РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502927 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258, във връзка с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на АТ. ИВ. П., ЕГН **********,
подадена чрез адвокат С.Д., против Решение № 262280 от 27.09.2021 г. постановено по
гр.д.№6186 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, I гр.с., с което се отхвърлят
предявените от АТ. ИВ. П. срещу „Вартекс” ЕООД, ЕИК ********* искове да бъде
признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед 534/12.05.2020г.,
с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, както и да бъде осъден ответника да й
заплати обезщетение от 5406 лева за оставането й без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 12.05.2020г. до 12.11.2020г., като неоснователни.
Осъжда се АТ. ИВ. П. да заплати на „Вартекс” ЕООД сумата от 1000 лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано. Излагат се доводи за недоказаност на основанието за налагането на
наказание и се прави анализ на доказателствата по делото. Оспорва се кредитирането
на заключението на ССчЕ с довода, че воденето от ответника счетоводство не е
редовно. Възразява, че РС е обърнал док.тежест като е приел, че ищцата не е доказала
1
твърденията си, както и че са игнорирани показанията на ищцовия свидетел.
Поддържа, че ищцата не се е явила на работа, защото била жертва на отвличане.
Излага доводи против кредитирането на СТЕ като сочи, че ответникът е имал време да
манипулира ел.поща. Моли да се отмени решението и да се уважат предявените искове.
Претендира присъждането на разноските по делото.
С молба в съдебното заседание жалбоподателката оспорва решението като
неправилно и незаконосъобразно с искане да се отмени и да се постанови решение, с
което да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждането на разноските
по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата
страна „Вартекс” ЕООД, ЕИК *********. В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез пълномощника си адвокат Ф., оспорва жалбата. Представя списък на разноските.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за нарушение
на императивна материалноправна норма при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивският окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени
от АТ. ИВ. П., ЕГН **********, против „Вартекс” ЕООД, ЕИК *********, за
признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
534/12.05.2020г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, както и да бъде
осъден ответникът да й заплати обезщетение от 5 406 лева за оставането й без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода 12.05.2020г. до 12.11.2020г.
По делото е безспорно установено и признато от страните, както и се доказва от
представените писмени доказателства, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответното дружество по силата на трудово договор № 197 от 17.11.2017 г., както и че е
заемала длъжността „***”.
2
С атакуваната Заповед № 534 от 12.05.2020г. на ищцата АТ. ИВ. П. е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ и
чл.190, ал.1, т.2 от КТ за това, че без надлежно да изпрати призовка за напускане до
представляващия „Вартекс” ЕООД или до прекия си ръководител, изпраща електронно
писмо, че считано от 01.04.2020 г. напуска работа, след което спира да се явява на
работното си място. Също така е посочено обстоятелството, че АТ. ИВ. П. като
материално-отговорно лице, не се явява, за да предаде имуществото, принадлежащо на
„Вартекс” ЕООД, за което отговаря в качеството си на служител на дружеството, като,
но не само, предадените й парични средства в брой от клиенти на „Вартекс” ЕООД. По
отношение на паричните суми, предадени на ищцата от клиенти на дружеството като
плащане е посочено, че са по цитирани 8 броя фактури издадени от „Вартекс” ЕООД за
периода 13.02.2020 г. - 07.03.2020г., както и по „много други“. В заповедта е отразено,
че АТ. ИВ. П. е изпълнявала длъжността “****”. Върху заповедта е отбелязано, че е
връчена на 15.05.2020 г. на ищцата /л.29, делото на ПРС/.
Издадената Заповед № 534 от 12.05.2020г. отговаря на формалните изисквания
на чл.195 от КТ – налице е мотивирана писмена заповед, в която са посочени
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
От работодателя е спазена и процедурата по чл.193 от КТ, като преди налагането
на дисциплинарното наказание от ищцата са били поискани писмени обяснения, като
такива са били дадени с отговор от ищцата /л.28, делото на ПРС/
Предвид изложеното спорът за законосъобразността на атакуваната заповед
следва да се разгледа по същество.
Доказателствената тежест при преценка законосъобразността на наложеното
наказание е на работодателя. Същият следва да проведе пълно и главно доказване, като
несъмнено установи твърдените от него основания за налагане на дисциплинарно
наказание на служителя. За да е законосъобразно наложеното наказание работодателят
следва да установи, че служителят е извършил посоченото в заповедта нарушение,
неизпълнявайки свое трудово задължение.
Както се каза, дисциплинарното уволнение е наложено на две основания: на
основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа на ищцата, считано от
01.04.2020 г., и на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, поради увреждане имуществото на
работодателя с неотчитането на получени суми по цитираните в заповедта фактури и
т.нар.“ много други“. Предвид на изложеното в доказателствената тежест на
работодателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, сочените
нарушения в заповедта.
3
Настоящият съдебен състав намира, че не се доказва соченото от работодателя
нарушение от ищцата на трудовата дисциплина с основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ.
Текстът на чл.190, ал.1, т.2 от КТ дава право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение” при неявяване на работника или служителя на
работа в продължение на два последователни работни дни. По делото страните не
спорят, че от 01.04.2020 г. ищцата не се е явила на работа. Ищцата оспорва да е
извършила соченото нарушение с довода, че трудовото й правоотношение е било
прекратено на 01.04.2020 г. въз основа на отправено от нея предизвестие до
работодателя, изпратено по електронната поща на дружеството на 10.01.2020 г. Така
ищцата твърди, че е предизвестила работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 01.04.2020 г. Ответникът, с отговорът по реда на чл.131
ГПК, е оспорил изпращането на предизвестие от ищцата на 10.01.2020 г., посочвайки,
че в действителност на 26.03.2020 г. от електронната й поща е получено писмо по
електронната поща на дружеството, което обаче било с неясен подател според
ответника. Същевременно обаче в оспорената заповед работодателят е признал
обстоятелството, че е „изпратила електронно писмо, че считано от 01.04.2020 г. ищцата
напуска работа“. Настоящият съдебен състав намира, че от това изявление на
работодателя безспорно се установява, че ищцата е предизвестила работодателя по
електронен път за прекратяването на трудовото й правоотношение, считано от датата
01.04.2020 г., в който смисъл са и нейните твърдения. Следователно следва да се
приеме за безспорно доказано, че ищцата е упражнила предоставеното й от закона
право да прекрати едностранно сключения от нея трудов договор. Нормата на чл. 220,
ал. 1 КТ изрично предвижда, че страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при
което дължи обезщетение на другата страна за неспазения срок на предизвестие. В
случая конкретно не се установява изтичането на срока на предизвествието към
01.04.2020 г. След като обаче ищцата изрично е уведомила ответника, че от 01.04.2020
г. напуска работа, то следва да се приеме, че дори и да не е изтекъл срокът на
предизвестието, то по този начин ищцата е изразила желанието си да преустанови
трудовото си правоотношение от посочената дата като не отработи оставащият срок на
предизвестието. В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено по почин на ищцата, считано
от 01.04.2020 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Макар, че Заповед № 534 от
12.05.2020г. е била издадена след това, то същата е без правно значение, тъй като няма
конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение.
В този смисъл, дори и да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено с
изтичане на срока на предизвестието, зачетен от 01.04.2020 г. като едномесечен по
чл.326, ал.2 КТ, трудовото правоотношение отново е прекратено преди издаването на
заповедта.
4
Ето защо следва да се приеме, че ищцата не е извършила твърдяното в заповедта
дисциплинарно нарушение, доколкото и трудовото й правоотношение е било
прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че не се установява и следващото се
нарушение в оспорената заповед, визирано като увреждане имуществото на
работодателя с неотчитането на получени суми по цитираните в заповедта фактури и
т.нар.“ много други“.
Според твърденията на ответника и видно от длъжностната характеристика на
ищцата, в задълженията й се е включвало извършването на търговски продажби.
Ответникът твърди, че продажбите между ответното дружество и неговите търговски
партньори са се осъществявали посредством ищцата, която след постигане на
договорености с клиентите на дружеството, е подавала заявка до централата в
гр.София и офиса в гр.Пловдив. Според предпочетения начин на плащане от клиента -
в брой или по банков път, се изготвяла фактура на клиента, която се носила на място, с
прикрепен към нея касов бон, който след подписа на клиента, ведно със събраните
пари/при плащане в брой/, се отчитало при касиера на офиса в гр.Пловдив.
Твърденията на ответника относно установената в дружеството практика при
извършването на продажбите, съответно и на отчитането на сумите от търговските
представители се потвърждава от всички разпитани свидетели по делото. От
показанията на техническия сътрудник и касиер при ответника св.Р., ищцата като
търговски представител давала заявка за доставка на строителни материали,
свидетелката пускала заявката и издавала финансов документ, който се взимал от
ищцата и същата осъществявала контакт с клиентите за заплащането. Имало два
начина на заплащане - по банков път и в брой. При заплащане в брой предварително се
издавала фактура с касов бон, клиентите отчитали парите за стойността на фактурата
на ищцата, която връщала получената сума с копие от фактурата и подпис на
клиента.Когато ищцата внасяла парите в касата не бил издаван приходен документ.
Свидетелката физически взимала парите и ги внасяла в касата. От показанията на
свидетелката се установява начинът на отчитане на постъпилите средства в касата по
предварително издадените за фактури с касов бон. Последните били отбелязани в
счетоводната система на дружеството, че са издадени с касов бон, но стояли
неразплатени в системата. В присъствието на търговския представител правили
отметка в системата на извършените разплащания.
В показанията си св.Р., който работи в търговския партньор на ответното
дружество, също сочи, че при разплащане в брой е предавала сумата срещу вече
издадена фактура с касов бон. За фактура с касов бон не се съставял ордер.
Кореспондиращи с горните са и показанията на св.М., която също е работила
5
като търговски представител на ответното дружество. Действали като вид инкасо,
суми били безотчетни, практика за издаване на отчетни документи в дружеството
нямало. Когато носила пари от клиент от касата не й издавали документ.
В аспекта на изложеното се налага извод, че наложилата се в ответното
дружество практика при отчитането на получените суми в брой от търговските
представители е за внасянето им брой в касата на дружеството, без да се издава отчетен
документ за това. При преценка на така установените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че воденото от ответното дружество счетоводство е в
нарушение на поставеното в нормата на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/
изискване за документална обоснованост на стопанските операции и факти при
спазване изискванията за съставянето на документи по ЗСч. Принципът на
документална обоснованост налага издаването на първичен счетоводен документ за
извършената счетоводна операция. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗСч , приходният
касов ордер /ПКО/ е първичен счетоводен документ за документиране на приемането
на парични средства в касата на съответното предприятие. По своята същност ПКО е
разписка, удостоверяваща получаването на посочената в него парична сума. След като
по делото е безспорно, че сумите са постъпвали в брой без издаването на ПКО, с което
не е спазен принципът на документална обоснованост, се налага извод за ненадлежно
осчетоводяването на постъпили плащания и нередовно водене на търговските книги на
ответното дружество спрямо изискванията на ЗСч.
При липсата на документална обоснованост на извършените постъпления в
касата на дружеството, не може да се възприеме за редовен, соченият от свидетеля Р.
ред за отчитане на постъпилите суми от търговските представители „чрез отметки в
счетоводната система на дружеството“, доколкото извършването на подобна операция
за отчитане на средства в ЗСч не е регламентирана.
Следователно са налага извод, че доказателствената стойност на водените от
ответника счетоводни книги е опровергана. Счетоводните книги са частни
свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася
единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща
други данни, за които документът свидетелства. Доказателствената сила на
счетоводните книги следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото
- чл. 182 ГПК, при което с оглед на установената по делото нередовност при
тяхното водене от ответника, записванията в същите не следва да се ценят
като достоверни.
След като заключението на ССЕ за дължимите от ищцата суми е
изградено въз основа на нередовните счетоводни записвания от ответника,
6
изводите на вещото лице не следва да бъдат кредитирани. Предвид на това
извършените от ответника отразявания в счетоводната му програма с отнасянето на
определени фактури към името на ищцата и отбелязаните по тях като дължими суми,
не следва да се ценят като достоверни за доказване на задължението на ищцата.
Нередовните счетоводни книги на ответника не могат да обосноват твърдяното
задължение на ищцата за заплащането на сумите по фактурите, посочени в Заповед №
534 от 12.05.2020г.
В аспекта на изложеното се налага извод за недоказаност на соченото в
заповедта нарушение от ищцата, представляващо увреждане имуществото на
работодателя с неотчитането на получени суми по цитираните в заповедта фактури и
т.нар.“ много други“.
Изложеното налага извод за основателността на предявения иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ, поради което същият следва да бъде уважен като Заповед № 534 от 12.05.2020г.
се признае за незаконна и бъде отменена.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Настоящият съдебен състав намира, че предявената претенция за заплащане на
обезщетение следва да се остави без уважение. По делото се установи, че трудовото
правоотношение е прекратено преди издаването на процесната Заповед № 534 от
12.05.2020г., а така и че последната не е произвела конститутивно действие по
отношение на вече прекратеното трудово правоотношение. След като това е така, дори
и заповедта да следва да бъде отменена, не се установява основание за присъждането
на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като оставянето на ищцата без работа не е
последица от незаконното уволнение, а следствие на предходно настъпилото
прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ и вместо това
същият следва да бъде уважен като се признае уволнението на АТ. ИВ. П.,
осъществено със Заповед № 534/12.05.2020г. издадена от „Вартекс” ЕООД, ЕИК
*********, за незаконно и се отмени.
При този изход на делото първоинстанционното решение ще следва да се
отмени и в частта на разноските, с които АТ. ИВ. П. е осъдена да заплати разноски на
ответното дружество за разликата от 500 лева до 1000 лева, с оглед на предявените два
иска и доколкото не е конкретизирано възнаграждението по всеки от исковете.
В останалата си обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да
7
заплати дължимата държавна такса за първоинстанционното производство от 50 лева и
за въззивното производство от 25 лева за уважената претенция по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Ответното дружество следа да се осъди да заплати на ищцата разноските за
първоинстанционното и за въззивното производство. Ищцата претендира разноски за
адвокатско възнаграждение от 900 лева за първата инстанция, от които следва да й се
присъдят 450 лева.За въззивното производство ищцата претендира 500 лева, от които й
се дължат 500 лева, предвид договарянето им за представителство в производството по
двата иска и уважаването на единият от тях.
Ищцата ще се осъди да заплати на ответното дружество разноските за
въззивната инстанция от 500 лева, доколкото се претендират в размер на 1000 лв. без
да се конкретизира възнаграждението по всеки от исковете.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262280 от 27.09.2021 г. постановено по гр.д.№6186 по
описа за 2020 г. на РС - Пловдив, I гр.с., в частта, с която се отхвърля предявеният от
АТ. ИВ. П., ЕГН ********** срещу „Вартекс” ЕООД, ЕИК ********* иск да бъде
признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
534/12.05.2020г., с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, както и в частта
на присъдените разноски за разликата над 500 лева до 1000 лева, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на АТ. ИВ. П., ЕГН **********, осъществено със
Заповед № 534/12.05.2020г. издадена от „Вартекс” ЕООД, ЕИК *********, с която й е
наложено дисц. наказание „уволнение” и трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262280 от 27.09.2021 г. постановено по гр.д.
№6186 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, I гр.с., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. П., ЕГН ********** да заплати на „ВАРТЕКС” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 500 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „ВАРТЕКС” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на АТ. ИВ. П., ЕГН
**********, сумата от общо 950 лева - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство.
8
ОСЪЖДА „ВАРТЕКС” ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пловдив, сумата 75 лв – ДТ за производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
деня на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9