мотиви
Към присъда №260009/10.03.2021 година, постановена по
НОХД № 1167/2020 година по описа на ХРС
Районна
прокуратура /РП/ - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимата Е.С.Н. е роден на ***г***, с ЕГН **********, ****, за това,
че на 12.01.2019г. в град Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила у А.И.М. *** заблуждение /за направена резервация за почивка в град
Ахтопол/ и с това на 15.01.2019г. на А.И.М. й е причинена имотна вреда в размер
на 150 лева, като измамата представлява опасен рецидив - престъпление по чл.211
,вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" НК.
В съдебно
заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Според прокурора на базата на
събрания доказателствен материал, анализиран в неговата съвкупност, можело да
се направи заключение, че именно подсъдимата е извършила престъплението, за
което и е повдигнато обвинение. При определянето на вида и
размера на наказанието, от една страна следвало да се отчете степента на
обществена опасност на деянието, времето и начина на извършване на същото,
както и стойността на предмета на престъплението. По-точно това, че същият не е
възстановен, че подсъдимата е извършвала деянията в цялата страна, като от друга
страна следва да се отчете и степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението. Подсъдимата към датата на извършване
на деянието била осъждана и с отрицателни характеристични данни, но от друга
страна указала пълно съдействие при разкриване и доказване на извършеното
престъпление като, при несъдействие от нейна страна, доказването щяло значително
да бъде затруднено. Предвид гореизложеното, прокурора иска от съда да определи наказанието
при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на
чл. 54 от НК. В хода на съдебното производство не се установили изключителни и
многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложен чл. 55 от НК. По
изложените съображения, смята, че на подсъдимата следвало да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от три години, което след
редукцията да бъде „Лишаване от свобода" за срок от две години, което да
се изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на наказанието
Конфискация, видно от приложените писмени доказателства подсъдимата към момента
не притежавала недвижимо и движимо имущество което изключвало възможността да
се наложи такова наказание.
Подсъдимата Е.С.Н., се
признава за виновна и съжалява за случилото се. В своя защита твърди, че много
съжалява и моли съдът да и наложи минимално наказание, като е съгласна с
предложената от прокурора такова.
Защитник на
подсъдимите, адв. Я.С. пледира, че след признанията на подсъдимата на
фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, базспорно се доказва, че
неговата подзащитна е извършила описаното деяние за което и е повдигнато
обвинение. Поради това моли съда да наложи на подсъдимата справедливо
наказание, с оглед генералната и личната превенция. Моли за справедлива присъда
в минимален размер.
По
делото не е предявен граждански иск.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на
подсъдимите, приема за установено
от фактическа страна следното:
Свидетелката А.И.М. ***. Тя
притежавала мобилен телефон с номер ****. Освен това имала регистрация в
социалната мрежа „Фейсбук". Тъй като имала намерение да си направи ранна
резервация за почивка през лятото на 2019г. разглеждала различни обяви в
интернет пространството. Така, на 12.01.2019г. св. М. се намирала в жилището си
в град Хасково и докато проверявала профила си във „Фейсбук" попаднала на
обява публикувана от подс. Е.С.Н.. В нея имало качена снимка на къща и
помещенията в нея, като бил посочен и адрес град ***. Имало също така и отразен
мобилен номер за контакт **********, който бил ползван от подс. Е.Н.. В
действителност обаче, тъй като искала да набави за себе си имотна облага подс. Н.,
била качила въпросната обява, за да заинтригува неопределен кръг от граждани,
които да й позвънят и да ги въведе в заблуждение. Всъщност такава къща за гости
и административен адрес в град Ахтопол не съществували. Свидетелката М.
позвънила от своя мобилен телефон на номер ****, на което обаждане отговорила подс.
Е.Н.. Двете провели разговор в хода, на който подс. Н. обяснила, че обявата е
действителна, касаела къща за гости и снимките били автентични. Обяснила, че
капацитета на къщата бил за 12/дванадесет/ души и цената за една нощувка била
80 лева. Целта на подс. Н. била св. М. да бъде въведена в заблуждение относно
определени факти и обстоятелства от обективната действителност, а именно че в
град А. действително съществувала къщата за гости и тя се отдавала под наем при
обяснените от нея условия и резервацията й за почивка в град А. е направена,
което следвало да мотивира св. М., да извърши акт на имуществено разпореждане в
нейна полза, а именно да се разпореди със свои движими вещи - сумата от 150
лева за капаро. Казаното от подс. Н. заинтригувало св.М., тъй като
предложението било много изгодно. Тя поискала да направи резервация за почивка за периода от 17.08.2019г. до 27.08.2019г. От своя страна подс. Н.
й отговорила, че за този период къщата била свободна и следвало св. М. да
преведе капаро в размер на 150 лева по „Изипей". За целта й предоставила
своето ЕГН, адрес на получател и трите си имена.
На
15.01.2019г. в 17:32:27 часа св.М. посетила офис на „Изипей", намиращ се в
град Хасково, комплекс „Веспрем" и съгласно постигната договорка с подс. Н.
и с ясното съзнание, че резервацията й за почивка в град А. била направена,
поискала от служителката работеща на касата да приведе сумата от 150 лева. Била
оформена разписка № ****/15.01.2019г., в която било отразено, че се депозирало
капаро за море от 17.08. до 27.08.2019г. в размер на 150 лева с получател подс.
Е.С.Н.. След като сторила това св. М. веднага изпратила съобщение на подс.Н. по
„Месинджър". В този момент подс. Н. ***. След като получила съобщението тя
побързала да посети офис на „Изипей", за да вземе изпратеното й от св. М.
капаро. Отишла в „Търговски комплекс" намиращ се в град В., бул."****"
№ **. Там пред служителка на „Изипей" предоставила документа си за
самоличност - лична карта № ***/31.07.2009г. и на 15.01.2019г. в 18:25 часа
получила изпратена й от св. М. сума в размер на 150 лева.
В началото на
месец август 2019г. св. М. започнала да звъни на мобилният телефон на подс. Н.,
но не успяла да се свърже с нея. След няколко дни опити телефона на подс. Н.
вече бил изключен. Това накарало св. М. да потърси в интернет пространството
дали не се касаело в случая за измама извършена от подс. Н.. Натъкнала се на
множество публикации от различни граждани, които също били подведени от подс.Н.
и случаите били идентични, а именно разпореждане с определи суми за капаро за
почивки на българското Черноморие. Дори имало конкретен репортаж от Национална
телевизия. Въпреки това обаче св. М. решила на уговорената дата да отиде със
семейството си в град А.. На 17.08.2019г. те отишли в град А. и намерили
въпросната ул.***, но такъв административен адрес номер № 10 не съществувал. От
проведените разговори със съседи разбрала, че в определен период от време през
2019г. имало много граждани, които търсели именно тази къща за гости в град А.,
ул.*** № **, която всъщност не съществувала.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите А.И.М., докладна записка, платежни нареждания и
разписки от Изипей,, справка за съдимост и характеристика по отношение на подсъдимата, както и от
самопризнанията на подс. Н. направени в
хода на съдебното следствие и др.
Като възприе
горната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата Е.С.Н. е осъществила от правна страна състава на
престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а"
и б."б" НК.
От обективна
страна на 12.01.2019г. в град Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила у А.И.М. *** заблуждение /за направена резервация за почивка в град
А./ и с това на 15.01.2019г. на А.И.М. й е причинена имотна вреда в размер на
150 лева, като измамата представлява опасен рецидив.
Връзката
между акта на извършеното от пострадалата имуществено разпореждане и
възбуденото у нея заблуждение е пряка и непосредствена, тъй като разпореждането
с паричната сума предмет на престъплението е именно в резултат от създадените у
пострадалата А.И.М. *** неверни представи, че предадената от нея сума
представлява капаро за направена резервация за
почивка в град Ахтопол. Именно създадените у пострадалата неверни представи са
довели до вземане на решението за извършване на акта на имуществено
разпореждане с имуществения предмет - парична сума в общ размер от 150 лева. С
деянието си подс. Н. е причинила имотна вреда на пострадалата в размер на
горепосочената парична сума, тъй като в действителност не е била осъществена
почивката.
Налице е
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК, тъй
като обв. Е.С.Н. е извършила настоящото престъпление, след като е била осъждана
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил
осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66,ал.
1 НК, а именно: ЧНД № 1501/2016г. - Определение
№ 161/21.02.2017г. влязло в сила на 09.03.2017г., с което на Е.С.Н. на
основание чл. 25,ал.1, вр.чл.23,ал.1 НК е определено едно общо най - тежко
наказание измежду влезлите в сила Присъди по НОХД № 30249/2012г. и № 3
0286/2013г. и двете на PC - Монтана, а именно „лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година,
което следва да се изтърпи ефективно при първоначален „строг" режим.
Изтърпяно наказание на 25.07.2016г.
На основание
чл. 25,ал.1, вр.чл.23,ал.1 НК е определено едно общо най - тежко наказание
измежду влезлите в сила Присъди по НОХД № 27/2016г. по описа на PC - Русе и № 852/2916г. по описа
на PC - Ямбол, а именно „лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година и
4/четири/ месеца, което следва да се изтърпи ефективно при първоначален
„строг" режим. Изтърпяно наказание на 03.07.2017г.
Съгласно т.2
от Постановление № 2/27-29.04.1970г., Пленум на ВС/изм. и доп. с Постановление
№ 6/12.04.1983г. и Постановление № 7/26.07.1987г./ опасният рецидив по чл.
29,ал.1, б."б" НК има предвид две или повече осъждания, а не
престъпления. За това при реална съвкупност на -w престъпленията, макар да са
постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане.
Към
инкриминирания по настоящото дело период на извършване на престъпното деяние не
бил настъпил петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наказанията по така описаните присъди.
От субективна
страна е налице пряк умисъл - съзнавала е, че вследствие на въздействието върху
измаменото лице, у нея ще възникне неправилна представа, че вследствие на тези
представи лицето упражняващо фактическа власт върху предмета на престъплението
ще извърши акт на имуществено разпореждане изразяващо се във фактическо
разпореждане, и че в резултат на разпореждането ще бъде увредено чуждо
имущество, като е целяла с това разпореждане своето облагодетелстване.
Съдът
за да изгради становището си за виновност на подсъдимата прие за безспорно
доказано горното деяние, че е извършено от нея виновно. Това се подкрепя изцяло
от свидетелските показания на свидетелката и пострадала от престъплението – А.И.М., както и от писмените доказателства доказващи направените от
последната преводи на парични средства получени от подсъдимата с които тя се е
разпоредила. Всички тезидоказателство сочат подс.Н. като
съизвършител на описанот в обвинителният
акт престъпление. Извършеното от подсъдимата се подкрепя и от останалите
доказателства по делото в това число и от негйните самопризнанията направени в
съдебно следствие. Всички тези доказателства съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви, доказващи вината на подсъдимата. Всички те в съвкупност по безспорен начин
доказват, че именно подсъдимата е извършила горното деяния по начина, който
съдът прие по-горе за установен. Затова и съдът призна подсъдимата за виновна в повдигнатото и обвинение.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подс.Н., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващи вината и обстоятелства самопризнанията на подсъдимата,
съдействието при разследването по ДП, ниската стойност на предмета на
престъплението и изразеното съжаление за извършеното. Съдът намира за
отегчаващи вината обстоятелства, лошите и характеристични данни, предишни
осъждания на подсъдимата и упоритата деятелност на същата. В случая въз
основа на изложените съображения, съдът
прие, че наказанието за подсъдимата,
следва да е „лишаване от свобода”. То следва да се определи при условията на
чл.58,ал.1 от НК. Така съдът прие, че следва да определи наказанието „лишаване
от свобода” в размер на 3 /три/ години,
което наказание на основание чл.58, ал.1 от НК намали с 1/3 или с 1/една /
година и наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години, като постанови
същото да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Така наложеното на
подсъдимата наказание, съдът счита, че ще съдейства за поправянето и и за постигане на поставените от закона
превантивни цели, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.
Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. А.!