№ 48
гр. Враца, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20211400100422 по описа за 2021 година
С искова молба с вх.№ 1845/14.09.2021г., депозирана от П. И. А. от гр. Враца, чрез
адв. В.Д. от АК – Враца с адрес: гр. ***, против Д. А. Т. от гр. Враца, е предявен иск за
сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Претендира се и
присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на деликта –
24.05.2020г. до окончателното му изплащане, както и на направените деловодни разноски.
Ответникът е оспорва иска иска по размер.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД, и чл.84 ал.3
ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и са изслушани
две експертизи съдебно медицинска и съдебно психологическа.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
пълнота, намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че 24.05.2020г. около 20.00 ч. в гр.Враца, на пешеходен
мост над р.Лева – разположен в непосредствена близост до магазин "Кауфланд", ответникът
Д. А. Т. е нанесъл удар с брадва в областта на главата на ищеца П. И. А., вследствие на
което му е причинил общо три средни телесни повреди, изразяващи се в следното: 1.
Счупване на левия мастоиден израстък и черепна основа с надлежаща рана, което
увреждане отговаря на самостоятелния медикобиологичен признак "нараняване, което
прониква в черепната кухина"; 2. Кръвоизливи и възпаления в средното ухо в ляво с остра
нервна сензорна загуба на слуха в ляво – практическа глухота с ляво ухо, което му е
причинило "трайно отслабване на слуха"; 3. Паралитичен лагофталм на ляво око, което
1
увреждане му е причинило "постоянно разстройство за здравето, неопасно за живота".
Твърди се, че изброените телесни повреди са квалифицирани като престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като ответникът се е признал за виновен и досъдебното производство е
приключило със споразумение, одобрено с протоколно определение от 10.03.2021г. по
НОХД № 186/2021г. по описа на Районен съд – Враца.
В исковата молба се твърди, че вследствие от удара с брадва и причинените телесни
повреди, както и поради тежкото състояние на ищеца и невъзможността да му бъде оказана
адекватна медицинска помощ в МБАЛ "Христо Ботев" АД – гр. Враца, П.А. е транспортиран
до УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД. Сочи се, че в лечебното заведение е приет в Отделение
по неврохирургия за възрастни по КП № 209 Хирургично лечение при травма на глава с
окончателна диагноза контузио ет в.л.к. № 3, регио окципиталис син.; аурикуле ет
ретроарикуларис син. Контузио церебри. Фрактура базис крании фосе медие син.
Хемотимпонум син. Левостранна сензорна загуба на слуха. Фрактура полифрагментоза
мастоиден син. Веднага е въведен в поликлинична операционна за хирургична обработка на
раните, видно от епикриза ИЗ № 14420/2020г. Посочва се, че съгласно епикриза ИЗ №
14962/2020г. на 02.06.2020г. ищецът е бил прехвърлен в Отделение по ушно-носно-гърлени
болести на същата болница, КП № 137, с диагноза МКБ 10: Н65.0 остро сериозно
възпаление на средното ухо в ляво. Левостранна загуба на слуха и пареза на левия лицев
нерв с травматична генеза, от което е изписан на 16.06.2020г.
Ищецът твърди, че съгласно епикриза ИЗ №19198/2020г. на 14.07.2020г. отново е
постъпил в лечебното заведение в Отделението по ушно-носно-гърлени болести на същата
болница, КП № 139 – високотехнологична диагностика при ушно-носногърлени болести, с
диагноза МКБ 10: Н90.4 едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на
другото ухо, като е изписан на 17.07.2020г. Посочва се още, че съгласно епикриза ИЗ №
2218/2020г. 12.08.2020г. П.А. отново е постъпил в лечебното заведение в Отделение по
ушно-носно-гърлени болести на същата болница, КП № 137 – оперативно лечение на
заболявания в областта на ушите, носа и гърлото, с голям обем и сложност, с диагноза МКБ
10: Н65.0 остро сериозно възпаление на средното ухо в ляво. Съгласно епикризата му е
извършена следната интервенция: под венозна анестезия с помощта на операционен
микроскоп му е огледан ЛТМ и му е извършена широка миринготомия в долните квадранти,
аспирирано е обилно количество серозен секрет от ТК. След парациално повдигане на ТМ са
се видели адхезии в горните етажи на ТК, които се били инцизирани, като усложнения от
оперативната интервенция не е имало. Съгласно епикризата А. е изписан на 17.08.2020г.
Твърди се, че съгласно Експертно решение № 5330/02.12.2020г. на ТЕЛК общи заболявания
към МБАЛ "Христо Ботев" АД – гр.Враца ищецът е получил оценка на работоспособността:
50% трайна неработоспособност.
В исковата молба се посочва, че П.А. е семеен с две деца – момче на 5 години и
момиче на 13 години. Твърди се, че поради получените увреждания и дългото му лечение,
нямал възможност да се грижи за тях и тяхното препитание и от опора в семейството се
превърнал в тежест – не се чувствал пълноценен, отказвал да се храни и да приема течности,
2
да се среща с приятели и познати, често ставал раздразнителен, на моменти агресивен, губел
ориентация, изпитвал остри болки на мястото на травмата, плачел без причина. Твърди се,
че тежкото му емоционално състояние било съпроводено с множество нестихващи болки,
като и към днешна дата изпитва постоянни болки на местата на травмите, скованост,
говорът, мимиките и движенията му са затруднени. Емоционалното му състояние е
напрегнато, давайки си сметка, че физическото му състояние никога няма да е както преди, а
външният му вид винаги ще му напомня за преживяното. Възстановителният процес е бавен
и мъчителен и го връща към преживяното, като продължава с лечението и до днес в
домашни условия. Поддържа се, че в резултат на получените травми П.А. изпитва оправдан
страх, трудно намира работа поради доказаната му трайна неработоспособност и не желае да
се среща с приятели, като от общителен и весел човек се е превърнал в изолиран и затворен
в себе си, без желание да се среща с хора и да общува, тъй като се срамува от външния си
вид и изпитва затруднения с говора и слуха. Това довело до чести депресивни състояния и
самоизолация от ищеца. Същият чувствал, че вместо да бъде "стълба на дома" се превръщал
в бреме, изискващо постоянни грижи, неотлъчно присъствие понякога и помощ, както и
разходи по продължаващото медикаментозно и рехабилитационно лечение. Твърди се, че
претърпените болки били ежедневни и ежечасови и ищецът не можел да спи. Преживяното
променило коренно живота му и допълнително се депресирал от факта, че вече не може да
работи и да изкарва необходимите пари за семейството си. Задълбочила се постоянната му
самоизолация от факта, че често изпитвал болки на травмираните места, губел равновесие,
не чувал и губел ориентация, не желаел да излиза от дома си и чувствал постоянен страх,
плашейки се от преминаващите хора. С гореизложеното обосновава правния си интерес за
предявяване на претенцията си срещу ответника по съдебен ред.
В съдебно заседание ответникът изразява становище за прекмерност на заявената
претенция, като излага становище, че единствения работоспособен член на семейството и
има две деца.в покрепа на твърденията си е представил удостоверение за трудово
възнаграждение, решение №569/05.10.2016г на РС Враца, постановено по гр.д.
№3189/2016г, с което са му предоставени за упражняване родителските права по отношение
Н. Д. Т. и Д. Д. Т. Така представените доказателства са неотносими, тъй като при
определянето на обезщетение за вреди от деликт тези обстоятелства са ирелевантни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С исковата молба са представени в заверени преписи от няколко епикризи.
Видно от епикриза ИЗ № 14420/2020г ищецът е настанен в Отделение по
неврохирургия за възрастни по КП № 209 Хирургично лечение при травма на глава с
окончателна диагноза контузио ет в.л.к. № 3, регио окципиталис син.; аурикуле ет
ретроарикуларис син. Контузио церебри. Фрактура базис крании фосе медие син.
Хемотимпонум син. Левостранна сензорна загуба на слуха. Фрактура полифрагментоза
мастоиден син. Веднага е въведен в поликлинична операционна за хирургична обработка на
раните.
3
Съгласно епикриза ИЗ № 14962/2020г. на 02.06.2020г. ищецът е бил прехвърлен в
Отделение по ушно-носно-гърлени болести на същата болница, КП № 137, с диагноза МКБ
10: Н65.0 остро сериозно възпаление на средното ухо в ляво. Левостранна загуба на слуха и
пареза на левия лицев нерв с травматична генеза, от което е изписан на 16.06.2020г.
От епикриза ИЗ №19198/2020г., е видно, че ищецът на 14.07.2020г. е постъпил в
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД в Отделението по ушно-носно-гърлени болести на същата
болница, КП № 139 – високотехнологична диагностика при ушно-носногърлени болести, с
диагноза МКБ 10: Н90.4 едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на
другото ухо, като е изписан на 17.07.2020г.
От епикриза ИЗ № 2218/2020г. се установява, че на 12.08.2020г. П.А. отново е
постъпил в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД в Отделение по ушно-носно-гърлени болести,
КП № 137 – оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото, с
голям обем и сложност, с диагноза МКБ 10: Н65.0 остро сериозно възпаление на средното
ухо в ляво. Съгласно епикризата му е извършена следната интервенция: под венозна
анестезия с помощта на операционен микроскоп му е огледан ЛТМ и му е извършена
широка миринготомия в долните квадранти, аспирирано е обилно количество серозен секрет
от ТК.Съгласно епикризата А. е изписан на 17.08.2020г.
С Експертно решение № 5330/02.12.2020г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
"Христо Ботев" АД – гр.Враца ищецът е прието, че ищецът е с 50% трайна
неработоспособност, поради ЧМТ в ляво окцитипално. Контузия на мозъка. Ф-ра на
черепната основа.Левостранна сензорна загуба на слух. Пареза на лицевия фациален нерв
тежка ст. Посткомоционен синдром.
По делото са разпитани двама свидетели Ц. В. А. и Б. В. Н..
Свидетелят Ц. В. А. без роднински връзки със страните. Познава П.А. от 2019г.,
когато го викал да му прави ремонт на лозето. На 24.05.2020 г. бил в Боби /другия свидетел/
и той се обадил по телефона, че е станал инцидент. Отишли до моста на "Кауфлан" и
видели, че ищеца е облян в кръв. Ухото му било разцепено на две. Шуртяла кръв от главата
му. Едното око "шарело" във всички посоки. След случая забелязал, че чува по-забавено, по-
трудно възприема и със зрението имал проблеми. След инцидента не можел да довърши
работата на вилата. Ищецът му споделял, че се чувства изплашен, стресиран. Визуално се
вижда промяна след инцидента.
Свидетелят Б. В. Н. - без роднински връзки със страните. Познава ищеца отдавна и
са приятели. Свидетелят твърди, че първи се явил след извършено деянието, тъй като живее
на 50м от случилото се. Заварил го в безпомощно състояние, облян в кръв. Дошла линейка и
патрул. Знае,че момиченцето му има заболяване на горната устна и след случката не можел
да ходи да я вижда. Приет е във Врачанската болница, след което го вдигнали за "Пирогов".
Според свидетеля ищецът той не се е възстановил все още. От тогава е разсеян,
асоциализирал се е, има панически страхове. Случвало се е да му се обажда, че е имал
посетители, които го карат да си оттегли жалбата и т.н. Много се притеснява, защото не
чува с лявото ухо и лицето му се е изкривило. Започнал да заеква и от тук му идвали
4
проблемите с близките и намирането на работа.
От заключенията на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска
експертизи, които не се оспорени от страните и са приети от съда като обективно и вярно
изготвени се установява следното:
Вещото лице д-р Г.К. - ортопед травматолог в заключението си е посочило, че от
приложената медицински документация се установява, че А. е получил: три разкъсно
контузни рани в областта на главата в ляво и лява ушна мида, счупване на левия сисовиден
израстък на черепа и черепната основа, кръвоизлив в областта на лява тъпънчева мембрана
и възпаление на средното ухо с остра нервосензорна загуба слуха на лявото ухо. Пареза на
лицевия нерв в ляво с паралитичен лагофталм на ляво око.
По време на престоя в здравното заведение /Неврохирургично и Отделение по
УНГБ/, са извършени следните оперативни интервенции: ревизия и шев на раните на
главата и ушната мида и трикратно инцизия/миринготомия/ на лява тъпанчева мембрана.
Срокът на общоболничния престой, включващ и легловия режим, е бил 30 дни.
Болките и страданията, които е търпял са били с интензитет характерен за този вид
травми и усложнения/ силна и нетърпима болка възпалението на средното ухо/ за периода в
който се е налагало лечение на усложнението, както и непосредствено след травмата.
възможно е да търпи и за в бъдеще такива болки при евентуално рецидивиращо възпаление
Към момента на изготвяне на СМЕ, състоянието на ищеца е добро с изключение на
наличния логофталм.
Няма на лице последици от травматичните увреждания по отношение на
двигателните/ с изключение на горен клепач на ляво око/ и говорни функции , като са на
лице такива но отношение на слуха на ляво ухо, а именно глухота, която има траен характер
с практическо значение.
Според вещото лице Х.Х. – психолог, острата стресова реакция е преходно
състояние с временен и обратим характер. Към момента на освидетелстване, ищеца се е
справил с психическите последици от деликта, но физическите му увреждания водят до
трайно затруднение да се адаптира към новия начин на живот.
Негативните последици за ищеца от деликта се изразяват: На физиологично
равнище - преживяването на силни болкови усещания, загуба на слух в ляво, невъзможност
да се извършват обичайните ежедневни действия.
На психологическо ниво - многократно неволево връщане и преживяване на
травмиращото събитие, невъзможност за спокоен сън, сънуване на кошмари. Емоционална
лабилност - плачливост, раздразнителност, напрегнатост повишена тревожност,
невъзможност да усеща радост от живота;
Невъзможност за концентрация върху обичайните ежедневни дейности,
ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и работоспособност.
Промяна в поведението изразена в —дистанциране, нежелание и въздържане от
социални контакти. Нежелание за общуване, страх да излиза от дома, без придружител.
5
Експерта е констатирал промяна в поведението на ищеца, изразена в —
дистанциране, нежелание и въздържане от социални контакти. Нежелание за общуване,
страх да излиза от дома, без придружител.
Трайната инвалидизация на ищеца е нарушила динамичният му стереотип на живот,
поставяйки го в състояние на фрустрация с последващо разстройство в адаптацията -
изразено в потиснато настроение, тревожност, и безпокойство, чувство на невъзможност за
справяне, за планиране на бъдещето, както и нарушения в извършването на рутинни
всекидневни дейност.
По делото е приложено НОХД № 186/2021г. по описа на Районен съд – Враца, от
което е видно, с протоколно определение от 10.03.2021г., съдът е одобрил следното
споразумение: Подсъдимият Д. А. Т. се признава за ВИНОВЕН в това, че на 24.05.2020
година около 20.00 часа в гр. Враца, на пешеходен мост над река „Лева" - разположен в
близост до хранителен магазин „Кауфланд", след нанасяне на удар с брадва в областта на
главата на П. И. А. от същия град, му е причинил 3 /три/ бр. средни телесни повреди,
изразяващи се в следното: 1. Счупване на левия мастоиден израстък и черепна основа с
надлежаща рана, което увреждане отговоря на самостоятелния медикобиологичен признак
„нараняване, което прониква в черепната кухина"; 2. Кръвоизливи и възпаления в средното
ухо вляво с остра нервна сензорна загуба на слуха в ляво - практическа глухота с ляво ухо,
което му е причинило „трайно отслабване на слуха"; 3. Паралитичен лагофталм на ляво око,
което увреждане му е причинило „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота"
- престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и не са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, поради което и на основание чл.12 9 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.54 ал.1
от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл.бб ал.1 от НК, СЕ ОТЛАГА за изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените претенции са с правно основание чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл. 86
ЗЗД. Предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите, спрямо увредения са авторство; противоправност; вина; причинна връзка между
вредите и извършеното деяние.
Утвърдените от съда споразумения на основание чл.383, ал.1 от НПК имат силата
на влезли в сила присъди, а съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С представеното протоколно определение от 10.01.2021г по НОХД №168/2021г е
установено с влязъл в сила съдебен акт, че ответникът 24.05.2020 година около 20.00 часа в
гр. Враца, на пешеходен мост над река „Лева" - разположен в близост до хранителен магазин
„Кауфланд", след нанасяне на удар с брадва в областта на главата на П. И. А. от същия град,
6
му е причинил 3 /три/ бр. средни телесни повреди. От този съдебен акт се установява и
пряката причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите травми на ищеца, тъй
като получените травми от ищеца е съставомерен резултат от поведението на ответника.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, настоящият
състав при определяне на обещетението съобрази вида и характера на получените от ищеца
увреди - Счупване на левия мастоиден израстък и черепна основа с надлежаща рана, което
увреждане отговаря на самостоятелния медикобиологичен признак "нараняване, което
прониква в черепната кухина"; Кръвоизливи и възпаления в средното ухо в ляво с остра
нервна сензорна загуба на слуха в ляво – практическа глухота с ляво ухо, което му е
причинило "трайно отслабване на слуха";и Паралитичен лагофталм на ляво око, което
увреждане му е причинило "постоянно разстройство за здравето, неопасно за живота".
Съдът взе предвид факта, че лечебния и възстановителен период е продължил над 3 м. и
включва 30 дни болнично лечение. Отчете и обстоятелството, че ищеца е претърпял
оперативни интервенции: ревизия и шев на раните на главата и ушната мида и трикратно
инцизия/миринготомия/ на лява тъпанчева мембрана. Съобрази и изразеното в заключението
на вещото лице д-р К. че болките са били с интензитет характерен за този вид травми и
усложнения/ силна и нетърпима болка възпалението на средното ухо/ за периода в който се
е налагало лечение на усложнението, както и непосредствено след травмата. Взе предвид и
заключението на експерта, че е възможно е да търпи и за в бъдеще такива болки при
евентуално рецидивиращо възпаление. Съдът отчита още, че в резултат на увредите ищецът
е с практическа глухота с ляво ухо и наличен лагофталм, които са трайни последици в
здравословното състояние на ищеца и които съгласно показанията на разпитаните свидетели
му пречат в предвижването и ежедневните му дейности. Този извод се подкрепя и от
представеното Експертно решение № 5330/02.12.2020г. на ТЕЛК общи заболявания към
МБАЛ "Христо Ботев" АД – гр.Враца, където е прието, че вследствие на тези увреди ищецът
е с 50% трайна неработоспособност.
При определяне на обезщетението съдът отчете и последиците върху психиката на
пострадалия, които едно такова събитие безспорно оставя. Съгласно вещото лице Х.Х. –
психолог, негативните последици за ищеца от деликта се изразяват: На физиологично
равнище - преживяването на силни болкови усещания, загуба на слух в ляво, невъзможност
да се извършват обичайните ежедневни действия, а на психологическо ниво - многократно
неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, невъзможност за спокоен сън,
7
сънуване на кошмари. Емоционална лабилност - плачливост, раздразнителност,
напрегнатост повишена тревожност, невъзможност да усеща радост от живота. Според
експерта трайната соматична инвалидизация е нарушила динамичният стереотип на живот,
което е поставило ищеца в състояние на фрустрация с последващо разстройство в
адаптацията. / потиснато настроение, тревожност, и безпокойство, чувство на невъзможност
за справяне, за планиране на бъдещето, както и нарушения в извършването на рутинни
всекидневни дейности./
Предвид горе изложеното, както изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД за цялостното
обезщетяване на вредите, респ.моментът на осъществяване на деликта и съобразяване с
наличната съдебна практика при обезщетяване на вреди при получени три средни телесни
повреди, съдът приема, че П. И. А. от гр. Враца, следва да бъде обезщетен със сума в размер
на 45 000,00 (четиридесет и пет хиляди) лева. За да уважи частично иска на ищеца съдът взе
предвид заключението на вещото лице-травматолог по изслушаната СМЕ, съгласно което
няма на лице последици от травматичните увреждания по отношение на двигателните/ с
изключение на горен клепач на ляво око/ и говорни функции , като са на лице такива но
отношение на слуха на ляво ухо, а именно глухота, както и заключението на вещото лице -
психолог, че острата стресова реакция е преходно състояние с временен и обратим характер
и към момента на освидетелстване, ищеца се е справил с психическите последици от
деликта.
С така определения размер съдът счита, че напълно адекватно се възмездяват всички
претърпени от ищеца неимуществени вреди,като отчита обществените представи за
справедливост при обезвъзмездяване на вреди,предизвикани от такъв тип деяние.
Като законна последица от основателността на предявения главен иск и доколкото е
поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва на основание чл. 86
ал.1 във връзка с чл. 84 ал.3 ЗЗД върху дължимото обезщетение, считано от 24.05.2021г, до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но и от двете страни
не са представени доказателства за извършени такива.
Ищецът е защитаван безплатно от адвокат на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. В. К.
Д. определено по реда чл.7,ал.2,т.4 и чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на сумата 1880лв..
Ищецът е освободен от внасяне на д.такса и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от
ГПК, поради ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
Врачански окръжен съд в размер на 1800,00лева, както и направените от бюджета разноски
за изслушаните експертизи в размер на 700.00лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Т. от гр. Враца, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. А. от гр.
Враца, ЕГН: **********, сумата 45 000,00 (четиридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на
8
получените общо три средни телесни повреди, вследствие на нанесения му от Д. А. Т. на
24.05.2020г. около 20.00 ч. удар с брадва, ведно със законна лихва върху посочената по -
горе сума, считано от датата 24.05.2021г. до окончателното изплащане обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния размер от
60 000лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. А. Т. от гр. Враца, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ адвокатско
възнаграждение на адв.В. К. Д. от ВрАК, определено по реда чл.7,ал.2,т.4 и чл.2 ал.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
1880,00лева.
ОСЪЖДА Д. А. Т. от гр. Враца, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Врачански окръжен съд държавна такса в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/лева, както
и разноски в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9