№ 485
гр. Варна, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниАтанаска И. И.
заседатели:Красимира Стелиянова Хинева
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20223100200197 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Т. ИЛ. Д., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично
и с адв. Н.Б. от АК - София, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Гражданските ищци:
Кооперация "ИЗТОК" гр. Шабла, редовно призовани, представлява се от В.М. и
адв. Д., надлежно упълномощен и приет от преди.
ЕТ "ДЕЛИШЕС - П.А.", редовно призовани, представляват се от П.А., както и адв.
Н. и адв. Георгиева, надлежно упълномощени и приети от преди.
"ОВЕЧ АГРО" ЕООД, редовно призовани, представляват се от адв. С.П., надлежно
упълномощен и приет от преди.
Професионална гимназия по селско стопанство "ЗЕМЯ" - гр. Провадия, редовно
призовани, представляват се от В.С..
Гражданските ищци и частни обвинители:
ПЛ. Я. П., редовно уведомена, явява се лично и с адв. Н. и адв. Георгиева, редовно
упълномощена и приета от преди.
Й.Д. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява,
представляват се от адв. Н. и адв. Георгиева, надлежно упълномощени и приети от преди.
1
Свидетелите:
Н. Н. СТ., нередовно призован, не се явява. По сведение на майката същият е в
чужбина. Видно от изготвена справка за задграничните пътувания за лицето има
регистрирано излизане от пределите на страната на 16.03.2020 г. и няма регистрирано
влизане.
Я. В. АТ., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично.
М. ИВ. СТ., уведомена, явява се лично.
СТ. Р. СТ., редовно призован, не се явява.
Д. Й. Д., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.
Ж. ИЛ. Ж., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.
В. Л. М., редовно призован, явява се лично.
В. Т. СТ., редовно призована, явява се лично.
П. АТ. Т., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.
ПЛ. Я. П., редовно призована, явява се лично.
Н. Д. Б., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Георгиева: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Гр. ищец В.С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по даване ход на делото в днешното
съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:
Свидетелката Я. В. АТ. – на *** години, ГЕН **********, неосъждана, българска
гражданка, без родство със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
В залата в 09:50 часа влизат свидетелите Д.Д. и Й.Д..
Свидетелката М. ИВ. СТ. – на *** години, ЕГН **********, неосъждана,
2
българска гражданка, без родство със страните, предупредена за наказателната отговорност
по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелят Д. Й. Д. – на * години, ЕГН **********, неосъждан, български
гражданин, син на гражданския ищец Й.Д. С., предупреден за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелят Ж. ИЛ. Ж. – на * години, ЕГН **********, неосъждан, български
гражданин, без родство със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелят В. Л. М. – на * години, ЕГН **********, неосъждан, български
гражданин, без родство със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелката В. Т. СТ. – на * години, ЕГН **********, неосъждана, българска
гражданка, без родство със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелят П. АТ. Т. – на * години, ЕГН ***, неосъждан, български гражданин,
без родство със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелката ПЛ. Я. П. – на * години, ЕГН **********, неосъждана, българска
гражданка, без родство със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелката Н. Д. Б. – на *** години, ЕГН **********, неосъждана, българска
гражданка, без родство със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
На основание чл.273 от НПК свидетелите Я.А., М.С., Д.Д. и Н.Б. се отстраняват от
съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от НПК и
искания в тази насока не постъпиха.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ докладва постъпили по служебен път 2 броя актове за смърт по отношение на
свидетелите А.А. и М.К.; получено Решение от 04.08.2015 г. на Арбитражен съд – Варна по
Арбитражно дело № 256/2015 г.; както и молба от адв. Б., с която изразява становище по
приетия за съвместно разглеждане граждански иск от Кооперация „Изток“ – гр. Шабла, че
не може да се приема за съвместно разглеждане в съдебното наказателно производство
граждански иск, когато е предявен по реда на ГПК и моли съда да отмени определението си
в частта, с която е конституирана кооперацията като граждански ищец.
Прокурорът: Моля да приемете докладваните документи, а молбата на защитата да
оставите без уважение. Запозната съм с текста на арбитражното решение и видно от същото
е, че се е водил граждански процес пред този съд между различни страни, като ответник по
3
него е бил „Тинком Инвест“ ЕООД. Вярно е, че е бил конституиран и самият Т.Д., но
спрямо него е било прекратено производството, като имаме различни страни от една страна.
Второ – имаме различно правно основание. Там имаме неизпълнение на договорно
задължение, докато тук гражданският иск на Кооперация „Изток“ – гр. Шабла е предявен
срещу подсъдимия Д. и правното основание тук е деликт, а не договор. Именно за това
смятам, че абсолютно редовен и допустим е иска, приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство. Именно за това моля да оставите без уважение така
направената молба.
Адв. П.: Присъединявам се изцяло към становището на прокурора.
Адв. Н.: Моля да оставите молбата на адв. Б. без уважение като неоснователна. Изцяло се
присъединявам към становището на представителя на Варненска окръжна прокуратура. Да
се приемат докладваните документи от съда.
Адв. Георгиева: Аз също считам, че молбата е неоснователна и не са налице
предпоставките за ревизиране на протоколното определение.
Адв. Д.: Присъединявам се изцяло към становището на прокурора.
Гр. ищец В.С.: Присъединявам се към становището на прокурора.
Адв. Б.: Поддържам становището си, подробно изложено в молбата и считам, че е налице
осъдителен диспозитив, като претенцията на Кооперация „Изток“ – гр. Шабла е видно от
решението на Арбитражния съд е удовлетворена. Моля за определение в смисъла, в който е
молбата.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, като се запозна с постъпилата молба от адв. Б. -
защитник на подсъдимия Д., за отмяна на протоколно определение по настоящото
наказателно производство от 29.04.2022 г. в частта му, с която Кооперация „Изток“ – гр.
Шабла е конституирана като граждански ищец и като изслуша становището на страните
намира, че молбата е неоснователна.
Страните, които участват в настоящото производство са били конституирани като такива по
НОХД № 1367/2018 г. на ОС - Варна. Предвид връщане на делото от ВКС на РБ с посочено
конкретно процесуално нарушение съдът отново е насрочил разпоредително заседание, в
което е преповторил конституирането на страните в процеса, с оглед недопускане на
нарушение на техните процесуални права.
На следващо място произнасянето по гражданския иск и дали той да бъде приет или не за
съвместно разглеждане се провежда единствено в разпоредителното заседание, което
съответно приключи на 29.04.2022 г. След това заседание съдът няма процесуална
компетенция и правомощие да отменя протоколно определение в частта, с която е
конституирал страна в процеса. В случай, че не се намерят основания за уважаване на
гражданския иск, то съдът оттук нататък ще се произнесе в края на процеса, а именно с
произнасяне на присъдата.
На трето място, както правилно отбеляза прокуратурата решението на Арбитражния съд
4
касае юридическото лице „Тинком Инвест“ ЕООД, докато в един наказателен процес, с
оглед разпоредбата на закона, че наказателната отговорност е лична, претенциите на
ощетените лица са насочени срещу физическото лице, срещу което е внесен обвинителния
акт.
Съдът отново повтаря, в случай че не се съберат доказателства да бъде уважен един
граждански иск или отпаднат основанията за това, съдът ще се произнесе единствено с
присъдата си, като не пречи в хода на съдебното следствие да събере доказателства дали е
образувано изпълнително дело срещу „Тинком Инвест“ ЕООД, има ли събрани суми,
обезщетяващи претенциите на Кооперация „Изток“ – гр. Шабла, като това отново ще бъде
обсъдено при произнасяне на присъдата.
Отделно от това съдът намира, че докладваните писмени доказателства, а именно
решението на Арбитражния съд – Варна и 2 броя акт за смърт следва да бъдат приобщени
като доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на определението, с което Кооперация
„Изток“ – гр. Шабла е конституирана като граждански ищец по делото.
ПРИОБЩАВА доказателства по делото 2 бр. акт за смърт по отношение на А. В. А. и М. Л.
К., както и Решение от 04.08.2015 г. по Арбитражно дело № 256/2015 г. на Арбитражен съд
– Варна.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от НПК, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора и гражданските
ищци да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.
Прокурорът: Поддържам фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Подробно съм описала всеки един факт от значение за доказване на съставомерността на
деянието от обективна и от субективна страна.
Адв. Д.: Поддържам гражданския иск във вида, в който е предявен.
Адв. П.: Поддържам гражданския иск във вида, в който е предявен.
Адв. Н.: Поддържам гражданските искове във вида, в който е предявен, както и
обвинението във вида, в който е повдигнато.
Адв. С.: Поддържам гражданските искове във вида, в който е предявен, както и
обвинението във вида, в който е повдигнато.
5
Гр. ищец В.С.: Поддържам гражданския иск така, както е предявен.
Подсъдимият Д.: Разбрах обвинението срещу мен, но не разбирам защо, при
положение, че над 20 години работим по един и същи начин, включително с потърпевшите.
На този етап не желая да дам обяснения.
Прокурорът: Ако е възможно, моля да направим изменение на хода на съдебното
следствие, като моля да разпитаме свидетелите, които се явяват в качеството и на
граждански ищци, и след това да пристъпим към разпит на останалите свидетели.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Д.: Моля съдът да разреши, ако е възможно доверителят ми В.М. да бъде
разпитан до обяд, т.к. аз имам служебен ангажимент в РС – Варна, както и той е ангажиран.
Гр. ищец В.С.: Нямам нищо против.
Адв. Б.: Не възразяваме.
СЪДЪТ, след като се запозна с искането на прокурора за промяна хода на съдебното
следствие, което се изразява в изслушване показанията първо на пострадалите лица, които
са конституирани страни в процеса, и като се запозна с искането на адв. Д. първо да бъде
изслушан доверителят му В.М., с оглед служебната ангажираност на адв. Д. в РС - Варна и
след изслушване становищата на останалите страни в процеса намира, че искането е
основателно и следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ хода на съдебното следствие, като следва да бъдат разпитани първо
гражданските ищци и частни обвинители, които се явяват в днешното съдебно заседание,
след което следва да пристъпи към разпит на останалите свидетели.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В.М..
Свидетелят В. Л. М.: Може някои неща да съм забравил, но искам да започна от
там, че съм председател от март 2011 г. на Кооперация „Изток“ – гр. Шабла, след което
някъде през началото на жътвата, преди да започне, господин Д. дойде в моя кабинет,
представи се и каза, че работи с кооперацията вече от 17-18 години, от 2003 г., и изяви
желание да продължим да работим. Аз като нов председател казах, че няма проблем, но ще
извикам хората, които са от ръководния екип, ще коментираме нещата с тях, ще вземем
съответното решение и ще бъде уведомен. Така направих. По-голямата част от моя екип
казаха, че работят с него от 1993 г. и до сега са нямали проблеми с него. Евентуално може да
продължим да работим. Държа да уточня, че Кооперация „Изток“ няма своя читава база за
съхранение на зърно и за това се налага да търсим някакви други складове да съхраняваме
нашето зърно. Това е още от 1993 г. От тази гледна точка аз вече прецених, обадих му се, че
може да работим.
6
След това разделих продукцията, която при нас е от 4 култури – ечемик, пшеница,
слънчоглед и царевица. Т.к. я съхранявахме в още в 2 склада - в „Папас олио“ беше
слънчогледа в Балчик и „Агросилоз“ или тогава беше „ДЕФКО“ в Каварна. Така
продължихме, нямаше проблеми през тези години до тази 2014 г. Държа да отбележа, че
тази година бе годината с най-високи добиви в кооперацията и вече ръководството и
управителния съвет преценявахме септември и октомври месец, искахме да си ремонтираме
наши два склада, за да може да си съхраняваме поне по-голямата част от продукцията.
Обикновено през месец ноември кооперацията раздава рента на своите собственици.
За това в началото на ноември, мисля че беше някъде 10-ти или 11-ти се обадих на господин
Д., че искам да продам продукцията ни, която е при него, за да раздадем рентата. Тогава той
каза: „Да, ама аз вече прехвърлих дружествените дялове от своята фирма на друг
собственик.“ Реагирах веднага: „Как така?“ И се наложи на следващия ден, мисля беше
вторник 12-ти или 13.11. отидох при него, той ме прие и тогава ми каза: „Аз имам проблеми
с данъчни и други, притискат ме от всякъде и се наложи да прехвърля дружествените
дялове.“ Питах веднага какво става с нашата продукция. Той ми каза да бъда спокоен и ми
показа съответните протоколи с нотариална заверка, че новият собственик Н.С. е поел
съхранението на цялото количество пшеница, отговаря за нея и няма да има проблем да си
вземем продукцията и да си я продаваме. Остави ми телефонния номер на господин С. и ме
успокои, че няма да има проблем.
Аз започнах да въртя на този телефон, но никой не се обади. В общи линии разбрах,
че има някаква схема. Цялата кооперация бяхме много притеснени, защото ние разчитаме
изцяло на това, за да изхранваме и хората, работещи в кооперацията, които тогава бяха
около 50 човека, и съответно да раздадем рента на собствениците на земята. След като не се
свързах с господин С. на 18-ти входирахме молба и му пратихме писмо с нотариална покана,
че искаме да продадем своето зърно. Изпратихме го на адрес, който ми даде господин Д..
Каза, че вече всичко е в София, ж.к. „Бели брези“, ул. „Смърч“, някаква счетоводна къща.
Отговор нямаше никакъв.
На 21.11. входирах молба в полицията в Провадия с искане да бъда допуснат в
склада, за да проверя дали има някакво зърно там или не. През това време разбрах, че има и
други, които не мога да си вземат продукцията от складовете в Провадия. Свързах се с тях и
написахме ново писмо, мисля на 25-ти, отново с нотариална покана, да дойде С. на 03.12., за
да си получим зърното и да видим какво става. За съжаление нямаше отново никакъв
отговор.
На 03.12. се събрахме всички и направихме протокол. В Провадия се събрахме
всички пострадали, направихме протокол, в който описахме, че представител на фирмата
„Тинком Инвест“ ЕООД няма и не може да бъдем допуснати да си вземем продукцията.
През това време се свързахме със службата по зърно, с представителството в град Варна.
Тогава имаше двама мъже представители. И те дойдоха, но също не бяха допуснати от
охраната да влязат вътре. През това време получихме информация, че НАП в София, явно
фирмата има задължение към тях, и искат да сложат ръка на зърното в Провадия, ако има
7
такова. Разбрахме, че имат и публичен изпълнител и мисля, че на 10-ти или на 11.12.
написахме писмо и до тях.
Не мога да си спомням датата, но на 11-ти или 12-ти дойдоха представители от НАП
и установихме всички, че зърно в базата няма. Те са няколко склада в тази база. Тогава даже
пак не влязохме, но техни представители ни уведомиха, че няма. Малко преди това написах
писма и до Министъра на земеделието, до Главния прокурор, сезирах всички органи, защото
до тогава не бяхме допуснати до самите сгради. След това вече нещата станаха ясни, че по
всяка вероятност сме изгубени и трудно ще можем да си възстановим зърното.
От там нататък се наложи, търсихме банки за кредити, за да може да дадем рентата на
собствениците, защото са много. Ако не им дадем рентата, това означава, че хората ще си
вземат земята и кооперацията е до там. Разговарях със 7, 8 банки и накрая се съгласи
„Уникредит Булбанк“ и ни даде кредит от 1 милион, но не беше цялата сума, защото ние
имахме задължения към „Агрохимикали“ – Добрич с която работим и трябваше да си
изплатим задълженията. Практиката при нас е, понеже средствата не бяха достатъчни,
вземаме продукция на кредит с удължено плащане с лихва 1% и след като продадем
продукцията се разплащаме. Бяха много трудни години, защото разплатихме се с
„Агрохимикали“, успяхме да платим и рентата, но задълженията, които имахме реално си
останаха. Освен тези кредити започнахме да вземаме предварително и субсидиите от
Европейския съюз още същата година напред и след това „Уникредит Булбанк“ ги спира. И
така задълженията към „Агрохимикали“ успяхме да ги изплатим 2018 г. с много проблеми.
Имаше проблеми и с НАП, т.к. искаха ДДС-то от продукцията, платихме и тях.
Предписанията от тях бяха, че трябва да се плати и да се изчисти цялата продукция, която в
общи линии мина като бракувана и със задължения от 1 400 000-1 500 000 лева, и които
останаха да ги погасяваме през останалите години.
Никога не съм се виждал с Н.С.. Търсил съм го много пъти. През това време
подадохме молба в прокуратурата, разпитваха ме следствените органи и мисля една година
през лятото, сигурно на 2015 г., си говори следователя с Н., който бил в България, той го
разпитал. Ние се чухме, вдигна ми телефона веднъж, уговорихме си среща и до там, това
беше. Той не се яви на срещата и повече не ми вдигна телефона. Веднъж съм го чул по
телефона само, не съм го виждал. Разбрах, че е във Виетнам, имал бизнес.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят М.: За съхранение вложихме продукция с договор № 6/02.07.2014 г.
Започнахме да караме пшеница. Вложихме за съхранение 3 111 тона и 230 или 320
килограма беше цялото количество. След това от септември месец с другия договор, който е
за слънчогледа вкарахме и 1336 тона на съхранение в базата на „Тинком Инвест“ ЕООД.
Всичко това договорихме с Т.Д..
През всички години транспорта го осигуряваше „Тинком Инвест“ ЕООД с
представител Т.Д.. Той пращаше колите, ние си имаме човек, който е на кантара, наш
представител, попълва прехвърлителна разписка, която е направена и закупена от
8
съответните печатни органи и е изготвена в 3 екземпляра - две остават за нас и една е за
шофьора. С тази разписка той представя продукцията там, където е. Обикновено е в
Провадия. Първите години поне той возеше продукцията в Провадия или тук във Варна,
където имаха по-малък склад не мога да кажа точно. Наш представител попълва пътно-
прехвърлителна разписка, подписва се шофьора. Тегли се на наш кантар в кооперацията, ние
си имаме електронен кантар. Първо се взема тарата на автомобила. Продукцията е на
площадката. Първо от полето с наш превоз отива на площадката, изсипва се и след това
наша фадрома товари колите, които изпраща съответната фирма - в случая на „Тинком
Инвест“ ЕООД. Товари се, приспада се разликата на тарата, пише се отдолу каква е общо
продукцията, шофьорът се разписва и това е. В тези разписки абсолютно всичко се вписва –
дата, шофьор, номера на колата, на ремаркето, всичко. Всичко се тегли на нашия кантар и
ремаркето. Като отиде колата в склада не мога да кажа дали издават някакъв документ, аз
държа връзка с Д. дали колите са пристигнали за деня, дали всичко е точно. Когато Д. имаше
ангажименти поддържах връзка с началника на транспорта, но сега ми изскочи името му. С
него също държах връзка дали са отишли колите, има ли проблеми, няма ли. Накрая правим
протокола и договора и в договора е изписано цялото количество, което е пристигнало там.
Нямало е разминавания до сега.
През 2014 г. продадохме ечемика. Отначало го вложихме на съхранение с договор.
По принцип ние ечемика го продаваме веднага, но същата година цената варираше и ние
преди да започнем да продаваме звъним на доста фирми и уточнявахме каква е цената в
момента на съответната стока. Първо за ечемика, а после и за царевицата господин Д. даде
сравнително най-високите цени тогава. Решихме за ечемика цялото количество го дадохме
от начало на съхранение и след 15, 16 дни, към 17.07. го продадохме на съответната цена,
която беше тогава на „Тинком Инвест“ ЕООД. Задържахме го, защото смятахме, че цената
ще се вдигне малко и то така стана. И след това го продадохме на „Тинком Инвест“ ЕООД.
За пшеницата и слънчогледа предварително обещание точно на него да го продадем
не сме му давали. Той винаги е бил коректен в това отношение и е казвал: „Стоката е при
мен, но когато дойде време да я продаваш, ако не ти хареса цената, може да се договаряш с
друга фирма.“ Съответно си плащаме съхранението. Но не се е получавало и винаги сме
продавали на Тинко. Стоката, която съхранявахме така се е получавало, че при него сме я
продавали на „Тинком Инвест“ ЕООД. Количеството по договор казваме, че искаме цялото
да го продадем, той си осигурява пазара и ни плаща веднага, когато уточним, че ще
продаваме. Той плаща цялата сума за цялото количество или за количеството, което
продаваме, защото е имало случаи, когато разделяме на две - ноември една част и декември
другата част. Аз не мога да кажа дали преди да плати започва да извозва или след това,
защото стоката е при него. До 2014 г. не сме имали нито килограм от стоката да е липсвала
без да е платен, нямало е разминаване. Съгласие за продажба на пшеницата и слънчогледа
нямаше, просто си стои и се съхранява. На практика той съхранява само, докато започнем да
говорим за цени за продажба. Практиката показва, че цените на зърното, особено на
пшеницата през ноември и декември месец е най-висока и за това оставахме тогава да
9
продаваме. В момента, в който влагаме зърното, не сме давали съгласие за продажба.
Царевицата през 2014 г. я продадохме мисля на три пъти. Първата част я продадохме
на зелено - още не бяхме започвали да я возим. Тогава ни трябваха пари, говорихме с него,
направихме фактура и той ни преведе сумата преди ние да предадем царевицата. След като
започнахме жътвата и като започнахме да возим на Т. съответното количество, което реално
сме продали. След това продължихме с две фактури - началото на септември и началото на
октомври, казахме, че тези количества ги продаваме и той ги плати. Той ги плати и тогава
започнахме да возим второто количество – септември, октомври 2014 г. Мисля, че на 3-ти
беше едната фактура, а другата на 10-ти октомври, но вече по памет говоря, не се сещам.
Датата на втората фактура не си я спомням, но обикновено господин Д. подписва всичко. С
него договаряхме. С друг не съм уточнявал нещата за „Тинком Инвест“, всичко с Д. сме
уточнявали и преговаряли.
Ако не бяхме теглили кредитите от банката кооперацията щеше да фалира. Държа да
подчертая, че до 2014 г. „Кооперация Изток“ е нямала нито един лев кредит от банка или
друга финансова институция. Нещата започнаха тогава и ако не бяха ни помогнали банките
ние щяхме да фалираме. През 2015г. февруари месец направих събрание, запознах всички
кооператори каква е ситуацията в кооперацията и да вземат решение какво ще правим.
Тогава си подадох оставката, обясних им нещата, проявиха разбиране, защото аз продължих
да работя с фирмата, с която е работил и преди това председателя. Не е моя фирма, освен
това и половината пшеница същата година беше на съхранение в „Агросилоз“. И 1/3 от
слънчогледа също беше на съхранение в „Агросилоз“. Имаме документи, договори и т.н.
На „Агрохимикали“ платихме около 130 000 лева неустойка за това, че не можем да
върнем целите суми в срок. Те взеха процент, с А. К. се договорихме. Ние искахме по-малък
процент като на банка, той тръгна от законните 12% в държавата и накрая стигна до 9% и
платихме 127 000 лева неустойка само на „Агрохимикали“.
Абсолютно всички документи съм предал по делото. Бях убеден, че зърното го няма,
след като изпратихме писмото на 18.11. на С.. След като излязох от тук, отидох директно в
базата в Провадия да видях какво става, но имаше охрана, която изобщо не ме допусна.
Говоря това става вече на 12.11. или на 13.11. Докато бях пред базата нямаше никакво
движение. Изчаках около час, два, но нямаше движение, всичко беше затворено и нямаше с
кого да говорим. Имаше един представител на охраната там охрана, който си стоеше и не
разговаряше с никой.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят М.: От 1993 г. – началото на създаването на Кооперация „Изток“ – гр.
Шабла, тя работи с „Тинком Инвест“ ЕООД. До 2014 г., докато господин Д. е бил управител
на кооперацията проблеми от подобно естество не сме имали. Имало е преди мен един или
два случая, в които господин Д. е помагал с финансово на кооперацията. Това съм го чувал
от стария председател. Мен не ме интересува дали „Тинком Инвест“ ЕООД е прехвърлена
на някой друг или той си е собственик, ние си искаме нашето зърно и това беше. Дотогава
10
не сме имали, но възникна проблем ноември 2014 г.
Договорите за влог на продукцията ги разписвахме, след като приключим с
разтоварването, защото там упоменаваме цялото количество зърно. Приключваме в деня,
уточняваме цялото количество зърно и в договора е упоменато. Така сме го правили и сме
нямали проблеми. Уточняваме предварително, че ще съхраняваме при него, той ни е пратил
ценоразписите на базата – съхранение, вход, изход и т.н. Ние сме дали съгласие, но самият
договор е подписан след като приключим с разтоварването, защото са вписани вътре
количествата.
Ние зърно не получаваме от Д., получаваме си парите. Зърно не получаваме. В края
на 2014г. си искахме средствата за зърното от „Тинком Инвест“ ЕООД и толкова.
Прокурорът: Т.к. свидетелят М. на няколко пъти каза, че не си спомня точно, моля
да се прочете протокола му за разпит от 11.06.2015 г. от досъдебното производство в частта
относно царевицата и най-вече датите на издаване и условията на сключения договор с
„Тинком Инвест“ ЕООД, кога са издадени фактурите, номерата и датите им и кой ги е
подписал.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Д.: Не възразяваме.
Гр. ищец В.С.: Не възразявам.
Адв. Б.: С подзащитния ми даваме съгласие за прочитане.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на прокурора и
становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля М.,
дадени на досъдебното производство в частта относно царевицата, датите на издаване и
условията на сключения договор с „Тинком Инвест“ ЕООД, кога са издадени фактурите,
номерата и датите им и кой ги е подписал, като на основание чл.281, ал.7 НПК съдът
уведомява подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на
присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля В. Л. М., в частта относно
царевицата, датите на издаване и условията на сключения договор с „Тинком Инвест“
ЕООД, кога са издадени фактурите, номерата и датите им и кой ги е подписал, обективирани
в протокол за разпит на свидетел от 11.06.2015 г., находящ се на лист 97 в том 3 от
досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят М.: Поддържам прочетеното. За мен през този период Т.
осъществяваше дейността, защото съм контактувал с него като представител на „Тинком
11
Инвест“ ЕООД и „Агро-Тинком“ ЕООД.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Адв. Д.: Моля да бъда освободен от съдебното заседание поради ангажимента ми в
РС - Варна.
Гр. ищец М.: Не възразявам адв. Д. да не ме представлява до края на съдебното
заседание. Аз също няма да мога да присъствам, т.к. имам ангажименти, но не възразявам и
делото да продължи с разпитите на останалите свидетели без мое участие в процеса.
СЪДЪТ освобождава адв. Д. и гр. ищец М. от залата.
Свидетелят П. АТ. Т.: С Т.Д. се познаваме от 4-5 години преди 2014 г., понеже аз
живея в Провадия, а той има там складове. Ние не сме кой знае каква кооперация, аз съм
арендатор там и се намираме тук в село Рояк и село Чайка. Понеже нямахме достатъчно база
и винаги продукцията, която произвеждаме гледаме колкото се може по-рано да я продадем
и да се разплатим, защото имахме нафта, торове, препарати, които трябва да разплатим с
тези, които са ни помогнали по време на кампанията.
2014 г. като станаха събитията бяхме дали на съхранение 950 тона пшеница в
складовете в Провадия. Когато изнесем пшеницата даваме документи, придружени с
товарителници от наша страна, отиваме на кантара, там се мери от страна на фирмата и като
се уточним колко тона сме занесли веднага правим протокол, че сме дали за съхранение
нашето зърно. Когато на нас ни трябваше да се разплатим и да започнем да раздаваме
рентите се оказа, че не може да фактурираме. Обадиха ни се по телефона от фирмата - днес,
утре, днес, утре, няколко дни се проточи работата, ние се видяхме в чудо. Обадиха ни се от
фирмата, че в момента Т. пътува, зает е и като се върне от София, но накрая се разбра, че
като отидохме на кантара да го търсим се оказа, че го няма никакъв тук и нашето зърно
фактически остава там на съхранение без да си вземем парите. Не можахме да се разплатим.
Наложи се да отидем във Варна да го търсим, но казаха, че го няма. В този момент ние
бяхме първите, които разбрахме, че Т.Д. не работи вече с ренти, т.к. фалирал. Дори тези,
които бяха там кантарджии можеха да ни уведомят какво е положението, но всичко се скри,
само пазачите бяха там, които ни казаха: „Ние вече не работим. Т.Д. си закри фирмата,
продал ли я е какво, не знам. Търсете си правата.“ Тогава започна цялата дандания в
Провадия. Дори прокурорите не ни приеха, когато искахме да докладваме, че има сериозни
нарушения в взаимоотношенията ни. Те отбягнаха и казаха: „Нас не ни занимавайте, не е от
нашата компетентност тук.“ Тогава се наложи да се съберем и да отидем в прокуратурата
във Варна.
Ние винаги сме работили с Т.Д.. Те са няколко фирми и това ни беше най-близко - в
Провадия. Даваме си зърното, имаше си показатели - за съхранение толкоз, за товарене
толкоз, за изнасяне толкоз. Договаряхме всеки месец лихвата, която трябва да се даде в
зависимост колко време го държим. Ако искаме да продадем, тогава си слага разходите и
12
съответно ни превежда пАрите. Или пък ние си изнасяме зърното. Нямахме уговорка той да
разполага с нашето зърно без нашето знание. Ние сме давали там на съхранение слънчоглед,
царевица, пшеница. За известно време, докато съхраняваме зърното, то си беше на склад
там, плащаме си услугата и ако ни отърва вземаме го и го даваме на друга фирма, ако не, го
оставяме там и той си прави сделките, след като ние си получим парите. До 2014 г. не сме
имали проблеми, защото бързо сме си оправяли сметките.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Т.: Рояк и Чайка са две бедни балкански села и продукцията ни е около
350-400 кг. Просто сметките ни едвам се връзват. Това са стари земи. Ние имаме там площи,
които не може да орем. Фактически не се изкарва много продукция и тези хора много
разчитаха на нас да им дадем зърно за животните или пари за дърва.
Продукцията стигаше до нас първо, аз обикновено бях на кантара, ние я приемаме.
Когато я носихме на Т. в зърнобазата се тегли на техния кантар, там си има кантарджия. Ние
винаги сме били там. Записва се, вземаме си документ, прави се анализ, виждат се
показателите за влага и т.н. Дава ни един документ за нас и от анализа и това е документът,
с който ние сме защитени, с който може да си поискаме зърното на база този документ.
Транспортът го осигуряваше Т., а ние си го плащахме. Шофьорът ни не може да отиде в
зърнобазата, без ние да му дадем документ, в който вписваме името, номера на колата, на
ремаркето. Ние му даваме пътно-прехвърлителна като натовари, а на кантара ни дават
анализно какво са получили от нас и с показателите.
Я. и М. бяха на кантара при Т.. Едно друго момиче правеше анализи на зърното,
което беше различно от Я. и М.. Там не можеше да се разтовари, без да има тези документи
- без анализа и бележка от кантара. Името Е. ми говори нещо, да. Когато се разбра, че не
може да си вземем парите, заинтересовахме се, отидохме на кантара, но там пазачите не ни
пускаха. По това време пожарната е задължена да прави проверка на всички дали имат
противопожарни мерки и разбрахме, че там са влизали вътре, правили са протокол и са
установили, че е имало само 1 ремарке зърно в тези складове, които събират около 5000-
6000-7000 тона. Този Е. е представител на пожарната. И един друг наш познат монтьор,
който са го извикали да прави там някакъв ремонт на фадромата, ни каза, че са изнесли
зърното. Това става септември, октомври месец.
Обикновено до 01.11. трябва всичко да сме изчистили и да се разплатим с рентите, но
тогава „пихме една студена вода“ накрая. На мен много не ми дават кредити от банките, т.к.
съм арендатор и като чукнат, че съм 39-ти набор и казват, че няма да мога да върна парите.
За това теглихме заем, направихме едно писмо да си вземем предварително субсидиите,
които дават за зърното и ни влязоха в положението от фонд „Земеделие“, преведоха ни
парите и успяхме да се разплатим. От тогава до сега всяка година от 100 000 до 150 000 лева
така се издържаме с кредит от банката. От няколко години вече започнаха да дават кредити,
т.к. земеделието малко живна и можем да си върнем поне за годината това, което дължим.
Торове, семена и препарати ги плащаме принципно като продадем продукцията.
13
Дават ни фактурата и си плащаме. Като няма - фалираме. По принцип аз тегля кредита и се
разплащам с тези, от които сме взели препарати, торове, като освен цената има и неустойки.
Субсидията, която взехме през 2014 г., за да се разплатим, беше една част от тази, която се
полага за 2015 г., т.е. сме взели предварително.
Другите пострадали започнаха да идват при нас един по един, като разбрахме каква е
работата. Събрахме се всички да се видим, че сме жертви и само се тюхкахме. Направихме
протокол. Когато ходихме във Варна да говоря с Т.Д., се видях със счетоводителката, на
която казах, че искаме да се срещнем с него. Тя обеща, че ще му каже, но въпреки всичко
той беше в другата стая и се криеше. След известно време разбрахме, че е там, обаче не
прояви интерес да ни каже дали ще стане работата или не. И така, докато не дойдохме на
делото не бяхме се виждали. Всеки се крие и си гледа интереса.
Н.Б. също беше на срещата, като се събрахме всички пострадали. Той мъжът се
занимаваше с тези работи, но и двамата бяха там. Те са дребни земеделски производители и
всеки ден за тях е черен. Особено техникума – това са учениците, на които им взеха зърното
и ги оставиха без пари да изкарат годината.
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелят Т.: През 2014 г. от 950 тона, които сме дали, ние веднага си
фактурирахме 200 тона и останаха 750 тона или това са 30 камиона по 25 тона, които ги
оставихме на съхранение там. Първоначалната уговорка беше само за съхранение, след това
решаваме дали да продадем една част. Бележките, които ни ги дават на кантара показват
количество на зърното, което сме внесли. Когато излизат от нашата фирма ние си записваме
всеки един камион кой номер, кой шофьор и всичко. Там обезателно за всеки един камион
също от тяхна страна е описано от тях количество, шофьор, № на колата и анализа. Разбира
се пишеше кой е производителят и датата. Търсихме Т. обикновено където може да е пътя на
зърното. В Девня ходихме. Там също има фирма, която съхранява зърното. Всеки отбягва да
разговаря с нас, като разбере каква е работата. Това са все обекти, работещи с Т..
Познавам В. Д., това е В. – механикът, който разбира специалната техника - фадроми,
специални работи. Той беше извикан там, разбрахме, че фадромата нещо се е счупила, и
него го извикаха за ремонт. Той беше един от тези, дето казаха, че няма зърно вътре. Мисля,
че септември месец е ходил В. там, след прибирането на зърното.
След всичко това, което ми се случи за сега съм оцелял, но не се знае. Не съм го
преживял добре всичко това, което стана.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Т.: Аз съм от 1961 година в земеделието и познавам почти всички. С
Т.Д. работим от 1990 г., а иначе той е бил в района.
Съдът предупреждава гражданските ищци Ж. и С. да не разговарят помежду си
и да спазват реда в залата.
На въпроси на адв. Б.:
14
Свидетелят Т.: Зърното, което сме давали на Т. не мога да го взема, защото трябва
да го изнасям, за което трябва да плащам. Направил съм си сметка щом го давам на него, да
мога да му го продам. Защо да го вадя, като той може да ми го плати, като ми даде цена,
която горе-долу цена, с която да си платя разходите. Защо да го вадя, като може, когато
кажа, да ми го плати. Като не може, гледам другата фирма и като ми го плати да си го
взема. Горе-долу сме гледали да върви работата. На него разчитам, няма на кой друг.
Случвало се е 1-2 пъти да го вземем и на други да го продадем, но обикновено на Т. го
продаваме. То ние нямаме складова база. То ако имаме складове, да го вземем, да го
държим, защото тя цената започва да се вдига октомври, ноември, декември, януари месец,
но района при нас е такъв, че сме на произвола на съдбата. Ако продаваме на друга фирма,
тя си има транспорт, плащаме си и тя си го взема. От 90-та година 1 или 2 пъти се е случвало
да продаваме на друга фирма, защото цената, която предлага „Тинком Инвест“ ЕООД ни е
устройвала.
Обикновено като започнем жътвата със зор я изкарваме, няма пари. Може би първите
количества, които оставяме са 100 тона, вземаме парите, защото няма нафта, да може да
завършим жътвата. Останалата продукция я фактурираме още октомври месец, защото зор
изкарваме годината. С подсъдимия Т.Д. не сме имали проблеми с неплащане до 2014 г.
Веднъж един слънчоглед бяхме оставили там, цената вървеше около 80 стотинки. Обаче се
наложи да изчакаме малко и тя падна на 60 стотинки. Но това е риска на пазара и за това
гледаме, когато е възможно да продаваме. Никога не може да се вземе същата продукция,
защото складът е голям, то след нас продължава да се разтоварва зърно. За това се прави
анализно - количество и качество, знае се колко влага има и т.н. След това на същите
показатели трябва да бъде продадено. Стои на съхранение наша продукция с договора,
който ни е защита. Той не може, няма право да продава без да ни пита, защото сме го
предоставили само на съхранение.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят Т.: По договорите разплащането е било в пари. В натура може да се
плаща, когато има някои животни и в договора пише, че може да се вземе стойността на
зърното в пари, за да си гледа животните. То е държавна политика.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят Т.: Започнахме да търсим подсъдимия, за да си уредим отношенията
мисля октомври месец, защото започнахме вече да плащаме рентите и тогава искаме да
фактурираме. Казахме, че оставяме на него и искахме само да го фактурира, иначе трябва да
го изнесем. Точно тогава казаха, че го няма, пътувал. Тогава стана Орешарски, ей такива
глупости. Август месец започнахме още де търсим подсъдимия. Юли месец завършихме
жътвата и август, септември започнахме да го търсим да се разплащаме, защото ще се
готвим за сеитба. Като ходихме да го търсим в офиса казаха, че ще му предадат неговите
служители. Те го криеха, защитаваха си го.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
15
освободен от залата.
Свидетелят Ж. ИЛ. Ж.: До август 2014 г. отношенията ни бяха перфектни с Т.Д..
Запознахме се с неговия управител на базата 2010 г. и той ни запозна - Н. Г. се казва.
Работихме с договор за съхранение и продаване с определена дата, която ние определяхме, а
цената е пазарната, която беше средната. Зърно в базата сме вкарвали с договор за
съхранение, където има клауза за наем на съхранение и ако го продадем на „Тинком Инвест“
ЕООД той допускаше бонус - приспадаше наема. Предаването е с наш транспорт с
предавателни документи и транспортни. Негови служители там теглят, окачествяват и се
издаваха приемателен протокол, който прикрепяхме към договора за съхранение. В рамките
на деня сме вземали и справка за анализа за всеки камион. В края на деня наш представител
вземаше документ само за качеството, а в момента на минаването на кантара си вземахме
бележките. Аз все още не мога да си обясня какво е станало през 2014 г. Знам, че в някой
момент Т. ще се реваншира.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Ж.: Около Провадия арендуваме – Петров дол, Златина. В Провадийския
край имаме около 25 000 дка земя. В зърнобазата съхранявахме част от продукцията и то
тази, която искахме до освободим в периода за плащане на ренти – ноември, декември
месец. Такава ни беше уговорката - до края на годината съхранявахме и извършвахме
продажбата. На външни лица не сме продавали, защото аз съм приемал неговите условия,
т.к. бяха перфектни до тази 2014 г. Зърното, което сме съхранявали в базата му сме
продавали само на него, т.к. е нямало големи разлики в цената, която предлагат останалите.
Продажбата се извършва като пускаме фактурата. Предлагам му и уточняваме цената
предварително. Пускаме фактура, той превежда парите с фактурата и така става
счетоводното прехвърляне. За тези тонажи съгласие за продажба не съм му давал, а само за
съхранение. Това не е било предмет на договора. Единствено за съхранение сме сключвали
договор.
Че зърното го няма разбрахме късно, защото по договор трябваше да го освободим
ноември, декември месец. Късно разбрах, след като колегите ми се обадиха. От колегите
разбрах. Опитах се да потърся Т.Д. и разбрах, че е много притеснен, че е притиснат. Те бяха
300 000 лева, които не ни се отразиха чак да фалираме, но ни се отрази все пак, бяхме
морално ощетени. Отрази ни се на изплащането на рентата, защото ние имаме 350 000 лева
да получаваме, а рента плащаме 1 000 000 лева, но се справихме. Ние винаги сме работили с
кредити. Липсата на тази сума не е наложила да теглим допълнително кредити.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят Ж.: Рентата, която плащаме на част от хората я плащаме в натура, които
са записали предварително, но това е малко количество. Председателите на кооперации
вземат малко зърно за изплащане на рента в зърно, това арендаторите не го правят.
Кооперацията в Шабла е предмет на голяма схема.
16
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Ж.: 4 години преди 2014 г. всяка година сме влагали зърно в складовете
на „Тинком Инвест“ ЕООД. До тогава отношенията са ни били перфектни. Не се е случвало
да вземем продукция от вложената. Фактурирал съм в момента, в който искам да я освободя,
аз преценявах кога.
Адв. Б.: Обикновено кога се е случвало да продадете продукцията, която е вложена?
Адв. П.: Възразявам срещу въпроса, защото свидетелят вече отговори на този въпрос.
СЪДЪТ отклонява въпроса.
Свидетелят Ж.: Тук трябва да бъдат други негови колеги, които са причина за тази
ситуация.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Ж.: При поискване от наша страна очаквах да се изпълнят условията по
договор. Ако бих си поискал продукцията, която съм вложил очаквам да получа продукция с
приблизителните качества, съгласно анализа на моята.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят В. Т. СТ.: Директор съм на Професионална гимназия по селско
стопанство "ЗЕМЯ" – град Провадия от 1998 г. началото на септември месец. Обработваме
приблизително 1000 дка земя, които са предоставени от Държавен фонд. Преди това не
знам, но от момента, когато съм директор, поради липса на зърнобаза в училище, ожънатата
продукция, предимно слънчоглед, пшеница и ечемик се влага с договор влог в зърнобазата в
гр. Провадия. Не сме имали проблеми до въпросната 2014 г.
Процедираше се по следния начин – продукцията се транспортира до зърнобазата,
там наш представител, не съм била аз, или домакин или заместник-директор, присъстват на
изтегляне на продукцията, присъстват на вземане на проби от съответното количество, след
което получаваме съответния протокол за анализ и товарителницата за зърното. Когато се
закара цялата продукция, защото тя не може да се ожъне наведнъж, се подписва договор за
влог, като в него се приемат условията между фирмата и се подписва двустранно. Тези
договори са сключвани или в офис във Варна или са представяни в самата зърнобаза от
служител на фирмата.
Аз разбрах за проблем с вложеното зърно от това, че моята главна счетоводителка се
обади на господин Д., че желаем да продадем част от зърното и получихме фактура от друга
фирма, а не от тази, с която имаме договор за влог. След което с БУЛСТАТ-а на фирмата в
Търговския регистър проверихме, че управителят на фирмата е друг. Провадия е малък град
и разбрахме, че и други имат такива проблеми.
Бюджетът на училището се формира от средства в републиканския бюджет, по
определени правила. Част от продукцията, която произвеждаме и реализираме също е
17
елемент на формиране на приходната част на този бюджет. Освен за възнаграждения
бюджетът се разходва за осъществяване на социална политика на училището, за транспорт
на ученици, за храна, за подобряване на материалната база, така че създаде се проблем, че ги
няма тези средства. Ние нямаме право на кредити, училището беше държавно и се
финансираше чрез бюджета на Министерството на земеделието. Онова, което бих могла да
кажа е, че ходихме до зърнобазата и попитахме да ни пуснат вътре, не получихме такава
възможност. От там нататък проблемът влезе в съда.
На въпроси на прокурора:
Свидетелката С.: Нямам спомен дали ние си търсихме транспорта, за да извозваме
зърното до зърнобазата или „Тинком Инвест“ ЕООД предоставяше такъв, защото и ние
имаме трактори, но вероятно с транспортни средства, за които сме заплащали по някакъв
начин сме го транспортирали. Предаването от нас на Т. го удостоверявахме с
товарителница. В нея е описано номера на МПС, шофьора, фирмата. Имаме такива
документи налични в училище и бих могла при поискване да ги предоставя.
След това като разбрахме, че има проблем разговарях със служителите тук във Варна
и на електронна поща, оригинал не съм виждала, ни изпратиха едни протоколи, в които
пишеше, че нашето зърно е налично във фирмата. Тези протоколи бяха нотариално заверени
с правоъгълен печат, но зърно аз не съм виждала. Там в тази протоколи количествата
отговаряха на това, което е вложено по нашите документи, но зърно не съм виждала. От
момента на влагане на зърното една част от него го продадохме на Т. и ми направи
впечатление, че фирмата, на която издавахме фактура не беше същата. Това се случи след
сключване на договора. Нямам спомен дали продажбата на това зърно беше, след като
получих тези протоколи или преди това. Оригинал на такъв протокол не съм виждала. Не
съм давала съгласие предварително за продажба на това зърно на Т.. Принципът беше
следният: обаждам се, уточняваме цена и количеството, което желая да реализирам. За
цялото количество, което сме оставили предварителна уговорка не е имало никаква. Когато
ние желаем да продадем една част или цялото, тогава се обаждахме. Винаги инициативата е
била от нас. В случая за останалото количество не е имало от нас съгласие за продажба.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката С.: Търговски взаимоотношения с „Тинком Инвест“ ЕООД имахме от
1998г., от когато съм директор. Търговските взаимоотношения са се изразявали с влагане на
земеделска продукция и с продажба на съответната фирма. Обикновено продавахме почти
винаги на „Тинком Инвест“ ЕООД. Самата продукция не мога да се сетя, но чрез посредник
една година беше излизал слънчоглед от там, но не помня годината дали беше 2014 г. или
след това, но помня, че веднъж бях продала зърно на друг търговец, който освободи от
„Тинком Инвест“ ЕООД нашето количество. Не помня дали преди или след 2014г. беше
това. През годините, когато е бил управител Т.Д. проблеми до 2014 г. не сме имали.
Прокурорът: Моля да се прочете разпита на свидетелката, даден на досъдебното
производство, т.к. същата заяви, че не си спомня по отношение на несъответствията на
18
количеството като цифра при прието от Н. Станков зърно от 21.05.2015 г.
Свидетелката С.: Сумата дали е повече и по-малко, като махнем продаденото не
мога да кажа колко е, не помня.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Д.: Не възразяваме.
Гр. ищец В.С.: Не възразявам.
Адв. Б.: С подзащитния ми даваме съгласие за прочитане.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на прокурора и
становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля С.,
дадени на досъдебното производство, като на основание чл.281, ал.7 НПК уведомява
подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля В. Т. СТ., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 21.05.2015 г., находящи се на лист 16-18 в том 3 от досъдебното
производство. Прочетоха се.
Свидетелката С.: Поддържам прочетеното. Моля съда да ме освободи от залата, т.к.
имам неотложен ангажимент, като заявявам, че нямам възражения делото да продължи в мое
отсъствие.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
СЪДЪТ обявява 1-часова почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:15 часа с участието на страните и
свидетелите по същото.
Свидетелят Йордан Д. С.: Синът ми придвижваше нещата по принцип. 2014 г. реши
да даде на съхранение зърното и аз бях на полето, а той беше с колата на кантара.
Предадохме му зърното и си заминахме. Имаше договорка с господина, че го оставяме за
съхранение, а пък при първа възможност, ако даде добра цена, да го продаде, ще го оставим
на него. След това мина известно време, викам на сина да провери как върви цената на
зърното и той каза, че ще провери. Отива, проверява и няма нищо. Вика ми: „Татко, зърното
го няма, празни са складовете и от фирмата няма никой.“ Фирмата е затворила и зърно няма
и пари няма.
19
На въпроси на прокурора:
Свидетелят С.: Към 60 дка обработвахме тогава. За превоз на зърното синът ми
намери един частник с „КАМАЗ“ и така го предаде за съхранение. Той беше на кантара, аз
бях на полето. Кантарните бележки всички взе. Не знам кой е теглил на кантара тогава.
Пшеницата някъде към 23 тона ли беше, не помня точно, но 7000 лева струваше. Ама мисля,
че 23 тона сякаш беше, не помня. Към октомври месец май синът ми тръгна да го търси, не
помня. 2-3 пъти го търси и все не можа да го намери. След това научихме, че е продал
зърното и складовете ги е изчистил. Много ни затрудни нея година. Ние чакахме на това
нещо да вземем парите. Аз и със здравето не съм добре и той ме подпомогна. Но не взехме
нищо. Земята е моя собствена, не плащам рента на никого. Ние си помагахме с тези пари за
домакинството, за живеене.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят С.: Договорни отношения с „Тинком Инвест“ ЕООД не знам за колко
време сме имали, синът ми действаше като пълномощник.
Прокурорът: Моля да се прочете разпита на свидетеля, даден на досъдебното
производство, т.к. многократно заяви, че не си спомня доста от нещата.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Б.: С подзащитния ми даваме съгласие за прочитане.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на прокурора и
становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля С.,
дадени на досъдебното производство, като на основание чл.281, ал.7 НПК уведомява
подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр. 2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Йордан Д. С., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 27.03.2015 г., находящи се на лист 24-25 в том 3 от
досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят С.: Така е, както съм го казал тогава.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Д. Й. Д.: С фирмата „Тинком Инвест“ ЕООД имахме няколко години
взаимоотношения, като сме предоставяли продукция за съхранение в складовете. Към
годината на събитието не сме имали някакви проблеми, всичко е било точно. Продукцията
винаги сме я продавали на него. Към 2014 г., края на юли месец, прибирахме реколта от
20
пшеница, баща ми бе на полето тогава да организира жътвата, а аз придружавах добитата
продукция с превозните средства. Съответно минавахме през кантара, вземаха се проби и
оставяхме пшеницата на склад в базата в Провадия. След като предадохме цялата продукция
от ожъната пшеница сключихме договор за съхранение, в който бе упоменато, че когато
решим да продаваме продукцията може да я предложим първо на „Тинком Инвест“ ЕООД,
като не дължим средства за съхранение.
Октомври, ноември месец баща ми реши да проверим каква цена могат да ни
предложат и искаше да я продадем. Аз се обадих в офиса на фирмата във Варна и
служителките ми казаха, че ще ми върнат обаждане с цената, която могат да ми предложат.
До тогава винаги са били бързи в реакцията си в отговора. Учудващо тогава ни забавиха
близо 1 седмица. Аз отново се обадих да питам за цена и тогава казаха, че фирмата е
продадена на друго лице. Аз питах как така, без да сме уведомени, като в договора изрично
е упоменато, че която и да е от страните при някакво решение трябва писмено да уведоми
другата. Нито са ни се обаждали по телефон, нито имахме писмено известие какво се случва
и какви решения са вземани. Служителката ми каза, че е продадено на друго лице и аз
попитах кое е другото лице. Те ми казаха, че само фирмата е продадена, иначе били им
попълнили някакви декларации, като нашата продукция била в базата. Поисках телефон на
господин Д., съответно те ми го предоставиха, аз се обадих, представих се кой съм и кого
представлявам. Той тогава каза, че бил на лов. Викам: „Как така ще продавате нещо, без да
ни уведомите. Ние искаме да си получим паричната стойност на продукцията.“ Той тогава
каза: „Не ме занимавай, в момента съм на лов.“ и ми затвори телефона. От тогава нямахме
никакви контакти. В последствие от други селскостопански производители, които също
имат зърно на съхранение разбрахме, че фирмата е продадена на друго лице, нямат достъп
до базата и не знаят какво се случило. Организирахме се, отидохме до базата, тя беше
затворена и предприехме действия да си търсим правата и да бъдем овъзмездени за
продукцията си.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: През 2014 г. вложихме в зърнобазата на „Тинком Инвест“ ЕООД 27
тона и 500 кг мисля зърно. 27 тона със сигурност беше на съхранение. Договорът го
сключихме веднага, след като оставихме пшеницата на съхранение.
По принцип ние караме с камионите и приключим жътвата, с кантарните бележки на
цялото количество и с резултатите от пробите се отива в офиса на фирмата и там сключихме
договора. На кантара теглеше Я. тогава. Документът за приемане на зърното е кантарната
бележка. И анализ на качеството имаше. Свидетелство за анализ нямам спомен дали ми
дадоха. Всяка година сме работили с шофьорите М. с камион марка „Камаз“ и Г. с камион
марка „Ман“.
След като разбрахме, че има и други пострадали, тогава се организирахме, дойде
служител от тогавашната Дирекция по зърното. Той заяви, че от подадените данни, които
ежемесечно е подавано към тях като налични количества, базата трябва да е била пълна. Ние
отидохме пред склада, дойдоха служители от НАП и от лаборатория, техническа служба
21
някаква, за да видят какво е количеството. Първоначално служителите нито от НАП, нито от
лабораторията не бяха допускани. Тогава с намесата на полицията бяха допуснати само те,
нас не ни пуснаха. След което служителите на НАП останаха вътре, а преди тях излязоха
лицата от лабораторията и по наше запитване според тях има ли ги тези количества, те се
обърнаха и казаха: „Ами има там една камара пшеница, но да има 10-тина тона, на дали има
повече.“ Това бяха техните думи. Служителите на НАП също излязоха после, но не помня
дали и тях ги питахме дали има зърно вътре.
След разговор с шофьорите установихме, че им е направило впечатление, че за
разлика от други години, при това количество, което вкарват, базата е сравнително празна,
не е била така запълнена базата, както друг път.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Д.: Тази проверка, за която говорих от НАП беше доколкото помня
ноември или декември месец 2014 г., защото октомври, ноември предприехме стъпки да
продаваме зърното. Доколкото помня три години сме работили с „Тинком Инвест“ ЕООД.
Всяка година сме продавали зърното на „Тинком Инвест“ ЕООД при условията в
договорите. Когато Т.Д. бе управител на фирмата проблеми при продажбата, забавяне на
плащане и неспазване на договора не е имало, винаги се е плащало зърното, като стигнем до
споразумение. Първоначалната уговорка намерението е било за съхранение, а когато решим
да продаваме първо се допитваме до „Тинком Инвест“ ЕООД, за да спестим средствата за
съхранение и за износ. В случай, че решим да си вземем зърното предполагам, че нашето
зърно няма как да е отделено в един край, всичко, което влиза в базата отива в едно
количество и очакваме количество и качество, което сме дали.
Прокурорът: Моля да се прочете разпита на свидетеля, даден на досъдебното
производство относно количеството на зърното и датата на проверката от НАП, т.к. заяви,
че не си спомня.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Б.: С подзащитния ми даваме съгласие за прочитане.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на прокурора и
становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Д.,
дадени на досъдебното производство, като на основание чл.281, ал.7 НПК уведомява
подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Д. Й. Д., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 27.05.2015 г., находящи се на лист 27 в том 3 от досъдебното
производство от 4-ти ред отдолу нагоре в края на показанията. Прочетоха се.
22
Свидетелят Д.: Поддържам това, което ми прочетохте.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят ПЛ. Я. П.: Регистрирана съм като Земеделски производител от 2007 г. и
сме обработвали и продължаваме да обработваме около 400 дка земя в землището на с.
Блъсково, общ. Провадия. Взаимоотношенията ни с „Тинком Инвест“ ЕООД са били може
би около 5 години изцяло преди 2014 г., като винаги сме ги ползвали по причина, че са
близо до Провадия, бързо се транспортира от полето, влиза в склада, т.к. нямаме изграден
склад и поради тази причина са ни били удобни.
Към 2014 г. започнахме да прибираме ечемика може би края на юни, около 24-ти,
като предварително минахме през самата зърнобаза, за да проверим кога може да караме към
зърнобазата, ще приемат ли и по това време Я.А. отговаряше за приемането в базата.
Разговорът ни бе изцяло с нея. Тя каза, че няма проблеми, може да идвате и съответно си
направихме организацията със започване на жътва.
Това, което се случваше на полето го движеше изцяло баща ми, докато аз
придружавах камионите със зърно, като на всеки камион се издава пътно-прехвърлителна
разписка. Във всяка такава разписка е записано от къде тръгва, кой е шофьорът, № на
автомобила, ако има ремарке и № му, кой го изпраща и като влезе в зърнобазата кой го е
приел. Като влязат камионите в зърнобазата задължително се минава през техния кантар,
който е на зърнобазата. Преди това обаче трябва да вземат проба за анализ на зърното
отговаря ли на качествените показатели, които са изписани в характеристиката към договора
и съответно трябва да бъдат изпълнени тези показатели, за да предадем това зърно за
съхранение. Като се мине кантара се издава кантарната бележка, а за зърното се издава
анализно свидетелство.
След като сме приключили с прибирането на ечемика и на базата на кантарните
бележки сключваме договор за влог за съхранение, като по кантарните бележки тогава
имахме около 32 тона ечемик. Абсолютно по същия начин действахме и с пшеницата – от
полето в зърнобазата и т.н.
На базата на кантарните бележки се установи, че имаме пшеница около 28 тона на
съхранение. По спомен в края на м. октомври искахме да продадем това, което е вложено за
съхранение, при което като звъннах по телефона ми казаха, че не може, защото цената не
била добра. Дойдох в офиса във Варна на ул. „Брегалница“, имаше 2 служителки и като
попитах господин Д. дали е тук, казаха, че отсъства. После дойдох втори път, когато ми
казаха, че е извън страната. И на третото посещение ми казаха, че фирмата има нов
собственик, при което новият собственик поема задълженията, които са сключени по
договора и ще може чрез него да продадем продукцията. Дадоха ми 2 декларации, с които
той се задължаваше да поеме задълженията по нашия договор.
23
Същата година имахме реализирана продукция от слънчоглед около 30 тона, само че
тези 30 тона сме ги продали не на „Тинком Инвест“ ЕООД, а на „Агро Тинком“ ЕООД –
другата фирма на господин Д.. Продажбата я извършихме от момента на влизане на
продукцията в зърнобазата. Септември месец някъде беше това. Благодарение на тази
продажба успяхме да погасим разходите си и успяхме да изплатим рентите на арендаторите
ни, но нереализираното количество на пшеницата ни попречи да си изградим
инвестиционното намерение за изграждане на собствено складово помещение.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Продукцията до зърнобазата транспортирахме изцяло за наша
сметка, като сме използвали услугите на М. Д. и на Г. А., които имаха товарни автомобили.
Договорът с Я. сме сключвали. Изцяло с нея съм комуникирала. Договорът дойде подписан
при нас. От Варна са го изготвили, пратили са го по пощата и ни го дадоха. Договорът за
съхранение е сключен с фирма „Тинком Инвест“ ЕООД. Сключихме договор за съхранение
и съгласие Т.Д. да продава това зърно без знание и съгласие не сме давали, единствено и
само за съхранение беше. Не е имало уговорки той да продава от наше име.
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелят П.: Първия път, като ходих до офиса на Д. беше в края на края октомври
месец. Когато продадохме слънчогледа на „Агро Тинком“ ЕООД директно ми казаха да
пиша фактурата на тази фирма.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят П.: През тези 5 години, през които работихме с „Тинком Инвест“ ЕООД
до октомври 2014 г. сме нямали некоректни взаимоотношения. Никога не сме имали
практика да си вземаме продукцията. Зърнобазата взема такса за да вход, за изход и при
положение, че може да си спестиш тези разходи и цената те удовлетворява, никога не сме си
вземали продукцията, винаги сме продавали на „Тинком Инвест“ ЕООД. Не мога да кажа
каква е била стойността на изграждането на складовата база, т.к. нереализирането на
зърното ми попречи да започна строежа на базата. И до ден днешен не е изградена тази база.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Н. Д. Б.: Ние със съпруга ми сме земеделски производители. Т.к. по това
време бяхме начинаещи и поради липса на сгради използвахме условията на Т.Д. за
съхранение на зърното си. Карали сме при него и пшеница и слънчоглед, каквото имаме. В
последствие всичко това е било фактурирано от „Тинком Инвест“ ЕООД. Последно ни
остана слънчоглед като последна реколта. Остана малко, защото се надявахме на по-висока
цена и да имаме пари за рента. Предните количества са фактурирани, платени, нямали сме
проблем. Последното беше 39 тона слънчоглед. Всичко е с кантарни бележки, за всяко
количество са ни давали кантарни бележки. Не можахме да го продадем и да получим пари.
Това беше последното, т.к. слънчогледът последен се прибира. Така оставихме, за да имаме
24
малко резерва.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Б.: Като караме по време на жътва, за всеки камион ни се дава кантарна
бележка и като приключи жътвата, примерно ако имаме оставени 100 тона там, примерно
искаме да фактурираме 50 тона, отделяме кантарните бележки и останалите си остават в
нас. Договор за съхранение на останалото не помня дали имаме сключен. Не сме давали
съгласие да бъде продавано това количество 39 тона. Това беше договорка на „Тинком
Инвест“ ЕООД, но малко по-късно, когато ние решим. На други фирми не сме изнасяли да
продаваме, освен на „Тинком Инвест“ ЕООД. Тези 39 тона ги оставихме на съхранение,
докато решим да ги продадем на „Тинком Инвест“ ЕООД. Просто са оставени за
съхранение.
Един ден синът ми се обади, понеже е назначен на работа и каза, че някой му казал,
че се е чуло, че складовете са празни. Ние веднага отидохме там. Бяха се събрали и други
пострадали. Беше заключено и не разрешаваха достъп да се види дали наистина са там. Това
събиране там не помня дали сме го удостоверили по някакъв начин. Много малко хора
познавам от тези, които бяха там. Не помня дали съм подписвала някакъв документ, докато
бяхме събрани там.
По искане на прокурора и със съгласието на страните СЪДЪТ предявява на
свидетеля Б. констативен протокол от 03.12.2014 г., находящ се на лист 88 в том 1 от
досъдебното производство.
Свидетелят Б.: Това са моите данни под № 5 , както и моят подпис също е под № 5.
Като отидохме на място нямаше движение на камиони, порталът беше затворен. Имаше и
други потърпевши там. Аз познавам само един, двама. Пазачът беше там, но беше
заключено.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Б.: Имали сме уговорки за съхранение в базата на „Тинком Инвест“
ЕООД. Ние малко преди това започнахме да работим с тях. Винаги сме си продавали стоката
на „Тинком Инвест“ ЕООД. Забавяне на плащане и други проблеми не сме имали, защото и
нашите количества не бяха много големи. Нямали сме забавяния, да чакаме или нещо друго.
На въпроси на съда:
Свидетелят Б.: Ние разчитахме на този слънчоглед. Оставихме го, за да може да
платим рента, но поради това, че не си взехме парите успяхме да платим рентата, но с малко
зор.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Я. В. АТ.: Т.Д. ми беше работодател. Не помня от коя до коя година.
Изпълнявала съм си задълженията, работила съм на кантара, теглила съм коли и това е.
25
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: Продукцията се приемаше по следния начин: идва един камион, има
лаборант, който прави анализи на зърното, окачествява, идва на кантара, вземаме тарата и го
изпращаме, пуска се кантарна бележка какво количество е и го изпращаме да си заминава.
Вземаме проба, теглим го. Той си знае къде трябва да разтовари, защото си пише на
документите къде и си има човек, който му казва къде да отиде. Разтоварва, има човек на
разтоварящото и се връща празен отново на кантара, за да разберем какво е разтоварил като
тонаж. Кантарна бележка съставяме за полученото. Не знам какъв документ се дава за
анализа, т.к. не се занимавам с това. Като дойде камион и си казва за коя фирма и че ще
разтоварва във фирмата на „Тинком Инвест“ ЕООД. Не се сещам дали управителят ни е
предупреждавал предварително, че ще идват камиони на тази или онази фирма. В кой склад
да се разтоварва – гледаме според качеството и се разтоварва според качеството. Приемната
бележка се описва в кантарна книга, която стои в кантара. Правила съм справка от коя
фирма колко е влязло сутрин след поискване. Нямам задължение всеки ден да правя справка,
само като ми поискат. В кантара на работното място съм направила справката за това, което
съм описала в кантарната книга и съм го пущала по имейл. На тази кантарна бележка не си
спомням дали само приетите количества или и изнесените сме отразявали. Съкращенията
„Сил.1“ и „Г.мет.сил“ – не си спомням какво означават. Лятото на 2014 г. не помня дали е
изнасяно зърно от базата, доста време е минало, не се сещам. Съкращението „МК ЕВА“
може би означава моторен кораб, може би. За морски кораб „Ева“ не помня дали сме
изнасяли зърно. На това място съм работила доста преди 2014 г., но не помня от кога,
защото аз съм работила там не само за „Тинком Инвест“, и от по-рано, но от коя година до
коя към „Тинком Инвест“ съм започнала не знам. Когато изнасяме мисля пътно-
прехвърлителна разписка изготвяме от „Тинком Инвест“ със съответно направление.
Адв. Б.: Моля да се прочетат протоколите за разпит от досъдебното производство от
08.06. и 03.08., т.к. свидетелката много от нещата не си ги спомня и не е сигурна за тях.
Прокурорът: Моля да се прочете и този от съдебно заседание по НОХД № 1367/2018
г. на ОС – Варна.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с исканията на прокурора и на
защитата, и със становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на
свидетеля А., дадени на досъдебното производство и дадените в съдебно заседание пред
друг състав на съда, като на основание чл.281, ал.7 НПК уведомява подсъдимия, че тези
показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
26
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Я. В. АТ., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 08.06.2016 г., находящи се на лист 95-96 в том 3 от досъдебното
производство, от 03.08.2016 г. на лист 274-275 в том 3 от досъдебното производство, както и
от 02.04.2019 г. от гърба на лист 307 до лист 311 в том 1 от НОХД № 1367/2018 г. на ОС –
Варна. Прочетоха се.
Свидетелят А.: Поддържам току-що прочетеното от трите протокола.
На въпроси на съда:
Свидетелят А.: Показанията, които съм дала пред предния съдия, като ми ги
прочетохте, сега се сещам за някои работи. Това съм казала тогава, но сега само за някои
неща се сещам, друго не се сещам, защото е минало доста време.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: При мен се записват само количества и като ми кажат изнасяш –
изнасям. В тези справки, които са ми предявявани от предходния съдия за мен е описано
количество зърно в складовете. Аз не мога да разделя зърното и да знам чия собственост е
онова, което се изнася. Когато идва от различните фирми, те идват и го дават на „Тинком
Инвест“. Влиза в нашата зърнобаза, значи е на „Тинком Инвест“.
Прокурорът: Моля да се предявят тези ръкописно изписани справки на свидетелката
и да каже дали това са справките, които са ѝ предявявани в предходно съдебно заседание.
Със съгласието на останалите страни в процеса СЪДЪТ предявява на свидетеля А.
лист 88 от 17.07.2014 г.; лист 89 от 18.07.2014 г.; лист 91 от 21.07.2014 г., лист 92 от
22.07.2014 г.; лист 97 от 28.07.2014 г.; лист 99 от 30.07.2014 г.; лист 104 от 01.08.2014 г.;
лист 107 от 05.08.2014 г.; лист 109 от 07.08.2014 г.; лист 111 от 11.08.2014 г.; лист 112 от
13.08.2014 г.; лист 117 от 26.08.2014 г. в том 8 от досъдебното производство.
Съдът предупреждава свидетеля А. да не разговаря със страни в залата, а да
отговаря само на поставените й въпроси.
Свидетелят А.: Написаното на лист 88 от 17.07.2014 г. е с моя почерк. Тук пише, че
е натоварено за този кораб 127 тона 780 кг. По-долу пише „база Провадия“.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят А.: Не се вижда дали е от склад 1 или 2, не мога да кажа.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: В който склад е имало ечемик от него се е изнесло. Не знам от кой
точно номер склад е било изнесено. Различните артикули са в различни складове.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят А.: Като е записано, че е ечемик, значи е било от склада, където е имало
ечемик. Мисля, че по качество не сме ги разделяли количествата ечемик. Мисля, че всичко е
било в складовете, не помня дали сме разделяли купеното от „Тинком Инвест“ и вложеното.
27
Относно лист 89 с дата 18.07.2014 г. съкращението „Г.М. СК“ е голям метален склад.
Съкращението „скл.1“ е склад № 1. Не се сещам точно какво съм оформила с тази бележка.
Би трябвало това да са количествата към момента, към 18.07. налично в този склад.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: Сумите, написани под „Г.М. скл.“ и сумата под „скл.1“ и всичко това
трябва да е наличността към началото на деня. Отдолу са описани по- новите фирми, които
за деня са доставили за съхранение в склада.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: На всеки нов ред са написани вложителите. Най-долният ред
означава Пристанище – Варна. „339.960“ предполагам това е изнесено за Пристанище -
Варна. Мъча се да го разгадая и да се сетя какво е било.
Относно лист 91 от 21.07.2014 г. е за голям склад, вложителите за деня и най-отдолу
е изнесеното за пристанище. Опитвам се да се сетя дали описаното за вложители е всеки ден
внесеното или са цифри с натрупаното до деня. От начало са за края на деня и под колонката
на „Всичко“ е количеството, изнесено от зърнобазата за деня. Мисля, че всички тези справки
ми ги представиха предния път в съда.
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелят А.: Тези вложители, описани в справките и тяхното зърно не може да е
разделено на всички вложители в отделни складове. Както съм ги записала предполагам, че
са в тези складове, които са описани. Складовете са 6 на брой в базата. Освен тези два
склада в другите не се сещам дали е имало зърно на тези вложители.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: Зърнобазата е в Провадия. Има ЖП-линия, която разделя складовете.
Път през ЖП-линията на територията на базата няма. В базата има 1 кантар, който е където
е лабораторията - откъм града. Метален навес е от другата част, а склад № 1 е от страната на
града. Когато дойде камион със зърно и трябва да го разтоварва в голям метален склад се
пуска на кантара от страната на града, изтегля се бруто. Има човек, който седи с него като
придружител, разтоварва се и се връща да измери тарата и чак след това си тръгва. Няма
възможност камион със зърно да напусне базата без да бъде претеглен. Винаги има
придружители в камионите.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят А.: Като ми бяха зачетени от съда показанията се сетих, че съм
напуснала есента на 2014 г.
Адв. Б.: Най-вероятно предвид смяната на собственика ли се принудихте да
напуснете или по взаимно съгласие?
Адв. Н.: Противопоставям се на така зададения въпрос, т.к. отговорът се съдържа във
въпроса.
28
СЪДЪТ указва на адв. Б. да си перифразира въпроса.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят А.: Чухме, че има нов собственик на базата или октомври или ноември
месец. Дойде някакъв господин, който се представи така да се каже и искаше документите и
ключовете, че е нов собственик и повече не съм се срещала с него.
Адв. Б.: Количеството селскостопанска продукция на вложителите беше ли в
складовете към момента на Вашето напускане, т.к. в разпита, който съдът Ви прочете сте
казали, че количеството зърно на вложителите е било налично и е можело да удовлетвори
кредиторите?
Прокурорът: Възразявам!
Адв. П.: Възразявам!
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: Или до октомври или до ноември месец 2014 г. бях на работа. Ние си
получавахме в брой заплатите. Нямам спомен кой ми плати заплатата за октомври или за
ноември. Предадох документите, появи се човек, но нищо повече не мога да кажа. В
момента нищо друго не мога да се сетя. Не мога да кажа този човек, на който предадох
документите, дали е бил новият собственик или друг човек. Просто много години са минали.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: Не се сещам дали някой от собствениците на зърно да са идвали на
територията на базата да разговарят с мен или с друг работник от базата. Не помня до кога
последно теглих на кантара на „Тинком Инвест“ ЕООД. Не помня какво беше последното
зърно, което теглих.
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелят А.: Не помня дали в някой от складовете е имало зърно, запорирано от
НАП, такава информация до нас не е стигнала.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: Не се сещам „Тинком Инвест“ ЕООД да е подавала справки в
Националната база по зърно. Аз само съм записвала в тези справки наличието на складовете
и съм го подавала към офиса във Варна, но към агенции не съм имала задължение да
подавам.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: В централния офис съм давала информация всеки ден за наличието.
Те си я водят първичната документация, нали съм пращала тези сведения. Те имат
информация от това, което аз им подам за мен от провадийската база. До приключване на
деня имат информация за количеството от това, което аз им дам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
29
освободен от залата.
Съдът обявява 20-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 15:40 часа с участието на страните по
същото.
Свидетелят М. ИВ. СТ.: Това, което съм имала като задължения съм го изпълнявала.
Аз бях лаборантка – правя анализни свидетелства, окачествявам и което е годно се приема, а
което не - се връща колата. Това е по принцип.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят С.: Освен като лаборант, когато се е налагало съм сменяла колежката на
кантара Я.. По принцип съм на лабораторията. Когато съм на кантара изтеглям камиона и
пускам първичния документ - товарителница или пропуск, или за приемане приемна
бележка. Когато приемаме зърно е приемна бележка, а като извозваме е товарителница и
пропуск за извозване. Пътно-прехвърлителни разписки не помня да съм издавала. Ние не
издаваме такива.
По искане на прокурора и със съгласието на останалите страни в процеса СЪДЪТ
предявява пътно-прехвърлителна разписка от 22.07.2014 г., находяща се на лист 87 в том
19; от 26.07.2014 г. на листи 93, 95, 97, 101, 107, 109, 111, 113 и от 28.07.2014 г. на лист 135
от том 19 в досъдебното производство.
Свидетелят С.: Аз съм съставила разписката, находяща се на лист 87 с дата
22.07.2014 г. в том 19. Това е изнесено от зърнобазата за Пристанище - Варна за
„Хранекспорт“ този тонаж пшеница.
Аз съм съставила разписката, находяща се на лист 93 от 26.07.2014 г. Отново става
въпрос за извозване на пшеница към „Хранекспорт“.
Аз съм съставила разписката, находяща се на лист 95 от 26.07.2014 г. Отново касае
извозване на пшеница.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят С.: Не мога да кажа от кой склад е изнесена тази пшеница. На
предишните разписки също не личи и не мога да кажа от кой склад е пшеницата, няма
отразено. Става въпрос за моторен кораб „Марго“.
Аз съм съставила разписката, находяща се на лист 97. Отново е за извозване на
пшеница. Няма посочено от кой склад е изнесена. Отново е за моторен кораб „Марто“
всъщност, а не „Марго“. Това важи за всички бележки.
Аз съм съставила останалите разписки на лист 101, 107, 109, 111 и 113 от 26.07.2014
г., както и тази на лист 135 от 28.07.2014 г., които касаят извозване на пшеница без
отбелязване от кой склад е изнесена
30
На въпроси на прокурора:
Свидетелят С.: През периода юни-октомври 2014 г. не се сещам дали е извозвано
зърно. Не мога да се сетя дали сме изнасяли. Аз казвам, че когато се е налагало съм я
замествала Я., не че съм работила на това място. Не се сещам за този период какво е било.
Когато замествам Я. изтеглям на кантара и при изнасяне на зърното я съставям тази
разписка. В момента на изтеглянето я съставям. Господин Д. нареждаше колко зърно от кой
склад накъде да се разтовари. Когато дойде на стълбата за проба питаме от къде идва
камиона, предварително не знам от къде ще дойде. В момента научаваме от къде идва. До
октомври 2014 г. мисля работих в зърнобазата, мисля до началото на месеца. Не знаех чие
зърно се съхранява в базата. Не знам дали всичкото зърно е собственост на „Тинком
Инвест“ ЕООД или е било и на други лица. Не знам дали е имало други вложители –
кооперации и земеделски производители, които са оставяли на съхранение в базата
продукция. Аз от къде да знам дали е оставено на съхранение или го продаваме, нямам
такава информация. Като напуснах имаше зърно в складовете, но като количество не мога
да кажа колко е било. По принцип имаше зърно. Достатъчно си беше, зърно си имаше, не
бяха празни складовете. Във всеки склад е имало зърно, не е имало празен склад.
Запорирано зърно от НАП не ми е известно дали е имало. Товаренето ставаше с фадромист,
който се занимаваше с това. Разтоварването става с камиона, а фадромата е помагала за
избутването.
Прокурорът: Моля да се прочетат показанията на свидетелката, дадени пред
предходен състав на настоящия съд, предвид наличие на множество противоречия.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Б.: С подзащитния ми даваме съгласие за прочитане.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на прокурора и
становищата на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля С.,
дадени пред друг състав на съда.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.1 т.1 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М. ИВ. СТ., обективирани в протокол
за разпит на свидетел от 02.04.2019 г., находящи се в първия абзац, започващ с „От офиса
във Варна…“ на лист 310 (гърба) и 311 в том 1 от НОХД № 1367/2018 г. на ОС – Варна.
Прочетоха се.
Свидетелят С.: Поддържам прочетеното, потвърждавам си думите.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят С.: Само аз замествах Я., когато е необходимо.
31
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелят С.: Не мога да кажа кой ми прекрати договора. Възнаграждението не
мога да кажа кой ми го е изплатил. Товаренето с фадромата ставаше от Г.. Когато замествах
Я. справки ежедневни до офиса не съм изпращала.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят С.: Нямам си и на идея кой ги е правил тези справки.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят С.: Пробите от всеки един камион минаваха през мен и при влизане и
при излизане. Освен зърно от вложители, зърно, закупено от „Тинком Инвест“ ЕООД, нямам
представа дали е имало. При напускането ми имаше зърно в базата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
СЪДЪТ предлага на страните да бъдат прочетени показанията на починалите
свидетели на А. В. А. и М. Л. К..
Прокурорът: Да се прочетат.
Адв. П.: Не възразяваме.
Адв. Н.: Не възразяваме.
Адв. Георгиева: Не възразяваме.
Адв. Б.: С подзащитния ми даваме съгласие за прочитане.
СЪДЪТ намира, че следва да се прочетат показанията на свидетелите А. и К.,
дадени на досъдебното производство, като на основание чл.281, ал.7 НПК уведомява
подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетелите А. В. А., обективирани в протоколи
за разпит на свидетел от 11.12.2017 г., находящи се на лист 278 в том 3 от досъдебното
производство, както и от 02.04.2019 г. на лист 311 в том 1 от НОХД № 1367/2018 г. на ОС –
Варна. Прочетоха се.
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетелите М. Л. К., обективирани в
протоколи за разпит на свидетел от 08.06.2016 г., находящи се на лист 187 в том 3 от
досъдебното производство и от 02.04.2019 г. на лист 312 от НОХД № 1367/2018 г. на ОС –
Варна. Прочетоха се.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за друга дата
и час, за която да бъдат призовани свидетелите, вписани в приложението към обвинителния
акт В. П. АТ., ИВ. ИВ. ИВ., П. В. П., Г. Д. Н., К. ИВ. К. и СТ. ХР. М..
Отделно от това съдът намира, че следва да се изготви справка от ЕИСС за
32
наличните трудови договори на свидетелите Я. В. АТ. и М. ИВ. СТ. за периода от 01.01.2014
г. до настоящия момент.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 29.07.2022 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ гражданските ищци В.М. и адв. Д., както и Професионална
гимназия по селско стопанство "ЗЕМЯ" - гр. Провадия чрез В.С., свидетелите Н. Н. СТ., В.
П. АТ., ИВ. ИВ. ИВ., П. В. П., Г. Д. Н., К. ИВ. К. и СТ. ХР. М..
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане за следващото съдебно заседание от
органите на РД „Охрана“ по отношение на редовно призования свидетел СТ. Р. СТ..
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от ЕИСС за наличните трудови договори на свидетелите
Я. В. АТ. и М. ИВ. СТ. за периода от 01.01.2014 г. до настоящия момент.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
33