Р Е Ш Е Н И Е
№……..
2020 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
3096 по описа на ВРС за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от „С.9” ЕООД ***, представлявано
от Ж. С. Н. против НП № 510328-F 539020/ 11.05.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ
на НАП, с което на търговеца , за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на
финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв./ хиляда /лева, на основание
чл.185 ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.Визират се като
нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението от
фактическа страна и се приема, че е било ограничено правото на защита на
нарушителя, твърди се, че не е била изяснена фактическата обстановка, че не са
събрани доказателства, които да подкрепят констатациите на АНО, с което е
нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, приема се, че не е ясно какво точно
не е отразено- въвеждането или извеждането на пари от касата и че липсва
констатация, че нарушението не води до неотразяване на приходи.Излагат се
аргументи за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, като се моли за отмяна на
НП и алтернативно се иска редуциране размера на
наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въз. дружество при
редовност на призоваването, не се представлява и не се изразява становище в
хода на делото по същество.
Представителят на органа, издал НП, а именно упълномощен представител на
ЦУ на НАП, редовно призованата страна/ в протокола е допусната техническа
грешка и е отразено ТД на НАП-Варна/ , оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество аргументира доказаност и съставомерност на
нарушението и моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
23.02.2020г. , св.Г.- служител на ЦУ на НАП, съместно
с негов колега, извършил проверка в търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС- кафе „Еделвайс“, находящ се в
гр.Варна, бул”Сливница”, №69, стопанисван от „СИТАРА
9”-ЕООД-Варна, представлявано от Ж. С. Н..При
проверката се установило, че фактическата наличност на паричните средства в касата
на търговския обект, е 249,28лв., за което бил изготвен опис от представляващата
дружеството.От ЕКАФП бил изведен междинен финансов отчет от който се
установило, че до момента на проверката, оборотът за процесната
дата бил 61,74лв., като била отразена и
промяна в касовата наличност чрез съответната операция, а именно въвеждане на сумата
от 129,44лв. в касата.В този смисъл била констатирана разлика между
фактическата наличност в касата и тази, отразена от фискалното устройство в
размер на 58,10лв. в повече в наличност.За тази сума лично представляващата
дружеството, стопанисващо обекта вписала в описа, че е пропуснала да въведе
сумата във фискалното устройство, тъй като при пристигането й в обекта
установила недостиг на монети.
След
извършената фактическа и документална съпоставка на паричните средства с отчета
от фискалното устройство било прието за установено, че оборотните средства в
размер на 58,10лв. не са били регистрирани във ФУ, което имало възможност за извършване
на операции „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.Предвид горното било
установено, че в проверения търговски обект е
нарушена отчетността на касовата
наличност и дружеството, стопанисващо
обекта не е изпълнило задължението си
извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна в касовата
наличност на ФУ чрез операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, тъй като това устройство е
притежавало тази възможност.
Като
доказателство за резултатите от проверката е бил съставен Протокол за
проверка и са били иззети като
доказателства междинен финансов отчет от ФУ и опис на наличните парични
средства в касата.
Тъй като
констатираното по време на проверката в търговския обект съставлявало нарушение
на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, въз основа на резултата от проверката
и събраните доказателства, на 24.02.2020г. св.Г. съставил АУАН, срещу „СИТАРА 9”-ЕООД-Варна.АУАН бил връчен надлежно на представляващата дружеството, която го
подписала без възражения.В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което
въз основа на материалите по преписката на 11.05.2020г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева на „СИТАРА 9”-ЕООД-Варна, на основание чл.185ал.2
във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.Г., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани и приобщени по делото
доказателства, като доказателства за различна фактическа обстановка не са
ангажирани какво в хода на АНП, така и в с.з., напротив, констатираната разлика
се потвърждава от отразеното от представляващата в описа на паричните средства.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.Г., дадени в с.з., които
съдът напълно кредитира, от приетия като доказателство по делото Протокол за
извършена проверка, опис на парични средства, междинен финансов отчет и от
останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за
установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са
издадени от оправомощени лица, при спазване на
регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална страна.
Съдът
намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е достатъчно точно и ясно
описано, визирани са обстоятелствата, при които е било извършено това
нарушения, ясно и точно е посочено кога и какво е констатирано от
проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и събраните в хода на АНП
доказателства, които го подкрепят, поради което не счита, че е било допуснато
нарушение на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН и на
чл.42 т.4 от ЗАНН.Срещу АУАН не са били депозирани възражения, не са били
налице спорни обстоятелства, изискващи разследване и събиране на допълнителни
доказателства, поради което съдът не споделя становището, че е била нарушена
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Изрично е посочено в обстоятелствената част на
НП,а и на АУАН, че разликата от 58,10лв. не е отразена във ФУ като „ служебно
въведени“, поради което съдът не споделя и възражението, че не е ясно дали процесната сума е не е въведена или не е изведена, още
повече, че е нелогично при положителна разлика да възникне съмнение дали сумата
не е въведена или не е изведена.Вярно е, че не е изрично отразено, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, но приложената санкционна норма
е по-благоприятната и безспорно е установено, че не се касае за неотразяване на
приходи.
Предвид
горното, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения,
които да налагат отмяната на НП..
Безспорно от събраните в с.з. гласни доказателства и от писмените,
приложени по преписката се установява, че ФУ, въведено в експлоатация в
проверения обект е имало възможност да извърши съответните операции.Чл. 33 от
Наредба Н-18/2006г. визира два начина за отразяване на разликата между
фактическата касова наличност и тази, разчетена от ФУ, а именно чрез
регистриране във ФУ чрез операциите
„служебно въведени” и служебно изведени” суми или в случай, че ФУ не притежава
възможност за извършване на горните операции- чрез отразяване на разликата в
книгата за дневните финансови отчети- безспорно фискалното устройство е
разполагало с възможност за извършване на съответните операции и такава
операция е била извършена в деня на проверката.
От
събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че
кредитира, се установи, че при
проверката, в съответния обект, стопанисван от представляваното от въззивника
дружество, извършена на 23.02.2020г., е било установено, че оборотни средства в
размер на 58,10лв. в повече, не са били регистрирани във фискалното устройство,
с което търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по смисъла на чл.33 ал.1
от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, издадена на
основание чл.118ал.3 от ЗДДС.
Очевидно
при проверката не е било констатирано
неиздаване на касови бележки и в този смисъл АНО приема, че нарушението
не е довело до неотразяване на приходи.
Безспорно по делото е установено, че
е нарушен реда за отчитане на ФУ, като това нарушение
се санкционира съобразно нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.Доколкото не е
констатирано и не е описано неотразяване на приходи, правилно АНО е преценил,
че санкцията следва да бъде наложена в рамките, визирани от ал.1 на чл.185 от ЗДДС .В конкретния случай е налице
нарушение на разпоредбата на чл.33ал.1 от Наредба Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, намираща се в глава четвърта на
Наредбата, изрично тази правна норма визира задължение, извън случаите на
продажба, всяка промяна на касовата наличност на ФУ да се регистрира във ФУ,
поради което съдът счита, че се касае за нарушение на реда за отчитане на ФУ и
наложената санкция на основание чл.185 от ЗДДС е законосъобразна. Наредбата
изобщо не разграничава случаите на въвеждане или извеждане на пари от касата,
напротив- въвежда задължение за отразяване на всяка разликата между фактическата
касова наличност и тази, разчетена от ФУ, а и изрично представляващата
дружеството е отразила в описа на
паричните средства, че разликата се дължи въведени пари в касата поради
недостиг на монети.Освен горното, в конкретния случай е ангажирана обективната
имуществена отговорност на дружеството и въпросът за наличието на евентуално
виновно поведение и липса на субективен
елемент е ирелевентан.
Правилно
АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава със степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния
вид, неотразената във ФУ сума е в размер на 58,10лв, видно от ангажираните
доказателства и в деня преди проверката във ФУ не е била въведена такава сума,
за която е било посочено при проверката, че се дължи на въведени монети в
касата, като законодателят изобщо не е въвел изискване за минимална разлика при
неотчитане на промяната на касовата наличност, напротив, регламентирал е
задължение за отчитане на всяка промяна.
АНО е
наложил административно наказание в рамките, предвидени в разпоредбата на
чл.185ал.1 от ЗДДС, но по отношение
размера на наказанието - имуществена санкция –следва да се съобрази, че в НП е е
посочено като утежняващо обстоятелство наличие на преходни нарушения на
данъчното законодателство, но видно от приложената справка от информационната
система в действителност има издадени две НП, които не са обжалвани, но те
касаят нарушения, различни от процесното, а за всяко нарушение следва да се
наложи адекватното наказание. С процесното НП търговецът е наказан за първо
нарушение от този вид, доколкото няма доказателства за други идентични
нарушения и очевидно е проявено критично отношение към извършеното, предвид
искреното отразяване в описа на паричните средства каква е причината за
констатираната разлика. Неотразената сума е в размер на 58,10лв., очевидно още
в началния етап от АНП е изразено критично отношение към констатирания при
проверката пропуск, поради което за съда е неоправдано да се налага наказание в
по-висок от минималния размер. Съдът приема, че следва да се ревизира имуществената
санкция в размер на 1000 лева, която е несъразмерно тежка, в сравнение с укоримостта на извършеното и до колкото чл.185ал.1 от ЗДДС,
е предвидил минимална имуществена санкция от 500 лева, в конкретния случай, за конкретното нарушение
съдът счита, че и санкция в минимален размер би спомогнала за коригирането на
търговската практика, тъй като налагането на имуществена санкция в по-висок
размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие, предвид икономическата обстановка в страната ни.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с
размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на
чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 40 /четиридесет/ лева.
При цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не
установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
По гореизложените съображения, съдът
намира, че издаденото Наказателно постановление
следва да се измени в частта относно
размера на имуществената санкция, поради което и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № 510328-F 539020/ 11.05.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП, с което на
„С.9” ЕООД ***, представлявано от Ж. С. Н., за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на
финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв./ хиляда /лева, на основание
чл.185 ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкцията на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на „С.9” ЕООД ***, ЕИК *********
представлявано от Ж. С. Н., да заплати
на ЦУ на НАП сумата от 40/четиридесет/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на наказващият
орган.
СЪДИЯ при ВРС: