№ 67
гр. Търговище , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101529 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК.
Гр.дело № 1529/2020 г. по описа на РС-Търговище е образувано въз основа на искова
молба от ищеца: „АДОНИС 2016“ ЕООД-София против ответник: С. Ц. Д. от гр. Търговище
в качеството и на ЕТ „АДОНИС-97-С. Д.“ – Търговище, като са предявени два обективно
кумулативно съединени осъдителни искове: 1. Главен иск - за неплатен наем, с цена 13754
лв. с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД и 2. Акцесорен иск - за
обезщетение за забава - с цена 2195.70 лв. с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - „АДОНИС 2016“ ЕООД-София твърди в исковата си молба, че е
собственик на недвижим имот представляващ СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ със застроена площ
от 24.00 кв.м. на един етаж с идентификатор №73626.508.268.2, като сградите съгласно
разрешение за ползване №107/12.09.2002 г. и 146/24.09.2003 г. на РДНСК представляват
АПТЕКА и пристройка към нея. Ищецът е придобил собствеността на имота на 30.08.2016
г. чрез договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт, между продавача - "БОДИ
ЕНД КО"ООД и купувача - „АДОНИС 2016" ЕООД. Към датата на сключване на
прехвърлителната сделка по отношение на имота е имало действащ договор за наем. Същият
е сключен на дата 01.06.2006 г. между праводателя на ищеца - "БОДИ ЕНД КО" ООД/с
предишно наименование „ПАПУРОВ" ООД/ и ответника ЕТ "АДОНИС-97 - С. Д.. Съгласно
т.II.2 от договора за наем, месечната цена за наем на имота е в размер на 1300 лв. и се дължи
до 25-то число на месеца /т. II..4 от договора/. Впоследствие към договора са сключени две
споразумения от 01.08.2008 г. и 01.05.2011 г. Със Споразумението от 01.05.2011 г. се
изменят т.II.2 и т. II..4 от договора, като месечната наемна цена се намалява на 390 лв., а
1
падежът се променя на 30-о число на месеца, следващ текущия. След сключването на
30.08.2016 г. на договора за покупко-продажба на имота, ответникът е продължил да го
използва, осъществявайки в него търговска дейност като аптека. Имотът е освободен едва на
дата 08.09.2020 г., за което е съставен Приемо- предавателен протокол от 08.09.2020 г. От
придобиване от ищеца на собствеността върху имота на 30.08.2016 г. до предаването му от
ответника - на ищеца „АДОНИС 2016" ЕООД на 08.09.2020 г. ответникът не е заплащал
дължимия месечен наем /35 мес. по 390 лв. + 8 дни за м. 09.2020 г./. Лихва за забава се
дължи върху всеки един месечен наем, считано от датата на изпадане в забава /30-о число на
месеца следващ текущия/ до предявяване на иска /м.12.2017 г. до 30.11.2020 г./ В случай, че
не бъде установено наличието на наемно правоотношение между ищеца и ответника за
процесния период /30.08.2016 г. до 08.09.2020 г./, предявеният иск е за обезщетение за
неоснователно обогатяване, доколкото ответникът се е обогатил като си е спестил разходи
по наемане на търговски обект. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 13754 лв., представляваща дължим месечен наем, с
правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
предявяване на иска-30.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 2195.70 лв.,
представляваща за обезщетение за забава, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, както и
разноските по делото. Редовно призован в открито заседание ищецът няма процесуален
представител. Постъпили са писмени молби вх. рег. № 1393/16.02.2021 г., 15.35 ч. и Вх.рег.
№ 1396/17.02.2021 г., 9.21ч., ведно от които ищецът: поддържа предявените искове; не
оспорва извършените от ответника в хода на съдебния процес плащания, с които са изцяло
погасени задълженията; моли да се постанови решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК с оглед заявеното признание от ответника и на двата иска; моли да му бъдат
присъдени разноските по делото, както и по обезпечението, предвид това, че плащането е
извършено в хода на процеса, едва след предявяване на исковете.
Ответникът - С. Ц. Д. от гр. Търговище в качеството и на ЕТ „АДОНИС-97-С. Д.“ –
Търговище, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК
писмен отговор, видно от който счита исковете за допустими. Ответникът не оспорва, че е
ползвал имота въз основа на договор за наем от 01.06.2006г., сключен с праводателя на
ищеца. Не оспорва, че е ползвал наетия имот в периода от 01.06.2006г-. до 08.09.2020г. В
хода на съдебното производство погасява чрез плащане главницата в размер на 13754 лв. –
на 11.01.2021г. и лихва за забава в размер на 2195.70 лв. – на 05.02.2021г. С допълнителен
отговор Вх.рег.№ 1109/05.02.2021г. признава предявените искове и също моли съдът да
постанови решение при признание на иска, на осн. чл.237 ГПК. Редовно призован в открито
заседание ответникът се представлява от пълномощника – адв. К. В. от АК-Търговище,
която поддържа становището за постановяване на решение при признание на иска по реда
на чл.237 ГПК, но съобразено с разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, доколкото след
предявяване на иска са настъпили факти от значение за спорното право, а именно реално са
погасени задълженията в пълен размер за главница и за лихва за забава, чрез плащане. По
отношение на разноските счита, че следва да се присъдят направените по делото разноски в
2
настоящото производство, тъй като ищецът в хода на изпълнителното производство ще
получи разноските по изпълнителното дело, още повече, че в полученото от ответника
запорно съобщение не се сочат разноски за адвокатско възнаграждение и няма доказателства
за такива по изп.дело. По отношение на адвокатското възнаграждение, като разноски на
ищеца по настоящото дело, предоставя на съда да прецени дали реално е изплатено то, тъй
като от една страна в договора за правна защита и съдействие пише, че е платено в брой –
1000 лв., а в приложената фактура е отразено „плащане: с преводна нареждане“, но такова
„преводно нареждане“ не е представено от ищеца.
Съдът установи следното: Ответникът, писмено в допълнителен отговор Вх.рег.№
1109/05.02.2021г. признава исковите претенции и сам моли за постановяване на решение
при признание на иска, на осн. чл.237 от ГПК. В първото открито заседание ответникът, чрез
своя упълномощен процесуален представител, поддържа изразеното становище за признание
на исковете. Ищецът предвид признанието на иска от ответника, с писмена молба преди
самото открито заседание, моли на осн. чл.237 от ГПК да се постанови решение при
признание на иска. Съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да постанови
решение, което се основава на признанието на иска.
При постановяване на решението, съгласно чл.235 ал.3 от ГПК, съдът взема предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Несъмнено и категорично се установи от представените от ответника и неоспорени от
ищеца писмени доказателства, а именно: операционна бележка за вноска на каса, изд. от
„Банка ДСК“, за плащане на наем от м.10.2017г. до 08.09.2020г. в размер на 13754 лв. на
дата 11.01.2021г. /л.70 по делото/ и операционна бележка за вноска на каса, изд. от „Банка
ДСК“, за плащане на лихва /по гр.д. № 1529/2020г. по описа на РСТ/ в размер на 2195.70 лв.
на дата 05.02.2021г. /л.78 по делото/, че след предявяване на исковете на 30.11.2020г. са
настъпили факти, които са от значение за спорното право, а именно ответникът е погасил
изцяло , в пълен размер задълженията си чрез плащане. Тези факти, настъпили в хода на
съдебния процес-след предявяване на исковете, обуславят извода за неоснователност на
исковете, поради което и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Двете предпоставки следва да са кумулативно дадени. В конкретния случай не е така,
доколкото ответникът признава иска, но с оглед неизпълнение на парично задължение-
неплащане на наем в уговорения срок и размер е дал повод на ищеца да заведе делото. Това
3
обуславя и възлагане в тежест на ответника на направените от ищеца разноски. Видно от
писмените доказателства ищецът е заплатил държавна такса за образуване на гражданско
дело в размер на 637.99 лв. на 30.11.2020г. /л.50/ и адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв.-в брой, на дата 30.11.2020г. /л.91/. В представения договор за правна защита и
съдействие, в т. III е записано: Договорено възнаграждение-1000 лв. /хиляда/ лева; начин и
срок на плащане: в брой, при подписване; Платена сума: в брой; 1000 лв. /хиляда/ лева.
Освен това е представена фактура ********* от 30.11.2020г., в която е отразено
възнаграждението в размер на 1000 лв., дата на падеж:30.11.2020г.; плащане: с преводно
нареждане и съответната банкова сметка/л.92/, но не е приложено преводно нареждане.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2020г. от 06.11.2013г. по Т.Д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане-
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.“. В конкретния случай има вписване в договора за направеното
плащане за правна помощ- „ в брой“ , което е достатъчно и има характера на разписка с
оглед разясненията, дадени във визираното ТР, което вписване не може да се игнорира.
Отделен въпрос е с каква цел е съставена и фактура. Съобразявайки изложеното съдът счита,
че ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо
1637.99 лв., на осн. чл.78 ал.1 ГПК във вр. чл.78 ал.2 ГПК.
По отношение на искането за заплащане на разноските в обезпечителното
производство: Съгласно т.5 от ТР № 6/2020г. от 06.11.2013г. по Т.Д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС: „Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. В
конкретния случай е допуснато обезпечение на висящ иск, на осн. чл.389 и сл. ГПК чрез
налагане на запор върху вземания на длъжника, на осн. чл.397 ал.1 т.2 предлож.2-ро от
ГПК, с определение № 1214 от 30.11.2020г. по настоящото гр.д. № 1529/2020г. /л.51/. Тъй
като не е обезпечение на бъдещ иск, ищецът няма разноски за държавна такса в размер на
40 лв. за обезпечение на бъдещ иск , по чл.22 т.1 от Тарифата на държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Няма доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение – за обезпечение по настоящото дело. Ищецът с молбата си Вх.рег.№ 1393
от 16.02.2021г. представи по настоящото дело като писмени доказателства за разноски в
обезпечителното производство: договор за правна защита и съдействие от 04.12.2020г. с
предмет: Правна защита и съдействие по ИД № 1340/2020г. по описа на ЧСИ А. З., с
договорено и заплатено в брой, при подписване на договора , възнаграждение в размер на
200 лв. /л.93/; Преводно нареждане за кредитен превод на дата 03.12.2020г. за сумата от 83
лв. – такси по ИД № 20207690401340 /л.95/ и фактура № ********** от 03.12.2020г. за
сумата в размер на общо 83 лв. –такси, издадена от ЧСИ А.З. по изп.д. № 1340/2020г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
4
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното
исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване
или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на
иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / - в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014
г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК; решение № 260079 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по т. д. № 1926/2018 г. и др.
/. Съобразявайки изложеното искането за присъждане на разноски в размер на общо 283 лв.,
които са разноски по изп.дело № 1340/2020г. по описа на ЧСИ А.З. и са във връзка с
налагане на допуснатите обезпечителни мерки, следва да се отхвърли като неоснователно.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АДОНС 2016“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Търговище, ул. „П.“ № **, представлявано от управител—Н. Д. П.,
съдебен адрес: гр. София, Ж.К. „Младост“ бл.440А, чрез пълномощник – адв. М. В. от АК-
София, против С. Ц. Д., ЕГН **********, в качеството и на ЕТ „АДОНИС-97-С. Д.“, ЕИК
*********, с адрес гр. Търговище, ул. „П.“ № **, вх. **, ет. *, ап. **, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Г. Б.“ №*, вх. *, ет. *, офис *, чрез пълномощник – адв. К. В. от АК-
Търговище, осъдителни обективно съединени кумулативно искове: за сумата от 13754 лв.,
представляваща за неплатен наем от м.10.2017г. до 08.09.2020г., с правно основание чл.232
ал.2 ЗЗД във вр. с чл.228 ЗЗД и за сумата от 2195.70 лв., представляваща обезщетение за
забава, считано от датата на изпадане в забава /30-о число на месеца следващ текущия/ до
предявяване на иска - до 30.11.2020г./ с правно основание чл.86 от ЗЗД, погасени чрез
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Ц. Д., ЕГН **********, в качеството и на ЕТ „АДОНИС-97-С. Д.“,
ЕИК *********, с адрес гр. Търговище, ул. „П.“ № **, вх. **, ет. *, ап. **, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Г. Б.“ №*, вх. *, ет. *, офис *, чрез пълномощник – адв. К. В. от АК-
Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на „АДОНС 2016“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „П.“ № **, представлявано от управител—Н. Д. П., съдебен
5
адрес: гр. София, Ж.К. „Младост“ бл.440А, чрез пълномощник – адв. М. В. от АК-София,
сумата от общо 1637.99 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78
ал.1 ГПК във вр. чл.78 ал.2 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски в останалата част за сумата от общо
283 лв., представляващи разноски по Изпълнително дело № 1340/2020г. по описа на ЧСИ
А.З., които са във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6