№ 18977
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110122767 по описа за 2025 година
Е. Ц. С. е предявило срещу ЮЛ установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
на Европейския парламент и Съвета, с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488.96
лв., представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет ******** от летище
************ до ************ на 02.06.2024 г., ведно със законна лихва за
период от 15.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49241/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищцата твърди, че е сключили договор за въздушен превоз с ответника за
полет № ******** от летище ************ до ************ на 02.06.2024 г.
Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 20:05 часа на
02.06.2025 г. от летище ************, а кацането на летище София-в 00:05
часа на 03.06.2024 г., но е пристигнал в крайния пункт със закъснение над 6
часа. Поддържа, че са се явили навреме за полета, както и че разстоянието
между двете летища е под 1500 км. Твърди, че претендирали извънсъдебно
обезщетение. Моли съда да уважи исковете. Претендират разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната посочва, че сумата за главница била
заплатена и се оттегля иска за същата, като се претендира законна лихва от
подаване на заявлението до датата на плащане и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Посочва, че процесната сума била заплатена. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна. Моли за отхвърляне на
исковете. Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.
С определение от 06.10.2025 г. постановено по гр. д. № 22767/2025 г. по
описа на СРС, 39 състав е прекратено на основание чл. 232 ГПК
производството, в частта, в която е предявен иск за сумата от 488.96лв.,
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет ******** от летище
1
************ до ************ на 02.06.2024 г., като е обезсилена и заповед
за изпълнение от 02.09.2024 г., в частта за сумата от 488.96лв. представляваща
главница за обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за
закъснение с над 3 часа на полет ******** от летище ************ до
************ на 02.06.2024 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно чл. 7, параграф 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета е да
установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение
между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има
качеството на пътник; явяването си на регистрационното гише в съответствие
с указанията на превозвача за извършване на превоза; продължителност на
закъснението и разстоянието между двете летища; размера на претендираното
обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
още повече, че с оглед поведението на ответникът, който е извършил плащане,
съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявения иск.
Между страните не се спори, а от представеното нареждане от 02.06.2025
г., се установява, че ответникът е погасил сума в размер на 488.96 лв. след
подаване на исковата молба. С оглед на горезиложеното и като взе предвид
размера на погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме,
че с извършеното плащане е погасено именно претендираното вземане за
главница, което обстоятелство е довело до оттегляне на иска за главница. В
случая главницата е погасена след подаване исковата молба, като с
извършеното плащане ответникът е признал дължимостта на сумата, като с
плащането обаче не се е погасило правото на ищеца да получи изтеклите вече
законни лихви. В настоящият случай плащането на главния дълг от страна на
ответникът е извършен след подаване на исковата молба, на практика
ответникът е признал основателността на вземането на ищеца, като същият е
бил в забава до момента на плащането. Принципно претендиране на изтекли
лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на парично
задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК.
Присъждането на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на пресъдената сума е правоувеличаваща последица от
уважаването на иск, приет за основателен. Тя съставлява законна последица от
уважаването на иска, която се присъжда само в случай, че е поискана, и в
рамките на процеса относно главното присъдено вземане. В случая обаче
поради настъпване на факта на плащане на главницата след подаване на
исковата молба, претенцията за присъждане на изтекли лихви представлява
самостоятелна претенция, която е конкретизирана по период и размер.
Основателно се явява наведеното молбата на ищеца от 06.10.2025 г.
твърдение за дължимостта на законната лихва върху главницата за периода от
датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2024 г., доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до датата на плащането на задължението - 02.06.2025 г.
Заповедта за изпълнение е била издадена и за законната лихва от подаване на
заявлението до датата на плащане, като в исковата молба изрично е посочено,
че се претендира законната лихва върху главницата от 488.96 лв. до
окончателно изплащане на задължението. В случая производството по
отношение на претенцията за законна лихва не е било прекратено. С оглед на
което претенцията за законна лихва се явява основателна за сумата от 54.06 лв.
2
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има право
на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца следва
да се присъдят сумите от 25 лв. държавна такса в исковото и 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски в размер на 200
лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и 200 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Настоящият състав намира, че
не следва да разглежда възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото в хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът
определя размера на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора на
ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията от Е. Ц. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес ************, чрез адв. В. М. срещу ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление **********, по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, че ЮЛ дължи на Е. Ц. С. сумата от 54.06 лв. –
представляваща законната лихва върху главницата от 488.96 лв. за периода от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.08.2024 г. до датата
на плащането на задължението - 02.06.2025 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49241/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на Е. Ц. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
************, чрез адв. В. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50
лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на адв. В. В. Ч. -М. вписана в Единен регистър на
адвокатите с № **********, с адрес ************, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Е. Ц.
С. пред СРС в заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3