и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството се движи по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 от ГПК Въззивният съд е сезиран с жалба от Мехмед Юсеинов Моллов с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.”Илинден”, бл.132, вх.Д, ап.80 против Решение № 35 от 31.03.2006г. по гр.дело № 378/2005г. на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявения от него срещу Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** и Ахмед Мустафа Ахмед с ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, находящ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски N 41, основан на собственост по давност и наследство, както и иск по чл.431 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт N 109, том I, рег. N 3483, нот. дело N 449/2003г. и на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 54/04.12.2003г., том 1, рег.№ 3364, нот.дело № 54/2003г. и двата на нотариус Калин Николов Димитров, вписан в нотариална камара под № 20. Атакуваното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че построената в имота жилищна сграда била изградена по време на брака между Юсеин и Адиле Мустафови, следователно тя била съпружеска имуществена общност. Съдът не разгледал този въпрос. След смъртта на Адиле Мустафова през 1979г., преживелият съпруг наследил освен своята 1/2 част от собствеността върху имота и нейната 1/8 идеална част от същия, т.е. той притежавал 5/8 идеални части от процесния имот. Не било обсъдено приложеното нотариално дело № 449/2003г. на нотариус Калин Димитров и съдържащите се в него документи, от които се установявало, че ответникът Илиев не е владял имота в продължение на 20 години. Неоснователно съдът не кредитирал свидетелските показания на Шабан Моллов и Марков. Съдът не конкретизирал кои наследници са носители на правото на собственост върху процесния имот за периода от 1982г. до предявяване на иска, а същият бил длъжен да установи това обстоятелство. Съдът неправилно заключил, че Вахидин всяка година идвал при брат си Ахмед, като не е взел под внимание показанията на свидетелите Ибрахимов и Астаджиева. В показанията си свидетелите Петров и Христов изрично заявили, че Ахмед бил социално слаб и бил издържан от брат си Мехмед. Необосновано съдът приемал, че наследодателят на ищеца Юсеин Мехмедов Мустафов не бил собственик на Þмота, но никъде не посочва кой е бил собственик на имота преди 1989г. Безспорно се установявало по делото кой и кога е построил процесния имот. Недвусмислено се доказвало, че със своите действия по поддръжка на имота, отдаване под наем, даване на разрешение на съседите да обработват дворното място,събиране на плодовете и плащане на данъците, ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота и същият бил загубил сънаследствения си характер и ищецът станал единствен собственик на имота. След анализа на всички доказателства по делото се установявало, че ищецът Моллов е владял процесния имот явно, неоспорвано и непрекъснато в продължение на повече от 10 години, като фактическата власт върху имота била упражнявана с намерението да се свои. Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което да се уважи иска и да бъдат присъдени направените по делото разноски. При разглеждането на делото от въззивен съд по в.гр.д.№ 226/2006г. съдът е оставил в сила атакуваното първоинстанционно решение и е осъдил въззивника да заплати деловодни разноски. Със свое решение № 638/2008г., постановено по гр.д.№1892/2007г. ВКС е отменил решението по в.гр.д. № 226/2006г. по описа на КОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Пред настоящия състав и с оглед указанията на ВКС жалбодателят конкретизира и посочва, че претендира, че земята, върху която е построена процесната жилищна сграда е придобита от двамата съпрузи през 1955г. и през 1956г. те двамата са построили сградата. Бракът между Адиле и Юсеин мустафови бил сключен през 1928-1929г., като от брака им били родени 5 деца, две от които починали преди 1934г. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. Сочи нови доказателства. Молят да се уважи предявеният иск. Представят писмени бележки с подробни съображения. Въззиваемият Валентин Иванов Илиев, чрез назначения му от съда служебен защитник, моли да бъде оставено атакуваното решение в сила. От свидетелските показания се установявало, че ищецът живее в град София и не е владял постоянно и трайно процесния имот. Установявало се по делото, че ищецът Моллов не бил син на починалата Адиле, а имотът бил закупен като незастроен от нея, поради което тя била самостоятелен негов собственик. Сочи, че дълги години единствено доверителят му, независимо, че бил в Турция, се грижел за този имот и никой друг не правил подобрения в него. Придобил бил този имот по наследство и давност. Счита, че ищците не могат да установят, че те са собственици на имота. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по иска - Ахмед Мустафа Ахмед, чрез пълномощника си по делото, моли да бъде оставено атакуваното решение в сила. В писмено становище посочва, че съдът подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички доказателства, самостоятелно и в едно с останалите. Аргументирано съдът не кредитирал свидетелските показания на Шабан Моллов, тъй като същите противоречали на останалите доказателства по делото. От свидетелските показания на Петров и Христов, непосредствени съседи на имота, се установявало, че след смъртта на Юсеин Мустафов в имота били останали да живеят единствено Ваетин и брат му Ахмед. Посочените свидетели не познавали ищеца и не били виждали нито него лично, нито наследниците му. Правилно съдът заключил, че плащането на данъци и такси за периода 1998г. – 2003г. не било основание за признаване на давностно владение на имота, или на част от него. Разпитаните пред настоящата инстанция свидетели не променяли установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка. Оспорва представените от въззивника пред тази инстанция писмени доказателства – протокол и фактури за извършени СМР в процесния имо; както и Удостоверение от ЗПАД"Армеец",ул."Булаир" 2-Агенция гр.Хасково. Твърди, че СМР в имота не били извършени, което се установявало от показанията на св.Петров и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза; по отношение на застрахователната полица, твърди, че след като съдът задължил въззивника да представи по делото оригинала на застрахователните полици за направените застраховки, посочени в оспореното удостоверение, както и документи, уд¯стоверяващи, че е извършил плащания по тези полици - банково бордеро или вносна бележка, и след като такива не били представи, по този начин въззивникът е осуетил възможността да се установи фактът на застраховане на имуществото му. Сочи също, че от Удостоверение на ЗПАД "Армеец"- гр.Хасково не ставало ясно какво свое имущество е застраховал ищеца през посочените години-УПИ /парцел/ ХІV-839, кв.46 по ПУП на гр.Кърджали или построения в него недвижим имот. Претендира разноски по делото. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от въззивника констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. Районен съд – Кърджали е сезиран с два обективно съединени иска – такъв, с правно основание чл.108 от ЗС на основание давност и наследство, и иск с правно основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./. С Решение № 35 от 31.03.2006г., постановено по гр.дело № 378/2005г. Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявените от Мехмед Юсеинов Моллов срещу Валентин Иванов Илиев с ЕГН: ********** и Ахмед Мустафа Ахмед с ЕГН: ********** искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837, УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, находящ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски N 41, основан на собственост по давност и наследство, както и иска по чл.431 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт N 109, том I, рег. N 3483, нот. дело N 449/2003г. и на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 54/04.12.2003г., том 1, рег.№ 3364, нот.дело № 54/2003г. на нотариус Калин Николов Димитров, вписан в нотариална камара под № 20, като неоснователни и недоказани. От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното: От писмо изх. N 53.00.100./1/ /10.02.2006г. на Община Кърджали, личен регистрационен картон на Адиле Мехмедова Мустафова, с ЕГН ********** /починала/, и регистър за населението се установява, че Адиле Мехмедова Мустафова е живяла в гр. Кърджали, бул.Ленин 41, и е била омъжена за Юсеин Мехмедов Мустафов /починал/, пореден брак - първи, от който е имала три родени деца – синове - Ахмед Юсеинов Мехмедов, Вахитин Юсеинов Мехмедов и Сулхи Юсеинов Мехмедов. От Удостоверение за наследници N 001203/25.10.2005г, издадено от Община Кърджали се установява, че Адиле Мехмедова Мустафова с ЕГН **********, родена на 20.04.1909г., починала на 17.02.1979г., съпруга на Юсеин Мехмедов Мустафов, е оставила за свои наследници по закон - Юсеин Мехмедов Мустафов - съпруг, починал на 25.07.1982г., ответника по иска Валентин Иванов Илиев - син, роден на 17.10.1936г, Сулхи Юсеинов Мехмедов - син, роден на 01.08.1939г. и Ахмед Юсеин Мехмед - син, роден на 29.07.1932г., и починал на 02.04.1998г. Видно от Удостоверение за наследници N 000652/01.06.2005г, издадено от Община Кърджали, Юсеин Мехмедов Мустафов, починал на 25.07.2983г. е оставил за свои наследници по закон: Мехмед Юсеинов Моллов, роден на 01.07.1922г., Джелал Юсеинов Мехмедов, роден на 27.03.1925г., Вахидин Юсеинов Мехмедов, роден на 17.10.1936г., Сулхи Юсеинов Мехмедов, роден на 01.08.1939г. и Ахмед Хюсеин Мехмед, роден на 29.07.1932г. и починал на 02.04.1998г, всички като негови синове. От Удостоверение за наследници N 554/07.04.1998г., издадено от Община Кърджали се установява, че Ахмед Хюсеин Мехмед, роден на 29.07.1932г. и починал на 02.04.1998г., е оставила за свои наследници по закон: Мехмед Юсеинов Моллов, роден на 01.07.1922г, Джелал Юсеинов Мехмедов, роден на 27.03.1925г., Вахидин Юсеинов Мехмедов, роден на 17.10.1936г. и Сулхи Юсеинов Мехмедов, роден на 01.08.1939г. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност N 109 от 22.07.2003г, том I, рег. N 3483, нотариално дело N 449/2003г., нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС - Кърджали, вписан в нотариалната камара под N 020, е признал, въз основа на обстоятелствена проверка по чл.483 ал.1 от ГПК и писмени доказателства, молителя Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот УПИ /парцел/ ХIV - 839 в кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450кв.м. при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 54 от 04.12.2003г, том I, рег. N 3364, нотариално дело N 54/2003г. на нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС - Кърджали, вписан в нотариалната камара под N 020, Валентин Иванов Илиев е продал на Ахмед Мустафа Ахмед процесния недвижим имот - УПИ ХIV - 839 в кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450кв.м., за сумата 11 678.70 лв. От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена N 000116/22.06.2005г., издадено от Община Кърджали се установява, че Валентин Иванов Илиев с ЕГН **********, роден на 17.10.1936г., е бил записан до 1985г. в регистрите на населението на община Кърджали като Вахитин Юсеинов Мехмедов. От приетите по делото опростени Фактури N **********/05.11.1997г., N ********** без дата, N **********/05.12.1997г., N **********/06.10.1997г., **********/05.03.1998г., N **********/09.01.1998г., N **********/03.04.1998г. и N **********/10.02.1998г., всички с дата на плащане 07.04.1998г., с получател Левен И.Илиев, гр.Кърджали, бул. Беломорски N 41, представени от ищеца, се установява, че на посочената дата била заплатена консумирана ел.енергия за периода август 1997г. до 31 март 1998г. От Данъчни съобщения от 20.01.2000г., 27.01.1999г, 29.08.1998г, 16.10.1998г. и четири броя данъчни съобщения без дати се установява, че ищецът Моллов е бил уведомен за дължими от него за 2000г., 1999г., 1998г., за 2003г. и за 2001г. данък земя, сграда-жилище и такса битови отпадъци за имот, находящ се в гр. Кърджали, бул. България /бул.Ленин/ 41, съгласно подадена декларация вх. N 02-138/27.05.1998г., като същите са били заплатени на 05.11.1998г., 24.03.1999г., 10.04.2000г., 02.11.2001г., 08.03.2003г.,14.07.2003г., видно от шест броя дубликати на документи за платени данъци, всички издадени на 19.08.2004г. От Квитанции от 28.09.1998г., 23.10.1998г. и 14.07.2003г. се установява, че Вахидин Юсеинов Мехмедов е заплащал данък земя и сграда, и такса битови отпадъци за имот, находящ се на бул. Беломорски N 41 в гр. Кърджали. От два броя Данъчни съобщения се установява, че Вахидин Юсеинов Мехмедов е бил уведомен за дължими от него данък земя и сграда за 1998г. за имот, находящ се в гр. Кърджали, бул.България /бул.Ленин/ 41, съгласно подадена декларация вх. N 02-138/27.05.1998г. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Никола Маринов Петров, Васил Костадинов Христов, Дора Петрова Киркова и частично от показанията на Сабри Ибрахимов Ибрахимов се установява, че в процесния имот от края на петдесетте и началото на шестдесетте години на двадесети век са живяли Юсеин Мехмедов Мустафов, съпругата му Адиле Мехмедова Мустафова и тримата им сина - Ахмед Юсеинов Мехмедов, Вахитин Юсеинов Мехмедов и Сулхи Юсеинов Мехмедов. През 1979 година починала Адиле Мехмедова Мустафова, а през 1982 година починал Юсеин Мехмедов Мустафов. Малко след тяхната смърт Сулхи Юсеинов Мехмедов се изселил в Република Турция, като в имота останали да живеят братята Вахитин и Ахмед. През 1989 година и ответникът Вахитин Юсеинов Мехмедов се изселил в Република Турция. В процесното жилище до 1998 година останал да живее само Ахмед Юсеинов Мехмедов, който бил посещаван от брат си Вахитин Юсеинов Мехмедов. Свидетелят Петров твърди в показанията си, че от 1957г. до 1978г. живял на ул. Беломорски до къщата, в която живеели баба Адиле, Ваятин /Вахидин/, Ахмед, Сулхи и дядо Юсеин, както и, че от баща си знаел, че около 1955г.-1956г. баща му купил парцел от баба Адиле, като и чувал, че Юсеин имал двама сина от друг брак, които живеели в гр.София. Сочи, че около 1980г. починала баба Адиле, а през 1982г.-1983г. и Юсеин, после Сулхи заминал, и в къщата останали Ахмед и Ваятин като последният се грижил за цялото семейство до 1989г., когато се изселил за Република Турция; идвал всяко лято и оставал при Ахмед. Свидетелят Христов посочва, че живеел на три къщи от тази, в която живеел Валентин Иванов Илиев /Ваятин/, с който се познавал от 1945г., като от 1960г. знаел къщата, в която живеели Адиле и тримата й сина - Ахмед, Ваятин и Сулхи, като Ахмед живял в къщата до 1998.г, а Ваятин до 1989г., след което заминал за Република Турция. Сочи, че Адиле починала през 1978-1979г., след нея и съпругът й, и след това в къщата останали Ахмед и Ваятин. Сочи и, че имотът бил на Адиле и тя е продавала парцели. Свидетелката Киркова посочва, че от 1966 година до 1995 година е живяла на бул.”Беломорски” № 45, през един имот от процесния, който се намирал на бул.”Беломорски” № 41. Твърди, че през 1966 година, когато са се нанесли, в процесния имот са живяли „майката и бащата на Вайтин, той със съпругата си, брат му Ахмед и по – малкия му брат Сулфи”. До 1989 година Вайтин им предлагал дори да ползват градината, която се намирала зад къщата, а след това същата им била предлагана от Ахмед. След заминаването си през 1989 година, ответникът Вайтин си идвал всяко лято, като отсядал в къщата при брат си Ахмед. Свидетелката Киркова посочва, че не била виждала другите двама братя, от първия брак на бащата Юсеин, като само била чувала, че същите са идвали на гости в къщата. От свидетелските показания на свидетелите Ибрахим Ахмедов Мехмедов и Минчо Янков Кирков се установява, че процесният имот е бил владян от Ахмед, преди да почине през 1998 година. Свидетелят Кирков посочва, че Ахмед е давал на съседите си да ползват свободното дворно място, а след 1989 година, когато Вайтин заминал за Република Турция, го е срещал само веднъж. Посочва също така, че познава децата на ищеца Моллов - двама близнаци, които са дошли след смъртта на Ахмед и са прибрали всичко по – ценно от къщата. Свидетелства, че не знае кой е издържал Ахмед преди смъртта му. В показанията си втората група свидетели - Шабан Мехмедов Моллов - син на ищеца и племенник на ответника Валентин Иванов Илиев, Марко Ангелов Марков, Златина Иванова Астаджиева и частично Сабри Ибрахимов Ибрахимов сочат, че процесният имот се ползвал от ищеца Мехмед Моллов, който полагал грижи и правил ремонти в него след 1989г. Първият свидетел посочва, че от 1989г., когато чичо му заминал за Турция, се държали като собственици на имота като свидетелят и сестра му Сабиха идвали често в гр.Кърджали, а свидетелят от името на баща си плащал данъци, електричество, такса смет, вода, и давал на съседите да използват градината зад къщата за отглеждане на зеленчуци, както и когато идвал в гр. Кърджали отстранявал повреди по къщата, и тези действияизвършвал до април 2004г, когато разбрал, че имотът има друг собственик. В показанията си свидетелят Марков сочи, че е риболовец и се запознал с ищеца през 1994г.-1995г. на язовир Кърджали, както и, че през този период заедно с ищеца идвал в гр.Кърджали и отсядал в къщата, но не виждал някои да живее в къщата. В същата отсядал и сам като взимал в гр.София ключа от ищеца, като през 1998г.-1999г., тъй като имал обувен магазин в гр.Кърджали оставял обувки в къщата. В показанията си свидетелката Астаджиева установява, че познавала ищеца от 1962г. като била близка с дъщеря му Сабиха и идвала неколкократно в гр. Кърджали в къщата на бабата /баба Адиле/ и дядото на Сабиха, която се намирала на бул. Беломорски /бивш бул.Ленин/ - срещу сладкарница Байкал, като нощувала през детските си години на втория етаж на къщата, а на първия етаж на къщата живеел някакъв чичо със семейството си. Знаела от баба Адиле, че къщата била строена от бащата на Сабиха - Мехмед. Идвала в къщата през 1990г., и през 1993-1994г. От показанията на свидетеля Ибрахимов се установява, че познавал ищеца от 1962г., като от учебната 1992/1993г. до учебната 1996/1997г. бил преподавател в учителски институт в гр.Кърджали и често виждал брата на ищеца - Ахмед, който казвал, че благодарение на Мехмед били под този покрив, като самият ищец през този период рядко идвал в града. Сочи също така, че ходил до процесния имот, но не бил влизал в къщата, но от ищеца знаел, че с негови средства била построена последната, както и, че ищецът бил доведен син на баба Адиле. Съдът намира, че тези показания са противоречиви помежду си, а също така не се подкрепят от останалите доказателства по делото – непосредствените съседи на имота, свидетелите Петров, Христов и Киркова не били виждали нито Мехмед Моллов, нито децата му да идват за по-дълго време в имота, нито да извършват някакви действия по ремонт или поддръжка в него – напротив, в показанията си те твърдят, че за имота се грижели Вахидин до 1989г., когато заминал за Турция, и Ахмед – до смъртта си през 1998г. Впрочем, и от заключението на вещото лице по назначената пред настоящана инстанция експертиза се установява, че няма обективни находки за извършвани ремонти в сградата през последните 10 години. В тази връзка и с оглед представените пред настоящата инстанция фактури с №159/04.02.2000г. и №160/20.12.1999г., издадени от ЕТ "Райчо Съртонев"-гр.Стара Загора и протокол, издаден от същата фирма, без дата, касаещ извършени СМР на обект „ремонт на къща, находяща се в гр.Кърджали, ул."Беломорски" №41, в който са описани отделни СМР, съдът намира, че отразените в тях ремонтни дейности и плащания не се доказват, тъй като вещото лице категорично установява, че за последните десет години, а именно след 1998г. в имота не са извършвани никакви ремонтни дейности, в това число и изброените в посочения протокол такива. Ето защо, и с оглед откритите производства по оспорване истинността на тези документи, съдът признава за доказано оспорването на истинността им и ги изключва от доказателствата по делото. Представено пред въззивния съд е и Удостоверение от ЗПАД "Армеец", ул."Булаир" 2-Агенция гр.Хасково, в което е отразено, че ищецът е застраховал имуществото си по условията застраховка „Защитен дом" за годините 1998г., 2002г. и 2003г. С оглед откритото производство по оспорване истинността на това удостоверение, съдът задължи въззивника да представи оригинала на застрахователните полици за направените застраховки, посочени в оспореното удостоверение, както и документи, удостоверяващи, че е извършил плащания по тези полици - банково бордеро или вносна бележка. Тъй като такива не бяха представени, и по този начин въззивникът осуети възможността да се установи факта на застраховане на имуществото му, на осн.чл.128 от ГПК /отм./ съдът приема за доказано, че такава застраховка не е била правена; признава за доказано оспорването истинността на Удостоверение от ЗПАД "Армеец", ул."Булаир" 2-Агенция гр.Хасково от 17.10.2008г. и го изключва от доказателствата по делото. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която страните не оспорват, и която съдът възприема, се установява, че по издаден кадастрално-регулационен план на гр.Кърджали, одобрен със заповед №5304 от 01.08.1956г. и разписния лист към плана от 1956г., процесния имот съществува и негов собственик е Адиле Мехмедова Ахмедова; къщата е нанесена на кадастралната основа, следователно към момента на одобряване на плана тя е съществувала. По плана и разписния лист от 1980г. имотите са записани на името на Валентин Иванов Илиев /ответника по иска/. В техническа служба на община Кърджали липсват данни кога и от кого е построена процесната къща, учредявано ли е право на строеж и в чия полза, липсват данни за издадени строителни книжа. След оглед на процесните имоти вещото лице установява, че къщата е негодна за обитаване, има продънени подове, пропаднали тавани, гредоред и външно стълбище, липсва дограма в призема.Не са налице обективни белези, находки и елементи, сочещи извършени СМР през последните 10 години – след 1998г.; няма изпълнени доставка и монтаж на ВиК инсталация; не е извършена подмяна на ел.инсталацията; няма наличие на бойлер, тоалетно казанче, душ батерия и смесителна батерия; поради пропадналия под в коридора не се установява ремонт в тоалетната и коридора. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявените искове са частично основателни и доказани. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното: На първо място, от данните по делото не се установява по един категоричен и безспорен начин, кога Адиле Мустафова и Юсеин Мустафов са сключили граждански брак, както и кога и от кого е била построена процесната къща, находяща се в процесния УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници - УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”. По тези въпроси могат да се правят предположения, базирани на житейска логика, но категоричнии безспорни доказателства в тази посока не се събраха. Впрочем, в представените пред въззивния съд в съдебно заседание, проведено на 03.07.2009г., два броя нотариални актове с № 165 по дело №289 от 1955г. и НА по дело № 103 от 1955г. Адиле Мустафова е записана с фамилия АХМЕДОВА; в разписния лист към плана от 1956г. също е записана с фамилия АХМЕДОВА /виж заключението на вещото лице/, от което може да се направи извод, че към 1956г. бракът между нея и наследодателя на ищеца и отв.Валентин Илиев не е бил сключен. Независимо от това обаче, не се спори по делото, че към смъртта й през 1979г. те са били съпрузи /видно от приетия по делото личен регистрационен картон на Юсеин Мехмедов Мустафов/, поради което съдът приема, че към 1956г. изключителен собственик на земята е била Адиле Мехмедова. И като единствен собственик на земята, и с оглед липсата на данни кога и от кого е построена къщата в нея, следва да се приеме, че Адиле Мехмедова е била и собственик на сградата, построена в нея. При това положение, след смъртта на Адиле през 1979г., нейният съпруг Юсеин Мустафов по силата на разпоредбата на чл.9 от ЗН от 1950г. /в сила и към смъртта й през 1979г./ наследява част, равна на частта на всяко дете – т.е. Юсеин Мустафов е наследил 1/4 от недвижимите имоти – земя и страда, а останалите 3/4 се наследяват от трите им деца – Сулхи, Вахидин и Ахмед. След смъртта на Юсеин Мустафов през 1982г. негови наследници по закон са двете му деца от първия му брак – ищеца Мехмед Юсеинов Моллов и Джелал Юсеинов Моллов, както и трите му деца от втория му брак – Вахидин Юсеинов Мехмедов, Сулхи Юсеинов Мехмедов и Ахмед Хюсеин Мехмед. Всяко едно от децата му наследява по закон по 1/5 от имуществото му /чл.5 от ЗНаследството в сила към 1982г./, т.е. ищецът наследява 1/20 от процесните имоти – земя и сграда, поради което и исковете му се явяват основателни и доказани до този размер, за придобиване на имотите в тези им идеални части по наследство. На основание давностно владение претенцията на ищеца за пълна собственост върху процесните УПИ не се доказа. Водим от изложеното, съдът намира, че следва да отмени първоинстанционното решение, с което предявените от Мехмед Юсеинов Моллов искове са отхвърлени в частта му за 1/20 идеални части от процесния УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници - УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема и искът в тази му част следва да се уважи, като бъде установено по отношение на Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** и наследниците на Ахмед Мустафа Ахмед с ЕГН **********, че Мехмед Юсеинов Моллов с ЕГН ********** е собственик по наследство на 1/20 идеални части от недвижим имот - УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837, УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, находящ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски N 41; и ответниците бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на 1/20 ид.части от имота. По отношение на иска по чл.431, ал.2 от ГПК, следва да се отмени Нотариален актза собственост на недвижим имот, придобит по давност, N 109 от 22.07.2003г, том I, рег. N 3483, нотариално дело N 449/2003г., нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС - Кърджали, вписан в нотариалната камара под N 020, с който молителя Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** е признат, въз основа на обстоятелствена проверка по чл.483 ал.1 от ГПК и писмени доказателства, за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот УПИ /парцел/ ХIV - 839 в кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450кв.м. при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, до размера на 1/20 идеални части от имота. Следва да се отмени и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 54 от 04.12.2003г, том I, рег. N 3364, нотариално дело N 54/2003г. на нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС - Кърджали, вписан в нотариалната камара под N 020, с който Валентин Иванов Илиев е продал на Ахмед Мустафа Ахмед процесния недвижим имот - УПИ /парцел/ ХIV - 839 в кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450кв.м. при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, за сумата 11 678.70 лв., до размера на 1/20 идеални части от имота. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват по компенсация за всички инстанции, както следва : в полза на отв. Валентин Иванов Илиев - в размер на 238,56 лв.; в полза на отв.Нора Севова Ангелова, Алина Ангелова и Милко Ангелов Ангелов - общо в размер на 392,85 лв., които следва да се възложат в тежест на въззивника Мехмед Юсеинов Моллов. Ето защо, и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за доказано оспорването истинността на фактури с №159/04.02.2000г. и №160/20.12.1999г., издадени от ЕТ "Райчо Съртонев"-гр.Стара Загора и протокол, издаден от същата фирма, без дата, касаещ извършени СМР на обект „ремонт на къща, находяща се в гр.Кърджали, ул."Беломорски" №41 и Удостоверение от ЗПАД "Армеец", ул."Булаир" 2-Агенция гр.Хасково от 17.10.2008г., и ги изключва от доказателствата по делото. ОТМЕНЯ решение №35 от 31.03.2006г., постановено по гр.дело № 378/2005г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Мехмед Юсеинов Моллов срещу Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** и Ахмед Мустафа Ахмед с ЕГН ********** субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на Мехмед Юсеинов Моллов на владението на УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837, УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, находящ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски N 41, основан на собственост по давност и наследство до размера на 1/20 идеална част от процесния имот, вместо което постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** и Нора Севова Ангелова, Алина Ангелова Ангелова, и Милко Ангелов Ангелов, наследници на Ахмед Мустафа Ахмед, че Мехмед Юсеинов Моллов с ЕГН ********** е собственик по наследствона 1/20 идеална част от недвижим имот - УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837, УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, находящ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски N 41, като осъжда Валентин Иванов Илиев с ЕГН **********, Нора Севова Ангелова, Алина Ангелова Ангелова, и Милко Ангелов Ангелов, наследници на Ахмед Мустафа Ахмед, да предадат на Мехмед Юсеинов Моллов с ЕГН ********** владението на 1/20 от недвижим имот - УПИ XIV – 839 в кв. 46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450 кв.м., при граници - УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837, УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, находящ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски N 41. ОТМЕНЯ решение №35 от 31.03.2006г., постановено по гр.дело № 378/2005г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която е отхъврлен иска по чл.431 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт N 109, том I, рег. N 3483, нот. дело N 449/2003г. и на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 54/04.12.2003г., том 1, рег.№ 3364, нот.дело № 54/2003г. на нотариус Калин Николов Димитров, вписан в нотариална камара под № 20 в частта им за 1/20 идеална част от процесния имот, вместо което постановява: ОТМЕНЯ Нотариален актза собственост на недвижим имот, придобит по давност, N 109 от 22.07.2003г, том I, рег. N 3483, нотариално дело N 449/2003г., нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС - Кърджали, вписан в нотариалната камара под N 020, с който молителя Валентин Иванов Илиев с ЕГН ********** е признат, въз основа на обстоятелствена проверка по чл.483 ал.1 от ГПК и писмени доказателства, за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот УПИ /парцел/ ХIV - 839 в кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450кв.м. при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, до размера на 1/20 идеална части от имота. ОТМЕНЯНотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 54 от 04.12.2003г, том I, рег. N 3364, нотарилано дело N 54/2003г. на нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС - Кърджали, вписан в нотариалната камара под N 020, с който Валентин Иванов Илиев е продал на Ахмед Мустафа Ахмед процесния недвижим имот - УПИ /парцел/ ХIV - 839 в кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ 450кв.м. при граници: УПИ XIII – отредено за детска площадка, УПИ XV – 836, УПИ III – 837,УПИ IV- 838 и бул.”Беломорски”, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 85.50 кв.м., с разположени на първи и втори етаж по две стаи, баня, клозет и непокрити тераси, и три избени помещения и коридор в призема, за сумата 11 678.70 лв., до размера на 1/20 идеална част от имота. ОТМЕНЯ решението изцяло в частта му за разноските, произхождащи от адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Мехмед Юсеинов Моллов от гр.София, ж.к.Илинден, бл.132, вх.Д, ап.80, с ЕГН **********, да заплати на основание чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. с чл.25 от НЗПП по сметка на Окръжен съд – Кърджали сумата в размер на 285,71лв., представляваща възнаграждение за назначения служебен защитник на ответника Валентин Иванов Илиев / Вахитин Юсеинов Мехмедов/ по делото – за всички инстанции, по компенсация. ОСЪЖДА Мехмед Юсеинов Моллов със снета по – горе самоличност да заплати на ответниците Нора Севова Ангелова, с ЕГН **********, Алина Ангелова Ангелова, с ЕГН ********** и Милко Ангелов Ангелов с ЕГН ********** сумата общо в размер на 440 лева, представляваща разноски по делото за всички инстанции, по компенсация. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |