РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Смолян, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20245440200334 по описа за 2024 година
Производството по е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от А. Б. К., ЕГН **********, с
адрес *, жалба против наказателно постановление № 24-1862-
*/24.06.2024г. на *, с което по т.1 за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП
на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, и по т.2 за нарушение на
чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Жалбоподателят моли наказателното постановление за бъде
отменено, тъй като в хода на производството са допуснати
процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител. Процесуалният му представител адв.*.
депозира писмено становище, в което излага допълнителни доводи за
отмяна на наказателното постановление, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата н*, в съдебно заседание се
1
представлява от пълномощник юрисконсулт *, който ангажира
доказателства и навежда доводи за потвърждаване на санкционния акт.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата, изложените от страните
доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2024 г. мл.полицейски инспектори А. Х. и Ю. А.,
служители на РУ Смолян, свидетели по делото, били в състава на екип
извършващ контрол на движението на МПС. Установили се за
извършване на проверки в гр.Смолян, на улица *срещу
бензиностанция “*“. Около 13:13 часа спрели движещ се от
предприятие „*“ в посока към кв.*лек автомобил „*“ рег.№ *, тъй като
забелязали, че водачът говори по мобилен телефон по време на
движение, държейки го в ръка и е без поставен обезопасителен колан.
При проверката на документите установили, че водач на автомобила е
жалбоподателят, че не използва устройство позволяващо използването
на мобилен телефон без участието на ръцете
Свидетелят Х. съставил на място АУАН срещу К. за това, че
на 12.06.2024 г. в 13:13 часа, в гр.Смолян на ул.*като водач на лек
автомобил “*“, рег №*, движещ се с посока на движение към квартал
*допуска следните нарушения: 1.Управлява горепосоченото МПС без
да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; 2.
По време на управление използва мобилен телефон без устройство
позволяващо използването му без участието на ръцете- нарушения на
чл.137а ал.1 ЗДвП и чл.104а от ЗДвП. Актът бил ссътавен в
присъствието на свидетеля А. и Ст.К., бил предявен на жалбоподателя
и той го подписал.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-1862-*/24.06.2024г. на началник
сектор в РУ Смолян, с което по т.1 за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП
2
на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, и по т.2 за
нарушение на чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП -
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с
интерес да обжалва, а разгледана по същество-неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
че в процедурата по установявана на административното нарушение и
съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за
жалбоподателя да организира защитата си. Спори се относно
фактическата обстановка. В съдебната фаза на производството обаче,
показанията на разпитаните свидетели позволиха на съда да
формира категорични изводи по фактите.
Съгласно чл. 137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.
С разпоредбата на чл.104а ЗДвП е въведена забрана за водача
на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят е извършил административните
нарушения, за които е санкциониран, тъй като на 12.06.2024 г. като
водач на МПС той не поставил обезопасителния колан, с който е
оборудван автомобила. Освен това в нарушение на забраната по
3
чл.104а ЗДвП по време на управление на превозното средство е
използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Съобразно материално-правните характеристики на
твърдените нарушения, те подлежат на доказване основно с гласни
доказателства. Между изложеното от полицейските служители съдът
не констатира противоречия. Свидетелите Х. и А. сочат, че възприели
липсата на поставен от водача колан и това, че говори държейки
мобилен телефон в ръка още преди спиране на автомобила.
Показанията на свидетелите са еднопосочни и убедителни, поради
което съдът ги кредитира.
Правилно са приложени и санкционните норми на чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП (за нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП) и чл.183
ал.4 т.6. от ЗДвП (за нарушението по чл.104а ЗДвП). И двете
предвиждат административно наказание глоба във фиксиран размер от
50лв.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. С оглед изхода на делото и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Смолян
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /арг. от чл. 37
от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1862-
*/24.06.2024г. на *, с което на А. Б. К., ЕГН **********, с адрес *,
по т.1 за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от
4
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50,00 лева, по т.2 за нарушение на чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50,00 лева.
ОСЪЖДА А. Б. К. да заплати на ОДМВР Смолян сумата
100лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд
град Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5