№ 20478
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110139025 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искове на „Т********я”
ЕАД съгласно уточнителна молба на Топлофикация от 16.10.2023 г. са
предявените против Б. Ц. Д. /като наследник на първия длъжник за процесния
период П. Ц. П./ и втория длъжник за процесния период В. Й. осъдителни
искове за сумите: 339,08 лв., претендирана като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. за
топлоснабден имот на посочен адрес с аб.№ 320564, ведно със законната
лихва от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 111,67 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2023 г. - които задължения се
претендират разделно – при равни дялове.
Съгласно уточнителна молба на Топлофикация от 16.10.2023 г.
предявените против всеки от двамата ответници искове, в т.ч. ппротив
ответника В. Й. искове са: 169,54лв. - главница, претендирана като стойност
на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба до
окончателното изплащане, както и 55,84лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.20201. до 21.06.2023.
От страна на ответника Б. Ц. Д. не е упражнено правото на отговор.
От страна на В. Й. е подаден Отговор с декларирано признание на
задълженията.
От страна на ищеца в съдебно заседание изрично е заявено, че са
1
останали неплатени само съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От името на ответника В. Й. в съдебно заседание се оспорва размера на
определената от съда държавна такса в размер на 400 лв., като се иска
преразглеждане.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Извършеното в хода на производството плащане, което ищецът
признава, представлява факт, настъпил в хода на процеса, който подлежи на
съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като обуславя отхвърляне на
исковете.
Съдебните разноски са в тежест на ответниците по аргумент от чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като плащането на процесните задължения е извършено както
след подаване на исковата молба, така и след изтичане на предвидения в
Общите условия срок за плащане на задълженията към топлофикационното
дружество, което поведение на ответника е станало причина за образуване на
съдебното производство.
Основателно е възражението срещу определената от съда държавна
такса. Ответниците са двама, като за предявените против всеки от тях по 2
иска са дължими по 100 лв., или общо 200 лв. държавна такса по делото.
Следва, че погрешно от съда са изискани, съответно платени от ищеца 400 лв.
държавна такса, вместо действително дължимия по-нисък размер 200 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е дължимо на основание чл. 78, ал.
8 ГПК („В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ“) и се определя от съда в максимално
допустимия минимален размер – 100 лв.
От страна на ответниците не се представят доказателства за
извършеното плащане, поради което при постановяване на настоящото
решение и въз основа на твърдението на ищеца за неплатено само
юрисконсултското възнаграждение, съдът приема, че ответниците са платили
към ищеца 400 лв. държавна такса. При положение че по-горе се прие, че
действително дължими за държавна такса са 200 лв., то следва, че недължимо
платената от ответниците горница в размер на 200 лв. погасява изцяло
задължението за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Това е
съображението, поради което претенцията на ищеца за съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение няма да бъде уважена.
2
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т********Я” ЕАД с ЕИК *******-
против Б. Ц. Д. с ЕГН ********** /като наследник на първия длъжник за
процесния период П. Ц. П. с ЕГН **********/ и втория длъжник за процесния
период В. В. Й. с ЕГН ********** осъдителни искове за сумите: 339,08 лв.,
претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. за топлоснабден имот на посочен
адрес с аб.№ 320564, ведно със законната лихва от 13.07.2023 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 111,67 лв. за периода от 15.09.2020
г. до 21.06.2023 г. – претендирани разделно – при равни дялове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3