Р Е Ш Е Н И Е
№115
гр.
Русе, 28.01.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6156 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 150 от СК.
Ищецът И.Ю.Т.,
действащ лично и със съгласието на майка си Е.Н.Д. е предявила искова молба
против баща си Ю.И.Т., в която твърди, че с решението от 01.06.1999г.,
постановено по гр.д.№*******. по описа на РРС, бракът на двамата й родители бил
прекратен по взаимно съгласие, а по силата на утвърденото от съда споразумение,
ответникът се задължил да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 15лв.,
считано от 18.04.1998г. Известно време след развода, ответникът се установил да
живее и работи в Кралство Испания и напълно се дезинтересирал от ищцата,
престанал да й заплаща издръжка и да я подпомага по какъвто и да е начин,
въпреки, че разполагал с финансова възможност и нямал друго семейство. Ищцата
твърди, че живее в общинско жилище заедно със своята майка, която сама поемала цялата
й издръжка. Твърди, че понастоящем е ученичка в 11 клас в ***********” – Русе и
от определяне на дължимата от ответника издръжка многократно са нараснали
нуждите й от храна, облекло, учебни пособия, културни занимания, медицински
грижи и пр. Доходите които реализирала майка й не били достатъчни за посрещане
на всичките й нужди. Счита, че са налице предпоставки по чл. 150 от СК за
увеличаване размера на присъдената й издръжка. По тези съображения моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се измени дължимата й от ответника издръжка
от 15лв. на 200лв. месечно.
В срока по чл. 131
от ГПК, особеният представител на ответника изразява становище, че са налице
предпоставки за изменение на издръжката на ищцата, но не и в претендирания от
нея размер, който счита за прекомерен, тъй като по делото не са установени
получаваните от ответника доходи. Също така излага становище, че необходимата
обща издръжка на ищцата следва да се определи в размер на 260-280лв., от който
всеки един от родителите да поеме половината.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът Ю.И.Т. е
баща на ищцата И.Ю.Т., род. на ***г. С решение №*** от 01.06.1999г., постановено
по гр. д.№*******. на РРС, е прекратен гражданския брак между родителите на
ищцата и утвърдено постигнатото между тях споразумение, по силата на което
родителските права спрямо детето И. са предоставени на майката Е.Н.Т. при която
е определено и местоживеенето му, а бащата се е задължил да му заплаща месечна
издръжка в размер на 15лв. считано от 18.04.1998г.
Няма спор, че след
развода на двамата родители и понастоящем, ищцата живее със своята майка, която
полага грижите по нейното отглеждане и възпитание.
През учебната
2015/2016г. ищцата И.Т. е ученичка редовна форма на обучение в ХІ клас на ********
гр. Русе и не получава стипендия. Според представените медицински документи,
ищцата поради здравословен проблем с очите е необходимо да носи диоптрични
очила и да се явява периодично на медицински прегледи.
Със заповед от
20.11.2014г. Е.Н.Т. и дъщеря й И. са настанени за срок от една година в
общинско жилище за което дължат наемна цена в размер на 45,28лв. месечно.
Видно от
представеното удостоверение от Русенския окръжен съд, майката на ищцата за
периода от месец септември 2014г. до месец август 2015г. вкл. е получила брутен
трудов доход в общ размер на 14188лв. или 1182лв.средно на месец.
Според
представената справка от НАП, за периода 2015-2016г. ответникът Ю.И.Т. няма
регистрирани трудови договори и не е подавал данъчни декларации. Притежава два
недвижими имота в гр. Русе, по ул. „***********” №41 – апартамент с площ от
104,61кв.м. и гараж от 15 кв.м.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Задължението за
заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 от СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи. В настоящия случай искът е за увеличение на
издръжката. Предпоставка за уважаване на иска по чл. 150 от СК и промяна
размера на издръжката е наличието на изменение на обстоятелствата, при които тя
е била определена. В случая от определяне на издръжката дължима от ответника,
чието увеличение се иска, е изминал период от близо седемнадесет години, през
който период значително се е променила социално-икономическата обстановка в
страната, настъпили са чувствителни инфлационни процеси. Многократно е увеличен
размерът на минималната работна заплата и съответно обвързания от нея минимален
размер на дължимата издръжка съгласно чл. 142, ал.2 СК, който понастоящем е 105лв.,
считано от 01.01.2016г. /съгласно ПМС №375/28.12.2015г. МРЗ е в размер на
420лв./ Под този минимален размер не би могла да се
присъди издръжка независимо от възможностите за заплащането й на задълженото
лице. Понастоящем ищцата е на 17 години, възраст при която необходимите
средства за задоволяване на нуждата й от храна, облекло, учебни пособия и други
битови и социални потребности са на значителна стойност. Не би могло да бъде
споделено становището на процесуалния представител на ответника, че тези нужди
биха могли да се задоволят със сума от 260-280лв. месечно. Според данни от НСИ,
необходимите понастоящем средства за месечната издръжка на един човек в Р
България са в размер на около 560лв. или два пъти повече от посочената сума.
Съобразявайки възрастта на ищцата и свързаните с нея потребности, настоящият
съдебен състав намира, че за целите на настоящото производство следва да й се
определи като необходима обща месечна издръжка в размер на не по-малко от
400лв., в осигуряването на която следва да участват и двамата родители. В
настоящото производство действително не е установено с какви доходи разполага
ответника, съответно и какви са възможностите му да участва в издръжката на
непълнолетната си дъщеря. Обстоятелството, че ответникът няма регистрирани в
НАП доходи за последните две години не е доказателство за липсата му на такива
и невъзможността да заплаща издръжка над нормативно установения минимум. През
последните години значително е облекчена възможността за пътуване, установяване
и полагане на труд в други държави, особено в рамките на ЕС в който случай не
би могло да има данни в НАП за доходи на ответника. Според изпратеното до последния
съобщение за делото, на постоянния му и настоящ адрес посочени от него в НБД
„Население”, е отбелязано, че не е намерен на адреса и по данни на съседи,
такова лице не живее там. Ответникът не е изпълнил задължението си да декларира
адреса на който реално пребивава /включително и в чужбина/ и не би следвало да
черпи облаги от това свое поведение, като за целите на настоящото производство
се приеме поради неустановяването му и липсата на възможност да заплаща
издръжка на ищцата в претендирания размер. По тази причина и с оглед, че същият
е в трудоспособна възраст, за целите на настоящото производство следва да се
приеме, че той е в състояние да реализира доход в размер колкото другия родител
на ищцата и който му позволява да участва в заплащането на половината от
необходимата й месечна издръжка. Допълнителен аргумент за наличието на такава
възможност е и наличието на два недвижими имота, с които той разполага в гр.
Русе и които очевидно не се използват за задоволяване на жилищните му
потребности /няма адресна регистрация на адреса им/ и от които също би могъл да
реализира доход от наеми /продажба/ в размер позволяващ му да заплаща на ищцата
само чрез тях на месечна сума от 200лв. Наличието на обстоятелства, които да
оборват направените изводи за възможността му да заплаща тази издръжка,
ответникът би могъл да установи в друго производство, в което въпросът за
размера на дължимата от него издръжка би могъл да бъде пререшен.
По изложените съображения
предявеният иск за увеличение на издръжката следва да бъде уважен изцяло в претендирания
размер от 200лв.
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се
присъдят направените от нея разноски за настоящото производство в размер на
300лв.
Ответникът на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по сметка на РРС върху увеличения размер на издръжката на ищцата в размер на 266,40лв.,
както и сумата от 300лв. за назначения му особен представител за сметка на
съдебния бюджет при спазване изискването на чл. 83, ал.1 т.2 от ГПК или общо
сумата от 566,40лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
определената с Решение №*** от 01.06.1999г., постановено по гр. д.№*******. на
Русенския районен съд издръжка, която Ю.И.Т. с ЕГН********** дължи на детето си
И.Ю.Т. с ЕГН********** лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител Е.Н.Д., като я УВЕЛИЧАВА от 15лв. на 200лв. месечно, считано от 15.10.2015г. до настъпване на обстоятелства
водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ю.И.Т. с ЕГН**********
да заплати на И.Ю.Т. с ЕГН********** лично и със съгласието на нейната майка и
законен представител Е.Н.Д. сумата от 300лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.И.Т. с ЕГН**********
да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 566,40лв. държавна
такса и разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок считано от 08.02.2016г.
Районен
съдия: