Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 20.11.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
КАЛОЯН
ГЕРГОВ
При секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА, и с
участието на прокурора КРАСИМИР ЯЧЕВ, като разгледа докладваното от съдията
ЙОСИФОВА ВНАХД № 554 по описа на съда за 2020год. и въз основа данните по
делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.318 и
сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от П.С.П.,
подадена чрез защитника му – адв.Н.Н., срещу решение № 416/24.07.2020г.,
постановено по НАХД № 724/2020г. по описа на РС-Плевен.
С обжалваното решение Плевенският Районен Съд е освободил
от наказателна отговорност обвиняемия П.С.П. *** за извършено в периода от
началото на м.март до края на м.декември 2019г. престъпление по чл.144а, ал.1
от НК, и на основание чл.78а от НК му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 3500 лева.
Със същия съдебен акт П.С.П. е осъден, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, да заплати деловодни разноски: 549.00 лева – по сметка на
ОДМВР Плевен и 240.00 лева – по сметка на РС-Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност
на постановения акт, с искане – съдебното решение да бъде отменено и обв.П. да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
защитникът развива доводите в жалбата и поддържа искането си. Твърди, че
обвинението не е доказано, т.к. не са установени елементите от състава на
престъплението по чл.144а от НК, не е доказано, че „следенето“, от страна на
извършителя, е възбудило основателен страх у пострадалата.
Обвиняемият П.П. твърди, че е невинен и желае да бъде
отменена наложената му глоба.
Представителят на ОП-Плевен намира съдебното решение за
необосновано и неправилно относно размера на наложеното наказание.
Плевенски Окръжен Съд, като
съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
становищата на страните и след извършване на цялостна проверка на решението по
реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което
разглеждането й е допустимо. По същество същата е неоснователна.
За да постанови решението си, РС-Плевен е извършил
пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел
от фактическа страна следното:
През 2017 година свидетелката Т.П. се прибрала да живее в
Република България, след продължителен престой в чужбина. Тя се установила в
семейната къща в гр.Плевен. Имотът се нуждаел от ремонт, тъй като не бил
обитаван и не бил поддържан редовно. Затова П. потърсила майстор - строител,
който да извърши необходимите ремонтни дейности и по този повод се запознала с
обвиняемия П.П.. Двамата се договорили, като П. възложила на П., а последният
приел, да извърши определени по вид и обем строително-ремонтни дейности. В
процеса на работата, обвиняемият често се обаждал на пострадалата, като на
последната започнало да й прави впечатление, че П. започнал да насочва
разговора към личния й живот, като й държал сметка къде е, с кого е и да й
изисква обяснения защо не си е вдигнала телефона, както и защо на обаждането му
отговарял мъжки глас. След подобно поведение, обвиняемият й се обаждал и й се
извинявал, а към този период П. вярвала, че извиненията му са искрени.
В края на 2017 година пострадалата се пренесла в част от
къщата, в която ремонтът бил завършен, а обвиняемият продължил
строително-ремонтните дейности в останалата част на сградата. Страховете и
притесненията на П. започнали, когато една вечер П. й се обадил под претекст на
извършвания ремонт. В хода на разговора, след като разбрал, че тя е доволна от
качеството на изпълнените строително-ремонтни дейности и възнамерява и в бъдеще
да се обръща към него при необходимост, казал, че не иска да му заплаща с пари,
а по друг начин. П. силно се възмутила и го попитала дали я смята за
проститутка, а отговорът, който получила, бил: „Не, но можеш да станеш“. В хода
на разговора ясно изразила желанието си отношенията им да се ограничат само до
извършването на ремонта. Въпреки това, обвиняемият П. продължил по всякакъв начин
да се опитва да се сближи с нея. Тя започнала да забелязва различни нередности
и инциденти, които възниквали в ежедневието ѝ, които пряко или непряко
били свързани с П.. Тази ситуация започнала да оказва негативно влияние върху
психиката й и започнала да се страхува от обвиняемия. Изпитвала силен страх при
всеки шум, не можела да спи и усещала постоянно безпокойство и поради отправени
от П. заплахи, че може да влезе когато поиска, където поиска и за него няма
прегради, тъй като всичко в къщата му е познато. П. започнала да не отговаря на
обажданията му и поставила СОТ в дома си, а обвиняемият всеки път, когато не
получавал отговор на обажданията си, отивал в дома й, карал се, че му дължи
нещо, настоявал за срещи.
В края на лятото
на 2018 година ремонтът в къщата на Т.П. приключил. Тя поискала от обвиняемия П.
да ѝ върне ключовете и да приключат отношенията помежду си. След това
блокирала телефонния му номер, като по този начин се опитала да възпрепятства
евентуални последващи контакти. Независимо от това, П. се опитвал по всякакъв
начин да инициира контакт с пострадалата.
На 1.03.2019г. П. имала рожден ден. По този повод приятелката
ѝ – свидетелката А.Г. ѝ организирала изненада, като занесла торта и
цветя в дома ѝ. Докато се придвижвала към къщата на пострадалата,
свидетелката Г. видяла обвиняемия П. да стои в близост до дома на пострадалата
и да наблюдава. Когато забелязал, че свидетелката го разпознала, той се обърнал
и побягнал. Същата нощ Г. останала да нощува в дома на П., а на сутринта
установила, че едно от огледалата на
лекия ѝ автомобил е счупено. През този период от време, от работа в
чужбина се върнал интимният приятел на П. – свидетелят Н.Б.. Двамата заживели
при фактически брачни отношения, като обитавали къщата на пострадалата.
През лятото на 2019г.Т.П. организирала семейно тържество,
на което присъствали Б. и свидетелката В.К.. По време на вечерята, на вратата
на къщата се появил обвиняемият П.. П. излязла на външната врата и се развикала
срещу него, тъй като силно се уплашила от присъствието му. Б. също излязъл и пред
него П. настоявал да види пострадалата, като твърдял, че с нея имал неуредени
сметки. След като Б. категорично се противопоставил на това, обвиняемият
започнал да крещи и отправя заплахи, че ще повика „свищовлиите“. Б. избутал П.
извън двора на къщата, като последният дори по улицата продължил да отправя
заплахи и да крещи.
През месец октомври/ноември на 2019 година Т.П. получила
съобщение от обвиняемия П. в мобилното приложение „Вайбър“ с текст: „Кога ще се
разберем“. Това съобщение отново силно смутило и изплашило пострадалата. Тя не
отговорила нищо, тъй като не желаела никаква комуникация с извършителя и
изтрила съобщението.
През месец декември 2019г., в делничен ден, обвиняемият П. отново отишъл в дома на П., но
същата отсъствала, тъй като била на работа. Там бил Б.. Между двамата възникнал
сериозен конфликт. П. настоявал да види Т., но Б. му дал ясно да разбере, че
това е невъзможно тъй като контактите й с него са нежелани.
Системните нежелани контакти станали повод за подаване на
сигнал.
По случая било образувано наказателно производство.
Тези факти, първоинстанционният съд приема за безспорно
установени от гласните доказателства, посредством свидетелските показания на пострадалата
П., А.Г., Н.Б. и В.К., а също и от експертните заключения по назначените и
изготвени в хода на проведеното досъдебно производство съдебно-психиатрични
експертизи. От тях се установява, че действително у пострадалата е провокиран
страх от действията на обвиняемия, за когото, в същото време, е присъщо да
прояви непримиримост в ситуации на конфликт с
интересите му и произтичащото от това недоволство да прерасне и до насилие,
каквото е и психическото, с тормоз чрез унижения, злепоставяне и заплахи,
последните с цел да породят страх у жертвата, за да се възползва от уязвимостта
й и по-лесно да я манипулира.
Първоинстанционният съд е приел, че от фактите,
установени със съответните доказателства, безспорно може да се достигне до
извода, че с деянието се обв.П. е осъществил състава на чл.144а, ал.1 от НК.
От правна страна е извършен подробен анализ на елементите
на престъпния състав. Съдът е приел, че действията на П.П. са били системни, а
не се касае до изолиран, инцидентен акт, и с поведението си е възбудил у нея
основателен страх за живота и здравето й.
Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни
изводи в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Извършеното от обв.П.П.
деяние е съставомерно по чл.144а, ал.1 от НК и правилно е признат за виновен в
извършването му. Съгласно
разпоредбата на чл.144а, ал.2 от НК,
"следене" е всяко поведение със заплашителен характер, което може да
се изразява в преследване, показване на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане
в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. В
процесния случай осъществените от П. действия
изпълват легалната дефиниция на следене, като част от изпълнителното деяние на
престъплението. Същите се изразяват в причакване и наблюдение на пострадалата
до жилището й, които действия в определени случи са били придружени със заплахи
към нея или агресивно поведение към личността й или имуществото й, както и в
навлизане в нежелана комуникация с нея – словесна и чрез електронни средства.
Осъществените
от обвиняемия действия са от естество да предизвикат основателен страх у
пострадалата за живота и здравето й, като от събраните по делото доказателства
се установява, че са предизвикали такъв. От показанията на свидетелите се
установява, че в резултат на поведението на П.П.,
пострадалата била уплашена, напрегната, притеснена, предвид внезапните му появи
и това, че не знаела какво да очаква от него. В подкрепа на показанията им
е заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза,
от която се установява, че жертвата е била въвлечена в
конфликтна ситуация с лице, с което е имала някакви отношения, като
съобщава за психични преживявания, свързани с дистрес и тревожност, които
повлияли на общото й социално функциониране и обичаен жизнен стереотип,
почувствала се е реално застрашена по отношение сигурността, здравето и живота
си. Страхът, описван от пострадалата, е нормално психологично разбираем и е
пряко свързан с конкретна ситуация и с представа за определена опасност.
Налице е
системност в отделните действия, осъществени от обв.П.,
представляващи следене, от естество да предизвика основателен страх у
пострадалата – налице са три и повече отделни еднородни деяния, които са
извършени въз основа на отделни решения. Всяко от тях, взето само за себе си,
не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деянията ги
обединява в едно престъпление.
Предвид на
изложеното, налице са всички елементи от обективния състав на престъплението по
чл.144а, ал.1 от НК. Деянието не
представлява по-тежко престъпление по смисъла на НК.
От
субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вината - пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Той е съзнавал, че осъществените от него действия, изразяващи се в преследване
и нежелана комуникация, са от естество да предизвикат основателен
страх у пострадалата, но е целял извършването им.
Към
момента на довършване на престъплението – м.декември 2019г.,
осъщественото от обв.П.П. деяние – системно следене от естество да
предизвика основателен страх за живота и здравето, е обявено за престъпно. Доколкото
престъпната деятелност представлява единно престъпление – усложнена престъпна
дейност от вида престъпление на системно извършване, приложим е законът, който
е бил в сила при неговото довършване.
Правилно първоинстанционният
съд е съобразил в мотивите си наличието на материалноправните предпоставки по
чл.78а от НК и е наложил на извършителя предвиденото по закон наказание ГЛОБА в
размер от 3500 лева. Обосновал се е с формален баланс на смекчаващите и
отегчаващи отговорността му обстоятелства, при умерена обществена опасност на
деянието и на дееца. Решаващият съд е отчел лек превес на отегчаващите
отговорността на обвиняемия обстоятелства и при данни за трудова ангажираност
на лицето, правилно и справедливо е определил размера на наложеното наказание
ГЛОБА.
При тези съображения, Плевенски
окръжен съд приема, че постановеното решение, с което обв.П.П. е признат за
виновен и му е наложено наказание във връзка с чл.78а от НК, е изцяло правилно,
обосновано и законосъобразно. Същото следва да се потвърди. При
извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 НПК, не са констатирани
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице също основания и за
изменяване на решението.
По оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи,
че са неоснователни.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416/24.07.2020г., постановено по НАХД № 724/2020г.
по описа на РС-Плевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.