РЕШЕНИЕ
№ 2643
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330109902 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
против Б. Н. С. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е
издадена Заповед № 774/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на Районен съд
– Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 5 554, 15 лв. -
главница, дължима по Договор за потребителски заем № ***** от 17.08.2017
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна лихва
в размер на 3 424, 25 лв. за периода от 20.09.2018 г. до 20.08.2022 г. и
мораторна лихва от 1 192, 73 лв. за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 26.01.2021 г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително
правоотношение по договор за заем № ***** от 17.08.2017 г., по силата на
който ищецът предоставил на ответника сумата от общо 6 000 лв. срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне заемната сума, ведно
с възнаградителна лихва и застрахователна премия, на 60 равни месечни
вноски – в срок до 20.08.2022 г., всяка в размер от 216, 45 лв. Твърди, че при
сключване на договора е установено и задължение за заплащане на „Такса
ангажимент“, която се заплаща при сключване на договора и се удържа от
1
кредитора при усвояване на заемната сума. Сочи, че таксата ангажимент е
платима еднократно и не е свързано с усвояването или управлението на
кредита, като нейният размер и цел са ясно посочени в договора на основание
чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Твърди, че сумата, предмет на договора е усвоена от
кредитополучателя чрез превеждането й по негова лична банкова сметка.
Сочи, че в договора е предвидено задължение за заплащане на
застрахователна премия по застрахователна програма „Защита на
плащанията“, сключена по реда на чл. 382 КЗ. Твърди, че вземането по
договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от
Договора, считано от 20.10.2018 г., тъй като кредитополучателят е просрочил
заплащането на две или повече месечни вноски. Твърди, че след
осъществените частични плащания от страна на потребителя останала
непогасена сумата от 5 554, 15 лв., от която сумата от 5 352, 55 лв. – получен
от кредитополучателя финансов ресурс и сумата от 201, 60 лв. –
застрахователна премия. Сочи, че с договора е уговорено и задължение за
заплащане на възнаградителна лихва, при установен годишен лихвен процент
от 26, 78 % и годишен процент на разходите от 32, 68 %. По така изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.
Н. СТ. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда
особен представител – адв. Г.К.. Излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че с оглед реалният характер на договора за
паричен заем следва ищецът да докаже, че е предал заемната сума в полза на
длъжника, като оспорва твърденията на ищеца, че сумата е преведена по
банкова сметка на длъжника, за което обстоятелство счита, че не са
представени доказателства, Твърди, че договорът за заем е недействителен,
тъй като при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че е налице разминаване между предварително
оповестената – съществена за потребителя информация, и съдържанието на
договора за кредит, като в стандартния европейски формуляр липсва
информация за наличие на задължение за заплащане на застрахователна
премия, а такава е включена в месечните вноски. Сочи, че задължението за
заплащане на застрахователна премия не е включено в размера на годишния
процент на разходите, посочен като 32, 68 %. По така изложените
съображения оспорва, че посоченият в договор размер на годишния процент
на разходите съответства на реалния такъв, което е в нарушение на чл. 19, ал.
1 ЗПК. Предвид така изложеното счита, че при сключване на договора е
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Твърди, че клаузата от
договора, установяваща заплащане на такса ангажимент е недействителна на
основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 774/28.01.2021 г. по ч.гр.д. №
1289/2021 г. на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва:
сумата от 5 554, 15 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски
заем № ***** от 17.08.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.; възнаградителна лихва в размер на 3 424, 25 лв. за периода от
20.09.2018 г. до 20.08.2022 г. и мораторна лихва от 1 192, 73 лв. за периода от
20.10.2018 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 26.01.2021 г., до изплащане на
вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя
да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на
съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
От договор за потребителски паричен кредит № *****, сключен на
17.08.2017 г. между Б. Н. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се
установява, че между страните е породено правоотношение по договор за
заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата от 6 000 лв. – главница, срещу насрещното
задължение на заемополучателя да върне сумата от 12 987 лв. на 60 равни
месечни погасителни вноски от по 216, 45 лв., с падеж на първата вноска на
20.09.2017 г. и на последната вноска – 20.08.2022 г. Установено е задължение
за заплащане на такса ангажимент от 210 лв. и застрахователна премия за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 2 016 лв. В
договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 26, 78 % и
годишен процент на разходите от 32, 68 %. В договорът за кредит е
обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима
погасителна вноска и нейния размер.
Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са
представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В
3
чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в сила с
полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на
заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и
предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че
длъжникът заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, която такса се заплаща към момента
на усвояване на кредита и се удържа от общия размер на кредита. Установено
е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“
подлежи на заплащане директно ма застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, която сума подлежи на връщане на равен брой вноски и е
част от всяка месечна погасителна вноска.
В разпоредбите на Общите условия към договора за кредит е
обективирано удостоверителното изявление на кредитополучателя –
ответник, че е към момента на подписване на договора е получил заемната
сума по банкова сметка. Общите условия са подписани на всяка страница от
страна на потребителя, в този смисъл следва да се приеме, че изявлението за
получаване на заемната сума, изхожда от лицето, сочено като негов автор –
арг. чл. 180, ал. 1 ГПК, доколкото формалната доказателствена сила на този
частен диспозитивен документ не е оспорена по отношение на авторството на
изявлението в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК. В този
смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, обективирани в
отговора на исковата молба, че за длъжника не е възникнало задължение за
заплащане на заемната сума, тъй като последната не е получена от
заемополучателя.
Представен е застрахователен сертификат № *****, издаден от „Кардиф
Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон
България“ в полза на застрахования потребител – Б. Н. СТ. и подписан от
последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита на плащанията“ и
„Злополука“. В клаузата на чл. 7 от Общите условия по застраховка „Защита
на плащанията“ е установено, че еднократната застрахователна премия се
финансира от застраховащия и се заплаща на застраховащия от
застрахования, ведно с месечната погасителна вноска, а месечно платимата
премия е за сметка на застрахования.
Вземането е породено от сключен между „БНП Париба Пърсънъл
4
Файненс“ ЕАД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По
отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла
на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
5
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че застрахователната премия от 2 016 лв. е
включена в първоначалния погасителен план, платима на 60 равни месечни
вноски, всяка в размер от 33, 60 лв., като общият размер на задължението е от
12 987 лв. Експертизата е установила, че длъжникът е заплатил 12 вноски за
застрахователна премия от 403, 20 лв., като са останали незаплатени 6 вноски
на стойност от 201, 60 лв., като след вноска № 19 с падеж на 20.03.2019 г.
месечните вноски за застрахователна премия са анулирани. Експертизата е
установила, че размерът на годишния процент на разходите е изчислен
съобразно формулата, установена в Приложение № 1 към ЗПК и е от 32, 68 %.
Вещото лице е посочило, че при изчисляване на годишния процент на
разходите са включени само разходите за лихва, като при изчисляване на
годишния процент на разходите не е включена уговорената застрахователна
премия от 2 016 лв.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
6
потребителя.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В случая се установява, че при сключване на договора за кредит
страните са установили задължение за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена
към момента на сключване на договора и е включена в размера на
погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В
Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира
от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент, както и
от задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно,
доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е
установено към момента на сключване на договора и формира общата
стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде
съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита.
Невключване на застрахователната премия в процентното изражение на
годишния процент на разходите по кредита, в който смисъл е заключението
на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, е
довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По така изложените съображения и правоотношението по договора за
кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ищецът претендира вземането на основание настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит, като в производството
по делото не са представени доказателства за обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението. Не е настъпил и крайният падеж на
задължението към момента на приключване на съдебното дирене. В случая не
следва да се пристъпва към изследване на предпоставките за настъпване на
7
предсрочната изискуемост на задължението, респ. на падежа на вноските по
кредита, тъй като последното е относимо към договора за кредит. В случая,
доколкото се прие, че договорното правоотношение е недействително на
специалните основания по чл. 22 ЗПК и се прилага разпоредбата на чл. 23
ЗПК постановяваща връщане на чистата стойност по кредита, не следва да се
изследват условията на договора за настъпване на изискуемостта на
задължението, което е разсрочено по съгласие на страните. Задължението за
връщане на чистата стойност на кредита при установена недействителност на
договорното правоотношение настъпва към момента на получаване
(усвояване) на кредитната сума, т.е. задължението за връщане на чистата
стойност по кредита е изискуемо.
Следователно и по така изложените съображения подлежи на връщане
по реда на чл. 23 ЗПК чистата стойност по кредита, без начислена такса
ангажимент и застрахователна премия. Това е така, тъй като начислената от
страна на кредитодателя такса и застрахователна премия се причисляват към
разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Между страните в производството, като това обстоятелство се
установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, е безспорно, че ответникът – длъжник е погасил задължението си
по първите 12 погасителни вноски с настъпил падеж. С уточнителна молба,
депозирана в изпълнение на указанията на съда ищецът е посочил, че не
претендира заплащане на такса ангажимент, тъй като последната е погасена
от длъжника чрез плащане, като претендира сумата от общо 5 554, 15 лв.,
формирана от непогасения от ответника финансов ресурс (капитал) от 5 352,
55 лв. и застрахователна премия от 201, 60 лв.
Следователно предявеният иск следва да се уважи като се присъди
чистата стойност на кредита от 5 352, 55 лв., като се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния й предявен размер от 5 554, 15 лв. или за сумата от
201, 60 лв. – застрахователна премия.
Предвид приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се
отхвърлят и предявените искове за сумата от лихва 3 424, 25 лв. -
възнаградителна за периода от 20.09.2018 г. до 20.08.2022 г. и сумата от 1 192,
73 лв. - мораторна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г.
Следва да се присъди единствено законна лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
8
която представлява законна последица от уважаване на исковата претенция и
следва да се приеме за покана до длъжника за връщане на чистата стойност
по кредита и поставянето му в забава едва от този момент.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на
Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 253, 42 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 133, 36 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на държавна такса в размер от 203, 43 лв. и депозит за
назначаване на особен представител на ответника в размер на 830 лв. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение в
минимален размер. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определен за
сумата от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 1 133, 43 лв., от които с оглед уважената
част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 596, 47 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски, но не подлежат на
присъждане, тъй като такива не са сторени.
В производството по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, депозита по която, в размер от 120 лв., е внесен от бюджета на
съда, поради което и с оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от общо 56, 85
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, дължи на “БНП
9
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните суми:
сумата от 5 352, 55 лв., представляваща чистата стойност по договор за заем
№ ***** от 17.08.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2021 г., до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
774/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на Районен съд – Пловдив, VIII
граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 5 352, 55 лв. до пълния му предявен размер от 5 554, 15 лв.,
представляваща главница, формирана от сумата от 201, 60 лв. –
застрахователна премия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, против Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
*****, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за сумата от 3 424, 25 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г.
до 20.08.2022 г. и сумата от 1 192, 73 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г., за които е издадена Заповед №
774/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на Районен съд – Пловдив, VIII
граждански състав.
ОСЪЖДА Б. Н. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, сумата от 133, 36
лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав и сумата от 596, 47 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 9902/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 56, 85 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 9902/2021 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
11