РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9281 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Н.М.Т., ЕГН **********, И.Л.Т.,
ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН **********, всички с адрес ***, твърдят, че в
резултат от ПТП настъпило на 08.06.2017 г. е починал Л.Р.Т., съпруг на първата
ищца Н.Т., биологичен баща на И.Т. и отглеждал и възпитавай като свой син
третия ищец М.М.. Сочат, че вина за ПТП има застрахования при ответника водач
на лек автомобил „Тойота“ Авенсис, който е нарушил правилата за движение по
пътищата. Сочат, че водачът на л.а. Тойота е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по
пътищата. Ищците твърдят, че загубата на
Л.Т. им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях болки
и страдания. След инцидента изпаднали в шок, плачели безутешно. Загубили своята
опора в живота и надеждата си за сигурност в бъдещето. Предявяват искове за
неимуществени вреди срещу застрахователя на виновния водач в размер на по 200
000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от 08.06.2017
г. до окончателното й изплащане. Претендират и разноските по делото.
Ответникът ЗД „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, оспорва предявените искове по основание и по
размер. Оспорва механизма на ПТП, посочен от ищците. Оспорва вредите, твърдени
от ищците. Оспорва наличието на близка духовна връзка между ищеца М.К.М. и пострадалия Т.. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, като се твърди, че той е знаел, че пътува в
автомобил, който се управлява от неправоспособен водач, който е бил употребил
алкохол, както и че не е бил поставил обезопасителен колан по време на
пътуването. Оспорва претенцията за лихва за забава и счита, че не дължи такава.
Моли съда да отхвърли предявените искове, както и претенцията за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 08.06.2017г. ОД МВР Силистра и Протокол за оглед на ПТП от 08.06.2017
г. на ОД МВР Силистра, на 8.06.2017г. около 9,20ч. на път І-7 на 25+885 км. е
настъпило ПТП между л.а. Тойота Авенсис с рег.№ ********управляван от В.И.В. и
л.а. Мазда 323Ф с рег.№ ********, управляван от А.Н.Р., неправоспособен водач.
От ПТП са пострадали седем лица, между коитоЛ.Т., който е починал. Тялото му е
намерено на предната дясна седалка на л.а. Мазда, в седнало положение.
Срещу водача на л.а. Тойота Авенсис В.И.В. се води наказателно
производство, което все още не е приключило.
От представеното по делото Удостоверение за наследници на община Дулово,
област Силистра, се установява, че Л.Р.Т., починал на 08.06.2017 г., е оставил
следните наследници по закон след смъртта си: Н.М.Т., ЕГН ********** - съпруга;
Ж.Л. Р., ЕГН ********** – син и И.Л.Т., ЕГН **********. Кръгът от наследници не се оспорва от
ответника. Ищецът М.К.М. не е наследник по закон на пострадалия. Не се спори,
че той е биологичен син на ищцата Н.Т..
Видно от удостоверение от 08.02.2019г. на ОД МВР Силистра, сектор ПП А.Н.Р.
е неправоспособен водач на МПС и няма данни да му е издавано СУМПС от органите
на МВР. В кръвта на водача Р. не е установено наличие на алкохол. Назначената
по делото СМЕ не опроверга този извод.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП съдът събра гласни
доказателства.
Св.Х.Х. пътувал в л.а. Тойота Авенсис, управляван от В.И.В.. Не видял нищо
от ПТП, бил заспал в автомобила , но си спомня, че чул шофьора да казва „Какво
прави тоя“. Твърди, че след катастрофата л.а. Тойота Авенсис бил в неговата си лента
на движение, но някак настрани. Събудил се в болницата.
Св.В.В. установява, че докато пътувал в посока гр.Нови Пазар възприел
настъпилото вече ПТП. Било рано сутринта, около 7,30 - 8.00ч. Спрял за да укаже
помощ на пострадалите пътници и в двата автомобила. По отношение на пътниците в
л.а. Мазда си спомня, че водачът е бил много близо до волана и се душал от
колана. Наложило се да среже колана, за да го освободи. Не си спомня дали
пътникът на предната дясна седалка е бил с поставен колан, както и дали
останалите пътници са били с поставени колани. Пътникът отзад отдясно , жена,
била починала. Пътникът отляво имал счупен крак, но не искал да излезе от
автомобила.
Назначената и изслушана по делото
съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/ дава следното заключение:
Досежно механизма на ПТП вещото лице установява, че л.а. Мазда се е движел по
път І-7 от гр.Алфатар към гр.Дулово със скорост около 95 км/ч. В същото време в
посока гр.Дулово към гр.Алфатар се е движел л.а. Тойота Авенсис. Асфалтовата настилка
била суха. в светлата част на денонощието. В района на км. 25+885 на път І-7
водачът на л.а. Тойота е допуснал същия да навлезе в насрещната лента за
движение. Водачът на л.а. Мазда е привел автомобила в режим на аварийно
спиране, което се установява от намерените на място спирачни следи. Поради
пресичане на траекториите на двата автомобила е настъпил челен удар помежду им.
Предните части на автомобилите са взаимно застъпени от приблизително 90 см. Сумарната
скорост на двата автомобила в момента на удара е била не по-малка от 85 км/ч.
Мястото на удара е установено в лентата на л.а. Мазда. Няма данни, които да
свидетелстват за промяна в праволинейното движение на л.а. Мазда. Оставените
преди настъпването на ПТП спирачни следи са успоредни, съгласно отразеното в
огледния протокол. След изчисления в.л. е установило, че по време на удара
скоростта на л.а. Мазда е била 28 км/ч. , а на л.а. Тойота – 57 км/ч. Според
експерта преди удара л.а. Мазда се е движел с около 95 км/ч., а л.а. Тойота – с
около 57 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. Тойота е била 42,12м., а на
л.а. Мазда – 93,11м. В случай, че л.а. Мазда се е движел с максимално
разрешената на пътя скорост 90 км/ч., то опасната зона за спиране би била
85,94м.
Според вещото лице водачът на л.а. Тойота е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако не бе навлязъл в противоположната лента за движение на
автомобили. Общото разстояние между двата автомобила към момента, в който
водачът на л.а. Мазда е възприел опасността за движението, е изчислено на
158,77м. Сумата на опасните зони на двата автомобила, съобразно скоростите им
на движение преди ПТП е 135,23м. От тези стойности следва, че ПТП е било
предотвратимо ако и двамата водачи са предприели едновременно спиране. Т.е.
дори и навлязъл в насрещната лента за движение, ако водачът на л.а. Тойота е
предприел аварийно спиране , то ПТП би било предотвратимо. Според експерта, от
техническа гледна точка действията на водача на л.а. Мазда са били правилни,
като няма доказателства, които да установяват, че с поведението си този водач е
станал причина за настъпването на ПТП.
Назначената по делото СМЕ установява, че
водеща причина за смъртта на Л.Т., на 46 г., е руптура на коремната аорта,
довела до остра кръвозагуба в коремната кухина с образуване на масивен
ретроперитонеален кръвоизлив. Видно и от аутопсионния протокол Т. е получил съчетана
черепно мозъчна гръдна коремна травма, изразяваща се в контузия на главата,
субарахноидален кръвоизлив, контузия на гръдния кош, счупване на ребрата в
дясно на две фрактурни линии, разкъсване на междуребрени мускули в дясно,
контузия на корема с травматична раптура на коремната аорта и масивен
ретроперитонеален кръвоизлив и множество механични увреждания по кожата на
трупа. Според вещото лице тези увреждания са дължат на действието на твърди
тъпи предмети и са получени при травма в интериора на автомобила при ПТП.
Вещото лице не дава категоричен отговор дали Л.Т. е имал поставен предпазен
колан. Според експерта, при травма с много висока скорост , дори и при
наличието на поставен предпазен колан могат да се получат тежки травматични
увреждания на вътрешни органи – разкъсвания, които да доведат до смъртен изход.
По тялото на Т. не са описани травматични увреждания в областта на гърдите и
корема, характерни за наличие на предпазен колан, но и при поставен предпазен
колан , такива увреждания не винаги се констатират. В съдебно заседание вещото
лице отново заявява, че не може да каже с категоричност дали Т. е бил с
поставен предпазен колан. Дори и при наличие на предпазен колен, при висока
сумарна скорост такова разкъсване на
аортата би причинило смърт. По принцип
при поставен предпазен колан и рязко прегъване на тялото може да се разкъса
аортата, но за конкретния случай вещото лице не може да отговори.
По делото са събрани гласни
доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди. Разпитани са
четирима свидетели на ищците, по делегация.
Св.В.Х., съсед на ищците, установява, че при смъртта
на Л.Т. тя е била извън страната, но ищцата Н.Т. й писала и я уведомила. И
тримата ищци били много разстроени, тъгували. Л.Т. се грижел за М. като роден
син. И досега ищците не са превъзмогнали загубата на Л.Т..
Св. А.А., също съседка на ищците, установява, че
ищцата е била в шок от загубата на съпруга си, все още не е превъзмогнала
загубата. Останалите двама ищци също били в шок след като научили за смъртта на
Л. и все още не са превъзмогнали загубата му. Свидетелката не е чувала нищо за
биологичния баща на ищеца М.М.. Знае, че Л.Т. се грижел за него като за свой
син.
Св.С.Х., съсед на ищците, установява, че ищцата
първоначално не могла да повярва за смъртта на Л., изпаднала в шок, тежко
преживяла загубата му. И. също приел тежко новината за смъртта на баща си.
Според свидетелката страдал тихо, не й е споделил лично. Сега вече бил малко
по-спокоен. М. също страдал, но като по-голям гледал да успокоява майка си и
брат си. Свидетелката знае, че Л.Т. не е биологичния баща на М.М., но знае, че Л.
се грижил за М. и го считал за свой син.
Св.Х.К., приятел и колега на ищеца М.М., установява,
че ищцата тежко е преживяла загубата на Л.Т.. Свидетелят не е виждал И. и М.
непосредствено след смъртта на Л., но предполага че не са успели да
превъзмогнат загубата му, защото да загубиш близък не е лесно. Знае, че Л. не е
биологичния баща на М., но га считал като негов син и се грижил за него.
Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП, т.е. в случая налице е валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил Тойота Авенсис с
ДК№ ********включително към датата на ПТП.
Ищците са предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП на 07.08.2017г. Ответникът е предоставил отговор
в срок (на 17.08.2017 г.) в който е изискал констативен протокол от ПТП и
материали от досъдебното производство. С писмо от 10.11.2017г. ответникът е
отказал заплащане на обезщетение с мотиви, че изисканите документи не са
представени.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Съгласно
изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Ищците са предявили извънсъдебно
претенцията си към застрахователя, който е отговорил на същата, като е отказал
изплащане на обезщетение. Предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Въз основа на констативен протокол за ПТП, протокол за
оглед на местопроизшествие и заключението по назначената и изслушана САТЕ съдът приема, че на 8.06.2017г. около 9,20 ч.
на път І-7 на 25+885 км. е настъпило ПТП между л.а. Тойота Авенсис с рег.№ ********управляван от В.И.В.
и л.а. Мазда 323Ф с рег.№ ********, управляван от А.Н.Р., неправоспособен
водач. В лекия автомобил Мазда се е намирал Л.Т., който е пътувал на предна
дясна седалка, до водача, и който вследствие на ПТП е починал от травмите си.
На основание събраните по делото доказателства съдът приема, че водачът на лек
автомобил „Тойота Авенсис с ДК№ ********е имал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Водачът на л.а. Тойота е
навлязъл в насрещното пътно платно за движение в нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от
ЗЗДвП. Визираната разпоредба императивно забранява водачите, управляващи
превозни средства, на пътно платно с двупосочно движение, да навлизат и да се
движат в насрещната лента, освен при изпреварване и заобикаляне, какъвто
настоящият случай не е. Дори и след като навлязъл в насрещната лента, водачът
не предприел аварийно спиране, въпреки че е имал достатъчно разстояние до л.а.
Мазда да извърши такова действие. В тази връзка показанията на св. Х., че
водачът на л.а. Тойота реагирал в смисъл, че л.а. Мазда е навлязъл в насрещното
движение не могат да бъдат кредитирани. Те се опровергават от събраните на
место доказателства, а именно оставените спирачни следи на л.а. Мазда, които се
намират изцяло в лентата на движение на л.а. Мазда. Ударът между двата
автомобила е бил челен. Не се установи водачът на л.а. Мазда да е имал
противоправно поведение. Фактът, че е управлявал автомобила със скорост малко
над разрешената за този път, не навежда на противоправно поведение, което да е
довело до ПТП. Ако водачът на л.а. Тойота беше продължил движението на
автомобила в собствената си лента за движение , ПТП не би настъпило, дори и при
тази скорост на движение на л.а. Мазда.
Презумпцията за вина на водача на л.а.
Тойота, установена с правилото на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, не е оборена от
ответника, чиято е доказателствената тежест за това.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в две насоки –
че пострадалият е пътувал без предпазен колан и е пътувал в автомобила, като е
знаел, че същият се управлява от водач, който няма нужната квалификация, знания
и умения за това.
Възражението,
в частта за липсата на предпазен колан , се явява неоснователно поради следните
съображения. Според практиката на ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД,
изразена както в ППВС № 17/63 г., така и в постановените решения на
касационната инстанция: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т.
о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г.,
по т. д. № 596/2012г., изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило. Същевременно, според цитираната практика на
ВКС, само по себе си и обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата
не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че
настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или
биха били в по- малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан,
каквито доказателства, ангажирани съобразно въведената с чл.154 ал. 1 от ГПК доказателствена тежест и по
предвидения в ГПК ред за събирането им по делото, липсват. Вещото лице Н. както
в заключението си, така и при изслушването й в о.с.з. не установява категорично
както дали пострадалият Т. е бил с
поставен предпазен колан, така и дали дори ако е бил без поставен предпазен
колан, то при конкретното ПТП би бил избягнат леталния изход. При направено
възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, следва да
бъде доказано по категоричен начин, както наличието на обезопасителни колани в
процесното МПС, обстоятелство, което не се презумира, така и обстоятелството,
че пострадалият не е изпълнил задължението си по чл.137а ал.1 от ЗДвП. При
липсата на категорични доказателства, че постаралият Т. не е имал поставен
предпазен колан и при заявеното от вещото лице по СМЕ, че при процесния механизъм
на ПТП е възможно смъртта да настъпи и при поставен и при непоставен предпазен
колан, съдът приема, че възражението за съпричиняване не е доказано, поради
което се явява и неоснователно. Съдът не приема твърдяното от ответника
съпричиняване от страна на пострадалия, в частта за знанието му, че водачът на л.а. Мазда не притежава нужната
квалификация, знания и умения поради липса на събрани категорични доказателства
в този смисъл. Не се доказа, че пострадалият е знаел, че водача няма СУМПС, и
се е съгласил автомобилът, в който се е намирал, да бъде управляван от
неправоспособен водач. Отделно, не се установи, че водачът на л.а.Мазда е имал
противоправно поведение по отношение на ПТП, т.е. липсата на СУМПС няма връзка
с настъпването на ПТП. Недопустимо е приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото
лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем.
От съдебно медицинската експертиза се установи, че
смъртта на пострадалия е резултат от ПТП.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил. Ищците не са получили застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по делото гласни доказателства за преживените
от ищците болки и страдания от внезапната загуба на техния съпруг, респ. баща,
във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на
ПТП, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 120 000лв.
за ищцата и по 100 000лв. за ищците. Въпреки,
че са разпитани четирима свидетели за установяване на твърдяните неимуществени
вреди, показанията на тези свидетели са изключителни схематични и установяват,
че тримата ищци са били в шок от смъртта на Л. Т.и трудно са преживели загубата
му. Липсват обаче установени факти за това какви са били техните отношения
приживе, дали са живели в едно домакинство, поддържали ли са близки семейни
отношения и връзки, колко е продължил брака между загиналия и съпругата му, дали
и как се е грижел Т.за своята съпруга и деца, които към момента на смъртта на
баща им са били вече съответно на 25г. и на 30г., доколко те са разчитали на
него за подкрепа и защита. Такива въпроси дори не са поставени от пълномощника
на ищците във въпросните листове до делегирания съд. В тежест на ищците е да
установят твърдените от тях неимуществени вреди. За отношенията в семейството и
съществуването на близки връзки не може да се съди само по реакцията при
загубата на близък човек. Хората са различни и реагират различно при
настъпването на злополучни събития.
Установи се от ангажираните от
ищците гласни доказателства, че Л. Т.е полагал грижи за ищеца М.М. като за свое
дете. Въпреки липсата на биологична връзка между двамата, между тях са
съществували отношения сходни като между баща и син, като ищецът М. е получавал
грижи и издръжка от починалия Турлан. По см. на ТР №5/24.11.1969г. на ППВС
ищецът М. също попада в кръга лица, които имат право да получат обезщетение за
понесени болки и страдания при причинена смърт. Ищцата и ищецът Т.като съпруга
и биологичен син на Л. Т.попадат в тази категория лица съобразно ППВС №4/61г.
Съдът приема, че загубата на Л. Т.е причинила на ищците мъка, душевни болки и
страдания. Тримата са загубили подкрепата и помощта на своя съпруг и баща, а
ищцата е загубила своя партньор в живота.
За разликата до първоначално предявените размери исковете следва да се
отхвърлят. Не се установиха вреди в по-висок размер от присъдения.
В полза на ищците следва да се присъди и законната
лихва върху главниците. Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва от датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Не са налице доказателства
ищците да са представили на застрахователя всички необходими доказателства за
определяне на обезщетение. Срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 07.11.2017г.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 08.11.2017г.,
от когато дължи и лихва.
По
разноските.
Страните
претендират разноски по списък.
Ищците са
били освободени от заплащането на такси и разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Процесуалният им представител претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
претендира разноски в размер на 1325лв.
Искането на
процесуалния представител на ищците да бъде присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 т.2 от ЗАдв. е основателно. Представените по
делото договори за правна защита и съдействие са сключени между ищците и адв. Ж.
при изрична уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. На адв. Ж. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 7930 лв., изчислено съобразно чл.7
ал.2 т.5 от Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част
от исковете - 618,25лв.
От бюджета
на съда са направени разноски от 350лв. за САТЕ и 320 лв. за СМЕ, или общо 670лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи съобразно уважената част от
исковете /общо 53,33%/ за разноски 357,31лв. и за държавна такса – 12800лв.,
платими по сметката на съда.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.432 ал.1
от КЗ да заплати на Н.М.Т., ЕГН ********** сумата от 120 000лв., на И.Л.Т.,
ЕГН ********** сумата от 100 000лв. и на М.К.М., ЕГН ********** сумата от
100 000лв., ведно с лихвата за забава върху присъдените три главници от 08.11.2017г.
до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП
на 8.06.2017 г. на път І-7, при км 25+885 неимуществени вреди от смъртта на Л.Р.Т.,
ЕГН **********, причинени виновно от застрахован при З. „Е.“ АД по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/07/516003215336, период на покритие от 23.12.2016 г. до 07.10.2017 г., водач В.И.В.,
ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявените размери от по 200 000
лв., ведно с лихвата за забава от 08.06.2017 г.
до окончателното изплащане както и исковете за лихва за забава върху
присъдените суми за периода 8.06.2017г. до 07.11.2017г.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да
заплати на адвокат С.Д.Ж., ЕГН **********, САК, на основание чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатски хонорар в размер на 7930 лв.
ОСЪЖДА Н.М.Т., И.Л.Т.
и М.К.М., всички с адрес ***, да заплатят на З. „Е.“ АД, на основание чл. 78
ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер на 618,25лв.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД
да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 13
157,31 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия: