Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………………., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието
на прокурора при ОП - Варна С. И. и секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. дело № 2820/2022 г. на АдмС-Варна,
като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба от полицейски орган в
група СПООР на сектор СПС към отдел ОП при ОД на МВР – Варна – младши инспектор
К. И., подадена чрез гл. юрисконсулт Г. Г., против Решение № 1297 от 30.09.2022
г. по АНД № 20223110200205/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което
е отменена Заповед № 365з-9 от 06.01.2022 г., издадена от касатора за задържане
за срок до 24 часа на Ц.В.В., с ЕГН ********** в помещения за временно
задържане на ІІІ РУ на МВР Варна.
С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е
неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с направения от
съда извод, че административният акт не съдържа ясни фактически основания,
относими към конкретното поведение на задържаното лице и че от това следва, че
актът е немотивиран. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява,
че на задържаното лице е било обяснено в достатъчна степен за какво му се
налага принудителна административна мярка. Излагат се доводи, че е посочена и
конкретната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която достатъчно ясно,
конкретно и точно указва фактическото основание, на което е задържано и лицето,
както и е правната норма, представляваща състав на престъпление. Позовавайки се на свидетелските показания, касаторът
твърди, че задържаният е бил в автомобил заедно с лице, притежаващо наркотично
вещество. Твърди, че полицейските служители са установили, че В. е свързал
лицето с дилър, за да закупи това наркотично вещество. Счита,
че за административния орган това са били достатъчно ясни данни за евентуалната
съпричастност на В. към престъпление, което е достатъчно основание за
задържането му. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че тъй като по
досъдебното производство няма събрани данни, сочещи за обосновано предположение
за извършителство, не е следвало лицето да бъде задържано. На следващо място се поддържа, че
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не поставя изискване „данните“ да са
пълни, категорични и безспорни, а само да са от такова естество, че да
позволяват да се направи извод за връзка на задържаното лице и съпричастността
му към извършеното престъпление. Изтъква се, че заповедта е издадена с оглед
данни за участието на В. в извършването на престъпление, а мярката е приложена
в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на В.
е само с оглед постигане на предвидените в закона цели и по-точно да се
съдейства за разкриване на евентуално извършено от лицето престъпление, като
осигури явяването му пред органите на МВР, да се осуети възможността за
укриване на вещи, предмет на престъпление, сваляне на обяснения. Сочи се, че
мярката се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на
престъпление, а въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и
дали то е извършено виновно от него подлежи на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на друго производство, и обсъждането на тези въпроси не е
от компетентността на административния съд. Иска се да се отмени обжалваното
решение на РС – Варна и да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Ц.В.В., се
представлява от адв. Й. , който поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Отправя се искане за оставяне в сила на решението на РС – Варна като
правилно и законосъобразно.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, като заявява, че издадената заповед
страда от съществен порок, който представлява основание за нейната отмяна.
Пледира се за оставяне в сила на решението на РС – Варна.
Съдът, като прецени доводите на страните, заключението
на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната
проверка, намира от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за него.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Ц.В. срещу Заповед № 439з-9 от 06.01.2022 г., издадена, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейски орган в група СПООР на сектор СПС към отдел ОП
при ОД на МВР – Варна за задържане за срок до 24 часа на Ц.В.В., ЕГН **********
в помещения за временно задържане на ІІІ РУ на МВР Варна.
За да достигне до извод за основателност на
оспорването, първоинстанционният съд приема следното от фактическа и правна
страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в
изискуемата, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма, спазени са разпоредбите
на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР, като заповедта съдържа част от задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна
регистрация, дата и час на задържането. Посочено е, че са разяснени правата на
задържаното лице по реда на чл. 72, ал. 4 и ал. 5 ЗМВР, и чл. 73 ЗМВР.
РС – Варна приема, че в оспорения акт липсва съществен
реквизит – не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на В.,
доколкото въпреки посоченото правно основание – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, от
фактическа страна е посочено единствено, че е
във връзка с чл. 354а НК, тъй като пътува в автомобил с лице, в което са
открити наркотични вещества. Въззивният съд е счел, че след като наркотични
вещества не са намерени в задържаното лице, а само е пътувало в автомобила, то същото
не е извършило престъпление по смисъла на НК и в заповедта липсват фактически
основания. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС районният съд сочи, че
фактическите основания за издаване на акта са юридически факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право, поради което
липсата им препятства извършването на проверка от страна на съда. Отчитайки
трайно установената съдебна практика, според която мотивите за издаване на
административния акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се
в административната преписка, когато тези документи изхождат от издателя на
акта, районният съд посочва, че доколкото в случая се засяга едно от основните
права на човека, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ,
съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени
основанията за арестуването му, поради което ако мотивите са изложени в
документ, различен от оспорваната заповед, то този документ следва незабавно да
бъде доведен до знанието на задържаното лице. Направена е констатация, че в
случая заповедта не е косвено мотивирана, нито чрез материалите, съдържащи се
по административната преписка, нито от тези приобщени по досъдебното
производство.
Първоинстанционният съд стига до извод, че с
процесната заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на В. по чл. 30,
ал. 1 КРБ, чл. 5, § 1, изр. 1 ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна
защита императивно изисква (чрез чл. 30, ал. 2 КРБ, вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2 ЕКПЧ) основанията за задържането да му бъдат съобщени
незабавно. Посоченият порок, районният съд
приема, че е самостоятелно абсолютно основание за отмяната на заповедта, т.к. е
ограничено правото на свобода и сигурност на В. при недопустима неопределеност
на фактически основания за временното негово лишаване от свобода.
Районен съд – Варна приема, че от доказателствата по
делото се установява и несъобразяване с целта на закона. Приложената
принудителна административна мярка не се оправдава от никоя от целите. Със
задържането на Ц.В. не е предотвратено или преустановено извършване на
престъпление, както и не е имало данни за опасност същият да се укрие. Въззивният съд е счел, че със задържането,
правата и законите интереси на ответника в настоящото производство са засегнати
в по – голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за която се
издава административният акт, поради което го е отменил и е присъдил на В.
разноски по делото в размер на 1010 лева.
Обжалваното решение е валидно, допустимо, но
неправилно.
Не се споделя приетото от РС – Варна, че предвид
непосочването в оспорената заповед на фактически и правни основания за
задържането на лицето в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74,
ал. 2, т. 2 ЗМВР - липсва съществен реквизит.
В оспорения административен акт изрично е записано, че
се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 354а НК, като
е пояснено, че В. пътува в автомобил с лице, в което са били намерени
наркотични вещества.
Разпоредбата на чл. 354а НК съдържа различни
изпълнителни деяния във връзка с наркотични вещества или техни аналози - производство,
преработка, придобиване или държане с цел разпространение или разпространяване,
както и придобиване или държане на публично място с цел
разпространение или разпространяване, а и само придобиване или държане.
За да се задържи едно лице на основание нормата на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е достатъчно наличието на данни, че лицето е извършило престъпление,
включително данни за някаква съпричастност на задържаното лице с престъпление.
Основателно е възражението, направено с жалбата, че
понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла
на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които
да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими само
данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за
образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод,
че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното
престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация
да е пълна и изчерпателна (Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77), достатъчно е
лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му.
Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК
не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни
според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима
от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено
на територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 НК).
Полицейските служители, при условията на оперативна
самостоятелност налагат въпросната мярка, като заповедта за задържане, поради
естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на
специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява
временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със законоопределената
цел по чл. 22 ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния
административен съд – Решение № 1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017
г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Решение №
2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. и други.
В случая при спиране за проверка на автомобила, управляван
от Д.М. полицейските органи са установили у М. наркотични вещества, като М. е
посочил, че се е снабдил с тях чрез Ц.В., който е пътувал заедно с М. в
автомобила. Именно Д.М. – лицето, с което е пътувал В., е посочил, че В. го е
уредил с намерените у М. вещества. Д.М. е заявил горното на полицейските органи
след като автомобилът, управляван от него е бил спрян за проверка. Тоест В. е
наясно, че М. го свързва с намереното у М. забранено вещество, респ. с
престъпление по чл.354а НП.
Горното се установява от обясненията, дадени от
ответника пред РС – Варна, показанията на втория полицай, който е извършил
проверката, заедно с ответника, както и от докладната записка от 06.01.2022 г.
на ответника и протокола за разпит на М. от 07.01.2022 г. В обясненията си пред
РС – Варна ответникът сочи, че е задържал В., за да му се свалят сведения „как,
защо и т.н.“, като В. е бил отведен в районното, където го поема разследващ
полицай. Ответникът заявява, че не е знаел дали пряко В. е дал наркотиците на М.
или чрез трето лице, както и че е посочил в оспорената заповед чл. 354а, че е
задържал лицето във връзка с наркотици. От протокола за разпит на свидетел,
приложен по бързото производство /л. 19/ се установява, че самият Ц.В. е
посочил пред разследващия полицай, че преди да бъде задържан единият от
полицаите, участвали в проверката го е информирал, че у шофьора на автомобила
са открити наркотични вещества, като В. заявява, че не знае защо М. твърди, че В.
му е дал наркотика. При разпита на Д.М. пред разследващ полицай, същият
посочва, че се е сдобил с наркотичните вещества чрез В.. Впоследствие, при
разпита му като свидетел пред въззивният съд, М. потвърждава показанията,
дадени в хода на бързото досъдебно производство
Изложеното обуславя извод, че към момента на
задържането на В. са известни причините, обосновали необходимостта от
задържането му. Към момента на задържането са били налице данни за
съпричастност на Ц.В. към конкретното престъпно деяние /евентуално придобиване
с цел разпространение на наркотично вещество, което е намерено у лицето, с
което оспорващият е пътувал в автомобила/. В този смисъл е неправилен изводът
на въззивния съд, че след като у В. не са намерени наркотични вещества, то той
е незаконосъобразно задържан.
В настоящия случай се установява, че Ц.В. е придобил
незабавно представа за причината за задържането му. Това обстоятелство се потвърждава
от заявеното от него при разпита му като свидетел, приложен по бързото
производство /л. 19/. Самият той е посочил пред разследващия полицай, че преди
да бъде задържан единият от полицаите, участвали в проверката го е информирал,
че у шофьора на автомобила са открити наркотични вещества.
Законът борави с понятието „данни“, а не с понятието „доказателства“, т.е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства и се предпоставя единствено от наличието на данни /без значение на източника им/ за извършено престъпление. В случая задържането на В. е мотивирано именно с извършваната от полицейските органи проверка за наличие на престъпление по чл. 354а НК.
Обстоятелството дали след задържането на В. са
извършени или не спрямо него процесуални действия не се отразява на
законосъобразността на постановената заповед за задържането му. Отговорността
за надлежното провеждане на разследването по образуваното бързо досъдебно
производство е на разследващия полицай и на прокурора. От приложените материали
по досъдебното производство се установява, че е приложен протокол за обиск на
лице /л. 48 от делото/. Ирелевантно е обстоятелството, че лицето е разпитано
само в качеството му на свидетел, защото това следва от самата дейност на
разследващите органи в хода на бързото досъдебно производство. След
установяването на наркотични вещества у другото лице в автомобила, полицейските
органи незабавно са започнали проверка по установяване извършено ли е
престъпление по цитирания текст от НК. С оглед необходимостта от изясняване на
съпричастността на всяко от двете лица и предприемане на процесуално-следствени
действия в тази насока, спрямо В. са предприети правомерни действия по
прилагане на принудителна административна мярка.
Не се споделя изводът за нарушение и на чл. 5 ЕКЗПЧОС.
Съгласно § 1 от посочената разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода,
освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени
от закона. Съобразно чл. 5, § 1, б. "c" ЕКЗПЧОС, допустимо
ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода
на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция
при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е
призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. За задържането на Ц.В. са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Принудителна административна мярка е приложената в
изпълнение на функциите на правоохранителните органи по разкриване и
преустановяване на противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях,
т.е. заповедта е издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Към момента
на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували
обективни данни за извършено правонарушение и предприетите
процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване на
фактическите и правни аспекти на случая.
Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде
отменено и да се постанови друго решение, с което жалбата на Ц.В.В. срещу
заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на спора, са налице основания за
уважаване на искането на касатора за присъждане на извършените по делото
разноски. В полза на Областна дирекция на МВР – Варна, към която принадлежи
полицейският орган, издал оспорената заповед за задържане, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в минимално предвидения
размер от 100 лева за всяка съдебна инстанция, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и държавна такса в размер 70 лева.
На основание чл.
221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1297 от 30.09.2022 г. по АНД №
20223110200205/2022 г. на Районен съд – Варна и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ц.В.В., с ЕГН ********** против Заповед №
365з-9/06.01.2022 г., издадена от полицейски орган в група СПООР на сектор СПС
към отдел ОП при ОД на МВР – Варна – младши инспектор К. И..
ОСЪЖДА Ц.В.В., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 270
/двеста и седемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.