№ 14621
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110125772 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молби от
26.10.2023 г., от 07.02.2024 г. и от 22.03.2024 г., подадени от Г. К. К. с ЕГН: **********, с
адрес: ..., чрез адв. ....т САК против И. И. В. с ЕГН: **********, с адрес: ....., с която са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и при условията
на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 4253,98 лева, представляваща незаплатени месечни наема от м.
11.2021 г. до 25.03.2022 г. вкл., сумата от 1162,23 лева, представляваща месечни
консумативни разходи за вода и ел. енергия за периода от м. 11.2021 г. до 25.03.2022 г.
(датата на прекратяване на договора, съгласно уточнителна молба от 26.10.2023 г.), сумата от
2823,87 лева, представляваща неустойка за забава съгласно т. 2.5 от договора, както сумата
от 143 лева, от които 105 лева за образуване на изпълнително дело и 38 лева за такса за
възстановяване на ел. захранване.
Ищецът твърди, че на 15.09.2020 г. между страните е сключен договор за наем,
съгласно който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
апартамент № 7, находящ се в гр. ... и гараж № 10, находящ се на същия адрес. Посочва, че
съгласно т. 2.1. от договора, за предоставеното ползване на имотите ответникът се задължил
да му заплаща месечна наемна цена за период от 6 месеца в размер на 400 евро, а за
останалия период на договора месечната наемна цена била в размер на 450 евро. Сочи, че в
т. 2.3. от договора страните договорили наемната цена за съответния месец да се заплаща до
5-то число на същия месец, а ако този ден е неработен - в първия работен ден след тази дата.
В т. 2.5. от договора било уговорено, че при забавяне на плащането на наемната цена от
наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден. Твърди, че в т. 2.6. било уговорено, че наемателят внася като депозит сума,
равна на определената наемна цена за един месец, като съответно същата била договорена в
размер на 400 евро, а също че депозитът се възстановява на наемателя от наемодателя при
прекратяване на договора или се прихваща срещу съществуващи към този момент
задължения на наемателя. В т. 5 от договора било уговорено, че наемателят се задължава да
заплаща в срок уговорените месечни наемни вноски и всички разходи, свързани с
ползването на имота, които включвали вода, ел. енергия, топлоенергия и др. Твърди, че
1
считано от м. 11.2021 г. до м. 02.2022 г. вкл. ответникът не е заплащал месечните наемни
вноски, поради което на 25.02.2022 г. ищецът му изпратил (чрез електронна поща) покана за
плащане, ведно с предупреждение, че ако до 07.03.2022 г. не плати дължимите наемни
вноски, му отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Твърди,
че до указания срок ответникът не е погасил задълженията си. Сочи, че имотът и ключовете
за него са предадени на наемодателя ищец на 25.03.2022 г. Твърди, че след получаване на
последните намерил имота в много лошо състояние и с неплатени битови сметки,
включително за ВиК сметки, които не били заплащани от м. 10.2021 г. до датата на
прекратяване на договора между страните и предаването на имота, както и на сметки за
използвана вода в размер на 573,78 лева, които ищецът заплатил. Допълва, че поради
неплащане на сметките за ел. енергия токът в имота е бил спрян, а срещу бащата на ищеца,
на името на когото се водят партидите в „ЧЕЗ България“, било образувано изпълнително
дело. С оглед предходното твърди, че се е наложило да заплати сумата в общ размер на
689,71 лева, от която сумата от 105 лева за разноски по изпълнителното дело, а останалите за
главница и лихви, както и сумата от 38 лева за такса за възстановяване на ел. захранването.
Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва да дължи сумата от 4253,98
лева, респ. 2175,03 евро, представляваща неплатени месечни вноски за наем за периода от
м.11.2021 г. до 25.03.2022 г., доколкото твърди, че на 31.10.2021 г. е освободил наетия
апартамент, като обстоятелството, че в същия след тази дата не е живял никой се
установявало и от представените от ищеца данни за месечно потребление на ток. Оспорва и
иска за неустойка за забава, съгласно т. 2.5 от договора за сумата от 2823,87 лева, като
навежда възражение, че същата е нищожна поради протИ.речието й с добрите нрави,
доколкото излизала извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции, като присъждането й би могло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.
Възразява, че претенцията в размер на сумата от 2823,87 лева представлява едновременно
неустойка и лихва за забава върху едно и също задължение. Възразява, че претенцията на
ищеца за сумата от 1162,23 лева не била ясно определена. Твърди, че на 02.09.2020 г. е
предоставил на ищеца капаро по договора за наем в размер на 900 лева (за което представя
разписка), която сума до настоящия момент не му била върната. Претендира разноски.
С молба от 07.02.2024 г. ищецът уточнява, че договорът за наем е прекратен на
25.03.2022 г., на която дата сочи, че същият му е предаден с ключовете от ответника, като в
открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г. твърди, че договорът е прекратен
автоматично.
С молба от 07.02.2024 г. ищецът уточнява, че сумата от 4253,98 лева представлява
сбор от сумата в размер на 880,12 лева, представляваща неплатен месечен наем за м. 11.2021
г. и сумата в размер на 3373,86 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от
м. 12.2021 г. до 25.03.2022 г. вкл., като с молба от 22.03.2024 г. уточнява, че обезщетението за
ползване касае период от 07.12.2021 г. до 25.03.2022 г., като не оспорва, че ответникът е
заплатил капаро в размер на 900 лева.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 05.03.2024 г. открито
съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на исковете, като с протоколно определение
от проведено на 06.06.2024 г. открито съдебно заседание е изменил доклада по делото в
следния смисъл: ищецът счита, че договорът е автоматично прекратен на 07.12.2021 г.,
съгласно клаузата на т. 2.3 от договора за наем във връзка с т. 3.4 от същия. Предявени са два
обективно кумулативно съединени искове, като първият на основание чл. 232 ЗЗД, с който се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 880,12 лева, представляваща
незаплатен наем за м. 11.2021 г., а вторият на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД с искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3373,86 лева, представляваща
обезщетение вместо наем за ползване за периода от 07.12.2021 г. до 25.03.2022 г. В същото
открито съдебно заседание от 06.06.2024 г. ищецът поддържа искането си за заплащане на
разноските за битови сметки, както и иска за неустойка в размер на 2823,87 лева и сумата от
2
38 лева за такса за възстановяване на електрическа енергия. С оглед предходното съдът е
уточнил, че останалите искови претенции остават неизменени, съгласно определение от
22.09.2023 г., в което е обективиран и доклада по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран със следните кумулативно обективно съединени осъдителни искове:
1. искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 880,12 лева, представляваща
незаплатен наем за м. 11.2021 г., сумата от 1162,23 лева, представляваща месечни
консумативни разходи за вода и ел. енергия за периода от м. 11.2021 г. до 25.03.2022 г.,
сумата от 38 лева, представляваща такса за възстановяване на електрическа енергия,
както и сумата от 105 лева за образуване на изпълнително дело;
2. иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3373,86 лева, представляваща обезщетение вместо наем за ползване
за периода от 07.12.2021 г. до 25.03.2022 г.;
3. иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2823,87 лева, представляваща неустойка за забава съгласно т. 2.5 от
договора.
По исковете с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД:
Договорът за наем на вещи е уреден в чл. 228 и сл. от ЗЗД. В правната доктрина и
съдебната практика няма спор, че договорът за наем е неформален и консенсуален договор,
който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите за
съдържанието му съществени елементи - вещта, предмет на договора за наем и
възнаграждението, което наемателят се задължава да плати на наемодателя. Писмената
форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за наем, като в
случаите, в които предмет на договора са недвижими имоти, писмената форма на договора
за наем има значение и с оглед на протИ.поставимостта му по отношение на трети лица.
Основното задължение по договора за наем на наемодателя е да предостави на
наемодателя вещта за временно ползване, а основното задължение на наемателя е да
заплаща определена за ползването на вещта цена.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
Разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ЗЗД предвижда, че наемателят е длъжен да си служи с вещта за
определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й,
като съгласно ал. 2 на същата разпоредба наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта.
От изложеното следва, че за основателността на исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с
чл. 228 ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно:
съществуването на облигационно отношение между страните, че е изправна страна по
договора, че е предоставил обекта за ползване в рамките на исковия период с уговорена
наемна цена в посочения от ищеца размер, както и периодът и размерът на задълженията за
разходи, свързани с ползването на вещта, който период да съвпада с периода, за който
имотът е бил отдаден под наем.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и всички възражения от които черпи
права.
3
От представения към исковата молба с неоспорена и неопровергана формална
доказателствена сила договор за наем от 15.09.2020 г., подписан и за двете страни, се
установява, че на 15.09.2020 г. между Г. К. К., в качеството на наемодател, и И. И. В., в
качеството на наемател, е сключен договор за наем, по силата на който на наемателя И. И. В.
е предоставено за временно възмездно ползване на апартамент № 7, находящ се в гр. .... и
гараж № 10 на същия адрес. Съгласно т. 2.1 от договора за предоставеното ползване на
имота наемателят се задължил да заплаща месечна наемна цена за период от 6 месеца в
размер на 400 евро, платими в левовата им равностойност, съгласно фиксирания курс на
БНБ, а за останалия период на договора било уговорено, че месечната наемна цена се
променя на 450 евро, като съгласно т. 2.3 от договора наемната цена за съответния месец се
заплаща до 5-то число на същия месец, а ако този ден е неработен в първия работен ден след
тази дата. Видно от съдържанието на раздел III. от договора наемното правоотношение е
възникнало като срочно със срок, считано от подписването му от страните до 01.10.2022 г.,
като същото се прекратява автоматично преди изтичане на този срок, ако наемателят забави
плащането на дължима наемна вноска повече от един месец от датата на уговорения падеж,
като в този случай наемодателят има право да прекрати едностранно договора с отправено
до наемателя едномесечно писмено предизвестие, както и да запази всички придобити до
момента на прекратяването права. Видно от т. 3.6 от договора страните по него уговорили,
че предаването на имота ще бъде извършено на 15.09.2020 г., чрез приемо-предавателен
протокол, като в случай на забавяне на предаването наемодателят дължи неустойка за забава
в размер на 0.5 % от месечната наемна цена за всеки просрочен ден. В т. 2.6 от договора
страните са уговорили, че при предаване на имота, наемателят внася депозит в размер на
сума равна на определената наемна цена за един месец, като е уговорено, че депозитът се
възстановява на наемателя от наемодателя при прекратяване на договора или се прихваща
срещу съществуващи към този момент задължения на наемателя. Видно от съдържанието на
раздел V. от договора наемателят се задължил да заплаща в срок уговорените месечни
наемни вноски, да освободи и да върне имота незабавно след прекратяване на договора,
както и да заплаща всички разходи свързани с ползването на имота, включително и не само,
вода, ел. енергия, топлоенергия, телефон и т. н.
Видно от представеното по делото писмено изявление на ищеца – покана за плащане
(л. 7 от делото) от 25.02.2022 г., (чието получаване не е оспорено от ответника), съгласно т.
2.1 от договора за наем ищецът е отправил покана до ответника за плащане на месечни
наеми от м. 11.2021 г. до м. 02.2022 г., като му е предоставил и срок от един месец за
изпълнение на задължението, а именно до 25.03.2022 г.
Между страните не е спорно предаването на имота, предмет на договора за наем,
както и че ответникът е ползвал същия до 31.10.2021 г., които обстоятелства се установяват
и от разпитания по делото свидетел .. – майка на ищеца, чиито показания са ценени от съда
по реда на чл. 172 ГПК.
Спорът в настоящото производство е концентриран по отношение на това от кой
момент процесният договор е бил прекратен, съответно до кой момент са дължими
свързаните с ползването на предоставения имот задължения за заплащане на месечни
наемни вноски и месечни разходи за консумативи за вода и електрическа енергия.
За да бъде установена действителната воля на страните по договора, следва да се
тълкуват клаузите на договора, доколкото е налице спор между страните относно
съдържанието на конкретни уговорки в него. Съобразно константната практика на ВКС, при
тълкуване на договора в съответствие с чл. 20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща
воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на
самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при
сключването му, както и според съществуващите факти относно сключването на договора,
други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие
точната воля.
4
В случая след като се извърши тълкуване на процесния договор по смисъла на чл. 20
ЗЗД и доколкото не се твърди, а и не се доказва страните по същия да са уговаряли неговото
изменение или допълнение, то съдът приема, че действителната обща воля на страните по
наемното правоотношение е именно тази, обективирана в уговорките, респективно клаузите
по това правоотношение.
В чл. 236, ал. 1 ЗЗД е предвидено т. нар. мълчалИ. продължаване на договора за наем,
което е налице в случаите, в които след изтичане на уговорения между страните срок
наемателят продължава ползването на вещта със знанието и без протИ.поставянето на
наемодателя, като съгласно разпоредбата на закона в такъв случай договорът се счита за
продължен за неопределен срок.
С оглед предходното настоящият съд приема, че в конкретния случай сключеният
договор за наем е бил мълчалИ. продължен между страните и същият е продължил да
съществува и да ги обвързва като договор съгласно предвидените в него права и задължения
за неопределен срок.
Предвид горното и съобразявайки ангажираните от ищеца и обсъдените от съда по-
горе доказателства за установяване основателността на исковите претенции и предвид
липсата на такива, ангажирани от ответника за установяване на възражението му, че не е
използвал имота за исковия период, респективно, че е предал същия на наемодателя ищец,
съдът намира, че договорът за наем е автоматично прекратен, считано от 25.03.2022 г., от
което следва, че претенциите на ищеца по чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД са доказани по своето основание и следва да бъде установен техния размер за
претендирания период.
По делото не се проведе доказване обратно от страна на ответника - действително да
е предал имота, задължение, което наемателят има както по договора така и по Закон.
Безспорно тогава наемодателят следва да получи суми, които остойностяват
възпрепядстваното му ползване и получаване на евентуални плодове.
В случая ищецът претендира сумата от 880,12 лева за незаплатен наем за м. 11.2021 г.,
като предвид постигнатите между страните уговорки в раздел II. от договора за наем по
отношение на размера на наемните вноски, както и предвид, че от страна на ответника
наемател не бяха ангажирани доказателства за плащане на наем за м. 11.2021 г., то съдът
приема, че искът за заплащане на наем за м. 11.2021 г. в размер на 880,12 лева е доказан и по
своя размер и следва да се уважи изцяло.
За доказване размера на претенцията на ищеца за сумата от 1162,23 лева,
представляваща месечни консумативни разходи за вода и електрическа енергия за периода
от м. 11.2021 г. до 25.03.2022 г., по делото са ангажирани писмени доказателства – разписка
за плащане на сумата от 573,78 лева, кредитно известие дубликат № .... (л. 8-9 от делото),
препис на фактури от ... (л. 116-121 от делото) и препис на фактури, издадени от ... за
периода от м. ноември 2021 г. до месец март 2022 г., за обект, находящ се на адрес: гр. ...., ап.
7 (л. 98-105 от делото). От същите се установява, че дължимите разходи за вода за имота,
предмет на процесния договор за наем за претендирания период са в размер на 573,78 лева, а
тези, дължимите разходи за ел. енергия са в размер на 336,58 лева, или общо консумативните
разходи за исковия период възлизат в размер на 910,36 лева, до който размер претенцията е
доказана и следва да се уважи, като се отхвърли до пълния претендиран размер на сумата от
1162,23 лева.
Представената от ищеца операционна бележка за извършено от ищеца към .....
плащане от 06.04.2022 г. за сумата от 689,51 лева (л. 10 от делото) не може да обоснове
еднозначен извод у съда, че заплатената от ищеца сума се отнася за ползвана ел. енергия за
отдадения под наем имот през исковия период. Последното се отнася и относно размера на
претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 38 лева, представляваща такса за
възстановяване на електрическа енергия. В действителност от представената по делото
разписка за плащане от 11.04.2022 г., издадена от ... за заплатена от .... К. на ..... такса в
5
размер на 38 лева се установява, че същата е за възстановяване от ЕРП, но не се установява
за кой обект се отнася тази такса. С оглед предходното искът за сумата от 38 лева такса за
възстановяване на електрическа енергия е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че недоказана остана и претенцията на ищеца за сумата от 105 лева за
образуване на изпълнително дело, доколкото от служебно извършена от съда справка за
предмета и страните в производството, се установява, че сочено от ищеца ч. гр. д. № 6644/22
г. по описа на СРС, 142 състав, е изпратено по подсъдност на РС - Бургас под № 3011/22 г.,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1536 от 17.05.2022 г.
по ч. гр. д. № 3011/22 г., с която длъжникът ... К. е задължен да заплати на ......умата в размер
на 564,25 лв., представляваща главница за периода 07.09.2021 г. до 06.12.2021 г., сумата от
10,90 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
22.10.2021г. до 27.01.2022г., както и законната лихва до окончателното плащане и сумата от
121 лв. – разноски. Предвид указания, дадени с разпореждане от 30.06.2022 г. за представяне
на доказателства за плащане, съдът е разпоредил да не се издава изпълнителен лист, въз
основа Заповедта за изпълнение и въз основа изявлението за цялостно погасяване на дълга в
хода на процеса, потвърдено от заявителя.
С оглед горното съдът намира, че претендираната сума от 105 лева за образуване на
изпълнително дело не може да бъде вменена като задължение на ответника по процесния
договор за наем, поради което претенцията за същата следва да бъде отхвърлена.
Върху уважените суми следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяване на
исковата молба (17.05.2022 г.) до окончателното им изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В протокол от проведено на 06.06.2024 г. открито съдебно заседание, съгласно
правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, е разпределено в
тежест на ищеца, че по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е обеднял
за сметка на обогатяването на ответника, чрез спестяване на разходи в размер на 3373,86
лева, както и че между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника съществува
причинно-следствена връзка, а именно двете произхождат от един и същи юридически факт.
В тежест на ответника е възложено да докаже, че е имал право да ползва имота на
годно основание, а при доказване на горните факти, че е заплатил и цената.
В случая ищецът претендира обезщетение вместо наем за ползване на имота от
ответника в размер на сумата от 3373,86 лева за периода от 07.12.2021 г. до 25.03.2022 г.,
респективно 4 бр. наемни месечни вноски.
Съдът стигна до извод, че след изтичане на предвидения в процесния договор за наем
(до 01.10.2022 г.) срок, същият е бил мълчалИ. продължен между страните, като е
продължил да съществува и да ги обвързва като договор, с всички произхождащи от него
права и задължения, до момента на неговото автоматично прекратяване на 25.03.2022 г., на
която дата е изтекъл дадения от наемодателя ищец срок за доброволно изпълнение (съгласно
клаузата на т. 3.4 от договора) на задълженията за заплащане на месечни наемни вноски от
м. 11.2021 г. до м. 02.2022 г. Съгласно уговореното в т. 2.3 от договора наемната цена за
съответния месец се заплаща до 5-то число на същия месец, а ако този ден е неработен в
първия работен ден след тази дата, като предвид, че 5-ти декември е бил неработен ден
(неделя), дължимата наемна вноска за месец декември 2021 г. е следвало да бъде платена на
06.12.2021 г. (с ден по-рано от претендираната начална дата). Предвид това съдът намира, че
за ответника е възникнало задължение за заплащане на 4 броя наемни вноски, платими от
06.12.2021 г. до 25.03.2022 г. (датата на прекратяване на договора), като с оглед принципа на
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) и предвид, че ответникът не доказа да е имал
право да ползва имота на годно основание, респективно да е погасил задълженията си по
6
същото за дължимите наемни вноски, съответно е спестил разходи за това, исковата
претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е доказана по основание.
За установяване размера на дължимото обезщетение вместо наем от ответника за
процесния период по делото е приета и неоспорена от страните съдебно-оценителна
експертиза. От заключението на същата, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, се установява, че средните пазарни наемни цени на сходни на
процесния имот за един месец са в размер на 840,82 лева, респективно 3363,26 лева за
период от м. 12.2021 г. до м. 03.2022 г., вкл. С оглед предходното и предвид, че договорът за
наем е прекратен на 25.03.2021 г., а месец март има 31 календарни дни, то съдът счита, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 3173,40 лева, определени на основание
чл. 162 ГПК, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
3173,40 лева, а за разликата над него до пълния предявен размер от 3373,86 лева следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2823,87 лева, представляваща неустойка за забава съгласно т. 2.5 от
договора:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
С доклада по делото, обективиран в определение от 22.09.2023 г., съдът е указал на
ищеца, че следва да докаже наличие на неустоечна клауза с визираните в искова молба
параметри, неизпълнение на задължение на ответника, с оглед изискуемост на неустойката,
както и периода, за който следва да се калкулира същата.
Съгласно клаузата на т. 2.5 от процесния договор за наем при забавяне на плащането
наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на протИ.речието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Прието е, че неустойката е нищожна поради протИ.речие на добрите
нрави, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В разглеждания случай, при съобразяване на съдебната практика и съпоставката на
размера на дължимата главница с характера и размера на договорената неустойка за забава –
0,5 % за всеки ден забава, изчислена върху стойността на забавените суми (в конкретния
случай претендираната неустойка в размер на сумата от 2823,87 лева надвишава с повече от
половината претендираната главница), надвишаваща многократно установения за страната
размер на законна лихва, обичайно дължима в подобни случаи, при парични задължения,
обстоятелството, че с оглед задълженията на страните и вида на сключения договор същата
позволява наемодателят да реализира значителен приход, без да полага допълнително
каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение, като съпостави
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди,
които не биха могли да надхвърлят съществено размера на законната лихва и като съобрази,
с оглед добросъвестността при договарянето, липсата на насрещно уговорена в тежест на
наемодателя реципрочна неустойка за неизпълнение, съдът намира, че процесната неустойка
цели не да задоволи имуществения интерес на кредитора - наемодател, обезщетявайки го за
вредите, понесени от неизпълнението на длъжника, а да го обогати неоснователно, което е в
7
протИ.ес с функциите на неустойката и води до нарушаване на добрите нрави. Ето защо,
съдът намира, че уговорената между страните клауза - неустойка за забава, не отговаря на
присъщите й функции и не цели да обезпечи изпълнението, да обезщети кредитора и да
санкционира неизправния длъжник, а създава възможност за неоснователно обогатяване на
кредитора, предвид което съдът приема, че уговорката, предвидена в т. 2.5 от договора за
наем като неустойка за забава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
поради което искът за същата подлежи на отхвърляне (в този смисъл са Решение № 142 от
12.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 336/2010 г., II т. о., ТК и Определение 60573 от 17.11.2021 г.
по т. д. 2050/2021 г, ВКС). На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части.
Предвид горните изводи, искът за неустойка за забава в размер на 2323,87 лева е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Не се доказа в производството ответникът да е заплатил каквито и да е суми на
ищеца във връзка с претендираните от него вземания за месечни наемни вноски и
консумативни разходи за вода и ел. енергия, като съдът намира, че единственото релевантно
в тази връзка обстоятелство е, че ответникът е заплатил на ищеца депозит в размер на 900
лева, което освен от безспорния му характер се установява и от приложената по делото
разписка за капаро (на л. 43). Съгласно уговореното в клаузата на т. 2.6 от договора този
депозит се възстановява на наемателя от наемодателя при прекратяване на договора или се
прихваща срещу съществуващи към този момент задължения на наемателя. Предвид това
сумата от 900 лева следва да бъде прихваната от сумата за дължимите от наемателя ответник
наемни месечни вноски и консумативни такива, но предвид, че ответникът не е релевирал
възражение за съдебно прихващане на тези престации, то съдът и не дължи произнасяне в
този смисъл.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е претендирал и доказал разноски в общ размер от 1683,11 лева, от които
383,11 лева за държавна такса (л. 17 от делото), 300 лева за депозит за вещо лице по СОЕ (л.
85 от делото) и 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 18.04.2022 г. (л. 133 от делото), от които съразмерно на уважената част от
исковете следва да му се присъдят 996,62 лева.
Ответникът е претендирал (съгласно списък по чл. 80 ГПК - 134 от делото) и доказал
разноски в размер на 1100 за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 15.11.2022 г. (л. 135 от делото), от които съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят 448,66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
59, ал. 1 ЗЗД, И. И. В. с ЕГН: **********, с адрес: ..... да заплати на Г. К. К. с ЕГН:
**********, с адрес: ..., следните суми: сумата от 880,12 лева, представляваща незаплатен
наем за м. 11.2021 г., сумата от 910,36 лева, представляваща месечни консумативни разходи
за вода и ел. енергия за периода от м. 11.2021 г. до 25.03.2022 г., както и сумата от 3173,40
лева, представляваща обезщетение вместо наем за ползване за периода от 07.12.2021 г. до
25.03.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване
на исковата молба - 17.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за разликата над присъдените 910,36 лева до пълната претендирана сума от 1162,23
лева, предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените 3173,40 лева до
пълната претендирана сума от 3373,86 лева, както и исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл.
228 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 38 лева, представляваща такса за възстановяване
на електрическа енергия и сумата от 105 лева за образуване на изпълнително дело, и иска по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2823,87 лева, представляваща неустойка за забава съгласно т.
2.5 от договора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. И. В. с ЕГН: **********, с адрес: ..... да
заплати на Г. К. К. с ЕГН: **********, с адрес: ..., сумата от 996,62 лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. К. К. с ЕГН: **********, с адрес: ..., да
заплати на И. И. В. с ЕГН: **********, с адрес: ....., сумата от 448,66 лева, представляваща
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9