№ 278
гр. С. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207591 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от П. К. П., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-008842 от 26.04.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата не се отрича извършеното нарушение, но се твърди, че
произшествието настъпило докато жалбоподателят се опитвал да заобиколи дупки на
платното за движение. Иска се намаляване размера на наложената глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се
представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят не е бил открит на посочения от него адрес за призоваване при
посещения на три различни дати.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-С..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2021 г., около 14:50 часа, жалбоподателят П. К. П. управлявал
специален автомобил марка „М.”, модел „А.”, с рег. № [НОМЕР], като се движел в град
С. по бул. Н.П., в посока от бул. „Ц.Б. III” към ул. „Л.”. Жалбоподателят се движел в
дясната лента за движение, а до него в лявата лента се движел автомобил марка „Т.”,
модел „А.”, с рег. № [НОМЕР], управляван от свидетеля Г.К.. На платното за движение
имало дупки по асфалта и наближавайки кръстовището с ул. „П.Т.“, преминавайки
през намиращия се там „легнал полицай“, за да избегне дупките на пътното платно,
жалбоподателят П. предприел рязка маневра отклонение наляво по платното за
движение и навлязъл в лявата лента, като при маневрата не пропуснал движещия се
там лек автомобил марка „Т.“, вследствие на което настъпил удар между двете
превозни средства. След произшествието двамата автомобила спрели и водачите
слезли от превозните средства, за да установят вредите. За случая бил подаден сигнал в
дежурната част на СДВР-ОПП, като на мястото на инцидента пристигнали полицейски
служители. Те извършили оглед на автомобилите, след което съставили протокол за
ПТП и скица на произшествието. Били снети и писмени обяснения от двамата водачи.
С оглед установените обстоятелства срещу П. К. П. бил съставен АУАН №
415111 от 14.04.2021 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, което било
квалифицирано по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-4332-008842 от 26.04.2021 г., с което за нарушение на
чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Г.К., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Г.К. не само е бил очевидец на случилото се, но и
потърпевш от настъпилото ПТП. Той е бил водач на пострадалия автомобил, като
2
подробно разказва как на процесната дата се движел направо в лявата лента по бул.
Н.П., когато бил ударен странично в задната дясна част от движещ се попътно в
дясната лента малък камион, който се опитвал да избегне дълбоки дупки на платното
за движение. След произшествието двамата водачи спрели и извикали Пътна полиция.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични,
последователи, непротиворечиви и напълно кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства - протокола за настъпилото ПТП и скицата на произшествието.
По делото не бяха събрани други доказателства, които да опровергават думите на
свидетеля. В писмените сведения и подадената жалба самият нарушител не отрича, че
се е отклонил вляво, но заявява, че това се наложило, понеже искал да избегне дупки
на платното за движение.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и
са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат
с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба,
както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото заповед на
министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно
лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е
компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно
3
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. По делото категорично се установи
от обективна страна, че жалбоподателят П. е предприел маневра отклонение наляво по
платното за движение, преминавайки в съседната лява лента, за да избегне дупки на
пътното платно, като при маневрата не е пропуснал движещия се там лек автомобил
марка „Т.“ и поради това е настъпило произшествие. Предвид на това явно е налице
нарушение на цитираната разпоредба, като има пряка причинна връзка между
поведението на жалбоподателя и настъпилото произшествие.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не е било
извършено умишлено, то е осъществено при условията на непредпазливост под
формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като
лице притежаващо правоспособност да управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае
(тъй като незнанието на закона не е извинително), че преди извършване на маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и
съответно да пропусне движещите се превозни средства в лентата, в която навлиза.
Преди предприемане на маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност
да погледне в лявото огледало за обратно виждане, за да се убеди, че от лявата му
страна няма попътно движещи се превозни средства, които трябва да пропусне и едва
тогава да предприеме навлизането в лявата лента, но не го е направил и това е довело
до настъпване на произшествието.
Дори на пътното платно да е имало дупки, които той се е опитвал да избегне, то
това не изключва вината му за настъпилото ПТП. П. трябва да се е движил с такава
скорост, която му е позволявала да спре безаварийно или безаварийно да заобиколи
дупките при тяхното констатиране и то без да се налага да се отклонява в съседна
лента, защото при такова отклонение той е бил длъжен да пропусне движещите се в
тази лента автомобили, независимо какво е причината за отклонението му. Казано по
друг начин, наличието на дупки на пътното платно не може да оправдава допуснато
ПТП от водача с друг автомобил, а в случая не става въпрос за навлизане в дупката,
която да е отклонила превозното средство и водачът да не е имал възможност да
овладее автомобила. Освен това П. изтъква причина за отклонението, която е
следствие на несъобразена скорост от негова страна, за да може да спре безаварийно
4
или безаварийно да заобиколи дупките, поради което не следва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач, който поради
неспазване правилата за предимство, причини пътнотранспортно произшествие, ако
деянието не съставлява престъпление. Наложеното наказание е във фиксиран размер,
поради което съдът не може да го изменя и в тази връзка няма как да бъде уважено
искането на П. за намаляване размера на глобата.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, вследствие нарушения на правилата за движение
по пътищата. В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни
телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пред. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-008842 от 26.04.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на П. К. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6