Мотиви към
присъда по НОХЛ N 3474/2014 г. по описа
на ПРС, V н.с.
Районна прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала
обвинение против подсъдимия Д.С.Д. за извършено престъпление чл.209 ал.1 от НК,
за това, че на 28.06.2012 г. в гр. Пловдив е възбудил заблуждение у Д.И.Ч. ***,
с цел да набави за себе си имотна облага и с това е причинил другиму - на Д.И.Ч.
*** имотна вреда в размер на 10 000 лв.
В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа
обвинението с тази правна квалификация. По отношение на индивидуализиране на
наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода две години при условията на чл.54 от НК и се приложи чл.66 ал.1 от НК
като се определи изпитателен срок от 4 години.
ГРАЖДАНСКИЯТ ищец Д.Ч. желае да бъде уважен изцяло
приетият за разглеждане граждански иск в размер на сумата по обвинението - 10
000 лева настъпили имуществени щети, вследствие извършеното от подсъдимия
престъпление измама.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен. Производството
протече по реда на чл.370 вр. чл.371 т.2 от НПК, като в съдебно заседание Д.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тях. Пледира за минимално
наказание, представляван от защитника му адв.В.А. от АК Хасково. Счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде под една година, а изпитателния
срок -минималния от 3 години.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ДЕЯНИЕ:
Подсъдимият Д.С.Д. е роден на ***
***, обл. ***, *** е, български гражданин, със средно образование, безработен
понастоящем, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Свид. Д.Ч. и съпругата му, свид. М.Ч. в края на 2011
г. решили да си построят сглобяема къща в землището на с. Дедево, обл. Пловдив.
За целта Ч. се снабдил и със съответните строителни книжа. Ч. разгледал
различни оферти от строителни фирми в интернет пространството, и се спрял на
дружество „КОМФОРТ 2000 БГ" ООД /впоследствие ЕООД/. Свид. Ч. позвънил на
посочения в сайта номер на мобилен телефон, като на повикването му отговорило
лице, което се представило за Е.И.- управител на фирмата. При обаждането, Ч.
заявил интереса си [за строеж на сглобяема къща, при което отсрещната страна го
препратила към подсъдимия Д., като Ч. разбрал, че той е съдружник в „КОМФОРТ
2000 БГ" ООД. В действителност, свид. Е.И. познавал Д. отскоро, а
последният не бил съдружник в „КОМФОРТ 2000 БГ" ООД. Постр. Ч. се свързал
с поде. Д. по телефона и със съзнанието, че дискутира със съдружник в „КОМФОРТ
2000 БГ" ООД и му обяснил че желае изграждане на сглобяема къща за лично
ползване в землището на с. Дедево, обл. Пловдив. Двамата си уговорили среща, на
която да дискутират конкретни параметри на сделката. На срещата подсъдимият
предложил много изгодни условия за изграждане на сглобяема къща, които силно
заинтригували свид. Ч.. На 28.06.2012 г. Ч. и Д. се срещнали в гр. Пловдив. На
тази среща Д. се държал много професионално, дискутирал детайли, свързани със
сложността на терена, със строително-монтажните работи по изграждането на
строежа. Провел в присъствието на свид. Ч. разговор по телефона, на който
обсъждал предаването на голям строителен обект в Шабла, който разговор
допълнително затвърдил у свид. Ч. впечатлението, че ще работи със сериозен
строителен предприемач. За да мотивира окончателно пострадалия, подсъдимият
предложил цена на сделката, близо два пъти по- ниска от пазарната цена за
подобни проекти. Двамата се разбрали за сумата от 20 000 лв., която включвала
стойността на строително-монтажните работи плюс калкулираната търговска
печалба.
На същата дата, 28.06.2012 г. в гр. Пловдив бил
подписан и писмен договор, за извършване на посочената строителна дейност. От
общата стойност следвало свид.Ч. да заплати авансово капаро от 10 000 лева.
Останалата част от парите следвало да се заплати при реализиране на проекта.
Договорът бил подписан от Д. в качеството на представител на „ДАВОС ТД"
ООД, което обстоятелство първоначално учудило Ч., тъй като последния бил
останал с убеждението, че договаря с представител на „КОМФОРТ 2000 БГ"
ЕООД, дружеството, чиито оферти бил разглеждал в интернет. Д.Д. обаче го
успокоил, че за него нямало значение, с коя фирма се подписва, а „ДАВОС
ТД" ООД била друга негова фирма, от чието име сключвал сделките.
Всъщност подсъдимият нямал никакво намерение да
изпълни задълженията си по договора. Той нямал и възможност да осъществи
строителния обект - не притежавал строителна техника и работници. „ДАВОС
ТД" ООД съществувало като правен субект, но представлявало празно от
активи дружество, което не извършвало реална търговска дейност. Свид. Ч. от
своя страна, в резултат на активните действия на Д., действайки с твърдото
убеждение, че договаря с надежден търговски партньор се разпоредил със сумата
рт 10 000 /десет хиляди лева/, негова собственост, която на 28.06.2012 г., при
подписването на договора, предал лично на подсъдимия като капаро. Д. взел
парите, а за документиране на разхода била съставена и разписка.
След като получил сумата от 10 000 лв., подсъдимият Д.
извършил, с нает от него багер на територията на строителния обект в рамките на
2-3 часа единствено изкопни работи за очертаване на фундамента на сградата.
След това започнал да бездейства като се оправдавал, че не може да намери
доставчици на бетон и работници. Въпреки, че не било негово задължение по
сключения договор, постр. Ч., се опитвал да съдейства на подсъдимия в
намирането на подизпълнители, но Д. отклонявал офертите, под претекст, че са
много скъпи. Впоследствие спрял да отговаря и на мобилните си телефони и
преустановил всякакви контакти с възложителя Ч.. До настоящия момент същият не е
извършил строежа, нито е върнал даденото капаро от 10 000 лева на пострадалия.
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от писмените доказателства, събрани на досъдебното и съдебно
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, вкл. протоколи по извършени процесуално-следствени
действия, протоколи по извършени разпити на свидетелите по делото Д.И.Ч., М.Г.Ч.,
Е.Д. И., Т. В. Н. ,Д.В.
Д., Т.М.П. и Г.Г.Ш., от характеристична справка,
справка съдимост, извадки от фирмено досие, справки ГРАО и АИС БДС, строителни
книжа, договори, разписка за дадена сума от 10 000 лв. Изготвено е и заключение
на в.л. К.И. за реалната пазарна стойност на строителния обект, което не е
пряко свързано с обвинението.
Свидетелските показания на
всички свидетели са в логическа последователност, непротиворечиви помежду си,
обективни, и в съвкупност с писмените доказателства, водят на безспорна
установеност на гореизложената фактическа обстановка.
Всеки свидетел пресъздава по
делото обективно фактите, така както ги е възприел съобразно субективните си
възможности и касаещи отделните елементи от деянието по правната квалификация
на престъплението, за което подс.Д.Д. е предаден на съд:
Пострадалия Ч. и съпругата му М.Ч. - относно
предприетите постъпки по изграждане на сглобяемата къща, общуването и
договорките се подсъдимия, мотивирането йм от негова страна да бъде избран като
изпълнител на проекта, дадените пари в размер на 10 000лв. и неизпълнената
договореност, за което са били въведени в заблуждение, че подсъдимият е
надежден строителен предприемач. Свид.Е.И. като управител на Комфорт 2000 БГ
ЕООД заявява, че подсъдимият не е бил назначаван на работа в дружеството, знаел,
че се занимава със строителни проекти, но единствено от проведени със самия
подсъдим разговори, който иначе бил технически подготвен със знания в областта,
поради което и по времето, когато свързал пострадалия с него били в добри
отношения и работели в един офис. Показанията на свид.Т.Н., също работеща в
Комфорт 2000 БГ ЕООД са в унисон с изложеното от свид.И., имали намерение да
станат съдружници с подсъдимия, но това не се осъществило. Свид.Д.Д. пресъздава
ситуация, подобна на процесната, в която той също се счита измамен от
подсъдимия относно доставка и монтаж на 2 бр. бунгала. Свид.Т.П. като
съсобственик на дялове в ДАВОС ТД ООД *** заявява в разпита си, че фирмата не
развива никаква дейност, от 2010 година не се бил виждал с подсъдимия.
Относно липсата на изпълнение на поетото задължение от изпълнителя по
договора свид.Г.Ш. разказва, че пострадалият го е наел да отлива фундамента на
сглобяемата къща в с.Дедево, което следвало да бъде заплатено от строителя, но
последният отказал услугата и така обектът не бил реализиран.
При така установената по
категоричен и безспорен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка съдът направи изводът от правна страна, че предаденото на съд лице е
извършил следното
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ:
Подсъдимият е извършил
престъплението по чл.209 ал. 1 от НК. ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА - на 28.06.2012 г. в гр.
Пловдив е възбудил заблуждение у Д.И.Ч. ***, с цел да набави за себе си имотна
облага и с това е причинил другиму - на Д.И.Ч. *** имотна вреда в размер на 10
000 лв.
Налице е възбуждане на заблуждение у свид.Ч., което е
довършено на 28/06/2012г., защото тогава са били платени инкриминираните 10 000
лв. на подсъдимия и тогава именно е сключен договора за извършване на
строителството на сглобяемата къща. Същевременно подсъдимият използвайки
дружество, в което участва, но не развива търговска дейност, от една страна, а
от друга техническите си познания по СМР е възбудил убеждението, че договорът
ще бъде изпълнен. Касае се за заблуждение, а не за истинско намерение на
изпълнителя по договора да спази задълженията си по него. Този извод се
подкрепя от направените уговорки за строителството, изложените аргументирани
разговори и проведени такива с мним възложител за друг строителен обект.
Впоследствие подсъдимият не е предприел почти никакви действия за реализиране
на проекта, като след получаване на капарото от 10 000 лева се дезинтересирал и
впоследствие „покрил".
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА, престъплението подсъдимият е
извършил при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Налице е
специалната користна цел, която предвижда закона за това деяние, като
подсъдимият е въвел в заблуждение пострадалия., който е предприел разпореждане
със съответните материални блага, при което е било налице неправомерното им
разместване в чужд патримониум с цел обогатяване на извършителя /набавяне на
имотна облага/. Такава и реално е настъпила -престъплението е довършено.
Субективната насоченост в търсеното намерение на дееца да придобие средствата
заблуждавайки пострадалия, че ще изпълни задълженията си по договор за СМР, се
извежда именно от действията на виновното лице от въведеното заблуждение. В
случая постигнатата облигационна сделка - сключването на договор за изработка
не елиминира извършеното престъпление, именно защото и от обективна и от
субективна страна са изпълнени всички елементи от квалификацията на чл.209 ал.1
от НК.
НАКАЗАНИЕ :
При индивидуализиране на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Д.Д. и след преценка на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието, и след
като съобрази смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира
следното:
За престъплението по чл.209 ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Наказанието следва да е близо, но под средния размер /
3 год. и 6 мес/, и се определи и наложи в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода /30 месеца/ при условията на чл.54 от НК, за което се взеха
предвид наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства -
младата възраст, чистото съдебно минало, добри характеристични данни към
момента на деянието и също към онзи момент липса на други противообществени
прояви. От друга страна, съставът на съда взе предвид обществената опасност на
деянието, която не е ниска, както и размерът на причинената щета от 10 000
лева. По силата на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58а ал.1 от НК
наказанието лишаване от свобода следва да се намали с 1/3, предвид протеклата
диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
При това положение наказанието, което следва подсъдимият да изтърпи е ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода /24 месеца/.
Следва на основание чл. 66 ал. 1 от НК да се отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, тъй като подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода, а и за осъществяване целите по чл.36 от НК не е
наложително наказанието той да изтърпи реално. Следва изпитателният срок да е
от четири години, който ще започне да тече от влизане на присъдата в сила.
Именно този срок съдът счита, че е съответен на обстоятелствата по делото и ще
спомогне адекватно за реализиране на превантивния ефект на самия институт на
чл.66 от НК.
На съдебното производство е
конституиран като граждански ищец пострадалия Д.И.Ч. и е приет за съвместно
разглеждане предявеният от него граждански иск до размера на обвинението - в
размер на 10 000 лева причинени от подсъдимия имуществени щети. Предвид
становището на съда за вината на подсъдимия и извършеното от него престъпление
от общ характер по чл.209 ал.1 от НК - измама, искът се явява доказан по
основание и размер, тъй като в хода на производството се установи, че
действителната имуществена щета, настъпила за ищеца е в размера по обвинението
-десет хиляди лева. Следва с присъдата поде. Д.С.Д. да бъде осъден да заплати
на гражданския ищец Д.И.Ч. тази сума, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие извършеното от подсъдимия престъпление, което се
явява и непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.189 от НПК следва
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия С.И. направените по делото разноски в
размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ за СОЕ, направени на досъдебното
производство, по сметка на ОД на МВР Пловдив, както и по сметка на ПРС в полза
на ВСС - държавна такса в размер на 400 /четиристотин/ лева за уважения
граждански иск.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС