Решение по дело №19/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260099
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20211500500019
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                            гр. Кюстендил, 05.05.2021 г.

 

                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря В. Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 19/2021 г. по описа на КнОС и  за да се произнесе взе предвид:

 

 

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14 чрез юрисконсулт Н.М.обжалва Решение № 260142/04.11.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 91 по описа за 2020 г. на същия съд, с което е оставена без уважение исковата претенция на дружеството против Б.М.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1282.34 лв., от която: 1209.48 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD****; 72.86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №1871/2019 г., като неоснователна и недоказана.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като основният довод е, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК в частта й  касаеща изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага този текст. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявения срещу Б.Б. иск. Алтернативно, в случай, че въззивната инстанция споделя извода на КнРС за недействителност на процесния договр, то моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска до размера на чистата стойност на кредит, съобразно чл. 23 от ЗПК, твърдейки, че исковата сума е получена по договор и с обявяването му за нищожен не отпада дължимостта й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от  особения представител на ответника Б.М.Б., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание особеният представител на въззиваемия Б. оспорва въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на решението на районен съд.

Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу  подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване  и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред районен съд  са  били  предявени от БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България против Б.М.Б. по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК искови претенции  за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1282.34 лв., от която: 1209.48 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-****; 72.86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №1871/2019 г. на КнРС.

 Районен съд е отхвърлил исковите претенции, приемайки, че при преценката на действителността на договора за потребителски кредит не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора предвиден в чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно не по- малък от 12, поради което е приел, че сключеният договор е недействителен. Приел е също така, че доколкото договорът е недействителен, съдът не може да признае дължимостта на главницата, тъй като  процесните суми се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед на действителен договор за кредит, а не на основание чл.23 ЗПК като дадено по недействително правоотношение. Отделно от това е приел,  че инкорпорирания в договора погасителен план, относим към сумата, дължима посредством усвояването на кредитния лимит чрез покупка на стоки на изплащане, не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, поради, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност.

Окръжен съд намира за установено следното:

Между страните е бил сключен Договор  № CARD-*** г., за отпускане на револвиращ  потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит  в размер на ***лв. От тази сума е извършено усвояване чрез функционалността „покупка на изплащане“ на стоки на обща стойност 562.90 лв. В параметрите на договора е посочено, че първоначалната вноска е в размер на 100 лв., месечната погасителна вноска е 90.05 лв.; броят на погасителни вноски е 6, обща стойност на плащанията е 640.30 лв., годишният процент на разходите е 34.62 %, лихвеният процент е 30.10% . В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Приложен е Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-***** с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат Б.М.Б. като кредитополучател на кредита за покупка на стоки на изплащане съгласно Общи условия на застраховка "Закрила на плащанията Плюс". В сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица.

От съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, задълженията на ответника към ищеца възлизат на сума в размер на 1209.48 лв. (усвоен кредитен лимит) и 77,94 лв. – законна лихва за забава.

По силата на чл. 17 от договора вземането на ищеца е  станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е спрял плащанията по кредита. В тази връзка е приложена покана от 12.02.2019 г., получена лично от ответника.

 В настоящия случай предмет на делото са вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит. Този договор  е уреден в Закона за потребителския кредит, като по отношение на неговата форма и съдържание законът въвежда императивни изисквания - чл.10- чл.12 от ЗПК. В  чл.10, ал.1 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е формален като писмената форма е условие за действителност. В този текст от закона е установено изискване и за размера на шрифта на договора – не по малък от 12. В обжалваното решение районен съд е приел, че договорът е недействителен, тъй като не е спазено законовото изискване за шрифт- при съставянето му е използван шрифт с размер 11, а по отношение на приложените към договора сертификат и общи условия- шрифт 10.

Основният довод във въззивната жалба е, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК в частта й  касаеща изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага този текст на закона. В тази връзка следва да се посочи следното

С пар. 2 от ДР на ЗПК са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. С тази директива се цели сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит и установяването на правила за тях на общностно равнище. В чл.10 от същата се съдържат изисквания относно формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит, като действително не е предвидено изискване за размера на шрифта на договора. Следва да се вземе предвид обаче, че директивите дават общите насоки при хармонизиране на националното законодателство на държавите- членки с европейското законодателство. Всяка държава -членка сама може да преценява как ще изпълни тези насоки и с какви конкретни средства. Българският законодател е въвел в ЗПК по-висок стандарт на защита на потребителя, предвиждайки специални технически изисквания към писмената форма на договорите за кредит, което не е забранено от директивата и съответства на нейните цели, а именно защитата на потребителя. С оглед на посоченото съдът приема, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК  не е в противоречие с изискванията на Директива 2008/48/ЕО, поради което този довод е неоснователен.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се присъжда чистата стойност на кредит, съобразно чл. 23 от ЗПК, тъй като, както районен съд правилно е приел, претенциите на ищцовото дружество произтичат от договора за потребителски кредит и са на договорно основание, а разпоредбата на чл. 23 от ЗПК която е аналогична на чл.34 от ЗЗД,  се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, поради което  произнасянето от съда по чл. 23 от ЗПК би било по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт  (Решение № 428 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г., IV г. о., ГК ).

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед на горното Кюстендилският окръжен съд

 

            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260142/04.11.2020 г. постановено по гр. д. № 91/2020 г. по описа на Кюстендилския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.