№ 5655
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110122195 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от В. И. Л., ЕГН **********, чрез адв. Н., с адрес: гр.София, ж.к.
„Красна поляна”, бл.341, вх.5, ап.99, за признаване за установено по отношение на
ответника „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Ястребец” № 23Б, че ищеца не му дължи сумата от 1212,22 лв., представляваща начислена
сума за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 31.03.2019г., за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна”, бл.341, вх.5, ап.99, абонатен №180102.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Оспорва иска за недължимост на сумите,
поради липса на облигационно правоотношение между страните, за което излага подробни
съображения. Ответника признава изцяло иска за недължимост на сумите, като погасени по
давност. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. По делото е
постъпила писмена молба от процесуалния представител на ищеца, с която последния
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена топлинна
енергия.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск не се споделят от
настоящия състав. Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно
отношение или право, е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е
обвързано със срок, нито пък ищците са органичени с основанията, на които могат да се
позовават. В този смисъл няма пречка ищецът да обосновава исковата си претенция с
бездействие на ответника по предявяване на претендираните от него вземания, което води
1
до отпадане на възможността му за принудителното им събиране.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените от ответника Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит срещу задължение за гледане и издръжка от 11.05.1981г. и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №145/19.12.2019г., по категоричен начин се установява, че за
процесния период от 01.07.2015 г. до 31.03.2019г., ищеца е бил собственик на Ап. № 99,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна”, бл.341, вх.5. В този смисъл по отношение на
него е се установява, че е бил потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ
- като собственик на процесния имот, като наведените в тази връзка съображения за липса
на облигационно отношение между страните е неоснователна.
С отговора на исковата молба ответника признава недължимост на вземанията,
поради настъпила погасителна давност на задължението. Съдът намира, че така направеното
признание от ответника не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед на така извършеното от
ответника признание, съдът намира исковете за основателни, поради което същите следва да
бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това и бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1212,22 лв.,
представляваща начислена сума за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г.
до 31.03.2019г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна”, бл.341, вх.5, ап.99,
абонатен №180102, поради изтекла погасителна давност.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
делото няма ангажирани доказателства ответника да е предприел действия за принудително
изпълнение срещу длъжника. Представената фактура и справка за задължения, не могат да
бъдат квалифицирани, като действие за принудително изпълнение, тъй като кредиторът има
право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и
ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД).
Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна
давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност
част от задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори
и да съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на
вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Доколкото кредиторът има право
да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си
не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за
недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника
съдебни и деловодни разноски ще възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно
възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност /В този см. Определение №
338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 474/7.11.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК/. определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д.
№ 1371/2017 г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о.,
определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр.
д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о./.
Следва да бъде уважено искането за присъждане юрисконсултско възнаграждение на
2
ответника в размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, че В. И. Л., ЕГН
**********, чрез адв. Н., с адрес: гр.София, ж.к. „Красна поляна”, бл.341, вх.5, ап.99, не му
дължи сумата от 1212,22 лв., представляваща неплатена сума за потребена топлинна
енергия за периода от 01.07.2015 г. до 31.03.2019г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Красна поляна”, бл.341, вх.5, ап.99, абонатен №180102, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА В. И. Л., ЕГН **********, чрез адв. Н., с адрес: гр.София, ж.к. „Красна
поляна”, бл.341, вх.5, ап.99, да заплати „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца В. И. Л., да бъде осъден ответника
„фирма“ ЕАД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3