№ 51578
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110103114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 209167/25.06.2024г., подадена от ЕАД „Д. М.“, за
изменение на постановеното по делото Решение от 06.06.2024г. в частта за разноските.
Ищецът счита, че следва да му се присъдят над присъденото от 960,00 лева с ДДС
възнаграждение още 480,00 лева с ДДС, както следва: за делото разгледано първоначално от
СРС – 480,00 лева, за делото пред СГС по обезсилване на първоначалното решение – 480,00
лева и за делото по настоящото производство още 480,00 лева. В тази връзка моли за
изменение на решението в частта за разноски за разноските.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по искането, като по същество счита същото за неоснователно, като намира,
че съдът е определил съобразено с правната и фактическа сложност на делото
възнаграждение. Позовава се и на най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз,
според която съдът може да намали възнаграждението, като слезе под установения с
Наредба № 1/2004г. минимум, като счита, че определяне на сума ОЩЕ в размер на 480,00
лева с ДДС, с оглед фактическата и правна сложност на делото и признанието на иска от
страна на ответника не би съответствала на правилата за определяне на справедливо
възнаграждение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът и след повторна преценка намира молбата за неоснователна. С
решението съдът е посочил, как е определил възнаграждението. Взел е предвид
1
първоначално воденото производство и институционалния му контрол пред СГС, като и за
двете производства е определил възнаграждение към минимума с ДДС, като последното е
дължимо. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС /относно
дължимостта на ДДС - определение № 988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на
ВКС, I ТО, определение № 4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III
ГО и др./. На практика ищецът е релевирал три твърдения за нищожност на процесната
клауза, но съдът е счел, че е предявен един иск и така е определил възнаграждението.
Адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата се определя от съда, като последният не е обвързан от
определените в Наредбата, минимални размери. Също така определеното възнаграждение от
съда следва да бъде съобразено от една страна с материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални
действия по защита на представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка
справедливо спрямо двете страни в производството.
В настоящия случай, съдът като съобрази ниския материален интерес на предявения
иск, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и осъществените
процесуални действия от адвоката, представлявал ищеца, както и като взе предвид, че
производството е приключило в рамките на едно съдебно заседание в настоящото
производство, и като взе предвид, че след обезсилване на решението, ищецът е подал една
единствена молба в настоящото производство и не се е явил в о.с.з., по вътрешната преценка
и убеждение, и прилагайки принципа на справедливостта, намира, че не следва да присъжда
сума още в размер на 480,00 лева над присъдената от 960,00 лева. Последното би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на ответника и не съответства на принципа на
определяне на справедливо и съотносимо на правната и фактическа сложност и цената на
иска възнаграждение.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 209167/25.06.2024г., подадена от ЕАД „Д.
М.“, за изменение на постановеното по гр.д. № 3114/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав
Решение от 06.06.2024г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2