Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София ….. . г.
Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно заседание проведено на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретар Aтанасова, като разгледа докладваното от съдия Николов ВНЧХД № 925 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 20.09.2018г. по НЧХД № 17114/2016г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 101 състав е признал подсъдимия С.С.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.2 от НК, като на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
С обжалваният акт подс. С.С.Б. е осъден да заплати на граждански ищец Т.Н.Т., сумата от 700 лева, представляваща неимуществени вреди причинени от инкриминираната деятелност, в едно със законната лихва от датата на увреждането-08.07.2016г. и е отхвърлил иска като неоснователен, за разликата до пълния предявен размер.
Подс. С.С.Б. е осъден с първоинстанционанта присъда да заплати на частния тъжител и гражданския ищец Т.Н.Т., сумата от 662 лева, представляваща направени от последният разноски по делото.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмено допълнение към нея от подс. С.С.Б., чрез адв. П.П.-упълномощен защитник на последния. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че присъдата на първата инстанция почивала на предположения, като от събраната доказателствената маса не се установявало по несъмнен начин подс. С.С.Б. да е автор на инкриминираното деяние, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен от въззивния съд, като подсъдимия С.С.Б. да бъде оправдан за престъплението, за което е осъден от първоинстанционния съд.
В разпоредително заседание на 05.03.2019г., въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК, след проверка на материалите по делото е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на нови доказателства, нито се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и експерти по делото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв. И. моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Частният тъжител Т.Н.Т., в хода на съдебните прения, подържа заявеното от повереника му.
Адв. адв.П.- упълномощен защитник на подс. С.С.Б. редовно призован, не се явява. Същият е депозирал молба, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Прави искане в молбата, първоинстанционната присъда да бъде отменена, като неговия подзащитен да бъде оправдан.
Подсъдимият С.С.Б., редовно призован, не се явява, като не сочи основателна причина за неявяването си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на решението. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Към дата 08.07.2016 г., подсъдимият С.С.Б. и тъжителят Т.Н.Т. работели в дружеството „Б.” АД, където първият изпълнявал длъжността главен енергетик, а тъжителят бил електротехник.
На процесната дата, сутринта, в помещение, намиращо се в сградата на дружеството, находяща се на адрес -гр.София, бул.”*******, била проведена сутрешна оперативка, на която присъствали освен подсъдимият и тъжителят, така и свидетелите В.Г.В., Р.Б.А., Й.А.Д.и П.Н.Ш..
След като оперативката завършила, подсъдимият и тъжителят, както и свидетелите В.Г.В., Р.Б.А. и П.Н.Ш. напуснали помещението. В помещението останала единствено св. Й.А.Д., за да го почисти.
Около 10.00 - 10.30 часа на същия ден, на площадката в двора на работилницата, намираща се в близост до помещението, където се провела оперативката, подсъдимият Б. попитал на висок глас тъжителя Т. за притежателя на донесена на територията на предприятието скара за поправка. Тъжителят му отговорил, че е на охраната. Подсъдимият заявил на тъжителя, че за това ще го заведе при директора, като двамата се хванали за ръце и започнали да се дърпат. Свидетеля В.Г.В., който по това време минавал покрай двамата, като видял, че се дърпат, ги разтървал, след което се отдалечил от тях.
След като В. се отдалечил, подсъдимият ударил тъжителя с глава в областта на челото. Последният започнал да вика на висок глас на подсъдимия, да не го удря. Тогава св. Д., която била в близкото помещение, където се била провела по-рано същия ден оперативката, чула скандала между подсъдимия и тъжителя и се показала на вратата, като видяла двамата да стоят един срещу друг. В този момент Б. си тръгнал, а тъжителят Т. се качил по стълбите до помещенията на втория етаж. При качването тъжителят започнал да вика за нараняването, което му било причинено от подсъдимия, сочейки челото си. Като се качил на втория етаж, тъжителят казал на свидетелите А. и Ш., че С.С.Б. го бил ударил с глава по челото, като им показал нараняването. Свидетелите видели, че челото на тъжителя било зачервено. Свидетелката Д. също видяла зачервеното чело на Т.. Последният отишъл да го прегледат в лекарския кабинет, намиращ се на територията на предприятието, както същият ден посетил и съдебен лекар, който му издал съдебномедицинско удостоверение, в което било посочено -кръвонасядане с повърхностно охлузване и бледо розов цвят на площ около 0,5/0,3 см. по кожата на челото между двете вежди.
В администрацията на дружеството, Т. срещнал директора- св. Х.С., на който също казал, че тъжителя го е ударил.
Тъжителят Т. депозирал за случая жалба до 02 РУ -СДВР. С писмо рег.№ 226000 - 10928/27.07.29016 г. на 02 РУ -СДВР тъжителя Т. бил уведомен, че се отказва да се образува досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от 10.09.2016 г. на прокурор при СРП /изведено на 27.09.2016 г./ по пр.пр.№ 33270/2016 г., по описа на СРП, преписка вх.№ 226000 - 10230/2016 г., по описа на 02 РУ –СДВР, бил постановен отказ от образуването на досъдебно производство, поради липсата на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се изяснява, че на тъжителя е причина травма на главата в областта на челото межди двете вежди, изразяваща се в кръвонасядане и повърхностно охлузване. В заключението вещото лице е посочило, че описаната травма се дължи на действие на твърд тъп предмет и причиняването й добре може да се обясни с механизма на нанесен удар с глава от нападателя в челото на пострадалия, по време и по начин, съобщени от него в частната тъжба.
Taкa приетата от въззивната съдебна инстанция фактическа обстановка, се установява по категоричен начин след обективния, всестранен и пълен анализ на събраната по реда на НПК в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция, доказателствена маса, включваща: показанията на свидетелитеЙ.Д.,Р.А., П. Ш., Х.С. и В.В.; съдебномедицинска експертиза, както и писмените доказателства- съдебномедицинско удостоверение №453/2016г., документи съдържащи се по преписка № 226000-10230/2016 г. по описа на 02 РУ- СДВР, пр.пр.№ 33270/2016 г., по описа на СРП.
Правилно първостепенният съд е кредитирал като обективни показанията на свидетелитеЙ.Д.,Р.А. и П. Ш.. Чрез процесните гласни доказателствени средства в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти установяващи времето, мястото и механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалото лице.
Обосновано първостепенният съд е поставил в основата на своите фактически изводи показанията на св.Й.Д., като ги е приел за обективни и достоверни.
От процесните гласни доказателствени средства в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи обстоятелствата, че свидетелкатаЙ.Д. непосредствено е възприела факти, изясняващи обстоятелствата, касателно скандала между подсъдимия и тъжителя. В показанията си свидетелката Д. добросъвестно излага фактически дадености, за причината на разправията между двамата, а именно електроуред- „скара“, който бил на охраната, за който подсъдимият искал да заведе тъжителя при директора. Установяват се от показанията на свидетелката и обстоятелствата, че същата е чула тъжителя да вика на подсъдимия, да не го удря; че е видяла двамата да стоят един срещу друг, след което Т. да се затичва по стълбите водещи до горния етаж и да вика, че е бил ударен, както и че е видяла, че челото на тъжителя е било зачервено.
Макар свидетелката да не е непосредствено възприела удара, нанесен от подсъдимия на тъжителя, така възприетите от нея доказателствени факти, макар и косвени такива, са достатъчни на въззивният съдебен състав да приеме фактическата обстановка, че подсъдимият е ударил тъжителя в областта на челото.
Фактическите твърдения на св. Д., в тяхната хронологическа последователност и логическа обоснованост, намират доказателствена подкрепа в показанията наР.А. и П. Ш.. Двамата свидетели в показанията си добросъвестно възпроизвеждат факти, че след като тъжителят се е качил при тях, са видели, че челото на тъжителя било зачервено, както и че последният им казал, че това му е било причинено от подсъдимия, който го е бил ударил с глава.
Обстоятелството, че нараняването е причинено на тъжителя в областта на челото се потвърждава както от съдебномедицинско удостоверение, така и от съдебномедицинската експертиза, правилно приета по делото като обоснована и компетентна.
Тази доказателствена съвкупност възпроизвежда в процеса верига от косвени доказателства, очертаваща единствено възможен извод, че тъжителят С.Б. е нанесъл удари с глава по челото на тъжителя Т.Н.Т..
Така изясняващата се фактическа обстановка, не се опровергава от показанията на свидетелите Х.С. и В.В..
Свидетелят С., в показанията си твърди, че тъжителя го е срещнал в администрацията на дружеството и му е казал, че подсъдимият го е ударил. Твърдението на св. С., че когато се е разминал с тъжителя, не е видял наранявания по същия, не опровергава заявеното от горепосочените свидетелите, още повече, че свидетелят С. уточнява в показанията си, че не е обърнал внимание на това обстоятелство.
От показанията на свидетелят В.В. се установява, че същият е видял подсъдимия и тъжителя, като непосредствено е възприел и част от техния спор, а именно момента в който двамата са се били хванали и са се дърпали един друг, както и момента, в който подсъдимият е искал да заведе тъжителя при директора.
Тези твърдения на св. В. изцяло се подкрепят от показанията на св. Д., която при разпита й заявява, че е чула подсъдимия да искал да заведе тъжителя при директора.
Фактическите твърдения на св. В., че докато е бил на мястото на инцидента, не е видял подсъдимия да удря тъжителя, не опровергава приетото от фактическа страна обстоятелство, че е имало такъв удар.
Свидетелят В. в показанията си посочва, че след като е разтървал двамата, се е отдалечил от тях, като последните са останали на мястото, където са спорели, от което следва извод, че този свидетел не е присъствал през цялото време на мястото на инцидента и не е успял да възприеме самия факт на нанасянето на удара с глава от подсъдимия по челото на тъжителя.
Обстоятелството, че на инкриминираната дата-08.07.2016г., тъжителя е прегледан от съдебен медик, се установява от писменото доказателство приложено по делото- съдебномедицинско удостоверение №453/2016г.
Правилно първостепенният съд е кредитирал като обективна и компетентна изготвената и приета по делото съдебномедицинската експертиза, изясняваща както медикобиологичната характеристика на телесното увреждане, причинено на тъжителя- кръвонасядане и повърхностно охлузване, така и механизма на причиняване на същото-действие на твърд тъп предмет, като причиняването й добре може да се обясни с механизма на нанесен удар с глава от нападателя в челото на пострадалия.
Въззивният съдебен състав, преценявайки доказателствената съвкупност, включваща гласните доказателствени средства-показанията на свидетелитеЙ.Д.,Р.А., П. Ш., Х.С. и В.В., писменото доказателство- съдебномедицинско удостоверение №453/2016г., и съдебномедицинската експертиза, както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика приема за изцяло обоснован фактическият извод на първостепенния съд, че подс. С.С.Б. е нанесъл удар с глава в областта на челото на Т.Н.Т., при което последният получил кръвонасядане и повърхностно охлузване.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е заключил, че авторството на инкриминираното деяние е доказано по несъмнен начин.
От обективна страна- на 08.07.2016 г. около 10.00 - 10.30 часа в сградата на „Б.“ АД, находяща се в гр.София, бул.“********, подс. С.С.Б. удар с глава в областта на челото Т.Н.Т., следствие на което причинил на последния кръвонасядане с охлузване на челото.
Това травматично увреждане, според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, е причинило на Т.Н.Т. болка и страдание, без разстройство на здравето.
Правилно и в съответствие с чл.130,ал.2 от НК и дадените указания в Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причиненото телесно увреждане като лека телесна повреда.
Обосновано контролирания съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат.
При установяване на субективната страна на деянието контролната инстанция, като изходи от констатираните обективни дадености /насочеността на удара и засегнатата част на човешкото тяло/, напълно споделя извода на първостепенният съд, че подс. Б. от субективна страна е осъществил инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл.
За престъплението по чл.130,ал.2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е освободил подсъдимия С.С.Б. от наказателна отговорност, тъй като за инкриминираната деятелност, за която последният е предаден на съд, е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок до шест месеца, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието не са причинени имуществени вреди.
Въззивният съд намира за правилно посоченото от контролирания съд смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни за същия. Като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при подсъдимия, въззивният съд приема трудовата му ангажираност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства при подсъдимия въззивният съд не констатира.
Изхождайки от посочените индивидуализиращи наказанието обстоятелства, с превес на смекчаващите такива, въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният съд е наложил на подс. С.С.Б. административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционния съд законосъобразно е уважил по основание предявения от гражданският ищец Т.Н.Т. срещу С.С.Б. граждански иск с правно осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Т. в следствие на противоправното поведение на подсъдимия болки и страдания. Деликтната отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства, правилно районния съд е определил обезщетението по предявения граждански иск за неимуществени вреди да бъде в размер на 700 лева, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Възлагането на разноските по делото на подсъдимия С.С.Б. е направено в съответствие със закона и въззивният съд няма основание за промяна в тази насока на присъдата на СРС.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.332‚ т.6 от НПК вр. чл.336 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.09.2018г., постановена по НЧХД №17114/2016г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 101 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.