№ 39
гр. Търговище, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500056 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата П. Л. Й. от гр.Варна, действаща
чрез пълномощника си адв.П. У. от АК-Варна против решение №581/14.12.
2022г., постановено по гр.д.№823/2022г. по описа на Районен съд-Търговище,
с което е отхвърлен предявения от нея против ответника М. Д. Г. от
гр.Търговище иск по чл.341 от ГПК за съдебна делба на каравана
“CHATEAU“, модел „CANTARA 380“, с рег.№Ш0849ЕФ, цвят бял, рама №
9094028.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както
и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на отхвърлителното
решение и за допускане на делбата, при равни части за съделителите.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.34 от ЗС за съдебна делба на каравана
“CHATEAU“, модел „CANTARA 380“, с рег № Ш0849ЕФ, цвят бял, рама
9094028 е обоснован с обстоятелствата, че през 2018г. същата е придобита в
1
режим на СИО между ищцата и бившия й съпруг Й. Х. Й., но без нейно
съгласие преди развода им последният я продал на сина им Х. Й. Х. на
07.01.2021г., а последният- на ответника М. Д. Г. от гр.Търговище с писмен
договор от 01.10.2021г., които сделки нямат прехвърлителен ефект по
отношение на собствената й 1/2 ид.ч. от вещта, но ответникът отказва
доброволно да се поделят.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с
възражения, че придобивната сделка на неговия праводател е извършена със
съгласието на ищцата, евентуално-при продажбите нито той, нито
праводателят му са знаели за липсата на такова съгласие от майката на
последния.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.5 от СК, при разпореждане с обща
движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без
участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или
според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия
съпруг.
В конкретния случай, продажбата от 07.01.2021г. на семейната вещ е
извършена с писмен договор, чиято форма е за доказване, а не за
действителност, тъй като не се касае до моторно превозно средство, нито да
ремарке над 10 тона, по довод от регламентацията на чл.144, ал.1-2 от ЗДвП.
Разпореждането е извършено само с участието на единия съпруг, без в
посочения договор да е отразено, че продавачът действа и като пълномощник
на съпругата си, нито е налице пълномощно, удостоверяващо такава
представителна власт, поради което в тежест на ответната страна е да
установи, че съпругата е дала съгласие за сделката или при липсата на
съгласие-че приобретателят не е знаел за това.
Приобретател на придобитата в режим на СИО през 2018г. вещ е синът
на бившите съпрузи Х. Й. Х., който отказва да свидетелства пред въззивния
съд, позовавайки се на правата си по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно
показанията на бившия съпруг и продавач св.Й. Й., съпругата му е била
съгласна с продажбата, а съгласно показанията на фактическия съпруг на
ищцата св.Димитър Й., продажбата е осъществена без знанието и съгласието
на същата, разбрала за разпореждането едва през м.декември на 2021г.При
2
така констатираното противоречие, предвид и заинтересоваността на двамата
свидетели, предпочитание следва да се отдаде на втория свидетел, в подкрепа
на чиито показания са останалите обстоятелства, а именно-че от 06.12.2020г.
бившите съпрузи са във фактическа раздяла и не поддържат отношения на
взаимност и близост, при което устното упълномощаване, респ. съгласие не
може да се презумира, симулативността на продажбата, прикриваща дарение-
по признание на бившия съпруг, както и подаването на жалба до
прокуратурата от съпругата след узнаване на отчуждаването.Същевременно,
бившите съпрузи са родители на приобретателя и близостта на отношенията
им с последния предполага същият да е бил добре запознат с липсата на
знание и съгласие от страна на майка му, които обстоятелства са пречка за
придобиване на собствеността по предвидения в чл.24, ал.5 от СК способ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗС, обаче, който придобие по
възмезден начин владението на движима вещ на правно основание, макар и от
несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за
прехвърляне на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален
акт или нотариална заверка на подписите.
В конкретния случай, ответникът е придобил владението върху
караваната по силата на писмен договор от 01.10.2021г., сключен със сина на
бившите съпрузи, т.е. на правно основание-договор за продажба.Продавачът
недвусмислено се е легитимирал като едноличен собственик на вещта, без да
е в брак и представяйки писмения договор за продажба от 07.01.2021г., както
и документите за регистрация, като липсват каквито и да е било
доказателства, същият да е знаел за отношенията между бившите съпрузи и
по-конкретно за липсата на съгласие на ищцата за направеното разпореждане
с посочената вещ в режим на СИО, знанието на праводателя му за липсата на
такова съгласие и за това, че последният не е могъл да стане собственик.При
тези обстоятелства и след като не се изисква особена форма на сделката,
ответникът е добросъвестен купувач по смисъла на закона и на осн.чл.78, ал.1
от ЗС е придобил собствеността върху процесната каравана, изключващо
правото на съсобственост на ищцата, както и правото й на делба, поради
което предявеният иск по чл.34 от ЗС е неоснователен.
Предвид горното, обжалваното отхвърлително решение на
първоинстанционния съд е правилно и макар въз основа на други мотивиq
3
следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
Въззиваемата страна не е направила разноски във въззивното
производство и такива не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №581/14.12.2022г., постановено по гр.д.
№823/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4