РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ловеч, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20214300900080 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 3998/15.10.2021 год., подадена от
Р. ИВ. Ж., ЕГН ******, с адрес: гр.Г., ул.“С.А.“ № 15, чрез адв. С. Ч. от АК-
С., съдебен адрес: гр.С., ул."Т.У." № 8, ет.4 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС" АД , ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
цена на иска 200 000 лева.
Ищецът излага, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И.К.Т. управлявал
МПС марка „БМВ", модел „320Д" с peг. № BP **** ВН на път 1-4, при км.
27+800, движейки се в посока гр. В. - гр. С.. Водачът нарушил правилата за
движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите
ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и превозното средство, характера и
интензивността на движението и условията на видимост. При предприемане
на маневра изпреварване не се убедил, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното ППС, като при изпреварването не осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, при
навлизане в насрещна пътна лента създал опасност за движещите се по нея
превозни средства, не се убедил, че движейки се с безопасна скорост може да
извърши изпреварването за кратко време и като използвал пътната лента за
1
насрещно движение, когато не е можел да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента, в резултат на което загубил контрол над автомобила
и реализирал ПТП с л.а. марка „Фиат", модел „Мареа", с ДК № СА **** KB.
В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. марка
„Фиат", модел „Мареа" И.Р.Ю., ЕГН **********.
Посочва, че по случая е образувано следствено дело № 27/2017 г. по
описа на ОСлО-ОП-гр.Ловеч, пр.пр. № 4071/2017 г. по описа на Окръжна
прокуратура –гр.Ловеч, както и че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача И.К.Т., който грубо е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 43, т.4 от
ЗДвП. Счита, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе правила за движение по
пътищата.
Твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 533/2018
г. по описа на ОС-Ловеч, водачът И.К.Т. е признат за виновен за това, че на
13.08.2017 г. около 15,00 часа на ГП I-4 (С.-В.), при км.27+ 800 в землището
на с.Сопот, общ.Ловеч при управление на л.а марка „БМВ“ с ДК № ВР ****
ВН, нарушил чл. 42, ал.2, т.3 и чл. 43, т.4 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на И.Ю., Н.Ю. и Н. Ж.а, както и средна телесна повреда на
В.Ю.. Изтъква, че предвид наличието на влязла в сила присъда, на основание
чл. 300 от ГПК по категоричен начин са решени въпросите относно наличието
на деяние, неговата противоправност и вината на дееца И.К.Т..
Счита, че е налице причинно следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат, като в следствие на получените при ПТП
несъвместими с живота увреждания е причинена смъртта на И.Р.Ю.. Прекият
деликвент е извършил деянието виновно при форма на вина –
непредпазливост.
По отношение на претърпените вреди изтъква, че ищецът е бил в силен
шок от смъртта на дъщеря си, че между Р. и И. съществувала особено силна
връзка с чувство за обич, взаимна привързаност и подкрепа, като бащината
обич била причината ищецът да не можел да повярва, чувайки новината за
произшествието. Дълго време не можел да дойде на себе си и да осмисли
случилото се. Твърди, че заедно със съпругата, която също загубил при
станалото ПТП, отгледали загиналата с много грижовност и истинска
отдаденост. И. била пример за подражание, дипломирала се в природо-
математическата гимназия, профил химия, като по време на обучението си
участвала и заемала първи места в национални и международни състезания и
олимпиади по химия, продължавайки житейския си път в тази насока.
Ищецът бил много горд от успехите й, като сега целият му живот се
променил. Сочи, че постоянно страдал, странял от хората, затворил се в себе
си, често гледа семейни снимки, спомняйки си времената, когато семейството
2
му било щастливо и всички били заедно. Твърди, че непосредствено след
ПТП се наложило да приема медикаменти, а създадената между двамата
изключителна емоционална връзка е безвъзвратно загубена. Внезапната смърт
на дъщеря му е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания,
които продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.
Счита, че с оглед степента и интензитета на причинените неимуществени
вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително
време, обезщетение в размер на 200 000 лева би било справедливо.
Излага аргументи, че са налице основанията за пряк иск срещу
застрахователя, предвид наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД“Евроинс“АД, полица №
BG/07/117001786669, валидна от 26.06.2017 г. до 22.06.2018 г. по отношение
на л.а. марка „БМВ“, с рег.№ ВР ****, при управлението на който виновно е
причинено ПТП, както и отказ на застрахователя да изплати доброволно
обезщетението във връзка с процесното ПТП. Твърди, че е предявил пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, във
връзка с която е образувана преписка с рег.№ 13574/8/28.09.2017 г. С писмо
рег.№ 13574/6/ от 28.12.2017 г. застрахователят е отказал изплащането на
претендираните обезщетения.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника ЗД
„Евроинс"АД да му заплати по банкова сметка сумата от 200 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на дъщеря му И.Р.Ю.,
от претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за
вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от
23.06.2017 год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
ЗД „Евроинс" АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата на деликта - 13.08.2017 г. до датата на
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, вкл. и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В него изразява становище, че исковете са допустими, но ги
оспорва по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност" между ЗД“Евроинс" АД и И.К.Т. - водач на лек автомобил
марка „БМВ", модел „320Д" с peг. № РВ **** ВН.
Оспорва наличието на неимуществени вреди. Като се аргументира с
приетото в ТP № 4/1961 г., ТР № 5/1969 г. и № 2/1984 г.на Пленума на ВС,
ответникът изтъква, че изчерпателно е посочен кръга от лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди, а именно най - близките на
пострадалия в случай на неговата смърт – неговите възходящи, низходящи и
съпруг. Сочи, че установената до момента практика въвежда два критерия,
3
които следва да са налице кумулативно за определяне лицата, имащи право на
обезщетение – единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият
е наличието на връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо
вреди, като изтъква, че следва да бъде установено, че посочените лица
действително са претърпели неимуществени вреди. Затова нямат право на
обезщетение тези близки на починалия, които са били с него в лоши
отношения, защото те не понасят неимуществени вреди. Твърди, че ищецът
попада в кръга на материално легитимираните лица да търсят обезщетение,
но липсват доказателства за претърпени от него болки и страдания, като в
случая не може да се приеме, че е налице твърдяната в ИМ изключителна
емоционална привързаност между ищеца и загиналата при настъпилото ПТП.
Не оспорва, че загубата на близък човек обичайно предизвиква отрицателни
преживявания, но в случая липсват доказателства претърпените болки и
страдания да са били по-дълбоки и интензивни от подобните за тази
роднинска връзка, като не се установява наличие на духовна връзка между
тях, изразяваща се в близки отношения, съвместно съжителство в едно
домакинство, взаимна помощ и разбиране.
На следващо място оспорва причинната връзка между процесното ПТП
и неимуществените вреди, като твърди, че не може да се направи категоричен
извод за причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния
резултат.
Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно. Сочи, че изложените в исковата молба твърдения за тежко
емоционално и психологическо състояние не са подкрепени с безспорни
доказателства. Изтъква, че претендираният размер от 200 000.00 лв. е завишен
и с оглед трайната съдебна практика към момента на настъпване на
инцидента, възрастта на пострадалата и лимитите на застрахователното
обезщетение по КЗ, както и не отговора на социално-икономическата
конюнктура и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на
справедливостта.
Моли съда, в случай на отхвърляне на главните искове, да отхвърли и
акцесорните такива за претендираната компесаторна лихва върху тях.
Досежно началната дата на претендираната законна лихва твърди, че е
приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ и най-ранната дата, от която следва
да тече законна лихва, е изтичане на тримесечния срок от датата на
извъндоговорната претенция при застрахователя.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца. В него оспорва възраженията в отговора на ответника за липса на
неимуществени вреди и завишен размер на претендираното обезщетение,
липсата на причина връзка между процесното ПТП и вредоносния резултат,
както и за дължимост на законната лихва.
4
В срока по чл. 373 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника на
подадената допълнителна искова молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.М.Д.,
поддържа предявените искови претенции. Подробни съображения излага в
представените писмени бележки.
Ответникът редовно призован за съдебните заседания не изпраща
представител. В постъпилата по делото молба вх. № 3568/15.06.2022 г. чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт С.К. изразява
становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Счита,
че с изплащането на обезщетение от 110 000.00 лв. са обезщетили в пълен
обем претърпените от ищеца болки и страдания във връзка със смъртта на
дъщеря му.Претендира присъждането на разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
С определение от 17.06.2022 г., съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК
е допуснал изменение размер на предявения иск с 50 000.00 лв. или същият се
счита предявен за сумата 250 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представеното удостоверение за родствени връзки от 13.08.2018 г.
на Столична община е видно, че ищецът е баща на И.Р.Ю., починала на
13.08.2017 г.
С влязла в сила на 28.09.2021 г. присъда по НОХД № 533/2018 г. по
описа на ОС – Ловеч, подсъдимият И.К.Т. е признат за виновен в това, че на
13.08.2017 г., около 15.00 ч. на ГП 1-4/С.-В./ при км. 27+800, землището на
с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС - собствен лек автомобил
марка „БМВ", с peг. № BP **** ВН, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.21, ал.1, чл.42, ал.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на И.Р.Ю., Н.Д.Ю., Н. Т. Ж.а и средна телесна повреда на
В. Д. Ю. – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, предл.1-во във вр. с чл.343,
ал.3, б.“б“, предл.1, във вр. с ал.4 и чл.342, ал.1 от НК и осъден на пет
години лишаване от свобода и пет години лишаване от правоуправление.
По делото са представени доказателства за предявена молба -
претенция вх. № 13574/28.09.2017 г. от ищеца чрез адв. С.Ч., до ЗД „Евроинс“
АД за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за
5
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на настъпилото ПТП,
при което е починала дъщеря му И.Р.Ю..
С уведомително писмо изх.№ 13574/1/ от 28.09.2017 г., ответното
дружество е отговорило на ищеца, че във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 13.08.2017 г. и относно установяване на основанието и размера на
претенцията за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
следва да представи допълнителни документи, като и да посочи лична
банкова сметка, по която да получи определеното обезщетение.
С писмо рег.№ 13574/6/ от 28.12.2017 г. и на основание чл.496, ал.1 от
КЗ, ответното дружество е уведомило ищеца, че към момента основанието и
размер на претенцията не са установени по надлежния ред и ЗД “Евроинс“АД
няма правно основание да изплати обезщетение.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „БМВ", с peг. № BP 24 99 ВН към датата на настъпване на
ПТП - 13.08.2017 г., който факт се установява и от приложената справка от
база данни на Информационен център към ГФ.
С преводни нареждания от 17.02.2022 г. и 18.02.2022 г., ответното
дружество е превело по личната банкова сметка на Р. ИВ. Ж. общо сума
110 000.00 лв., представляваща определено застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претендирано по т.д. № 80/2021 г.
От заключението на комплексната съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно и
неоспорено от страните се установява, че при конкретното ПТП са били
осъществени няколко удара, като два от тях са между МПС, последвани от
удари между МПС и други неподвижни обекти. Първият удар е между предна
лява част на л.а. марка „БМВ", управляван от И.К.Т. и задна дясна част на т.а.
„Мерцедес“. След удара с л.а. марка „БМВ", т.а. „Мерцедес“ се отклонява
неуправляемо наляво и навлиза в лентата за насрещно движение. В този
момент настъпва удара между лявата странична част на товарния автомобил и
предната лява част на насрещно движещия се л.а. „Фиат Марея“, управляван
от пострадалата И.Р.Ю.. Вследствие на удара л.а. „Фиат Марея“ се премества
назад и вляво, където със заден десен калник се удря в лявата мантинела.
6
Според вещото лице инж.Н.К. ПТП е било непредотвратимо чрез връщане на
т.а. „Мерцедес“ в дясната лента преди мястото на удара, както и за водача на
л.а. „Фиат“ чрез екстремно спиране, тъй като пълният спирачен път е по-
голям от разстоянието на виждане. Експертът пояснява, че водачът на л.а.
„Фиат“ е отклонил МПС максимално вдясно на платното за движение и е
предприел намаляване на скоростта, за да предотврати удара с идващия
насреща л.а. марка „БМВ". Вещото лице инж.К. дава заключение, че л.а.
„Фиат Марея“ е бил на 16.54 м от мястото на удара при опасна зона 30.06 м,
т.е. не е имало забавена реакция от страна на водача на л.а. „Фиат Марея“, а
не е имало възможност за избягване на ПТП. Експертът е категоричен, че
механизмът и естеството на удара, ведно с различаващите се по маса,
габарити и твърдост МПС, не предполага по-леки поражения по л.а. „Фиат
Марея“ и пътниците му дори при по-малък ударен импулс. След оглед и
запознавана с представените по делото писмени доказателства, както и от
техническите характеристики на л.а. „Фиат Марея“, вещото лице инж.К.
заключава, че същият е оборудван с автоматични предпазни колани на всички
места и с еърбег пред водача, който се е отворил при настъпилото ПТП, а
вътре са били инсталирани 2 бр. обезопасителни системи за деца /детски
столчета/. Водачката на л.а. „Фиат Марея“ е била с правилно поставен
обезопасителен колан, тъй като еърбегът пред нея се е отворил.
Вещото лице д-р Н.В. дава заключение, че е налице причинно –
следствена връзка между ПТП и смъртта на И.Р.Ю.. Получената от нея при
удара черепно-мозъчна травма е несъвместима с живота и най-вероятно е
починала веднага. Дори автомобилът да е бил спрял и при правилно поставен
обезопасителен колан, изпъкналата част на лявата страна на каросерията на
т.а. „Мерцедес“ ще проникне при протриващия удар в купето на л.а. „Фиат
Марея“ и причини разкъсване на левите колони и деформация на левите врати
и тавана, което би предизвикало наранявания и смърт на някои от пътниците,
особено на водача.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Д. К.,
Ж.А. Г. и С. Т. Н..
В показанията си св.С. Д. К. и Ж. А. Г., които са съученици от ПМГ на
пострадалата И.Р.Ю. излагат, че И. била отличничка, много точен и сърдечен
7
човек, мотивирана и мотивираща околните, честна и оправна. И двамата
свидетели познават ищеца от 2002 г. и запазили отношенията си с него както
след нейното заминаване за Москва през 2007 г., така и след смъртта й.
Твърдят, че след като се омъжила в Москва, И. си идвала с децата в България
по 2-3 месеца през лятото и по Коледа. През летните ваканции с нея бил и
съпругът й Д. И. винаги намирала време да се види с роднините и приятелите
от ученическите години, а през останалото време поддържали контакт чрез
социалните мрежи. В показанията си св.Кадийски твърди, че отношенията
между пострадалата и баща й били топли и не е имало проблеми, а след като
заминала за Москва постоянно говорили по скайп. Винаги са пътували цялото
семейство и никога не са се делили. След смъртта на И. Р. бил съсипан, на
погребението не спирал да плаче, видял го да пали цигара, въпреки че досега
не го бил виждал да пуши. Счита, че ищецът не е превъзмогнал тази трагедия,
но не знае да е търсил медицинска помощ или посещавал психолози и
психиатри. И сега свидетелят поддържа връзка с брата на И. - Тодор, с когото
ходят по планините събота и неделя. Често като тръгват, ищецът слиза да им
каже „здрасти“ и попита как са, но като види техните деца се сеща за тях и се
отдръпва. Твърди, че след смъртта на И., съпругът й идва в България с по-
голямото дете Валерий. Св.Ж. Г. излага, че за ищеца изключително тежки
били първите месеци след трагичния инцидент, в който загубил трима
членове на семейството. Променил се изключително много, затворил се в
себе си, все още не може да говори свободно за случилото се и избягва такива
разговори, защото се натъжава. Твърди, че връзката между баща и дъщеря
била много силна, цялото семейството било сплотено, помагали си и се
подкрепяли. След като И. заминала за Москва, се чували почти всяка вечер по
скайп, водили видеоразговори след като се родил Валерий и често
скрийншотовете от тези разговори пращали и на тях, за да видят как расте
детето.
Разпитаната по делото св.С. Н. е сестра на съпругата на ищеца Р.Ж.,
която също е починала в резултат на настъпилото на 13.08.2017 г. ПТП.
Нейните впечатления са непосредствени, тъй като поради стечение на
обстоятелствата, свързани с работата й, живее заедно с ищеца и синът му
Тодор. В показанията си твърди, че Р. още преживява трагедията, променил
се, станал по – затворен, не общува много с непознати. Излага, че И. била
много ученолюбиво и напредничаво дете, а той и съпругата му се гордеели с
8
всеки неин успех. Когато започнала да учи химия, двамата обсъждали научни
опити и експерименти, тъй като той бил инженер и намирали общи теми в
тази насока. След като заминала за Москва, връзката им била ежедневна по
скайп или телефона. Когато И. създала семейство, лятото си идвала с децата
за по 2-3 месеца, заедно изкарали в България Коледата на 2017 г., след което
заминала с майка си и баща си в Москва, където посрещнали нова година и
тяхната Коледа. След смъртта на И. съпругът й и детето идват лятото в
България и стоят през време на отпуската на Д.. Пропуснали само 2020 г.
заради Ковид – 19. Свидетелката не мисли, че ищецът е превъзмогнал тази
загуба и всичко свързано с дъщеря му преглъща, за да не разстройва хората
около себе си. В тази връзка разказва за случай на 04.10.2021 г. в гр.Созопол,
когато Ваня има рожден ден и се били събрали всички, а Дмитрий си бил
дошъл от Русия с детето Валерий. Свидетелката твърди, че ищецът не приема
никакви медикаменти, освен мента, глог и валерияна.
При така приетите за установени факти, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи
това право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от
КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО”
и изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване
на претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани
доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното
дружество - ответник на 28.09.2017 г. Към датата на подаване на исковата
молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е
изплати на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. заявеният иск е
допустим.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
9
„Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика л.а. марка
„БМВ", с peг. № BP **** ВН към момента на настъпване на процесното ПТП.
Противоправното деяние се доказва от представената влязла сила присъда по
НОХД № 533/2018 г. по описа на ОС – Ловеч. Не се спори и относно
причинната връзка между станалото на 13.08.2017 г. ПТП и настъпилата
смърт на И.Р.Ю.. Вината на деликвента е безспорно установена с влязла в
сила присъда по наказателното дело, която съгласно чл. 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
противоправно ли е то и виновен ли е деецът, т. е. налице е деликт.
Ищецът е материално легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като е баща на починалата в резултат на ПТП
И.Р.Ю., който факт се установява от представеното удостоверение за
родствени връзки от 13.08.2018 г. на Столична община.
В процесния случай ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на
настъпилата смърт на дъщеря му в размер на сумата 250 000.00 лв., като при
постановяване на своя акт съдът следва да отчете и изплатена на ищеца в хода
на делото сума от 110 000.00 лв. застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди.
Безспорно ищецът попада в кръга на най-близките на пострадалия
съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
разрешение е прието и в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Като баща на пострадалата И.Ю. той се ползва с право на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата й. В мотивите на цитираното ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е указано, че правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
10
претърпял неимуществени вреди, което е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 от ЗЗД.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, на които съдът
дава вяра като непосредствени и безпристрастни се установява, че между
ищеца и пострадалата И.Ю. е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка, отношения на топлина и привързаност. След заминаването й за
Москва и раждането на нейните деца са поддържали постоянно връзка по
скайп, а всяка година по 2-3 месеца тя е била при родителите си в България.
Р.Ж. е понесъл тежко смъртта на своята дъщеря, на погребението се
обвинявал, че не е могъл да й помогне, затворил се в себе си и въпреки
изминалото време избягва разговори за случилото се, защото се натъжава и не
иска да разстройва другите. Житейски логично е внезапната и неочаквана
загуба на дъщеря му в тази млада възраст /29 години/ да предизвика стрес и
негативни емоции, но по делото не се събраха доказателства за изложените в
ИМ твърдения, че вследствие нейната смърт последният да е имал
здравословни проблеми и да е търсил специализирана медицинска помощ. От
друга страна следва да се отчете, че пострадалата И.Ю. е имала собствено
семейство и деца, от 2007 г. живее в Москва и периодично си е идвала в
България за 2-3 месеца през годината. По делото не се събраха данни ищецът
да е разчитал на нейната финансова помощ и грижи. Установява се, че
последният има и син Т., който живее с него и може да разчита на неговата
подкрепа в този тежък момент.
Недоказано в процеса остана направеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата И.Ю.. От заключението на комплексната съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза по безспорен начин се установява, че последната е
отклонила управлявания от нея л.а. „Фиат“ максимално вдясно на платното за
движение и е предприел намаляване на скоростта, за да предотврати удара с
идващия насреща л.а. марка „БМВ". Вещото лице инж.К. е категоричен, че
л.а. „Фиат Марея“ е бил на 16.54 м. от мястото на удара при опасна зона 30.06
м, т.е. не е имало забавена реакция от страна на И.Ю., но не е имало
възможност за избягване на ПТП, тъй като опасната зона за спиране е по-
голяма от разстоянието на виждане и възприемане на навлезлия в пътната й
лента т.а. „Мерцедес“. От данните по делото експертът прави и извод, че
същата е била с правилно поставен обезопасителен колан, тъй като еърбегът
11
пред нея се е отворил.
При така установените факти по делото съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, който следва да бъде определен в обичайните граници за подобни случаи
съобразно установената съдебна практика е в размер на 150 000.00 лв.,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Този размер е адекватен с оглед претърпените от ищеца болки и страдания и
отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната към 2017 г., което мотивира съда да отхвърли
предявения иск до пълния претендиран размер за разликата над 150 000.00 до
250 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
Отчитайки обстоятелството, че в хода на процеса ответникът е
изплатил на ищеца сумата от 110 000.00 лв. застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, съдът следва да постанови
решение, с което осъди ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Р. ИВ. Ж. сумата
40 000.00 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 13.08.2017 г. ПТП, при
което е причинена смъртта на И.Р.Ю..
По отношение на лихвата съдът приема следното:
По делото няма спор, че ищецът е сезирал ответното дружество с
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
28.09.2017 г. и след представяне на част от изискуемите от застрахователя
документи на 20.10.2017 г., ЗД “Евроинс“АД е уведомило Р.Ж. с писмо от
28.12.2017 г., че няма основание и размерът на претенцията не е установен по
надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенецията на увреденото лице по чл.496, ал.1 КЗ, който не
може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от нейното предявяване по
реда на чл. 380 КЗ. Следователно лихвата за забава в настоящия случай върху
присъденото обезщетение от 40 000.00 лв. е дължима от 20.01.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, тъй като изисканите от
застрахователя документи са представени на 20.10.2017 г,. а не от деня на
увреждането - 13.08.2017 г., каквото е направеното от ищеца искане. Както
беше посочено по-горе, ответното дружество е изплатило в хода на процеса
12
на ищеца Р.Ж. сумата 110 000.00 лв. застрахователно обезщетение, от които с
преводно нареждане от 17.02.2022 г. 60 000.00 лв. и 50 000.00 лв. с преводно
нареждане от 18.02.2022 г. При тези данни лихвата за забава върху сумата от
60 000.00 лв. е дължима за периода от 20.01.2018 г. до 17.02.2022 г. и е в
размер на 24833.35 лв., а върху сумата от 50 000.00 лв. е в размер на 20 708.36
лв. за периода от 20.01.2018 г. до 18.02.2022 г., които ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца. Същите са пресметнати посредством
изчислителен модул на интернет страница http://www.calculator.bg
По отговорността за разноски:
Ищецът в настоящето производство е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенциите следва да се заплати от осъдения ответник по сметката на ОС
Ловеч. При уважената претенция в размер на 150 000.00 лв., дължимата
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 6000.00 лв. и 1821.28 лв. върху
присъдената лихва за забава.
Искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направени в
хода на производството от процесуалните представители на двете страни,
които са представили списъци по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.К. И. Т. – САК, с личен №
**********, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Р. ИВ. Ж. съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата от
4530.00 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответното дружество направените по делото съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 723.00 лв., като при
определяне на техния размер съдът е взел предвид направените разноски за
депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лв.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 да заплати на Р. ИВ. Ж., ЕГН ******, с
адрес: гр.Г., ул.“С.А.“ № 15, на основание чл. 432, ал.1 КЗ по сметка в
„РАЙФАЙЗЕН БАНК“АД BIC: RZBBBGSF, IBAN BG25 ******* сумата от
40 000.00 лв. /четиридесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му И.Р.Ю., в резултат
претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ВР **** ВН – И.К.Т., чиято отговорност за
вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от
23.06.2017 год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
ЗД „Евроинс" АД, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 40 000.00 лв.
до 150 000.00 лв. отхвърля като погасен чрез плащане, а за разликата над
150 000.00 до 250 000.00 лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 да заплати на Р. ИВ. Ж., ЕГН ******, с
адрес: гр.Г., ул.“С.А.“ № 15, на основание чл. 432, ал.1 КЗ по сметка в
„РАЙФАЙЗЕН БАНК“АД BIC: RZBBBGSF, IBAN BG25 ****** лихва за
забава върху сумата от 60 000.00 лв. за периода от 20.01.2018 г. до 17.02.2022
г. в размер на 24 833.35 лв., а върху сумата от 50 000.00 лв. за периода от
20.01.2018 г. до 17.02.2022 г. в размер на 20708.36 лв.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 да заплати на адв. К. И. Т. – САК, с личен
№ **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 4530.00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца Р. ИВ. Ж. за първоинстанционното разглеждане на делото
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. ИВ. Ж., ЕГН ******, с адрес: гр.Г., ул.“С.А.“ № 15 да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 сумата в размер на
723.00 лв. /седемстотин двадесет и три лева/ направените по делото съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част
от иска.
14
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Х.К." № 43 да заплати по сметка на Окръжен съд -
Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 6000.00 лв. /шест хиляди
лева/ държавна такса съразмерно с уважената част от иска, 1821.28 лв.
държавна такса върху присъдената лихва за забава и 5.00 лв. д.т. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
15