Определение по дело №1028/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4949
Дата: 5 декември 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200501028
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

10.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.05

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20124100500579

по описа за

2012

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.02.2012 година, постановено по гр. дело № 4077 по описа на В. районен съд за 2011 година, по отношение на „А.”-Е., гр. Г. е прието за установено, че Р. Н. К. е собственик на апартамент № 27 със застроена площ от 58,71 кв.м. на пети жилищен етаж, състоящ се от дневна, кухня спалня, антре, баня-тоалетна килер и тераса, заедно с избено помещение № 27 със застроена площ от 11,80 кв.м., ведно с припадащите се за този имот 2,333% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж в секция „Б” на комбинираната сграда в урегулиран поземлен имот V в квартал ....по подробния устройствен план на гр. В.Т.. Отхвърлен е искът на Р. Н. К. против А. Д. Г. и А. И. С. със същия предмет като уважената спрямо търговското дружество претенция, като неоснователен. В тежест на „А.”-Е., гр. Г. са присъдени направените от ищцата разноски.

Решението е обжалвано от Р. Н. К. в отхвърлителната част с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо предявения иск с присъждане на разноски.

Позовава се на неправилност на атакуваното решение, като постановено при изрично признание на иска от страна на ответниците. Първостепенният съд не съобразил тази тяхна позиция, а тя съотвествувала и на фактите по делото.

Ответниците по жалбата - А. Д. Г. и А. И. С. – становище не са изразили.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, приема атакуваното решение за процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 от ГПК. Обезсилва го и прекратява производството по делото, водим от следните съображения.

Производството е образувано по искова молба на жалбоподателката против „А.”-Е., гр. Г., А. Д. Г. и А. И. С. с искане да се приеме за установено, че е собственик на описания по-горе имот. Основала е претенцията си на твърдения, че предварителен договор между нея и ответното дружество за продажбата на спорния апартамент е обявен за окончателен с влязло в сила решение на 16.08.2011 година. Ответниците А. Д. Г. и А. И. С. образували изпълнително дело против „А.”-Е., гр. Г. за свое вземане и върху същия имот наложили възбрана преди прехвърлянето на имота от дружеството-обещател по предварителния договор, към ищцата-купувач по същия. Изложила е доводи за непротивопоставимост на наложената възбрана спрямо страните по предварителния договор.

Така предявеният иск е предявен при отсъствие на правен по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК интерес.

Позицията на ответниците А. Д. Г. и А. И. С. не сочи на извънсъдебно оспорване на правото на собственост, липсват и доказателства в подобна насока.

При положение, че последните са наложили възбрана върху апартамента преди вписването на исковата молба на ищцата против „А.”-Е., гр. Г., съдебното признаване на правата на ищцата не би могло да й даде каквато и да било защита – по силата на чл. 452, ал. 2 от ГПК тя следва да търпи секвестирането на имота ако принудителното изпълнение продължи върху него. За ищцата остава възможността да търси даденото по договора с дружеството ответник.

На самостоятелно основание процедурната недопустимост на решението следва от обстоятелството, че изброената по-горе поредност на наложената възбрана и вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не са установени като резултат от съдебното дирене по делото, а се твърдят в исковата молба. Излагайки фактите по посочения начин, ищцата сама признава, че е лишена от интерес по исков път да брани правото си на собственост.

Изложеното онагледява липсата на интерес от предявяване на иска и налага прекратяване на производството по делото. Забраната за влошаване на положението на обжалващия не е пречка за обезсилване на атакуваното решение, защото правилото на чл. 271, ал. 1 от ГПК важи при неправилност, не и при нищожност или недопустимост, на постановеното решение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Обезсилва, по реда на чл. 270, ал. 3 от ГПК, решението от 17.02.2012 година, постановено по гр. дело № 4077 по описа на В. районен съд за 2011 година, в частта, с която искът на Р. Н. К. от гр. В.Т., ул. „Б. Б.” № 5, етаж ІІ, А. № 5 против А. Д. Г. от гр. С., ул. „Т. К.” № 10 и А. И. С. от гр. Л., ул. „Д.Г.” № 13, с който търси съдебно признаване на правото си на собственост върху апартамент № 27 със застроена площ от 58,71 кв.м. на пети жилищен етаж, състоящ се от дневна, кухня спалня, антре, баня-тоалетна килер и тераса, заедно с избено помещение № 27 със застроена площ от 11,80 кв.м., ведно с припадащите се за този имот 2,333% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж в секция „Б” на комбинираната сграда в урегулиран поземлен имот V в квартал ....по подробния устройствен план на гр. В.Т. е отхвърлен като неоснователен.

Прекратява производството по делото в тази му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

Решение

2

BCACB50535383FB8C2257A370032DE64