РЕШЕНИЕ
№260089
гр.Поморие, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Д.Д.
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 975 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.” Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България” гр.София против П.Щ.Н. ***.
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем от 21.03.2018 г.
е отпуснал на ответника паричен кредит в
размер 1 384.50 лв., който е следвало да се погаси
от ответника на 12 месечни вноски, всяка в размер 132.93 лв., съставляващи изплащане на главницата, ведно с оскъпяването, посочено в договора. Длъжникът преустановил плащанията по договора на 20.06.2018 г., като към тази дата
погасил една вноска.
На основание чл. 5 от договора, вземането
ставало
напълно изискуемо, при просрочването на две или
повече месечни вноски, като по този начин
ответникът следвало да заплати остатъка от заема в размер 1 435.16 лв.,
която сума представлява неплатени 11 вноски към 20.07.2018 г., когато е станал изискуем целият кредит. Ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение,
с която вземането по договора е обявено за изискуемо. Ответникът не заплатил дължимата сума, поради което ищецът пристъпил към
принудително събиране на вземането си, като подал
заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр.дело № 334/2019г.
по описа
на РС – Поморие и издадена за
изпълнение № 148/25.04.2019 г.
Заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с оглед дадените от
заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр.
с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване вземане в
размер 1 366.79 лв., представляващо дължима главница по кредита, както и на вземане в размер
68.37 лв., представляващо възнаградителна лихва по
договора за периода от 20.06.2018 г., до 20.04.2019 г., а така също и вземане в
размер 101.01 лв., представляващо лихва за забава за периода от 20.07.2018 г.,
до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2019
г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се от ищеца разноските по делото, както и
тези по заповедното производство.
Ответникът се представлява по
делото от особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е
подал отговор на исковата молба, в който се застъпва становище за
неоснователност на претенцията.
В съдебно
заседание ищецът не се
представлява. Негов редовно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт е депозирал писмена молба, с която
поддържа заявената с исковата молба претенция.
В съдебно заседание ответникът
се представлява от особения си представител, който поддържа заявеното с отговора
становище за неоснователност на иска.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно
със становищата и исканията им, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
Искът е допустим и като такъв следва
да бъде разгледан
по същество, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По
съществото на претенцията съдът намира следното.
Не се спори, а и се установяава от доказателствата
по делото, че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-15832310/21.03.2018
г., по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя и ответник кредит в размер 1 300 лв., който е трябвало
да се заплати
на 12 бр. месечни вноски.
Следвало е да се заплати и сума
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“
в размер 84.50 лв., която също се
погасява на вноски заедно с главницата. Съгласно погасителния план
към договора месечната погасителна вноска е в размер 132.93 лв. и съставлява
изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора. Общата
стойност на плащанията възлиза на 1 595.16 лв., при уговорени
ГПР 33.22% и лихвен процент
23.34%. Според погасителния план
падежът на последната вноска е 20.04.2019 г.
Според съда кредиторът е изпълнил задълженията си по договора,
тъй като видно от последния, в същия се съдържа изрична клауза, че с полагането
на подписа си лицето, посочено като кредитополучател удостоверява, че е
получило посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл.1
банкова сметка, ***нание за получаването на сумата, а
освен това ответникът е извършил плащане на една от вноските по кредита.
Процесният договор попада в обсега на ЗПК и като такъв следва да отговаря
на императивните разпоредби на посочения нормативен акт. Нормата на чл.
11, ал. 1 ЗПК урежда
съдържанието на договора за кредит, а съгласно чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая според съда договорът отговаря на изискванията
на закона, а възраженията на особения представител в тази насока са
неоснователни.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Несъмнено в случая размерът на ГПР е ясен, а що се отнася
до допусканията, взети предвид при изчисляването на ГПР, в договора е записано,
че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора,
като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът
е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Това са част от допусканията, посочени в приложението към закона, поради което
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, са спазени.
Неоснователно е възражението на особения представител, че
не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
договорът да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В случая, с клаузата на чл. 7 от договора е уговорено, че
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно
извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с
отбелязване на извършените и предстоящите плащания, поради което според съда
изискването на чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК е
спазено.
Ищецът основава претенцията си на настъпването на
предсрочната изискуемост на дълга, на основание чл.5 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски.
За да породи ефект и да обвърже длъжника предсрочната
изискуемост следва да му се съобщи от кредитора, съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В случая кредиторът е уведомил длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита, чрез изпратеното до него писмо, озаглавено „Последна
покана“, получено лично от длъжника на 22.12.2018 г., видно от отразяванията в
приложената по делото товарителница от 14.12.2018 г.
Предвид посоченото, съдът намира, че предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаването от кредитора на заявлението по чл.
410 ГПК, ето защо
претенцията на ищеца за установяване на вземанията му за главница и договорна
лихва е установена по основание и размер и като такава следва да бъде уважена.
С настъпване на предсрочната изискуемост длъжникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение, в размер на законната лихва върху
главницата, за процесния период от датата на предсрочната изискуемост – 20.07.2018 г., до 11.04.2019 г., което обезщетение е в
размер на 101.01 лв.
В съвкупност от изложеното предявеният от ищеца иск е изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в производството в общ размер 323.95 лв., в това число 123.95 лв., заплатена държавна такса и 200 лв., депозит за възнаграждение на особения представител.
В производството ищецът е защитаван от юрисконсулт,
поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.с
чл.37 ЗПП, чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед размера на материалния интерес, следва да му се
присъдят и разноски в размер 100 лв., за
юрисконсултско възнаграждение.
Така общият размер на дължимите от ответника на ищеца разноски е 423.95 лв.
В тежест на ответника следва да се възложат и разноските на ищеца в заповедното производство в размер 80.72 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.Щ.Н., ЕГН **********,***, представляван по делото от особения представител адв.Я.П., че дължи на „БНП Париба Пърсънъл
файненс С.А.” Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл файненс С.А, клон България”, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район
„Младост”, жк. „Младост
ОСЪЖДА П.Щ.Н., ЕГН **********, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.” Франция, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България”, сума в размер 423.95 лв. (четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
П.Щ.Н., ЕГН **********, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл файненс С.А.” Франция, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България”, сума в размер 80.72 лв. (осемдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 334/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :