№ 543
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100515171 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалба К.З.К. – взискател по изп. дело № 20208460400438, по
описа на ЧСИ О.М., с район на действие СГС, против отказ на съдебния изпълнител от
17.03.2021г. да извърши въвод във владение на недвижим имот-апартамент № 47 с
площ от 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение,
дрешник, преддверие, коридори и три балкона, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
Жалбоподателят счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен. Твърди, че лисват
данни С.С. и неговата съпруга Ю.С. да са упражнявали фактическа власт върху имота в
който и да е момент. С решение от 23.10.2019г. по гр.д.№ 6120/2009г. на СГС било
установено, че С.С. не е трето лице, владяло имота преди предявяване на иска,
решението по което се изпълнява. Съставеният в едностранно нотариално
производство констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е
непротивопоставим на взискателя. Навежда, че отказът противоречи и на други влезли
в сила решения между страните, които отричат С.С. или друго трето лице да е бил
владелец на имота преди или след 1999г. Така с решение от 16.04.2014 г. по гр. д. №
2659/2008г. на СГС, потвърдено от САС и ВКС, бил отхвърлен като неоснователен
предявеният от него срещу първоначалния взискател З.В. установителен иск, че
ответникът не е станал член-кооператор на ЖСК „Български Художник“ и не може да
придобие собствеността върху процесния имот. В мотивите на решението е посочено,
че апартаментът е бил собственост на кооперацията и разпределен на Вълчев като
член-кооператор. По направено от С.С. възражение е отречено да станал собственик по
давностно владение. Развити са съображения, че не е налице годно за защита владение,
1
тъй като не е упражнявано трайно и явно, било установено по скрит начин и е загубено
за период от над 6 месеца. Необоснованият отказ на съдебния изпълнител забавял и без
това продължилите с години опити на първоначалния взискател да бъде въведен в
имота си, което забавяне се дължи и на недобросъвестното процесуално поведение на
посочените трети лица. По тези съображения моли съда да отмени отказа и да
разпореди извършване на въвода във владение в процесния имот.
Длъжникът Р.В.В. изразява становище за неоснователност на жалбата по
съображения, че изпълнителният лист е издаден по уважен иск по чл.38а ЗЖСК, а не
по иск за собственост и не е воден от всички съсобственици. Жалбоподателят не
представил друг документ, удостоверяващ правото му на собственост. В имота било
заварено трето лице противопоставило право на собственост по давностно владение,
като издаденият за това констативен нотариален акт не е отменен или опроверган в
нарочен исков процес. По тази причина изводът на нотариуса, че третото лице С.С. е
собственик обвързва съдебния изпълнител.
Третите лица Ю.А.С. и С.В.С. също оспорват жалбата. Поддържат
законосъобразност на отказа на ЧСИ, тъй като са представени доказателства за
установено владение върху имота от С.С. преди завеждане на делото, решението по
което се изпълнява и издаден титул за собственост по давностно владение. Считат
наведените в жалбата доводи за неотносими и неподлежащи на преценка за
законосъобразността на обжалваното действие. Допълнително се сочи, че решението
по гр.д.№ 2659/2008г. на СГС не е противопоставимо на правата на третите лица, а и
същото е отменено с решение на ВКС и върнато за ново разглеждане.
В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител-чл.435, ал.1, т.1 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Предмет на изпълнение е влязло в сила съдебно решение от 10.07.2007г. по гр.д.
№ 727/2006г. на ВКС във връзка с гр.д. 5572/1999г. по описа на СРС, с което Р.В.В. е
осъдена на основание чл. 38а ЗЖСК да предаде на З.К.В. владението върху следния
недвижим имот: Апартамент № 47 с площ 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня,
баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона,
находящ се в гр. София, ж.к. ****. Искът е предявен на 13.08.1999г.
В полза на З.К.В. е издаден изпълнителен лист на 02.08.2007г., въз основа на
който първоначално образувано изп.д.№ 20077830400539 по описа на ЧСИ И.Ч.,
продължило под № 20098380402082 по описа на ЧСИ М.Б., под № 20198440402316 по
описа на ЧСИ С.Я. и последно под № 20208460400438 по описа на ЧСИ О.М.. Длъжник
по изпълнителния лист е Р.В., срещу която е поискано извършването на въвод във
владение на посочения имот. Взискателят З.В. починал на 16.01.2021г. с
конституиране по изпълнителното дело /04.03.2021г./ на наследника му по закон
К.З.К.-жалбоподател в настоящото производство.
По искане на първоначалния взискател по изп.д.№ 20077830400539 ЧСИ И.Ч.
пристъпил към изпълнение по реда на чл.522 ГПК със съставен протокол от
30.05.2008г. В протокола е удостоверено присъствието на пълномощник на трето лице
С.С., който заявил, че доверителят му е собственик на имота и го владее от 1995г. по
2
време преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Легитимирал се с
НА № 65, том IV, рег.№ 5799, дело № 146/2008г. на нотариус, с район на действие
СРС, с който С.С. е признат за собственик на 8500/20595 ид.ч. от имота въз основа
давностно владение. Съдебният изпълнител приел, че владението следва по време
завеждането на делото, поради което извършил въвода с отстраняване на длъжника и
третото лице. По жалба на длъжника В. с Решение № 717/11.11.2008г. по ч.гр.д.№
3968/2008г. на СГС действието е отменено като незаконосъобразно, тъй като към деня
на извършването му изпълнението е било спряно с определение от 10.12.2007г. по гр.д.
№ 811/2007г. на ВКС.
На 08.06.2009г. за втори път е извършен въвод във владение с протокол от
08.06.2009г. съставен от ЧСИ М.Б. по изп.д.№ 20098380402082. На извършването му
отново били противопоставени от третото лице С.С. права върху имота с представяне
на същия нотариален акт и искане за спиране на изпълнението. ЧСИ предал владението
на взискателя З.В. от длъжника Р.В., а по отношение третото лице приел да е
придобило владението след завеждане на иска и му предоставило на основание чл.523,
ал.1 ГПК 3-дневен срок за подаване на молба за спиране. Този въвод е обжалван от
длъжника и третото лице с образувано ч.гр.д.№ 6120/2009г. по описа на СГС. С
решение от 23.10.2009г. съдът приел жалбата на длъжника Р.В. за основателна по
причини, че не й е била връчена надлежно призовката за доброволно изпълнение, както
и поради това, че не е била надлежно уведомена за въвода, защото към този момент
изпълнението е било спряно с определение от 30.05.2008г. по гр.д.№ 275/2008г. на
СГС, с което допуснато по реда на чл.390 ГПК обезпечение на бъдещи установителни
искове за собственост предявими от С.С. против ЖСК „Български художник“ и З.В. за
този имот. Затова уважил нейната жалба и отменил въвода от 08.06.2009г. Жалбата на
С.С. приел за неоснователна и я оставил без уважение с мотиви, че не е доказал да е
осъществявал владение преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява,
както и непротивопоставимост на нотариалния акт за собственост по давностно
владение на взискателя, като съставен в едностранно охранително производство.
През 2008г. С.С. предявил обективно съединени искове срещу Сдружение „Съюз
на българските художници“, ЖСК „Български художник“ и З.К.В. с образувано гр.д.№
2659/2008г. по описа на СГС. Срещу първия ответник положителен установителен иск,
че е придобил имота въз основа давностно владение, започнало от 30.09.1995г. и
завършило на 01.01.2005г.; срещу втория ответник отрицателен установителен иск, че
не е собственик на имота по силата на валидно учредено право на строеж, по
приращение чрез транслативни сделки за прехвърляне собствеността върху идеални
части от терена или по давност; отрицателен установителен иск срещу ЖСК“
Български художник“ и З.В., че решенията на общото събрание на кооперацията за
приемането на последния за член-кооператор и за разпределянето апартамента на него
от 1999г. са нищожни поради противоречие с чл.1, ал.1, чл.11, ал.1 вр. чл.30, ал.2
ЗЖСК, както и отрицателен установителен иск против З.В., че не е бил член-
кооператор на ЖСК. Предявен е и осъдителен иск против всички ответници за
заплащане стойността на извършени в имота подобрения. Всички искове са били
отхвърлени с постановеното на 16.04.2014г. решение на СГС по посоченото дело.
С решение от 19.06.2017г. постановено по в.гр.д.№ 6139/2016г. на САС, след
повторно разглеждане от въззивния съд на спора, първоинстанционното решение е
потвърдено в частта, с която е отхвърлен отрицателния установителен иск на С.С.
против ЖСК, че кооперацията не е собственик на апартамента. В частта по иска за
право на собственост срещу Сдружението решението е обезсилено и същият оставен
3
без разглеждане, както и обезсилено в частта по осъдителния иск за подобрения с
прекратяване на производството.
С определение № 502/06.11.2018г. по гр.д.№ 558/2018г. на ВКС решението на
САС е допуснато до касационно обжалване само в частта по отрицателния
установителен иск, че ЖСК не е собственик на имота, като с Решение №
12/11.03.2019г., постановено по чл.290 ГПК, е оставено в сила. С него съдът е отрекъл
С.С. да е придобил правото на собственост по давностно владение, за което се снабдил
през 2008г. с констативен нотариален акт.
След влизане в сила на решението изпълнителното дело вече е било при ЧСИ
О.М. под № 20208460400438. С молба от 03.07.2020г. взискателят З.В. поискал да бъде
въведен във владение в имота. Поради смъртта му на 04.03.2021г. е конституиран
наследника К.З.К., който с молба от същата дата също поискал извършване на
действието.
След уведомяване на страните ЧСИ насрочил въвод във владение за 17.03.2021г.
Видно от съставения протокол /стр. 273-287/ на посочената дата са присъствали
представители на взискателя, длъжника и третите лица С.С. и Ю.С. /негова бивша
съпруга/. С. за пореден път се легитимирал като собственик на идеални части въз
основа нотариалния акт № 65/2008г. и представил постановлението на нотариуса,
според което владението е започнало през 1995г., както и протокол от 30.09.1995г., с
който му е било предадено владението. Ю.С. също се противопоставила на въвода с
позоваване на този нотариален акт. След вписване изявленията и възраженията на
всеки от присъстващите, както и въз основа представените документи съдебният
изпълнител приел, че третите лица С.С. и Ю.С. са придобили владението върху имота
преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, изпълнителният лист не
ги обвързва, а представеният нотариален акт не е отменен, поради което въвод във
владение не може да бъде извършен с постановен отказ за това.
Междувременно Ю.С. подала молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила
решение от 16.04.2014г. по гр.д.№ 2659/2008г. на СГС в частта, в която е отхвърлен
отрицателният установителен иск на С.С., че ЖСК „Български художник“ не е
собственик на имота, във връзка с който е било разгледано твърдението му да е
придобил правото на собственост по давностно владение. В образуваното по реда на
чл.304 ГПК гр.д.№ 4513/2019г. по описа на ВКС е отчетено, че твърдението за
владение е осъществявано по време, в което С.С. и Ю.С. са били съпрузи. Доколкото
влязлото в сила решение има сила спрямо нея, но не е участвала в исковото
производство съдът намерил молбата за основателна и с Решение № 2/24.02.2020г.
отменил същото в посочената част с връщане на делото на СГС за разглеждане от друг
състав.
След отмяната е образувано гр.д.№ 2701/2020г. на СГС, I-17 състав, по което
Ю.С. е конституирана като ищец наред със С.С.. При извършената служебна справка
се установи, че в съдебно заседание от 09.07.2021г. ищците заявили оттегляне на иска
против ЖСК „Български художник“ по чл.232 ГПК с постановяване на определение, с
което производството по делото е прекратено.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въводът във владение по чл.522 ГПК е изпълнителен способ, чрез който се
изпълняват притезания за предаване на недвижим имот. Изразява се в принудително
отстраняване на длъжника от имота и фактическото му предаване на взискателя. При
извършването съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, т.е. трябва да
4
проведе изпълнението в полза на и срещу лицето, за което изпълнителният титул има
сила съгласно чл.429 ГПК.
Разпоредбата на чл.522 ГПК предпоставя, че имотът се държи от длъжника.
Съгласно чл.523, ал.1 ГПК, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим
имот във владение на трето лице и ако се увери, че е придобило владението след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда
взискателя във владение на имота. Съгласно ал.2, ако третото лице заявява върху
присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител
отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд
спиране на изпълнението по чл.524 ГПК. В случай, че съдът намери молбата за
основателна спира изпълнението и дава на третото лице срок за предявяване на иск.
Ако не предяви иск в срок, по искане на взискателя спирането се отменя /чл.524 ГПК/.
По приложението на тези норми е постановено ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г., ОСГТК на ВКС, в което е даден отговор на въпросите в кои случаи третото
лице е обвързано от изпълнителния лист и следва да търпи последиците от въвода във
владение, съответно в кои случаи това изпълнително действие не може да бъде
извършено. Направено е разграничение в правното положение на третото лице,
придобило владението преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, и
когато противопоставя права върху имота изключващи правата на взискателя. Прието
е, че въвод във владение не може да се извърши срещу трето лице, придобило
владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено
изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, може да защити правата си чрез
обжалването му по реда на чл.435, ал.5 ГПК, а при пропускане на срока за това чрез
владелчески иск по чл.75 ЗС или чл.76 от ЗС срещу взискателя. То не се ползва от
предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК защита. Аргументите са, че в този случай
третото лице не е обвързано от постановеното решение по чл.226, ал.3 ГПК и спрямо
него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание,
поради което чл.523, ал.1 ГПК е неприложим. Достатъчен е само фактът на
установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение
дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.
В случая ЧСИ отказал да извърши въвода на 17.03.2021г., като приел, че третите
лица С.С. и Ю.С. /бивши съпрузи/ са във владение на имота преди предявяване на иска
/13.08.1999г./, решението по който се изпълнява. Както и при предходните два опита за
извършване на изпълнителното действие С. се легитимирал като собственик с
издадения в негова полза констативен НА № 65/2008г. за придобиване правото на
собственост по давностно владение, съставен въз основа постановление на нотариуса
сочещо владението да е от 1995г. Във връзка с последното е представен и протокол от
30.09.1995г., с който строителят „Б.“ ЕООД се съгласил С. да замести Р.В. като страна
по сключен договор от 1992г. и анекси към него с предаване владението.
Тези документи не съставляват доказателство за датата, от която С.С.
самостоятелно или заедно с бившата си съпруга са установили владение върху
апартамента по смисъла на чл.68 ЗС. Констативният нотариален акт е издаден в
едностранно охранително производство и е непротивопоставим на взискателя по
изпълнителния лист. Издаден е през 2008г.-значително време след предявяване на иска
по чл.38а ЗЖСК. Съставеното по същото нотариално дело постановление на
нотариуса, според което владее имота от 1995г. също не представлява доказателство,
че е бил във владение на процесния имот преди предявяване на иска, решението по
който се изпълнява. Това е прието и с Решение от 23.04.2009г. по гр.д.6120/2009г. на
5
СГС по жалби на длъжника и третото лице срещу въвода от 08.06.2009г., с което съдът
е отхвърлил жалбата на С. поради това, че не е доказал като трето лице да упражнява
фактическа власт към 1999г. във формата на владение. В рамките на това производство
е било установено, че длъжникът Р.В. е негова тъща, а бившата му съпруга Ю.С. нейна
дъщеря, които упражнявали някаква фактическа власт в различни периоди от време,
но не и такава от С. сочеща на намерение за своене. Друго не следва и от представения
протокол от 30.09.1995г., по същността си частен документ. В него е посочено
получаване владението от строителя и длъжника, но следва да се посочи, че по делото,
по което е постановено изпълняваното решение, е било доказано ответникът Р.В. да е
владелец на имота.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не е налице установено
владение преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което
обжалваното действие на съдебния изпълнител по отказ да извърши въвод във
владение следва да се отмени.
Доколкото третото лице противопоставя право върху имота, изключващо това
на взискателя е приложима разпоредбата на чл.523, ал.2 ГПК. Този извод се налага с
оглед обстоятелството, че решението, с което е било отречено С.С. да е придобил
правото на собственост по давностно владение е отменено по чл.303 ГПК с
последващо прекратяване на производството по новото разглеждане на предявените от
него и Ю.С. искове поради оттеглянето им по чл.232 ГПК. Следователно и към
момента той се легитимира като собственик с констативния нотариален акт, чието
съдържание не е опровергано с влязло в сила съдебно решение, без да е обвързан от
решението по проведения от взискателя иск по чл.38а ЗЖСК. Налице е спор за права,
който не може да бъде разрешен в рамките на принудителното изпълнение, поради
което съдебният изпълнител следва да отложи въвода и да предостави срок на третото
лице да поиска спиране на изпълнението по реда на чл.524 ГПК.
Независимо от изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са
действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство
по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за разноски по чл. 78
ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.З.К. – взискател по изп. дело № 20208460400438, по
описа на ЧСИ О.М., с район на действие СГС, отказ с протокол от 17.03.2021г. да
извърши въвод във владение на недвижим имот-апартамент № 47 с площ от 158.09
кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник,
преддверие, коридори и три балкона, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7