№925
Гр. Пловдив, 07.05.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,Първо
отделение,І състав, в публично съдебно заседание на седми април , две хиляди двадесет
година и първа , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2680 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционно фондове
(ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба
на на „Пълмед“ АД, със седалище и адрес на управление: 4002, гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ №61Б, представлявано от ***Р.Р., чрез адв. А.О. *** против
Решение за отказ за верификация на средства с изх. № BG05М9ОР001-1.008-0138/17
от 01.10.2020 год. на Зам. министър на
труда и социалната политика, в качеството на УО на ОП „РЧР 2014 - 2020“ ,в частта му, с която е определен общ размер на неверифицирани средства по
постъпило искане за окончателно плащане от 64 559,18 лв. по изпълнението на
проект №BG05M9OP001-1.008-0138 “Подобряване на безопасността и условията на
труд в “Пълмед” АД”, финансиран с Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР, процедура чрез подбор на проекти
№BG05M9OP001-1.008 “ДОБРИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД”, както следва: общо 26
800,00 лв. по бюджетен ред ІІІ.3.1 “Разходи за специализиран софтуер,
необходими за осъществяване на Дейност 1” по Договор
№BG05M9OP001-1.008-0138-С01/Se-06 от 10.08.2018г. с изпълнител “Инвиктус” ЕООД,
ЕИК *********; общо 25 750,00 лв. по бюджетен ред ІІІ.7.1 “Разходи, произтичащи
от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по ЗЗД, неквалифицирани
другаде” по Договор №BG05M9OP001-1.008-0138-С01/Se-05 от 08.08.2018г. с
изпълнител “Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********; 3 331,89 лв. по бюджетен ред ІV.9.1
“Разходи за СМР за модернизация и/или реконструкция и/или обезопасяване на
съществуващи обекти, технологични процеси, машини и съоръжения, свързани с
подобряване условията на труд при изпълнението на Дейност 3, ремонт на
помещенията, свързани с изпълнението на Дейност 4 (от допустимите дейности)
общо за Дейности 3 и 4 – до 20% от общите допустими разходи по проекта”; 8
677,29 лв. по бюджетен ред ІV.12.1 “Разходи за организация и управление до 10
на сто от общите допустими разходи по проекта”.
В постъпила уточняваща молба от процесуалния представител
на жалбоподателя - адв. О., се поддържа, че неверифицираният разход по т. 2.2
от оспореното Решение ,а именно в частта
относно отказът да бъдат верифицирани разходи в размер на 25750 лв. за „система
за въвеждане на нови системи,практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда в „Пълмед“АД/за кратко в настоящото решение ще
се посочва като Системата / , е
недопустимо и постановено в нарушение на чл. 177,ал.2 от АПК. По отношение на
този разход е налице влязло в сила Решение № 8516/30.06.2020г. по адм. д. №
11220/2019г.,на ВАС.В тази част по т. 2.2 се иска решението да бъде прогласено
за нищожно. В останалите части оспореното решение за неверифицираните разходи
се поддържа, че е неоснователно по съображения, изложени в жалбата и
допълнително такива в уточняваща молбата от 30.12.2020 година.
Твърди се,че обжалваното
решение не съдържа фактически и правни основания за постановения отказ при
произнасяне по предявените за верификацията разходи при нито един от отделните
въпроси, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. като горното представлява съществено нарушение на процесуалния закон.
Алтернативното изброяване на различните разпоредби на закона по чл. 57,
ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУСЕСИФ води до невъзможност да се определи волята на
административния орган. Поддържа се, че при проверка за законосъобразността на
акт съдът не може да извлича тази воля по тълкувателен път. В жалбата
се твърди още,че обжалваното решение е
незаконосъобразно постановено в противоречие с чл. 35 от АПК,като не са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай,като
същественото нарушение на административнопроизводствените правила е довело и до
неправилно приложение на материалния закон.При така изложеното ,се иска отмяна
на оспорения административен акт и присъждане на разноски по делото.Представя
се писмена защита.
Ответникът по жалбата – заместник-министър на
труда и социалната политика,ръководител на УО на
Оперативна проглама „Развитие на човешките ресурси „2014-2020/ОПРЧР/,чрез
процесуалния си представител ,изразява становище за неоснователност на жалбата.Поддържа се ,че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен,а в случай, че жалбата бъде
уважена,то следва преписката да бъде върната на ръководителя на УО на ОПРЧР за
ново произнасяне в отменената част ,като се определи срок за това.Направено е
искане за присъждане на деловодни разноски в размер на 450 лева,съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Пловдивският Административен съд, Първо отделение,I състав, след като се запозна с жалбата,
наведените в нея съображения, както и с постъпилата административна преписка,
счита оспорването за процесуално допустима, като се установи, че
жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от лице, адресат на казаното
разпореждане, подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт .
Разгледана по същество същата е основателна.
От материалите по административната
преписка ,както и от приложеното към настоящото дело адм дело № 1424/2019г.,на
Административен съд-Пловдив,VIII състав ,в хронологичен порядък се
установява следната фактическа обстановка, относима към настоящия правен спор:
1. На 22.05.2017 г. между „Пълмед“ АД и Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. е
сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
в размер на 264 586,00 лв. за проект „Подобряване на безопасността и условията
на труд в „Пълмед“ АД“ на същата стойност.
Съгласно т. 3.60. от договора допустимите разходи по
проекта трябва да бъдат в съответствие с Регламент (ЕС) №1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими
разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за
отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013), Регламент
(ЕС) №1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1081/2006 на
Съвета (Регламент №1304/2013), глава пета, раздел първи на Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и да отговарят
на изискванията, предвидени в насоките за кандидатстване.
Съгласно т.2.3. срокът на изпълнение на договора е
31.12.2018 г.
Съгласно одобрения проект, неразделна част от
договора, дейност 3 „Разработване, адаптиране и въвеждане на система за
развитие на човешките ресурси и въвеждане на иновативни модели за организация
на труда с оглед по-лесното съвместяване на професионалния, личния и семейния
живот и удължаване на професионалния живот на по-възрастните работници и
разработване на софтуер за управление на човешките ресурси“ включва в етап 2
„След разработването на задание, в периода от 9-ти до 18-ти месец, ще бъде
възложено на компетентна външна фирма и разработването и внедряването на
софтуер за управление на човешките ресурси“.
Съгласно утвърдения бюджет на проекта:
Ред II „Разходи за материали“, т. 3.1. „Разходи за
специализиран софтуер, необходим за осъществяването на дейност 1“ – 29 600,00
лв.;
ред ІV. „Разходи за СМР“, т. 9.1. „Разходи за СМР за
модернизация и/или реконструкция и/или обезопасяване на съществуващи обекти,
технологични процеси, машини и съоръжения, свързани с подобряване на условията
на труд при изпълнение на Дейност 3, ремонт на помещенията, свързани с
изпълнението на Дейност 4 (от допустимите разходи) общо за Дейности 3 и 4 – до
20% от общите допустими разходи;
ред V. „Непреки разходи“, т. 10.1. „Разходи за
организация и управление до 10 на сто от допустимите разходи по проекта“.
2. На 29.01.2018 г. „Пълмед“ АД и „ЗЕД България“ ЕООД
сключват договор с предмет „Разработване на система за въвеждане на нови
системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация
на труда“ на стойност 29 800,00 лв. без данък върху добавената стойност.
3. На 30.01.2018 г. „Пълмед“ АД и „ЗЕД България“ ЕООД
сключват договор с предмет „Разработване на софтуер за управление на човешките
ресурси“ на стойност 29 600,00 лв. без данък върху добавената стойност.
4. На 30.07.2018 г., ръководителят на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, определя на
„Пълдин“ АД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 и 9 ЗУСЕСИФ финансова корекция в
размер на 100% от стойността на разходите по договори със „ЗЕД България“ от
29.01.2018 г. на стойност 29 800, лв. и от 30.01.2018 г. на стойност 29 600,00
лв. и по граждански договор №2 от 18.09.2017 г. на стойност 6 560,00 лв.; въз
основа на искане за плащане №2 за отчетен период 01.08.2017 г. – 16.04.2018 г.
определя размер на верифицираните разходи 17 822,00 лв. и размер на
неверифицираните – 14 900,00 лв., представляващи съответният размер на
финансовата корекция по договора от 29.01.2018 г. със „ЗЕД България“ ЕООД.
Решението е влязло в сила на 14.08.2018 г.
4. На 08.08.2018 г. „Пълмед“ АД и „Инвиктус“ ЕООД
сключват договор с предмет „Разработване на система за въвеждане на нови
системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация
на труда“ на стойност 25 750,00 лв. без данък върху добавената стойност.
5. На 10.08.2018 г. „Пълмед“ АД и „Инвиктус“ ЕООД
сключват договор с предмет „Разработване на софтуер за управление на човешките
ресурси“ на стойност 26 800,00 лв. без данък върху добавената стойност.
6. На 25.04.2019 г., с Решение
№BG05M9OP001-1.008-0138/5, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“, въз основа на искане за окончателно
плащане №3 с отчетен период 17.04.2018 г. – 25.01.2019 г., определя на „Пълдин“
АД по т. 1.) размер на верифицираните разходи 159 405,14 лв.; т. 2.) размер на
неверифицираните разходи 64 559,18 лв. – 2.1.) 26 800,00 лв. на основание чл.
57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ – разходът не съответства на предмета на договора с
изпълнителя и на дейност 3 от проекта, тъй като въз основа на представеното
лицензионно споразумение „Пълмед“ АД, в качеството си на потребител и лизингополучател
получава „възмездно, ограничено, неизключително и непрехвърлимо право на
ползване на софтуерен продукт“, собственост на „Инвиктус“ ЕООД; 2.2.) – 25
750,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ – документът „Система
за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда“ не притежава качествата и основните
характеристики на система и не съответства на предмета на договора и на дейност
3 от проекта; 2.3.) 3 331,89 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
59, ал. 2 ЗУСЕСИФ – поради надхвърляне на максимално допустимия размер на
разходите за строително-монтажни работи от 35 445,43 лв.; 2.4.) 8 677,29 лв. на
основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС №189 –
поради превишение над допустимия размер на разходите за организация и
управление по проекта.
7. В хода на съдебното производство по адм
д.№1424/2019г.,АдмС-Пловдив, органът представя Заповед №РД-01-268 от 04.04.2018
г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „развитие на човешките ресурси“ 2014
– 2020 г.
8. В хода на съдебното производство по адм
д.№1424/2019г.,АдмС-Пловдив ,органът представя: задание на разработка на
„Софтуер за управление на човешките ресурси“; приемо-предавателен протокол от
21.12.2018 г.; доказателства за плащане на цената на договора от 10.08.2018 г.;
ръководство на потребителя на „Софтуер за управление на човешките ресурси“;
лицензионно споразумение; „Система за въвеждане на нови системи, практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда в „Пълмед“
АД“; анализ на човешките ресурси в „Пълмед“ АД; приемо-предавателен протокол;
доказателства за плащане на цената по договора от 08.08.2018 г.; доказателства
за предоставяне от „Инвиктус“ ЕООД на едноличен търговец „К.С.“ и на „Анди БГ“
ООД идентични стратегии за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за
развитие на човешките ресурси и организация на труда и софтуерен продукт за
управление на човешките ресурси, съответно от 05.10.2018 г. и 15.03.2018 г.
9. В хода на съдебното производство по адм д № .№1424/2019г.,АдмС-Пловдив,
„Пълдин“ АД представя Заповед №45 от 08.11.2018 г. на управителя на дружеството
за въвеждане на системата за управление на човешките ресурси.
10.Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5, на ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е
обжалвано пред Административен съд-Пловдив,образувано е адм д № .№1424/2019г.,АдмС-Пловдив,като
с Решение № 1507/10.07.2019 г. е отхвърлена жалбата на „Пълмед „АД.
11.С Решение № 8516 от 30.06.2020г.,постановено по адм
д.№ 11220/2019г.,Седмо отделение на ВАС
,по жалба на „Пълмед „АД е отменено Решение № 1507/10.07.2019 г по адм
д.№ № .№1424/2019г.,АдмС-Пловдив и вместо него е постановено друго такова,като диспозитива
е следния:
„ОТМЕНЯ Решение №1507 от 10.07.2019 г. на
Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело
№1424/2019 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Пълмед“ АД срещу
Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 на ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2 2020 г., в частта,
с която е определен размер на неверифицираните средства над 25 700,00 лв. и в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 на
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014 -2 2020 г., в частта, с която на „Пълмед“ АД са
определени неверифицирани разходи в размер на 38 809,18 (тридесет и осем хиляди
осемстотин и девет лева и осемнадесет стотинки).
ИЗПРАЩА преписката в тази част на органа със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона…
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част“
12.Последвало е издаването на оспореното в настоящото
производство Решение за отказ за верификация на средства с изх. №
BG05М9ОР001-1.008-0138/17 от 01.10.2020 год. на Зам. министър на труда и социалната политика, в
качеството на УО на ОП „РЧР 2014 - 2020“ ,в частта му, с която на „Пълмед“АД е
определен общ размер от 64 559,18 лв на неверифицирани средства по постъпило
искане за окончателно плащане № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период
17.04.2018г.-25.01.2019г.. по изпълнението на проект №BG05M9OP001-1.008-0138
“Подобряване на безопасността и условията на труд в “Пълмед” АД”, финансиран с
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
ОПРЧР, процедура чрез подбор на проекти №BG05M9OP001-1.008 “ДОБРИ И БЕЗОПАСНИ
УСЛОВИЯ НА ТРУД”, както следва: общо 26 800,00 лв. по бюджетен ред ІІІ.3.1
“Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяване на Дейност 1” по
Договор №BG05M9OP001-1.008-0138-С01/Se-06 от 10.08.2018г. с изпълнител
“Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********; общо 25 750,00 лв. по бюджетен ред ІІІ.7.1
“Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка
по ЗЗД, неквалифицирани другаде” по Договор №BG05M9OP001-1.008-0138-С01/Se-05
от 08.08.2018г. с изпълнител “Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********; 3 331,89 лв. по
бюджетен ред ІV.9.1 “Разходи за СМР за модернизация и/или реконструкция и/или
обезопасяване на съществуващи обекти, технологични процеси, машини и
съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при изпълнението на
Дейност 3, ремонт на помещенията, свързани с изпълнението на Дейност 4 (от
допустимите дейности) общо за Дейности 3 и 4 – до 20% от общите допустими
разходи по проекта”; 8 677,29 лв. по бюджетен ред ІV.12.1 “Разходи за
организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта”.
Мотивите за отказа от верификация по отделните пера са
следните :
2.1.разходи в размер на 26 800,00 лв. по бюджетен ред
III.3.1 „Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на
Дейност 1" по издадени от „Инвиктус" ЕООД фактури №
**********/04.12.2018 г. и № **********/20.12.2018 г. за услугата по
разработване и внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси не се
верифицират:
а) т.к. не съответстват на изискванията за тяхната
допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ, както следва: - във връзка с
раздел II. „Разходи за материали" на т. 12.2. „Допустими дейности" и
т. 13.3 „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по схема №
BG05M9OP001-1.008, чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ, чл. 19, ал. 4, т. 1 б.б. „к" и
„б" Наредба № Н-3/22.05.2018 г., във вр. с чл. 3.43 ДБФП и др., респ. -
поради нарушение на чл. 125, nap. 1 и пар. 4, б. „а" от Регламент №
1303/2013 г., принципите на добро финансово управление, уредени в чл. 30
Регламент № 966/2012, съответно сега в чл. 33 Регламент2018/1046, чл. 3, ал. 1
№ 189/28.07.2016 г. във връзка с чл. 65, nap. 1 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и
чл. 19, ал. 4, т. 1 б. „г" Наредба № Н-3/22.05.2018 г.;
б) на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ,
поради започнало производство по администриране на нередност в резултат на
посочените в т. 3 на писмо наш изх. № BG05M9OP001-1.008-013 8/13 от 29.07.2020
г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал № 135 за възможни
нередности. Когато управляващият орган регистрира сигнал за нередност, той не
може да извърши каквото и да било плащане на сумата, посочена като въздействие
върху бюджета на Съюза в резултат на нередността,защото това би противоречало
на споменатия принцип на добро финансово управление.Започналата процедура по
администриране на нередност и регистрираният сигнал за нередност е
самостоятелен и достатъчен правнорелевантен факт за отказ за
верификация.Отказът на това основание има за цел да ограничи верифициране на
разходи,представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция/корекции
за нарушения, като за някои от тях е предложен в писмото на органа от 29.07.2020
г. размер на корекцията от 100 %, което налага отказ за верифициране на средства
в пълния поискан размер от 26 800,00 лв. без ДДС;
-2.2.разходи в размер на 25 750,00 лв. по бюджетен ред
Ш.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за
поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде" по фактури №
**********/13.09.2018 г. и № **********/12.12.2018 г. на основание чл. 57, ал.
1, т. 1 и т. 3 ЗУСЕСИФ, отнасящи се за услугата за „Разработване на система за
въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда - 1 брой", предоставена на бенефициента № BG05M9OP001-1.008-0153-C01/Se-05
от изпълнителя „Инвиктус" ЕООД.
В решението е посочено ,че в тази част същото не
подлежи на обжалване;
-2.3разходи в размер както следва:
2.3.1)3 331,89
лв. по бюджетно перо IV.9.1 „Разходи за СМР за модернизация и/или реконструкция
и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични процеси, машини и
съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при изпълнението на
Дейност 3, ремонт на помещенията, свързани с изпълнението на Дейност 4 (от
допустимите дейности) общо за Дейности 3 и 4 - до 20 % от общите допустими
разходи по проекта" - на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 59, ал. 2, т.
1 ЗУСЕСИФ във връзка с раздел IV. „Разходи за строително монтажни работи"
на т. 13.3 „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по схемата,
т.к. с тази сума общият размер на разходите за СМР надхвърлят максималния
допустим размер от 35 445,43 лв.; а също и
2.3.2) 8
677,29 лв. по бюджетно перо IV. 12.1 „Разходи за организация и управление до 10
на сто от общите допустими разходи по проекта" на основание чл. 57, ал. 1,
т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС 189/2016 г., с които е
надвишен максимално допустимия размер от 10 на сто на разходите за организация
и управление по проекта спрямо общите допустими разходи по проекта.
В настоящото съдебно производство ответният
административен орган е представил част от административната преписка,а другата
част от същата е приобщена към адм д.№ 1424/2019г.,АдмС-Пловдив,което е
приложено към настоящото дело.
Следва да се посочи,че между страните спор по фактите
не е налице.
При така установеното от фактическа
страна и при съобразяване с предмета на спора, с който е сезиран, се налагат и
следните правни изводи по съществото на спора.
Предмет на контрол за законосъобразност пред съда е
акт, с който се отказва верификация на предявени за плащане разходи.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Относно валидността на оспорения
акт, следва да се посочи следното.
Решение за отказ за верификация на
средства с изх. № BG05М9ОР001-1.008-0138/17 от 01.10.2020 год. на Зам. министър на труда и социалната политика, в
качеството на УО на ОП „РЧР 2014 - 2020“ ,в частта му за неверефицирани разходи
в размер на 25 750,00 лв. по бюджетен
ред ІІІ.7.1 “Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори
за поръчка по ЗЗД, неквалифицирани другаде” по Договор №BG05M9OP001-1.008-0138-С01/Se-05
от 08.08.2018г. с изпълнител “Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********,отнасящи се за
услугата за „Разработване на система за въвеждане на нови системи, практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда - 1
брой", предоставена на бенефициента № BG05M9OP001-1.008-0153-C01/Se-05 от
изпълнителя „Инвиктус" ЕООД, се явява нищожно на основание чл.177,ал.2 от АПК.По отношение на този разход е налице влязло в сила Решение
№1507/10.07.2019г. по адм д.№ 1424/2019г.на АдмС-Пловдив,потвърдено с Решение №
8516/30.06.2020г. по адм д.№ 11220/ по описа на ВАС за 2019г,Седмо отделение .С
оглед горното следва да бъде прогласена нищожността на оспореното решение
по2.2.
Съдът намира за необходимо да отбележи,
че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на
одобрени по надлежния ред проекти е подчинено на различни условия, но най-общо
те могат да бъдат определени като спазване на правото на Съюза и на свързаното
с него национално право. Гарантирането на това основно изискване става чрез два
правни инструмента - верификацията на разходите и финансовата корекция.
Верификацията, с оглед на чл.62 ал.1 ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на
разходите, а финансовата корекция, с оглед на чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ, е отмяна на
финансовата подкрепа поради допусната от бенефициера нередност (и двете
последни понятия по смисъла на чл.2 (4) и (7) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд
за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999, приложим за процесния програмен период).
И производството по верификация, и
процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в сила на Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с
издаването на индивидуален административен акт. Фактът, че в Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не
е изрично посочено, че отказът за верификация подлежи на обжалване пред съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс не води до извод за недопустимост на
съдебното обжалване.
Отказът за верификация се издава от
административен орган - ръководителят на управляващия орган е орган, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, и с оглед на това има правния
статус на административен орган по смисъла на §1 т.1 от АПК. С акта, с който се
отказва верификация на поискани разходи, се засягат права и законни интереси на
бенефициера, защото му се отказва възстановяването на направени разходи, които
по силата на договора за безвъзмездна финансова помощ счита, че следва да
получи. Следователно, засягането е, на гарантирани от правото, права и законни
интереси. Засягането е лично, тъй като става въпрос за средства, разходвани
лично от бенефициера, които той очаква да бъдат възстановени в неговия
патримониум. Засягането е и пряко, непосредствено, защото отмяната на отказа за
верификация би довело до удовлетворяване на субективното право или законен
интерес. В закона няма изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта, с
който се отказва верификация. С оглед на това, този акт има всички белези на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и в съответствие
с чл.120 ал.2 от Конституцията подлежи на съдебен контрол,като съдът е изложил
вече мотиви за допустимостта на оспорването .
Определянето на финансова корекция е с
индивидуален административен акт, който по силата на изричната разпоредба на
чл.73 ал.4 от ЗУСЕСИФ подлежи на обжалване пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Двата индивидуални административни акта,
макар да имат един и същ издател, и един и същ адресат, имат различен предмет.
Въпреки това, напълно е възможно единият акт - този за определяне на финансова
корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа
за верификация.
Според разпоредбата на чл.62, ал.3 от
ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място,
когато това е приложимо. Според чл.9, ал.5, пр.2 от ЗУСЕСИФ, ръководител на УО
е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се
намира управляващият орган, или определено от него лице. Според Раздел 7 от
ОПРЧР (достъпна на страницата на МТСП в интернет на адрес:
http://ophrd.government.bg/view_doc.php/6946), УО е ГД”ЕФМПП” в МТСП, а
ръководител на органа е директорът на ГД”ЕФМПП”. Също така, с Решение №823 от
21.10.2015г. на Министерския съвет (МС) е решено, че УО по ОПРЧР е ГД”ЕФМПП” на
МТСП.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на Заповед №РД01-268 от 04.04.2018г. (лист 24) на министъра на
труда и социалната политика (МинТСП), с която заповед на З.Д.Р., подписала
оспореното решение, е възложено да изпълнява функциите на ръководител на УО и
договарящ орган (ДО) по ОПРЧР.
Предвид посоченото, оспореното в
настоящето производство решение се явява издадено от компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.Съдът
приема, че издаденото решение е в предвидената писмена форма.
Относно доводите ,развити в жалбата за
нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК-липса на фактически и правни основания за
постановения отказ за верификация на разходи .Твърди се,че алтернативното
изброяване на различните разпоредби на закона по чл.57,ал.1,т.1 и т.3,т.2 и т.4
от ЗУСЕСИФ води до невъзможност да се
определи волята на администратвния орган.
Видно от съдържанието на оспорения акт
същият е издаден на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ след проведена процедура по
чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, на която се
позовава органът, за да постанови акта си, както и тези на чл. 62, ал. 1 и на
чл. 63, ал.1 ЗУСЕСИФ, които споменава в мотивите си, се намират в раздел ІІ
„Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ на глава пета „Финансово
управление и контрол“. От съдържанието на тези разпоредби е видно, че те
регламентират документите, въз основа на които органът извършва верификация, и
правомощието му да извърши проверка на място – чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, целта, с
която видовете плащания се извършват и срокът за извършването им - чл. 62, ал.
1 ЗУСЕЕСИФ, правомощието на управляващия орган да изисква допълнително
документи и разяснения във връзка със заявеното искане за плащане. Безспорно е,
че нито една от тези разпоредби не регламентира кой разход е допустим и кой не.
Правното основание на оспорения акт не
се изчерпва само с тези разпоредби. В т. 2 на разпоредителната част на
оспореното решение органът, по отношение на всеки един от неверифицираните
разходи, е посочил и конкретно правно основание. Доколко така приетото от
органа правно основание е съответно на фактите по делото е въпрос на материална
законосъобразност на оспорения акт, но не обосновава довода за несъответствието на акта с изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК.
Относно материалната законосъобразност
на акта,съдът излага следните съображения.
По отношение на отказът да бъдат верифицирани
разходи по точка 2.1 от диспозитива на административния акт, в размер 26 800
лв., с предмет разработване на „Софтуер за управление на човешките
ресурси".
Мотивите,които административният орган е
изложил са :а/тези разходи не съответстват на изискванията за тяхната
допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ, както следва: - във връзка с
раздел II. „Разходи за материали" на т. 12.2. „Допустими дейности" и
т. 13.3 „Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по схема №
BG05M9OP001-1.008, чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ, чл. 19, ал. 4, т. 1 б.б. „к" и
„б" Наредба № Н-3/22.05.2018 г., във вр. с чл. 3.43 ДБФП и др., респ. -
поради нарушение на чл. 125, nap. 1 и пар. 4, б. „а" от Регламент №
1303/2013 г., принципите на добро финансово управление, уредени в чл. 30
Регламент № 966/2012, съответно сега в чл. 33 Регламент2018/1046, чл. 3, ал. 1
№ 189/28.07.2016 г. във връзка с чл. 65, nap. 1 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и
чл. 19, ал. 4, т. 1 б. „г" Наредба № Н-3/22.05.2018 г.; и б/ на основание
чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ, поради започнало производство по
администриране на нередност в резултат на посочените в т. 3 на писмо наш изх. №
BG05M9OP001-1.008-013 8/13 от 29.07.2020 г. обстоятелства, за което е
регистриран в ИСУН2020 сигнал № 135 за възможни нередности.
Разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗУСЕСИФ
определя кои разходи са допустими.Чл.57,ал.1,т.2 от ЗУСЕСЕФ определя като
допустими тези разходи,които попадат във включени в документите по чл. 26, ал.
1 и в одобрения проект категории разходи;а т.4 от разпоредбата определя като допустими
разходите, които са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство.До тук органът е спрял и не
става ясно защо посочения разход е недопустим,като последващото изброяване:“както
следва: - във връзка с раздел II. „Разходи за материали" на т. 12.2.
„Допустими дейности" и т. 13.3 „Допустими разходи" от Условията за
кандидатстване по схема № BG05M9OP001-1.008, чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ, чл. 19, ал.
4, т. 1 б.б. „к" и „б" Наредба № Н-3/22.05.2018 г., във вр. с чл.
3.43 ДБФП и др., респ. - поради нарушение на чл. 125, nap. 1 и пар. 4, б.
„а" от Регламент № 1303/2013 г., принципите на добро финансово управление,
уредени в чл. 30 Регламент № 966/2012, съответно сега в чл. 33 Регламент2018/1046,
чл. 3, ал. 1 № 189/28.07.2016 г. във връзка с чл. 65, nap. 1 Регламент (ЕС) №
1303/2013 г. и чл. 19, ал. 4, т. 1 б. „г" Наредба № Н-3/22.05.2018 г.“ не
внася никаква яснота.Налице е едно механично цитиране на правни норми като
съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на извода на органа за
допуснато от бенефициера нарушение. Това прави в тази част оспореният акт
материално незаконосъобразен.
Следва да се посочи още,че решението в
частта разходи по т.2.1, „б“ е издадено в
нарушение на чл. 64, ал. 1, предл. второ от Закона за управление на средствата
от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Горният извод се
налага от анализа на нормативната уредба.Както вече се каза,разпоредбата на
чл.57 ал.1 от ЗУСЕСИФ определя кои разходи са допустими. Съгласно т.4 от
разпоредбата, допустими са разходите, извършени законосъобразно, съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Целта на
финансовата корекция е да се възстанови положението преди причинената от
правонарушението вреда на бюджета на Съюза. Поради тази нейна цел тя се
изразява във възстановяване на безвъзмездната помощ, получена при извършеното
нарушение, или в отказ да се предостави безвъзмездна помощ при извършено
нарушение, което има или би имало за последица вреда в бюджета на Съюза.
Следователно, финансовата корекция се
явява финансовото изражение на извършени в нарушение на правото на Съюза и на
свързаното с него национално право, разходи. Това значи, че сам по себе си
размерът на финансовата корекция е недопустим разход и ако, бенефициерът е
отправил искане за междинно или окончателно плащане, органът, на основание
чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, ще следва да откаже верификация на разходи,
съответни на размера на определената финансова корекция.
Но, за да е законосъобразен отказът на
органа да верифицира разход в размер на финансовата корекция, т. е. да откаже
да възстанови разходи в размер на финансовата корекция, трябва актът, с който
финансовата корекция е определена по основание и по размер да е влязъл в сила.
Именно поради това, тогава, когато
отказът за верификация се основава на финансова корекция/както е по т.2.1,б“б“/,
при проверка на законосъобразността на отказа, съдът следва да провери влязъл
ли е в сила актът, с който е определена финансовата корекция, и съответен на
влезлия в сила акт, ли е размерът, отказан за верификация. В производството по
проверка на законосъобразността на отказа за верификация съдът не може да
извършва проверка за законосъобразност на акта, с който органът е определил
финансова корекция. В производството за проверка на отказа за верификация,
актът за определяне на финансова корекция е само фактическо основание за
отказа, за това съдът трябва да провери единствено от формална страна
осъществен ли е този релевантен юридически факт.В конкретния случай,при
доказателствена тежест,лежаща върху ответния административен орган ,указана му
от съда,последният не ангажира доказателства за образувано производство по
установяване на нередност,съответно за неговото приключване.
В оспореното решение,следва да се
посочи,че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за конкретния случай,като същественото нарушение на
административнопроизводствените правила е довело и до неправилно приложение на
материалния закон.
Относно останалите неверифицирани
разходи от 3 331,89 лв. и 8 677,29 лв., то
същите са в зависимост от предходния,а
по изложените вече съображения ,съдът не може да извърши проверката за
законосъобразност на акта и в тези му части.
Поради невъзможност, с оглед естеството
на спора, съдът да разреши въпроса по същество, на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върнато на административния орган за ново
произнасяне, при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени с това
решение.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 2978,47
лева.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Първо отделение,I състав,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение за отказ
за верификация на средства с изх. № BG05М9ОР001-1.008-0138/17 от 01.10.2020
год. на Зам. министър на труда и
социалната политика, в качеството на УО на ОП „РЧР 2014 - 2020“ ,в частта му за
неверефицирани разходи в размер на 25
750,00 лв. по бюджетен ред ІІІ.7.1 “Разходи, произтичащи от договори за
изработка/услуга или договори за поръчка по ЗЗД, неквалифицирани другаде” по
Договор №BG05M9OP001-1.008-0138-С01/Se-05 от 08.08.2018г. с изпълнител
“Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********,отнасящи се за услугата за „Разработване на
система за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда - 1 брой", предоставена на
бенефициента № BG05M9OP001-1.008-0153-C01/Se-05 от изпълнителя „Инвиктус"
ЕООД.
ОТМЕНЯ Решение за
отказ за верификация на средства с изх. № BG05М9ОР001-1.008-0138/17 от
01.10.2020 год. на Зам. министър на
труда и социалната политика, в качеството на УО на ОП „РЧР 2014 - 2020“ в
останалите му части.
ВРЪЩА
преписката на УО на ОП „РЧР 2014 - 2020“ за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Министерството
на труда и социалната политика, седалище и адрес гр. София, пл. „Триадица“ №2 да заплати на „Пълмед“ АД, със седалище и
адрес на управление: 4002, гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №61Б,
представлявано от ***Р.Р., чрез адв. А.О. *** разноски по делото в размер на 2978,47/две хиляди деветстотин седемдесет
и осем лева и четиридесет и седем ст./
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: