МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №51/13.06.2011 Г. ПО НОХД №286/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият Ф.С.М. е предаден на съд затова, че на
31.03.2002 г. край с. К., област Ш., като се сговорил предварително с лицето М.
И. С. и използвайки техническо средство /лозарски ножици/ отнел от владението на съответното лице /в
случая свид. Х.Т.Х./ следните чужди движими вещи: 7
бр. медни въжета /многожични проводници/ с дължина 250 см. и диам. 1 см., 8 бр. медни въжета /многожични проводници/ с
дължина 150 см. и диам. 1 см. и 2 бр. медни въжета
/многожични проводници/ с дължина 100см. и диаметър 1 см., оставени без
постоянен надзор, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като сумарната стойност на предмета на посегателството възлиза на
141,75 лв. – престъпление по чл.195, ал.1, т. 2, т.4, пр.2-во
и т. 5 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимият
се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази всички доказателства по
делото, събрани на досъдебното производство, както и
направените от подсъдимия признания, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Ф.С.М.
и свидетелят М. И. С. *** и към този момент свидетелят бил непълнолетен. Спрямо
последния наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Подсъдимият и свидетелят добре се познавали.
На 31.03.2002
г., в с. К., обл. Ш. М. и С. се сговорили
предварително да извършат кражба на кабели. Те решили да вземат със себе си при
това деяние и малолетния тогава свидетел Сашо С.М. /брат на подсъдимия Ф.С.М./.
Така всички с носените от тях найлонова торбичка и 2 бр. лозарски ножици се
придвижили до намиращата се недалеч от с. К. железопътна линия В. – С.. Трасето
на същата не се охранявало, а задълженията на дежурния механик при близката ж.
п. гара К. /към този момент това бил свидетеля Х.Т.Х./, били свързани само с
техническото обслужване на прилежащата кабелна мрежа. С общи усилия, както и с
помощта на гореспоменатите лозарски ножици подсъдимият М. и свидетеля С.
отрязали от разположените край ж. п. линията кабели, собственост на държавното
предприятие „Електрическа секция” – гр. Г., 7 бр. медни въжета /многожични
проводници/ с дължина 250 см. и диам. 1 см., 8 бр.
медни въжета /многожични проводници/ с дължина 150 см. и диам.
1 см. и 2 бр. медни въжета /многожични проводници/ с дължина 100 см. и диаметър
1 см. Взетите по този начин проводници след това те обгорили, като по този
начин премахнали изолацията на проводниците. Веднага след това, подсъдимият М.
и свидетелят С. поставили отнетите по описания начин вещи в горепосочената
торбичка и ги отнесли в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ
се в гр. К.. В пункта изкупчик бил свидетелят М.П.А.
и момента, в който подсъдимият и свидетелят С. пристигнали в пункта, там отишъл
и свидетеля Х.. Последният забелязал носените от подсъдимия и приятеля му
кабели и се усъмнил, че това са именно откраднатите от ж.п. линията проводници.
Когато свидетелят А. попитал пред Х. от къде са проводниците, двамата
извършители грабнали торбата си и избягали. По-късно те отнесли проводниците в
пункт за изкупуване на метали в гр. Нови пазар и том ги продали на изкупчика свидетелката С.М.Х., ва
която казали, че това са отпадъци, изхвърлени от някакъв завод. Впоследствие,
след сигнал до полицията от страна на свидетеля Х., деянието на двамата
извършители било разкрито.
По делото е
била назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи, че стойността на
отнетите от „Електрическа секция” – гр. Г. пронодници,
възлиза на сумата общо от 141,75 лева
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Х.Т.Х., М.п.А., С.М.Х., М. И. С., М.А.М. и Ч.Б.Б., от заключението
по назначената оценителна експертиза, от приложения по делото протокол
01/01.04.2002 г., а и от признанията, направени от страна на подсъдимия. От
анализа на събрания доказателствен материал се установява, че на 31.03.2002 г.
подсъдимият е отнел от владението на съответното лице /в случая свидетеля Х.Т.Х.
– дежурен механик към ж. п. гара К./,
без негово съгласие, горепосочените чужди движими вещи, собственост на
„Електрическа секция” – гр. Г. с намерение противозаконно да ги присвои. За
осъществяването на деянието подсъдимият е използувал техническо средство –
горепосочените лозарски ножици, което несъмнено е спомогнало и улеснило
отнемането на проводниците. Намерението са своене не
вещите от страна на подсъдимия също е безспорно. Видно е, че веднага след
деянието той се е разпоредил с тях в собствен интерес. Безспорно е също така,
че вещите, предмет на престъпното посегателство са били без постоянен надзор,
тъй като трасето на железопътното линия не се е охранявало. Несъмнено е и че
деянието е осъществено от М. при условията на предварителен сговор със
свидетеля С.. Двамата извършители се срещнали предварително, заедно взели
решение за извършване на деянието, а и набавили средствата за това. Предвид
наличието и на квалифициращите обстоятелства използуване на техническо средство
и отнемане на вещи, оставане без постоянен надзор, случаят не може да се
окачестви като маловажен. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си си, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните му последици. С това
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставите на
престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Ф.С.М., той е осъждан
три пъти, преди настоящата присъда. Последните му две осъждания са с присъди по
НОХД №938/2001 г. на НпРС и по НОХД №15/2003 г. на
Военен съд – гр. С.. Но тези присъди са влезнали в законна сила след датата на
настоящото деяние на подсъдимия /първата от тях е влязла в законна сила на
18.05.2002 г., а втората на 04.06.2003 г./ Първото осъждане, обаче на
подсъдимия е с присъда по НОХД №150/1998 г. на НпРС, с която му е наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено
условно с изпитателен срок от три година, за извършено престъпление по чл.198,
ал.1 от НК. По мнение на съда настоящото деяние на М. е извършено при условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Действително към датата на настоящото деяние подсъдимият е бил реабилитиран по
осъждането по НОХД №150/2008 г. на НпРС, тъй като изпитателният срок на
наказанието е изтекъл на 19.11.2000 г. В случая обаче не е изтекъл срокът по
чл.30, ал.1 от НК, която предвижда петгодишен срок за приложение на
разпоредбите за деянията, извършени при условията на опасен рецидив и повторност, като изрично е предвидено, че реабилитацията в
този срок не изключва квалификацията на деянията като повторни или извършени
при опасен рецидив. Доколкото обаче, повдигнатото спрямо подсъдимия М. с
обвинителния акт по делото обвинение не носи квалификация на деянието като
повторно, то и съдът не може да приложи този по-тежък състав на престъплението
кражба.
Предвид
гореизложените обстоятелства и като установи, че повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия се доказва напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен
материал, както и от направените от подсъдимия признания, съдът призна Ф.С. М.
за виновен в извършването на престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото
по реда на съкратеното съдебно следствие следва да оредели наказанието на
подсъдимия при условията на чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Тази разпоредба обаче до момента е претърпяла изменения.
Понастоящем действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК предвижда, че в
процедурата по съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК и намалява определеното наказание с една трета. Предишната
редакция на разпоредбата /обн. ДВ бр.27/2009/
предвижда, че в тези случаи съдът не може да наложи най-тежкото по вид
наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи
определя наказанието при условията на чл.55 от НК В съответствие с разпоредбата
на чл.2, ал.2 от НК съдът следва да приложи по-благоприятния за подсъдимия
закон и очевидно в случая това е старата разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК,
изискваща задължително приложение на чл.55 от НК, а в случая конкретно на
правилата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Определайки при
тези условия наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност
на извършеното от М. – то представлява тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93, т.7 от НК. Предишното осъждане на подсъдимия по НОХД №150/1998 г. на НпРС в случая следва да бъде отчетено като отегчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство, тъй като въз основа на него не е приложен
по-тежко квалифициран състав на престъплението кражба. Като смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства съдът прие изразеното от подсъдимия съжаление за
стореното, което от негова страна е проява на критичност към деянието му. Като
смекчаващо прие и обстоятелството, че подсъдимият е в тежко материално
положение – безработен, не реализира доходи, няма имущество, от което да
издържа. Също така е видно и, че стойността на отнетите от него вещи е
неголяма. Като смекчаващо вината му обстоятелство следва да се отчете и
значителния период от време, изминал от осъществяване на престъпното деяние до
постановяване на присъдата за него. Преценяйки всички
гореизложени обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия на основание
чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 и чл.58а /ред. ДВ бр.27/2009 г., във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването
на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИ, тъй като счете, че
са налице всички предпоставки за приложението института на условното осъждане и
най-вече като съобрази, че за поправянето на осъдения не е необходимо той да
изтърпи ефективно наказанието си.
Подсъдимият бе
осъден да заплати и направените по делото разноски от 30 лв. от които 15 лв. по
сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и 15 лв. по сметка на НпРС.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
04.07.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: