Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.11.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 541 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК на „И.“
ООД, ЕИК *******, за отмяна на неприсъствено решение № 358106 от 12.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 57770/2017 г. на Софийски районен съд, 140 състав.
Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното
производство, по което е постановено процесното неприсъствено решение, тъй като
не му бил надлежно връчен препис от исковата молба с приложенията, както и не бил
редовно призован за откритото съдебно заседание по делото, проведено на
28.02.2018г. Твърди и да не му е било редовно връчено неприсъственото решение,
узнал за него на 02.10.2018г., когато му била връчена покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20188630401585 по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че
исковата молба и приложенията били връчени чрез залепване на уведомление, без
да бъде спазена процедурата по чл. 47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени
няколко посещения на адреса по различно време в рамките на повече от месец, като
поне едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Неправилно СРС
приложил книжата на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, след като връчителят не
отразил никакви данни, че няма достъп до канцелария или че не е намерил лице,
на което да връчи книжата, а само че на адреса няма указателна табела на
търсената фирма. Не били индивидуализирани и съседите, които не били чували за
такава фирма. Нередовно било и връчването на призовката за първото открито
съдебно заседание, приложено от СРС на основание чл. 50, ал. 2 ГПК към делото.
За да се приложи тази разпоредба следвало да се установи, че адресатът е бил на
адреса, напуснал го е и не е вписал в регистъра новия си адрес. За да
удостовери това връчителят следвало да извърши проверка дали на адреса има
табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които пребивават
служителите му или други негови представители, да събере сведения от съседи познат
ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Освен това връчителят следвало да събере
информация от живеещи в сградата и/или от домоуправителя /тъй като ставало
въпрос за жилищен блок/ дали на адреса има канцелария на дружеството, като
посочи самоличността на лицата, дали информацията. Поради това моли съда да
отмени атакуваното неприсъствено решение и върне делото на СРС за разглеждане
на спора. Претендира разноски
Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, не е
депозирал писмен отговор. С молба от 29.10.2019г. моли съда да „отхвърли
въззивната жалба“. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
евентуално претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца в исковото
производство – „Т.“ ООД, не взема становище по молбата за отмяна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, и взе предвид наведените
доводите, намира за установено следното:
Видно от приложеното гр.д. № 27231/2017г. на СРС, 140 състав, по подадено
на 28.04.2017г. заявление, в полза на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е разпоредено длъжникът „И.“ ООД,
ЕИК *******, да заплати на кредитора посочените в заявлението суми за топлинна
енергия, лихви и разноски. Длъжникът не е намерен на обявения в търговския
регистър адрес - гр. София, ул. „*******, и на 12.06.2017г. е залепено
уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. На 21.06.2017г. книжата са връчени на
явил се в съда упълномощен служител на ответника, а на 04.07.2017г. длъжникът,
чрез законния му представител И.П.М., подал възражение, с което заявил, че не
дължи сумите по заповедта. Във възражението е посочен адресът на управление ***
След дадени указания на заявителя, в срока по чл. 415 ГПК същият е предявил
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано гр.д. № 57770/2017
г. на Софийски районен съд, 140 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени на
ответника за отговор на 14.09.2017г. на обявения от него адрес в търговски
регистър. Съобщението е върнато в цялост с информация от връчителя, че не
намира такава фирма на адреса, има блок на шест етажа с четири входа, няма
указателна табела на търсената фирма. На 04.10.2017г. районният съд разпоредил
ново връчване с указание в случай че адресатът не бъде открит, да се залепи
уведомление. Изпратеното на 06.10.2017г. второ съобщение е върнато от връчителя
в цялост, като е удостоверено, че е посетил адреса на 10.10., 28.10. и
09.11.2017г., на адреса има кооперация с три входа и голямо празно партерно
помещение, в което имало магазин за авточасти. На адреса няма указателни табели
за такава фирма, съседите също не знаят за фирма „Интерфед“. Поради това на
09.11.2017г. връчителят залепил уведомление на входната врата. Няма пощенска
кутия, поради което не е пуснато уведомление в такава. С разпореждане от
03.01.2018г., на основание чл. 50, ал. 4 ГПК СРС приложил книжата за ответника
към делото като редовно връчени на 24.11.2017г.
За насроченото на 28.02.2018г. открито съдебно заседание
ответникът е призован отново от обявения в търговския регистър адрес на
управление, като призовката е върната в цялост с информация от връчителя, че при
посещение на 17.01.2018г. на адреса няма такава фирма. Има шестетажна кооперация
с три входа, няма указателни табели за такава фирма. Съседите не са чували нищо
за „Интерфед“. С разпореждане от 22.01.2018г. СРС приложил призовката към
делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК като редовно връчена на 17.01.2018г.
В проведеното на 28.02.2018г. открито съдебно заседание
районният съдия счел, че ответникът е редовно призован, дал ход на делото и предвид
постъпилата молба от ищеца с искане за постановяване на неприсъствено решение приключил
съдебното дирене на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК и дал ход на устните
състезания. На 12.03.2018г. постановил неприсъственото решение, чиято отмяна се
иска в настоящото производство, с което признал за установено по предявените
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 3 087.09
лв., представляваща стойност на топлинни услуги за периода от м. 03.2014г. до
м. 04.2015г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******, код на платеца
340835, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и сумата
712.85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.05.2014г. до 24.04.2017г., за които суми в производството по гр.д. №
27231/2017г. на СРС, 140 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2017г.
Съобщение с препис от решението е изпратено на ответника
на обявения адрес на управление, като в първото върнато в цялост съобщение
връчителят е посочил, че на адреса има жилищен блок с три входа по шест етажа,
няма указателна табела на фирмата. Входовете са заключени и няма достъп, няма
от кого да вземе сведение. С разпореждане от 21.03.2018г. районният съдия разпоредил
да се изпрати ново съобщение с указания за връчителя да посети адреса най-малко
три пъти в рамките на повече от месец. Изпратеното второ съобщение също е
върнато в цялост, като връчителят удостоверил, че посетил адреса на 10.04.,
21.04. и 02.05.2018г., адресатът не е намерен. На адреса се намира жилищен блок
с три входа, няма указателни табели на фирмата и на И.М.. Съседите не знаят
нищо за тази фирма. По разпореждане на районния съдия на 16.05.2018г. е
изпратено трето съобщение, като на 14.06.2018г. връчителят залепил уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло
в сила неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като съдът не действа
като инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение, а
само се произнася по наведените доводи за нарушаване на основния процесуален
принцип - правото на защита на страните по делото вследствие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на
съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК, в 1-месечен срок от връчване
на неприсъствено решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска
от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно
изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1. страната да е
била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. при
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства
и 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК е посочен изрично началният момент, от
който започва да тече преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна –
момента на връчване на неприсъственото решение, който не е идентичен с момента
на узнаване на решението. Съгласно практиката на ВКС (определение № 880/26.11.2014г.
по ч.гр.д. № 6283/2014г., ІV ГО, определение № 685/27.12.2016г. по
ч.т.д. № 2059/2016г., ІІ ТО и др.), при подадена молба за отмяна на
основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за липса на предпоставките
за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително и по отношение на връчване на
неприсъственото решение, въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото
решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 и чл. 47, ал. 1 ГПК е по съществото на спора и не е от
значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност.
Поради това, и доколкото с молбата по настоящото дело се твърди нередовно
връчване на неприсъственото решение по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК съдът следва да приеме, че молбата е допустима и да се произнесе по
основателността й.
Разгледана по същество, настоящият състав намира молбата
за отмяна за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се
връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини,
въведен за първи път с действащия ГПК, е връчването чрез залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в
случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изричното
разпореждане на чл. 50, ал. 4 ГПК, връчването чрез залепване се прилага и по
отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите
предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма
на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до канцеларията
на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.
Тълкуването на посочената норма налага извод, че призоваването чрез залепване
на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на
адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото
само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува канцелария със
служители, и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията
или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от
залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на
адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането
на канцелария, очевидно залепването на уведомление е безпредметно, тъй като е
невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията
за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима е
нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на
книжата.
В случая съгласно извършеното от връчителя официално
удостоверяване при многократните му посещения на адреса, обявен от молителя в
търговския регистър като адрес на управление, на адреса няма фирмени знаци на
търговеца, има шестетажна жилищна сграда с три входа. Следователно търговецът
не е изпълнил точно задължението си за обявяване на адреса си на управление ***,
на който се намира шестетажна сграда с три входа, не съставлява такова
изпълнение. Съдът, респ. връчителят нямат задължение да издирват адрес на
търговец, който недобросъвестно е обявил в търговския регистър непълен адрес на
управление. Поради това, и при липса на фирмени знаци на адреса следва да се
приеме, че на адреса не е имало офис/канцелария на търговеца, съответно
призоваването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл.
47, ал. 1 ГПК е било неприложимо, а приложима е била разпоредбата на чл. 50,
ал. 2 ГПК.
Следва да се посочи, че самият молител не твърди да се е
намирал на обявения адрес на управление, а само че не бил спазен едномесечният
срок, установен в практиката на ВКС, за посещения на адреса при залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, адресът не бил посетен в неприсъствен
ден, не била поискана информация от домоуправителя – все изисквания на закона,
касаещи връчване на физически лица. По изложените съображения обаче в случая
залепване на уведомление не е било необходимо, тъй като на адреса не е имало
обозначена канцелария на търговеца и съответно служители, на които да се връчат
книжата, респ. които отказват връчване, за да е приложима процедурата по чл.
50, ал. 4 ГПК. Само за пълнота и във връзка с доводите в молбата следва да се
посочи, че доколкото районният съд е изпращал две, респ. три съобщения, адресът
е посещаван повече от три пъти и в продължение на повече от един месец както
при връчване на исковата молба за отговор, така и при връчване на
неприсъственото решение. Впрочем, индиция, че ответникът е напуснал адреса си
на управление, е и представеният в исковото производство нотариален акт, видно
от който на 17.11.2016г. същият е продал топлоснабдения имот – магазин, находящ
се в гр. София, ул. „*******.
По изложените съображения съдът намира молбата за отмяна
за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват
на ответника по молбата, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Единственото извършено от юрисконсулта процесуално действие е
подаване на молбата от 29.10.2019г., която съдържа кратки и несвързани с
настоящото дело изявления. Предвид липсата на извършена от юрисконсулта дейност
във връзка с производството, съдът намира, че съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК на „И.“ ООД, ЕИК *******,
за отмяна на неприсъствено решение № 358106 от 12.03.2018г., постановено по
гр.д. № 57770/2017г. на Софийски районен съд, 140 състав, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.