими по конкретно посочена в договора банкова сметка ***. По делото са представени цитираните в исковата молба вносни бележки за направени общо 7 вноски по кредита на обща стойност 1385 лв., които плащания насрещната страна признава. Отговорността  пред банката на двамата длъжники по кредита е солидарна, а във вътрешните им отношения всеки следва да поеме половината от дълга, с оглед предназначението на кредита за закупуване на недвижим имот, придобит от длъжниците при равни права. Поради тези причини ответницата дължи възстановяване на половината от общата стойност на заплатените от съдъръжника вноска, а именно сумата от 692,50 лв.; същевременно искът за присъждане на тази сума следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като тя бе заплатена в брой на ищеца в съдебното заседание от 02.12.2019 г. ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на плащането.

Чл. 78, ал. 2 ГПК гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Позовавайки се на тази хипотеза ответницата е на мнение, че не дължи разноските по делото, тъй като ищецът не я е поканил да възстанови претендираната в настоящото производство сума, но тя признава задължението си и би платила доброволно, ако е била запозната с неговите претенции. Ищецът на свой ред твърди, че многократно е канил ответницата да извърши плащането и именно нейното бездействие го мотивирало да потърси правата си по съдебен ред. За установяване на неговите твърдения бе разпитана свидетелката К. Г., негова майка, която заяви, че в периода от м. март до м. май 2019 г. тя многократно присъствала на  предприетите от сина ѝ опити да убеди бившата си съпруга да му възстанови половината от вноските по кредита, предмет на исковата претенция, които не постигнали успех поради категоричния отказ на ответницата за изпълни доброволно задължението си. Разговорите между страните били проведени по телефона в присъствието на свидетелката, която чувала диалога помежду им, тъй като много често   телефонният апарат бил включен на високоговорител. Макар да възприела недвусмисления отказ на ответницата да възстанови половината от вноските по кредита, свидетелката не бе запозната с мотивите за отказа, като заяви, че чувала единствено как страните се карат и че ответницата не иска да плаща, но не и мотивите за отказа, които били въпрос на вътрешните им отношения („Не знам какви са ѝ мотивите да не иска да плаща, това е там помежду им. … Не съм чувала мотивите ѝ).

За опровергаване на твърденията на ищеца за отправени покани за плащане бе разпитан свидетеля Р. Г., настоящ съжител на ответницата, който изрази убеждението си, че бившият съпруг на съжителката му не е отправял покана за възстановяване на половината от вноските по платения кредит, тъй като тя не е му е съобщила за провеждането на  разговори с такова съдържание и за наличието на финансови претенции спрямо нея, въпреки че те като семейство споделят преживяванията и проблемите си и с общи усилия  обезпечават семейните си разходи.

При така събраните доказателства съдът възприема като основателна тезата на ответницата, че не е била поканена от бившия си съпруг да възстанови половината от стойността на погасителните вноски по кредита за месеците от ноември 2018 г. до май 2019 г. включително, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК същата не дължи разноски за съдебното производство, а последните следва да бъдат възложени върху ищцовата страна. Между страните не се спори, че през посочения период общото им жилище, закупено чрез средствата от предоставения кредит, се ползва еднолично от  ищеца, което в житейски план се явява основание за поемане на разходите по този имот, включително и по кредита по закупуването му, при положение че месечната вноска за погасяването му  съответства на евентуалния наем за идеалната част на другия съсобственик, какъвто стана ясно, че ищецът не е заплащал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г., че синът ѝ многократно отправял покани за доброволно възстановяване на процесната сума, тъй като се оказа, че тя е възприела  избирателно проведените в нейно присъствие телефонни разговори между страните, като е чула, че ответницата отказва да изпълни задължението си, но не е разбрала какви причини изтъква, за да обоснове това свое решение. Логично е отправянето на покана за плащане на половината от  погасителните вноски да провокира насрещна покана за плащане на наем за ползване на жилището, в каквато насока  са изразени и намеренията на ответницата още с отговора на исковата молба. Въпреки това ищецът не призна получаването на покана в подобен смисъл, което по косвен начин разкрива и собственото му бездействие за извънсъдебното уреждане на отношенията между страните, изразяващо се в неотправяне на покана до ответницата за доброволно изпълнение на задължение, с чието съществуване тя по всяка вероятност не е била запозната. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и отказът на ищеца да преговаря за споразумение по делото чрез прихващане на заплатени от ответницата погасителни вноски след м. май 2019 г., който на свой ред индицира липсата на стремеж за доброволно разрешаване на финансовите взаимоотношения между страните и въвеждането им като предмет на съдебни производства, въпреки липсата на спорни елементи, изискващи правната компетентност на съдебните органи. Поради тези причини искането на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски следва да се остави без уважение, а самият той следва да заплети на насрещната страна сторените от нея разходи по делото, изразяващи се в сумата от 600 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от К.А.К. с ЕГН ********** *** против И.Г.К. с ЕГН ********** ***№ 4 за заплащане на сумата от 692,50 лв., представляваща половината от общия сбор на заплатените от ищеца суми по договор за жилищен кредит от 20.10.2016 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по който ответницата е кредитополучател, а ищецът – солидарен длъжник, които суми са платени в периода от 19.11.2018 г. до 23.05.2019 г., заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда (за сумата от 415 лв. – от 01.04.2019 г., а за сумата от 277,50 лв. – от 06.06.2019 г.) до окончателното ѝ плащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на К.А.К. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Г.К. с ЕГН ********** ***№ 4 направените по делото разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/