Решение по дело №1351/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 67
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230201351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. С., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201351 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на Р. Д. Д. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №22- 0804- 003742/03.10.2022г., издадено от
началника на РУ на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.58, т.3 от ЗДвП е наложено на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП
наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично в
съдебно заседание. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.09.2022г. полицейски служители свидетелите Д. С. и Г. Г.
изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на
правилата за движение по пътищата като извършвали линеен контрол в
района на автомагистрала „Тракия“ в участъка, попадащ в района на общ. С..
Около 09,34 часа полицейските служители видели, че товарен автомобил
1
марка „Форд Карго“ с рег. №...... с полуремарке „Вилтон“ с рег. №......... се
движи по автомагистралата при километър 250 в посока гр. С.. Движел се в
лентата за принудително спиране. Служителите на реда се движели няколко
километра със служебния автомобил зад товарния автомобил и спрели за
проверка моторното превозно средство на първия възможен паркинг на
автомагистралата. При проверката установили, че водач е жалбоподателят Р.
Д. Д. от с. К.. Водачът на товарния автомобил обяснил на полицейските
служители, че пътят е в лошо състояние, има дупки и за малко е карал в
аварийната лента.
Свидетелят Д. С. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.58, т.3 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. Г. Г. се
подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Депозирано било на 15.09.2022г. писмено възражение от жалбоподателя
Р. Д. Д. до РУ на МВР- С.. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така
съставения му акт за установяване на нарушение. Обяснил, че навлизането му
в аварийната лента било съвсем кратко, поР. лошото състояние на пътния
участък и многото дупки. Обърнал внимание, че поР. дупките на пътя се
създава висока опасност от ПТП и че счита това за обстоятелство водещо до
отпадане на отговорността за шофиране в аварийната лента. Поискал да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН, както и да не му бъде налагано административно
наказание с издаването на наказателно постановление.
Образувана била проверка, въз основа на която били снети сведения от
свидетелите Д. С. и Г. Г.. Въз основа на извършената проверка било
депозирано становище от полицейски инспектор Д.М. до началника на РУ на
\МВР- С., с която било изразено мнение, че възражението на Р. Д. е
неоснователно и не следва да бъде взето под внимание.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.58, т.3 от същия закон.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
2
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в обжалваното наказателно
постановление нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят се е
движел в аварийната лента. Това по несъмнен начин се установи от
показанията на свидетелите Д. С. и Г. Г..
Съдът счита за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че
автомобилът е аварирал, поР. активиране на авариен режим на автомобила,
поР. повреда. Напротив, от показанията на двамата свидетели Д. С. и Г. Г.,
които са били очевидци на движението на жалбоподателя се установи по
несъмнен начин, че товарният автомобил не е бил спрял, не е имало повреда
по него, движел се е няколко километра в аварийната лента, преди да бъде
спрян за проверка от полицаите. Следва да се отбележи и това, че в
показанията си двамата полицейски служители, свидетелите Д. С. и Г. Г. са
категорични какво е обяснил жалбоподателят при проверката, че шофира в
аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ защото пътя е в лошо
състояние, а не защото моторното превозно средство има някакъв технически
проблем или неизправност. Непосредствено след съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, жалбоподателят е написал във
възражението си също, че пътят е в лошо състояние и е карал съвсем за малко
в аварийната лента, за да избегне дупките. Тези причини е изтъкнал и в
депозираното в срок пред административнонаказващия орган писмено
възражение. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за
негова защитна теза, с която той цели да избегне
административнонаказателната отговорност. Съдът намира, че
жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. В тази връзка действията на жалбоподателя не попадат сред едно
3
от изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП, при които
е допустимо движението на пътното превозно средство в лентата за
принудително спиране. Направените твърдения в тази насока не са
подкрепени с доказателства, които категорично да водят до извода за
прилагане на посочените в нормата изключения.
В разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП е посочено, че при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. Както бе посочено по- горе по делото се установи по несъмнен
начин, че жалбоподателят се е движел с управляваното от него моторно
превозно средство в лентата за принудително спиране по автомагистрала
„Тракия“. В настоящия случай не се установи да е налице някоя от
хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. По делото не се доказа да е
имало повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на
водача. Ангажираните писмени доказателства в защита на тази теза от страна
на жалбоподателя не могат до доведат до категоричен извод, че действително
по време на това движение в аварийната лента пътното превозно средство е
било технически неизправно. От представената карта за техническо
обслужване от фирма „Севан“ ООД по отношение на горепосочения влекач и
полуремарке (л.9 от делото), се установява, че действително на 09.09.2022г. е
извършен преглед на пътното превозно средство и смяна на ABS датчик,
тампони и очевидно превозното средство е било обслужено, така че да бъде
годно за движение. По отношение на представената карта за техническо
обслужване от фирма „Севан“ ООД от 14.09.2022г. (л.7 от делото) се
установява, че е извършена смяна на датчик за диференциално налягане на
пътното превозно средство, което представлява техническо обслужване и това
не може да бъде определено като извършване на ремонт, който касае
техническа неизправност, водеща до повреда на влекача или полуремаркето.
Не се доказа да е имало пътници в превозното средство и съответно някой от
тях да е имал здравословни проблеми, което и не се твърди от жалбоподателя.
Той е знаел, че не следва да се движи в лентата за принудително спиране, тъй
като не е имал нито повреда на пътното превозно средство, нито здравословен
проблем. Съзнавал е, че се движи в аварийната лента при действащата
4
забрана за това като е целял да избегне неравностите по пътното платно чрез
продължителното си движение в лентата за принудително спиране.
По отношение на направеното искане от страна на жалбоподателя за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН съдът счита за неоснователно.
В настоящия случай не може да се приеме, че се касае за маловажен случай,
тъй като се засягат съществена група обществени отношения, които са
свързани с безопасността на транспорта и живота и здравето на всички
участници в движението. Законодателят изрично в разпоредбата на чл.189з
от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат разпоредбите
на чл.28 и чл.58г от Закона за административните нарушения и наказания.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена
санкцията на нарушителя и същата отговаря на вината и на допуснатото
нарушение.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 003742/03.10.2022г. на началника на
РУ на МВР- С., с което на Р. Д. Д. с ЕГН ********** на основание чл.178ж,
ал.1, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от същия закон като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5