№ 692
гр. Благоевград, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500958 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 15796/28.07.2023г., подадена от
Районна Прокуратура Благоевград и по въззивна жалба с вх.№
16284/07.08.2023г., подадена от М. Н. Н..
С въззивната жалба, подадена от РП Благоевград се обжалва Решение
№ 488/14.07.2023г., постановено по гр.д.№ 249/2023г. по описа на РС
Благоевград, в частта, с която прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца
М. Н. Н. сумата от 8 000 лв. неимуществени вреди, а предявеният иск се
отхвърли изцяло като неоснователен, а при евентуалност да се намали
присъденият размер по справедливост.
Изтъква се, че всички действия на прокуратурата спрямо ищеца са
законосъобразни и не е налице основание за ангажиране на отговорността на
тази страна по реда на чл.2 и сл. от ЗОДОВ. Оспорва се наличието на
фактическия състав на предявения иск. Изтъкват се подробни и конкретни
фактически доводи относно определяне на дължимия размер обезщетение по
критериите за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на
решението, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8 000 лв. и отхвърляне на иска като изцяло неоснователен, а
при евентуалност намаляване на присъдения размер, съобразно принципа за
справедливост.
Не се иска събиране на нови доказателства.
В срока за отговор от насрещната страна е постъпил такъв, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Аргументира се тезата за наличие в
пълнота на всички елементи от фактическия състав на спорното право, както
1
и за определяне на дължимия размер обезщетение при съобразяване на
критериите по чл.52 ЗЗД.
Във въззивната жалба, подадена от М. Н. Н. се обжалва Решение №
488/14.07.2023г., постановено по гр.д.№ 249/2023г. по описа на РС
Благоевград, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 8 000 лв. до
пълния претендиран размер от 25 000 лв. Подробно в жалбата се излагат
аргументи в насока наличието на основание за увеличаване на размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 8
000 лв. до пълния поискан от 25 000 лв., като се сочат конкретни фактически
обстоятелства и правни доводи за завишаване на присъдения размер.
Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на нови такива.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна по въззивната
жалба на М. Н. не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., чрез пълномощник, поддържа
жалбата, оспорва жалбата на ответната страна. Не сочи доказателства.
Ответната прокуратура поддържа въззивната жалба в осъдителната част
на решението, оспорва въззивната жалба на насрещната страна и също не
сочи доказателства.
При въззивната проверка не са събрани нови доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Н. Н. срещу
Прокуратурата на Република България, с която при условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове – за заплащане на
сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили от увреждане при обвинение за извършено
престъпление по чл. 316 пр. 1, във вр. с чл. 308 ал. 2, пр. 4, във вр. с ал. 1 пр. 1,
във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 316 пр. 1,
във вр. с чл. 309 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, впоследствие
изменено в обвинение за извършени престъпления по чл. 308 ал. 2 пр. 4, във
вр. с ал. 1 пр. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и престъпление по чл. 309 ал. 1,
във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от 30.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от увреждане при обвинение за извършено престъпление по
посочените по-горе текстове от НК, ведно със законната лихва за забава
върху сумата, считано от 30.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С решение № 488/14.07.2023г., постановено по гр.д.№ 249/2023г. по
описа на РС Благоевград Прокуратурата на Република Българи е осъдена да
заплати на ищеца М. Н. Н. сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди (душевни болки и страдания), настъпили от
увреждане при обвинение за извършено престъпление по чл. 316 пр. 1, във вр.
с чл. 308 ал. 2, пр. 4, във вр. с ал. 1 пр. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК и за престъпление по чл. 316 пр. 1, във вр. с чл. 309 ал. 1, във вр. с чл. 20
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, впоследствие изменено в обвинение за извършени
престъпления по чл. 308 ал. 2 пр. 4, във вр. с ал. 1 пр. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2
от НК и престъпление по чл. 309 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 30.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от увреждане
при обвинение за извършено престъпление по тези тестове на НК, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 30.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди над
2
уважения размер до поискания от 25 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
От събраните от първоинстанционния съд писмени такива и от приетата
съдебно – психиатрична експертиза се установява следното:
На 06.07.2017 г. с постановление на прокурор при Районна
прокуратура- П. е било образувано Досъдебно производство № 314-3M-
443/2017 г. по описа на РУ на МВР- П. първоначално срещу лицето С.Т.Т..
С Постановление за привличане на обвиняем от 05.11.2018г. по
Досъдебно производство № 314-3M-443/2017 г. по описа на РУ- П. ищецът М.
Н. Н. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316,
пр. 1 във връзка с чл. 308, ал. 2, пр. 4 във вр. с ал. 1 пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, затова, че на 23.06.2016 г. в пункт
на „КАТ- ПП“ при РУ на МВР- П., чрез посредственото извършителство на
С.С.Я. от гр. П., действащ като пълномощник на С.Т.Т.- управител на „**“
ЕООД- гр. П., съгласно нотариално заверено пълномощно per. №
1302/23.03.2016 г. на Нотариус Е.В.- вписана под №^287 в регистъра на НК, с
район на действие PC- П., в съучастие с Й.К.С. от гр. Благоевград, като
съизвършител, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-
нотариална заверка per. № 2817/02.03.2016 г., на която и е придаден вид, че е
положена от Нотариус Е.К., с район на действие- съдебен район на PC- Д., per.
№ 397 на HK, положена върху Договор за покупко- продажба на МПС-
товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, с per. № Е**КТ, със
страни: продавач- В.О.Г. от с. Р., общ. Благоевград и купувач- „**“ ЕООД- гр.
П., с управител- С.Т.Т., когато от тях за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност и затова, че на 23.06.2016 г. в пункт на „КАТ-
ПП“ при РУ на МВР- П., чрез посредственото извършителство на С.С.Я. от
гр. П., действащ като пълномощник на С.Т.Т.- управител на „**“ ЕООД- гр.
П., съгласно нотариално заверено пълномощно per. № 1302/23.03.2016 г. на
Нотариус Е.В.- вписан под № 287 в регистъра на НК, с район на действие PC-
П., в съучастие с Й.К.С. от гр. Благоевград като съизвършител, съзнателно се
е ползвал от неистински частен документ- Договор за покупко- продажба от
02.03.2016 г. на товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, с per. №
Е**КТ, със страни: продавач- В.О.Г. от с. Р., общ. Благоевград и купувач-
„**“ ЕООД- гр. П., с управител- С.Т.Т., за да докаже, че съществува правно
отношение, а именно, че на 02.03.2016 г. българският гражданин В.О.Г. от с.
Р., общ. Благоевград е продал товарния автомобил марка „Опел“, модел
„Мовано“, с per. № Е**КТ на С.Т.Т.- управител на „**“ ЕООД- гр. П., когато
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От приобщените като доказателство материали от досъдебното
производство се установява, че преди образуване на производството ищецът е
дал писмени сведения на 22.06.2017г., които са били част от данните за
образуване на самото производство. На 26.10.2017г. е бил разпитан в
качеството му на свидетел, на 27.04.2018г. е била проведена очна ставка
между ищеца, в качеството му на свидетел и друг свидетел Й.К.С., а на
20.08.2018г. е била проведена още една очна ставка между ищеца, в
качеството му на свидетел и друг свидетел Т.Т.С..
На 08.05.20219г. на ищеца е предявено разследването.
В рамките на досъдебното производство спрямо ищеца не е вземана
мярка за неотклонение, нито са прилагани други мерки за процесуална
принуда.
На 13.07.2019г. от ищеца и пълномощника му е подадена молба до РП-
Благоевград, ТО- гр. П., с искане ДП № 314- 3M-443/2017 г. по описа на РУ-
П. да бъде прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК.
С Постановление от 21.07.2021 г. на С.Д.- прокурор при РП-
3
Благоевград, ТО- гр. П. молба е оставена без уважение като неоснователна.
С Постановление за привличане на обвиняем от 15.11.2021г. по ДП №
314-3M-443/2017 г. по описа на РУ- П. ищецът М. Н. е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление от общ характер затова, че на
02.03.2016 г. в гр. Благоевград, в съучастие с Й.К.С., като съизвършител, е
съставил неистински официален документ- нотариална заверка per. №
2817/02.03.2016 г., на която е придаден вид, че е положена от Нотариус Е.К., с
район на действие- съдебен район на PC- Д., per. № 397 на НК, положена
върху Договор за покупко- продажба на МПС- товарен автомобил марка
„Опел“, модел „Мовано“, с per. № Е**КТ, със страни: продавач- В.О.Г. от с.
Р., общ. Благоевград и купувач- „** ЕООД- гр. П., с управител- С.Т.Т., с цел
да бъде използван в пункт на „КАТ- ПП“ при РУ на МВР- престъпление по
чл. 308, ал. 2, пр. 4 във вр. с ал. 1. Пр.1 във вр. с чл.20, ал. 2 от НК и затова,
че на 02.03.2016г. в гр. Благоевград, в съучастие с Й.К.С., като съизвършител,
е съставил неистински частен документ- Договор от 02.03.2016г. за покупко-
продажба на моторно превозно средство, за да докаже, че е прехвърлена
собствеността на товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, с per. №
Е**КТ, със страни: продавач- В.О.Г. от с. Р. общ. Благоевград и купувач- „**“
ЕООД- гр. П., с управител- С.Т.Т., и на който е придаден вид, че е подписан
от лицето, посочено в договора като продавач, за да докаже, че съществува
правно отношение, а именно, че на 02.03.2016 г. българският гражданин
В.О.Г. от с. Р., общ. Благоевград продава товарния автомобил марка „Опел“,
модел „Мовано“, с per. № Е**КТ на С.Т.Т.- управител на „**“ ЕООД- гр. П.-
престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 20. ал. 2 от НК.
На 23.12.2021г. с Постановление за частично прекратяване на
наказателно производство от С.Д.- прокурор в ТО- П. при РП- Благоевград, на
осн. чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, ДП № 314-
3M-443/2017 г. по описа на РУ на МВР- П. и прокурорска преписка №
01366/2017 г. по описа на ТО- П. при РП- Благоевград е прекратено частично
по отношение на ищеца М. Н. Н. и още едно лице - Й.К.С..
Ищецът не е бил осъждан за други престъпления до момента на
ангажирането на наказателната му отговорност по процесното ДП
/свидетелство за съдимост/.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Е. Н. сочи, че ищецът
е негов служител и приятел, като през 2017г. започнал да ходи до П., тъй като
бил търсен от полицията. През 2018г. споделил, че е бил привлечен като
обвиняем. От повдигане на обвинението свидетелят твърди, че ищецът бил
разстроен, афектиран, станал нервен, отказал да излиза навън с приятели,
както по рано, започнал да се кара с колеги и клиенти, започнал да допуска
грешки в работата. Свидетелят сочи, че ищецът е започнал да пие и хапчета
за кръвно налягане, по това време дори имал престой в кардиологичното
отделение на болнично заведение, вече не говорел, имало е видима промяна в
поведението на ищеца. Преди това е бил весел и ведър, шегувал се, а след
повдигане на обвинението се променил, станал мълчалив, затворен, угрижен,
споделил, че изпитва притеснения да не влезе в затвора. Св.В.Е. потвърждава
в показанията си изложеното от св.Н., а именно, че през 2017г. ищецът е
получил призовка за разпит като свидетел по досъдебно производство в гр.П.,
на през 2018г., когато по същото дело му повдигнали и обвинение, сочи, че
ищецът е бил много разстроен, огорчен, уплашен. От този момент ищецът се
променил, отказал да общува с приятелите си, вече не бил същия човек,
станал мълчалив, изнервял се, споделял, че е огорчен от системата. И двамата
свидетели сочат, че към настоящия момент ищецът е по-добре, но все още
изпитвал страх, че може да стане нещо.
От приетата съдебно – психиатричната експертиза се установява, че
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем по процесното ДП е
било стресогенно жизнено събитие, в периода на адаптацията към което у
4
ищеца е възникнало смесено тревожно-депресивно разстройство, което е
персистиращо към момента на изследването на вещото лице. Ищецът е
изпитвал и продължава да изпитва душевна болка и страдание, като
свободата и качеството на живота му са били влошени и ограничени.
Социалното функциониране на ищеца и понастоящем страда, но не и в
степента, в която е страдало преди прекратяване на процесното ДП. Според
вещото лице е налице причинно-следствена връзка между привличането на
ищеца като обвиняем по ДП и възникването на състоянието, диагностично
установено от специалист-психиатър като: смесено тревожно-депресивно
разстройство. И към момента на извършеното психиатрично изследване
според вещото лице по отношение на ищеца се констатира клиничната
картина на смесено тревожно-депресивно разстройство, съдържащо симптоми
на вътрешно напрежение, повишена тревожност, понижено самочувствие. И
към настоящия момент същият се нуждае от психотерапевтична и
медикаментозна помощ, получаването на каквато зависи изцяло от
осъзнаването на потребността му от такава.
Вещото лице е категорично, че не е установило при изследването си
ищецът да симулира, както и да е преекспонирал и преувеличавал
симптоматиката си.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Въззивните жалби и на двете страни по спора са подадени в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Ето защо, следва да
бъдат обсъдени доводите на жалбоподателите във всяка една от подадените
жалби.
По същество:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая
Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление или
поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на
наказателното преследване по давност.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, следва да се приеме, че изцяло е осъществен фактическия
състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение
от органите на прокуратурата, като резултата е постановяване на влязло в
сила постановление, с което наказателното преследване спрямо ищеца Н. е
влязло в законна сила. В тази връзка е неоснователно оспорването от
прокуратурата, че не е налице основание за ангажиране на отговорността й,
тъй като извършените действия спрямо ищеца са били законосъобразни, от
5
една страна като законово определени, а от друга – извършени в
съответствие с изискванията на НПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, отговорността на държавата е
обективна и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.
4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение. Достатъчно
основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то
винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняемо лице бъде оправдано
или повдигнатото срещу него обвинение е прекратено с влязъл в сила акт,
какъвто е настоящия случай.
Само по себе си предприемането на процесуални действия по
повдигане на обвинение срещу едно лице, е свързано с претърпяване на вреди
от неимуществено естество, но какви по вид, конкретно обективно
проявление, продължителност са различни по отношение на всеки правен
субект с оглед на личността му. Следва да се има предвид, че самия факт, че
срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление
води до накърняване на достойнството му и личната му сфера. Ищецът
следва да докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени
вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от
незаконното обвинение. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III
г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV
г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК). Всяко неоснователно
повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в
последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки, като в тези случай се присъжда обезщетение
за т.нар. обичания по вид вреди, които може да получи едно лице в резултат
на незаконно обвинение за извършено престъпление.
В тази връзка е налице материалното основание, на което се позовава
ищецът, поради което възражението на ответната страна в тази насока е
несъстоятелно.
Основните оплаквания и на двете страни по спора са относно
определеният от първоинстанционният съд размер на присъденото
обезщетение и дали същото съответства на понятието справедливост по см на
ЗЗД, както и дали е съответно на доказаните от ищеца действително
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Въззивната прокуратура оспорва присъдени размер, като счита, че е
прекомерно завишен и несъответен на действително претърпените вреди, а
въззивникът Н. оспорва иска в отхвърлителната част, като счита, че
присъденият размер е несъответен на търпените от него вреди в резултат на
незаконното обвинение. Всеки от жалбоподателите изтъква конкретни
фактически доводи в насока намаляване, респ.увеличаване на присъдения от
първоинстанционният съд размер на обезщетението от 8 000 лв.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело конкретни
факти.
В ПП на ВС № 4/1968 г. и много други решения на ВКС е посочено, че
справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с
преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени
по делото обстоятелства. Анализът на всички обстоятелства, имащи
6
отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради
забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, като съгласно т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК, „Държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното
лице, пряк причинител на вредите. Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, се
определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки и други страдания и неудобства. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно
следва да се съобразят (конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ) са: тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение;
продължителността на наказателното производство; вида и тежестта на
наложената мярка за неотклонение; извършените с участието на лицето
процесуални действия; данните за личността на увредения, начина на живот,
респ. личния и социалния му живот, положението му в обществото, начинът,
по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му
и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти; отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, икономическата
конюнктура в страната и др. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на
живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на
обезщетението не следва да служи като източник на обогатяване за
пострадалия. Справедливостта се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от
процесуалноправен аспект следва да се анализират и оценяват в тяхната
съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти. В
същия смисъл са и: решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-
то гр. отд. на ВКС, решение № 53/07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на ІІІ-
то гр. отд. на ВКС, решение № 154/08.10.2019 г. по гр. д. № 319/2019 г. на ІІІ-
то гр. отд. на ВКС и решение № 60221/16.12.2021 г. по гр. д. № 909/2021 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и мн.др.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
вкл. и в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване.
Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези,
които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и
психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи,
като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на
наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в
социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без
болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже
7
претърпяването на вреди, извън обичайните, т. е. "специфичните" такива като:
конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната
сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда и др., както и причинната връзка между специфичните
вреди и незаконното наказателно преследване /така определение № № 3207
от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2023 г., III г. о., ГК/.
С оглед на така установената съдебна практика и установените по
делото конкретни факти и обстоятелства следва, че частично жалбата на
прокуратурата е основателна с оглед на присъдения размер обезщетение от
8 000 лв. Предвид установените факти определеният и присъден размер
обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лв. е завишен.
Установи се, че спрямо ищеца за периода от 05.11.2018г. до 23.12.2021г.
е било повдигнато обвинение, като са му вменени извършени две
престъпления от общ характер, едното то които тежко по см. на чл.93, т.7 НК.
Следователно – за близо три години на ищеца е било повдигнато и
поддържано обвинение, като за периода от 15.11.2021г. до прекратяване на
досъдебното производство на 23.11.2021г. е извършено преквалифициране на
обвинението , като отново са му вменени извършването на две престъпления
от общ характер, едното от които тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Към момента
на повдигане на обвиненията и висящността им въззивникът Н. е бил
неосъждан, с чисто съдебно минало. От показанията на разпитаните
свидетели Н. и Е. се установява, че от повдигане на обвинението, до
прекратяването въззиваемият Н. е станал нервен, раздразнителен, започнал да
се кара с колеги и клиенти, да пие хапчета за кръвно налягане, споделяла е, че
се чувства притеснен, станал е по-затворен, мълчалив, ограничил е
социалните си контакти с близки и приятели. След прекратяване на
производството според св.Е. възивникът Н. е станал „значително по-добре“,
започнал е отново да излиза с приятелите си, но все още се страхувал. Тези
негативни вреди, които описват и сочат свидетелите, че са възприели лично
като промяна в поведението на въззивника Н., така и по споделено лично от
него, са все обичайни вреди от повдигане на обвинение срещу едно лице, още
повече неосъждано до този момент. Извършените в досъдебния етап на
производството процесуално следствени действия с ищеца в качеството му на
обвиняем, т.е. след повдигане на първото обвинение са само няколко – около
три на брой – по повдигане на първото обвинение и разпита му като обвиняем
по повдигане на преквалифицираното обвинение и свързания с това разпит и
при предявяване на материалите от разследването. С оглед на сложността на
предмета на разследване на досъдебното производство извършените
процесуално – следствени действия с ищеца не са необичано много на брой и
в законовоустановения минимум дължими действия от прокуратурата. Не се
дължи обезщетение на едно лице, което е участвало в друго качеството в
досъдебното производство, освен от момента на привличането му като
обвиняем. Ето защо е неоснователно искането на ищеца за определяне по-
голямо обезщетение, поради участието му в друго качество в досъдебния
процес.
Също така следва да се вмета предвид и данните от приетата съдебно –
психологическа експертиза според ,която привличането на Н. като обвиняем е
отчетено с оглед на конкретните особености на личността му, като
стресогенно жизнено събитие, което към момента на заключението вещото
лице описва като смесено тревожно депресивно разстройство, което има
пряка причинна – връзка с повдигнатото обвинение. Вещото лице описва
състоянието като травма, която все още не е преработена и възниква
необходимостта от лечението ми осъзнаване на този факт от ищеца. С оглед
на тези дни от експертизата следва да се приеме, че именно по отношение на
тази останалите и установена като пряка причина от повдигнато обвинение
психо-травма, която не е изцяло все още преработена от ищеца да се определи
8
обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер от обичаните такива
, които едно лице търпи от незаконно повдигнато обвинение. От друга страна
следва да се отчете обаче, че на досъдебния етап от производството не са
извършвани множество процесуално – следствени действия с въззивника Н. в
качеството му на обвиняем, спрямо него не са прилагани каквито и да било
мерки за процесуална принуда. От показанията на свидетелите се установи,
че същият е възстановил социалните си контакти, като няма данни
обвинението да е засегнато както приятелските му връзки, така и тези в
семейството, както и това да се е отразило негативно в професионален план.
Само по себе си отнемане на оръжия не означава пряко причинени вреди от
повдигнатото обвинение. При отнемане на оръжие се издава съответен ат,
който като административен такъв подлежи на самостоятелно обжалване, за
което няма данни по делото да е направено от ищеца. Свидетелските
показания не се установили претърпяване на вреди от това, а видно от самото
решение за отнемане, касае се до отнемане на 07.12.2020г. на разрешение за
оръжие, което в акта за отнемане е отбелязано, че е било валидно до
6.12.2020г. Следователно, отнемането е не само във връзка с образуваното
наказателно прозиводтво, а поради изтичане на срока на даденото
разрешение, като доказателства за претърпени преки и непосредствени вреди
от това, не са ангажирани от ищеца.
При тези обективно установени факти и обстоятелства и при
преценяване на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД съдът счита, че
сумата от 6000 лв. представлява справедливо парично възмездяване на
претърпените неимуществени вреди – стрес, притеснение и безпокойство,
претърпени от ищеца в резултат на повдигане на обвинение за престъпление,
по което наказателното прозиводтво е било прекратено още на досъдебния
етап на развитието му с постановление от прокуратурата. Следва да се отчете
в случая че наказателното производство е прекратено още на етап досъдебно
производство и не е внасян обвинителен акт в съда. Производството е
приключило на досъдебния етап и не е прераснало в такова в съдена фаза.
Свидетелските показания не установи по-различни от обичаните вреди,
търпени от ищеца в резултат на незаконното обвинение, с изключение на
депресивното стресово разстройство, получено в резултата от незаконното
обвинение, установено от експертизата като пряка причина от обвинението.
Също така следва да се счете, че досъдебния етап на производството не е бил
прекалено дълъг с оглед на фактическата и правна сложност на същото , броя
на обвинените лица и обстоятелството, че се касае и до необходимост от
събиране на данни и доказателства от лица, живеещи в чужбина. Именно
поради близо трите години, в които е имал качеството на обвиняем на
въззивника Н. се дължи обезщетение малко над обичано дължимите вреди ,
които търпи едно лице от наказателно преследване. При определяне на
конкретния размер съдът съобрази и съдебната практика при подобни, сходни
случаи - Решение № 125 от 25.10.2023г. на ВКС по гр.д.№ 4373/2022г., 4
г.о., ГК; Определение № 3096 от 18.10.29023г. на ВКС по гр.д.№ 1184/2023г.,
3 г.о., ГК и др. /в които дори наказателното преследване се е развило и с
реализирането на две фази – досъдебна и съдебна такава/, а така също и
социално – икономическите условия към датата на повдигане на обвинението
и за периода до прекратяването на наказателното преследване. Също така
съдът отчита и фактът, че наказателното преследване спрямо ищеца не е
станало достояние на широк грък лица, освен на близкия семеен и приятелски
кръг на въззивника Н.. Няма данни за публично оповестяване на
предприетото спрямо него наказателно преследване от прокуратурата. Не се
събраха доказателства, че фактът на повдигнатото обвинение е бил узнато от
клиенти или търговски партньори на ищеца Н., и това по някакъв начин да се
е отразило на осъществявана от него търговска, професионална или друга
дейност. В тази връзка липсват доказателства, че фактът на повдигнатото
обвинение е било узнато или разпространено сред неограничен брой лица,
9
освен сред на – близките на ищеца, с което не може да се направи извод за
трайно и сериозно засягане на авторитета му като личност в обществото.
Ето защо размер от около 6 000 лв. неимуществени вреди следва да се
определи като справедлив и адекватен на реално претърпените преки и
непосредствени вреди, а над този размер до поискания от 25 000 лв. искът е
неоснователен, като недоказан по размер.
Обезщетението за неимуществените вреди се дължи, ведно със
законната лихва. Според т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК - отговорността на държавата за вреди
от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1
ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето,
осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание -
чл. 2, т. 3 ЗОДОВ/.
С Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г.
о., ГК и Решение № 205 от 06.11.2019г. на ВКС по гр.д.№ 863/2019г. ., III г. о.,
ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса за значението на
стабилитета на прокурорското постановление за прекратяване на
наказателното прозиводтво като предпоставка за възникване на отговорността
на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и кога възниква и настъпва този
стабилитет. С цитираната съдебна практика ВКС е възприел тезата, че
прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в
сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК,
защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалван. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване
на наказателното производство като основание за възникване отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и то да завърши с оправдателна присъда.
Въззивникът Н. е поискал присъждане на законната лихва , считано от
30.12.2021г.В срока за отговор на исковата молба от ответната прокуратура
не е оспорена тази дата, нито е поискано събиране на доказателства за
установяване на началната дата, от която ищецът е поискал заплащане на
лихва за забава. Във въззивната жалба само е направено оплакване относно
изводите на първоинстанционният съд в тази насока без обосноваване на
допуснато от съда процесуално нарушение по събиране на доказателства или
при разпределение на доказателствената тежест относно този факт и без да се
сочат доказателства за това. Предвид установената съдебна практика лихвата
за забава за неимуществени вреди от незаконно обвинение при прекратяване
на наказателно производство в досъдебната фаза започва да тече най – рано от
датата на връчване на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство . От материалите по делото и приобщеното досъдебно
производство се установява, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство срещу въззивника Н. е постановено на
23.12.2021г., като изходяща дата на същото е изписано 29.12.2021г., поради
което и при липса на доказателства за противното като най – ранна дата на
връчване следва да се приеме именно следващата, извеждането на документа
дата – 30.12.2021г. При липса на оспорване на този факт в преклузивния за
това срок от прокуратурата и непредставяне на доказателства за установяване
на нещо различно от установеното, следва да се присъди лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, именно от тази дата до
изплащането.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени за
10
сумата над сумата от 6000 лв. и до присъдените 8 000лв. да се отхвърли като
неоснователен, а в останалата отхвърлителна част решението да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, подадена от
прокуратурата обжалваното решение следва да се отмени и в частта за
присъдените разноски, направени от вззивника Н., като му се присъдят общо
разноски в размер на 337,73 лв., дължими на тази страна съобразно
уважената част от исковете, предвид реално направените разноски /от 10 лв.
дължима държавна такса – чл.2а, т.1 от ТДТКСГПК и 1300 лв. за
адв.възнаграждение/. ето защо обжалваното решение следва да се отмени и в
частта , с която на въззивника Н. са присъдени разноски над сумата от 337,73
лв.
Пред въззивната инстанция на страните не се следва разноски.
Въззиваемата прокуратура не е поискала такива и не е представила
доказателства за направени разноски по основание и размер. Поради
неоснователност на оспорването от въззивника Н. на тази страна пред
настоящата инстанция не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 488/14.07.2023г., постановено по гр.д.№
249/2023г. по описа на РС Благоевград, в осъдителната част, с която искът за
неимуществени вреди е уважен за сумата над 6000 /шест хиляди/ лв. до
присъдения размер от 8000 /осем хиляди/ лв. и в частта за разноските над
сумата от 377,73 /триста седемдесет и седем лева и седемдесет и три
стотинки/ лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „*** срещу Прокуратурата на
Република България, ЕИК *********, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за неимуществени вреди за сумата над 6 000 /шест хиляди/ лева до
присъдените 8000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди за душевни болки и страдания, настъпили
от увреждане при обвинение по досъдебно производство № 314-ЗМ-
443/2017г. по описа на РУ П., за извършено престъпление по чл. 316 пр. 1, във
вр. с чл. 308 ал. 2, пр. 4, във вр. с ал. 1 пр. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК и за престъпление по чл. 316 пр. 1, във вр. с чл. 309 ал. 1, във вр. с чл.
20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, впоследствие изменено в обвинение за
извършени престъпления по чл. 308 ал. 2 пр. 4, във вр. с ал. 1 пр. 1, във вр. с
чл. 20 ал. 2 от НК и престъпление по чл. 309 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 488/14.07.2023г., постановено по гр.д.№
249/2023г. по описа на РС Благоевград, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12