№ 47
гр. Кюстендил, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Г. Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500155 по описа за 2022 година
С решение №5/06.01.2022г. постановено по гр.д.№1328/2021г. по описа
на Районен съд – Дупница, съдът се е произнесъл по искове с правно
основание чл.127а, ал.2 и чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал.9 СК предявени от
Мариаела Д. Р.,ЕГН ********** от една страна и Е. П. И., ЕГН ********** от
друга. Съдът е отхвърлил предявените от М. Д. Р., ЕГН ********** срещу Е.
П. И., ЕГН ********** искове, за изменение на местоживеенето на детето М.
Е. И., ЕГН **********, като то бъде определено при неговата майка М. Д. Р. –
на адрес: Република Италия, г.Греве ин Кианти(Провинция Флоренция),
ул.***, както да бъде изменен режима на лични отношениs между бащата Е.
П. И. и детето М. Е. И., установен в решението по в.гр.д.№254/2019г. по описа
на КнОС, по следния нdчин: бащата Е. П. И. да взема детето М. Е. И., ЕГН
********** седем последователни дни през пролетта с преспиване, седем
последователни дни през зимата, за коледните и новогодишните празници
всяка четна година, както и два месеца през лятото, режимът да бъде
осъществяван в Република България, с.Самораново, ***, където майката се
задължава да отвежда детето и откъдето да бъде вземано от бащата. Съдът е
1
изменил на основание чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал.9 от СК, решението по гр.д.
№658/2018г. по описа на ДнРС и решението по в.гр.д.№254/2019г. по описа на
ОС – Кюстендил, относно упражняването на родителските права, режима на
лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските
права, КАТО Предоставя упражняването на родителските права по отношение
на детето М. Е. И., ЕГН ********** на бащата Е. П. И., ЕГН **********, а на
майката М. Д. Р., ЕГН ********** определя режим на лични отношения с
детето, както следва: през цялата пролетна ученическа ваканция всяка година,
през цялата ученическа ваканция за коледните и новогодишните празници,
всяка четна година, два месеца през лятната ученическа ваканция всяка
нечетна година и 45 дни през лятната ученическа ваканция всяка четна
година, като режимът на контакти да бъде осъществяван в Република Италия
гр.Греве ин Кианти( Провинция – Флоренция) ул.“Р.Боски“№4, като
вземането и връщането на детето да става по местоживеене в
РБългария.Съдът е постановил извън посочените периоди бащата да
осигурява техническа възможност и да не възпрепятства ежедневните
интернет – комуникации между детето и майката с продължителност, не по –
малко от един астрономически час.Местоживеенето на детето е определено в
с.Яхиново, общ.Дупница.М. Р. е осъдена да заплаща на малолетното дете М.
Е. И., месечна издръжка в размер на 162.50 лв., чрез бащата Е. П. И., ЕГН ***,
считано от 23.08.2021г. до настъпване на законни основания за изменение
или прекратяване на издръжката.Съдът е дал разрешение детето М. Е. И., ЕГН
**********, да напуска пределите на Република България по установения за
страната ред, заедно с майка си М. Д. Р., ЕГН **********, без съгласието на
бащата Е. П. И., ЕГН **********, за срок от 5 години, считано от влизане на
решението в сила, за неограничен брой пътувания до РИталия в период,
съвпадащи с графика за лични контакти на детето с майка му, периода на
цялата пролетна ученическа ваканция всяка година, периода на цялата
ученическа ваканция за коледните и новогодишните празници, всяка четна
година, за период от два месеца през лятната ученическа ваканция всяка
нечетна година и период от 45 дни през лятната ученическа ваканция всяка
четна година. В срока за обжалване на решението ( препис е връчен на
жалбоподателя на 02.02.2022г.) е подадена жалба от М. Д. Р..Твърди
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като
изразеното недоволство, касае всички части на решението, както
2
отхвърлителната част по исковете на въззивницата, така и останалата част,
обективираща произнасяне по исковете на бащата Е. И..Решението на съда за
предоставяне упражняването на родителските права на бащата, е определено,
като несъобразено с принципа за съблюдаване „най – висшия интерес на
детето“-като се има предвид, че по делото е установено съществуваща топла
емоционална връцка между майката и детето, добро родителстване(
създадени добри навици, добри условия на живот, участие в учебния
прлоцес), същестувващи прекрасни взаимоотношения с баба и дядо по
майчина линия, емоционалното и психологичното състояние на детето,
сочещо, че въпреки раздялата между двамата родители, то е едно щастливо
дете.(сведенията за което се извличат от показанията на свид.Г. Д. и
С.Ц.П.).Изтъква се неправилно отношение на бащата, към желанията на
майката и детето да пътуват до Република Италия ( несъгласие за
разрешаване на пътувания за период надхвърлящ 4 дни), предвид настъпила
промяна в живота й, поради брак с италиански гражданин, раждане на дете от
това лице и преместването на господина в Италия, обусловило необходимост
от пътувания на въззивницата до тази страна.Противопоставянето на бащата
при декларирано от детето желание за пътуване според жалбоподателката не е
в интерес на детето, което е любопитно да посети непознатата страна, както и
други различни от България държави.В жалбата е декларирано, че жилището,
предназначено за семейството на М. и съпругът й, е с много добри условия,
широко, просторно, с необходимите условия за отглеждане на двете деца,
разположено в съседство с училище, детска градина, парк и т.н.Изразено е
разбиране относно значението на връзката баща и дете, нейното запазване и
подкрепа за пълноценното и изживяване, но предвид привързаността на М.
към другото и дете, желанието му да пребивава в Италия с неговата сестра и
майка, счита, че решение позволяващо постигането на тази цел, би
съответствало в по- голяма степен на неговите потребности, свързани и с
неговите чувства и емоционално състояние, обстоятелства, които Общия
коментар №14/2013 въвежда ,като значими фактори при преценки, свързани с
интереси на деца.Като допълнителен довод във връзка с исканията си
въззивницата сочи обстоятелството, че така създалата се ситуация препятства
и нормалния семеен живот на въззивницата, доколкото постоянното и
пребиваване в Италия, създава неприятни преживявания за детето
М..Позовавайки се на факта, че изпълнява постановените до момента
3
решения, касаещи упражняването на родителските права и режима на лични
отношения с детето, въззивницата изразява желание, при осигуряване на
плавен преход да бъде постановено преместване на детето в Италия.Т.нар.
„плавен преход“, означава, според жалбоподателката – до м.сепетмври 2022г.
да бъде разрешено от съда М. да посети Република Италия , Великденската
ваканция, лятото един месец.След началото на учебната година – М. да бъде
записан на училище в Италия.В контекста на изложеното, решението за
промяна на водещия/ упражняващия родителски права е определено като
неправилно, както и постановената във връзка с този факт, промяна във
възможността детето да пътува извън страната. В жалбата се съдържа искане,
за постановяване на решение, с което обжалвания съдебен акт да бъде
отменен, като вместо това да бъде постановено решение, според което,
местоживеенето на детето да бъде определено при неговата майка М. Д. Р.,
ЕГН **********, на адрес: Република Италия, гр.Греве ин Кианти(
Провинция Флоренция), УЛ.“Р.Боски“№4 при която детето да остане за
отглеждане и възпитание.Да бъде предоставено разрешение, заместващо
съгласието на бащата Е. П. И., ЕГН **********, детето М. Е. И., ЕГН
**********, да напуска пределите на Република България до Република
Италия и обратно, със съгласието или придружавано само от майка си М. Д.
Р., ЕГН **********, в периода, всяка година от 01.09. до 01.07, който период
съвпада с учебната година в Република Италия, да бъде допуснато изменение
в режима на лични отношения между бащата Е. П. И. и детето М. Е. И.,
установен с решение по в.гр.д.№254/2019г., , като бъде определен следния
режим на лични контакти: 7 последователни дни през пролетта с приспиване,
седем последователни дни през зимата, за коледните и новогодишните
празници всяка четна година, както и два месеца през лятото, който режим да
бъде осъществяван на адрес Република България, .Самораново, ул.***, където
майката се задължава да отвежда детето и откъдето да бъде вземано от
бащата.Желанието на въззивницата е искът на Е. П. И. за упражняване на
родителски права по отношение на детето М. Е. И. да бъде отхвърлен, като
неоснователен.Претендират се разноски. В подкрепа на твърденията и
исканията си, въззивницата сочи следитие доказателства: двама свидетели,
които да докажат твърденията изложени във въззивната жалба, комплексна 3
съдебно – писохологическа и психиатрична експертиза, на двамата родители
и детето, изготвена от вещи лица, посредством която да се установи какъв е
4
родителският капацитет на всеки от двамата родители, как се отразява
прилагания режим на лични отношения на детето, желае ли детето да живее и
учи в Италия, има ли вероятност някой от двамата родители да злоупотреби с
права и умишлено да отчужди детето от другия, как би се отразило на детето
извеждането му от страната, в която живее понастоящем , какъв период е
необходим на детето, отчитайки местоположението и местоживеенето на
другия родител, неговото семейство и чуждоезичната за самото дете
среда;доклад от международна социална служба за работа по международни
случаи гр.София, бул.“Кн.Ал.Дондуков“№5, вх.В, ет.4, ап.14 телефон за
контакт (+359) 2988 86 24, факс( +359) 2983 3934 относно посочения по
делото адрес за местопребилаване на детето в Република Италия.Представена
е психологическа оценка, изх.№4/07.02.2022г.
Препис от жалбата е връчен на Е. П. И. – баща на детето М., ищец и
ответник в първоинстанционното производстно. В законоустаноевния срок е
подаден отговор на жалбата, чрез адв.Е. П. – САК, л.адв.№**********.В
отговора се твърди, че обжалвания съдебен акт е допустим и
правилен.Жалбата, лишена от правни аргументи, според въззивника следва да
бъде оставена без уважение.Абсолютно неверни според въззивника са
твърденията, че майката е родител с по – добър капацитет,относно създадена
и установила се емоционална връзка и привързаност между децата М. и М.,
желание за преместване у детето М., неосъзнаващо разлика между екскурзия
Италия и местоживеене в Италия, опасността от психологическа травма,
предвид постановеното упражняване на родителските права от бащата.Като
доказателство, с най- силна доказателствена сила, в отговора на въззивната
жалба се разглежда - съдебнопсихологическа експертиза, с оглед изводите в
която и данните по делото относно други две дела, свързани с решаване на
въпроси, касаещи родителстване по отношение на малолетното дете е
обосновано становище, че водения процес е насочен главно, към задоволяване
на собствени потребности, като исканата промяна и последиците свързани с
нея , както в краткосрочен, така и в дългосрочен план не са
осъзнавани.Заключението на вещото лице “ не мисля, че трябва да се случи
пълно отделяне, ако отделянето е съобразено с интересите на детето, не
мисля, че ще има проблем с емоционалното състояние на детето“
свидетелства според ответника по жалбата, че поискания нов режим на
родителстване е неприемлив.Този режим според същия не дължи сметка за
емоционалното състояние на детето при необходимост от „плавно и поетапно
преместване“.Привързаността на детето и към двамата родители, неговата
възраст, ангажименти в училище и промяна свързана с напускане на
пределите на държавата, в която е установено до момента, са обстоятелства –
радикална промяна.При констатации на вещото лице, относно липса на
съзнание и разбиране, за разликата между живеене в друга държава и
посещаване на друга държава, наличен в Република България приятелски
кръг и социална адаптация и заключение, че последиците от такава промяна
емоционално и възрастово биха били тежки, въззивната жалба е определена,
като неоснователна.В отговора се сочи още, че при разглеждане на делото не
са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, включително и тези от тях свързани със
събиране на доказателства, които са анализирани в съвкупност и мотивирали
правилен и обоснован съдебен акт.Поддържа съответна преценка досежно
5
обстоятелствата, относими към решаване на въпроси, касаещи родителстване
по отношение на дете:възпитателски качества на родителите, морален лик,
проявени грижи и отношение към детето, желание да упражняват родителски
права, пол и възраст, привързаност към всеки един от родителите, помощ на
трети лица, социално обкръжение, жилищно – битови и други материални
условия на живот, при съизмеряване на интересите на детето според тяхната
значимост и важимост.Определен е режим на лични контакти, с
неупражняващият родителски права родител, по начин задоволяващ
потребностите на детето и желанията на родителите и в съответствие с трайно
установената съдебна практика в това число и международната, предвид
решение на СЕС, С-523/07г., според което изразът „обичайно
местопребиваване“, по смисъла на пар.1 от Регламент 2201/2003г. трябва да
се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства тна мястото, което
изразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.За тази
цел трябва по внимателно да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на Държава –
членка, както причините за преместването на семейството в тази Държава,
гражданството на детето, мястото и условията на обучение, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в
посочената държава.Ответникът поддържа недопустимост на
доказателствените искания – поради настъпила преклузия, липса на оспорване
на съдебно – психологическо заключение.В отговора се съдържа искане за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
В хода на въззивното производство са изслушани свидетели и е
представене доклад от Международна социална служба, в изпълнение на
изискването по чл.15, ал.6 ЗЗакрД с оглед установяване обстоятелства
относно жилищни условия, система на здравеопазване, образователна
система, с оглед преценка на възможността за евентуално преместване на
детето М. заедно с неговата майки и сестра М. в Република Италия – за
посочения адрес Греве ин Кианти( Провинция Флоренция), ул.“Р.Боски“№4,
както относно факта, регистрирана ли е адресно въззивницата на адреса, има
ли данни за пребиваването и на този адрес с детето М., и какъв е известния
период на пребиваване.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното решение, за останалото е
обвързан от посоченото в жалбата.
На основание Тълкувателно решениее № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК – Кюстендил, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.Въззивният съд е длъжен да
събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза,
оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи
извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма – в настоящото
производство съдът не установи необходимост от събиране на доказателства
6
по почин на съда.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е спор между
родителите на 9 годишно дете, момче - М., учащ в училище в Република
България, живущ с неговата майка, подпомагана в грижите за него от нейните
родители, собственици на търговски обекти в гр.Дупница, относно начина на
упражняване на родителски права и лични контакти с детето, в условията на
създадено от майката семейство с чужд гражданин - италианец, родено дете
от връзката и с чуждия гражданин и установяването на нейния съпруг в
Република Италия известен период след брака им и баща, който продължава
да живее в собствено жилище в с.Яхиново, и има установена връзка с друга
жена.
Първоинстанционното решение е валидно. При извършената служебна
проверка съдът не установи пороци, даващи основание за квалифицирането
му като нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, в
надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е
абсолютно неразбираема (решение № 1553/12.11.2001 г. на ІV г.о. на ВКС;
решение № 874/13.05.2002 г. на ІV г.о. на ВКС).
Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда възможност в случаите,
когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение
при кого от тях да живее детето, кой да упражнява родителските права и т. н.,
спорът да бъде разрешен от районния съд по настоящ адрес на детето.
Предпоставките за произнасяне в случая са налице – страните по делото са
родители на малолетния М., същите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие относно пълния обем на мерките за упражняване на родителските
права.
Според чл.124 ал.1 СК детето има право да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие.
Право и задължение на родителите предвид нормата на чл.125, ал.1 СК да
се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие
на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени
интереси, а според чл.125, ал.2 СК родителят отглежда детето, формира
възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в
съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му
като самостоятелна и отговорна личност.Родителят няма право да използва
насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на
детето.
Според чл.3 от Конвенцията за правата на детето - висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.В чл.27 от конвенцията се признава правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие.
В декларация за правата на детето – провъзгласена с резолюция 1386(ХІV)
на Общото събрание на ООН от 20.11.1959г. – в Принцип 6 е постановено, че
детето за пълното и хармонично развитие на своята личност се нуждае от
любов и разбиране. То, когато е възможно, ще расте под грижата и
отговорността на своите родители и във всеки случай в атмосфера на любов и
морална и материална сигурност; малолетно дете, освен при изключителни
обстоятелства, няма да бъде отделяно от неговата майка. Обществото и
държавните власти ще носят отговорността да предоставят особени грижи на
деца без семейство и на деца, нямащи достатъчно средства за съществуване.
Желателно е за поддържане на децата на многодетните семейства да бъдат
предоставяни държавни или други пособия.Според чл.Според чл.208 т.2 от
7
Договорът за функциониране на Европейския съюз - Съюзът и държавите-
членки са длъжни да се съобразяват с поетите ангажименти и да вземат
предвид целите, които са одобрили в рамките на Обединените нации и
другите компетентни международни организации.
В Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС –
т.ІІж , във връзка с решенията за упражняване на родителски права е указано,
че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства
детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст
(пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят
от непосредствена майчина грижа.
Според пар.1 т.5 от ДР на ЗЗакрД - най-добър интерес на детето“ е
преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
На основание чл.59, ал.1 СК - при развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението
по реда на чл. 49, ал. 5.Според ал.2 - ако не се постигне споразумение по ал. 1,
съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.Ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по
искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови.
Като има предвид посочените законови норми,дефиниращи основни
принципи и цели, които следва да бъдат съобразявани при разглеждане на
въпроси свързани с права и интереси на деца, предвид отчитането на
посочените задължения и грижи, като особено значими доколкото стоят в
основата на изграждането и функционирането на гражданското общество,
съдът намира за необходимо да отбележи, че спорът във въззивното
производство се фокусира върху преценка на отражението на преместването
на детето М. в границите на Европейския съюз, с оглед засягане на
възможността за физически , а във връзка с това и емоционален контакт на
детето с родителя, който остава в България.
Във връзка с изложеното съдът взе предвид, че РС – Кюстендил е бил
сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл.59, ал.2 СК, чл.143,
ал.1 СК, предявени от М. Д. Р., ЕГН ********** срещу Е. П. И., ЕГН
********** и насрещните искове на Е. И. срещу М. Р., относно
местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на
тяхното дете М. Е. И.,, личните отношения с детето и издръжката му.
Фактът, че страните по делото са родители на детето М. Е. И. , се
установява от удостоверение за раждане №00201130646 , издадено от Община
Дупница, въз основа на акт за раждане №0646/05.12.2013г. представено по
делото в заверено ксерокопие.
От удостоверение за раждане №********** издадено от Община Дупница,
въз основа на акт за раждане №2243/14.11.2019г. също в заверено по реда на
8
чл.183, ал.1 ГПК ксерокопие се установява, че М. Р. е майка и на детето М.
С. Р., родена на 01.11.2019г., баща С. Р. – т.е около 6 години след раждането
на детото М..
М. Р. и С. Р. видно от удостоверение за сключен граждански брак, са
сключили брак на 19.06.2019г. в гр.Дупница – видно от заверено по реда на
чл.183, ал.1 ГПК ксерокопие от удостоверение за сключен граждански брак,
ду,бликат,Община Дупница, подпис и печат.
Въпроса за родителските права и режима на лични контакти по отношение
на детето М. е бил поставен, във водения между Р. и И. бракоразводен процес,
приключил с решение №478/23.10.2015г., по гр.д.№1479/2015г. което е било
одобрено споразумение, според което родителските права по отношение на
детето – 2 годишно към онзи момент, да се упражняват съвместно от двамата
родители , като детето е следвало да пребивава по 15 дни от месеца при всеки
от родителите.
С решение №130/21.02.2019г. на Дупнишкия районен съд, постановено по
гр.д.№658/2018г. режима на родителси права спрямо малолетния М. е бил
променен, като родителските права са предоставени на Майката НА
БАЩАТА Е определен режим на лични контакти с детето всеки петък от 16ч.
до понеделник от 8 часа, един месец през лятото несъвпадащ с годишния
отпуск на майката, по три дни за Коледа и Великден.И. е осъден да заплаща
на М. Д. месечна издръжка в размер на 150.00 лв., от влизане на решението в
сила до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва при забава,
иска за разликата до 200.00 лева е отхвърлен, като неоснователен.Съдът е
отхвърлил иска на М. Д. срещу Е. И. за заместване неговото съгласие
малолетното дете да напуска страната.
С решение №270/29.10.2019г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.
№254/2019г, посоченото решение на Дупнишкия районен съд е отменено, в
частта относно определения режим на лични контакти между Е. И. и детето
М. И., всеки петък от 16.00ч. до понеделник 8.00ч., един месец през лятото,
който да не съвпада с годишния отпуск на майката, по три дни за Коледа и
Великден и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.127а ,
ал-1 СК предявен от М. Д. за заместване съгласиего на Е. И., малолетното
дете М. И. да напуска страната, като вместо това е определен друг режим на
лични контакти, а именно: всеки петък от 16.№№ч. до понеделник 8.00ч.,
както през четните години – на коледните и новогодишни празници, а през
нечетните години – на великденски и майски празници, както и 1 месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.Дадено е
разрешение вместо бащата Е. П. И., малолетното му дете М. Е. И. да напуска
пределите на Република България заедно с майка си М. Д., до държавите
РИталия, РГърция, РСеверна Македония и Англия и обратно, неограничен
брой пъти за срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила, като
пътуванията бъдат съобразени с определения режим за лични контакти с
бащата, като е дадено разрешение за снабдяване на детето със задграничен
паспорт.Обжалваното решение №150/21.02.2019г. е потвърдено в частта
относно присъдената издръжка за сума 150.00 лв.Според отбелязването върху
представеното по делото ксерокопие от решение, в частта, относно режима на
лични контакти решението е влязло в сила на 05.12.2019г – към този момент
детето е било на 6 години, М. е била сключила граждански брак с г-н Р., все
още не е било родено детето М. - м.11.2019г.
По делото е представено психологическа оценка изх.№04/07.02.2022г.
изготвено от психолог Е.К.В. която в резултат на обследване, чрез посочени
приложими методи прави извод, че Детето М. осъзнава себе си, като
участник в конфликт, стреми се да изтласка проблема по неговия си детски
начин, фрустриран.Реакциите му не са сдържани при степента на
провокативност/ разплаква се не желае да се включи и да участва в
порективните методики и не желае да остане сам в кабинета с психолога,
9
постоянно проверява дали майка му го изчаква)В структураната информация
от преживяванитя свързани с раздялята на родителите , детето се опитва да
обгрижва майка си, притеснява се и за баща си, вероятно изпитва страх да не
го изгуби.Отразено е, че на този етап М. се нуждае от грижите и
присъствието на майката в по – голяма степен от времето и е препоръчано
родителите да намерят стратегия за излизане от тази ситуация, с оглед
изграждането на по – висока оценка за себе си, да стане по – уверено, да казва
това което мисли без да се срамува и изпитва вина за изразява собственосот
си мнение ,да опознаие силните си страни – личностни качества, които се
изграждат в партньорство с родителите му.
Разпитани са свидетели – свидетелят Г. Д. – майка на М. Р. свидетелства за
това, че М. живее с майка си в семейна къща в гр.Дупница, посещава
училище през седмицата, а уикендите прекарва с баща си.Подпомаган в
уроците от баба си свид.Д., нает е и частен учител по български и математика
, учителите са отбелязали напредък.В учебния процес според свидетелката е
ангажирна и бащата – в събота и неделя.Съпругът на М. , след заминаването
си за Италия според свидетелката е посетил България два пъти.М. посетила
Италия 3 пъти.Заминаването на М. за Италия създава неприятни емоции за
М., от разговори с детето свидетелката разбрала, че възможността за пътува
за Италия е била коментирана между детето и бащата, който отказал да му
разреши да пътува.Понякога след престой при баща си детето се връщало
разплакано, според бабата бащата манипулирал детето и го настройва срещу
неговата майка, като му внушава, че тя ще го изостави.Детето според същата
е с добри жигиенни навици.,Знае имената на неговите учителки – Никова и
Мирчева.За детето винаги е осигурена храна вкъщи, не знае за случай ,в който
то да се е прибирало само по тъмно.Жилището на съпруга на дъщеря си,
свидетелката описва, като апартамент, находящ с в област Флоренция,
апартамент с три сплани, обширен ход, кухня и две бани, намиращ се в
близост до парк.Според същата Е. манипулира М. и го настройва срещу
неговата майка.
Сведения във връзка с взаимоотношенията между детето М. и неговите
родители съдът извлича и от показанията на свид.С.Ц.П. , кръстница на
детето, която разказва, че М. живее при майка си и прекарва уикендите с
баща си.Според нея грижи за детето се осъществяват от неговите майка, баба
и дядо.След заминаването на С., за връзката с който Мариаела е запозната от
началото й, М. започнала да пътува през няколко месеца до Италия с дъщеря
си.М., споделила своите притеснениуя във връзка с така създалата се
ситуация, при която тя трябва да се разкъсва в грижите и отговорностите за
двете деца, като именно М. се изтъква като причина за пребиваването и в
България, заедно с детето М..От разговор с детето свидетелката разбрала, че
неговият баща се противопоставя на заминаването му в Италия, дори от
неговата баба разбрала за случай, в който детето било споделило с баба си, че
ще бъде отвлечено.Според свидетелката М. има желание да пътува за Италия,
въпреки вероятността бащата да се ръзсърди.Детето М. описва, като
10
изключително темпераменто дете, прекарвял е време с нейните деца, с които
се е чувствал добре.Детето според свидетелката не е оставяно гладно и
безпР.рно.Знае и за нает частен учител – позната на свидетелката, виждала е
бабата и майката да помагат на детето в учене на уроци.Знае, че и бабата по
бащина линия също помага в ученето.Свидетелката дава положителна
препоръка за възможността детето да се адаптира в Италия, основаваща се на
собствения и опит, с две дъщери, живущи в Германия с бившия и съпруг.
Свид.Л.В. посегила М. след постановяване на първоинстанционното
решение.Според свидетелката решението на съда разстроило М..Тъй като
работи в склад, стопанисван от родителите на М., свидетелката нееднократно
е общувала с детето.При тези срещи то е казвало, че иска да отиде в
Италия.При пътувания на майката в Италия М. е ставал много тъжен, по
омърлушен, не така жизнерадостен.При разговори по телефона с майката
очите му се насълзявали.При последното заминаване на майката за Италия,
тя се прибрала по рано от плануваното , защото детето било разтревожено.
Като приятелка на М. е посещавала техния дом, присъствала е на случай, в
който М. е отказвал да ходи при баща си за уикенда, защото му било скучно –
нямало телевизия, интернет.При последното пътуване на М. за Италия детето
прекарало времето си при родителите и по майчина линия.Свидетелката
повтаря впечатленията си за тъгуване на детето при пътуванията на неговата
майка за Италия.
Свидетелят Х.М. работник в склад на „Радо“ ООД гр.Дупница,
собственост на родителите на М., се виждал с М. доста често, взимал го от
училище, ходели на пицария и на футбол.При едно от взиманията на детето
от училище, учителката попитала кога ще си дойде неговата майка,
споделила,че според нея М. е притеснен.Детето се оплаквало понякога, че
неговите майка и сестра пътуват до Италия, докато неговият баща му
забранява да пътува до Италия, защото щели да го откраднат и да не го
върнат. Виждал е детето да се заключва в тоалетната, като се чуят с майка му,
а след това като излезе със сълзи на очите – когато майката е в
Италия.Оплаквал се е, че в Яхиново няма кабелна и интернет и затова не е
вдигал телефона на позвънявания на неговия баща.С. Р. е мъжа на М., с който
М. да e разговарял на английски.
Свидетелят В.В. – приятел на Е.Е. от 20 години е запознат със съдебното
решение. От началото на 2022г. е общувал по рядко с Е., по поне 1-2 пъти в
месеца се чували и виждали.Познава детето М. от срещите с Е. – при
гостуване. Свидетелят не е забелязъл промяна в детето – описва го като
игриво, весело дете, запалено по спорта.Свидетелят често е разговарял с
детото за футбол.Будно и конттактно дете, в което не е забелязъл
промяна.Знае, че тренира футбол и не го намира за тревожно в присъствието
на бащата.През последната година свидетелят бил видял детето 3 пъти,
разговаряли за футбол.Предполага, че в дома на Емо има телевизия.
Свид.К.Т. е партньор на Е. И. от 6 години отгокато познава и М..След
постановяване на съдебното решение не е забелезъл някаква промяна в
детето.Описва детето ,като палаво, по – емоционално, спонтанно на
моменти.Знае, че детето спортува баскетбол и футбол.Знае за проблем с
достъпа до Интернет в жилището, но по – късно проблема бил
разрешение.Знае, че в жилището на Е. в с.Яхиново има телевизия.Когато тя се
запознала с Е., родителските права по отношение на детето се упражнявали по
равно( 50 на 50).Знае, че сега детето всеки уикенд е при баща си понякога и
през седмицата.След постановяване на обжалваното решение не е забелязала
някаква промяна във връзката им – каквито са им били откношенята преди,
такива са е сега.Не е разговаряла с М. за съдебното решение.С нейното дете
постоянно се чуват, играят, почти всеки ден ходят някъде заедно.Пред жената
с която неговият баща живее детето не е споделяло за желанието си да живее
в Италия.
11
Свид.М. Г. свидетелства за това, че желанието на ищцата да налага
решенията си по отношение на детето е причина за влошени
взаимоотношения между страните.Ответникът взима детето в съответствие с
предвиденото в решението.Според същата майката манипулира детето с
обещания и разкази за нереални възможности за живеене в Италия - в къща с
басейн.Заминавала за Италия без да остави никакви дрехи, казвала е ,че
заминава за 1 месец, а остава два.Изказва противоречиви твърдения за
режима на лични контакти с детето, като сочи, че при отсъствие на майката за
детето се грижи синът й , но не си спомня дали това е било така, докато
режимът на лични контакти е бил споделен, сега детето се взима в
петък.Синът и си бил сменил работата през последните 6 месеца, детето не е
пътувало до Италия предвид определения със съдебно решение режим на
контакти на бащата с детето.
Свид.С.П. описва къщата на Е. в с.Яхиново, състояща се от 5 стаи, голям
двор, неговите доходи добри – около 1200.00 лв. на месец.Ангажиран в
подпомагане на детето за училище и стимулиращ го та спортува – футбол,
ски. През последните 6 месеца Е. бил сменил две работи, знае, че на
тренировки детето е водено само от бащата.
От Международна социална служба – Италие е представен социален
доклад, на английски и в превод на български език.Докладът е изготвен на
17.10.2022г. и в същия , д-р И.А. – социален работник, разказва, че през
август 2022г. се свързала с г-н С. Р., съпруг на М. Р. , за да направят
необходими уговори и получи информация за жилищни условия на
домакинството.Съобщили и, че Р. е извън страната и ще се върне на 20
август, а за неговата съпруга и казали, че тя ще се върне в средата на
септември, за да присъства за началото на учебната година на М. в България и
да се върне навреме за началото на образователната посещаемост на М. в
детска градина в Италия.На 31.08.2022г. осъществила домашно посещение в
дома на двойката и провела интервю със С. Р., а на 27.09.2022г. осъществила
домашно помещение за да се запознае с г-жа М. Р..За г-н Р. е отбелязано, че
той произхожда от Галиполи – Южна Италия , останал сирак на 18 години, а
негов брат на 14.Преместил се в Тоскана , по късно създал две строителни
компании фактуриращи около 60 000 евро и 200 000 евро.В България открил
фабрика за чорапи, след което се запознал с г-жа М. Р. .Заради Ковид и
неблагоприятните икономически условия дейността на фабриката в Бългапия
била спряна.Г-.н С. Р. живее под наем в апартамент в селцето Страда в
Кианти в преговори за закупуване на селска къща в селцето Киокио.В дома
живее също един от синовете на г-н Р. от неговия първи брак –Л. на 20
години, който работи с бащата в отлични отношения.Има дъщеря на 26
години, която живее в Галиполи, близо до бившата съпруга на г-н Р., с която
поддържа добри взаимоотношения.Също така в Галиполи останала и майката
на г-н Р., която е 80 годишна .Там се намират и притежавани от него две
големи къщи една от около 500 кв.м., друга представляваща помещение –
фабрика за чорапи преди преместването му в България.След заминаването му
за Италия, заради смъртта на негов дългогодишен бизнес партньор, М. Р.
останала в България със своята дъщеря М., и идвала в Италия за кратък
период от максимум 1 месец, около 4- 5 пъти на година , съответно той
посетил в България няколко пъти от около 15 дни.Търсейки семейно единство
решили да запишат детето М. на детска градина „Заноби да Страда“, която
детето посещава редовно.М. Р. е описана ,като стресирана от невъзможност
ада вземе със себе си, сина си М..Сочи, че ако М. отида да живее в Италия ,
той ще започне да учи в основното училище, там където живеят.-След
проверка на знанията по италиански език чрез тест, се определя най-
подходящия клас , едновременно се активират и най- подходящите начини за
подкрепа , включително пакет от часове по училищна медиация и
актавизиране на социално – образователни проекти, .Основното училище
продължава 5 години от 6 години до 11 годишна възраст, като осигурява
12
подготовка за избор на по – висока степен образование, гимназия, с
техническа или професионална насоченост.Има задължение за престой в
училищна среда до навръшване на 16 годишна възраст, и задължение за
обучение до навършватне на 18 годишна възраст-В доклада е отразено, че на
територията на Греве ин Кианти има училища до първата степен на средното
образование, след което следва да има преместване в град Флоренция или
нейните околности, с които има връзки чрез обществен транспорт.Селцето
Страда в Кианти е описано ,като добре уредено, намиращо се на близко
разстояние от града.Училището и здравни грижи са гарантирани за децата.На
адреса на ул.“Рудолфо Боски 4“ в Страда в Кианти, община Греве са
регистрирани С. Р. и малката М. Р..От справка в регистъра е установено, че
гражданския брак между С. Р. и М. Р. е регистриран през 2019г. със
сертификат 98, том ІІ, сери С, в общинския регистър, не е била предоставена
информация за гражданска регистрация на г-жа М. Р..
Видно от заключение с вх.№4716/08.12.2021г. изготвено от в.л.М., е, че
детето е единствено дете в станало асиметрично семейство, след
фактическата раздяла на съпрузите.От момента на раждането му, до раздялата
на родителите живеело с двамата си биологични родители в семейно
жилище.Детето живее при дисхармонични вътресемейни интеракции между
двамата му родители, преди и след раздялата им, без данни за прояви на
патологични навици – говорни смущения, невропатни прояви, невротизъм,
без данни за проблеми с втраждането с детски колектив.Отношенията на
родителите след раздялата нормални без дефицити.Детето е с изразителна,
съответна пантонимика – опитва се да привлича внимание върху себе си,
разговаря с интервюиращия, поддържа словесен и очен контакт. В
присъствието на майката – игриво, освободено , търси близостта й.В
присъствието на бащата – видимо спокойно, търпеливо, седи плънто до баща
си.В присъствието на двамата родители, играе ролята на „възрастен“,
стремящ се да контролира общата среда между родителите си.Изразява
желание да отиде в Италия и споделя за притеснение от реакцията на бащата
във връзка с това.Психологическата оценка на детето е следната- дете на
възраст, отговаряща на календарната, спретнат „външен вид“, облечен със
спортен екип и маратонки, без яке, без външни белези от травма.С желание
рисува, любопитен и впечатлителен, бързо се адаптира в обстановката, търси
зрително одобрение в присъствието на майка му, в присъствието на бащата е
в близък физически контакт, но неспокоен.Перцептивно и познавателно
развитие – в норми за възрастта, ориентираност за време, дата и място,
собствена личност – съответни на възрастта.Възприятия – без индикации за
халюцинации и деперсонализация, прави аналогии при познати обекти,
разбира нуждата гледна точка.Личностова структура – недоизградена,
незряла, сангвистичен темперамент, социално екстровертно ориентиран,
общителен, деен, активен.Характерни тенденции – инициативен, общителен,
жаден за внимание и похвали, самоуверен, с прояви на артистизъм, способен
да привлича с нестандартни постъпки и мислене, емоционално – адекватен,
сензитивен.При изследване на актуалното психологично състояние – не са
открити симптоми в поведението, мисленето, емоционалността от степен,
която да затруднява правилното социално развитие и функциониране на М.
И..Социално развитие – в норма, има потребност от компания.Подреден.Знае
кое е „добро“ и „Лошо“, кое е забранено, след конфликт прави опит за
миролюбив контакт.В заключението се съдържа и психологически анализ на
родителите М. Р. и Е. И..Въз основа на гореспоменатото и психологическо
изследване на двамата родители е обобщено, че у майката липсват минали
или актуални психологически проблеми, които са рефлектирали или биха
рефлектирали негативно върху личността, емоционалния статус,
възпитанието, здравето живота и имуществото на детето – завишено ниво на
ситуативна тревожност, изводима от житейската ситуация , а именно
заминаването й за Италия при сегашния и съпруг, желанието да не се разделя
13
с двете си деца, както и несъгласието на бившия и съпруг синът им да пътува
в Италия.От данните по делото не се установяват факти за поведение на
майката поставящо в опасност живота, здравето,възпитанието, интересите на
детето, Детето се развива интелектуално и личностово правилно и съответно
за възрастта му, добре вградено, в детски колектив, както и в кръга на
значимите възрастни.Неговата индивидуалност е уважавана, наясно е с
напрежението, което детето усеща между двамата му родители, то провокира
мълчание.У бащата Е. И. се констатира свръхценно преживяване на
проблема, предмет на делото и ситуативна тревожност, предпоставено от
усещането му за дефицит на достатъчен контрол над ситуацията и това, че
майката постоянно променя исканията си относно съвместното отглеждане
на сина им, като ги „нагажда спрямо нея “ и желанието и да заведе детето в
Италия, където то да продължи да учи.Във възникналата житейска криза –
непланиран и нежелан развод, той се нуждае от време да се справи със
собствените си емоции и да приеме новата реалност, търси причина за
случващото се извън себе си.Породените от създалата се ситуация емоции са
актуални и се отразяват негативно в комуникацията му с майката на детето,
обстоятелство, рефлектиращо на чувствата му.Експерта приема, че осв.Е. И.
притежава необходимия родителски капацитет и годност да упражнява
родителски права и задължения в защита на интереса на детето.Детето е
приело факта на раздялата, но дълбоко в себе си желае да остане и с двамата
си родители.Това потискане на желанието за присъствие е причина за
персистиране на симптоми на тревожност.Изострената комуникация между
тях по повод родителстване, поражда тревожност у детето, стремейки се да
постъпи така, че „никой да не му се сърди“.От друга страна е детското
любопитство да отиде в Италия.Детето не може да даде собствена оценка на
събитията свързани с раздялата на родителите му, поради възрастова и
социална незрялост.В период от 3 до 10 години, децата не разграничават
своите лични преживяване от тези на значимите за тях възрастни.В този
смисъл ако детето М. стане случаен слушател или адресат на вербално
агресивни оценки на единия родител за другия то това би представило
вербализирането им, като негативни оценки, рефлектиращи върху
поведението му при осъществяване режима на лични контакти.Бащата
според вещото лице е оценен от детето, като значим и прогноризуем по
силата на идентификацията с мъжкия образ в семейството, за това при проява
на позитивно отношение на майката пред бащата, детето се чувства предател
по отношение на него и се въздържа от обсъждане на тема“Италия“.Вещото
лице отрича обективни данни за оказан натиск над детето с цел формиране на
негативизъм в М. спрямо бащата.Базовата му потребност от безопасност е
накърнена и това се отразява на привързаностите му, чувства дефицит на сили
да промени нещата, които го тревожат и има потребност от защита.Вещото
лице отрича симптоми на родителско отчуждение.Смяна на средата и
заминаване в Италия според експерта, би му се отразила негативно, тъй като
М. е ученик във втори клас, има изграден приятелски кръг, отивайки в
Италия, ще му е необходимо да научи нов език, да се вгради и впише в нова
образователна система.От друга страна всички интервенции, които не са
съобразени с личните му предпочитания, позиции и уважение ще са
съпроводени от неосмислено недоволство и съпротива от страна на детето –
любопитството му да отиде в Италия и да види какви играчки има там, както
и да отиде в Англия при вуйчо си.Детето е приело развода на родителите си,
промяната в партньорствата им, сестричката си и детето Б. и
функционирането му е адекватно на възрастта и ситуацията.Единственото
нещо на което М. не намира решение и това го тревожи е как да реализира
любопитството си да иде в Италия и Англия , без да обиди/ разсърди някои от
родителите си.Дава рапорт в интервюто, че ако иде и не му хареса, ще се
върне, но това е отговор, който дори за него е недостатъчен.Тези тревоги в
детето, извеждат на преден план едно преварително обсъдено между
14
родителите и планирано плавно решение, с участието на детето, което от
своя страна би се случило по безболезнено с участието на
специалист.Възможната смяна на средата, битието и близките според вещото
лице , към настоящия момент би било трудно за понасяне и преодоляване –
по горе са посочени причините.
Предвид изложените обстоятелства ,съдът намира, че подадената жалба е
основателна.
Както е посочено по горе,в нормативни актове с международно действие
от висок ранг, е дадена препоръка, лишаването на малолетно дете от
непосредствените грижи на неговата майка - физическо и емоционално
присъствие да става в изключителни случаи.
Тази препоръка съдът поставя в основата на преценката си по
основателността на подадената въззивна жалба.
Тълкувайки текста на посочената норма, изхождайки от съдържанието на
понятието“ изключително“, съдът намира за необходимо да разясни на
страните , че в тази категория следва да бъдат разглеждани всички случаи на
отклонение от дължимото, съобразно съответни естествено установени
порядки, или общоприети съобразно етически и морални норми на
поведение или дейности обстоятелства.
При преценка на родителстването по отношение на дете, то лишаването
на малолетно дето от непосредствени грижи изглежда е обосновано само в
случаи, при които майката поради някаква причина не може изобщо да се
грижи за детето си или когато вземаните от майката за детето решения са
пагубни за неговото емоционално и духовно развитие.Доколкото е уместно да
се прави сравнение, като се има предвид, че законът не е дефинирал точно
определени критерии за родителстване , като е предвидено, че родителят
отглежда детето формира възгледите му и осигурява образованието му
съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на
детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личностот,
следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства става ясно, че
грижи за детето полагат и двамата родители, в това число тяхната
загриженост за неговото образование и взетите мерки за ангажиране
вниманието на детето в тази посока, в решаващ момент, в начален етап на
обучението му, мотивирането му да спортува както и задоволяване на
останалите битови и социално потребности, чрез осигуряване на възможност
за общуване с деца на неговата възраст, сочат на добро родителстване.Под
грижите на родителите си детето расте и се развива правилно - спретнат
„външен вид“, облечен със спортен екип и маратонки, без яке, без външни
белези от травма.С желание рисува, любопитен и впечатлителен, бързо се
адаптира в обстановката, търси зрително одобрение в присъствието на майка
му, в присъствието на бащата е в близък физически контакт, но
неспокоен.Перцептивно и познавателно развитие – в норми за възрастта,
ориентираност за време, дата и място, собствена личност – съответни на
възрастта.Възприятия – без индикации за халюцинации и деперсонализация,
прави аналогии при познати обекти, разбира нуждата гледна точка. детето си
детето и расте Също така, не без значение е обстоятелството, че липсват
прояви на патологични навици – говорни смущения, невропатни прояви,
невротизъм, без данни за проблеми с втраждането с детски
колектив.Подкрепян в желанието си да спортува - футбол, без страх от
тъмното и други страхове, по неспокоен с баща си и притеснен той да не му
се разсърди.Извън психологическото изследване на детето, в сравнението на
родителския капацитет на родителите неприятно впечатление прави факта, че
при отсъствия на майката при пътувания до Италия, грижи за детето са
осъществявали нейните родители т.е бащата, у който според експерта са
актуални породените от психотравменото преживяване последици не е
проявил някаква активност за общуване с детето, извън определените му с
15
решението права.
При нормални емоционални връзки на детето с двамата родители, за което
свидетелстват емоционални реакции, възприети от разпитаните свидетели, на
разочарование, негодувание, ревност , тъга при възникнали конфликти при
преценка желанията на детето и с оглед пътуванията на неговата майка за
Италия, въззивният съд приема, че водещ в преценката за начина на
упражняване на родителските права следва да бъде именно връзката майка –
дете, за нарушаването на която заминаването на майката в Италия, друга брак
на майката и отговорностите и задълженията и за грижа към друго дете,
съдът не намира основание.Установи се по делото, че майката има съвсем
отговорно отношение към грижите за детето си, което пък рефлектира на
потребностите на другото и дете, свързани с живеена и развитие в семейство,
под грижите на родителите си.Както става ясно от социалния доклад при
заминаването си в Италия детето ще бъде поставено за съжителстване в
условията на семейна среда в семейство, членовете на което – вторият съпруг
на майката, неговата сестра М. са приети положително от същия и в
отсъствие на данни останалите съжителстващи лица, да представляват
фактор, който би се отразил крайно неблагопирятно върху адаптацията на
детето в Италия, като се има предвид, че всички промени са свързани с
някакви сътресения в емоционален и психологически аспект.Необходимостта
от научаването на нов език и адаптация в тази възраст на детето с нови
жилищни условия, езикова, социална среда следва да отстъпят според на
съда на запазване на непосредствената връзка дете – майка.Съдът има
предвид, че в ранна детска възраст децата са и значително по адаптивни към
промени в условията им на живот.Все пак оставането на детето в България
под грижите на неговия баща би довело до емоционален отзвук, рефлектиращ
върху такава особено значима област, каквото е връзка дете –майка.Също
така в заключението на експерта психолог, съдът не намира констатации или
доводи, обосноваващи извод, за особености във връзката дете – майка,
определени действия или бездействия на майката във вреда или злепоставящи
детето, сочещи на накърняване на майчините инстикти, изключителни
обстоятелства при които детето да бъде отделено от майката, а родителските
права възложени на бащата.
Предвид изложеното предявените насрещни искове за възлагане
упражняването на родителски права, за определяне съответно режим на лични
контакти на майката и за осъждането и да заплаща издръжка на малолетното
дете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Възникналата
житейска ситуация във връзка с упражняване на родителските права по
отношение на детето М., родено след постановяване на предходния съдебен
акт, свързаните с това дете отговорпности на майката обосновава извод за
промяна на обстоятелствата, предвид което и при съблюдаване на критерия
за „най – добър интерес на детето“ - а) желанията и чувствата на детето;б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;г) опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена;д) способността на родителите да се грижат за детето;е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето съдът счита, че уместно в
разглеждания случай би било да бъде посочен и адреса в Италия, като адрес
за местоживеене на детето, предвид възложените на майката родителски
права.По този начин съдът ще предостави възможност на майката да замине с
двете си деца за Италия и в зависимост от обстоятелствата да се установи
или не в Република Италия.Във връзка с това режима за лични контакти на
бащата с детето М. следва да се промени: като се има предвид
постановеното решение №270 от 29.10.2019г., както следва: всеки петък от
16.00ч. до понеделник 8.00ч. – като се добави, че този режим ще се спазва,
когато детето е в България, по три дни за Коледа и Великден, през четните
16
години, през зимната и пролетни ваканции, с времетраене определено в
приложимия Закон за предучилищното и училищно образование, или
съответния приложим в Република Италия нормативен акт, през нечетните
години, също през Великденските и майски празници, през нечетните години,
както и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск.Съдът ще задължи майката при всяко пътуване до Република Италия
с детето да уведомява бащата.Посочения от майката режим на лични
контакти с детето съдът намира за неуместен.
В съответствие с уважаването на искът с правно основание чл.59, ал.9 СК ,
основателен е искът за давадане на разрешение , заместващо съгласието на
бащата Е. П. И., ЕГН ********** ,детето М. Е. И., ЕГН **********, да
напуска пределите на Република България и да пътува до Република Италия и
обратно със съгласието или придружавано само от своята майка М. Д. Р., ЕГН
********** в периода – всяка година от 01.09 до 01.07, съвпадащ с началото
и края на учебната година в Република Италия.
В съответствие с посочения изход от делото и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК - заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски, възлизащи за
двете инстанции на 853.09 лева. Ответникът няма право на разноски.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5 от 06.01.2022г. постановено от Дупнишкия
районен съд по гр.д.№1328/2021г. по описа на същия съд, КАТО ВМЕСТО
ТОВА постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неснователни предявените от Е. П. И., ЕГН
********** от гр.Дупница, ул."Велчова завера"№44, вх.А чрез адв.Е. П.
срещу М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл.59,
ал.9 вр. с чл.59, ал.2 СК, за постановяване на решение, с което упражняването
на родителските права по отношение на детето му М. Е. И., ЕГН **********
да бъде предоставено нему, като местоживеенето на детето да бъде
определено при неговия баща Е. П. И.,,на адрес с.Яхиново, общ.Дупница, за
определяне справедлив режим на лични контакти между детето М. Е. |И.,ЕГН
********** и майката М. Д. Р., ЕГН **********, за осъждането на майката
М. Д. Р., ЕГН ********** да заплаща за детето си М. Е. И., ЕГН **********
чрез неговия баща и законен представител Е. П. И., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 162.50 лв, считано от предявяване на исковите
17
претенции, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката.
На основание чл.59, ал.9 СК по предявения от М. Д. Р., ЕГН **********
срещу М. Е. И., ЕГН ********** ИЗМЕНЯ определените с решение № 130от
21.02.2019г. по гр.д.№658/2018г. на Дупнишкия районен съд и решение
№270 от 29.10.2019г. по гр.д.№254/2019г. на Кюстендилския окръжен съд,
местоживеене на детето М. Е. И. ЕГН ********** и режима на лични
контакти на детето М. с неговият баща Е. П. И., ЕГН ********** като
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М. Е. И., ЕГН ********** при неговата
майка с адреси, както следва:на територията на Република България - *** и
на територията на Република Италия - *** в Страда в Кианти, общ.Греве ин
Кианти, Флоренция и следния режим на лични контакти на бащата с детето
М., както следва: всеки уикенд от петък от 16:00ч. до понеделник 8:00ч.,
когато детето е в България, както през четните години - коледните и
новогодишните празници,зимна и пролетни ваканции, в периода за
ползването им, определен със Закона за предучилищното и училищно
образование и съответния действащ в Република Италия нормативен акт, а
през нечетните години - през великденски и майски празници, както и 1 месец
през лятото, който да не съвпада с времето за ползване на платен годишен
отпуск от майката.Взимането и предаването на детето в Република България
става от адреса в с.Самораново.Задължава майката М. Д. Р. да уведомява
бащата при заминаването и завръщането на детето от Италия.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Е. П. И., ЕГН **********, с адрес
гр.Дупница, жк"Велчова завера" №44, ет.7, ап.18 , за пътувания на
малолетното дете М. Е. П., ЕГН **********, придружено от неговата майка
М. Д. Р.,ЕГН ********** с адрес с.Самораново, ул."Раковска" №7 до
държавите - РИталия, РГърция, РСеверна Македония и Англия и обратно,
неограничен брой пъти за времето на учебната година в Република Италия,
всяка година от 01.09 до 01.07.
С решение №130/21.02.2019г. постановено по гр.д.№658/2018г. на
Дупнишкия районен съд, родителските права по отношение на малолетното
дете М. Е. И. е предоставено на майката М. Д. Р.,ЕГН **********.
В частта обективираща произнасяне по иска с правно основание чл.59,
ал.9 СК вр. с чл.59, ал.2 СК за определяне режим на лични контакти на
18
бащата Е. П. И. с малолетното дете М. Е. И., решението подлежи на
обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
1- месечен срок от съобщаването му.В останалата част не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19